Отчет за финансовия резултат error: Reference source not found таблица за паричните потоци error: Reference source not found

6.1.ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

6.1.1.Касови операции

В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:

• 
  Собствените ресурси се внасят от държавите-членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или към посочения от всяка държава-членка орган. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства.
  
• 
  Собствените ресурси се плащат от държавите-членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро.
  
• 
  Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните.
  
• 
  Наличностите по сметките във валути, различни от EUR, или се използват за плащания в същите тези валути, или периодично се конвертират в EUR.
  

Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите-членки в бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Операциите по отпускане и получаване на заеми, както и свързаното с тях управление на касата, се извършват от ЕС съгласно съответните решения на Съвета, ако са приложими, и вътрешни насоки. Изготвени са наръчници за писмени процедури, обхващащи конкретни области като получаването и отпускането на заеми и управлението на касата и които се използват от съответните оперативни отдели. Финансовият и оперативният риск се определят и оценяват, а съблюдаването на вътрешните насоки и процедури се проверява редовно. Като правило не се извършват дейности за компенсиране на промените в лихвените проценти или промените във валутите (дейности по хеджиране), тъй като операциите по отпускане на заеми се финансират чрез „бек-ту-бек“ операции по получаване на заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.

Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд (вж. бележка 2.3.3) са изложени в Конвенцията между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 25 ноември 1994 г. и в последващите ѝ изменения от 17/23 септември 1996 г., 8 май 2002 г. и 25 февруари 2008 г. Гаранционният фонд работи само в EUR. Той инвестира изключително в тази валута, за да бъде избегнат всякакъв валутен риск. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.

Европейската комисия управлява ликвидацията на пасивите и за ЕОВС в ликвидация не се предвижда отпускане на нови заеми или на съответно финансиране. Новите получени заеми на ЕОВС са ограничени до рефинансиране с цел намаляване на разходите за средства. Що се отнася до касовите операции, прилагат се принципите на предпазливо управление с оглед на ограничаване на финансовите рискове.

Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове. ЕС не е изправен пред значителни други ценови рискове.

Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга.

Собствените ресурси, плащани от държавите-членки във валути, различни от EUR, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с регламента за собствените ресурси. Те се конвертират в EUR, когато са необходими за обезпечаване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са посочени в гореупоменатия регламент. В ограничен брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да се извършат в същите валути.

Повечето финансови активи и пасиви са в евро, поради което в тези случаи за ЕС няма валутен риск. При все това чрез финансовия инструмент Евратом ЕС отпуска заеми в USD, финансирани от получени заеми с равностойна сума в USD (операция от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back)). Към датата на счетоводния баланс за ЕС няма валутен риск по отношение на Евратом.

Финансовите активи са в евро, поради което няма валутен риск.

ЕОВС в ликвидация има малка нетна валутна експозиция, еквивалентна на 2,2 милиона EUR, възникваща от жилищни кредити, еквивалентни на 1,5 милиона EUR, и от наличности по текущи сметки, еквивалентни на 0,7 милиона EUR.

Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно.

Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Тя обаче печели лихва върху наличностите, които държи в различните си банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвата, която се начислява редовно в нейна полза, отразява пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание. Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. За всички други сметки в националните централни банки заплащането зависи от специфичните условия, които предлага всяка банка; лихвите, които се прилагат, се менят и коригират спрямо пазарните колебания.

Поради естеството на своите дейности по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Получените заеми по МФП и по Евратом, отпуснати при променливи лихвени проценти, излагат ЕС на лихвен риск. При все това лихвените рискове, възникващи от получените заеми, се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия („бек-ту-бек“). Към датата на счетоводния баланс ЕС има отпуснати заеми (изразени в номинални стойности) с променливи лихвени проценти в размер на 0,96 милиарда EUR (2008 г.: 1,05 милиарда EUR), като на всеки 6 месеца се извършва преоценка.

ЕС има също заеми, отпуснати в рамките на МФП и по Евратом, при фиксирани лихвени проценти в размер на 110 милиона EUR през 2009 г. (2008 г.: 85 милиона EUR) и с краен падеж между една и пет години (25 милиона EUR) и над пет години (85 милиона EUR).

По-съществено е, че ЕС има шест отпуснати заема по свързания с ПБ финансов инструмент с фиксирани лихвени проценти в размер на общо 9,2 милиарда EUR за 2009 г. (2008 г.: 2 милиарда EUR) и с краен падеж между една и пет години (5 милиарда EUR) и над пет години (4,2 милиарда EUR).


7.2.2.3 Гаранционен фонд

Debt securities within the Guarantee Fund issued at variable interest rates are subject to the volatility effects of these rates, whereas debt securities at fixed rates have a risk with regard to their fair value. Облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 97 % от инвестиционния портфейл към датата на счетоводния баланс (2008 г.: 96 %).

Поради естеството на дейностите си ЕОВС в ликвидация е изложена на лихвен риск. Лихвените рискове, възникващи от получените заеми, като цяло се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия. Що се отнася до операциите по управление на активи, облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 97 % от портфейла с ценни книжа към датата на счетоводния баланс (2008 г.: 97 %).

Кредитният риск е рискът от загуба поради неплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата (купона) или и двете) или поради друго неизпълнение от негова страна на договорно задължение. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и банкрут.

В съответствие с Регламент № 1150/2000 на Съвета за собствените ресурси по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите-членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като експозицията, принадлежи на държавите-членки.

• 
  Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody's P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да се изисква по-ниско равнище.
  
• 
  За търговските банки, избрани специално за внасянето на условно платените глоби, като правило се изисква и минимален дългосрочен рейтинг S&P AA или еквивалентен на него и се прилагат специални мерки, в случай че рейтингът на банки от тази група бъде понижен.
  
• 
  В хода на 2009 г. службите на Комисията, които управляват касата, въведоха алтернативна система за управлението на условно платените глоби с конкретната цел да се намали рискът в тази област. По силата на Решение на Комисията C(2009) 4264 глобите, наложени от 1 януари 2010 г. нататък, ще се управляват съгласно новата система и вече няма да се внасят в търговски банки.
  
• 
  Сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди); те се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно.
  
• 
  Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се разглеждат поне веднъж месечно или по-често, ако и когато това е необходимо. В контекста на финансовата криза бяха приети по-интензивни мерки за мониторинг, които бяха прилагани през цялата 2009 г.
  

Излагането на кредитен риск се управлява първо чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, след това чрез Гаранционния фонд (МФП и Евратом) и накрая чрез бюджета на ЕС (ПБ и, в случай че другите мерки се окажат недостатъчни, МФП и Евратом). Законодателството в областта на собствените ресурси в сила през 2009 г. определи тавана за ресурса от БНД на 1,24 % от БНД на държавите-членки и през 2009 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 1,01 %. Това означава, че към 31 декември 2009 г. имаше наличен марж от 0,23 % за покриване на тази гаранция. Следва да се отбележи, че от 2010 г. нататък таванът пада на 1,23 %. Гаранционният фонд за външни дейности беше създаден през 1994 г., за да покрива рисковете от просрочване на получени заеми, финансиращи заеми за страни извън Европейския съюз. Във всеки случай излагането на кредитен риск се смекчава от възможността за прибягване до бюджета на ЕС, в случай че длъжник не е в състояние да възстанови сумите, които дължи, в пълен размер. С оглед на тази цел ЕС има право да поиска от всички държави-членки да осигурят спазване на правното задължения на ЕС към неговите заемодатели.

В съответствие със споразумението между ЕС и ЕИБ за управлението на Гаранционния фонд всички междубанкови инвестиции трябва да имат минимален кредитен рейтинг P-1 на Moody's или еквивалентен на него. Към 31 декември 2009 г. всички инвестиции (153 милиона EUR) бяха извършени с такива контрагенти (2008 г.: 183 милиона EUR). Към 31 декември 2009 г. фондът е инвестирал в четири краткосрочни финансови инструмента, а всички такива инвестиции (37 милиона EUR) са направени с контрагенти с минимален рейтинг P-1 на Moody's или еквивалентен на него. Всички ценни книжа, държани в портфейла, обявен за продажба, са в съответствие с насоките за управление.

Излагането на кредитен риск се управлява чрез редовен анализ на способността на кредитополучателите да изпълняват задълженията си по изплащане на лихвата и главницата. Излагането на кредитен риск се управлява също чрез получаването на обезпечение, както и на държавни, корпоративни и лични гаранции. 52 % от общия размер на неизплатените отпуснати заеми са покрити с гаранции от държава-членка или еквивалентни на нея органи (напр. публични институции). 36 % от неизплатените отпуснати заеми са предоставени на банки или са гарантирани от банки. Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избиране на контрагенти. Оперативното звено може само да работи с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.

Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив — например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да се продадат достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.

Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за годината са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите-членки е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите-членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година, докато плащанията се характеризират с известна сезонност.

За да се гарантира, че касовите ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, а собствените ресурси могат при необходимост да бъдат изискани предварително от държавите-членки, при определени условия.

Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.

Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За МФП и Евратом Гаранционният фонд служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За ПБ Регламент № 431/2009 на Съвета предвижда процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез бюджета на ЕС.

Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Фондът трябва да поддържа поне 100 милиона EUR в портфейл със срок < 12 месеца, който трябва да бъде инвестиран в парични инструменти. Към 31 декември 2009 г. тези инвестиции възлизат на 190 милиона EUR. Освен това поне 20 % от номиналната стойност на фонда трябва да се състои от парични инструменти, облигации с фиксиран лихвен процент с оставащ срок от не повече от една година и облигации с плаващ лихвен процент. Към 31 декември 2009 г. това съотношение е 27 %.

Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За управлението на активите и пасивите на ЕОВС в ликвидация Комисията управлява нуждите от ликвидност, основавайки се на прогнози за отпускането на суми, получени чрез консултации с отговорните служби на Комисията.

Следва да се отбележи, че гореупоменатите отпуснати заеми първоначално се признават по номинална стойност в съответствие със счетоводно правило 11 на ЕС. Ако вместо това беше приложен счетоводен стандарт МСС 39 за частния сектор, отпуснатите заеми щяха да бъдат признати по справедлива стойност. Разликата между двете счетоводни третирания само на заемите по ПБ към датата на отпускането им е показана в следната таблица:

• 
  Има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми.
  
• 
  Първоначалната разлика отразява алтернативния разход, който би бил получен чрез алтернативна инвестиция на капиталовия пазар. Тъй като ЕС не може да инвестира средства на капиталовите пазари, тази „възможност“ по отношение на алтернативния разход не е приложима и затова не отразява справедливо същността на операциите.
  
• 
  Първоначалната разлика, показана по-горе, се компенсира от приходите от лихви през следващите години.
  

Очакваната справедлива стойност се определя, както следва:

• 
  За отпуснатите заеми: с помощта на модел на дисконтираните парични потоци, като се прилагат специфични за дадената държава криви на доходността, подходящи за оставащия период от време до падежа.
  
• 
  За получените заеми се използва модел на дисконтираните парични потоци, като се прилагат криви на доходността AAA, подходящи за оставащия период от време до падежа.
  
• 
  Предполага се, че отпуснатите заеми с променлив лихвен процент се доближават до номиналната си стойност, тъй като преоценяването по пазарни лихвени проценти се извършва на всеки 6 месеца.
  

Очакваната справедлива стойност на отпуснатите и получените заеми се определя чрез модел на дисконтираните парични потоци. Според този модел очакваните бъдещи парични потоци се дисконтират, като се прилагат криви на доходността AAA, подходящи за оставащия период от време до падежа. Предполага се, че очакваната справедлива стойност на отпуснатите заеми с променливи лихвени проценти се доближава до отчетната им стойност, тъй като преоценяването по пазарни лихвени проценти се извършва на всеки 3 или 6 месеца. Очакваната справедлива стойност на отпуснатите и получените заеми с фиксирани лихвени проценти не можа да бъде получена и оповестена, тъй като нужните данни за изчисляването на тези стойности не бяха налични.

Ценните книжа, обявени за продажба, са представени по справедлива стойност, която е пазарната цена плюс начислените лихви. Няма финансови инструменти, оценени по справедлива стойност чрез техника за оценяване, която не е подкрепена от пазарни цени или ставки, които могат да бъдат наблюдавани. Смята се, че номиналната стойност минус провизията за обезценка на търговските вземания и номиналната стойност на търговските задължения се доближават до справедливите си стойности. Справедливата стойност на парите и паричните еквиваленти, включително на текущите сметки и краткосрочните депозити (за по-малко от три месеца), е тяхната отчетна стойност.