геометричните понятия.
5-7 годишните овладяват сравнителни степени дълъг,по-дълъг, най-дълъг чрез похвати прилагане и налагане. Дължина се обследва отляво надясно, а дебелина – с разтворени пръсти, а височина – чрез обследване с ръце отдолу нагоре. Учат се да подреждат обекти в редички по намаляване или увеличаване на дадено измерение. Могат да сравняват по две измерения заедно. Знаят какво е денонощие.
Основни методически насоки при изучаване на геометрично съдържание в началните класове: използване на самостоятелно нагледно – практическа дейност – чертане на фигури, моделиране, изрязване, прегъване; за определяне на съществени свойства на дадена фигура – несъществените варират по големина, цвят; запознаването с геометричното знание трябва се включи и в други образователни направления: изобразително изкуство, др.
Конкретни методически насоки при изучаване на геометрични понятия – виж тема 13 (отсечка, ъгъл,правоъгълник).
Точка и права – основни понятия;
Права и крива линия – използва се опънат и отпуснат конец;
Лъч – при изучаване на ново число се използва понятието числов лъч; след това с ерешават текстови задачи за откриване на лъч във фигура;
Триъгълник – използва се наблюдение на различни видове триъгълници, откриване на общите им свойства и елементи – страни, ъгли, върхове;
Квадрат и четириъгълник – обясняват се родово видовите понятия.
Психологическа характеристика на изобразителната дейност. Значение на зрителните възприятия, памет и представи. Специфика на мисловните процеси в изобразителната дейност. Роля на въображението
Психологическата характеристика на изобразителната дейност се състои в това, че при създаване на такава творба участие вземат емоциите, интелекта, но особено важни са:
Възприятията – те са резултат от отразяване на визуалните особености на предмети и явления от действителността. Дори и мигновенно виждане протича като сложен психофизиологичен процес. Всеки акт на зрително възприемане е сложен психофизиологичен процес, който зависи от сложността на определени обстоятелства и характеристика на самия обект на възприемане – осветеност, цветове, размери. Характерно за детската рисунка са контурните линии на предмета, а по-късно конструкция, пространствено разположение и обем придобиват значение. Особеност на зрителното възприеман:субективност (не може дадено сетивно дразнение да бъде едновременно възприето) и константност (след утвърждаване на дадено възприятие като представа). Детските възприятия са резултат основно от емоционалното им състояние, докато при възрастните – теса резултат от обективни отношения между предметите и явленията.
Памет – образът на възприемания обект се изгражда в съчетание с вече създадени и съхранени в паметта представи,които възникват в съзнанието. За развитието на зрителната памет значение имат:
Последователните образи – тези, които се виждат и след прекратяване на зрителното възприемане. Ако наблюдаваме светеща лампа и си преместим погледа, лампата продължава да се вижда.
Положителни последователни образи – ако последващият образ е запазил характеристиките на първоизточника.
Отрицателни последователни образи – последващия образ придобива контрастен цвят на първоизточника, заради прекалено дълго възприемане.
Зрителни представи – ситуациите при формиране на зрителна памет, резултат от възприемане на даден обект. Имат свое съдържание и пространство. Трайността и силата на зрителните представи е различна. За художественото творчество е важно изграждането на: зрителна,образна и изобразителна представа.
Въображение – чрез него се създават предстваи, които не съществуват. Товае творчески процес, при който се създават нови, измислени образи.
Фантастичните образи, които детето отразява в рисунката,се възприема от него до определена възраст, като реално съществуващи.
Сподели с приятели: |
