Васил Левски – геният на българската политическа мисъл

Между модерната политическа мисъл и идеологията на Васил Левски за устройството на бъдещия свят

Съвсем не е случаен фактът, че Левски полага в основите на своята политическа доктрина безсмъртните идеи за правата на човешката личност, за бъдещото свободно и демократично общество, именно изхождайки от тези принципи. Именно поради това Васил Левски е първият българин, който изгражда проекта за “демократичната република”, “за святата и чиста република”. В “Наредбата” Левски изрично посочва, че бъдещата република ще бъде народно управление, а на друго място допълва: “в Българско не ще има цар, а народно управление и секиму своето.”

Ето основните принципи, върху които Левски смята, че трябва да се изгради бъдещата република, бъдещото народно управление:

Главният, основният, подчертаният навсякъде принцип е равноправие на народностите, равноправие на нациите и националните малцинства. Всички народи “щат живеят под едни чисти и свети закони”, защото “днешният век е век на свободата и равноправието”. Именно поради това, който и да живее в България, от която и да е народност, ще бъде равноправен с българите във всичко. “Целта ни в Българско – пише Левски – е Братство със секиго, без да гледаме на вяра и на народност”. И заключава, че бъдещата република ще “даде място за съгласието, Братството и съвършеното равенство между всичките народности”.

Идеята за равенство между народите се влива в политическата доктрина на Левски от самия живот. Тя е обобщение на историческото битие на нашия народ, на неговите демократически добродетели, на неговото уважение към културата, земята и историческите стремежи на другите народи.

Вторият белег на бъдещото устройство на обществото , на бъдещата “свята и чиста република” Левски търси в историческата реализация на българските интереси, т.е. в гаранциите на българското общество да защити своите естествени исторически, демографски, културни и морални права.

В основата на бъдещата република Левски поставя гражданските и политическите права на народа и на личността. “В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето”, “всеки човек иска свободно да живее, “пълна свобода в земята ни”, всички хора, без оглед на раса, народност и вяра ще бъдат равноправни в гражданско отношение.

Поради жестоката историческа съдба българският народ през петте века османска власт е СИЛНО ИЗРАВНЕН. Лишени от политически права през първите векове, българите са изравнени дори в социално отношение. През Възраждането гражданското и политическото равенство е запазено в значителна степен. Чуждата власт лишава българите от аристокрация. Всичко това създава трайно в българите ИДЕЯТА ЗА РАВЕНСТВО В ПРАВАТА, дълбоко демократичен дух, а също така едно отрицание на аристокрацията и аристократичното величие.

Поради тези исторически условия, независимо че ХІХ в. създаде социални имуществени различия между българите, никой възрожденски политик и лидер със стойност не може да издигне искане за друго общество, ОСВЕН ЗА ОБЩЕСТВО НА ГРАЖДАНСКО РАВНОПРАВИЕ. Така, трябва да се обясни идеята за република, отказа от модерната за времето си монархическа форма на управление и СИЛНО ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ.

Левски за разлика от Ботев не се увлича от идеите на утопическия социализъм. Те са чужди на неговите представи за бъдещия свят.

Другият голям въпрос е за структурата и принципите на бъдещото общество. В тази област той специално се спира на ЗАКОНОСТТА, НА ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА НАРОДА В БЪДЕЩАТА ДЪРЖАВА.

Мисълта на Левски е съвсем ясна – ЗАКОНИТЕ ЩЕ СЕ ИЗРАБОТВАТ, ЩЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ МНОЗИНСТВОТО ПО ВИСШЕГЛАСИЕ, СЛЕДОВАТЕЛНО ЩЕ БЪДАТ ДЕЛО НА НАРОДА, ЩЕ ОТГОВАРЯТ НА НАРОДНИТЕ НУЖДИ И ИНТЕРЕСИ.

Всъщност, идеите на Левски за законността са една от най-характерните буржоазнодемократични постановки за законността и републиканската държава. Тази идея за равенство пред законите, за “светите и чисти” закони е издигната като знаме на новата буржоазия в борбата срещу абсолютизма и беззаконието на стария феодален ред.

Левски за разлика от редица свои предшественици в буржоазнодемократичната мисъл не внушава никакво законово ограничаване на личността, на народа и на нациите. Той отхвърля конституционната монархия, т.е. идеята за разделянето на властта между старата аристокрация и освободения народ.

