Определение №4 от 15. 01. 2013 г на вкс по гр д. №42/2012 г., 5-членен с-в, гк


Определение № 28 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова



страница19/24
Дата02.06.2018
Размер1.67 Mb.
#71497
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

Определение № 28 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано пред петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по повдигнат от Административен съд - Пловдив спор за подсъдност и определяне компетентния съд по правния спор, повдигнат с искова молба, подадена в Районен съд - Пловдив от Николина Василева Гълъбова от гр. Пловдив, ул. "Кардам" № 2 против Община Пловдив - Дирекция "Местни данъци и такси" с петитум за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата 1215,80 лв., произходяща от данъчни задължения, установени в влязъл в сила Акт за установяване на данъчни задължения по декларация № 49/5.02.08 г. на Община - Пловдив, Дирекция "МД и ТБО и ревизионен контрол" и такса за битови отпадъци по Заповед № ОА-389/07.02.08 г. на кмета на Община - Пловдив поради изтекла давност. В исковата молба е направено искане за спиране на производството по изп. д. № 5072/12 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пловдив.

По повод постъпилата в Районен съд - Пловдив с вх. № 26777/5.07.12 г. цитирана по-горе искова молба е образувано гр. д. № 10430/12 г. по описа на същия съд. С протоколно определение от 13.10.12 г. производството по делото е прекратено и изпратено за разглеждане на Административен съд - Пловдив по съображения, че сумите, чиято недължимост е предмет на спора, са публично вземане, характерът на което определя правното основание на иска като такова по чл. 292 и чл. 293 АПК.

С определение № 209/16.01.12 г. по адм. д. № 132/13 г. Административен съд - Пловдив, като е обсъдил разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и отчел, че изпълнителното производство е образувано по реда на 426 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е приел, че не е компетентен да разгледа делото и е повдигнал спор за подсъдност.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, сформиран на основание чл. 135, ал. 4 АПК, намира, че делото е подсъдно на Районен съд - Пловдив по следните съображения:

С исковата молба, подадена в Районен съд - Пловдив, е предявен отрицателно установителен иск. Търсената с този иск защита е да се признае за установено по отношение на ответника, Община - Пловдив, че ищцата, Николина Василева Гълъбова, не дължи сумите по Акт за установяване задължение по декларация № 49/5.02.08 г., издаден от гл. инспектор в Дирекция "МД и ТБО и Ревизионен контрол", Община - Пловдив и Заповед № ОА-389/7.02.08 г. на кмета на Община - Пловдив, представляващи публично задължение по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, поради изтекла погасителна давност. Искът е предявен след получена от ищцата на 20.06.12 г. покана за доброволно изпълнение, отправена й в производството по изп. д. № 5072/12 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пловдив, а исковата молба съдържа искане за спиране на изпълнителното производство и издаване на обезпечителна заповед.



Съгласно чл. 4, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 9б ЗМДТ принудителното събиране на невнесените в срок данъци и такси по този закон се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ или от съдебни изпълнители по реда на ГПК, с което на практика на взискателя се предоставя възможност да събере вземането си за публични задължения по ЗМДТ или по реда на административното, или по реда на гражданското производство. Цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 2, предл. 2 ЗМДТ попада в изключенията, предвидени в чл. 163, ал. 1 ДОПК. В настоящия казус принудителното събиране на публичните задължения е възложено на държавен съдебен изпълнител, образувал изпълнително производство по реда на ГПК, предвид което защитата по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК, чиято разпоредба представлява правно основание за подаване на иска. По реда на ГПК следва да бъде разгледано и искането за спиране на принудителното изпълнение и издаване на обезпечителна заповед, което намира правното си основание в разпоредбата на чл. 389 ГПК. Ето защо, предявеният отрицателно установителен иск следва да бъде разгледан от Районен съд - Пловдив като родово и местно компетентен.

Иск от категорията на обсъдения би бил родово подсъден на местнокомпетентния Административен съд в случай, че взискателят - ответник би реализирал правата си за събиране дължимите му публични задължения по реда на /ДОПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото, образувано по искова молба на Николина Василева Гълъбова от гр. Пловдив, ул. "Кардам" № 2 против Община - Пловдив за установяване недължимост на публично задължение, установено с Акт за установяване на задължение по декларация № 49/5.02.08 г., издаден от Дирекция "МД и ТБО и Ревизионен контрол" при Община - Пловдив и Заповед № ОА-389/7.02.08 г., издадена от кмета на Община - Пловдив, поради изтекла погасителна давност, е Районен съд - Пловдив.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Пловдив за разглеждане.

Копие от определението да се изпрати на Административен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Определение № 47 от 11.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова

Производството е по реда на чл. 63, ал. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С определение № 516/18.12.07 г., постановено по гр. дело № 250/2007 г. по описа на Габровския окръжен съд е повдигнат спор за подсъдност между окръжния съд и Административен съд - Велико Търново относно разглеждането на предявения иск от "Киви транс" - ООД (в несъстоятелност) - гр. Севлиево срещу Агенцията за държавни вземания - гр. София и Териториално митническо управление - Митница Свищов.

Великотърновският административен съд е бил сезиран с искова молба от "Киви транс" - ООД (в несъстоятелност) - гр. Севлиево срещу Агенцията за държавни вземания - гр. София и Териториално митническо управление - Митница Свищов, по която е било образувано адм. д. № 864/07 г. В исковата молба се твърди, че с ППС № 110/24.07.03 г., издадено от Началника на ТМУ - Свищов са определени на "Киви транс" - ООД задължения за заплащане на ДДС - размер на 62 800 лв. заедно с лихва за просрочие от 8.01.02 г. до датата на плащането във връзка с осъществен внос на 5 бр. товарни автомобили по ЕАД от 7.01.98 г. С ППС № 111/25.07.03 г., издадено от Началника на ТМУ - Свищов са определени на "Киви транс" - ООД задължения за заплащане на ДДС - размер на 118 840 лв. заедно с лихва за просрочие от 27.11.02 г. до датата на плащането във връзка с осъществен внос на 7 бр. товарни автомобили по ЕАД от 26.11.98 г. Двете постановления не са били обжалване и са влезли в законна сила. През 2005 и 2006 г. е осъществен износ на товарните автомобили и временният внос е бил закрит. Според ищеца, налице са настъпили факти и обстоятелства след издаването на изпълнителните основания. Иска се от съда да приеме за установено по отношение на двамата ответници, че задълженията по двете ППС не се дължат. След оставяне на производството по делото без движение с допълнителна писмена молба ищецът е уточнил, че предявява отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК, като същевременно това е и иск за попълване масата на несъстоятелността и на осн. чл. 620, ал. 5 от ТЗ не се дължи държавна такса.

С определение № 401/11.12.07 г. Административният съд - гр. Велико Търново е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Габровския окръжен съд с мотива, че исковете за попълване масата на несъстоятелността се разглеждат от съда по несъстоятелността.

За да повдигне спор за подсъдност Габровският окръжен съд е изложил мотиви, че според фактите, на които се основава предявената искова претенция, следва се приеме, че се касае за иск по чл. 292 от АПК. Видно от писмените доказателства, оспорените вземания са били включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност в края на 2003 г., а определението, с което е оставено без уважение възражението на кредитор против включването им в списъка е постановено през м. декември 2003 г. Допустимостта на иска по чл. 694 от ТЗ е обусловена от 7-дневен срок от обявяването в търговския регистър (публикация в ДВ) на определението на съда за одобряване на списъка. Условие за допустимостта е също така длъжникът да е подал възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ относно приетото от синдика вземане. Основанията, на които се позовава ищецът за оспорване дължимостта на вземанията, към момента на приемане на вземанията от синдика и одобряване на списъка от съда още не са били настъпили. Поради това, искът по чл. 694 от ТЗ би бил недопустим.



Настоящият състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд намира, че Административният съд - гр. Велико Търново е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК и съгласно чл. 293, ал. 3 от АПК, той е компетентният съд да го разгледа. Доводът на съда, че вземанията, установени с ППС №№ 110/24.07.03 г. и 111/25.07.03 г. са били приети в производството по несъстоятелност, поради което искът за установяване недължимостта на вземанията не може да се предяви по общия ред, а само пред съда по несъстоятелност, който е Габровският окръжен съд, са доводи, обосноваващи недопустимост на този иск, но не и некомпетентност. Твърденията на ищеца, че това е едновременно и иск по попълване масата на несъстоятелността и на осн. чл. 620, ал. 5 от ТЗ не се дължи държавна такса, не обвързват съда при определяне на правното основание на предявения иск. Ако, прецени, че искът е недопустим, то съдът следва да прекрати производството, поради недопустимост на иска, а не поради това, че не е компетентен да го разгледа.

Доколкото в допълнителната писмена молба от 5.12.07 г. се заявява, че се предявява и иск за попълване масата на несъстоятелността, то Административният съд - гр. Велико Търново следва да раздели производството и по този иск да се образува производство пред Габровския окръжен съд, който е компетентен да го разгледа. Доводите, че този иск е недопустим не са основание да се приеме, че такъв иск не е предявен, както е приел Габровският окръжен съд.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 от АПК съставът на Върховния административен съд и Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от "Киви транс" - ООД (в несъстоятелност) - гр. Севлиево отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК е Административен съд - Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд - Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.




Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница