Библията и безмълвното знание на толтеките

В първите глави от Евангелието на Йоан, Мигел вижда "чистото езотерично знание от школата на християнските тайнства". В тези постулати, стих след стих, Мигел открива тясна връзка с духа на безмълвното знание на толтеките.

Както казва той, в света съществува само едно безмъл­вно знание, което се открива на хората в различните краища на света. Евангелието не е първото откровение на безмълв­ното знание. Нашата съвременна интерпретация на древна­та мъдрост е под силното влияние на науката. Следващите по-долу цитати от Библията се цитират съгласно Синодал­ното издание на български език от 1995 г.

В началото беше словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

То беше в началото у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

В Него имаше живота, и животът беше светлина за чо­веците.

И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Съществуваше истинска светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.

А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите Неговото име, - им даде възможност да станат чеда Божии;

Те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с бла­годат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Всичко води своето начало от словото, а то е сино­ним на намерението и волята. Всичко води своето начало от светлината. А светлината е енергия. В науката на толтеките се казва, че намерението е свойство на енергията, което й позволява да се трансформира. Всичко съществуващо е еманация на едйннизщфш кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха". Това означава, от волята или намерението на Бога.

"В Него имаше живота, и животът беше светлина за човеците." Животът и светлината, по своята същност, са едно и също - това е основата на знанието на толтеките. Ние сме живот. Без живота, който е в нас, телата ни биха се обърнали в прах.

"И светлината в мрака свети". Мракът е материя. Светлината действа чрез материята, но материята се съпротивлява. Тя не "познава" светлината. Материята се съпротивлява на светлината, но това съпротивление води до нейното израстване.

Библията казва: "В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна". Нашето собствено тяло не признава нашата светлина, нашата енергия.

Когато Библията казва, "Дойде у Своите Си, и Сво­ите Го не приеха", тези думи могат да се сравнят с мислите на толтеките, че божествената светлина идва при нас, но ние й се съпротивляваме и оставаме в све­та на илюзиите.

"А на всички ония, които Го приеха ... им даде въз­можност да станат чеда Божии" пряко се съотнасят със значението на Теотихуакан като място, където ние ставаме Богове, но това може да се случи само когато престанем да се съпротивляваме на светлината.

Мигел сравнява и други фрагменти от Библията, осо­бено пророчествата за идващият Армагедон в Откровенията на Йоан Богослов, с елементи на толтекските предания. Ар­магедон символизира смъртта на съновидението на плане­тата. Всеобщата гибел, породена от природни или техно-генни катастрофи не е неизбежна. Тя може да се предотвра­ти, ако хората се събудят от сън. По мнението на Мигел, то­ва пробуждане вече идва със стремителни темпове.

"Колкото е по-мощен разгулът на хаоса, толкова по-стремително е пробуждането", казва Мигел. Това, което се случва в света, съответства на процесите, които стават в пробуждащия се ум. Състоянието на покой и умиротворе-ние винаги предшества нарастването на хаоса.

Възможно е човек да вярва, че страданията са нещо нормално - всички наоколо страдат, - но в някакъв момент да се пробуди и да осъзнае, че не е задължи­телно да страда. При промяна в системата на възгле­дите, човек се сблъсква със съпротива. Ако не си ед­накъв с останалите, очакват те неприятности. Отлика­та от околните е бунтарство.

Когато преминаваме в ново измерение, вътрешните и външните реакции нарастват. Активират се страхо­вете ни и се опитват да спрат трансформацията. В ре­зултат настъпва хаос. Разумът отслабва и губи ориен­тири. Но само след преодоляване на вътрешната и външна криза човек може да стане себе си.

Първоначално войната настъпва в нашия ум. Жерт­вата всячески пречи на опитите за промяна. Нашите възгледи са нашите лични закони.

Дълги години имах една ученичка, която от много време беше вдовица. Независимо от противодействие­то на цялата й система от възгледи, тя беше стигнала до повратен момент в живота си. Тя се върна на мяс­тото, където беше живяла и се разпоредила да извадят и кремират останките на нейния мъж. Разпръсквайки неговия прах, тя се почувства свободна и щастлива, но семейството й било удивено и разгневено. Те я осъди­ли и се обърнали към свещеник. Той решил, че е из­вършила нещо лошо. Известно време тя отново усеща­ла погледите им върху себе си, но след това съумяла да ги отхвърли и заминала, отнасяйки със себе си на­мереното щастие и свобода.

Дотогава, докато хората не намерят Бога вътре в се­бе си, в тях ще живее потребността да вярват в Бог, който е вън от тях. Всички ние сме черни магове и навсякъде разпространяваме нашата емоционална от­рова, дотогава, докато не изучим бялата магия. А това става, когато заменим страха с любовта.

Човек, преминал през трансформацията, не приема нищо лично. Исус и Буда са дошли на този свят, за да го променят към просветление. По право, дадено им по рождение, те имали големи възможности, но и на тях им се наложило да стигнат до ада, както на всички хора. Защото и те били хора.

Живеели обикновен живот в обичайните условия на своята епоха, били надарени с тяло, разум и душа, но след трансформацията се превърнали в светлина.

Всички наши постъпки поначало са обусловени от страха, но като започнем да осъзнаваме какво правим,

пред нас се открива възможност за трансформация. Дори в най-ужасните условия като времето на концла­герите по време на Втората световна война, желанието да се постигне промяна открива пред човека пътя към нея.

През последните двайсет века християните проповяд­вали, че всеки от нас е страж на своя брат. Мигел дава на този идеал своя интерпретация, различна от тази, която е основана на чувството за вина. Да отговаряш за ближния -казва той, - значи, да уважаваш тази форма на живот. Ние си помагаме един на друг единствено с нашата любов. Лю­бовта е действена там, където е приета. Всичко, което мо­жем да направим един за друг, е да се обичаме. Не можем да отговаряме за постъпките на ближния си.

Чувството на съжаление или вина към другия човек са неефективни. Когато правителството раздава на хората по­мощи и те печелят от това повече пари, отколкото ако рабо­тят, то ги погубва. Това не е помощ. Когато хората не рабо­тят, те бездействат. Където няма действие, няма и транс­формация. Без действие хората скучаят, а скуката води до престъпления. Ние сме тук, за да се трудим.

Възгледът на толтеките за любовта

Исус учил, че любовта е безмълвното знание. Толте­ките също знаели, че колкото сме по-близо до любовта, толкова сме по-близо до Бога. Любовта е антипод на страха. Любовта е неугасим огън, който очиства всичко, до което се докосне, докато страхът е опустошаващ огън. Трудно е да се изрази с думи значението на любовта. Много по-лесно е да се говори за нейните характерни черти. Чрез тях ще осъзна­ем, че любовта и страхът са диаметрално противоположни.

Пред човек стоят два пътя - пътят на любовта и пътят на страха. Ако ги сравним, няма да е трудно да разберем, по кой път вървим сега.

Мигел учи, че чистата любов се състои от седем ком­поненти:

1. Любовта не очаква нищо. Страхът е пълен с очаквания.

2. Любовта не е свързана с никакви обстоятелства. Страхът е пълен със задължения. Когато действаме по задължение, вътрешното съпротивление ни заставя да страдаме. Ако не изпълним дълга си, това ни обреме­нява с чувството на вина.

3. Любовта се отнася с уважение не само към окол­ните, но и към самите нас. Страхът не уважава никого, в това число и самия себе си. Ако съм обиден на себе си, значи не се уважавам. Ако обидя теб, значи не те уважавам.

4. Любовта е търпелива. Страхът е нетърпелив.

5. Любовта не познава жалост. Страхът е пълен с жалост и е особено жалостив към себе си.

6. Любовта е независима. Страхът е пълен с всевъз­можни привързаности и боязън да ги загуби.

7. Любовта е добра. Страхът е твърде погълнат от себе си, за да бъде добър.

Отношения, основани на любов, не се стремят да под­чинят партньора. Безусловната любов не обременява с нищо другия. От тази гледна точка Мигел говори за необходи­мостта от преглед на институцията на брака. Главната про­мяна, според него, е установяване на нови отношения, които идват на мястото на отживялата институция на брака в ней­ната привична форма. Тази система претърпя крах. Новите

отношения, основани на любов, започват сега. В целия свят цари пълно объркване в отношенията между хората, защото ние се съпротивляваме на тези промени, но идването им е неизбежно.

Специалното послание на Мигел

Много гласове ни зоват към пробуждане. И ни пре­дупреждават за едно и също - че живеем в света на илюзии­те. Ние разбираме, че земята е живо същество и наш дълг е да я опазим от по-нататъшна деградация. Сред тези гласове има и такива, които подсказват на внимаващия човек кого следва да вини за цялото обкръжаващо ни нещастие — роди­телите, белите, правителството, Съединените щати, корпорациите - с една дума, виновник винаги ще се намери.

Доведеният до крайност призив към пробуждане ни заставя да повярваме, че всички сме жертви на една до дъно прогнила система. Ако нашето самоосъзнаване като жертва може да се припише на един или друг член на семейството, значи споменът трябва да се изтласка от недрата на паметта и да се извади на повърхността на съзнанието... А по-нататък?

Тук идва ред на второто послание на Мигел. Пробуде­те се, казва той, поемете своята лична отговорност. Вие сте напълно зависими от своите мисли. Вие контролирате свои­те действия и реакции. Вие не сте жертва, но не сте и Съ­дии, за да произнасяте присъди над други хора. Вие сте ду­ховни същества, надарени с потенциала да трансформират съновидението на планетата.

Толтекската система, която Мигел е допълнил със знания, които е добил в състояние на транс, изцяло е посве­тена на усъвършенстването на човека. Принципът на езотеричното знание е, че никой няма власт над душата и духа на

друг човек. Пробуденият индивид поема пълна отговорност за всяка своя мисъл, дума и постъпка.

Пробуждането, според разбиранията на Толтеките, предизвиква дълбоки изменения в начина, по който човек възприема околния свят. Чувството на страх, вина, осъжда­не и срам напълно се преодоляват. От този връх светът вече изглежда по-справедлив. Божественият порядък се проявява на всички нива.

Трансформираният майстор на толтекското знание не живее в отчуждено блаженство, седнал в поза лотос, изцяло отдаден на самосъзерцание. Той напълно осъзнато прави практически стъпки към положителна промяна. В пробуде­ното съзнание се раждат дарби, влечения и дарования, по­родени от действия, изпълнени с ненаситна радост.

Всички сме талантливи от рождение, но често сме принудени да потискаме тези стремежи на душата си, за да заработваме хляба си. Толтекските майстори откриват стъп­ка по стъпка, че могат да се изхранят, използвайки своите природни таланти. Всичко е въпрос на приоритети. На пър­во място стои разширяването на периметъра на радостта с дейности, които носят радост и, следователно, увеличават позитивната енергия на човека, а чрез него - и на целия свят.

Мигел проповядва практическа форма на духовност. Според нея, човек изцяло отговаря за себе си и изтласквай­ки емоционалните отрови от ума си, открива източника на радостта и практикува живот в земния рай.

По своята форма тази практика е сродна с изкуството. Мигел казва, че всички толтеки били художници, дори ве­лики художници. Това означава човек да живее като худож­ник, неговият живот да стане произведение на изкуството -постоянно развиващо се живо творение, надарено със съз­нание и радост.

Отличителна черта на толтекския майстор е самообладанието - човек, който се издига над всичко лично и егоис­тично, умее да се контролира и непрестанно осъзнава силата на своите думи, постъпки и помисли. Сдържаността, която се опира на осъзнаването, не ограничава непринудеността. Точно обратното, отсъствието на страх освобождава непри- нудените реакции на човека към живота. Крайната цел на толтеките е постигане на щастие.

Нося спомен за едно съновидение, в което висях, вкоп­чила се за края на нечии пръсти, втренчила поглед през дяс­ното си рамо в дълбините на водата. Някакво присъствие близо до мен произнесе: "Върви и приеми своето послание, но бъди търпелива. Твоето послание не е предназначено за всички, но има такива, които те чакат". Този сън си спом­ням като съня на моето раждане.

Не съм особено силна в датите, епохите и вековете. Разчитам само на собствения си опит. Помня, че още в детс­твото си знаех, че моето предназначение е да донеса на хо­рата знанието, че Бог живее в тях. Едва преди пет години успях да го направя, но винаги носех в себе си това, което считах за мое послание.

През 1987 г. самолетът, с който летях, внезапно по­падна в силна буря. В този момент осъзнах, че мога да умра. Помислих си: "Не трябва да умирам, докато не се събудя. Не искам да умирам отново, докато напълно не се събудя от съня". В този момент реших за себе си, че ще стъпя на пътя на освобождението. Дори ако ми се наложи да скоча от са­молета (тогава за мен това беше най-ужасното), бях готова да го направя, за да се пробудя - така отчаяно жадувах сво-

бодата. Този случай, подобно на искра, роди в мен идеята, че трябва да поработя с шаман. По това време дори не знаех какво е шаман. В книжарницата открих списание "Шамански тъпан" и в него прочетох обява за пътуване в Перу и Бра­зилия за работа с шамани. Въпреки че бях доста наплашена, все пак се записах за едно от тези пътувания. Мъжът ми ме отведе на аерогарата. По-късно ми каза, че докато седяхме и чакахме да дойде време за полета, той ме погледнал и разб­рал, че повече няма да се върна в къщи. Така и стана, неза­висимо, че във физически смисъл се завърнах.

Сега знам какво се случи. Всичко става по волята Бо­жия. Нямах и понятие какво става с мен, знаех само, че трябва да намеря свободата. И така, отправих се към Перу, където работих две седмици с Едуардо Калдерон. Той беше удивителен човек. При първата ни среща каза: "Ти ще ста­неш майстор на електричеството".

Още с първите крачки към моето духовно пробуждане започна да ме наболява сърцето и да се отклонява от ритъма си. Преди няколко години лекари, които ме лекуваха, отк­риха, че съм променила електрическия поток, който преми­нава през горната част на сърцето. Всичко останало беше наред. В електрически план, моето сърце се промени, затова до днес аз постоянно ходя с кардиостимулатор.

Калдерон "видя" тази промяна в други измерения и нива. Калдерон ме видя обвита във виолетова светлина. Ес­тественият цвят на моята аура е син, но ме обвива още един кръг от светлина - виолетов - аурата на Мигел. При всяка церемония, в която участвахме в Перу, Калдерон идваше при мен и показваше особена почит. По-късно разбрах, че го е правил, защото върху мен бил сложен печатът на жена-нагуал. Беше познал този печат. Калдерон знаел, че виоле­товата светлина около мен била на нагуал. Калдерон ме раз­пита за моя съпруг и разбра, че този нагуал не е моят мъж.

Но следата, оставена от Мигел върху мен, под формата на. виолетов цвят, била видима. В Перу беше моят първи опит за встъпване в света на магията. Като се върна назад, виж­дам, че през изминалите десет години живея в царството на магиите, извън пределите на всичко, което може да се раз­бере с разума.

Когато занятията с Калдерон дойдоха към края си, ние се договорихме, че ще си ида у дома за три месеца, след ко­ето ще се върна за по-нататъшно задълбочаване на новите умения, чрез които за първи път отчетливо видях енергията. Като премести моята събирателна точка, той стана мой учи­тел.

Когато се върнах в къщи, сърцето ми съвсем се разст­рои и аз се обърнах за помощ към майката на Мигел, Сарита. По-късно тя ми каза, че преди пет години ме видяла в своите видения и знаела, че аз ще бъда с Мигел. Тогава съм й се сторила червенокоса. По това време действително се боядисвах рижа. Тя ме попита дали съм омъжена и аз ким­нах. Попита: "А деца имаш ли?" Аз отговорих: "Да".

"Е, трябва да се срещнеш с моят син Мигел, знам, че ще поискаш да работиш с него" - каза тя.

Излизайки от Сарита, попитах седящата на масата же­на, дали тези хора са шамани. Тя отговори: "О, да, те са тол-текски шамани". За мене тази дума не означаваше нищо, но все пак попитах дали Мигел приема ученици. Тя поясни: "Да, но не взема всеки".

Когато се запознах с него, Мигел провеждаше занима­нията си в малък храм в Сан Диего. По-късно ми каза, че от тринадесет години всеки път, когато влизал в състояние на транс, изпитвал силен емоционален дисбаланс, когато съм се появявала пред очите му. Надявал се, че когато порасне, аз ще му стана жена, но това не се случило. Но продължавал да ме вижда в моменти на душевни сътресения и ме наричал

Ангел на Смъртта. Когато ме видял да влизам в храма, мно­го се изплашил и поискал да избяга където му видят очите.

Не знаех, какво ме очаква, докато не седнах и не пого­ворих с него. Мигел разбираше английски, но не така добре, както сега. Той обучаваше на безмълвно знание, като рабо­теше с учениците си един по един, предимно докосвайки ги с длани, като позволяваше на мъдростта да потече към тях. Едва беше докоснал гърба ми и в същия час в мен нахлуха видения за нас с Мигел. В тези съновидения се появи прек­расна жена, в образа на зелен двуглав змей. Цялата светеше в скъпоценни камъни. Внезапно едната й глава изяде лако­мо другата.

След като приключи сеансът, Мигел попита какво съм видяла. Разказах му и в отговор той със смях отговори, че редовно вижда този сън от тринадесет или четиринадесет години. Нещата се развиваха динамично. Всеки път, когато бях с Мигел или мислех за него, ме обхващаше непоносим сърбеж. Днес знам, че това е бил знак за пробуждането на моя дух, макар че тогава не го разбирах. Тогава казах на Мигел: "Ти сякаш седиш под кожата ми", той само отгово­ри: "Да".

Сега виждам, че всичко ни водеше до момента, в кой­то ни беше съдено да започнем танца на нагуала и жената нагуал. Имахме обща енергия и общо видение. Той мечтае за създаване на рай на земята, а аз - да помогна на хората да осъзнаят своята божествена същност. Както изглежда, при нас се получи идеален брак. Мигел си спомни тринадесет живота, в които сме били заедно. Каза, че имаме зад гърба си хилядолетна история и сме сродни души. Започнах да работя с него през юни. През ноември се разведох с мъжа си след 25 годишно съпружество.

Още преди пътуването в Перу и срещата ми с Мигел, по време на велосипедна разходка, усетих нечие присъствие

до мен, под формата на златна светлина. Мисля, че това бе­ше Христос и аз безрезервно се подчиних на неговата воля. Казах: "Отдавам ти се, за да стана канал за твоята светлина. Възползвай се от мен в този свят".

Три седмици по-късно разбрах, че се продава участък във Фербекс Ранч, аристократичен район в Сан-Диего, къ­дето преди време построих една къща и я продадох. Решила да опитам щастието си още един път, аз се отправих, заедно с агента по недвижими имоти, да погледна един участък от четири акра, в средата на който имаше естествено дере. Ко­гато видях, че мога да направя там езеро, аз казах на агента: "Да идем в офиса, искам да купя този участък и да заработя чрез него милиони долари". Това събитие беше пряко свър­зано с моето съновидение. То беше дар на духа.

Всъщност, това вдъхновение ми позволи да стъпя на пътя на свободата. Построих дом, който прилича на замък. Внимателно обмислих всички детайли, но така и не го ви­дях в завършен вид. Два месеца преди да бъде завършен, го продадох и заминах, тъй като целият ми живот беше напъл­но завладян от идеята за духовно израстване и от Мигел.

Още с първите крачки с Мигел усетих тясната си връзка с него. Тази връзка не беше плътска, но беше толко­ва интензивна, че знаех, че просто съм длъжна да бъда с не­го, независимо, 'че не си бяхме казали и една дума. Скоро с Мигел встъпихме в духовно бракосъчетание, на което при­състваха всичките ни роднини.

