От редактора

Сътворяването на среда, способна да поддържа живота, е страшно сложна и внушителна задача. А и Земята очевидно е единствената планета от Слънчевата система, на която има живот. Как е станало възможно това?

Според геофизическата и астрономическа теория Земята се е появила преди около шест милиарда години. По онова време Слънчевата система се е състояла от междузвезден прах, част от който започнал да се сгъстява в маса. В тази маса започнали да стават чести експлозии, причинени от ядрени реакции. В резултат веществата с по-лека маса се издигнали към повърхността, а по-тежките потънали към центъра. Така Земята от газообразна постепенно се превърнала в твърда субстанция.

Около сто милиона години по-късно се появили континентите и океаните. В океаните постепенно започнала да се образува органична материя. Появили се протеини, микроби и амеби. Земята започнала да поддържа атмосфера на основата на кислорода, подобна на днешната. Едноклетъчните организми се преобразували в по-сложни същества, в крайна сметка еволюирайки до по-висши форми като животни и растения. Рамапитекът, за който се предполага, че е прародител на човека, се родил преди около шест милиона години. След като претърпял различни промени, той еволюирал до Хомо сапиенс, родоначалника на днешните човешки същества, появили се на земята преди приблизително сто хиляди години.

Според съвременната физика масата и материята са форми на сгъстена енергия, но науката все още не е обяснила дали материята има способността да сгъстява енергия и да й придава форма. Все пак от нефизическа гледна точка е ясно, че духът е по-висш от материята. Духът създава материя, но не и материята - дух. В серия от експерименти в Института по религиозна психология открихме силни доказателства в подкрепа на идеята, че умствената енергия е способна да сгъстява физическата, да я превръща в маса и да й придава форма.

Планетите, които са в състояние да поддържат живот на себе си, са по-напред в материалната еволюция. Такива има и в други галактики, докато планети като Марс и Венера още се намират на по-низши етапи от развитието си. Ако успеем да стигнем до Андромеда, там ще открием планети, които някога са поддържали форми на живот, подобни на нашите, но вече са приключили тази фаза.

Всички планети имат духовни измерения, населени с живот дори и когато на тях няма физически живот. Съществата в духовното и астралното измерение не се нуждаят от планета с дървета, защото могат да живеят без кислород; те могат да съществуват и на дъното на ада, без дори да се опарят.

Еволюция

Всички неща съществуват първо в духовното измерение, а след това постепенно се реализират и в материалното. Това е еволюция. Бъдещето на материалния свят, събития, които ще се случат след милиони и милиарди години, вече съществуват в духовното измерение, в света на идеите.

Според теорията за еволюцията сложните форми на живот се развиват бавно, в непрекъсната последователност, от първите, най-прости форми като амебата. Съгласен съм, че еволюцията напредва от най-простото към най-сложното, но не и че процесът от по-нисши към по-висши форми на живот е непрекъснат. Смятам, че напредването става на еволюционни скокове, мутации, ако щете. Не виждам постепенен еволюционен процес от маймуната към човека, а по-скоро внезапен скок, който ги е разграничил един от друг. Първоначалната човешка форма е съществувала в духовните светове и когато материалният свят е преминал през необходимата подготовка и човешките форми са дошли до подходящия момент, еволюцията се е намесила, направила е скок и са се появили човешките същества.

Еволюционният процес може да изглежда непрекъснат, когато се разглежда от материалистична гледна точка, но аз съм напълно сигурен, че не е. В някой момент всеки етап от еволюцията сякаш се прекратява. Вярвам, че духът стои зад тези прекъсвания, като подкрепя и поддържа процеса. Амебата не еволюира в човешко същество. Духът в нематериалното измерение създава амебата, дава й живот, а след това продължава със създаването на други форми. Той прави това, като създава форми, подходящи за желаните от него проявления. След това влиза във формата и така се ражда живото материално същество. Духът и материята са две съвсем отделни неща.

Умът и тялото също са отделни. Еволюционният етап се определя от това до каква степен умът е независим от тялото и е в състояние да управлява материята. В това отношение човешките същества са достигнали висок етап от еволюцията си в сравнение с другите форми на живот на планетата. Повечето животни са способни само на спонтанни реакции на даден стимул от заобикалящата ги среда, в съответствие с ограниченото количество знания, получени чрез минал опит. Човешкият ум притежава въображение и абстрактна мисъл, макар при обикновени обстоятелства да е скован от ограничената информация, която получава от физическите си сетива. И все пак има способността да надхвърля границите на човешкото тяло и заобикалящата го среда. В астралното и причинното измерение той може да функционира, свободен от зависимостта и ограниченията на физическото тяло и материалната вселена.

Ум, който поне отчасти се е освободил от материалното си проявление, след смъртта си отива в съответното нефизическо измерение. Духовете на мъртвите образуват различни нива в астралния и причинния свят според нивото на духовната си еволюция. Макар и нематериални, тези две измерения все още са подчинени на кармичния закон. Съществуват и още по-висши измерения. Това са божествените измерения, които не се управляват от кармата. Те контролират първичната енергия, която предшества всяко проявление, и са отговорни за сътворяването на материалната вселена.

Следователно Земята се състои не само от материалната планета, но и от астралния и причинния светове, които са неразделна част от нея. Човешките същества, които до някаква степен са освободени от властта на материята, влизат и излизат от тези измерения от десетки хиляди години. Всеки престой в материалния свят обикновено трае от 50 до 100 години и стотици години - в другите. Причината за цялото това движение от един свят в друг е вроденият и инстинктивен стремеж към духовна еволюция.

На планета, на която има условия за живот, каквато е Земята, физическото и духовните измерения са тясно преплетени. На планетите, където няма живот, не е така; там между духовното и материалното съществува бездна. На Земята ние живеем във взаимна свързаност с всички елементи на природната среда, както и със света на душата, който съществува зад тях. Разбирането на тази взаимна свързаност подчертава нуждата да съществуваме в хармонично равновесие с природната среда и другите измерения. Когато равновесието се наруши, законът за кармата определя възмездието.

Днес виждаме как природата си отмъщава за разрушенията с физически явления като наводнения, глад и земетресения. На човешко ниво обществото все още страда от непрестанни раздори, понеже някое племе или нация се облагодетелства за сметка на друго. Това важи не само на Земята; има дисхармония и между обществата в астралното измерение. Дисхармонията и небалансираните отношения са знак, че цялата сфера има още много път в духовната си еволюция.

Въпреки че ще е нужно известно време, за да се постигне мир, и дотогава мнозина ще пострадат, виждам как Земята се развива към съвършенство, а не деградира към световен холокост. Човечеството все повече ще се освобождава от материята. Когато успее да установи над нея пълен контрол, ще придобие вечен живот и истинска духовна мъдрост. Едва тогава ще се установи царството Божие тук, на Земята. Чувствам, че трябва да се подготвим и да очакваме, че тогава ще има една световна религия. Предвиждам, че това състояние на земен рай ще продължи стотици и може би хиляди години. След това нашата Вселена, включително Земята, ще умре, оставяйки след себе си само света на чистото съзнание и божественото измерение. Всичко в крайна сметка ще се върне към Абсолютното.

Предвиждам, че с еволюирането на човечеството ще се появи единна теория за кармата, която ще бъде приета и от науката. Вярвам, че това знание ще окаже дълбоко въздействие върху морала, религията и всички аспекти от човешката организация. Надявам се работата, която върша в този си живот, да се окаже принос към тези усилия.

Една жизнеспособна теория за кармата трябва да засяга множество основни въпроси: Наистина ли се прераждат човешките същества? Какво се случва в момента на смъртта и къде отиваме след това? Как и къде се съхранява кармата? Кои условия карат кармата да се прояви и да предизвика прераждането на човека?

Позволете ми да разгледам всеки един от тези въпроси поред, в добавка към вече изложения материал.

Хиндуизмът и будизмът недвусмислено проповядват, че всеки се преражда, докато душата му не еволюира до състоянието, в което повече няма да има нужда да се проявява на земята. Моята работа по духовните консултации определено потвърждава този принцип. Дори за някои случаи, например този с г-ца И., може да се намерят исторически доказателства.

Забелязвам, че все повече клинични психолози, особено в САЩ, използват в практиката си лечение чрез връщане в минали животи. Известни личности пишат книги за предишните си животи. Има доста психолози, които сериозно документират случаи на прераждане. Едно от светилата в тази област е д-р Ян Стивънсън, професор в Медицинския факултет на университета във Вирджиния. През 1966 година той публикува своя печелещ уважение труд, озаглавен „Двадесет случая, които говорят за прераждане". Д-р Стивънсън има документирани случаи на прераждане в множество различни култури и е открил, както твърди, примери за прераждания в коренно различаващи се страни - например Индия, Турция, Тайланд, Англия, Канада и инуитския народ от Аляска.

Д-р Стивънсън посети моя институт на път за дома си, след като беше правил проучвания в Индия и Тайланд. Разказа ми за един случай, който ми се стори особено интригуващ.

Докато бил там, при него дошъл индиец, мъж на около 50 години. Твърдял, че ясно си спомня едно свое прераждане - като британски офицер през Първата световна война. Бил убит в битка от куршум, който пронизал гърлото му. Тази информация била интересна, понеже индиецът имал две еднакви рождени петна от двете страни на гърлото си, които, както забелязал д-р Стивънсън, наистина приличали на белези от куршуми. Д-р Стивънсън ми показа снимка на човека. Белезите се виждаха ясно.

След това мъжът разправил с подробности фактите от предишния си живот. Спомнял си името на своя роден град в Шотландия, особени думи и изрази от местния диалект, имената на своите родители и местоположението на къщата си. Описал и други особености от пейзажа - например един хълм извън града, на върха на който имало останки от стара църква.

Д-р Стивънсън потвърди, че индиецът никога не е пътувал до Шотландия или Англия и практически не е имал никакъв начин да получи тази информация. След като го разпитал подробно, д-р Стивънсън отлетял за Шотландия, за да провери автентичността на разказа му. Доколкото успял да провери, всичко казано от мъжа било вярно. Градът наистина съществувал. Видът му, чак до имената на улиците, отговарял точно на описанията на индиеца. Думите и изразите от местния диалект звучали, както мъжът ги бил изговорил, и имало семейство с името, за което твърдял, че е било негово.

Проучванията убедили д-р Стивънсън, че британският офицер се е преродил в онзи индиец. Той проверил по всички възможни начини и установил, че няма начин човекът да знае толкова много за британския офицер, неговия малък шотландски градец и неговото семейство. Това очевидно е автентичен случай на прераждане.

Някои парапсихолози биха оспорили това, отдавайки предполагаемите случаи на прераждане на ясновидство и способността да се вижда в миналото или бъдещето. Биха казали, че индиецът има ясновидската способност да види града в Шотландия и така да получи информацията. В случая с г-ца И. някой парапсихолог би решил, че съм успял да надзърна в бъдещето и да видя, че тази жена ще отиде в Сува, ще влезе в определена библиотека и ще получи въпросните сведения. Би могъл да каже, че след това съм й подсказал това-онова, за да подкрепя бъдещите й действия. По този начин би отхвърлил случилото се, без да му се налага да повдига въпросите за прераждането и душата, и би останал заседнал в науката, ограничена до материалистичните разбирания.

Но за хора, които виждат и в нематериалните измерения на действителността, знанието за прераждането на душата е неизбежно. За индиеца, който е знаел, че е бил британец, прераждането е факт, а не въпрос. Все по-голям брой хора започват да усещат, че са живели много пъти, и аз вярвам, че осъзнаването на прераждането ще намери своето място в човешкото познание.

Великият индийски светец Яджинаварга живял в епохата на Упанишадите (800-500 г. пр. н. е.) Той пръв формулирал ясно обяснение за кармата, трансмиграцията и смъртта, което можем да намерим в Упанишадите под заглавие „Брхадаранияка".

Той обяснява етапите на смъртта по следния начин, използвайки санскритския термин джива, с който нарича индивидуалния дух в причинното измерение.

1. Индивидът престава да функционира в материалното измерение, когато сърцето му спре да бие.

2. Астралното тяло, което е завършило задачата си да запише резултатите от действията в този живот под формата на кармични „семена", се премества в сърцето на физическото тяло (чакрата анахата на астралното тяло).

3. Джива влиза в астралношо тяло и „Светлина заблестява от върха на сърцето му".

4. Джива се изплъзва от трупа „през очите, темето или някое друго място". С това той има предвид чакрата аджна, чакрата сахасрара или някоя друга чакра.

5. Когато джива напусне тялото, жизнената сила отива с него. Във Ведите се казва: „Органите на съзнанието следват джива''. Това означава, че умът, който работи съвместно с физическото тяло, и онзи от астралното измерение напускат физическото тяло заедно с джива. Когато джива напусне физическото тяло, енергията и органите на съзнанието от другите нива тръгват след него.

6. Джива сега е затворен от „знанията и поведението си от минали прераждания". Това означава, че кармата на джива определя към кое духовно измерение ще отиде той, как ще живее и кога ще се прероди отново на този свят.

Одаисама получи тежък инфаркт през 1966 година. Лежеше в безсъзнание в Токийската университетска болница. Докторите казваха, че не са сигурни дали ще живее. Седях до нея, хванал студените й ръце, и непрестанно се молех и й изпращах енергия. След 24 часа тя за пръв път отвори очи и беше в състояние да отпие глътка вода. Когато се възстанови напълно, ми описа преживяването си така: „Докато лежах в безсъзнание, видях от сърцето ми да излиза красива златна светлина, която се оформи в сияйна, въртяща се топка. Топката се придвижи през рамото ми, надолу по вътрешната страна на ръката ми и увисна на върха на кутрето. Докато я наблюдавах, осъзнах, че ако топката се отдели от пръста ми, ще умра. Реших да не се съпротивлявам, да изтека от себе си заедно със светлината. В същия момент чух един глас да казва: Не бива да отиваш. Топката от светлина внезапно се върна по същия път, влезе отново в сърцето ми и изчезна. Тогава се събудих и те видях да се молиш така искрено до мен".

Можете да си представите изненадата ми, когато години по-късно прочетох в Упанишадите описанието, което толкова много наподобяваше преживяването на Одаисама, но с две големи разлики. Първата очевидна разлика е, че тя не умря. Процесът на смъртта е бил прекъснат и тя успя да продължи живота си. Тъй като джива не е влязъл напълно в астралното тяло, тя е била в състояние да наблюдава движението на последното.

Втората важна разлика е, че джива на Одаисама не се е опитал да излезе от чакрата на сърцето, а е тръгнал надолу по меридиана, управляван от същата тази чакра, до върха на кутрето й. На илюстрацията е даден сърдечният меридиан. Както сами ще видите, двата пътя са еднакви.

Последвалите години наблюдения на процеса на смъртта ми показаха, че душата наистина влиза в астралното тяло и след това напуска трупа или през някоя чакра, или през крайната точка на меридиана, управляван от тази чакра. Кармичният облик на човека определя от коя чакра или меридиан ще излезе. Това на свой ред влияе върху това къде ще отиде душата след смъртта.

Хората очевидно натрупват карма на всичките си нива на съществуване, докато живеят на земята, но има един доминиращ кармичен отпечатък, който почти изцяло формира характера и поведението на индивида. Това се отразява на нивото на неговата духовна еволюция и на чакрата, която е най-активна в момента на смъртта.

Хората обикновено напускат телата си по следния начин:

Душата и астралното тяло на човек, създал карма от силни сексуални или материалистични обвързаности, се придвижват от сърцето към чакрата свадхиштхана, която се намира под пъпа. Чакрата свадхиштхана управлява несъзнателното и урогениталната система по меридианите на бъбреците и пикочния мехур. Тези пътеки продължават надолу по краката и свършват на върха на кутретата. Душата и астралното тяло се придвижват надолу по същия меридиан и излизат от една от тези крайни точки.

Душата остава в астралното тяло и се ражда в низшия слой на астралния свят, където животът й е пълен със страдания. Както видяхме от примерите, за съществата в такова състояние е характерен егоизмът. Тяхната обвързаност е толкова силна, че те обикновено не се прераждат още дълго време.

Душата и астралното тяло на човек с карма от силна привързаност към емоциите и въображението се придвижва от сърцето към чакрата манипура, която се намира над пъпа. Тази чакра управлява емоциите и храносмилателната система през меридианите на стомаха и далака, които също продължават надолу по краката. Душата и астралното тяло излизат от една от крайните точки на пръстите на краката.

Тези души продължават да обитават астралното тяло. Ако не са в състояние да владеят емоциите или въображението си чрез самоосъзнаване, те са орисани да страдат в долните астрални нива. Душите, които осъзнават своите емоции и въображение и са способни да ги владеят, живеят приятно във висшите слоеве на астралния свят. Независимо дали попадат във висшите или нисшите астрални измерения, тези души имат тенденцията да се прераждат доста често. Те желаят физическо тяло, което да им помага да се учат да контролират емоциите и въображението си и да улеснява духовния им растеж.

Духът и астралното тяло на човек, който е посветил живота си на подобряването на света, а не на личното си благосъстояние, който е постигнал висше състояние на любов и състрадание, излизат направо през чакрата анахата (сърдечната) надолу по сърдечния меридиан, минаващ по вътрешната страна на ръката и излизащ през върха на кутрето. Духът отива право в причинното измерение.

Душата на човек, който е постигнал истинска мъдрост и който вече не е обвързан с нищо на земята, минава през сърцето и чакрата аджна между веждите и отива до чакрата сахасрара на темето, откъдето излиза и отива право в причинното измерение.

Когато едно същество попадне в причинното измерение, астралното му тяло също „умира". Все пак семената, които му дават възможност за бъдещи материални и физически проявления, се съхраняват в причинното тяло.

Причинното измерение е рай, изпълнен с любов и разум. Обитателите му живеят дълго и в отлично здраве, освободени от разликите между половете. Атмосферата е наситена с жизненост. В тази щастлива среда душите полагат усилия да придвижат напред духовното си развитие.

Когато имат контакт с духовете от причинното измерение, тези от астралното ги възприемат като същества от светлина, а не като фигури. Причинните същества често действат като ангели хранители за индивидите или общностите, с които са свързани в астралното или материалното измерение.

В Бхагавад Гита се казва: „И онзи, който в края на своето време напуска тялото си, мислейки за Мен (Висшето същество), той наистина идва при Мен, той наистина идва в Мен, Защото за когото си мисли човек в последния момент от живота си, при него и ще отиде, чрез симпатията, която има". Мислите и идеите в последния момент от живота играят важна роля в определянето къде ще отиде и как ще се прероди следващия път индивидът.

Преди около 40 години една вдовица дойде при Одаисама и я помоли за духовна консултация. Искаше да знае как живеят майка й и съпругът й в другото измерение, понеже двамата приживе имали непозволени сексуални отношения. Когато влезе в медитация, Одаисама разбра, че съпругът се е разкаял дълбоко в последния момент преди смъртта си и сега живее добре в астралното измерение. Майката обаче страдала от угризения на съвестта към дъщеря си и привързаност към своя любовник. Вдовицата попита защо само майка й страда, след като и двамата са я предали.

Одаисама обясни, че съпругът й се е разкаял искрено преди смъртта си и е бил в състояние да насочи вярата си изцяло към Бога. Това му е дало възможност да отиде във висшите астрални полета, където правел съзнателни опити за духовно развитие. Майка й пък, макар да разбирала, че е постъпвала неморално приживе, не изпитала проблясък на съвестта, докато умирала. Сега тя изстрадва кармичните последствия от действията си в ада на низшето астрално измерение и ще мине много време, преди отново да се прероди. Хората като нейния съпруг, които признават своите прегрешения и молят Бога за прошка, лесно се прераждат и често водят образцов, благочестив живот. Все пак винаги трябва да се пазят от склонността си към подобни неморални постъпки, за да не ги повтарят в следващото си прераждане.

Когато мислим за прераждането, ние имаме предвид само този свят, но може да се каже, че има прераждане и от страната на астралното измерение. Там съществата смятат, че когато умират, те отиват в материалния свят и остават там до момента на новото раждане в астралното измерение. Същото, което ние мислим за смъртта, само че в обратна посока. Индивидът отива и се връща, отива и се връща, без нито за момент да напусне измеренията на проявената карма.

Какво всъщност става с кармата от всичките действия, извършени в толкова много прераждания? Всичките ли постъпки се записват или само някои от тях? Къде и как се съхранява кармата? Кое кара кармата да се проявява по определен начин в определено време?

Започнах официално изследване, за да намеря отговорите на тези въпроси, като проучих съществуващата литература по проблема, но разбрах, че личният ми опит общо взето надделява над теоретичните описания.

Пример за това е въпросът за записваната и незаписваната карма. Ранните будистки теолози са вярвали, че резултатите от действията се съхраняват в латентна, или семенна (самскара) форма. Моят опит сочи, че това е вярно. Но теолозите са твърдели и че не всички действия се записват, не всички постъпки дават семенни форми, които ще се проявят по-късно. Будистите са разделяли постъпките на две категории - неумишлени и умишлени. Неумишлено е всичко от чисто физическо, привично или ритуализирано естество. Умишлена е всяка постъпка, направена в резултат на лична преценка.

Доводите им са се основавали на учението на Шакямуни Буда за кармата, в което той подчертава моралистичните й аспекти. Набляга на необходимостта да се постигнат измерения на действителността, които да стоят над доброто и злото. Той учи, че след като умът определя дали една постъпка е добра или лоша, самият ум е проявената карма. От това теолозите са заключили, че само действията, извършени по своя воля, се записват в кармата, тоест само умишлените постъпки могат да се превърнат в семена, които да се съхранят в причинното съзнание. Те смятали, че когато едно нещо, например едно физическо упражнение, няма връзка с доброто или злото, и понеже не е нищо повече от движение; не може да произведе ефект, който ще остане, тоест ще бъде записан.

Не съм съгласен с това тълкование. Да вземем разгледания преди малко пример с индиеца, чието гърло било пронизано от куршум. Самото пронизване не е нито добро, нито лошо; то е просто форма на движение на материята. Но в този си живот човекът се е преродил с грозни белези на шията, където е била раната. Следователно не може да се каже, че кармата от физическото движение не е била записана.

Преди около три години един мъж, страдащ от епилептични припадъци, дойде при мен за духовна консултация. Когато започнах да медитирам, видях войник, който участваше във Втората световна война. Той беше командир на танк на един остров в южната част на Тихия океан и се беше натъкнал на американски позиции. Посрещнаха го с огън от базуки. Когато скочи от танка със сабя в ръка, един куршум го улучи в корема и го уби. Помолих мъжа, който седеше пред мен, да ми покаже корема си, понеже се чудех дали куршумената рана от предишния живот ще е останала като рождено петно. От лявата страна на корема му имаше черно-синьо петно, около 2,5 сантиметра в диаметър. След това му казах какво съм видял. Мъжът беше удивен, понеже, както се оказа, имал чичо, който бил командир на танк в южната част на Тихия океан и загинал по описания от мен начин. Човекът не познаваше чичо си, убит пет години преди раждането му, но в семейството постоянно му повтаряли колко много прилича на покойния си чичо по външност и характер.

Духовното ми зрение потвърди, че чичото наистина се е преродил в своя племенник. Чичото бил доста героична натура. Имал изключително добро обучение в бойните изкуства и охотно дал живота си за своята страна. Не съжалявал, че умира. В желанието си да срази врага обаче продължил да се бие в астралното измерение и след смъртта си. Дори и след като се преродил на тази земя, не стихнала дълбоката му привързаност към неговото воинско Аз в астралното измерение. Астралното му съзнание беше толкова силно, че действително имаше властта да завладява и доминира над обикновеното му, всекидневно съзнание. Именно това бе причината да страда от епилептични припадъци.

Тук отново имаме случай, в който рана от куршум в един живот оставя белег в следващия. Преминаването на куршума през плътта е физическо движение и само по себе си не е нито добро, нито лошо, нито умишлено. Следователно според будистката теория това би трябвало да е незаписана карма, която не се складира. Ако това беше така, нямаше да се пренася ефектът от един живот в друг. Рождените петна на индиеца и епилептика очевидно опровергават тази теория.

Резултатът от всяко действие приема формата на латентни енергийни модели, които наричаме „семена". Вярвам, че според специфичното им естество тези кармични семена се съхраняват в чакрите в астралното и причинното измерение. Според мен рождените петна на някогашния командир на танк са кармичен резултат от семената, съхранени както в астралното, така и в причинното измерение. В момента, в който е бил ударен от куршум, той е усетил парене, а след това - ужасна болка. Емоционалната му обвързаност с болката, емоционалната обвързаност на ума му с болката е останала като отпечатък, семенце в чакрата в астралното измерение. Тъй като причинното тяло е основата на човешкото съществуване, в него се съхраняват плодовете от всяко физическо действие на индивида. Вярвам, че черното рождено петно на корема на човека е причинено от семенце, запазено в чакрата свадхшитхана в причинното измерение. Това е, защото чакрата свадхиштхана отговаря за образуването на физическото тяло. Когато плодът на новото същество се е развивал в утробата на майка си, семенцето се е проявило в образуването на рождено петно. Емоционалната енергия на астралното измерение е подсилила проявяването на този кармичен резултат.

Будистката теория поддържа тезата, че всички кармични семена се съхраняват в причинното съзнание. За мен обаче е ясно, че семената могат да се съхраняват и в чакрите на астралното тяло. Отсяването като че ли става по следния начин:

Когато един човек е емоционално обвързан с резултата от едно действие, произтичащата от това карма се съхранява като семе в астралното тяло. Когато обаче не е, кармата се съхранява в причинното тяло. Кармичното състояние на всяка чакра е отразено в меридианната мрежа, която контролира циркулацията на енергията ки във физическото тяло.

Ще опиша в най-общи линии как различните видове карма се съхраняват в астралното тяло и кои меридиани биват засегнати.

При много хора емоционалният стрес предизвиква стомашни проблеми. От гледна точка на меридианите това важи и в двете посоки. Смущенията в храносмилането също могат да причинят емоционална нестабилност.

Г-ца Й. е отличен пример за това. Нейната силна емоционална обвързаност с романтичната любов е била съхранена в чакрата манипура. Когато е достигнала възрастта, в която са станали миналите събития, семето се е проявило чрез тази нейната чакра. Тя станала крайно нестабилна в емоционално отношение и същевременно развила различни храносмилателни проблеми. Когато изследвахме функционалното състояние на меридианната й система с АМ1 (апарат, измерващ функционирането на меридианите и съответстващите им вътрешни органи), открихме тежки отклонения в меридианите на стомаха и далака. Това е обичаен модел. Често откриваме такива аномалии, преди още да се проявят емоционалната нестабилност или храносмилателните проблеми. Стигнал съм до извода, че когато започне да се проявява, дадено семе засяга съответната чакра и меридианите, преди да се прояви в ума и физическото тяло.

Чакрата анахата Семената, породени от обвързаност с любовта и състраданието, се съхраняват в чакрата анахата, която управлява кръвообращението и силата на любовта и състраданието. Тя е свързана с меридианите на сърцето и перикарда.

Чакрата вшиудха Чакрата вишудха съдържа семената, породени от привързаност към пречистването. Тази чакра поддържа съществуването на физическото тяло чрез контрол върху дихателната система и кожата. Свързаните с нея меридиани са на белите дробове и перикарда.

Чакрата аджна Семената на кармата, породена от привързаност към знанията и мъдростта в дейности като научни изследвания и духовна практика, се съдържат в чакрата аджна, която контролира мозъка и следователно - тялото. Тази чакра е тясно свързана със задния среден меридиан, меридианите на пикочния мехур и тънкото черво.

Когато има привързаност към явления като сексуално желание, любов или знания, те са съпътствани от емоции и въображение. Съдържанието на емоциите и въображението е причина съответната карма да се съхрани в астралното тяло.

Когато човек действа умишлено или непредумишлено, но без привързаност към резултата от действията си, кармата се съхранява в причинното тяло, стига човекът да смята своето его за отделено от другите.

В тази категория попадат физическите характеристики и привичните жестове. Това веднага се вижда при контакт с астралните същества, които често имат голяма прилика със земните си съответствия чак до такива подробности като усмивката.

Много астрални същества продължават и след смъртта да правят същите характерни жестове, които са имали като хора на земята. Случва се по време на духовна консултация да питам живия роднина дали познава някого, който да жестикулира по определен начин, и той ми отговаря нещо от рода на „Ами да, това беше навик на покойната ми майка". Когато говорят, астралните същества често запазват характерната интонация, която може да помогне за разпознаването им. При повторно прераждане на земята те носят в себе си потенциала за подобни навици и жестове. С течение на времето се убедих, че в този или другия свят всички действия, колкото и да са незначителни, се записват и съхраняват в причинното тяло и носят в себе си потенциала да се проявят в някой момент от бъдещето.