Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис

Раждайки се, ние влизаме в нашето съновидение. В то­ва съновидение (както при двуглавия змей) главата на под­съзнанието изгаря главата на съзнанието. Вие забравяте своята божествена същност. Загубвате своето божествено съзнание и забравяте, че всичко наоколо е сън. Забравяте, че

сте бог, защото в съня си се виждате като нещо различно от Бог. Когато обаче започнете да гледате от друга гледна точ­ка на себе си, когато осъзнаете истинската си природа, ще откриете, че сте любов. С осъзнаването на този факт стра­хът ще си отиде от вас и отново ще се превърнете в Бог. Ве­че няма да принадлежите към нещо, което се основава на страха. В този миг започва да расте тази част от вашата същност, която се осъзнава като Бог.

Аз усетих, че заобикалящата ме енергия поглъща мои­те емоции. Тъй като съм човешко същество и умът ми е свързан с душата, смисълът на моето съществуване се зак­лючава в съновидението. Моето съновидение е резултат от взаимодействието между ума и душата, родено от ума. Умът е емоция, изядена от енергии, които нямат човешка форма.

Когато тази нематериална по форма енергия разтвори моите емоции, осъзнах, че в действителност тя е ангелска същност, която стои зад гърба ми и ме покрива с крилете си. Тя е много по-близо до моя истински "аз" от физическото ми тяло.

Ще откриете, че всичко съществуващо на света, бива поглъщано от друго. Цялото земно царство изгражда кръ­говрат, в който всеки във веригата храни следващия. Бог поглъща Бога. Това е неговата еволюция. Бог прониква във всичко, което в тази реалност наричаме живот. Животът тук предизвиква взаимодействие между Слънцето и Земята. Божествената същност прониква в нашата реалност като непрекъснато поглъща самата себе си. Така енергията изти­ча по спиралата навън и се връща обратно, като всеки път Бог поглъща Бог.

Вие сте Бог, който поглъща Бога. Какво поглъщате? Осъзнавате ли с какво се храните? Може да се храните с от­рова или с любов. Характерът на вашата храна определя,

кое е по-силно - любовта или отровата - и определя място­то на вашето съзнание - в любовта или в отровата на страха.

Когато започнах да изчиствам своя ум с лекуването на старите рани, престанах да бъда предишното същество, кое­то подлагаше душата ми на непрестанни терзания. Укрепих силите на своята ангелска същност. Колкото по-дълбоко проникваме в любовта, толкова повече се променят и наши­те вибрации. Цветът на нашата аура се променя, става все по-фин, когато се приближаваме към любовта и се отдале­чаваме от болката.

Когато се променяте в тази посока, вие пробуждате своята енергия Кундалини. Втората глава на змея започва да се пробужда от съня и божествената енергия тръгва да се издига нагоре по гръбначния стълб. Тогава започвате да усещате различните нива на енергията, усещате вашите чак-ри. Това са точки, чрез които възприемаме енергия с разли­чен диапазон и честота. Ако преместите събирателната точ­ка на много по-висока честота, ще започнете да усещате другите енергийни тела, по-малко плътни от физическите.

Всяка чакра има седем врати и по степента на тяхната отвореност към другите нива на възприятие човек усеща ис­тинската свобода. Когато достигнете до определено място, ще се окажете зад пределите на съновидението и ще се по­топите в любовта. Ще попаднете в обителта на Богородица и ще изпитате любов към всичко съществуващо. Тази любов е чиста и непорочна.

След пътуването в Индия у мен не остана никаква илюзия, че друг, освен мен самия, ще ме обича или осъжда. Останах насаме с Гая. Загубих своя гуру» своя учител, своя наставник. Разделих с илюзията, че Бог присъства навсякъ­де, но не и в моята душа. Аз съм Бог, по-точно, аз съм бо­жествена същност. В началото, когато останах насаме със себе си, бях страшно изплашена. Яростта ми нямаше пре-

дел. Но след това си спомних, че на ограниченото съзнание, на човешкото тяло, не му е дадено да постигне освобожде­ние, защото според него, животът, предопределен му от Бог, е изпълнен с болка и несправедливост.

Единственото, което можех да направя, е да приема живота с всичките му аспекти, с всяка човешко същество, с всички обстоятелства, с всички полюси и минуси и да го приема в цялата му пълнота. Ако не го направя, ще бъда об­речена на вечни страдания. Промених гледната си точка, начина, по който възприемах живота, се промени в резултат на направения от мен избор в полза на любовта. Днес виж­дам живота в цялото му съвършенство. Открих как да оби­чам с любовта на майката - любов без осъждане. Всичко съществуващо наистина е божие проявление. Всичко се раз­вива точно така, както трябва. Намерих своята свобода. На­мерих и мястото, където мога безусловно да се доверя на себе си. Обичам се абсолютно. Никой вътре в мен не ме осъжда. Гая е Бог за Гая. Това беше огромна трансформа­ция.

Връщайки се обогатена с този опит, аз посветих себе си на една цел - да помогна на всеки човек да си спомни, че е Бог. Такава беше моята мечта от ранно детство. Дойде времето да се реализира.

Трябва да осъзнаем, че всички правим това, което е по силите ни. Ще се пробудите, когато ви дойде времето да се пробудите. Проявление на свободната ни воля е да изберем какъв опит да придобием в пътешествието, наречено живот. Мога да избера щастието, мога да избера и болката. Мога да избера осъждането, а мога и смирението.

Вие сте вашето проявление. Ако при среща с вас не прибягвам към защита, за да се оградя от емоциите, значи съм открита. Ако при срещата си с вас усещам в себе си печал, злост или гняв, знам, че същото протича и във вас, за­щото всички сме огледало един за друг.

Винаги привличаме към себе си хора и обстоятелства, които могат да ни изцелят и да върнат душевното ни здраве. Ако искате да видите каква част от вашата същност се нуж­дае от лечение и светлина и жадува да се изтръгне от ваше­то вътрешно съдилище, вгледайте се в своя партньор. Кол­кото и странно да звучи, ако се огледате настрани, ще види­те, че външните обстоятелства отразяват вашата мисъл за тези ъгълчета на истинската ви същност, които изискват из­целение.

Когато не съм защитена, аз съм готова да видя тази част от мен, която се нуждае от лечение. Ако изпитвам пе­чал, винаги мога да отлича собствената печал от чуждата. Вместо упорито да стоя затворена в своята представа, мога да се открия за общуване с другите.

Анатомия на Паразита

Паразитът е нашето вътрешно дете. Това дете е прояв­ление на чиста емоция. Чрез чиста емоция се проявяват и животните. Паразитът чувства и усеща всичко, без да проя­вява интелигентност. Той е сетивният шаблон на човешкото същество - носи със себе си много емоционални отпечатъ­ци. Следователно, може да се каже, че присъщата на човека способност да чувства, е проявление на Паразита

Паразитът може да бъде наречен Луцифер, Метежник, или паднал ангел, прогонен в плътната материя и забравил своята божествена природа.

Паразит е тираничното дете вътре в нас: "Оставете ме на мира!" - казва то и веднага след това вика: "Елате и ме намерете. Вземете ме". На себе си казва: "Аз съм недостойно за любов. Но вие ме обичайте, моля ви. Аз осъждам всички ви. Но и аз страдам, защото осъждам себе си".

В този аспект на човешкото битие винаги присъства дуализмът на Съдии и Жертви. Паразитът е нашето емоци­онално тяло, падналият Ангел, който е рухнал в дебрите на чувства, осъждане, разделяне и предателство. Паразитът е електромагнитна сила, която поражда полето на страха. То­ва е кодиращо устройство вътре в нас, което привлича в на­шия живот подобни на себе си обстоятелства и хора. Той е знак, че имаме нужда от лечение.

Играли сме тази игра в продължение на много животи и на пръв поглед процесът изглежда неосъзнат.

Представете си схемата на едно живо същество, в кое­то духът представлява мъничка светлинна вълна, която обг­ръща тялото. В пространството между тялото и душата, в резултат на тяхното взаимодействие се ражда умът.

Когато накрая напусне тялото, душата поглъща ума. В зависимост от това в каква степен душата поглъща ефирна­та енергия на току-що преживения от тялото живот, в нея възниква отпечатък от тази енергия. По-късно духът пог­лъща душата, но съхранява отпечатъка на фините вибрации. Този отпечатък ние наричаме карма. Кармата остава в духа и когато той се въплъти за нов живот.

Когато духът е готов за ново раждане, тези следи от предишни вибрации реагират на сходните вибрации на мъ­жете и жените, които ще станат родители на новороденото бебе. Техните вибрации са подобни на ключ, който отключ­ва вратата на идващия в света дух.

Вашата същност има за задача да ви върне здравето и целостта, за да реализирате истинския си аз. Тя ви въвлича в обстоятелства, които ви дават шанс за изцеление

Кармата прокарва в душата дири, шаблони, които мо­гат да се заличат само ако преодолеем чувствата, които сме

блокирали с осъждане. Ако в душата се е запечатал непрео­долян гняв, тя се проявява в живот чрез родители, които ще дадат със своите действия това, от което се нуждае, за да се излекува. Единият родител може да даде воля на гнева си, а другият да го сподави. Взех за пример гнева, но той може да бъде заменен с всяка друга емоция.

Процесът, който тласка детето да блокира чувствата си, преминава през следващите етапи:

В него се събужда спомен за гнева, или в душата му се е запечатал отпечатъкът на гнева.

Пробужда се неговото осъждане за гнева. То реагира със страх или носи в себе си спомен за ми­нала болка и осъждане.

Затваря се и се огражда със защитна стена. Решава, че гневът причинява болка, но то не може да се защити от гнева. Лошите родители и злите хора са опас­ни. Самият аз съм опасен, когато съм зъл. Животът е несп­раведлив. И мен ме боли от това.

Детето сключва със себе си следното споразумение: "Аз ще избягвам злобата. Ще се държа по-далеч от злите хора. Ще се старая никого да не ядосвам. Ще се опитам да не се ядосвам. Ще се постарая да не изпитвам никакви чувс­тва. Чувствата са опасни".

Ние не осъзнаваме сключените със себе си договори, докато не ги намерим в себе си и не ги разтрогнем. Този ду­ховен труд (както и безмълвното знание) има огромна цен­ност, защото може да излезе извън рамките на такива дого­вори и да ги излекува с помощта на осъзнаването. Скритата причина за злостта или за друга емоция е страхът.

Ако си зададете въпроса: "Откъде се е взел този страх?", пред вас се открива възможността да измиете леп­кавия клей на осъждането и да го изкарате на светлина.

Чрез осъзнаването самите вие ще върнете към живота бло­кираната част от себе си. Страхът, който изпитвате, ви е добре познат. И в детството си сте попадали под неговата власт в сходни ситуации и сте се договорили със себе си как да се държите. И днес, като възрастни, реагирате на този страх така, както и в детството си.

Човек защитава себе си по начина, установен в детст­вото. Затова всяко осъзнаване, че сте обхванати от страх, е подобно на къс злато.

С осъзнаването се ражда и възможността човек да въз­станови енергията си. Може отново да проанализираме преживения опит, гледайки го с очите на любовта, с очите на любящи майка и баща, и да го излекуваме. От тази глед­на точка ще открием, че страхът ни е карал да се пазим зад стени. Сега осъзнаваме, че всички потъпкани чувства и за­щитни реакции, всичко това сме самите ние. Аз във всеки миг съм едновременно вътре в ситуацията и зад пределите на моя отбранителен вал.

Нашият опит е само чувство. Всичко, което искат чув­ствата, е да бъдат проверени. Изходът е да ги подложим на изпитание. Ако успеете да го направите, ще разтворите ця­лата същност на Паразита. Ако някой усети, че е дошло време да се устреми към ново знание, това е зов за пробуж­дане. Знам, че през 1960 г. много хора са изпитвали желание към пробуждане. Тогава в слънчевата светлина са настъпи­ли огромни промени, които трябвало да се очакват. Светли­ната постоянно ни тласка напред. Обръщането навътре към себе си, чието начало бе сложено от социалните революции на шестдесетте години, можеше да стане най-забележи­телното събитие в цялата история на човечеството, защото да откриеш собствения си аз означава да откриеш Бог, Бо­жествената същност, Истинската същност и да преодолееш егото.

Същото състояние на духа, което послужи за тласък към духовните търсения на шестдесетте, все още търси своя път. Духът, избрал вашите обстоятелства, вашите родители и вашият живот, все още избира какво да се случи във ва­шия живот в следващия момент. Целта на всеки избор е да ни върне към душевното ни здраве. Ще го постигнем, ако приемем живота такъв, какъвто е, без да го осъждаме. По­добно отношение към живота не идва нито от ума, нито от Паразита. Ние знаем, че няма място за осъждане. Съгласни сме, че всичко наоколо е проявление на божественото съ­вършенство. Наричат това състояние прохождането на дракона.

Аз преминах през дракона и повече няма да ми се на­ложи да го премина отново. За да се изтръгна от съновиде­нията и да стигна до дракона като чиста черна светлина, ми се наложи да се боря отчаяно. Полето на нашата аура ни за­щитава от черната светлина. Чистата черна светлина не бла­гоприятства живота. Затова преминаването през дракона е свързано с физическа опасност. В някакъв смисъл, жените по-леко преминават през дракона, защото ние умеем да отс­тъпваме. Умението да отстъпваме е заложено в женската душа. Ние да се разделяме физически с детето при неговото раждане, а след това, когато то порасне - и емоционално.

Съновидението на Гая '

В моето съновидение аз разбрах, че духът е незрим, че не притежава форма. Видях дребни парченца от нещо, което приличаше на мрежа. На вид напомняше отрязък от лента, която се огъва на вълни. Тази лента се сблъска с това място в моето съновидение, в което пребиваваше духът и вътре в мен пламна огън. Целият образ приличаше на леко осветена лента, но знаех, че това е само отражение.

Гледайки с очите на разума, осъзнах, че това е прояве­ният дух, майката - този аспект на сътворението, който мо­же да роди себе си. От съюза на духа с тънкия слой светеща лента се роди нещо ново, съвършено нов свят. Дълбоко в него, както преди, гореше ярко пламъче светлина - светли­ната, която живее във всеки човек. Това е божествената енергия, скрита в гръбначния стълб, нашият спящ ангел.

Това сме ние - дух, който няма форма. Не ни е дадено да постигнем форма. Затова можем да живеем само в отра­жението на Ума - като отразената луна - но не и в самата светлина. Истинската природа на отражението е дуалистич-на.

Умът - като отражение - винаги е зает с търсене на самия себе си. Ако живеем и възприемаме живота само от гледна точка на ума, никога няма да намерим своя истински аз. Той ще бъде само отражение на истинската светлина, защото е хванат в капана на дуалността. Всичко, което виж­даме и наричаме реалност, е плод на ума. Това, което прие­маме за истина, по своята същност е илюзия.

Ангели

Когато усетих енергията, която поглъщаше моите емо­ции, аз си обещах, че ще започна да я подхранвам само с любов. До днес с всички сили се старая да храня този енер­гиен ангел изключително с любов.

нея мога да се проявя в живота. Тя е моят автомобил, моята обвивка, чрез която се проявявам в живота. И аз безкрайно я обичам.

Видях в моето съновидение отражението на светлина­та. Видях я като на филм, в който съм продуцент и режи­сьор и непрекъснато създавам образи. Аз ви подбирам за определена роля в моя филм. Винаги проектирам своя об­раз, който отразява мен самата, както става при насочените една към друга телевизионни камери.

От духовна гледна точка, почти към всяка ситуация може да се подходи, ако се гледа на нея с очите на ангела или сънуващия, пред когото преминава филмът. Но от глед­на точка на ума това е невъзможно. Умът никога не може да разбере себе си (той разделя света: "Това" е обект или свят. "Аз "-Бог.)

Ако вярвате в божественото съвършенство на всичко живо, ще можете да видите своя живот с погледа на ангела, а не през очите на Съдията или Паразита. Животът винаги е съвършен. Вие сте ангел, който действа в това измерение, развивайки човешкото същество, което наричате "аз". Про­будете се от съня и разберете, че сънувате. Вие сте Божест­вена същност. Мястото на ангелите е в небесата. Върнете се у дома.

Да бъда: Да изпитвам чувствата в цялата им пълнота.

Да направя: Да практикувам изкуството на сталкинга и трансформацията. Да помня за взетото решение да обичам себе си.

Да живея: Да живея като изцяло се реализирам в жи­вота. Вие се връщате в себе си всеки път, когато прекъсвате действията на Паразита, който се храни с отрова.

Правилото на Нагуала

Чакрите (според индуистките традиции) са енергийни центрове в нашето духовно тяло, които обикновено съотнасяме с определени точки на физическото тяло. Седемте ос­новни чакри са разположени в началото на гръбначния стълб, в половите жлези, в слънчевия сплит, сърцето, гърло­то, на челото и на темето.

По убеждение на Гая, всяка чакра е ангелско проявле­ние. Метежникът Луцифер - страж на долните чакри в ос­новата на гръбначния стълб и половите жлези - е едновре­менно и Паразит, и чиста любов. Паразитът се ражда от раз­делението между божественото начало в ума. Гая описва това отделяне от божественото начало при слизане в мате­риалния свят в мига на раждането, като своего рода преда­телство. В нашите митове, Луцифер олицетворява тъмата, а Уриел - светлината, но и двамата са Божии деца и, следова­телно са чиста любов.

Третата чакра е разположена в слънчевия сплит, до дървото на Смъртта. Неин пазител е Уриел. Името му озна­чава Страж.

Рафаел е покровител на четвъртата (сърдечната) чакра. В нея възприятията извършват огромен скок. Майсторът на трансформацията живее и резонира на нивото на сърцето, но когато започва да променя съновидението си, се премес­тва в по-високите чакри.

Под сърцето се намира жизненият център. Над сърце­то е умът, вечно търсещ самия себе си.

Петата чакра е в гърлото - в точката на общуването. Тази чакра се покровителства от Гавраил или Вестителят. Тя е Словото.

Чрез шестата чакра се проявява висшият разум и ней­ният пазител е Михаил, който се сражава с дракона на Па­разита.

Седмата чакра е разположена на темето и олицетворя­ва Дървото на Живота. Това е чакрата на просветлението. Неин страж отново е Уриел.

Като цяло, системата от чакри олицетворява змея.

Гая казва: "Върнете се към Дървото на Живота, върне­те се към Божественото начало". В индийската традиция, енергията Кундалини е синоним на енергията на змея, който се изкачва по ствола на гръбначния стълб към просветлени­ето.

Гая говори за чистата същност като за черната светли­на на слънцето.

"Това е най-чистата светлина от всички, известни на човека. В нея е източникът на сътворението. Целият смисъл на нашето съществуване в този живот е връщане към черна­та светлина на чистата същност".

Всеки път, когато душата се вселява в тялото и се раз­вива умът, вътре в нас остава частица от черната светлина. Тази светлина е заобиколена от обвивката на душата и пре­минава от един живот в друг, докато не се върне към извора в своята чиста форма.

В самия момент на вашето появяване на света във ва­шата епифиза прониква лъч светлина, който идва от вълно­образната енергийна лента на архангелския свят, с която е заобиколена Земята. Прониквайки в епифизата, този лъч определя кой архангел ще бъде ваш пазител в този живот. Вашата същност е част от същността на архангела. В двама ви не е задължително да тече една и съща енергия, затова човек е носител на две ангелски енергии - енергията на личната му същност и енергията на неговия ангел-пазител.

За да ги отличи един от друг, Гая нарича пазителя "малкият ангел".

Формирайки в детството своя ум, вие едновременно създавате и първият филтър около своя малък ангел-пазител. Тази обвивка приляга към него така плътно, както душата приляга към духа. Под защитата на тази обвивка вашият ангел-пазител крепко спи, забравяйки, че е ангел.

Тази обвивка, скриваща ангела, наричаме Паразит. Той обитава в ума и се подчинява на разума - учи Гая.

Когато се пробудите от сън, вие пробивате напълно защитното покривало на своя архангел и все повече се под­лагате на въздействието на черната светлина на вашия ис­тински аз. В определен момент от този процесът на пречис­тване, когато достигнете най-високите вибрации на любов­та, архангелът-пазител се изтръгва от своята обвивка и се съединява с вашата същност, с изначалния архангел.

Сливането на личния ангел-пазител с вашата извечна ангелска същност ви връща към Бога. Аз наричам това Про­дължение на рода на Ангелите или Правилата на Нагуала. Вие сте ангел в процес на еволюция. Вашият ангел е част от развиващото се човечество. От сливането между тях се раж­да нов ангел и вие се връщате към своята божествена същ­ност. Земният живот никога повече няма да ви придърпа обратно, защото отсега вашите вибрации ще бъдат божест­вени, ще носят чистото божествено начало.

Моят опит показва, че във физическо отношение аз както преди оставам човешко същество, но личността на име Гая е изчезнала. Тя се проявява по съвършено друг на­чин. Преди се стремях да остана зад кулисите. Сега напълно отговарям за своето проявление. Времето за това настъпи. Ето защо заговорих.

Щом и вие се измъкнете от клетката на съновидение­то, вече никога няма да ви вкарат в клетката на умствените

заключения. Вашият свят ще се разшири. Мен вече нищо не ме задържа. Всичко наоколо е любов.

Аз нося в себе си огромен заряд от енергия, защото вече не я пилея напразно, реагирайки на житейските дребо­лии. Моето чувство за собствена значимост престана да поглъща цялата ми енергия. Сега мога да използвам своята енергия, за да преместя (ако го искате) вашата събирателна точка. Това става, когато премествам своята събирателна точка. Аз живея в единство. Това не зависи от интелекта. Не е по-силите на ума да го постигне. Моята същност ражда моя Ангел, моята личност.

Как да проникна в Реалността на магиите

След като вече се запознахте с анатомията на парази­та, можете да ускорите своя път в царството на магиите и да намерите пътя към трансценденцията. Вместо да отделяте много време, както е при сталкинга, можете да живеете спокойно, като от време на време си спомняте, че:

1. Можете да отстраните своите системи за защита, ако осъзнаете кога във вас се поражда съпротива и в същият миг да се откажете от нея. Ако изпитвате неловкост, прие­мете я безропотно. Това е пътят към дома. Осъзнавайте то­ва, което чувствате. Уважавайте себе си. Старайте се да предвидите последствията от своите постъпки и правете из­бор, който извира от най-висшите нива на вашето съзнание.

2. Обикнете се! Разделете се с чувството, че живеете заради чуждото одобрение. Поставете любовта към себе си на първо място и завинаги я почитайте. Най-слабите, уязви­ми ваши места, звучат със собствен глас. Те се нуждаят от проявление. Те се нуждаят от уважение.

Съпротивлението подхранва Паразита. Ако в хода на разговора усещате в себе си съпротива към думите на събе­седника, кажете си: "Това не се отнася до мен". Това озна­чава да владееш себе си. Ако се поддадеш на емоцията, вместо теб с другия човек общува някакво чуждо присъст­вие. Ако осъзнаете това, ще можете да се откажете от съп­ротивата. Кажете си: "Избирам да не реагирам. Аз съм лю­бящо същество от чиста светлина, всичко друго е просто отражение на илюзиите". Тази проста мисъл премества ва­шите вибрации от нивото на изживяване на нивото на сър­дечната чакра. И ражда истинска магия.

Обикновено съпротивата има две основни проявления. Едното от тях е: "Не ми казвай какво да правя". Другото е родена от страха да не бъдем излъгани. В процеса на опи­томяването родителите казват: "Престани да бъдеш наивен; светът ще те излапа жив; човек за човека е вълк". И ние от-рано биваме изпълнени със страха да не бъдем излъгани.

Когато се страхувате, попитайте се от какво се боите: че ще ви командват или че ще ви излъжат. Тези страхове убиват вашето доверие в живота. Постоянната необходи­мост на ума да бъде прав е неговото оръжие за оцеляване. Ако ти си прав, значи не съм. Значи, не съществувам.

Всяка секунда във вас живее способността да транс­формирате своя опит. Тук е заключена и магията. Ключът към магията е в самоосъзнаването.

Вие сте магьосници. В началото не го осъзнавате. След това премествате своята гледна точка.

Хората изразходват твърде много енергия, за да се контролират. Поразмислете върху това. Всички ние сме чувстващи мехурчета, които живеят на Земята. Ядрото ни е от разтопена лава. А си мислим, че можем нещо да контро­лираме. Единственото, което е подвластно на нашия конт­рол, е собствената ни реакция към живота и избор на жизнен път. Когато прекратим усилията си да контролираме всичко и всеки (което е илюзорно), можем да се превърнем в мехурчета, които плават по течението на реката и минават покрай острите камъни, без да се наранят, защото са в пълна хармония със света. Тогава животът става прекрасен.