Решение № 25 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев

Решение № 25 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1832/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев

Всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Страната, която носи доказателствената тежест за установяване по делото на съответните факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти - за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си. 

Произнасяне по поставените и по настоящото дело процесуалноправни въпроси е налице с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 670/15.11.2010 г. по гр. дело № 695/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 724/30.11.2010 г. по гр. дело № 507/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В тях еднозначно е прието, че според разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Така формираната по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика, се споделя от настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС. В допълнение следва да се посочи и че страната, която носи доказателствената тежест за установяване по делото на съответните факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти - за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си.

ІІІ. Обявяване нищожност или унищожаване на споразумение.

Определение № 4 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2012 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Веселка Марева

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Бургас и Бургаски окръжен съд, повдигнат от последния с определение от 26.10.2012 г. по гр. д. № 2026/2012 г.

Пред Административен съд - Бургас е подадена искова молба от М. К. Г. от [населено място] против Н. Ищецът сочи, че в качеството му на [фирма] са му съставени данъчни ревизионни актове № № 150/9.09.2002 г. и 252/21.05.2004 г. за публични задължения към държавата общо в размер на 124 940,56 лв.; образувано е изпълнително дело № 8342/2004 г. на АДВ. Същевременно за вземането си държавата е присъединен взискател по изпълнително дело № 20118020400321 на ЧСИ Н. Г., като вземането не е събрано. Ищецът твърди, че съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК вземането на държавата по ревизионните актове е погасено по давност. Поради това иска установяване по отношение на ответника, че двата посочени данъчни ревизионни акта не подлежат на изпълнение и задължението в размер на 124 940,56 лв. е погасено по давност.

С определение № 1638 от 11.10.2012 г. Административен съд - Бургас е изпратил делото по подсъдност на Бургаски окръжен съд. Изтъкнал е, че търсената от ищеца защита не може квалифицира като отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, нито е налице хипотезата на чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК. Искът е за установяване на обстоятелство, което е от значение за изпълнително производство, водено по ГПК и поради това е от компетентност на гражданските съдилища. Освен това съдът се е позовал и на заявеното особено искане за обезпечаване на предявения иск по реда на чл. 389 ГПК, което не е от компетентност на административен съд.

С определение № 2710 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 2016/2012 г. Бургаски окръжен съд е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като ищецът цели установяване несъществуване на задължение към Н., породено от два ДРА, а съгласно § 2 ДР ДОПК във вр. с чл. 267 - 268 АПК ревизионните актове са изпълнителни основания и съдебният контрол върху тях, действията по принудителното им събиране, както и установяването на тяхното съществуване, изменение и погасяване се осъществяват по административен ред.

За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:

Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на М. К. Г. от [населено място] против Н. за установяване несъществуването на задължение по данъчни ревизионни актове № № 150/09.09.2002 г. и 252/21.05.2004 г. за публични задължения към държавата в размер на общо 124 940,56 лв. е Административен съд - Бургас, на когото да се изпрати делото.