Нов етап в развитието на модерната политическа мисъл в българските земи след 1856 г

Нов етап в развитието на модерната политическа мисъл в българските земи след 1856 г.

В тази нова обществено-политическа и икономическа ситуация изпъква доктрината на ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ. Той е първият българин, който достига до идеята за необходимост от революционно разрешаване на българския въпрос чрез организирана освободителна борба. Раковски стига до идеята за въоръжено въстание, което, съчетано с действията на българската революционна армия, създадена и подготвена в съседните балкански държави, трябва да доведе освободителното движение до победен край.

Раковски разработва и въпроса за характера и организацията на предстоящата революция. Според него конфликтът между българи и Османската империя ще бъде разрешен чрез една освободителна акция на целия народ.

Безспорно идеологията на Г.С. Раковски е огромна крачка напред в развитието на модерната българска политическа мисъл. Но липсва идеята за бъдещото политическо управление на българите. Доминантата е освобождението на българите, а не бъдещото устройство на свободната земя. Все още този проблем не е на преден план, както в идеологически аспект, така и като обществена потребност.

През 60-те години на ХІХ в. в българското националноосвободително движение в идеологически план се оформят три главни направление.

ПЪРВОТО – е представено от Раковски и неговите последователи. То в своята основа е революционно-демократично, без ясно изразен идеен характер. Лишено е от организация, от военна сила и без ясно изработена концепция за бъдещата политическа уредба

ВТОРОТО – е представено от ТБЦК (Таен Български Централен комитет). Това е линията на буржоазния либерализъм, при който е налице колебание между революционните действия, политическата комбинация и революционната пропаганда. Но в неговите програмни документи изобщо липсва идеята за бъдещото управление на България. Акцентът тук е освобождението на българското общество.

ТРЕТОТО – е представено от Добродетелната дружина и Одеското българско настоятелство. Неговата политическа стратегия предполага освобождението на България да се уреди с чужда помощ. Липсва и ясна концепция за пътя, по който обществото ще достигне да своята свобода. И тук няма и дума за следосвобожденското устройство на свободните български земи.

Така стоят нещата в чисто теоретичен аспект. Но същевременно трябва да се подчертае, че самата българска нация все още е твърде неподготвена за революционни действия, а какво остава да прегърне концепция за бъдещо политическо управление. И най-яркото доказателство в защита на тази теза е преминаването на няколко чети в българските земи, които загиват за нейната свобода пред погледа на неподготвения, пасивния за мащабна революционна акция български народ.

Ето я тази трудно обяснима революционна и политическа апатия на българската нация. Защото ще констатираме, че в следващото десетилетие се появяват нови модерни идеи за революционна и демократично действие, които отново ще завършат с крах.

Политическата идеология на Любен Каравелов

В теоретичен аспект идеологията на Каравелов е нова, огромна крачка в развитието на модерната политическа мисъл в българските земи. Тя е разработена и обнародвана на страниците на вестник “Свобода”. Там Каравелов подлага на убийствена критика обществено-политическите отношения в Османската империя, показвайки ги като недостоен анахронизъм за хуманна и демократична Европа и турското правителство. Според него, политиката на султана е главен враг на свободата и прогреса на балканските народи. Каравелов налага мисълта за революцията като единствено средство за решаване на българския национален въпрос в духа на буржоазнолибералните идеи на ХІХ в. Националната революция Каравелов разглежда като част от освободителното общобалканско действие, а сътрудничеството с другите балкански народи – като гаранция за успеха на българското дело.

Политическата доктрина на Каравелов през 70-те години на ХІХ в. се намира в непрекъсната еволюция. Плод на тази еволюция е първата програма, изработена от Каравелов и обнародвана на 1 август 1870 г. Програмата определя ясно двата основни неприятели на българския народ – османското правителство и гръцкото духовенство.

Принципно новият момент в развитието на модерната политическа мисъл в българските земи предвижда да се създаде “избираемо правителство, което да изпълнява волята на самия народ". Необходимо е да се учреди “Югославянска” или “Дунавска” федерация на свободни земи от типа на Швейцарския съюз при зачитане на историческите и народностните права на всеки отделен балкански народ.

Идеите на Каравелов търпят следващата еволюция в издадената и обнародвана в брошурата на “Български глас”. Тук вече той достига до заключението, че свободата може да бъде извоювана, само ако народът се надява единствено и само на своите сили и не чака пасивно чужда политическа помощ, независимо откъде би могла да дойде тя.

Политическата концепция на Каравелов е израз на модерната европейска политическа мисъл и практика. Той пледира, че балканските народи трябва “да си вземат пример от саможертвата, която правят французите, за да получат окончателно вътрешната си свобода”. Каравелов пледира за активна гражданска позиция, обръщайки поглед и към Белгия и Швейцария.

Тези политически идеи на Каравелов категорично му отделят място в пантеона на модерната политическа мисъл в България. Като перспективи за бъдещо политическо устройство на България Каравелов предлага на обществото три коренно различни конституционни модела. Но всички те са обединени от либерализъм, зачитане на човешките права и свободи и зачитане и защита на частната собственост. За съжаление отново, въпреки безспорните политически и практически качества на доктрината на Каравелов, тя остава неразбрана от българската нация. Т.е. в чисто прагматичен аспект, тя не успява да мотивира, да мобилизира обществото. Казано накратко – тя остана чужда за тогавашните проблеми на българите. Да не говорим за неговите (макар и все още недостатъчно избистрени идеи) за полагане основите на едно истинско гражданско общество, където съдбата на свободната земя е дело на всеки отделен българин.

Каталог: sociolabswu -> izsledvanija
izsledvanija -> Катедра „социология” икономика и социология
izsledvanija -> Съдържание религия, етнос, цивилизация
izsledvanija -> Will Secular Religions continue in the future?
izsledvanija -> Правни аспекти на религиозната свобода в българия пламена Попова

Изтегляне 2.58 Mb.

Сподели с приятели: