Одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Лесотехническия университет – София‚ за периода от 01.01.2004 г. до 30.09.2004 г

• 
  Спазени са процедурите при съставянето‚ разпределението‚ утвърждаването и актуализацията на бюджета. При изпълнението на бюджета и отчитането на разходите в университета са създадени условия за спазване на нормативните изисквания. Постигнато е добро управление на бюджетните и други публични средства.
  

• 
  СФУК функционира и осигурява своевременна и надеждна информация за вземането на правилни управленски решения.
  

• 
  Счетоводната система е организирана и функционира в съответствие със ЗСч‚ Сметкоплана на бюджетните предприятия и утвърдения Индивидуален сметкоплан на ЛТУ.
  

• 
  Не са издадени актове за собственост за ползваните и управлявани сгради от ЛТУ – студентски общежития в Студентския град “Христо Ботев”. Не са оценени и осчетоводени дворни места, за които ЛТУ има издадени актове за публична държавна собственост от 2001 г. Отдаването на недвижимите имоти под наем е осъществявано в съответствие с действащите нормативни документи. В отделни случаи от ЛТУ са сключени договори с фирми за отдаване под наем на имоти - собственост на МОН‚ без писмено съгласие на министерството и без да е проведен конкурс съгласно Закона за държавната собственост. Не е застрахована Централната сграда на университета – публична държавна собственост‚ с което не са спазени разпоредбите на чл. 12 от Закона за държавната собственост.
  

• 
  Допуснати са процедурни пропуски по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете‚ определени в чл. 7‚ ал. 1 от закона.
  

• 
  Отчетът за изпълнението на държавния бюджет е съставен при спазване изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет. Отчетът на централния бюджет отразява достоверно и точно постъпилите приходи, разходи, трансфери, дефицит и неговото финансиране.
  

• 
  Отчетът за изпълнението на държавния бюджет вярно и точно отразява годишните отчети за касовото изпълнение на централния бюджет, на бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор и на съдебната власт.
  
• 
  Прилаганите правила и процедури при отчитането на държавния бюджет осигуряват достоверност и точност на отчетените постъпления и разходи по централния бюджет, както и вярното и точното консолидиране на отчетите, съставни на държавния бюджет. Установените пропуски и неточности в отчетите за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити се дължат на недостатъчната ефективност на системата за финансово управление и контрол в тях, както и на липсата на методика за касовото отчитане на приходите и разходите.
  
• 
  Одитът за достоверност констатира, че в приложената към отчета справка за средствата по чл. 1, ал. 2, т. 3 “Резерв за непредвидени и неотложни разходи” сумата 46 210,5 хил. лв. за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и аварии е неточна. Отчетените средства за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и аварии
  (46 210,5 хил. лв.) представляват преведени от централния бюджет капиталови трансфери (42 739,2 хил. лв.) за бюджетите на общини по решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет. Отчетените 3471,3 хил. лв. по бюджетите на държавни органи, министерства и ведомства са предоставени средства също по решение на тази комисия. По бюджети на министерства и ведомства по решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи са предоставени и други средства, отчетени по дейност “Ликвидиране на последици от стихийни бедствия” по различни параграфи, общо в размер на 4620,3 хил. лв. С оглед на коректното представяне на разходваните средства от Резерва за непредвидени и неотложни разходи, посочената в справката сума по отчет следва да се увеличи с 4620,3 хил. лв.
  
• 
  Текущото отчитане на постъпленията и разходите по сметките на централния бюджет се извършва с програмен продукт, в които параграфите са от бюджетни класификации от минали години. Първичните документи се обработват и класират по параграфи, несъответстващи на утвърдената за годината бюджетна класификация. Изготвянето на годишния и периодичните отчети е съпътствано от привеждане на разходите по предназначените за тях параграфи за съответната година. Това създава затруднение при текущия и последващия контрол и при проследяването на операциите при външен одит.
  
• 
  Изпълнението и отчитането на държавния бюджет и през 2003 г. е осъществявано без да има единни и трайни правила, определящи отнасянето на видовете приходи и разходи по конкретните, съответстващи на тях параграфи.
  
• 
  Министерството на финансите е предоставило на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити редица писма и указания, които съдържат решения на конкретни проблеми и имат за цел предотвратяване на често допускани грешки и подпомагане на контрола, осъществяван от самите разпоредители.
  
• 
  На основание чл. 34, ал. 1-3, и чл. 35, ал. 2 от ЗУДБ и съответни постановления на Министерския съвет са извършени корекции по почти всички бюджети, съставни на държавния бюджет. Заповеди за корекции са издавани както в срока за годишно приключване на банковите сметки, така и след приключването на текущ отчетен период.
  

• 
  За одитирания период БНБ отчита приходи от дейността си общо в размер на 379 218 хил. лв. и разходи общо в размер на 120 729 хил. лв. Отчетеното годишно превишение на приходите над разходите на БНБ за
  2003 г. е в размер на 258 489 хил. лв. Отчислените средства във фонд “Резервен” на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за БНБ са в размер на 25 на сто от годишното превишение на приходите над разходите на БНБ.
  
• 
  На основание чл. 8, ал. 3 от ЗБНБ е учреден фонд със специално предназначение, с наименование “Компенсиране на загуби от пазарен риск”, като се заделя сумата от 23 млн. лв. от годишното превишение. Средствата от фонда със специално предназначение ще се изразходват за покриване на загуби от пазарен риск.
  
• 
  Остатъкът от отчетеното годишно превишение на приходите над разходите на БНБ за 2003 г. в размер на 170 867 хил. лв. е внесен в приход на държавния бюджет. Вноската е направена съгласно срока, определен в
  чл. 8, ал. 4 от ЗБНБ.
  

Отчетените бюджетни разходи на БНБ за 2003 г. по раздел І “Разходи за издръжка на Българската народна банка” и раздел ІІ “Инвестиционна програма” не превишават утвърдените от Народното събрание разходи.

• 
  Отчетът за изпълнението на бюджета на ДОО за 2003 г. съответства по структура и съдържание на Закона за бюджета на ДОО за същата година и включва отчетите за изпълнение на бюджетите на фондовете и на НОИ.
  
• 
  Извършени са вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи по бюджета на НОИ за 2003 г. в съответствие с разпоредбите на параграф 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за 2003 г.
  
• 
  Достоверно са отчетени приходите, разходите, трансферите, дефицитът и излишъкът по консолидирания бюджет на ДОО за 2003 г., като приходите по показателите "Приходи от професионални пенсионни фондове по параграф 4, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване", “Възстановени и надвзети пенсии от минали години", "Други неданъчни приходи" и "Нетни приходи от продажби на услуги, стоки и продукция” и разходите по дейност "Програми за временна заетост" и еднократната допълнителна сума към пенсиите за декември 2003 г. са законосъобразни, но не са предвидени в Закона за бюджета на ДОО за 2003 г.
  
• 
  С допълнително предоставената субсидия от републиканския бюджет е покрит недостигът от средства по консолидирания бюджет на ДОО.
  
• 
  През 2003 г. в системата на НОИ е започнало изграждане на интегрирана система за финансово управление и контрол. Предварителният контрол се изпълнява от финансов контрольор. Спазвана е бюджетната дисциплина.
  
• 
  Решенията на Надзорния съвет и управителя на НОИ са взети в съответствие с правомощията им, определени в КСО.
  
• 
  Постигнато е преизпълнение на приходите от осигурителни вноски по показателите “Вноски от работодатели за работници и служители за ДОО” и “Личните вноски от работници и служители” в резултат на въведените от 2003 г. осигурителни прагове по икономически дейности и професии.
  
• 
  Не е извършено разчитане на приходите от осигурителни вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и на приходите от здравноосигурителни вноски към 31.12.2003 г. съгласно чл. 14, т. 1 и 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2003 г., като дължимите суми към НОИ за
  2003 г. са преведени през 2004 г.
  
• 
  Не са получени изцяло приходите от НЗОК по
  чл. 110, ал. 11 от КСО по актовете за начет за здравно осигуряване. Разликата до дължимата сума е постъпила в НОИ през февруари 2004 г.
  
• 
  Допуснато е превишение на разходите спрямо предвидените в закона по показателите: "Пенсии за сметка на републиканския бюджет", "Парични обезщетения за отглеждане на малко дете", "Парични обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване" и "Пенсии за сметка на ДОО".
  
• 
  Постигнатата икономия на разходите по някои показатели е позволила да не се използва предвиденият със закона резерв за реформата в социалното осигуряване.
  
• 
  Разчитането на здравноосигурителните вноски за пенсионерите, които НЗОК дължи на НОИ, респективно на републиканския бюджет, е извършено едва през август 2004 г.
  
• 
  Предоставените от бюджета на ДОО субсидии за фондовете "Рехабилитация и социална интеграция" и "Условия на труд" са на база действително извършени разходи след представяне на писма от МТСП.
  

• 
  Дейността по съставяне на актове за държавна собственост за недвижимите имоти, намиращи се в чужбина, е била възложена на МФ през 1991 г. по силата на разпоредбите на чл. 80 от Наредбата за държавните имоти. В министерството липсват данни дали до отмяната й през 1996 г. са били съставяни актове за държавна собственост за имотите ни в чужбина. Съгласно приетия през 1996 г. Закон за държавната собственост актуването и отписването на имоти, собственост на българската държава, които се намират извън страната, както и изграждането и поддържането на регистър за тези имоти, остава задължение на МФ.
  
• 
  Като цяло дейността на МФ по изграждането и поддържането на регистъра е в съответствие с изискванията на ЗДС. В регистъра са отразени данните, съдържащи се в съставените актове. Не са спазени изискванията на Правилника за прилагане на ЗДС за отбелязване на стойността на актуваните недвижими имоти, което се дължи на обстоятелството, че в одобрения в края на 1997 г. образец на акт за държавна собственост от министъра на регионалното развитие и благоустройството не е предвиден такъв реквизит.
  
• 
  След влизането в сила на ЗДС министърът на финансите е издал Инструкция за надзора и актуването на имотите - държавна собственост, и тяхното деактуване, която е изгубила правната си сила през 1997 г. след отмяна на законовото основание, на което е била приета. Не са разработени и утвърдени други вътрешни правила и указания относно реда и процедурите по актуването, отписването и воденето на регистъра на имотите, собственост на българската държава, намиращи се извън страната. Министрите на регионалното развитие и благоустройството от 1997 г. до 30.06.2004 г. също не са издали съответните подзаконови актове за регламентиране на процедурите по актуване и отписване на държавната собственост.
  
• 
  В МФ не са създадени процедури и не са осъществявани системен мониторинг и контрол като предпоставка за оценка на изпълнението на дейността по изграждане и поддържане на регистъра и за вземане на своевременни и адекватни управленски решения за нейното подобряване. Министърът на регионалното развитие и благоустройството не е осъществявал общо ръководство и контрол по отношение на дейността на МФ по изграждане и поддържане на регистъра на държавните имоти, намиращи се в чужбина.
  
• 
  Дейността, свързана с актуването на имотите и изграждането и поддържането на регистъра, е възложена на отдел “Държавно имущество” в рамките на дирекция “Държавно юрисконсултство”, заедно с редица други дейности. Съставянето на актовете за държавна собственост се осъществява от служители, съвместяващи различни функции, което е предпоставка за неефективност. Не са предприети мерки, свързани с развитието на административния капацитет на служителите.
  
• 
  Въпреки положените усилия за осигуряване на необходимата база данни за изграждане и поддържане на регистъра, МФ не разполага с цялата актуална информация за всички недвижими имоти извън страната.
  

• 
  Към 21.10.2004 г. Република България притежава общо 227 имота в чужбина, разположени в 71 държави на шест континента. До 30.06.2004 г. в регистъра са заведени 116 от тях, което представлява 51 на сто от общия им брой. Броят на неактуваните имоти е най-голям в Европа – 49, Африка – 24, и Южна Америка – 19.
  
• 
  Общата оценка от извършения одит е, че през одитирания период изпълнението на дейността на МФ по изграждането и поддържането на регистър на недвижимите имоти - собственост на българската държава, намиращи се извън страната, не е на задоволително ниво. Регистърът обхваща едва 51 на сто от притежаваните имоти в чужбина, което е индикатор за постигната ниска степен на изпълнение на целите.
  

• 
  Изградената система за координация по програмирането и мониторинга на изпълнението на проекти по Програма ИСПА е функционираща и надеждна. Цялостното администриране на управлението на средствата по ИСПА е извършвано в съответствие с изискванията на нормативни актове. В Процедурния наръчник на дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” (УСЕС) към 31.03.2004 г. не са отразени изчерпателно всички дейности, които осъществява отдел “УСИСПА”.
  
• 
  В дирекция “УСЕС” е изградена функционираща система за цялостна координация на средствата по Програма ФАР. Дейностите по програмирането и мониторинга на изпълнението са организирани в съответствие с регламентиращите ги нормативни актове. Към 31.03.2004 г. методологията, процедурите и индикаторите за наблюдение не са достатъчно подробно разписани и документирани.
  
• 
  Съществува добра организация по общата координация на дейностите, свързани с подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и с планирането на предприсъединителните финансови инструменти. Създадени са предпоставки за осигуряване на условия за ефективна координация на процеса на подготовка за участие на Република България в Структурните и Кохезионния фондове на ЕС.
  
• 
  Изградената в дирекцията система за контрол на качеството на изпълнение на дейностите е функционираща и надеждна. Гарантирано е ясно разпределение на отговорностите между отделните звена и служители. Разписаните процедури за докладване и организация на документооборота са работещи и осигуряват одиторска проследяемост. Дирекция “УСЕС” разполага с висококвалифициран и компетентен персонал, което гарантира ефективно изпълнение на дейностите на дирекцията.
  
• 
  Със създаването на дирекция “УСЕС” е осигурена по-голяма прозрачност по отношение на дейностите, свързани с програмирането и управлението на предприсъединителните финансови инструменти, и подготовката за участие на Република България в Структурните и Кохезионния фондове на ЕС.
  

• 
  Общият бюджет на проекта по Програма ФАР възлиза на 2 400 000 евро. Към 31.03.2004 г. от тях са договорени 800 000 евро за компонент 1 - туининг (33.33% от общия бюджет по Програма ФАР), и са усвоени 284 100.97 евро (35.51% от договорените средства). Средствата от националното съфинансиране за компонент 1 са 76 183.31 евро, като са усвоени 20 845.11 евро (27.36% от предоставените средства). Общият бюджет по Програма ФАР за компонент 2 (доставка на оборудване) е 1 600 000 евро. Няма сключени договори по инвестиционния компонент.
  
• 
  Проектът подпомага институционалния капацитет на МВР за прилагане на европейското законодателство и е в процес на изпълнение. По компонент 1 (туининг) реализацията е в съответствие с утвърдения бюджет и времевия график. По компонент 2 (доставка на оборудване) техническите спецификации и изискванията към доставките са представени в ЦЗФД. При предприемане на съответните активни действия от страна на ЦЗФД и бенефициента - промяна на проектния фиш и своевременно изпращане в ДЕК на тръжната документация, договарянето по компонента може да бъде реализирано до 30. 11.2004 г.
  
• 
  Положени са значителни усилия за изграждане на системата за управление и контрол, което създава условия за постигане на определените във финансовия меморандум (ФМ) цели и добро финансово управление.
  
• 
  Създаденият административен капацитет в ЦЗФД и бенефициента позволява ефективно обхващане на работата по изпълнение на проекта. Експертите в ЦЗФД притежават необходимия опит и квалификация за управление и изпълнение на възложените на дирекцията задачи. Ангажираните с изпълнението на проекта експерти от МВР работи се отличават с добрата си професионална подготовка и опит.
  
• 
  Не е постигнато ясно разделение на финансово-контролните отговорности от тези по одобрение на плащанията в ИА – ЦЗФД. Не е назначен финансов контрольор за средствата от Програма ФАР. Финансовите контрольори в МФ извършват предварителен контрол само на средствата, отпуснати от републиканския бюджет като национално съфинансиране за проекти в ЦЗФД. Второто ниво на финансов контрол се осъществява от двама вътрешни одитори от АДВФК.
  
• 
  Във връзка с концепцията за преминаване към РДСИ – етап 2 “запълване на пропуските”, предстои наличните наръчници да бъдат актуализирани, както и да бъдат създадени нови. Не е постигнато прецизиране на функциите, отговорностите и взаимовръзките на ЦЗФД с бенефициента по отношение на регулативната рамка. В ЦЗФД е определен експерт, отговорен за мониторинг и докладване на изпълнението.
  
• 
  Не е определен и обучен заместник на счетоводителя, което е свързано с подсигуряване на взаимозаменяемост. Системите за документооборота и съхраняване на информацията в ЦЗФД и бенефициента са надеждни.
  

• 
  Постигната е икономичност при изпълнението. Не е констатирано нарастване на цените по време на изпълнението, водещо до допълнително финансиране или до намаляване на обема на договорените дейности. В изпълнението на подпроект 1 е реализирана икономия.
  

• 
  Централното звено за финансиране и договаряне и Националният фонд са постигнали ефикасност при изпълнението на проектите. Заложените във финансовите меморандуми цели за изпълнение на компонентите и етапи на проектите са постигнати, като действителните резултати от осъществените дейности съответстват на очакваните.
  
• 
  Структурата на управление на проектите по Програми ФАР и ИСПА е изградена в съответствие с изискванията на нормативните актове и е осигурявала вземането на ефективни управленски решения по изпълнението на дейностите.
  
• 
  Изградената система за докладване, мониторинг и оценка на изпълнението на дейностите по проектите е осигурявала своевременна информация за предприемане на необходимите действия за преодоляване на възникналите критични моменти.
  
• 
  Тръжните процедури за изпълнение на проектите са проведени съгласно изискванията на Практическото ръководство за процедурите за договаряне по Програма ФАР, ИСПА и САПАРД. Договорите са оформени и сключени в съответствие с правилата за осигуряване на услуги и доставки, финансирани със средства от ЕС.
  
• 
  Закъсненията при изпълнението на проектите спрямо заложените във финансовите меморандуми срокове е причинено от забавяне на одобрението на тръжните досиета от страна на ДЕК, което е риск за неизпълнение на дейностите по въвеждането на РД в планираните срокове.
  
• 
  Средствата по проектите са усвоявани и отчитани в съответствие с принципите на доброто финансово управление.
  

• 
  В ЦЗФД е изградена работеща система за финансово управление и контрол, което спомага за доброто управление на предоставените за проекта средства и е предпоставка за успешното му изпълнение. Въведените в действие процедури за вътрешен контрол дават основание за добра оценка. Спазвани са вътрешните правила за функциониране на системите за предварителен контрол и двоен подпис. Изградената работеща счетоводна система гарантира достоверността на счетоводната информация за проекта. Не е влязла в действие единната информационна система SAP R3, планирана да се въведе експериментално в МРРБ и ЦЗФД.
  
• 
  Постигната е задоволителна ефективност при управлението на проекта. Задълженията на бенефициента при създаването на необходимия административен капацитет за добра техническа реализация на проекта са изпълнени със закъснение и частично, което е довело до затруднения при реализацията.
  
