Педагогика и методика научна конференция



Pdf просмотр
страница13/170
Дата22.04.2023
Размер3.99 Mb.
#117387
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   170
Педагогика и методика. - научен сборник посветен на 40-годишнина на ВТУ
Цел на изследването Да се разкрие какви савъзможностите на образователния процес в началното училище за развитие на уменията на учениците за рефлексия, планиране и анализи кои са условията и факторите за тяхното оптимално стимулиране.
Задачи:
1. Да се разкрие ролята на рефлексията, планирането и анализа за развитието на познавателната дейност на учениците и личностното им утвърждаване в различните образователни дейности и социални групи. Да се разгледат какви са възможностите на учениците да планират и оценяват своята дейност, постижения, социални умения и каква е ролята на различните фактори в процеса на тяхното развитие.
Съвременни интерпретации на проблема за рефлексията и реф-
лексивните способности на учениците, на възможностите запланиране и анализ.
Най-общо се приема, че рефлексията е процес насочен към вътрешните същности на човека ­ собствените и на другите. Следователно това е процес на активно изследване на своето познание, а и осъзнаване на определени аспекти на чуждото познание. Посочва сече посредством рефлексивните способности човек не просто познава и разбира себе си или своя вътрешен свят, но и си изяснява как другите, с които взаимодейства възприемат неговите познавателни представи, емоционални реакции, особеностите на характера, поведенчески реакции. Това рефлексивно знание може, а и трябва да подкрепя избора на поведение. Поради това рефлексията се приема като процес на контроли оценка на човека на собствените действия и отношения (с насоченост към себе си и към другите. Това дава основание на редица специалисти да подчертаят, че рефлексивните процеси са основна характеристика на междуличностното взаимодействие на различни равнища и в различни социални сфери.
Обобщавайки различните схващания Ст. Стамболиев достига до схващането, че рефлексията е процес на самопознание от субекта на вътрешните психически действия и състояния, включващи както самооценката, така и самоконтрола [7, 7]. Авторът приема, че това е форма

на съзнанието за собствените действия на субекта, както и на действията и оценките на другите лица за него.
Следователно може да се посочи, че рефлексията е не само знание на човека за себе си, но и затова как другите разбират и преценяват неговите възможности (когнитивни, емоционални реакции и личностни особености. Това е особено важно, защото както посочват Ю. Кулюткина и Г. Сухобска Всеки човек може да координира своите действия с действията на другите хора в такава степен в каквато е способен да разбира другите хора. Механизмът на такова разбиране ­ е механизъм на идентификацията (мислено отъждествяване) на себе си с другите, когато човек условно заставана позицията на другия човек и като чели проиграва неговите действия, освен това сочите на другия човек започва да гледа и на самия себе си и по този начин се оказва в състояние да разбере какво очакват от него другите [2, 17]. В психологическата литература се утвърждава, че съдържанието на рефлексията са взаимните отражения на субектите. Чрез тях особеностите на всеки индивид се пресъздават отново, но обогатени от гледната точка на другия [4; 5; 6; 7; В специализираната литература рефлексията се разглежда многостранно, свързва се с интелектуалната, нравствената и естетическата сфера.
Обикновено се приема, че в съдържанието на рефлексията се включват следните компоненти самовъзприемане, самоанализ, самооценка, самоконтрол, самокритичности др.
Смята сече рефлексията е един от най-важните продукти на учебната дейност на ученика и главно условие за нейното осъществяване. Следователно може да се посочи, че рефлексивните процеси пронизват цялостната учебно-възпитателна дейност в училище и същевременно съдействат за нейното непрекъснато усъвършенстване.
Както посочва известният дидактик, А. Хуторски, децата на 5, години имат елементарни рефлексивни способности ­ могат да назоват способите, които са използвали при извършване на определена дейност рисуване, решаване на задача, моделиране и др. [5, 288]. Тези предпоставки са добра основа за развитието и в следващите години в по-разгърнат план. Целта е да се достигне до равнище, което позволявана ученика да обмисля бъдещата си дейност, етапите, които трябва да реализира, а ида прогнозира достатъчно добре очакваните резултати.
Тъй като началната училищна възраст е сензитивен период в развитието именно на това новообразувание, то се налага целенасочено да се работи в тази насока.

