Отвъд страха дон Мигел Анхел Руис

За изпълнението на този ритуал намерете сред приро­дата място, където с особена острота усещате връзката със земята и виждате небето. Прекрасно място за церемонията може да бъде върхът на планината, брегът на океана, дори вашия двор или парк.

Направете кръг около вашия Океан на Ада и с лявата си ръка вземете от земята седем камъка. Те олицетворяват материалните ценности, събрани от вас на Адския Остров.

Вземете от земята седем камъка и в дясната си ръка. Те олицетворяват вашите емоционални привързаности.

Седнете спокойно и се постарайте да си припомните колкото може повече от това, което ви приковава към ада.

Когато се почувствувате готови, станете. Обърнете се към вашия ангел-пазител с молитва във вас да заживее ан­гелът Божи.

Вашите привързаности са единственото нещо, което ви задържа в ада. Намерете в себе си достатъчно сили, за да се освободите от тях и ще бъдете готови да продължите це­ремонията.

Изпускайте полека събраните камъчета, като едновре­менно си представяте, че се избавяте от всички материални и емоционални възли, които ви държат в ада.

В някакъв миг ще почувствате една нова свобода, но след това отново ще откриете, че се намирате в материалния свят. Но у вас вече ще се е зародило новото съзнание. Ще осъзнаете, че сте умрели за съновиденията на ада. И те са започнали да умират.

Представете си, че без страх крачите в Океана на Смъртта.

Пред вас са стъпалата на Храма на Кетцалкоатл. Усе­тете в това място връзката с Бога.

Измъквайки се от ада, вие влизате в Духа на Бога, в Божествената същност - наречете го както искате.

След този ритуал вие умирате за предишния си живот. Тази церемония може да се повтаря многократно, когато тръгнете на път към рая на земята.

2. Преминаване през Реката на Смъртта

След като направите първоначалния преглед на ваша­та система от възгледи и се опитате да отхвърлите своите материални и емоционални привързаности, вече сте готови да излезете от ада и да преминете през туловището на змея.

Предстои ви да се изкачите до площада пред Пирами­дата на Кетцалкоатл по Пътя на Мъртвите и да завиете на­дясно. Скоро ще стигнете до река Сан Хуан, която наричат Реката на Мъртвите. Строителите на Теотихуакан са обърнали руслото на тази река така, че то под прав ъгъл да пресича Пътя на Мъртвите.

Предполага се, че като духовно търсещи, още не сте дошли до пълно осъзнаване на своята смърт, но вече сте престъпили нейния праг. Щом осъзнаете своята смърт в света на илюзиите, обратният път към незнанието е забра­нен.

Вторият етап от процеса на сливане със змея е следна­та церемония.

Ритуал

аналог на гръцкия Стикс, през която е превозвал душите лодкарят Хирон. Вашето преминаване през реката е подоб­но на тридневното пребиваване на Христос в гробницата, или на Один¹, висящ от Дървото на Живота.

Третият етап от пътя е ритуалът на Мястото на Изку­шенията, който се извършва на върха на малък храм в цен­търа на първата площадка на север от река Сан Хуан. За да стигнете до тази площадка, трябва да се изкачите по стъпа-ловидната стена, която пресича Пътя на Мъртвите и да се спуснете на обрасла с трева площадка. Точно пред себе си ще видите храм. Вървете към него и се изкачете по стъпала­та до неговия плосък връх, покрит със слой от пръст, малки камъчета и плевели. Съоръжението, което някога украсява­ло върха на храма, било построено от дървета и покрито с палмови листа. То не е запазено до наши дни, но духът на храма се е съхранил.

Мигел нарича този храм Остров на Изкушенията. Тук вие влизате в ролята на духовен воин и встъпвате в сраже­ние със своите най-упорити привързаности.

Преди да пристъпите към ритуала, трябва да подреди­те мислите си и да анализирате изминатия път. Изкушение­то да останем в съновидението на ада е много голямо. И ма­кар че като търсещи вече сте положили усилия да се изба­вите от страха, на Мястото на Изкушенията ви предстои от­ново дълбоко да се замислите за връзката между съновиде­нието, смъртта и живота в абсолютна свобода. Останало ли е още нещо, което да ви задържа и да ви тегли да останете в

Предайте се на смъртта. Просто отпуснете хватката. Което е минало, вече е умряло. Живеем истински в момента. Обикновено Ангелът на Смъртта ни донася нещо много по-добро от това, от което се отказваме. Ангелът на Смъртта цял живот стои зад гърба ни, поглъща всяко преживяно от нас мигновение и ни дава възможност непрекъснато да се придвижваме към бъдещето. Но ние сами трябва да осъзна­ем миговете между миналото и бъдещето и изцяло да се съсредоточим върху тях.

Достигнали сме повратна точка в нашето пътешествие. Докато не се предадем на смъртта, змеят няма да ни позволи да направим дори крачка по-нататък.

Обърнете се с молитва към Майката Земя, принасяйки й в жертва своята плът и кости.

Принесете в жертва плътта и костите на всичките ви предци. С това им давате шанс да избягат от връщането в ада. С този жест живите могат да направят неоценим дар на мъртвите.

Помолете Майката Земя да приеме вашата плът и кос­ти в жертва, за да пречисти горите и скалите.

С помощта на лопата или камък изровете в земята собствената си могила. Ако нямате възможност да отидете в Теотихуакан, направете тази церемония на което и да е къс­че земя. Намерете кристал, който ще олицетворява вашето тяло. Изровете в земята малка "могила" и погребете в нея кристала, като го покриете добре с пръст. Прочетете над кристала молитва. Не забравяйте да споменете в молитвата и своите предци. Споменете и самата Земя.

И когато впоследствие ви налегнат грижи и тревоги, идете към своята "могила" и намерете загубения покой. Осъзнайте, че сте умрели за всички изкушения и сте сво­бодни да вървите напред. Вашият гроб ще се превърне за вас в източник на сила. Помнете: "Сега съм мъртъв и няма нужда да страдам заради събития или хора".

Преди да напуснете площада ви предстои да направите откритие. По лявата страна (по която се изкачват жените) се намира храм, който крие своето значение от хората, които го гледат отдолу. Необходимо е да се заобиколи в кръг, зад платформата, за да откриете за себе си скритите сили на то­зи комплекс. Мигел го нарича Мястото на Жените.

В своите видения Мигел видял, че само на избрани жени, водещи непорочен живот, разрешавали да живеят в този комплекс. В съседство срещу тях живеели мъжете. И при тях царяла висока нравствена чистота. Двете групи би­ли духовни воини.

Стъпаловидният храм на Мястото на Жените бил по-ниско от нивото на земята. Страничните граници на тези стъпала били старателно шлифовани и украсени в ярко-розов цвят. Вътрешните стени на подземните съоръжения също били покрити с розова боя, следите от която са се съх­ранили и досега.

В този храм жените тържествено отбелязвали дните на идването на месечните цикли и овулацията. Техни­те церемонии се посвещавали на луната. Луната е ог­ледало, което всеки ден променя своя облик, в зависи­мост от падащата върху нея светлина. Количеството лунна светлина управлява жизнените цикли на земята

и хормоналния баланс на жените. Затова жените остро реагират на лунната светлина. В древните народи пъл­нолунието често служело като сигнал за овулация, а новолунието - като знак за начало на менструацията. След дълги месеци съвместен живот, циклите на же­ните се хармонизират. Случва се във всички женски общества и при групите, които живеят заедно.

Жената, която влизала в храмовата общност, носела намерението да стане богиня. С времето тя започвала да изпитва уважение и любов към себе си. Нейната за­дача не била да продължи рода. Някои от тези жени, може би мнозинството от тях, идвали в този духовен център след завършването на своя живот в ролята на майка и съпруга. Тук било място за духовен растеж и трансцеденция.

Два забележителни символа на духовна енергия са се съхранили в тези места до днес. Под металния ка­пак, който може да се повдигне, е скрит дълбок кладе­нец, който прилича на тъмен, вертикален тунел. От недрата на кладенеца вее подземен въздух. Археоло­зите открили на дъното кристал. Този кладенец напо­добява влагалище. Той е духовен родилен път, който води направо в утробата на Майката Земя.

Малко по-далеч, зад ъгъла, високо на стената се на­мира вдлъбнатина, в която се събира вода за миене. Някои от жените, които посещават храма, открили, че скоро след къпане под тези душове при тях започвал месечният цикъл. Духовната енергия на тези места буквално струи отвсякъде. Жените, които в древността живеели на това място, отдавали почит и се прекланя­ли пред Майката Земя. Те спазвали суровата духовна дисциплина, за да постигнат трансформация на лично

ниво, а целият комплекс символизирал трансформаци­ята във вселената.

Във вселената се извършва процес на вечно възпро­изводство. Всяка планета е майка, постоянно заета да продължава рода. Тя декодира постъпващата от Слън­цето информация, която я подбужда да твори живот. Тази информация бива донесена на Земята от вестите­лите на Бога - Ангелите. Светлината и ангелите са ед­но и също нещо.

Майката Земя приема светлинното послание от Слънцето и покрива "яйцето на душата" с човешка плът. Вътре в това яйце е заключен Светият дух - или ангелската светлина - изпратена от Слънцето.

По своята същност ние сме репродукция на ангели­те или на слънчевата светлина. Всеки от нас е ангел, израсъл в яйце, или душа. В същото време имаме и външна обвивка - яйце, изпълнено с дух, което ни свързва с целия Космос. Притежаваме и материалната форма на нашето тяло.

Може да се каже, че ДНК, или базовата информа­ция, е кондензирана светлина. Майката Земя преобра­зува ДНК в различни форми на живот. Всяка форма на светлина се отличава от предходната по своята вибра­ция. Определена вибрация на слънчевата светлина е присъща на човека. ДНК е информационният пакет в слънчевата светлина. Земята я приема, модифицира и трансформира. Този процес се олицетворява от Мяс­тото на Жената.

В това необикновено място жената извършва ритуала на възприятието.

Обикновено група жени извършват този ритуал заед­но, но може да се изпълнява и поотделно. Вие ще усилите своята връзка с Мястото на Жените, ако поставите пред себе си и съзерцавате няколко предмети, които символизират красотата на женското начало - например статуетка на бо­гиня или Богородица. Сватбена фотография, снимки на ва­шия мъж и деца, запалена свещ, дори цвете, ще превърнат вашата масичка в истински олтар. Всички свещени за вас предмети са призвани да създадат атмосфера на светилище.

Закрийте очи, признайте и приемете живеещата във вас Богиня.

Приемете се такава, каквато сте. Вие сте половинката в процеса на възпроизводство на живота. Вие сте пазителка на огъня. Вие сте надарената със способността да се отдаде­те на вашия жених, встъпвайки в брак с Бога на вечния жи­вот.

През следващата стъпаловидна стена преминавате на друга площадка, където няма нито един храм. Това е Мяс­тото на Водата.

Тук умът се раздвоява. Емоции, родени от любов, по­тъват в душата ви. Емоции, породени от страх, се връщат в ада.

В съновидението на Мигел воинът-страж на Земния рай отсича от умиращия дух остатъците от породените от страха емоции и му позволява да върви по-нататьк по спи­ралата, която води към Дървото на Вечността. Този етап от Пътя на мъртвите се пресича със съновидението на Мигел. То напомня тайнството на кръщението, при което душите се отричат от Сатаната. Символизира безусловната вяра в Бог. В християнската традиция Исус станал Христос в момента на кръщението. Такъв резултат дава и Мястото на Водата.

Вашите мисли обикновено са неуправляеми, подобно на необязден кон. На Мястото на Водата вие се отричате от ума. Той вече не ви е нужен. Необходимата информация е заключена в душата ви. Когато премине през церемонията на това място, човек откривате, че потребността от традиционното миЗнаяйвтаадвписание на съновидението на ада. Зна­нието е нашата последна бариера, защото то описва нашите илюзии. Стремежът "да знаем" всичко задържа нашето предвижване към рая на земята. Напред ни води изконната мъдрост. След като се откажем от зна­нията си, няма какво повече да защитаваме. Истината за всеки човек намира своето проявление. Това е мъдростта.

Змеят продължава да смила храната си, разтваряйки всичко във вас, което е несъществено. Вие ставате ан­гел, на когото му е нужна само енергията на любовта, за да се развива.

Представете си, че стоите до огромен водоем. Спомне­те си, че човешкото тяло се състои от седемдесет процента

вода. Спомнете си, че всички ваши емоции приличат на Океана на Ада, който сега е чист като сълза. Представете си Исус или Буда в образа на жив океан от любов. Както преди, те пребивават в своето физическо тяло, но са се освободили от чуждите надежди. Избавили са се от страха и са преиз­пълнени с любов. Тези аватари олицетворяват нашето ве­роятно бъдеще.

Осъзнайте себе си като душа, скрита с обвивката на яйце. Яйцето е поместено в обвивката на ума, където са събрани заедно всички ваши емоции. Постепенно напускате вашето тяло, а с него и породените от страх емоции, с които сте приковани към тялото си. Върнете всички остатъци от негативни емоции обратно в Океана на Ада на Площада на Кетцалкоатл.

Обърнете се с молитва към Майката Земя, принасяйки й в жертва цялата вода на вашето тяло. Ако такава е нейната воля, помолете я да използва течността на вашата плът за пречистване на всички отровени от нас води през времето, в което сме живели в ада... дъжда, снега, езерата, реките и океаните.

В далечното минало хиляди хора са извършвали риту­ала на водата в Теотихуакан и за период от време на това място се възцарявал истински земен рай.

Когато ритуалът завърши, ще видите себе си като ан­гел или лъч на светлината.

5. Мястото на Въздуха

По дължината на третата площадка се намира Мястото на Въздуха. Тук някога се издигала школата и жилищните сгради. Това е и Мястото на Душите. Символът на това мяс­то, в което се зараждат душите, е яйце, от което се показва главата на орле. Този символ може да се срещне в целия

свят. В момента, когато във вас е настъпила осезателна промяна и вие сте се отрекли от предишните страхове, от адските емоции, ума и тялото си, от вас е останала само ду­шата. Прекрачили сте зад пределите на полярността. С това завършва процесът на трансформация.

Поемете дълбоко дъх и усетете как въздухът влиза във вашето тяло и после го напуска. Спомнете си своето първо вдишване. Дишането е способ за общуване с Бога. Обърнете се с молитва към Майката Земя, принесете й своята послед­на въздишка, за да се очисти от замърсяване цялата нейна атмосфера.

Бъдете благодарни за всеки свой дъх. Когато се научи­те да живеете в настоящия момент, ще започнете осъзнато да се отнасяте към процеса на дишане и ще ви бъде по-леко да се концентрирате върху него в процеса на медитация. Преди да напуснете Мястото на Въздуха, спрете се да поме-дитирате над своето дишане и да благодарите на Бога за не­го.

6. Мястото на огъня

Когато напуснете третата площадка, ще достигнете четвъртата. Там е Мястото на Огъня. На нея се освобождава вашият дух. Вие се сливате със самия себе си и откривате своята божествена същност.

Тази площадка може да се сравни със сърдечната чак-ра в индийската традиция, с енергийния център на сърцето.

Ритуал

Застанете по средата на Площада на Огъня и мислено извършете следния ритуал.

Всички мъже от групата се качват на върха на малкия храм, чиято фасадата стърчи над площада от източната страна.