• 
  Създаденият административен капацитет в ЦЗФД позволява ефективно постигане на заложените в проекта цели. Констатирано е ясно разпределение на отговорностите между различните нива. Задълженията на бенефициента за създаване на административен капацитет не са изпълнявани своевременно. Отговорните лица за изпълнение на проекта в ИА “МА” не са отчели необходимото време за уреждане на формалностите, съпътстващи изграждането на инфраструктурните обекти. Установените закъснения при определянето на старши ръководител на проекта, директор на проекта и създаване на звено за изпълнение на проекта са затруднили организацията и управлението. Действащото звено за изпълнение на проекта е създадено формално, без необходимото кадрово и финансово обезпечаване.
  
• 
  Постигнатите крайни резултати от обществените поръчки са получени на разумна цена. Поради забавяне в реализацията на проекта е налице по-късна възвръщаемост на вложените средства. Активите, придобити по проекта, формално все още са собственост на ЦЗФД. Въведената в експлоатация СУТИОК не е обезпечена финансово по време на експлоатационния си период. Не са подсигурени необходимите бюджетни средства от страна на бенефициента по проектобюджета за 2005 г.
  

• 
  Постигната е задоволителна ефикасност при изпълнението. Липсата на ясно разработена стратегия от страна на бенефициента (МТС чрез ИА “МА”) за плавната реализация, особено в началния етап на проекта, е създала предпоставки за неспазване на първоначално определения график за изпълнение и за закъснение при постигане на заложените цели.
  
• 
  Действителните резултати от реализацията на проекта съответстват на заложените цели и договореност по отношение на тяхното количество и удължения период за реализация. Към 30.09.2004 г. системата е инсталирана и работи в пробна експлоатация. Усвоени са
  2 901 901,26 евро от Програма ФАР (88.20% от договорените по програмата) и 1 700 585,87 лв. от националното съфинансиране (95.98% от договорените средства по националния компонент). Закъсненията при изпълнение на планираните срокове и удължаване на времетраенето за реализация са предизвикани основно от липсата на последователност и експедитивност при вземане на решения от страна на отговорните за проекта лица.
  
• 
  Извършван е мониторинг на проекта на оперативно равнище. Инвеститорският контрол на договорите за инженеринг и строителен надзор е упражняван от отговарящия за това главен експерт към дирекция “Инвестиции, търгове и финансов контрол” в МФ. Липсата на обособена административна структура за мониторинг в ЦЗФД, която да отговаря за мониторинг на изпълнявания проект в целия му цикъл на реализация не допринася за предприемане на навременни коригиращи мерки. Не е изградена обща компютъризирана мониторинг система за изпълнението на проектите в изпълнителните агенции по Програма ФАР.
  
• 
  Изпълнителите са избрани чрез тръжни процедури при спазване на изискването за придобиване с най-малки разходи за очакваните резултати. Наличните ресурси са използвани по разумен и икономичен начин.
  

• 
  Основната цел на проекта е да подкрепи българското правителство в провеждането на реформата в системата за закрила на децата. Проектът е изпълняван от Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето в сътрудничество със Световната банка.
  

Екипът на Сметната палата извърши одит на изпълнението на проекта в частта на предоставените средства по Програма ФАР (3 500 000 евро).

• 
  С помощта на предоставените средства по Програма ФАР за проекта е положено началото на реформата за повишаване благосъстоянието на децата. От тях са усвоени 2 879 313.24 евро (82.26% от предоставената сума).
  
• 
  По Компонент 2 “Деинституционализация и развиване на алтернативните форми на грижа” преструктурирането се изразява в промяна на предназначението на съществуващия капацитет и ресурс на институциите за предлагане на алтернативни услуги. Управителният съвет на проекта е одобрил методология за оценка на специализираните институции, въз основа на която дирекциите за социално подпомагане (отделите “Закрила на детето”) са направили оценка на всички домове за деца с увреждания. Установени са проблемите, които са на три нива: на входа на дома – широко отворен прием по различни нормативни документи, вътре – незадоволително качество на живот, на изхода – навършилите 18 години нямат възможност за личностна реализация.
  
• 
  Завършени са общинските стратегии за създаване на социални услуги за деца и семейства. Приоритет е грижата за децата и тяхната закрила в съответствие със Закона за закрила на детето, който се основава на международните принципи и стандарти, регламентирани в Конвенцията на ООН за правата на детето, като е съобразена с правителствената стратегия за закрила на детето. Стратегиите (девет на брой) са приети на сесии от съответните общински съвети и са одобрени от Световната банка. Подписани са споразумения за сътрудничество между МТСП, ДАЗД и 10 пилотни общини.
  
• 
  Чрез стратегията за развиване на услуги за децата и семействата в общините са положени усилия за създаване на квалифицирани човешки ресурси в системата на социалната закрила на детето, повишаване на общественото съзнание и участие на гражданското общество, овладяване процеса на институционализация и предлагане на услуги за настаняване на децата в семейна среда, качествено повишаване на грижите за децата в домовете, подкрепа на младите хора от домовете, навършили пълнолетие, в подготовката им за самостоятелен живот, създаване на пакет от услуги за осигуряване на пълноценен живот на децата в риск, съгласуване и сътрудничество между институциите, организациите и НПО.
  
• 
  Отговорността за грижата за децата е разпределена между твърде много министерства и организации, което прави координацията много трудна. Липсва последователност и съгласуваност в действията и политиките на различните министерства, които имат отношение към благосъстоянието на децата.
  
• 
  В общинските служби за социално подпомагане са въведени специализирани мерки за закрила и социални грижи за децата. Осигурява се помощ на застрашени семейства и деца чрез потенциални приемни, осиновяващи семейства и алтернативно отглеждане в семейна среда.
  
• 
  Тръжните процедури във връзка с изпълнение на проекта са проведени в срок и при спазване на критериите за избор на изпълнители, в съответствие с изискванията на Практическото ръководство за договорни процедури по ФАР, ИСПА и САПАРД. Постигнати са най-малки разходи за осъществяване на дейностите при спазване на изискването за качество, с което е постигната икономичност.
  
• 
  При съпоставяне на действителните и очакваните резултати от извършената дейност не би могло се даде окончателна оценка за степента на постигане на целите, тъй като реформата за повишаване благосъстоянието на децата е продължителен процес. Независимо от високия процент на усвоената сума и това, че заложените по ФМ цели документално са изпълнени, това не гарантира реални резултати за повишаване благосъстоянието на децата и на този етап оценката е незадоволителна.
  
• 
  Средствата за оборудване са 14%, за техническата помощ - 36%, за туининг договора - 48%, за независимите оценители - 2%. Съпоставянето на разходите показва, че значителна част от средствата са изразходвани за институционалното изграждане и чуждестранните консултанти, доста малък е делът за оборудване, с което реалният принос за повишаване благосъстоянието на децата в тази насока не е голям.
  

• 
  В Централното звено за финансиране и договаряне в МФ, системата за предварителен контрол не функционира в достатъчна степен. Няма изградена система за документиране на извършените проверки намясто и обучението на служителите е недостатъчно за изпълнение на задълженията им.
  
• 
  В МРРБ в дирекция “Изпълнителна агенция – Програма ФАР” системите за предварителен контрол и двоен подпис не функционират в пълна степен. Част от архива на Програма ФАР се съхранява в коридорите на министерството, което създава риск от загубване на документи и трудности по използването им. Наличният кадрови потенциал не може да отговори адекватно на нарастващия брой проекти. Обучението на служителите е недостатъчно за изпълнение на задълженията им.
  
• 
  В МОСВ, дирекция “Фондове на Европейския съюз за околната среда”, системите за предварителен контрол и двоен подпис не са изградени и не функционират напълно. Във вътрешните актове липсват разпоредби, които изискват извършване на контрол намясто при изпълнението на проекти по Програма ФАР. Координацията и сътрудничеството с органите на национално и регионално ниво, участващи в дейности по Програма ФАР, е слаба.
  
• 
  В изпълнителните агенции по Програма ФАР във връзка с преминаване към РДСИ са разработени наръчници, които спомагат за подобряване на управлението на средствата и организацията на дейностите. Счетоводните системи са изградени и действат добре.
  
• 
  Изпълнителните агенции по Програма ФАР предприемат необходимите действия по преминаването към РДСИ и прилагането на мерки за запълване на пропуските.
  
• 
  Като цяло процесът по договаряне и усвояване на средствата по Програма ФАР протича успешно.
  
• 
  В изпълнителните агенции по Програма ФАР, в които системите за предварителен контрол и двоен подпис по отношение на поемането на финансови задължения не са напълно изградени и функциониращи, съществува риск от незаконосъобразни действия, особено при провеждането на тръжните процедури. Във всички изпълнителни агенции по Програма ФАР предварителният контрол не е достатъчно ефикасен и не гарантира законосъобразността на тръжните процедури.
  
• 
  Обучението на служителите не е достатъчно за изпълнение на задълженията им, което представлява риск за ефикасността на дейността на изпълнителните агенции по Програма ФАР.
  
• 
  В изпълнителната агенция по Програма ФАР в МРРБ наличният кадрови потенциал не може да отговори адекватно на нарастващия брой проекти, което във връзка с преминаването към РДСИ крие риск при управлението и усвояването на средства от Европейския съюз.
  

• 
  Не са констатирани нарушения по законосъобразност при сключването на договора за заем за разширение на Софийското метро и издаването на държавна гаранция. Заемът е вписан в регистъра на държавногарантирания дълг в Министерството на финансите.
  
• 
  Столична община избира консултанта по проекта за разширяване на Софийското метро да бъде определен чрез “процедура за избор на конкретен консултант”, предвидена в указанията на Японската банка. Чрез приложената процедура “избор на конкретен консултант” не се защитава в достатъчна степен интересът на Столичната община за постигане на икономичност и ефективност при изпълнението на проекта.
  
• 
  Изборът на изпълнител на строителните работи е извършен чрез международен двустепенен конкурентен търг с предварителна класация. Няма констатирани нарушения по законосъобразност при подготовката и провеждането на търга.
  
• 
  Сключените договори за консултантски услуги и за проектиране, строителство и пускане в експлоатация са в съответствие с изискванията на договора за заем и са одобрени от Японската банка и Звеното за управление на проекта към Столична община.
  
• 
  Не са предприети своевременно необходимите мерки и действия от Столична община за актуализиране на графика за усвояване на заема и прогнозните плащания на база ефективната дата за изпълнение на проекта, което създава предпоставки за неправилното разчитане на необходимите средства за обслужване на заема и плащания по проекта в процеса на бюджетиране.
  

• 
  Към 31.12.2004 г. няма забава по дължимите лихвени плащания и такси по заема.
  
• 
  Съгласно договора за заем не се допуска финансиране на данъци и такси от средствата по заема. Столична община трябва да заплаща със собствени средства дължимия данък върху добавената стойност по договора за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация. В плана за капиталови разходи към бюджета на Столична община за 2005 г. не са разчетени в пълен размер необходимите средства за финансиране на проекта за разширение на Софийското метро в частта от метростанция 7 до метростанция 9. Съществува риск разходите на Столична община по проекта да бъдат покривани изцяло с целеви субсидии от централния бюджет.
  

• 
  Ползваните от Столична община целеви субсидии от централния бюджет за плащанията по проекта за разширение на Софийското метро през 2003 г. и 2004 г. при отпаднало основание за съфинансиране от нейна страна на проекта и категорично поет ангажимент пред Министерството на финансите да извършва плащанията на всички допълнителни разходи по проекта със собствени средства е нецелесъобразно разходване на средства от държавния бюджет.
  

• 
  Липсата на правила за организацията на дейността на звеното за управление на проекта, създадено към Столична община, създава риск за цялостното и ефективно управление на проекта за разширение на Софийското метро.
  
• 
  Неоповестяването на изисквания и неразписването на процедура от страна на звеното за управление на проекта за отчитане дейността на консултанта, в това число: формата, съдържанието и срока за представяне и одобряване на месечните доклади на консултанта, предопределя съществен риск от несвоевременни решения и действия по цялостното управление на проекта.
  
• 
  Липсата на разписана процедура за отчитане и контрол на дейността на “Метрополитен” ЕАД, на което е възложена организацията за изпълнение на проекта, възпрепятства анализа на изпълнението на възложените му функции и не гарантира ефективна организация и реализиране на проекта за разширение на Софийското метро.
  
• 
  Констатираните пропуски по отношение на регистрацията, съхраняването и систематизирането на документацията, свързана със заема и проекта, не дават достатъчна сигурност за пълнотата й и не гарантират ефективното управлението на заема и качественото изпълнение на проекта за разширение на Софийското метро в установените срокове.
  

• 
  На АДВФК е възложено да осъществява контрол по спазването на Закона за обществените поръчки от възложителите – бюджетни организации и търговски дружества, и да налага предвидените в същия закон глоби и имуществени санкции.
  
• 
  За периода на одита АДВФК е осъществявала методологическо ръководство по изграждането на системите за финансово управление и контрол и е оценявала тяхното функциониране (чл. 8, ал. 1 от закона).
  
• 
  Към 30.06.2004 г. АДВФК осъществява контрол в 8255 обекта, в това число 3398 бюджетни организации (Народно събрание, Министерски съвет, министерства, общини и други бюджетни предприятия), и 2879 търговски дружества с блокиращо държавно или общинско участие.
  
• 
  АДВФК осъществява дейността си чрез делегирани вътрешни одитори и чрез вътрешни одитори за изпълнение на конкретни финансовоконтролни задачи. Към 30.06.2004 г. са делегирани 339 вътрешни одитори в 218 бюджетни организации. През одитирания период е осъществена голяма по обем контролна дейност. Извършени са общо 14 463 одита, от които около 60 на сто са в бюджетния сектор, а останалите около 40 на сто - в търговските дружества. Констатираните вреди са общо за 774 543 хил. лв., а нарушенията на бюджетната дисциплина и финансовостопанската дейност са за общо 1 613 227 хил. лв. Съставени са актове за начет за 11 736 хил. лв. и 9481 акта за административни нарушения. Изпратени са до прокуратурата 3204 сигнала за констатирани данни за извършени финансови нарушения.
  
• 
  В АДВФК е изграден добър административен капацитет, спазват се нормативните изисквания по отношение на заплащането на труда, атестацията и обучението на персонала, с което се създават предпоставки за ефикасно изпълнение на нейната дейност.
  
• 
  АДВФК е изразходвала предоставените й от бюджета средства за издръжка, както и получените средства от Европейския съюз и от Американската агенция за международно развитие при оптимален режим на икономии. Подпомагането на АДВФК със средства от международни донори е допринесло за укрепването на административния капацитет и за техническото осигуряване на одитната дейност.
  
• 
  Вътрешната комуникация в АДВФК се осъществява на основата на информационни средства, които създават в достатъчна степен предпоставки за ефикасна вертикална и хоризонтална комуникация между отделните структури. Използвани са възможностите на международното сътрудничество за повишаване на професионалната квалификация на одиторите и усвояване на добри европейски практики в областта на вътрешния финансов контрол. През одитирания период в изпълнение на закона одиторският състав на АДВФК е осъществявал едновременно одитни и инспекционни функции.
  

• 
  Достиженията на правото на Европейския съюз изискват съществуването на ефективни и прозрачни системи за финансово управление и контрол, функционално независими системи за вътрешен одит и централни звена за хармонизиране на тези две области, които да отговарят за координацията и хармонизирането на методологиите.
  
• 
  Липсата на ясно и последователно ограничаване по закон на одитната от инспекционната функция не дава възможност да бъдат оценени ефективността и ефикасността на АДВФК като институция за вътрешен одит.
  

• 
  Осъщественото общо ръководство от съответните министри на регионалното развитие и благоустройството по изпълнението на Закона за държавната собственост не е довело до прилагането на унифициран подход по актуването, регистрирането и отписването на недвижимите имоти – държавна собственост, от компетентните органи – областни управители и ръководители на министерства и ведомства.
  
• 
  Не са одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството нови образци на регистри за държавната собственост, което е съществена причина за неприлагането на единен подход при тяхното изграждане и поддържане от широкия кръг компетентни органи, осъществяващи дейността по актуване. Липсата на тези образци затруднява създаването на единна база от данни за недвижимите имоти, намиращи се на територията на страната.
  

• 
  С отпадането на реквизита “цена на имота” в утвърдените от министъра на регионалното развитие и благоустройството образци на акт за държавна собственост не се осигурява информация за стойността на държавните недвижими имоти. Въпреки законовите изисквания актуването на имотите е извършвано без посочване на тяхната цена.
  
• 
  В МРРБ не са заведени на отчет получените от областните администрации актове за държавна собственост и не са попълвани регистри за тях. Липсата на отчетност не позволява да се систематизират отразените в актовете данни за недвижимите имоти по определени критерии и показатели с оглед създаване на актуална информация за състоянието на държавната собственост.
  
• 
  В министерството няма данни дали са актувани всички недвижими имоти, свързани с класифицираната информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, както и в кои министерства и ведомства се съставят и поддържат актови книги за тези имоти.
  
• 
  Дейността по актуване не е обхванала всички обекти – изключителна държавна собственост. Липсва ефективен механизъм за осигуряване на надеждна, пълна и всеобхватна информация за обектите, подлежащи на актуване.
  
• 
  Осем години след влизане в сила на Закона за държавната собственост няма яснота за действителния брой на недвижимите имоти – държавна собственост, и за тяхната стойност. В министерството не са анализирани състоянието и развитието на държавната собственост.
  

• 
  Изградената счетоводна система в изпълнителната агенция предоставя пълна, точна и ясна информация за всеки период от време по отношение на проекта.
  

• 
  Създадената контролна среда в значителна степен е гарантирала, че не са одобрени проекти, които не отговарят на условията за отпускане на финансова помощ.
  

• 
  Разписаните процедури за прилагане на системата за финансово управление и контрол са в съответствие с изискванията на европейските регламенти, децентрализираната система за изпълнение и Практическото ръководство за Програма ФАР, ИСПА и САПАРД (2001 г.).
  
• 
  Смяната на ръководствата на министерствата и на екипите, работещи по проекта, както и липсата на приемственост, са довели до неефективно управление на проекта и скъсяване на сроковете при изпълнение на задачите. Това води до неефикасност при постигане на крайните цели на проекта.
  
• 
  Изградената управленска структура и разделянето на отговорностите между Звеното за изпълнение на проекта към Министерството на икономиката и Изпълнителната агенция по Програма ФАР към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не допринася за ефективното управление и усвояването на средствата по проекта.
  
• 
  Тръжните процедури по техническата помощ и грантовата схема са били проведени в съответствие с разпоредбите на Практическото ръководство за Програма ФАР, ИСПА и САПАРД и Децентрализираната система за изпълнение.
  
• 
  Няма разписани правила за подбор, назначаване, атестиране, преназначаване, стимулиране, обучение, квалификация и преквалификация на служителите, работещи по проекта.
  
• 
  Предвид сложността на проекта и обема на работата административният капацитет е недостатъчен. Това налага сключване на договори с външни консултанти, което крие определени рискове.
  
