Определение №4 от 15. 01. 2013 г на вкс по гр д. №42/2012 г., 5-членен с-в, гк
Определение № 83 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 57/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов
Определение № 83 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 57/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел КалиновПроизводството по делото е образувано по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - София-град и Софийски районен съд, относно кой съд е компетентен да разгледа исковата молба на Столично управление "Социално осигуряване" срещу Виктор Елефтериев Дамянов и предявения от последния насрещен иск. Настоящият смесен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд установи следното: С влязло в сила решение № 2320/12.07.2010 г., постановено по административно дело № 2228/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ), 12-ти състав, е отменено Решение № 40/18.02.2009 г. на Главния директор на СУСО и Разпореждане № 5203064664/2 от 16.09.2008 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО) в същото управление, по жалба на Виктор Елефтериев Дамянов от гр. София, разпоредено е изпращане на делото като административна преписка на Ръководителя по ПО при СУСО за издаване на ново разпореждане за следващия се размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Виктор Елефтериев Дамянов за периода след 01.06.2003 г., като се съобрази постановеното с Разпореждане № 1/21.05.2003 г. на Ръководителя по ПО при СУСО и в съответствие с изложените в решението мотиви (съдържащи задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона), и е осъден главният директор на СУСО от бюджета на СУСО да заплати на Виктор Елефтериев Дамянов сумата от 857 лв. за разноски по делото. По искане на Виктор Дамянов, като взискател, с изпълнително основание посоченото решение, е образувано изп. д. № 20138480400269 с ЧСИ Росица Апостолова, която по реда на чл. 277 АПК е отправила покана за доброволно изпълнение за сумите: 9 711,32 лв. главница, 700 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, както и такси по изпълнението и разноски 1 010,29 лв. до Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), като длъжник по изпълнението. Последният е предявил против Виктор Дамянов отрицателен установителен иск на основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи общо сумата 11421,61 лв. по същото решение. Образувано е гр. д. 15041/2013 г. на Софийски районен съд, гражданска колегия. С молба от 08.04.2013 г. СУСО, като посочва, че иска е с правно основание чл. 292 АПК, иска от съда да препрати делото по подсъдност на Административен съд София - град. С определение от 04.06.2013 г. Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 39 - ти състав, в производството по чл. 293, ал. 3 АПК, прекратява производсвото по делото и го изпраща по компетентност на Административен съд София - град. С определение № 5311 от 31.07.2013 г. по адм. д. № 6179/2013 г. Административен съд София - град второ отделение, 41-ви състав по реда на чл. 135 АПК е повдигнат настоящия спор за подсъдност, като е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 269, ал. 2 АПК и принудителното изпълнение е по реда на ГПК. В случая основния въпрос е дали е приложима разпоредбата на чл. 269, ал. 2 АПК или чл. 292 АПК. Съгласно чл. 269, ал. 2 АПК частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. В решението, което е посочено като изпълнително основание по чл. 268 АПК не съществува парично задължение, което ще рече, че този текст от кодекса не е приложим. От друга страна е налице изпълнително основание по дял пети от АПК и тъй като е налице отрицателен установителен иск, същият може да се разгледа само по реда на чл. 292 АПК и компетентен да разгледа исковата молба и насрещния иск е Административен съд София - град. Относно допустимостта и основателността на исковете се произнася компетентния съд, а не настоящия. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 и 7 АПК, смесеният състав от съдии при Върховния касационен съд и Върховния административен съд ОПРЕДЕЛИ: КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Столично управление "Социално осигуряване" срещу Виктор Елефтериев Дамянов и предявения от последния насрещен иск е Административен съд София - град. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Админстративен съд София - град. Препис от решението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване.
Съдебното производство е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от Административния съд Русе - за определяне на компетентния съд за произнасяне по исковата молба на Кънчо Георгиев Маринов от гр. Русе, подадена против Община Русе. Предявен е отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на Община - Русе, че публично задължение, установено с АКТ № СУД-013/04.04.2011 г. на Община Русе е погасено по давност, следователно е недължимо и не следва да бъде събирано по принудителен ред. Ищецът претендира разноски по делото. Направил е и особено искане, на основание чл. 389 ГПК да се допусне обезпечение на предявения иск, тъй като счита, че ако принудителното изпълнение продължи, то в последствие ще бъде затруднено възстановяването на събраните суми. Иска се и издаването на обезпечителна заповед по чл. 395, ал. 3 ГПК. Исковата молба е подадена пред Районния съд- гр. Русе, който с определение № 4375 от 08.05.2012 г., постановено в закрито съдебно заседание по гр. дело № 3604/2012 г., е прекратил образуваното пред него съдебно производство и на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, във вр. с чл. 9б ЗМДТ и е изпратил делото по компетентност на Административен съд - гр. Русе. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването, събирането на местни данъци и такси се извършва по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се осъществява по същия ред. Административният съд - гр. Русе е приел, че делото не му е подсъдно и с определение № 21/24.07.2012 г. по адм. дело № 240/2012 г. повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че в конкретния случай е налице едно от изключенията, визирани в нормата на чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК за неприложимост на процесуалния ред по ДОПК. Счел е, че в конкретния случай не са налице условията на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 АПК, както и на чл. 266 и следващите от ДОПК, предвиждащи подведомственост на направеното искане пред административния съд. На основание чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 4 от АПК е изпратил делото на състава по чл. 135, ал. 4 АПК за определяне на подсъдност. Настоящият смесен петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК, като прецени становищата на съдилищата и писмените доказателства, приложени към предявения иск, намира, че делото е подсъдно на Районен съд - гр. Русе по следните съображения: С исковата молба, подадена по реда на ГПК ищецът е предявил срещу Община Русе отрицателен установителен иск, с искане да бъде признато за установено по отношение на Община - Русе, че публично задължение, установено с АКТ № СУД-013/04.04.2011 г. на Община Русе е погасено по давност, следователно е недължимо и не следва да бъде събирано по принудителен ред. Компетентността на административните съдилища е очертана в разпоредбата на чл. 128 АПК. Търсената от ищецът правна защита не може да се квалифицира като предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, нито е налице хипотезата по чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК, доколкото изпълнителното производство не е по АПК, а по ГПК. Защитата по чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК и чл. 292 АПК е допустима единствено в изпълнително производство по реда на чл. 267 и следващите от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗМДТ Общината има възможност да избира реда и органа, който да извърши принудителното изпълнение - публичния изпълнител по реда на ДОПК или съдебни изпълнители по реда на ГПК. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 266 и следващите от ДОПК, тъй като принудителното събиране на вземането не е по ДОПК. В конкретния случай общината е предпочела принудителното събиране на публичното задължение да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК. Образувано е изпълнително дело № 20118320404074 от ЧСИ Иван Хаджииванов. На ищецът е изпратена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 428, ал. 1 ГПК. Видно от доказателствата по делото изпълнението е по реда на ГПК. Предявеният иск не може да се квалифицира и като такъв по чл. 128, ал. 2 АПК, доколкото в случая не се оспорва размера на установеното с влязъл в сила акт публично общинско вземане, нито се цели установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, а се иска установяване на факт относно възможността за събиране по принудителен ред на едно публично общинско вземане. Искът се отнася до установяване на обстоятелство, което е от значение за законосъобразното развитие и приключване на изпълнителното производство, водено по реда на ГПК. От друга страна в исковата молба е направено и особено искане за обезпечаване на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 389 и следващите от ГПК. Административният съд не е компетентен да се произнася по подобен род искания, няма правомощия да спре изпълнително производство, провеждано по реда на ГПК. След като процедурата по изпълнение на публичното общинско вземане се изпълнява по реда на ГПК на още по голямо основание исковото производство за установяване на възможността за събиране по принудителен ред на същото това публично вземане, следва да бъде проведено по същия този ред, т. е. исковия ред на ГПК. По изложените съображения исковата молба на Кънчо Георгиев Маринов от гр. Русе, подадена против Община Русе е подсъдна (родово и местно) на Районния съд гр. Русе. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, настоящият смесен съдебен състав ОПРЕДЕЛИ: КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по исковата молба на Кънчо Георгиев Маринов от гр. Русе, подадена против Община Русе за установяване на недължимост на публично задължение, установено с АКТ № СУД-013/04.04.2011 г. на Община Русе, поради погасяването му по давност, е Районният съд - гр. Русе. ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районния съд - град Русе, за произнасяне по исковата молба. Копие от определението да се изпрати на Административен съд Русе. Определението не подлежи на обжалване. Каталог: home.nsf home.nsf -> Закон за държавния служител home.nsf -> І. общи положения home.nsf -> Заседание в състав: председател: йордан константинов Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|