Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис

Ако сте дошли с група, застанете в кръг на малка, отк-рита за слънцето площадка. Това е място за Пречистване на Любовта към Слънцето.

Общувайте със Слънцето дотогава, докато не усетите дълбоката си връзка с Бога.

Обърнете се един към друг и се прегърнете в центъра на площада.

От основата на гръбначния стълб към главата започва да протича поток от енергия. В Индия я наричат Кундалини. Напускайки Двореца на Пеперудата, можете да усетите енергията на древните толтекски майстори.

Дворецът на Ягуарите е разположен редом с Двореца на Пеперудата. В двореца на Ягуара е затворена същата енергия - енергията на всички аватари, живели някога на земята. Ако осъзнат последовател на Буда влезе в този дво­рец, ще усети присъствието на Буда. Християнинът ще усе­ти Христос. Случва се и нехристиянин да усети Христос.

Най-святото място на света е Порталът в Двореца на Ягуарите в Теотихуакан. От двете страни на входа, стените на Портала са украсени с фрески, сред които се срещат изображения на раковини и пера. Приближавайки се до Портала, вие се оказвате в присъствието на Бога.

Чувствате това, което е чувствал Мойсей на планината Синай, когато Бог му разкрил Десетте заповеди. В това мяс­то ясно се усеща енергията на Христос.

Постойте мълчаливо пред Портала. Почувствайте дъл­боко връзката с божествената енергия, излъчвана от тези места.

Връзката с тази енергия винаги се установява на емо­ционално ниво, не с думи. Усещането за присъствието на тази енергия достига апогея си до входа на Портала или под неговия покрив.

Повече нищо не се изисква.

Лоуренс Ендрюс пише: "Заключителната церемония по Пътят на Свободата или Овладяване на Намерението, била извършена при Пирамидата на Слънцето, в мястото, предназначено за трансцеденция зад пределите на човешкия опит. Тук се извършва сливане на собственото намерение на човека (или нагуала) с намерението на същността на Слън­цето.

Ние запазваме Пирамидата на Слънцето за пряка връзка между Земята и Слънцето. Предназначението на Пирамидата на Слънцето е да ви помогне да изди­рите своята персонална световна вибрация в този по­ток на светлината, който взорът на майсторите ще оп­риличи като светлинна река, която тече между Слън­цето и Земята. Тук човек се приобщава към своя собс­твен светлинен лъч.

Толтекските майстори се качвали на върха на Пи­рамидата на Слънцето, сливали се там със своите лъчи от светлина и докато те се издигали нагоре към Слън­цето, телата им почти се разтваряли в пространството.

От висотата на птичи поглед Пирамидата на Слън­цето изглежда като обърната надолу с главата фигура на човек, който прилича на разпънатия Христос. Гла­вата му е долната платформа на пирамидата. Ръцете му са разперени надолу по двете стълби на долния етаж. Неговият торс е центърът на пирамидата, а кра­ката са горната стълба.

Ритуал

Преди да започне изкачването нагоре, групата се качва на разположената пред фасадата на пирамидата платформа. На това място учениците се прощават със земята.

Жените започват да обхождат пирамидата отдясно, а мъжете я обхождат отляво. Обикновено дясната страна е мъжката, а лявата - женската, но тук умишлено избираме страната на противоположния пол.

Това обикаляне пробужда пирамидата.

Докато обикаляте, през цялото време гледайте на око­ло метър пред себе си.

Ще усетите три нива на енергия, всяко със своя ско­рост. Едно от нивата се намира вън от пирамидата. Другото е по дължината на пътеката, по която вървите.

Третото ниво е вътре в пирамидата. Вашата воля е свързана с пирамидата.

В момента, когато се качите на върха, вашето възпри­ятие значително ще се промени.

На върха на пирамидата, съгласно дадените на всеки ученик инструкции, една двойка се настанява в центъра, с опрени един до друг гърбове и подгъва колене. От двете страни на първата двойка се настаняват две други, обърнати с лице едни към други.

Останалите членове на групата образуват кръг около централните фигури.

Вслушайте се в тишината вътре в себе си.

В тази тишина започваме да издаваме звукови вибра­ции.

Започнете тихо да свирите. Постепенно наберете сила и височина. В свиренето няма вътрешна организация. Зада­чата е да се получи сливане с пирамидата. В хода на тази заключителна церемония може да се случи всичко.

Макар че пътешествието по Пътя на Смъртта в Теотихуакан да има за цел да избави човек от страха, винаги има риск да се получи рецидив на същностите, които Мигел на­рича паразити и които все още ви привързват към ада. Са­мият той отдавна е станал майстор, но както и преди про­дължава да пътува до Теотихуакан, за да изчисти най-далечните, затулени ъгълчета на своя ум, където са се стаи­ли капки от отровата на адското съновидение. Той избира за себе си нова практика, която включва целия обратен път от Пирамидата на Слънцето към храма на Кетцалкоатл. Това е неговият път на изпитанията при всеки следващ по-суров преглед на емоциите.

Макар че към това време основният паразит е прес­танал да бъде господар на положението, толтекските воини осъзнават, че има още един Паразит, който се опитва всячески да попречи на духовния прогрес. Има възможност да превърнем Паразита в Съюзник. В слу­чай на успех, Съюзникът активира духовното развитие и воинът започва живота си отначало.

С помощта на Съюзника воинът може без да хитру­ва пред себе си да пречисти всички свои неизлечими рани. Без майсторство е невъзможно да се приближиш до нивото на истината. Този процес е много болезнен.

ПЪТЯТ НА НАГУАЛА В СВЕТА

Овладяването на тайното знание открива канал към енергията на нагуала, към този жив дух, обитаващ в безк­райността на Вселената. Енергията на нагуала усилва осъз­наването и намерението да такава степен, че майсторът на безмълвното знание може да излезе от мрежата на кошмар­ното съновидение, което наричаме реалност, и да изпълни своята душа с енергията на любовта.

Когато овладее тайните на мъдростта на толтеките, духовният воин може да почувства, че е стъпил на пътя на самоусъвършенстването, който изиска самодисциплина. На пръв поглед изглежда, че този път е достъпен само за опре­делени хора, но всъщност не е така. Когато постигне състо­яние на свобода и любов с помощта на първото внимание, тръгналият по пътя може да служи в света като агент на трансформацията. Майсторът може да поведе учениците по същия път, защото се е превърнал в човек, който живее с любов.

Агентът е длъжен да изпълни своето предназначение. Мисията на нагуала е да практикува всички умения, усвоени по време на ученичеството и да споделя знанието с другите. Както маята кара тестото да втасва, така и майсторът-нагуол помага за велико преобразуване, което сега се извършва на земята - преминаване от плътното ниво на хаоса към новото ниво на мира и съзиданието.

След завършването на медицинския институт, извест­но време Мигел трябвало да работи в държавна болница, намираща се в пустинен град. Там учил как да стане нагуал при безплътен учител, изпратен му от неговия дядо. Този стар мъдрец заставил Мигел не веднъж и дваж да встъпва в жестоки схватки със своите страхове. Въз основа на натру­пания опит, Мигел известно време учел хората по начин, различен от сегашния. В ранните си занятия той поставял учениците си в опасни и плашещи ситуации. По-късно Са-рита показала на Мигел какво означава практиката на бе­зусловната любов и той видял, че за достигане на духовно майсторство любовта действа много по-добре от страха.

Прегледът е главно средство в неговата методика за промяна на съновидението в сън за рая на земята. Прегле­дът е отличен способ да разбереш собствените си страхове, но не те поставя в опасни за живота ти ситуации. Прегледът е дълбоко лично дело, отнемащо толкова време, колкото е нужно, при това, човек може да го повтаря многократно. Може да го прави дори и насън. Да сънуваме непрестанно -това е нашата човешка задача. Правим го денем и нощем. Едно от преимуществата на учението на толтеките е, че чрез него можем да се научим да изменяме своите съновидения.

Мигел препоръчва на учениците си следните способи за подготовка към промяна на съновидението:

1. Заспивайки, старайте се да съхраните съзнанието си, за да контролирате своето съновидение.

2. Практикувайте енергично съновидение, което можете да промените. В този случай ще осъзнавате, че едновременно сте и съновидение и сънуващ.

3. Забележете, че в съновидението тялото ви е раз­лично от физическото тяло.

4. Започнете да създавате съновидение за рая. Де­моните ще се опитват да ви спрат, но помнете, че жи­веете в създадения от вас сън, а след това се постарай­те да го направите колкото се може по-прекрасен.

5. Достигайки най-висше блаженство, станете Бог на чистата любов. Любовта ще ви доведе до съедине­ние с Бога.

След време учениците на Мигел станали негови коле-ги-наставници. Синтия Утън сега е нагуал и практикува Майсторството на Толтеките. Вместо обикновените три ви­да майсторства тя изброява четири. Четвърто при нея е ста­нало Майсторството на Съновидението.

Утън пише:

"Целта на Мигел е да помогне колкото може по-голям брой хора да достигнат максимума от възможният им по­тенциал за просветление, за да могат да проявят своята спо­собност за създаване на вътрешен и външен мир, хармония и равновесие в избрания от тях начин на живот."

Утън каза, че занятията с Мигел изцяло са преобрази­ли нейния живот. "Заедно с Мигел и още няколко ученика, посветих своя живот на разпространение на тези учения. Не се съмнявам, че човешките същества трябва да се развиват. Откривайки своята безкрайна природа, ние усещаме пълно­тата на живота, която ни позволява да създадем видение за земен рай. Мигел, аз и още няколко човека решихме да обе­диним силите си за създаването на това ново съновидение за нас самите и за всеки, който е готов за него."

В своето писмено изявление Утън разкрива по-нов на­чин същността на майсторството. Говорейки за Майсторс­твото на Осъзнаването, тя пише:

"В зависимост от степента на нашето развитие, създа­ваната от нас ефирна енергия отразява по-фини и разнообразни свойства на духовната енергия. Какво разбирам под духовна енергия? Тази неопределена енергия, в която ние усещаме единство с всичко обкръжаващо. Чрез познанието на духа ние откриваме божествената любов, екстаза и безг­раничната свобода. Това майсторство ни дава шанс да изх­върлим на пътя всичко, което ни ограничава.

Утън обяснява Майсторството на Сталкинга като основа на целия начин на живот на духовния воин.

"Ние започваме да следим своите мисли, думи и пос­тъпки, за да разберем защо и как ограничаваме себе си, страдаме и се чувстваме нещастни."

Според Утън, въоръжавайки се с Майсторството на Съновидението, ние добиваме контрол над енергията, която протича в съновидението на нашата "неизменна реалност". Едва започнали да ползваме фината енергия... пред нас се открива безграничната възможност да изследваме други ре­алности, с помощта на така наречените ефирни или астрални пътешествия. Усещайки ефирната енергия, ние долавяме много по-голяма част от битието, отколкото е достъпно с помощта на физическата енергия.

Майсторството на Намеренията, казва Утън, е вър­хът на майсторството... Това майсторство означава да съ­ществуваш в цялост".

Тази книга е призвана да разпространи сред повече хора знанието, че съществува възможност за създаване на новото съновидение.

В света има много традиции и учители, които се тру­дят на същата нива, както и Мигел. Когато достатъчно хора променят своя възглед за живота, това ще им позволи да живеят без чувство на вина, осъждане, тревога и нещастие и тогава на цялата земя ще настъпи равновесие. Новите виб­рации, излъчвани на земята, ще повлияят на вибрациите в слънчевата светлина и оттам - във Вселената.

Промени могат да настъпят в един-единствен ум. Мо­же вие да се окажете този човек, който да подбутне и ускори прелома към мира на планетата.

Мигел съветва учениците си да започнат да набират собствени ученици, да ги учат на изкуството на сталкинга и да ги водят в Теотихуакан. С този начин на мислене той увеличава ефекта от своето учение.

Определени ключови учения стават съществена част от психиката на учениците в пътя им към шаманизма. Шаманизмът е оживял през вековете, за да може да се достигне до този момент, в който наставници, подобно на Мигел, по­магат на процеса на промяна на глобалното съзнание.

Една от големите заслуги на Мигел като нагуал е, че е установил връзка между мъдростта на толтеките и другите духовни традиции, в частност, будизма и християнството.

Историята на Буда, разказана от Мигел

Историята на Буда в много отношения прилича на историята на Исус. При раждането си Буда получил името Сидхартха. Той бил принц и след време бил длъжен да стане крал. Когато се родил, астролозите предсказали, че ще стане или велик владетел или ас-кет, който ще слезе в ада и ще се върне оттам усвоил нови знания, които да даде на света.

Баща му всячески се стремял да огради Сидхартха с грижи и да му създаде прекрасен живот. Насърчил го да се ожени в млада възраст и да създаде дете. Искал синът му да живее живота, който живели дедите му.

Но бащата не могъл да попречи на Сидхартха да изпълни своята мисия. Той бил млад, силен и пълен с енергия.

Веднъж, когато излязъл от строго охранявания дво­рец, той се отправил към една село. И там видял чо­вешките страдания. Като се върнал, попитал баща си: "Защо ми говориш неверни неща?" Бащата му отвър­нал: "Защото не исках ти да страдаш".

Сидхартха изпитал болка и чувство за вина. "Аз съм длъжен да видя какво изпитват другите" - казал той.

Поискал да види какво в действителност значи да бъдеш човек. Това го отправило в ада. Осмелявайки се да съди баща си и другите хора, той разбрал, че заслужава възмездие. Тогава станал отшелник и се хранел с подаяния. Бил толкова състрадателен, че събрал около себе си всички бедни. И им дал надежда. След това открил, че пътят, по който ги води, не е правилен. Отново започнал да се храни и си върнал предишните сили. Останалите се почувствали излъгани. Сидаиртха се уединил в джунглата, където открил едно от най-мъдрите дървета, което някога било живя­ло на земята. Изучавайки дървото, той открил неговия разум. Открил, че светлината е действителното знание. Познал екстаза. И станал Буда. Влизайки в състояние на транс, той попил в себе си знанието на дървото.

Разумът на дървото много прилича на човешкия. Дървото станало наставник на Буда. Буда видял, че всички хора сънуват, а техният сън живее свой живот. Съновиденията са дело на обитаващите ги богове.

Пред него се открила цялата еволюция на човешкия род.

Той видял, че опитите за бягство от съновиденията практически са обречени на провал. За боговете развитието било още по-безнадеждно, отколкото за човека да измени своето съновидение. Боговете управляват хората и ги тласкат към кошмара. Боговете

хората и ги тласкат към кошмара. Боговете на страха пораждат зло.

Буда видял, че единственият изход от съновидения­та е да станеш светлина, да станеш Бог.

Той осъзнал, че предназначението на човека е в трансцендентацията.

В този момент Буда се оказал пред избор. Той мо­гъл:

1. Да стане светлина, Бог, да се възнесе на небесата.

2. Да се върне и да сподели с хората своите виде­ния.

Неговото състрадание било толкова голямо, че той решил да се върне.

И тогава съновидението го взело под обсада, както Исус бил подложен на изкушенията на сексуалността. Буда видял, как отвсякъде към него летят стрелите на осъждането и сплетните. Но стрелите се превръщали в цветя. Това се случили много години преди Христа.

В мексиканския щат Оаксака има знаменито дърво-гигант, наречено Туле. Това е най-мъдрото дърво, кое­то съм виждал в живота си. В него е заключена енер­гията на създателя. Излъчваната от него любов може да се усети почти физически. На дървото почти няма птици, а и да има, обикновено не пеят.

Редом с Туле расте още едно, по-малко дърво. В не­го е заключена енергията на майката. В неговите кло­ни винаги пеят птици.

Гая казва, че когато хората обиколят Туле, в няка­къв момент се оказват лице в лице с него. И тогава то ги повдига, откъсвайки краката им от земята.

Туле е гуру, мъдър учител сред дърветата. Той е па­зител на безмълвното знание.

Христос в представите на Мигел

По време на ученичество си при Сарита, Мигел часове наред се намирал в транс. В неговите видения се откривали страници от живота на Исус така, сякаш бил жив свидетел. За да преживее тази среща, трябвало да се настрои на енер­гийните вибрации на Исус и емоционално да преживее всички тези събития.

Исус, когото открих в своите медитации, в деветде­сет процента се отличавал от този Исус, когото предс­тавя църквата. Аз не съм съгласен с християнството, такова, каквото е през последните хиляда и петстотин години.

Истинското християнство е било тогава, когато Исус още е ходил по земята. Той учил почти същото, на каквото са учили толтеките. Исус ни е оставил нео­ценими дарове.

Той ни е дарил с опрощение. Опрощението, подоб­но на прегледа, е неговият способ за измиване на от­ровата от ума. Опрощението е единственият начин да се заличат от корените всички уязвяващи ни емоцио­нални отрови.

Прошката е акт на любов към себе си. Когато про­щавате, белезите остават, но болката си отива. Прош­ката е великият дар на Христос.

Цялата култура на епохата на Исус била основана на обвинението. Юдейската религия все още носела следите на варварството. В храмовете правели жерт­воприношения на животни на алчния за кръв Бог. Мойсей подробно учи в Библията, как да се разпръсне кръв върху олтара, как да се опече жертвата. Това бил

фанатизъм. Те следвали буквата, а не духа на закона. И сляпо вярвали в Бога-Съдия.

Исус встъпил в конфликт със съществуващата рели­гия, проповядваща страх пред ревнивия и наказващ Бог.

Той проповядвал и изповядвал любов. Такъв бил неговият главен дар. Той не казвал "око за око", а "възлюби ближния си, като себе си".

На Исус съвсем не му било леко да проповядва сво­ето учение на тези, който искали да го слушат, затова той проповядвал с притчи. Внушавал своята наука с любов. Когато говорел, слушателите изпадали в транс и той разделял с тях безмълвното знание и безуслов­ната любов.

Исус действително бил цар от рода на Давид. А римляните поставили на престола самозван цар. Хора­та от рода на Давид очаквали пристигането на месия­та, който трябвало да си върне царството.

Истинският баща на Исус бил зилот - воин-метежник на име Юда. Той се опитвал да свали римс­кото иго, но претърпял поражение и загинал. Умирай­ки, не знаел, че Мария чака дете. А Мария била съвсем младо момиче. Тези, които принадлежили към рода на Давид, очаквали, че тя ще роди син, продължител на царския род. Те избрали за нея мъж, който да стане баща на нейното дете. Йосиф бил свещеник, служел в храма. По това време той вече бил над осемдесет. Ма­рия се омъжила за Йосиф и Исус получил необходи­мото духовно образование, когато Йосиф в ранното му детство го отвел в Египет. Общината не очаквала, че Исус ще се отрече от царството.

Исус постъпил в сектата на есеите, като по това време вече владеел безмълвното знание и бил по-либерален в сравнение с есеите.

Очаквайки всеки момент настъпването на края на света, есеите отбягвали греха, за да бъдат готови за пристигането на Всевишния Съдия.

Исус казал: "Аз съм Всевишният Съдия, още не е дошъл краят на света". Есеите изгонили Исус и Йоан Кръстител от своята община.

В Исус противоборствали две сили. Едната му по­велявала да стане цар. Другата - да промени вярата, господстваща в обществото.

Юдеите се покланяли в храма на сила, която не би­ла Бог. Исус представлявал сериозна опасност за фа­рисеите, който знаели за неговата широка известност като вероятния Месия, независимо, че го отричали.

Исус тръгнал по съвършено друг, неочакван за не­говите последователи път. Отказвайки се от царството, той започнал да проповядва любов, опрощение и ис­тина. И тогава мнозина започнали да гледат на него по различен начин, виждайки в него пророка.

Исус започнал да счита себе си за син Божи, макар и не единственият. В Израел господствал монотеизъм, но в другите страни от тази епоха - Рим, Египет и Гърция - хората вярвали в много богове. Цезар обявил себе си за Бог. Затова не било никак странно това, че Исус се провъзгласил за син Божи. Той казвал, че всички сме деца на Бога. Учел, че Бог е Любов и оп­рощение, а не страх. По онова време, според разбира­нията на хората, Бог бил далечен и недостъпен. Исус казвал: "Аз съм син человечески. Вие сте мои братя. Бог е нашият Отец. На моя Отец не са му потребни жертви".

Хората го обичали и навсякъде го следвали. Идеите, които той проповядвал, били заплаха за храма и хра­мовата върхушка желаела неговата смърт, макар много от свещениците да се отнасяли към него благосклон­но, тъй като знаели, че чрез Исус ще намерят свобода­та. Тогава в храма често се свиквали религиозни съб­рания.

Исус говорил за възцарение на рая на земята. "Мое­то царство не е от сегашния свят. Това е място на лю­бов, където всеки е добър" - казвал той.

Неговите апостоли с радостно нетърпение очаквали пребиваването в Йерусалим. Те се надявали, че ще влязат в града като победители, а Исус ще обяви себе си за цар. Същото очаквал от него и храма. Той постъ­пил така и фарисеите не могли да го спрат. Те покани­ли Исус на Синедриона - тогавашния висш съдебен и църковен съвет на страната, който се състоял от се­демдесет членове. Той казал: "Не, аз няма да стана цар. Не ме изкушавайте". Той предрекъл, че короната ще го погуби. Така му било съдено.

Възкръсването от мъртвите бил още един дар на Исус. Това означава пробуждане от съня. Възкресени­ето е противоположното на вкусването от Адам и Ева на плода на Дървото на Живота.

Причастието е древна традиция, чийто корени ид­ват от Египет. Първоначално капсулата на причастие­то символизирала бога на слънцето Ра или Хор, който бил за египтяните, същото какъвто е Исус. Виното символизирало Светата Кръв или някакъв особен лъч от светлината, който сътворил всички хора. Виното и хлябът се използвали в египетските ритуали както в християнското богослужение.

Исус създал нов съюз между човека и Бога. Незави­симо от всички следващи изкривявания на неговото учение, този съюз до ден днешен си остава в сила. В настоящата епоха на Шестото Слънце е дошло време да се изпълни пророчеството на Исус. Всичко, което се случва в света, е свързано. Всички хора на земята са единен организъм. Това, което се случило в Йеруса­лим, се случило и в Теотихуакан. Исус е бил и Кетцалкоатл.

Всички аватари говорят за любовта и опрощение­то, но само Исус потвърдил своите думи с действие. За мен това потвърждение има огромно значение.

Исус ни учеше да умираме със смъртта на воина. И независимо от всички унижения и болки, той не се из­пълнил с ненавист.

Той не жадувал възмездие.

До последният си час обичал хората.

Именно тази част от историята на Исус ме убежда­ва, че той е най-великият човек, който някога е живял на земята. Най-доброто в учението на Исус е непре­ходната любов.

След смъртта на Исус неговите последователи тръгнали по два пътя. Едната група видяла в Исус ме­сията, царя и искала да съхрани неговия род. Жената и синът на Исус били отведени на юг във Франция, а после в Англия.

Историята на Светия Граал е историята за продъл­жението на рода на Давид. Светият Граал символизира Светата Кръв. Кръстоносните походи са замислени ка­то опит за възраждането на царството на Месията. Тайните общества на масоните и Розенкройцерите, рицарският орден на тамплиерите и катарите, както и

Кръглата маса на крал Артур - всички те са свързани с рода на Давид.

Друга група от Апостолите считали Исус за син Божи и станали пазители на неговото учение. Независимо от жестоките преследвания, те основали седем църкви. Великата победа на християнството настъпила около 200 г.сл.Хр., когато един от римските императори се провъзгласил за папа и глава на християнската църква. Той обединил идеите на Исус с идеите на друго религиозно течение в Рим, което в това време наричали Всепобеждаващото Слънце. Членовете на тази секта се прекланяли пред човека, пристигнал от Слънцето и удържал победа над злото. Той също бил син на Бога. След това обединение всички били длъжни да се обърнат към християнството и да поддържат тази религия. Били изпратени емисари със задачата колкото се може повече хора да разберат за Исус. Императорът утвърдил само четири версии на жития за Исус, които се приписвали на перата на евангелистите. Другите повествования станали апокрифни и никога не били признати официално. Всички стари богове останали светии. Всички тези факти в скоро време ще получат науч­но потвърждение. Между католическата църква и тай­ни групи като тамплиерите винаги са съществували разногласия, но скоро на цялата тази информация ще й се даде гласност и самият образ на Исус ще претър­пи значително изменение. С края на папството ще нас­тъпи крах на Великата Империя. В Южна Франция ще бъдат открити древните руини, а в творенията на Ми-келанжело, Леонардо и много други художници ще се открият изкусно скрити послания. Откриването на тайните вече е започнало. Печатите, за които става

дума в Книгата на Откровенията, ще бъдат счупени. Някои от тях вече са счупени. Първият печат е виде­нието на ада.