Отпечатано в България преводач

Няма богословие, което да е застрашително или да даде резултат в живота ни, ако не се опитаме да го приложим. Същото важи и за изучаването на Исус. Животът ни ще бъде еднообразен, докато не се осмелим да живеем като нашия Учител. Тогава можем да очакваме да се изпълни следното Негово обещание: "Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име" (Матей 10-22). Това е едно обещание, което не се среща често в кутийките за обещания. Както видяхме в първата част, много от нещата, които откриват Христовата природа, са единствено предназначени да разкрият намерението и характера на Отец и не са директни заповеди, които ние трябва да изпълним. Например, аз не мога да се родя в обор от подозрителни родители, не може да ми бъде дадено едно съвсем обикновено име и ангели да обявят раждането ми. Въпреки че съм израснал в бедност и в район с лоша репутация, това по никакъв начин не е свързано със спасението ми. Същото ще се отнася и за други неща, характеризиращи Исус, като например разнообразната група от хора около Него или позорната Му смърт.

Въпреки че това са показатели за Неговата природа, които не винаги могат да бъдат копирани, тя е изразена в поученията за това кой е "най-големият в царството" и във Филипяни 2:5-11, без съмнение тези показатели са достъпни за нас.

Кой е най-голям в Небесното царство? "А който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките." "Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не е така." "И тъй, ако аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си." "И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство." "Оставете дечицата да дойдат при Мене, не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство." "По-големият между вас нека стане като по-младият, и който началства - като онзи, който слугува." "И който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен." "Защото, който е най-малък между всички вас, той е голям." Марко 10:43-44; 10:42-43; Йоан 13: 14-16; Матей 18:4; Марко 10:14; Лука 22:26; Марко 9:35; Лука 9:48
На ваше разположение

"И който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките"

Когато Исус започна да поучава учениците какво означава да си най-голям в небесното царство, Той поучаваше за собствената Си природа, защото Той наистина беше и е най-великият. По това време учениците имаха възможността да наблюдават слугуването на Исус и разбираха какво има предвид. И така, най-големият трябва да бъде роб на всички, слуга. Това напълно противоречи на всичките ми вродени склонности. Културата в моята страна ме учи, че ако следвам рецептите на християнството за чист живот, Бог ще ме възнагради с благоуспяване и непрекъснато издигане в социалното ми положение, докато стана шеф, може би дори президент. Колко е странно, че истинската природа на Исус е толкова различна от моето амбициозно схващане. Как ли би реагирало семейството ми, ако се върна вкъщи и се похваля, че съм бил избран за роб? Вероятно няма много да се зарадват! Всъщност това не е нещо, с което бих искал да се похваля. Може би нищо от природата на Исус и от живота ми, основан на тази природа, не заслужава да бъде рекламирано. Единият от начините да се опитам да заобиколя слугуването е като си избера една "приятна" клиентела, на която с радост да служа. Но Библията не би разрешила да се измъкна с такова мислене. Исус казва: "... слуга на всички". Работата на слугата е да върши всичко, което е по силите му, за да направи по-добър живота на другите - да ги освободи, така че те да бъдат всичко, което могат да бъдат. Интересът на слугата е насочен преди всичко към другите, а не към самия него. И все пак не говоря за заробване. Слугуването е избор, който правим от любов, с цел да служим на другите. То не е резултат на принуждение, нито на по-коварната форма на принуждението - манипулацията.
Не се превръщай в изтривалка за обувки

Няма никаква радост в това да бъдеш изтривалка, дори и "изтривалка за Исус". Лесно можем да станем жертва на манипулация и да се превърнем просто в изтривалка за обувки, ако не разберем скритото действие на манипулирането и как природата на Исус го предотвратява. Манипулацията е проникнала във взаимоотношенията ни. Чрез хитри средства на принуда ние караме другите да изпълняват заповедите ни. Когато се подчинят на нашата изобретателност, ние не ги почитаме за това - дори много често ги презираме. А ако не се предадат, ние често с възмущението на праведния ги наставляваме как трябва да желаят да ни служат. Познавам хора, които ме молят да направя нещо, за което знам, че не е най-доброто за тях и когато им откажа по възможно най-любезния начин, те казват: "Но аз си мислех, че си християнин. Не трябва ли християните да правят това, за което ги молят?" Това е капанът на вината! Когато не искам да правя нещо, но го правя, за да не се чувствам виновен, когато се правя на такъв, какъвто не съм при срещата ми с по-известни хора, или когато се страхувам да не го правя, тогава съм манипулиран. Когато съм манипулиран се чувствам още по-зле. Разбирам, че отново съм бил "хванат" и себедостойнството ми се смалява с още една капка. Може би най-въздействащата форма на манипулация, упражнявана върху мен е била, когато някои хора намекват, че ако някой християнин направи определено нещо за тях, те може и да се замислят дали да не станат християни. И разбира се, това действа, докато не си поставя въпроса дали аз съм този, който ще ги доведе в царството, вършейки това, което искат от мен. Понякога сме насилвани да правим някои неща от хора, които отказват да ни дадат любов или пари докато не сторим това, което искат. Родители манипулират децата си като се преструват на болни, докато детето им се подчини. Можем да прибавим още много примери към този списък. Исус е преминал през някои класически случаи, в които хора са се опитвали да го манипулират. Някои от фарисеите и иродианите са били изпращани, за да го хванат в думите Му:

Основното средство за противопоставяне на манипулирането е смирението - да знаем кои сме в действителност и да се изправим лице в лице с този факт. Исус се познаваше и нямаше вътрешен конфликт, така че Той не се повлия от техните ласкателства. Ако бях аз, сигурно щях да си помисля, че най-после са се намерили хора, които да оценят истинските ми достойнства и че моментът е подходящ да проявя красноречието си. Няма нищо лошо в това да приемаш искрено насърчението, но смирението е чувствително към ласкателството и го разпознава, когато се появи. Исус яростно се противопостави на манипулирането така, както направи и в един предишен случай:

Изумен съм колко много от църквите ни и религиозните ни системи се разпадат, когато биват анализирани според тази заповед и въпреки това продължаваме да претендираме, че структурата ни е библейска и постановена от Бога. Принципът да бъдеш слуга на всички е опустошителен за поредицата заповеди и за системите, където подчинението е водещ принцип. Много религиозни структури са точно копие на схемите на гигантски корпорации, където "господаруващата" система е под формата на пирамида. В царството на Бога пирамидата на властта е обърната с върха надолу, така че властта остава на дъното, а не на върха. Когато Исус споменава за подчинението, думите винаги са насочени към водачите или към онези, които искат да бъдат велики в царството и на тях винаги им се заповядва да се покоряват в посока надолу, а не нагоре. Например в Матей 20:27 Исус изрично казва: "и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга". Изглежда, че това подчинение на най-великите, насочено към стоящите под тях, е естествена последица от начина, по който Исус гледаше на хората. Той им служеше, защото знаеше стойността им. Ние господаруваме над другите, защото не осъзнаваме колко са ценни и не гледаме на тях през погледа на Исус. Тези, които ръководят в Божието царство, трябва да съзнават, че всеки християнин има своето уникално и пряко взаимоотношение с Христос, главата на църквата. За разлика от световните системи, чиято цел е да контролират, водачът в царството е избран, за да обучи хората за служение, да ги доведе до единство във вярата и в познанието и да доведе хората до узряване, за да се достигне до единство. (Виж Ефесяни 4:11-16.)

Може би най-важното място, откъдето можем да започнем да преобръщаме пирамидата с върха надолу, е семейството. Първата институция в света има някои затруднения. Някои от дупките по пътя на брака са следствие от ученията на различни религиозни системи. За да видим колко силно въздейства на брака природата на Исус, нека разгледаме някои съвременни учения. "Мъжът стои в началото на всяка верига от заповеди". Всички жени заемат долните места по скалата. Достъпът до Бога често се забранява, освен чрез позволението на някой мъж. Съвременните учения особено наблягат на това в семейните връзки. Опората на такива учения е в Ефесяните, където Павел казва, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си като на Господа. Книгите от жени за жени също се възползват от това разбиране за подчинението и го поддържат като по интересен начин го изкривяват. Жените могат да бъдат поучавани как да накарат мъжете си да правят това, което те искат, като използват силата на секса и това хитро нещо, наречено подчинение. То е унизително, но, в края на краищата, жените печелят. Вследствие на това, мъжете са насилвани да играят ролята на Бог, с което те не могат да се справят, а на жените се дава ролята на слаб подчинен, която те не искат да приемат. Подчинение с огорчение е резултат на неразбиране на природата на Исус. Нека внимателно разгледаме пасажа от Ефесяните, но да започнем малко по-отгоре, отколкото обикновено се прави:"... като се подчинявате един на друг в страх от Христа. Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея." (Ефесяни 5:21-25)