Като гаранция срещу беззаконието, срещу евентуално погазване на народните права, ЛЕВСКИ ПРЕДВИЖДА В СВОЯТА КОНЦЕПЦИЯ РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВЛАСТИТЕ. Тази власт се разделя между независими или зависими само ОТ ВОЛЯТА НА НАРОДА ОРГАНИ.

Следващият принцип, който Левски смята като неделима част от основите на бъдещото общество, Е ПРАВОТО НА НАРОДА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ, ПРИНЦИПА НА ВЕРОТЪРПИМОСТ. Навсякъде Левски сочи, че хората и народите трябва да бъдат равни по отношение на вярата, че в България няма да се позволяват никакви верски, религиозни и други различия.

Принципите на Левски са едно ренесанско, просвещенско разбиране за религията и църквата, вдъхновени от влиянието на хуманизма, от просвещенската теза за реформиране на църковните институции с оглед нуждите и потребностите на новия свят.

Левски мечтае за възстановяване на славната и силна някогашна българска държава, при зачитане на историческите, демографските и културните права на българската нация, живяла и творила своята история през вековете върху земите от трите класически провинции – Мизия, Тракия и Македония.

Бъдещата българска държава ще бъде ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА”, “СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА”, “НАРОДНО УПРАВЛЕНИЕ”, конструирано в съответствие с постиженията на ренесансовата и просвещенската политическа мисъл. Тя ще се управлява от народа и неговите представители при зачитане на равноправието на народите, които ще я населяват. Републиката ще гарантира историческото бъдеще на българската нация, ще създаде условия за неговото свободно стопанско, социално и културно развитие, ще осигури гражданските и политическите права на народа, ще уважава при всички обстоятелства правата на човешката личност, ще въведе строго демократично законодателство, като всички без разлика на положението си в обществото ще бъдат равни пред закона, ще се осигури свобода на човешката съвест и вероизповеданието.

След всичко казано до тук може спокойно да направим извода, че идеологията на Левски за държавно-политическата структура не надхвърля в общи линии постиженията на буржоазната обществена мисъл за бъдещия свят. Но ако спрем до тук, би означавало да не видим и анализираме онези значими корекции, които Левски прави към общопознатия, господстващ през епохата модел на бъдещето общество.

Преди всичко трябва дебело да се подчертае СИЛНИЯТ, ПОДЧЕРТАНИЯТ АКЦЕНТ, КОЙТО ЛЕВСКИ ПОСТАВЯ ВЪРХУ ДЕМОКРАЦИЯТА. Това намира израз в неговите постановки за народното управление, за гарантиране с всички средства и начини на контрол на народа, на обществото върху държавата, върху нейните органи, върху изпълнителната и законодателната власт, върху миналото, настоящето и бъдещето.

Най-важното, най-значимото, най-гениалното в неговата политическа доктрина за бъдещия свят, това е абсолютната му преданост към демокрацията, към гарантиран, неконтролиран от никого освен от народа демократичен ред на обществото.

Историческото развитие след сто години достатъчно ясно доказа величието на идеите на В. Левски – този най-завършен демократ и хуманист в българското битие. Нима политическата история не доказа и не продължава да доказва, че там, където степента на демократичните свободи е най-голяма, се създадоха общества и държави, които най-пълно задоволяват биологическите, социалните и културните потребности на човешката личност.

Подобно на своите ренесансови предходници Левски смята, че да се осъществят естествените, божествените права на личността, е необходимо преди всичко свобода, пълна свобода, условия, които ще гарантират свободната човешка изява. Свободата на личността, неограничавана от никаква власт освен от законите на живота – ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ЛЕВСКИЯ, ЗА УСЛОВИЯТА, В КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РЕАЛИЗИРА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ. И трябва веднага да се подчертае, че ако Левски е наречен “Апостол на свободата”, това не е само защото се е борил за политическо освобождение на България, за да могат нови управници, вече с калпаци или фракове, с палати и мерцедеси да управляват българите, а защото се е борил за СВОБОДНО ОБЩЕСТВО НА СВОБОДНИ ХОРА, ЗАЩОТО Е СТРАДАЛ И УВИСНАЛ НА БЕСИЛКАТА ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПРАВА НА ЧОВЕКА.

Левски е гений, не само защото е последователен революционер, не само защото е безспорно един от най-талантливите организатори на българската и европейската освободителна революция, не само защото е безумно смел и решителен, а ЗАЩОТО СЪЗДАДЕ ИДЕАЛА НА ЕДИН СПРАВЕДЛИВ БЪДЕЩ СВЯТ, отговарящ на насъщните потребности на ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ.