Решение № 1317 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев

Решение № 2060 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов

Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на ДНСК срещу решение № 1200 от 2.07.2013 г. по адм. д. № 418/2013 г. на Благоевградски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска изцяло.

Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

В случая петгодишната, погасителна давност е започнала да тече от 12.07.2006 г. и е изтекла на 12.07.2011 г., а поканата за доброволно изпълнение е от 8.04.2013 г. Това от една страна е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, при възражение на длъжника и от друга страна е основание за уважаване на отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК, каквото е извършил административният съд. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. Искането за разноски е направено своевременно и е основателно за 250 лв. адвокатско възнаграждение. Ето защо касатора следва да ги изплати.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ да заплати на Димитър Георгиев Полимеров сумата 250/двеста и петдесет/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Решение № 2813 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11009/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова

чл. 208 и сл. АПК

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Ответната страна "Симеон Симеонов" ЕООД - гр. София, представлявано от адвокат Матеева, в писмено становище и открито съдебно заседание по съществото на спора моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения относно правилността на атакувания съдебен акт.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като излага доводи за недопустимост на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба подадена от "Симеон Симеонов" ЕООД - гр. София срещу Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. От дружеството са изложени твърдения, че е получило покана за доброволно изпълнение, по изпълнително дело образувано от частен съдебен изпълнител при условията на чл. 2, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители, за принудителното изпълнение на публично държавно вземане по влязло в сила наказателно постановление № 408/1.02.2002 г. на председателя на ДКСБТ, с което му е наложена имуществена санкция от 3 500 лв., ведно с лихви върху тази сума за периода 19.01.2004 г. - 15.02.2010 г. в размер на 2 821.27 лв. Наведени са доводи, че задължението за изплащане на имуществената санкция е погасено по давност на основание чл. 82 ЗАНН, както и че върху нея /тъй като е идентична по характер с глобите, налагани на физическите лица по реда на ЗАНН/ не се дължат лихви с оглед чл. 175, ал. 3 ДОПК, изрично изключващ начисляването на лихви върху глоби. Поради това ищецът претендира да бъде установено по отношение на ДКСБТ, че не дължи посочените суми - на основание чл. 292 АПК относно главницата и респективно - при условията на чл. 128, ал. 2 АПК относно лихвите, предвид липсата на изпълнително основание за тяхното събиране.

Административно дело № 2467/2010 г. на Административен съд - София град е образувано след прекратяването на образуваното по гореописаната искова молба, производство по гр. дело № 6768/2010 г. на Софийски районен съд и изпращането му по компетентност на АССГ. Последният съд е приел, че е компетентен да се произнесе, по следните съображения: чл. 162, ал. 2, т. 7 и т. 9 ДОПК определя като публични държавни вземания, тези, произтичащи от влезли в сила наказателни постановления и лихвите върху такива вземания; ДОПК не предвижда специален ред за тяхното оспорване въз основа на факти, възникнали след издаването на изпълнителното основание, поради което и на основание § 2 ПЗР ДОПК, в случая намират приложение разпоредбите на чл. 292 и чл. 128, ал. 2 АПК. Разгледаните при условията на тези текстове искови претенции са приети за основателни, по мотиви за наличието на предпоставките по чл. 82, ал. 3 ЗАНН /относно главницата/ и чл. 175, ал. 3 ДОПК /досежно лихвите/.

Между страните липсва спор относно факти и същите са правилно установени от първоинстанционният съд. За принудителното изпълнение на имуществена санкция, наложена на "Симеон Симеонов" ЕООД с наказателно постановление, влязло в сила на 19.01.2004 г. - датата на потвърждаването му с окончателно съдебно решение, е образувано изпълнително дело от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег. № 790 с район на действие СГС. В случая, последният действа по възлагане от ДКСБТ /публичният взискател/, при условията на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ, според който текст, органите компетентни да установяват публични държавни вземания могат да възложат събирането им на един или повече частни съдебни изпълнители. Тъй като действията на ЧСИ са в изпълнение на функциите на публичен изпълнител за тях важат правилата на ДОПК, включително тези относно обжалването им. Поради това компетентен да се произнесе по жалба подадена от длъжника по публичното вземане срещу тези действия, е органът по чл. 266, ал. 1 ДОПК - по реда на глава ХХVII ДОПК. Решението на последния може да се обжалва пред административния съд, чието решение е окончателно /чл. 268 ДОПК/.

Съобразно чл. 79 ЗАНН наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. По аргумент от чл. 83, ал. 2 ЗАНН посоченото правило е приложимо и относно имуществените санкции, наложени на юридически лица. Поради това правилно съдът е приел, че събирането на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК /вземане за имуществена санкция, наложена на ЮЛ по влязло в сила НП/ следва да бъде осъществено по реда на ДОПК. В този смисъл е и чл. 209, ал. 2, т. 5 ДОПК, според който принудително изпълнение се предприема включително въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Предвид изложеното настоящият състав на ВАС не възприема направените от първата инстанция изводи, че ДОПК не установява процесуален ред за разглеждане на правопогасителни възражения, произтичащи от факти настъпили след издаването на изпълнителното основание, а оттам и че спрямо подадената от "Симеон Симеонов" ЕООД искова молба са приложими чл. 292 и чл. 128, ал. 2 АПК, поради наличието на неуреден в ДОПК случай, спрямо който § 2 ПЗР ДОПК предвижда субсидиарна приложимост на Административнопроцесуалния кодекс. Преценката на основателността на твърденията, че задължение за заплащане на имуществена санкция е погасено по давност и не се дължат лихви върху нея, след като са предприети действия по тяхното принудително изпълнение, е от компетентността на публичния изпълнител /в случая на ЧСИ, действащ като публичен изпълнител по възлагане от ДКСБТ при условията на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ/. Както вече беше отбелязано по - горе, действията на последния подлежат на оспорване по реда на чл. 266 и сл. ДОПК, като на свой ред решението на органа по чл. 266, ал. 1 ДОПК може да се обжалва пред административния съд, постановяващ окончателно решение според чл. 268 ДОПК. Предвид естеството на търсената с исковата молба защита и липсата на предпоставките по § 2 ПЗР ДОПК за субсидиарната приложимост на АПК в процесния случай, неправилен е направеният от административния съд извод за допустимостта на предявените искове с правно основание чл. 292 и чл. 128, ал. 2 АПК.

Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да прекрати делото, образувано по недопустима искова молба, предвид наличието на друг процесуален ред за осъществяване на търсената от ищеца защита, административният съд се е произнесъл по съществото на заявените претенции, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. При това, образуваното по недопустима искова молба административно дело по описа на АССГ следва да бъде прекратено.

Водим от горното Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

Обезсилва решение № 1716/1.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2467/2010 г. по описа на Административен съд - София град, II отделение, 27-ми състав и прекратява производството по това дело.

Решение № 8567 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова

 

Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно.

Давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК.

Погасителната давност, като юридически факт, е период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици, а именно погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението на задължението по влязъл в сила индивидуален административен акт.

Решение № 11432 от 9.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери

 

Съгласно чл. 292 АПК се допуска оспорването на задължението само въз основа на факти, които не са били преклудирани от изпълнителното основание. Това са относимите към законосъобразността на изпълнителното основание факти, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Този момент съвпада с издаването на изпълнителното основание само когато то не подлежи на оспорване. Когато е оспорено по съдебен ред, моментът е на приключването на устните състезания в последната инстанция, пред която е било допустимо приобщаването на факта, т. е. в последната инстанция по същество.

Решение № 15359 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 226/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова

 

чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК

чл. 285 АПК

чл. 292 АПК

 

Съгласно чл. 285 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. По принцип, давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение по чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск по чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнието.

Този документ е създаден в рамките на проект „Повишаване на компетентността на съдии, съдебни помощници и съдебни служители от ВАС и административните съдилища”, Договор № 13-24-2/10.09.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Каталог: home.nsf
home.nsf -> Закон за държавния служител
home.nsf -> І. общи положения
home.nsf -> Заседание в състав: председател: йордан константинов

Изтегляне 1.67 Mb.

Сподели с приятели: