Определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева

Определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева

чл. 128, ал. 2 АПК

Производство по реда на чл. 63, ал. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Николай Стоянов Куюмджиев, от гр. Бургас, ул. "Хан Крум" № 13, е подал искова молба, с която е предявил отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на Община - Бургас, че не дължи сумата 2 030.04 лева, представляваща задължения за данък сгради и такса битови отпадъци - главница и лихва, за периода 2005 - 2007 г., т. к. вземането е погасено по давност. В исковата молба се твърди, че вземането е недължимо и не следва да бъде събирано по принудителен ред, като е направено и особено искане, на основание чл. 390 ГПК да се допусне обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 1792/2012 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, до приключване на спора относно дължимостта на претендираните вземания.

С определение № 9244 от 12.11.2012 г. по гр. дело № 9102/2012 г. Бургаският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд - Бургас. За да постанови този резултат е приел, че претендираните в исковата молба суми произтичат от неплатени данъци и такси смет, поради което отношенията между страните не са гражданскоправни. Развил е и съображения, че при изпълнението на установени публични държавни вземания Общината не действа като равнопоставен граждански субект, а като представител на властта.

С определение № 2194 от 15.12.2012 г. по адм. д. № 2540/2012 г. състав на Административен съд - Бургас е отказал да разгледа препратеното му от районния съд дело поради това, че не му е подсъдно. Административният съд е счел, че производството по исковата молба на Николай Стоянов Куюмджиев, с която се оспорват действия на съдебен изпълнител касае защита срещу незаконосъобразността на изпълнителния процес и подлежи на разглеждане от общите граждански съдилища. Изложил е съображения, че ищецът не оспорва размера на публичното общинско вземане и не цели установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, а иска установяване на обстоятелства от значение за развитието и приключването на изпълнително производство, водено по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което исковата претенция не би могла да се квалифицира по чл. 128, ал. 2 АПК. Посочил е, че доколкото изпълнителното производство се провежда по реда на ГПК, а не по АПК, спорът не би могъл да се квалифицира и като защита срещу незаконно принудително изпълнение по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК, нито като отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, предвиждащи подведомственост на направеното искане пред административния съд. На основание чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 4 АПК, Административният съд е повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото на състава по чл. 135, ал. 4 АПК за определяне на подсъдността.

Така възникналият спор между Бургаския районен съд и Административен съд - Бургас, съобразно предписанието на чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 4 АПК, следва да бъде разрешен от сборен състав на ВКС и ВАС. Сформиран по правилата на цитираната императивна правна норма, настоящият съдебен състав, приема следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Процесуалната норма на чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗМДТ дава на Общината възможност да избира реда и органа, който да извърши принудителното изпълнение - публичният изпълнител по реда на ДОПК или съдебни изпълнители по реда на ГПК, като изрично сочи, че обжалването се извършва по същия ред. В конкретния случай Общината е предпочела принудителното събиране на публичното задължение да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК. Образувано е изп. дело № 1792/2012 г. от ЧСИ Таня Маджарова. На ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 428, ал. 1 ГПК, т. е. изпълнението се провежда по реда на ГПК. Следователно не са налице условията на чл. 266 и сл. ДОПК, а е обективирано едно от изключенията, визирани в нормата на чл. 163, ал. 1 и ал. 3 с. з. за неприложимост на процесуалния ред по ДОПК за събиране на вземането.

Компетентността на административните съдилища е лимитативно очертана в разпоредбата на чл. 128 АПК. При данните по делото, търсената от ищеца правна защита не може да се квалифицира като предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, нито по чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК, доколкото изпълнителното производство се провежда не по реда на АПК, а по ГПК. Защитата по чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК и чл. 292 АПК е допустима единствено в изпълнително производство по реда на чл. 267 и сл. АПК, каквато хипотеза не е налице в случая.

Предявеният иск не може да се квалифицира и като такъв по чл. 128, ал. 2 АПК, т. к. не се оспорва размера на установеното с влязъл в сила акт публично общинско вземане, нито се цели установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение, а се претендира установяване на факт относно възможността за събиране по принудителен ред на публичното общинско вземане. Искът се отнася до установяване на обстоятелство, което е от значение за законосъобразното развитие и приключване на изпълнителното производство, водено по реда на ГПК.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че правният спор не попада в хипотезите на чл. 128 АПК, който определя компетентността на административния съд, в т. ч. подведомствените му искови производства. След като процедурата по изпълнение на публичното общинско вземане се изпълнява по реда на ГПК, по аргумент на по-силното основание исковото производство за установяване на възможността за събиране по принудителен ред на това вземане следва да бъде проведено по същия ред, т. е. исковият ред на ГПК.

С исковата молба е направено и особено искане за обезпечаване на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 389 и сл. ГПК. Административният съд не е компетентен да се произнася по подобен род искания, поради което няма и правомощия да спре изпълнително производство, провеждано по реда на ГПК.

По изложените съображения исковата молба на Николай Стоянов Куюмджиев, подадена против Община Бургас е подсъдна (родово и местно) на Районен съд - гр. Бургас. В същия смисъл виж определение № 92/22.11.2012 г. по адм. д. № 74/2012 г. и определение № 81/21.09.2012 г. по адм. д. № 73/2012 г. на смесени състави на ВКС и ВАС.

Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - гр. Бургас.

Препис от определението да се изпрати на Административен съд - Бургас, за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.