Всички жени се качват на върха на западния храм.

Усетете мъжката и женската природа, която определя тази физическа форма, в която сте се явили на света.

Осъзнайте, че противоположният пол е съставна част от вашата собствена природа, от вашата личност, от вашия дух, ум и подсъзнание.

Спуснете се от върха на храма и се съберете заедно в центъра на площада. Прегърнете се с човека срещу вас. Ще усетите чувство на сливане с обкръжаващите и със себе си.

За да бъде успешно пътешествието, всеки член на групата трябва да усети чувство на безусловна любов към себе си и ближния. Тази церемония е призвана да помогне да се преодолее обичайната отчужденост между половете и да отслабне полярността в междуличностните отношения.

Чрез тази церемония отслабва и дълбоко вкоренената полярност, която разделя божественото и животинското на­чало в човека. Когато преминете по този мост, ще престане­те да бъдете животни и ще се превърнете в чист дух. Ще се превърнете в ангели.

Аналогичен ритуал може да поискате да изпълните и с партньор от противоположния пол. Нека всеки от вас да ме­дитира над полярността на мъжкото и женското начало у човека. После изградете вътрешен мост, който съединява в едно вашата мъжка и женска природа. След това открито споделете преживяното с партньора.

Предстои ви да стъпите на следващата площадка, къ­дето няма нито един храм. Това е Мястото на Спомените. Сега всички ваши предишни животи се сливат в един. Ан­гелът във вас расте и създава вашия ефирен двойник. Този ефирен двойник става носител на всички отхвърлени стра­хове и подобно на ангел, се слива с Вселената.

Затворете очи и преминете през обраслата с трева площадка, доверявайки се на вътрешния водач. В тези ми­гове проектирайте себе си колкото се може по-далеч, докато у вас възникне усещането, че сте израснали, че сте станали чист дух, който не е отчужден, а е свързан с всички същнос­ти във вселената.

Усетете как вашето светлинно расте. Разширете усе­щането за ефирното тяло. Сътворете своя ефирен двойник. Съсредоточете се върху този призрачен клон и му заповя­дайте да се разрасне и да достигне до най-далечните преде­ли на вселената.

Вашият ефирен двойник е носител на последните ос­татъци от страха, загнездени в тайника на вашата душа, до­като се предвижвате напред по Пътя на Мъртвите. От този миг нататък вие се избавяте от страховете си и ставате аб­солютно готови да се придвижите към втората глава на змея.

Минавайки Пирамидата на Слънцето, ще стигнете точно срещу Пирамидата на Луната. Ендрюс я описва като Мястото на Жертвоприношението. Усетете нейната женс­ка енергия. Опитайте се да установите мислен контакт със Замъгленото Огледало. По думите на Синтия Утън, негова­та енергия е "... нежната сила на любовта в неразривно единство с търпението, уважението и добротата, водеща през лабиринтите на ума към океана на микрокосмоса, те­чащ към безкрая".

В този кулминационен момент от вашето пътуване по Пътя на Мъртвите изпълнете следния свещен ритуал.

Ритуал

Представете си, че вашият ефирен двойник се разраст­ва до мащабите на цялата Вселена.

В подножието на Пирамидата на Луната принесете своя ефирен двойник в жертва на Майката Земя. Нека ваши­ят ефирен двойник бъде принесен в жертва в името на ва­шата свобода.

Усетете неговото разтваряне в течащото пространство

на ефира.

Ефирният двойник постепенно изчезва, оставяйки ви в състояние на пълна трансформация.

Пред вас е втората глава на змея, която запълва цялата площадка. Изкачете се по стъпалата на върха на пирамида­та. Спрете там и се потопете в медитация. Осъзнайте, че вашият път е към своя край. Постигнали сте единство с ва­шата ангелска природа.

Слезте долу и си дайте отчет, че излизате от тулови­щето на змея.

Почувствайте трансформацията. Точно на това място човек става Майстор на Трансформацията.