След сватбата се отправихме за два месеца към Теоти-хуакан. Така бе сложено началото на огромна съвместна ра­бота. По време на пътуването Мигел изцяло потъна в про­цеса и замълча за дълго. Бродехме по Пътя на Мъртвите и аз усещах около себе си невидимото присъствие на милиони хора. Усещането на техните енергийни потоци беше много силно. Навеждайки очи, видях, че половината от моето тяло

не е мое. Бях в друго тяло, обуто със сандали. Вървяхме мълчаливо. Щом стигнахме до Пирамидата на Луната и се качихме на нейния връх, Мигел приседна, впервайки поглед в двуглавия змей. Той сливаше в едно енергията, заключена на Кетцалкоатл, която носех и енергията на Замъгленото Огледало, която носеше Мигел. Разказах му за видените от мен безчислени души, които буквално носим в себе си. Той отговори: "Да, така е. Ще се върнем у дома и ще доведем тук ученици".

През всичките три дни, през които пребивавахме там, той беше толкова мълчалив и затворен в себе си, подобно на зомби, че започнах да го дразня: "Мигел, кой ще иска да бъде с теб? И аз не искам. Да бъде човек с теб е истински кошмар, толкова си мрачен и отчужден". Но въпреки всичко знаех, че ще съумее да доведе тук ученици.

Възприемам Паразита като един от аспектите на на­шето съзнание, забравило своята божествена същност - то­зи аспект, който е надарен със способността да чувства и който носи в себе си целият преживян от нас опит.

Всеки опит е отделна емоция - или преминава през нас незабелязано, или задълго остава в нас. Когато си спом­няме детството, голяма част от нас не могат да си спомнят нищо хубаво. В паметта се съхраняват само глупави възпо­минания за мигове, които или не сме преживели напълно или нашата защитна система ги е блокирала.

Този блокаж е прилепчив като смола. Нашите мисли задържат преживения опит в полето на аурата, като фотог­рафия в рамка. Емоцията е хваната в капана на мисълта. Просветлението е състояние, което настъпва, когато отново преживеем цялото си минало, но без осъждане. Тогава

всичко се облива в светлина, пълна с любов. А любовта е проявление на бога.

Ето моят опит:

Отправих се към Мексико, за да посетя Сан Мигел де Алиенде, заедно със сестра си. Целта ни бе на научим добре испански език. По време на пребиваването си в Мексико аз я заведох в базиликата на Пресветата Дева от Гваделупа, която не бяхме виждали. Изкачихме се по дългите открити стълби и влязохме в храма. Когато преклоних колене и пог­леднах към статуята на Богородица, получих видение. Ви­дях в ръцете на Богородица две чаши. Едната чаша беше обърната към земята, а другата беше близо сърцето, обърна­та нагоре. Пред очите ми Богородица отново се раждаше на земята. Обърнатата нагоре чаша символизираше, че ни предстои да се родим отново, че ни очаква преход към бо­жествената същност - Богородица щеше да ни роди в райс­ката обител.

В този момент разбрах, че за да се пренесе моето раж­дане от земята на небесата, трябва да водя живот, подобен на живота на Богородица. Трябва да бъда проникната от бе­зусловната любов, с която майките обичат децата си. Трябва еднакво да обичам всеки мъж, всяка жена и всички същест­ва на земята. Чистотата на тази любов не допуска ревност, завист, страх или друго негативно чувство. Попитах се, спо­собна ли съм на това?

Излизайки от базиликата, потеглихме към Сан Мигел. По-късно там ме срещна Мигел и ние планирахме да се присъединим към група ученици, които се отправиха към Теотихуакан на пътешествие за Търсене на Силата. Една седмица преди пътуването в Теотихуакан говорихме за съ­битията, случили се между нас по-рано. В душата си знаех, че съновидението, в което живеех с Мигел, умря. Беше ни необходимо да се преместим в друго съновидение.

Той не мислеше, че е така, но изпълни молбата ми. Прекъсна съединяващите ни емоционални връзки. Това бе­ше най-дълбокият и сериозен разговор в нашия живот.

Чувствувах, че през всички преживени с него години никога не се отдадох напълно на живота. Абсолютно нико­га. Разбрах, че духовният опит, който трупаме, не беше из­пълнен с блясък и красота. Той може да се окаже най-ужасното емоционално преживяване. От момента, от който започнахме да живеем заедно, двамата с Мигел изживявах­ме период на растеж. В мига, когато Мигел преживя транс­формация, аз почувствах, че до мен е празната му телесна обвивка. Към мен повя такъв хлад, че се опитах някакси да се обградя с емоционална стена. От този миг в мен се появи една емоционална рана, която възприемах като предателст­во. (Моите опити да избягам, оказаха върху Мигел същото въздействие - като от предателство.)

В мига на истината, настъпил в нашия разговор, дока­то говорех за моята рана, аз осъзнах, че за осем преживени заедно години стремежът на моя Паразит е бил да ме изт­ласка и да заживее свой живот. Казах на Мигел: "Знаеш ли, Мигел, искам да те помоля да създадеш с мен такива отно­шения, в които да мога на сто процента да се ползвам от твоето пребиваване с мен. Всеки път, когато изпитам жела­ние да избягам или да се защитавам, ще спирам и ще пог­леждам в теб. Дай ми възможност да го направя". Той се съгласи.

Когато пътувахме с автобуса към Теотихуакан, Мигел не ми каза какво прави, но знам, че изпълни акта на Силата. И сне цялата ми защита. Цялата аз се превърнах в един об­тегнат нерв. Вместо състояние на безоблачно щастие, усе­тих мощен удар в слънчевия сплит, породен от най-ужасни чувства. Нищо не казах. Просто гледах през прозореца, пов­таряйки си: "Какво става с мен?"

Около половин час по-късно, Мигел проговори: "Гая, това е непоносимо. Нямам сила да понеса твоите чувства. Отговорих му: "Мигел, не ми помагай. Ще се справя сама". Това бяха смелите думи, казани в три часа след пладне.

Тази нощ прекарах в стаята на сина си. През тази без­крайна нощ едва ми стигаха силите, за да дишам. Обърнах се с молитва към Богородица: "Помогни ми да премина през това". В слънчевия сплит усетих присъствие на мощна енер­гия. Визуализирах я като зелено, живо същество, обърнато с главата надолу. То цялото се беше свило от срам и емоцио­нална болка. Аз самата и цялата енергия бяха като разцепени на две. Повтарях безспирно: "Обичам те. Обичам себе си", опитвайки се да изпратя на клетото същество своята любов. В един момент разбрах, че тази енергия сама трябва да намери покаяние. Нищо вън от нея не може да я обикне достатъчно. Осъзнах, че тя е част от самата мен.

В енергийната работа с хората винаги се проявяват две същества: вътрешното дете и ангелът, който прилича на лъч от светлина. Това уязвимо място в душата си нарекох свое духовно дете. Поех и се опитах да трансформирам всички емоции на това обитаващо в мене същество. То беше част от мен и премина с мен през всичко, което ми се наложи да преживея. Тя преживяваше всичко на това ниво, на което я бях блокирала. Дори когато включех своята защита, за да намаля интензивността на преживяванията, тази част от мен чувстваше всичко. Тя преживяваше моя живот, но през очи­те на Съдията, осъждайки себе си, и на Жертвата, страдаща от това самоосъждане.

Не знаех ще съумее ли тази част някога достатъчно да заобича себе си, за да си прости и да живее в любов. Помня как се придвижвах през множество слоеве от емоции. Това не бяха образи от миналото. Последното изпитание, през което преминах, беше екзистенциалното предателство. В

момента на нашето раждане нашата божествена същност се отделя от нас, за да влезем в плътната материя, в нашата чо­вешка същност. В този миг се разделяме.

Раждането означава предателство към нашата божест­вена същност. Видях, че това зърно на предателство създава електромагнитна сила, която придърпва към нас всичко, ко­ето е основано на страх и негативност. Това разделение, то­ва предателство, е зрънцето, от което израства нашият ум. Именно там попадаме в обятията на страха. Системата е съ­вършена.

И ето, аз останах насаме с цялата болка. На сутринта започна да ме тресе като в треска. Сърцето ми препускаше лудо. Чувствах се слаба и напълно разбита.

Влязох в стаята при Мигел и казах: "По-добре да умра, отколкото да живея така".

Той отговори: "Искаш ли да ти помогна?"

"Не мога да кажа да, защото ако го направя, няма да имам друга възможност да се срещна с тези чувства. По-добре да умра".

Мигел каза: "Не се безпокой, няма да получиш сърде­чен пристъп. Не го забравяй".

И ние започнахме да се готвим да прекараме деня с групата. По пътя не споделих с никого какво се беше случи­ло. Когато стигнахме на уреченото място, Мигел се отправи към камъка, с който работеше вече пет години. Помолил учениците си последователно да сядат върху него и да усе­тят енергията му.

Мигел казал на групата, че аз и други жени трябва да се спуснем към камъка, а мъжете да останат да наблюдават отгоре. Направихме го мълчаливо. Аз го преобърнах. Кога­то седнах на камъка, в същият миг усетих енергийната връзка със слънцето. Внезапно моето тяло започна да се тресе от ридания, сякаш енергията избухна от мен и тръгна

нагоре като навита спирала. Плачех за всяка жена, живяла някога на земята и моите ридания се издигнаха към слънце­то. От емоционалните разтърсвания едва не рухнах, остана­ла без дъх.

След това ми се яви Пресветата Дева от Гваделупа. Застана до мен. Змеят, на който се опираше с крак, извед­нъж започна да нараства, обвивайки се в игрив танц около нейното тяло и глава. Като видях това, разбрах, че добивам много важен за мен опит. Не можех добре да се ориентирам в случилото се, но Мигел каза: "Сега твоят рай се върна и цялата ти болка си отиде. Ти вече имаш Съюзник, но гледай да не подхранваш съзнанието си с негативност, защото Па­разитът отново ще израсне. Трябва да обикнеш себе си и то­зи аспект на твоята същност. Толтеките наричат това жер­твоприношение на ефирния двойник на Орела, защото кога­то дойде смъртта, няма да загубиш паметта си за този жи­вот".

Вече знам - той е имал предвид, че аз преминах през дракона. Изкупих своя Паразит. И родих своя Ангел. Тогава въпросите ми нямаха край. Разбрах, че целият живот е из­купление на този аспект от нашето съзнание, който в буква­лен смисъл е забравил за своята божествена същност, отде­лил се е от онази част от нас, която пази в себе си божестве­ното съзнание.

През следващите осем месеца осъзнах много неща. Четири месеца след преживения в Теотихуакан опит зами­нах за Индия, където разбрах, че паразитът може да същест­вува и да проявява себе си само в съпротивата. Именно съп­ротивата задържа динамиката на развитието вътре в нас. Най-дълбокото ниво на болка, която докоснах, беше чувст­вото за предателство. Осъзнах, че ако няма съпротива, няма да има и болка. И разбрах простата истина, че ако не оказ­ваме съпротива на живота, няма да тровим нашето съзна-

ние. Често говорех за това, когато започнах работа с Мигел. Той обикновено казваше: "Гая, контролирай емоциите си". За мен думите му бяха истинско ръководство. Той ми даде сили да не реагирам на всичко, което се случва, да не бъда като компютър, който реагира на всяко натискане на копче­то. Мигел ми помогна да променя гледната си точка.

Ако се окажете в една или друга житейска ситуация и осъзнаете реакциите на тялото си, можете да изберете дали да продължите да реагирате, зареждайки се с негативни емоции, или да прекратите реакцията. Можете да си кажете: "Аз съм същество от чиста любов и светлина. Негативната реакция е абсолютно чужда на моята същност". Това изг­лежда дребно, но когато го осъзнах, започнах да усещам как енергията около мен кипи.

Когато ми се случи за първи път, почувствувах зад гърба си как енергията размахва криле. Сякаш нещо се вдигна във въздуха и полетя, подобно на пеперуда, която с труд се измъква от пашкула. А Мигел казваше: "Това си ти, Гая. Истинската ти".

Започнах да осъзнавам, че нашата истинска същност, която ни води напред, е нашият ангел. Започнах осъзнато да спирам своите автоматични реакции към живота и хората. Подхранвана от любовта и светлината на моята истинска природа, моята същност все повече укрепваше. Моят Ангел се пробуди от съня си.