• 
  В сектор “Мониторинг” в изпълнителната агенция няма назначени експерти, което не позволява изпълнение на дейността на сектора.
  
• 
  За осъществяване на мониторинг има разработени документи и процедури, включени в Оперативния наръчник, но неодобрени от Делегацията на ЕК. Няма действаща система за мониторинг. Сектор “Мониторинг” в изпълнителната агенция е новосъздаден и не може да изпълнява ефективно функциите си. Финансов мониторинг по проекта се осъществява съгласно сключен договор с външни експерти. Наемането на външни консултанти за осъществяване на мониторинг по проекта крие риск и не допринася за попълване на административния капацитет, който дългосрочно да работи по проекти на Програма ФАР.
  
• 
  През одитирания период не е бил извършван оперативен мониторинг от звеното за изпълнение на проекта.
  
• 
  Няма функционална независимост на финансовия контрольор.
  
• 
  Не е била извършвана проверка на проекта от Инспектората в МРРБ.
  
• 
  Проведеното обучение и дадените консултации от експертите по техническата помощ на членовете на комисията за оценка на грант схемата и оценителите не са били достатъчни.
  
• 
  Поставените задачи в заданието на консултантите по техническата помощ за обучение са частично изпълнени.
  
• 
  Осъществената рекламно-информационна дейност по проекта е осигурила достатъчна публичност и прозрачност. Имало е голям брой кандидати по проекта, но поради неясно разработени критерии и условия за участие не се е стигнало до избор на по-голям брой качествени кандидатури.
  

• 
  Основната цел на програмата съответства на целта и приоритетите на Националната здравна стратегия и плана за действие към нея.
  
• 
  Предприетите действия за промяна на нормативните актове в областта на психичното здраве са насочени към постигане целите и задачите на политиката в областта на психичното здраве и хармонизиране с международното законодателство.
  
• 
  Не са предприети ефикасни действия за управление на националната програма от Министерството на здравеопазването, тъй като:
  

- не е осигурена широка социална основа за изпълнение на националната програма при формиране на органите за управление;

- не са приети правила и процедури, план за действие с конкретни задачи, отговорници и срокове за изпълнение;

- не са разработени и приети указания за изпълнение на националната програма на местно ниво.

• 
  Не са създадени своевременни и комплексни условия за координиране изпълнението на националната програма на национално и на местно ниво, което е причина за неуспешното й стартиране и изпълнение.
  
• 
  Липсата на взаимодействие, сътрудничество и координация между структурите, участващи в лечението и грижите за психично болните, за изграждане на алгоритми за психично-здравни услуги, не създава условия за комплексност и непрекъснатост на психиатричното обслужване.
  

• 
  Националната програма не е обвързана и координирана с други здравни и социални програми, което не гарантира интегритета на процеса на психиатрично обслужване.
  
• 
  Финансовата осигуреност на националната програма не гарантира изпълнението на предвидените в нея дейности.
  

• 
  Националната програма за психично здраве не се изпълнява по определените компоненти на финансовите разчети. Възложените дейности от министъра на здравеопазването за изпълнението й, представляващи осем демонстрационни проекта, не са довели до преодоляване недостатъците на предоставяните психично-здравни услуги и не гарантират постигането на очакваните резултати в предвидения срок за нейното изпълнение.
  

• 
  Неприлагането на процедури за оценка и критерии за подбор на проекти за реализация на националната програма не гарантира, че избраните и възложени проекти са най-подходящи и в съответствие с изискванията на програмата.
  

• 
  Липсват политики и процедури за осъществяване на ефикасен контрол чрез прилагане на критерии за оценка върху изпълнението на възложените от министъра на здравеопазването дейности по Националната програма, което не гарантира устойчивост на резултатите.
  

• 
  Липсата на ефективна система за мониторинг и контрол на дейностите по националната програма не осигурява възможност за превенция при вземане на правилни управленски решения.
  
• 
  Предприетите действия за международно сътрудничество са израз на усилията на страната ни за присъединяване към страните от Европейския съюз в областта на психичното здраве.
  
• 
  Националната програма за психично здраве е разработена в изпълнение на стратегическия приоритет “Мерки за подобряване на психичното здраве”, но нейното изпълнение не е сред приоритетите на правителството на Република България. Липсата на ефикасно управление, ангажираност на институциите, имащи отношение към психичното здраве, взаимодействие и координация, достатъчен финансов ресурс, система за мониторинг и контрол са предпоставка за непостигане целите на националната програма.
  

• Не са уточнени и регламентирани статутът и структурата на специализираните генетични звена и дейността на органите за управление на програмата.

• 
  Провежданите изследвания в МГЛ и получените резултати отговарят на международните стандарти за качество и прецизност.
  
• 
  При масовия скрининг за вроден хипотиреоидизъм и фенилкетонурия са постигнати увеличение на обхвата на изследваните новородени и намаляване честотата на заболяванията.
  
• 
  Подобрена е постнаталната и пренатална диагностика на вродените грешки на обмяната и на най-честите наследствени заболявания извън тях.
  
• 
  Постигнати са висока откриваемост и подобряване на пренаталната и постнаталната диагностика на хромозомните аномалии, като са предотвратени раждания на деца с тежки заболявания и скъпоструващо лечение.
  
• 
  Подобрена е рутинната диагностика на хромозомните изменения при пациенти с повече от два спонтанни аборта, мъртвородени деца, мъжки и женски стерилитет.
  

• 
  Не е постигната целта за изграждане и актуализиране на регистри за генетичните болести.
  
• 
  Министерството на здравеопазването не предприема действия за включване на генетичните изследвания в националните рамкови договори с НЗОК.
  
• 
  Програмата е насочена предимно към провеждане на медико-генетично консултиране на пациенти с лабораторни изследвания и не обхваща клиничната работа с тях.
  
• 
  Не е създадена необходимата организация, гарантираща изпълнението на програмата в предвидените обхват и срокове.
  
• 
  Министерството не усвоява в пълен размер предвидените и осигурени общо по години 3 726 000 лв. за изпълнение на програмата поради обстоятелството, че те не се разходват по предназначение.
  
• 
  Неосигуряването на достатъчно финансови средства и кадрови ресурс за МГЛ, не гарантира в пълна степен провеждането на съвременна диагностика и профилактика на генетичните заболявания.
  
• 
  Програмата не постига целите си в частта за повишаване нивото на здравните знания по медицинска генетика на ОПЛ, медицинските специалисти от доболничната и болничната помощ и популяризирането й сред обществото.
  
• 
  Министърът на здравеопазването не препоръчва на медицинските университети и колежи в страната да увеличат часовете за обучение по медицинска генетика.
  

• Въз основа на направените изводи е изведена следната оценка за степента на ефикасност на Националната програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродените аномалии:

- Не са постигнати целите на програмата по отношение на организационното и финансовото осигуряване, изграждането на част от предвидените регистри и популяризирането й сред общопрактикуващите лекари и обществото.

• 
  С разработването и приемането на Националния план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони на България е поставена основата на националната политика по отношение на влажните зони, но докато няма разработена стратегия насочена към опазването и възстановяването на влажните зони, съществува риск целите на Рамсарската конвенция да не намерят отражение впоследствие в разработваните планови и нормативни документи.
  
• 
  Не са създадени достатъчно нормативни предпоставки за гарантиране изпълнението на целите на Конвенцията, тъй като в националното законодателство липсват специални разпоредби, третиращи управлението на влажните зони, в т.ч. на рамсарските места.
  
• 
  Националният рамсарски комитет не е постигнал целта си за координиране на усилията на правителството и неправителствените организации за опазването и разумното ползване на влажните зони.
  
• 
  МОСВ и РИОСВ полагат усилия за управление на влажните зони,
  в т.ч. рамсарските места, но докато в устройствения правилник на РИОСВ няма разписани функции и задачи, свързани с управлението и охраната на защитените територии, съществува риск за неефикасно и неефективно управление на защитените територии - изключителна държавна собственост, в т.ч. на рамсарските места.
  
• 
  Определените в националното законодателство планови документи за управление на защитените територии и за възлагане на дейности в защитените територии - изключителна държавна собственост, не могат да осигурят ефикасното управление на рамсарските места, доколкото това са категории различни както по площ, така и по характер и значение в национален и международен аспект.
  
• 
  МОСВ изпълнява задълженията си по докладване и участие в работните срещи на органите на Конвенцията.
  
• 
  В МОСВ и РИОСВ са създадени условия за обмен на данни за защитените територии и рамсарските места със заинтересованите лица, органи, НПО и други и за предоставяне на населението на информация за състоянието на околната среда.
  
• 
  Правителството на Република България в лицето на МОСВ полага усилия за изпълнение на целите на Конвенцията, но не са създадени достатъчно предпоставки за осъществяване на цялостния процес на управление на мерките и дейностите по опазване и възстановяване на влажните зони, насочен към пълното и точното прилагане на принципите на устойчивото развитие.
  

• 
  Съществува необходимата законова уредба на отношенията, свързани с висшето образование. Националното законодателство е хармонизирано с основните тенденции в европейските актове.
  
• 
  За одитирания период МОН няма приета стратегия за развитие на висшето обрзование.
  
• 
  Дирекция “Политика във висшето образование” изпълнява ефикасно функциите и задълженията си за подобряване качеството на висшето образование съгласно разпоредбите на чл. 24 от Устройствения правилник на МОН.
  
• 
  Критериите за определяне броя на студентите и докторантите по професионални направления не са утвърдени в нормативен акт или вътрешнонормативен акт на МОН.
  
• 
  През одитирания период не са спазени изцяло разпоредбите на
  чл. 9, ал. 3, т. 6 от ЗВО, тъй като броят на приеманите за обучение докторанти - чуждестранни граждани, по висши училища за учебните 2003/2004 г. и 2004/2005 г. не е утвърден от МС, както и броят на приеманите за обучение студенти - чуждестранни граждани, за учебната 2003/2004 г. не е утвърден от МС.
  
• 
  Националната агенция по оценяване и акредитация осъществява институционална и програмна акредитация, оценяване на проекти за откриване и преобразуване на висши училища и техните основни звена в съответствие със законовите изисквания и съгласно действащите за периода критерии и показатели. През одитирания период нормативната уредба за оценяване и акредитация е променена в съответствие с европейските практики и очаквания.
  
• 
  Не са разработени от Националната агенция по оценяване и акредитация критерии и процедури за следакредитационно наблюдение и контрол по прилагането на вътрешната система за оценяване качеството на обучението и на академичния състав.
  
• 
  Липсва единен подход при финансирането на висшите училища, който да доведе до обосновано и справедливо определяне размера на субсидията за всяко ДВУ.
  
• 
  Формулата за издръжка на висшите училища, заложена в действащата нормативна уредба по нормативи за единица обучаван студент, остава непроменена, не е обвързана нито с развитието на науката, нито с това дали получената подготовка от студентите е пазарно ориентирана.
  
• 
  Субсидирането на висшите училища зависи основно от броя на обучаваните в тях студенти, въпреки заявената необходимост то да зависи от качеството на висшето образование.
  
• 
  В България няма действаща система за публичен рейтинг на висшите училища.
  
• 
  Системата за управление на висшето образование като цяло е изградена на национално ниво и е постигнато приемливо ниво на ефективност и ефикасност на управлението. На институционално ниво системата за управление на висшето образование е в процес на разработване, изграждане и внедряване чрез вътрешните системи за осигуряване на качеството във висшите училища.
  
• 
  На национално ниво са отчетени съответните рискове и предприети мерки: разработване, приемане и прилагане на нови европейски критерии за оценяване и акредитация на висшите училища с цел повишаване качеството на висшето образование и обучение.
  

Общинският дълг към 31.12.2004 г. възлиза на 95,8 млн. лв. Равнището му спрямо предходния период нараства с 41,1 на сто в резултат на изменението на три елемента: емитиране на общински облигации, заеми от банки и заеми от други финансови институции. Широко използван дългов инструмент от общинските администрации са заемите от банки поради относително ниските лихвени равнища на кредитния пазар, свободните парични ресурси в банките, предлагането на все по-атрактивни кредитни продукти от банките и др.

Заемите от други финансови институции (фондове) за 2003 г. са 5,5 на сто от общата маса на използваните дългови инструменти на общинския дълг, а за 2004 г. – 6,3 на сто. Решенията за ползване на безлихвени кредити от общините от други финансови институции са законосъобразни.

В преобладаващата част от общините продължава практиката да не се погасява дългът по финансиране на временния недостиг на средствата в рамките на бюджетната година, което е в нарушение на Закона за общинските бюджети.

В общините все още не достига кадрови и професионален капацитет, който да отговаря на съвременните изисквания за управление на общинския дълг и за алтернативно използване на дълговите инструменти.