Разказът на Дейвид Дибл

Дейвид Дибл любезно е записал приложения по-долу разказ за екстазния си опит при Пирамидата на Луната.

Когато аз, Мигел и група негови ученици оглеж­дахме Теотихуакан, се натъкнахме на нови открития и добихме нов опит. В края на Пътя на Мъртвите сред могъщите пирамиди на Теотихуакан се извисява Пи­рамидата на Луната, проявление на женското начало. Наричат я Пирамидата на Любовта.

Мигел ни учеше, че преди да се изкачим по стъпа­лата на върха на това прекрасно съоръжение, е прието да се медитира и да се изказва благодарност за любов­та, която ни предстои да приемем от различните камъ­ни, които образуват пирамидата.

В хода на моята медитация аз усетих енергия, която ме накара да разтворя очи и да продължавам да медитирам. Видях как Мигел бавно се изкачва по стъпалата към най-високата достъпна точка на пирамидата, сяда в поза лотос и гледа простиращия се долу Теотихуакан.

И тогава пред очите ми тялото на Мигел започна незабелязано да изчезва в леката гълъбова мъгла. Тази мъгла изведнъж избухна като ослепително сияние на това място, където седеше Мигел. Беше божествено сияние, каквото никога в живота си не бях виждал.

След това се случи нещо, което разшири моето съзна­ние до небивали предели.

Цялата Пирамида на Луната се превърна от каменна грамада в нежна, вибрираща синя светлина, толкова прекрасна, че само тихичко хлипах от възхищение и благодарност за този дар - да се приобщя към духа. Миг по-късно изпитах сливане с тези светлини. Осъз­навах с цялото си същество, че всички сме Едно. Бла­женството ме обземаше на мощни вълни, а моето тяло постепенно изчезваше, трансформирайки се във все­обхватна светлина. Едновременно с материализацията на тялото ми от мъглата започна да се оформя и тялото на Мигел. Аз повдигнах ръце към небесата, за да при­ветствам Бог, тъй като не можах да намеря друг начин да изразя себе си. Погледнах Мигел - неговите ръце също бяха вдигнати нагоре. Ние бяхме Едно.

Антрополозите наричат комплекса, разположен на за­пад от Пирамидата на Луната, Дворец на Пеперудата и Дво­рец на Ягуарите. За Мигел двата двореца олицетворяват рая на Кетцалкоатл. Дворецът на Пеперудата е голямо красиво триетажно здание, състоящо се от множество килиики, кои­то някога били обитавани от майстори от двата пола.

В епохата на високо развитата духовност в Теоти­хуакан майсторите не съжителствали помежду си като сексуални партньори. Те далеч превъзхождали своята физическа природа и постоянно пребивавали в състо­яние на възвишена духовност.

Винаги, когато влиза тук, Мигел усеща съкровена връзка с тези майстори. Той дълбоко вярва, че те са живи и тяхната енергия все още може да улавя хората, които се настройват на вибрациите на любовта. Много от неговите ученици с цялата си душа усещат тази енергия в себе си. Те се готвят да станат нагуали, и макар че все още сънуват, ве­че могат да видят самите себе си и своите съновидения. Майсторите ги приветстват.

Туристите не усещат в двореца вибрациите на любов- та, но тези, които се потопят в тази любов, се чувстват у до­ма си. Усещат дълбока връзка дори с камъните. Това е едно от малкото места, където може да се види съновидението на земния рай. Това съновидение било въплътено наяве в Тео-тихуакан преди две-три хиляди години.

Съновидението се е реализирало и на други места. В много древни времена, преди пет-шест хиляди го- дини, в Древен Египет живеели майстори, подкрепящи съновидението за рая. В Древна Гърция, в епохата на Питагор, в 600-500 г.пр.Хр. съществувала немного- числена школа от майстори. В по-скорошни времена, множество тибетски лами получили просветление. Разцветът на майсторите в Тибет, Теотихуакан и Гър­ция е бил в епохата на Петото Слънце.