Както посочва П. Николов, именно от развитието на рефлексивните способности, от тяхното формиране в училищна възраст зависи и по-ната- тъшното развитие наличността и нейните прояви в обществото. Авторът посочва, че ако в училище човек не е придобил навици за самоанализ, то по-късно това става трудно В психологическата литература се разглеждат следните видове рефлексия интелектуална, личностна, праксиологическа, съдържателна, формална и др. Освен това рефлексията може да се диференцирана експресивна, интензивна, конструктивна. Според А. Зак е необходимо да се познават двете форми на рефлексията ­ формална и съдържателна рефлексия. Авторът приема, че интелектуалната рефлексия е всъщност знание за знаенето или незнаенето, че тя обезпечава решаването на възникналата проблемноств учебната ситуация. Чрез нея се развива умението да се удържа свръхзадачата за определен период от време ида се предприема активна дейност за нейното решение. Смята сече личностната рефлексия
има най-голямо значение за взаимоотношенията на хората на различни нива, тъй като осигурява благоприятното осъществяване на дейностите с другите хора. Личностната рефлексия е свързана сформиране на нравствената сфера на индивида, а това е едно от основните направления на учебно-възпитателната работа в началното училище. По този начин личностната рефлексия се явява важна предпоставка за социализацията на ученика, разбирана и разглеждана в най-общ план. Тя способства за формиране на самооценката на ученика, която позволява да се ползват оценъчни критерии, да се усъвършенстват важни качества на личността.
Приема сече високото равнище на рефлексия това е способност за бързо усвояване на определени значими критерии, оценки и съответните отношения. Проведените многобройни изследвания доказват влиянието на рефлексията върху самооценката на ученика, както и обратната зависимост, а именно колкото е по-развита самооценката, толкова на по- високо равнище протича рефлексията.
Повечето специалисти посочват, че в началната училищна възраст преобладава предимно интелектуалната рефлексия, те. осъзнаване от ученика на собствените познавателни действия и техните основания. Приема сече постепенно рефлексията се усъвършенства в съдържателен план
(преход към личностна, праксиологическа и др.) и се превръща във важна предпоставка за успешна учебна дейност в училище.
За развитието є се изисква учениците да коментират последователността на действията при изпълнение на учебната задача, да ги обосновават,

да ги анализират, да прогнозират. Значение има и доколко са развити уменията им за аргументация в зависимост от наличния опити познавателни възможности.
Основни характеристики на рефлексията в съдържателен план. Рефлексивно знание. То представлява информационната база на рефлексията. Ученикът трябва да има информация за собствените възможности, способности, а ида придобие достатъчно информация задругите, с които се включва във взаимодействия. Това става в процеса на общуването, входа на изпълняваните съвместни дейности. Учениците получават знания за особеностите на различните дейности, за човешките взаимоотношения, за необходимото поведение в определени ситуации и спрямо другите. Особено важно е знанието да бъде таковате. действено),
че да съдейства за регулиране на поведението на учениците спрямо очакванията. Необходимо е ученикът да познава собствената си рефлексивна дейност те. той трябва да достигне до самопознание. В логически план преходът в актовете на познание трябва да бъде от познание за себе си към познание на себе си. По същество това е познаване на вътрешното
“Аз”. Предполага сече процесът включва следните етапи самонаблюдение, самопознание, самоанализ те. процес на собствената идентификация.
Приема сече именно формирането на вътрешния свят на човека е най- важният елемент на личностната рефлексия. В този смисъл се разглеждане само необходимостта от познание за собствената рефлексивна дейност,
но и наличие у учениците наумения да си служи с нея (познание намета- равнище. Във връзка с това се утвърждава, че личностната рефлексия се свързва с уменията, чрез които ученикът опознава личните си психически качества, духовния си свят като анализира постъпките си и проучва начина,
по който другите ги отразяват и оценяват. Ученикът трябва да придобие умения да се поставяна мястото на другия, да възприема неговата позиция и емоции (по същество това са проекции и приписвания на качества, действия, отношения. Това е продължителен процес, който започва още от първи класно за по-голяма целенасочености разгърнатост във времето и пространството може да се говори към четвърти класна началното училище. Ученикът трябва да се ориентира в очаквания на другите. Той трябва да бъде подпомогнат от по-възрастните, които имат по-богат социален опит. Техните послания трябва да бъдат разбираеми, съобразно свето-

усещането има и най-вече в зависимост от опитана малките ученици.
Това е много важно, тъй като фрустрирането на очакванията на другите води до неразбиране, противоречия и неуспехи. Особено важно е у учениците да се формират някои важни качества като взискателност, критичности самокритичности др. ­ към действията, отношенията, към успехите и неуспехите, както собствените,
така и на другите.
Въз основана схващанията на Ю. Кулюткин и Г. Сухобска за самооценката на учителя може да се направи интерпретация за самооценюта на ученика [2, 21]: актуална самооценка на ученика ­ актуална оценка, вдадения момент. Тя се явява централно звено;идеална самооценка ­ какъв искам да бъда рефлексивно Аз-възприети оценки и мнения на другите,
тоест това е “Аз-а” в очите на другите ретроспективно аз ­ това са вижданията и оценката по отношение на определен етап, доколко има развитие,
спрямо миналото, това са достиженията, спрямо определен минал етап.


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   170




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница