Отчет на заразните болести в сила от 01. 01. 2006 г



страница9/11
Дата14.01.2017
Размер1.88 Mb.
#12589
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


1.5. CVS: Инфекция на сърдечносъдовата система

1.5.1. CVS-VASC: Инфекция на артериите или вените

Инфекцията на артериите или вените трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от интраоперативно взети артерии или вени,

– и не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми,

– пациентът е с данни за инфекция на артериите или вените, установена по време на операция или при патохистологично изследване,

– при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка, зачервяване или затопляне на засегнатия съд,

– и са изброени над 15 колонии в култура от върха на вътресъдова канюла при използване на полуколичествен метод.

Забележка. Колонизацията на централен венозен катетър не е необходимо да се докладва. Инфекция CRI3 (-CVC или -PVC) е също така инфекция на кръвта (BSI), с източник съответно C-CVC или C-PVC; когато обаче се докладва CRI3, не е необходимо да се докладва BSI в проучването на моментната болестност; микробиологично потвърдена BSI, свързана с катетър, следва да се докладва като CRI3.

– и не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми,

– при пациента се наблюдава гнойна секреция от засегнатия съд,

– и не е правена хемокултура или в хемокултурата не са изолирани микроорганизми.

Указание във връзка с докладването:

Инфекциите при присаждане на артерии или вени, при шънтова система, при фистула или на мястото на поставяне на вътресъдова канюла, при които в хемокултурите не са изолирани микроорганизми, да се докладват като CVS-VASC.

1.5.2. CVS-ENDO: Ендокардит

Ендокардитът на естествена или изкуствена сърдечна клапа трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от сърдечната клапа или вегетациите,

– при пациента са налице два или повече от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), новопоявил се или променен шум, признаци за артериална емболия, кожни манифестации (напр. петехии, единични хеморагии, болезнени подкожни възли), застойна сърдечна недостатъчност или проводни нарушения на сърцето,

и на най-малко един от следните критерии:

– доказани причинители в две или повече хемокултури,

– микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на препарат от сърдечната клапа, когато хемокултурата е отрицателна или не е правена,

– установени по време на операция или аутопсия вегетации на сърдечната клапа,

– и положителен тест за антигени в кръвта или урината (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis или Streptococcus от група Б),

– данни за нови вегетации при ехокардиография,

и при поставена ante mortem диагноза лекарят назначава съответно антимикробно лечение.

1.5.3. CVS-CARD: Миокардит или перикардит

Миокардитът или перикардитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от перикарда или от течност, взета чрез иглена аспирация или по време на операция,

– при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болки в гръдния кош, парадоксален пулс или увеличен размер на сърцето,

и на най-малко един от следните критерии:

– находки в ЕКГ, насочващи към миокардит или перикардит,

– положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae),

– данни за миокардит или перикардит при хистологичното изследване на сърдечна тъкан,

– четирикратно покачване титъра на типовоспецифични антитела със или без изолиране на съответния вирус от фаринкса или от фекална проба,

– перикарден излив, потвърдена ехокардиограма, КТ, ЯМР или ангиография.

1.5.4. CVS-MED: Медиастинит

Медиастинитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от тъкан от медиастинума или от течност, взета по време на хирургична операция или чрез иглена аспирация,

– пациентът е с данни за медиастинит, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

– при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болки в гръдния кош, подвижен стернум,

и на най-малко един от следните критерии:

– гнойна секреция от медиастиналната област,

– микробиологично доказани причинители в хемокултура или в секрет от медиастиналната област,

– установено разширение на медиастинума при рентгеново изследване.

Указание във връзка с докладването:

Медиастинитът след сърдечна операция, придружаван от остеомиелит, да се докладва като SSI-O.

1.6. EENT: Инфекции на окото, УНГ или устната кухина

1.6.1. EENT-CONJ: Конюнктивит

Конюнктивитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани патогени в култура от гнойния ексудат, взет от конюнктивата или околните тъкани, напр. клепача, роговицата, Мейбомиевите или слъзните жлези,

– пациентът е с болка или зачервяване на конюнктивата или в областта на окото,

и на най-малко един от следните критерии:

– левкоцити и микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам на ексудата,

– наличие на гноен ексудат,

– положителен резултат от тест за антигени (напр. ELISA или имунофлуоресценция за Chlamydia trachomatis, вирус на херпес симплекс, аденовирус) в ексудата или в материал от остъргване на конюнктивата,

– установяване на многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на конюнктивален ексудат или материал от остъргване на конюнктивата,

– микробиологично доказване на вирус в култура,

– диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби.

Указание във връзка с докладването:

Другите инфекции на окото да се докладват като EYE.

Химичният конюнктивит, причинен от сребърен нитрат (AgNO3), да не се докладва като инфекция, свързана с медицинско обслужване.

Конюнктивитът, съпътстващ по-общо вирусно заболяване с по-мащабни прояви (напр. морбили, варицела или инфекция на горните дихателни пътища), да не се докладва.

1.6.2. EENT-EYE: Инфекции на окото, различни от конюнктивит

Инфекция на окото, различна от конюнктивит, трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло,

– при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: болки в окото, нарушение в зрението или хипопион,

и на най-малко един от следните критерии:

– поставена от лекаря диагноза "инфекция на окото",

– положителен тест за антигени в кръвта (напр. Haemophilus influenzae, Streptococcus pneumoniae),

– доказване на причинители в хемокултура.

1.6.3. EENT-EAR: Отит и мастоидит

Отитът и мастоидитът трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии:

Външният отит (Otitis externa) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от външния слухов канал,

– при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка, зачервяване или секрет от външния слухов канал,

– и микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам, в гнойния секрет.

Средният отит (Otitis media) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от течност от средното ухо, която е взета чрез тимпаноцентеза или при операция,

– при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болезнено тъпанче, възпаление, ретракция или ограничена подвижност на тъпанчето или наличие на течност зад тъпанчето.

Вътрешният отит (Otitis interna) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от течност от вътрешното ухо, взета за изследване по време на операция,

– пациентът е с поставена от лекаря диагноза "инфекция на вътрешното ухо".

Мастоидитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от мастоидния израстък,

– при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка, чувствителност, зачервяване, главоболие или пареза на фациалиса,

и на най-малко един от следните критерии:

– микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам, в гноен секрет от мастоидния израстък,

– положителен тест за антигени в кръвта.

1.6.4. EENT-ORAL: Инфекция на устната кухина (уста, език или венци)

Инфекцията на устната кухина трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от тъканта или от устната кухина,

– пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция на устната кухина, установен при преглед, по време на операция или чрез патохистологично изследване,

– при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: абсцес, образуване на язви или релефни бели петна върху възпалената лигавица или налеп върху устната лигавица,

и на най-малко един от следните критерии:

– микроорганизми, наблюдавани при оцветяване по Грам,

– положителен резултат при тест с оцветяване с калиева основа (KOH),

– установяване на многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на материал от остъргване на лигавицата,

– положителен тест за антигени в секрет от устната кухина,

– диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби,

– поставена от лекаря диагноза за инфекция и лечение с локален или орален антимикотик.

Указание във връзка с докладването:

Първичните инфекции на устната кухина с херпес симплекс, свързани с медицинско обслужване, да се докладват като ORAL; повтарящите се херпесни инфекции не са свързани с медицинско обслужване.

1.6.5. EENT-SINU: Синуит

Синуитът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен секрет от околоносна кухина,

– при пациента е налице най-малко един от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), болка или чувствителност в областта на засегнатата околоносна кухина, главоболие, гноен ексудат или обструкция на носа,

и на най-малко един от следните критерии:

– положителни резултати при диафаноскопия,

– положителни резултати при радиологично изследване (включително КТ).

1.6.6. EENT-UR: Инфекция на горните дихателни пътища, фарингит, ларингит, епиглотит

Инфекцията на горните дихателни пътища трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38 °С), зачервяване на фаринкса, болки в гърлото, кашлица, пресипналост или гноен ексудат във фаринкса,

и на най-малко един от следните критерии:

– микробиологично доказани причинители в култура от материал от засегнатата област,

– доказване на причинители в хемокултура,

– положителен тест за антиген в кръвта или в респираторен секрет,

– диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби,

– поставена от лекаря диагноза "инфекция на горните дихателни пътища".

Пациентът е с абсцес, установен при директен преглед, по време на операция или при патохистологично изследване.

1.7. GI: Инфекция на гастроинтестиналния тракт

1.7.1. GI-CDI: Инфекция с Clostridium difficile

Инфекцията с Clostridium difficile (наричана също диария, свързана с Clostridium difficile, или CDAD) трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– диарийни изпражнения или токсичен мегаколон и положителен резултат от лабораторно изследване за Clostridium difficile токсин A и/или B в изпражненията,

– псевдомембранозен колит, доказан чрез ендоскопско изследване на долния гастроинтестинален тракт,

– патохистологични доказателства за инфекция с Clostridium difficile (със или без диария) в материал, взет по време на ендоскопия, колектомия или аутопсия.

1.7.2. GI-GE: Гастроентерит (с изкл. на инфекция с Clostridium difficile)

Гастроентеритът трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– при пациента се наблюдава диария с остро начало (воднисти изпражнения за повече от 12 часа) със или без повръщане или повишена температура (> 38°C), като липсва причина от неинфекциозно естество (напр. диагностични изследвания, курс на лечение, различно от антимикробно лечение, обостряне на хронично заболяване или психологичен стрес),

– при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: гадене, повръщане, коремни болки, повишена температура (> 38°C) или главоболие,

и на най-малко един от следните критерии:

– микробиологично доказани ентеропатогенни микроорганизми в култура от изпражнения или от анален секрет,

– микроскопски открити ентеропатогенни микроорганизми, включително при електронна микроскопия,

– откриване на ентеропатогенни микроогранизми в кръвна или фекална проба с помощта на тест за антиген или антитяло,

– данни за ентеропатогенни микроорганизми, открити чрез цитопатологични промени в тъканна култура (изследване за токсини),

– диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби.

1.7.3. GI-GIT: Инфекция на гастроинтестиналния тракт (хранопровод, стомах, тънки черва, дебело и право черво; с изключение на гастроентерит и апендицит)

Инфекцията на гастроинтестиналния тракт, с изключение на гастроентерит и апендицит, трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с абсцес или друг признак за инфекция, установени по време на операция или при патохистологично изследване,

– при пациента се наблюдават най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина, и съвместими с инфекция на засегнатия орган или тъкан: повишена температура (> 38°C), гадене, повръщане, коремни болки или чувствителност,

и на най-малко един от следните критерии:

– микробиологично доказани причинители в култура от секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренаж, поставен при операция,

– микроскопски доказани причинители при тест с оцветяване по Грам или с калиева основа, или многоядрени гигантски клетки в секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренаж, поставен при операция,

– доказване на причинители в хемокултура,

– данни за патологични находки при радиологично изследване,

– патологични находки при ендоскопско изследване (напр. езофагит или проктит, предизвикан от Candida spp.).

1.7.4. GI-HEP: Хепатит

Хепатитът трябва да отговаря на следните критерии:

При пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), анорексия, гадене, повръщане, коремни болки, жълтеница или данни от анамнезата за извършена трансфузия през последните три месеца,

и на най-малко един от следните критерии:

– положителен тест за антиген или антитяло за хепатит А, хепатит В, хепатит C или хепатит D,

– данни за нарушена функция на черния дроб (напр. повишени ALT/ASAT и билирубин),

– установен цитомегаловирус (CMV) в урината или в орофарингеалния секрет.

Указание във връзка с докладването:

Да не се докладва хепатит или жълтеница с неинфекциозен произход (дефицит на алфа-1-антитрипсин и др.).

Да не се докладва хепатит или жълтеница, причинени от излагане на въздействието на хепатоксини (алкохолен хепатит или хепатит, предизвикан от ацетаминофен, и др.).

Да не се докладва хепатит или жълтеница, причинени от запушване на жлъчните пътища (холецистит).

1.7.5. GI-IAB: Интраабдоминална инфекция, непосочена другаде, включително на жлъчния мехур, жлъчните пътища, черния дроб (с изключение на вирусен хепатит), далака, панкреаса, перитонеума или субдиафрагмалното пространство, или друга интраабдоминална тъкан или област, непосочена другаде.

Интраабдоминалната инфекция трябва да отговаря на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с микробиологично доказани причинители в култура от гноен материал от интраабдоминалната област, взет интраоперативно или чрез иглена аспирация,

– пациентът е с абсцес или друг признак на интраабдоминална инфекция, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

– при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), гадене, повръщане, коремни болки или жълтеница,

и на най-малко един от следните критерии:

– микробиологично изолиране на микроорганизми в култура от секрети от дренажна система, поставена хирургично (напр. затворена дренажна система с вакуум, отворен дрен или Т-образен дрен),

– микроскопски доказани причинители чрез оцветяване по Грам в секрети от дренажна система или тъкан, взети интраоперативно или чрез иглена аспирация,

– микробиологично доказани причинители в хемокултура или радиологични данни за инфекция (напр. необичайни находки при ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия (галий, технеций и др.) или рентгеново изследване на корема).

Указание във връзка с докладването:

Да не се докладва панкреатит (възпалителен синдром, за който са характерни коремни болки, гадене и повръщане, свързан с високи серумни нива на панкреатичните ензими), освен ако не е с установен инфекциозен произход.

1.8. LRI: Инфекции на долните дихателни пътища, различни от пневмония

1.8.1. LRI-BRON: Бронхит, трахеобронхит, бронхиолит, трахеит, без признаци на пневмония

Трахеобронхиалните инфекции трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии:

пациентът няма клинични и радиологични признаци за пневмония,

и при пациента са налице най-малко два от следните признаци или симптоми, без друга установена причина: повишена температура (> 38°C), кашлица, нова поява или увеличено отделяне на храчки, сухи хрипове, свиркащо дишане,

и на най-малко един от следните критерии:

– изолиране на причинители в култура от материал от дълбока трахеална аспирация или бронхоскопия,

– положителен тест за антиген в респираторен секрет.

Указание във връзка с докладването:

Да не се докладва като инфекция хроничен бронхит при пациент с хронична белодробна болест, освен ако няма данни за остра вторична инфекция, изразена чрез промени в организма.

1.8.2. LRI-LUNG: Други инфекции на дол-

ните дихателни пътища

Другите инфекции на долните дихателни пътища трябва да отговарят на най-малко един от следните критерии:

– пациентът е с установени в натривка или микробиологично доказани причинители в култура от тъкан или течност от белия дроб, включително плеврална течност,

– пациентът е с абсцес на белия дроб или емпием, установен по време на операция или при патохистологично изследване,

– пациентът е с установена абсцесна кухина при радиологично изследване на белия дроб.

Указание във връзка с докладването:

Абсцесът на белия дроб или емпиемът без пневмония да се докладва като LUNG.

1.9. NEO: Случаи, специфични за инфекции при новородени

1.9.1. NEO-CSEP: Клиничен сепсис

ВСИЧКИ от следните три критерия:

– лекуващият лекар започва антимикробно лечение, подходящо за третиране на сепсиса, в продължение на най-малко 5 дни,


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница