Методи на педагогическо взаимодействие по Околен свят в ДГ – класификация, функции, характеристика. Интерактивни методи и проектно обучение при възприемане на света в НУВ
Методът е начин за постигане на определна учебно – възпитателна цел. Биват:
Предметно – оперативни – вкл разглеждане, пряко и косвено обследване, предметно моделиране;
Практико – изпробващи – елементарно експериментиране, предметно – схематично и графично моделиране;
Информационно – познавателни – наблюдение, демонстрация, беседа, разказ, четене на художествена творба;
Игрово – преобразуващи – инсценировки, артистични етюди, игри с правила.
Изборът на метод зависи от конкретната образователна цел, вида педагогическа ситуация, индивидуалната и групова компетенция.
Методите са изградени от разнообразни похвати:
Словесни – гатанки, разказване на лично преживяване, допълване на думи в изречение, групране по словесен признак, описание;
Словесно – творчески – интервю; рецитиране;драматизация и др.
Похвати от изобразителното изкуство – дорисуване, апликиране, рисуване върху стъкло, стена плат и др;
Математически похвати – използване на геометрични фигури за изобразяване на обекти, задачи за обем, големина, количество, пространствено разположение на природни и социални обекти;
Музикални – пеене, свирене, слушане на музика;
Двигателни – подражателни движения, двигателни игри, откриване на обекти;
Трудови –полагане на грижи зарастения/животни;
Моделиращи –демонстрация на макети/табла, пъзели, домино, подреждане на природен календар, др.
Интерактивни – мозъчна атака, визуализация, идейно дърво, рисуване на идеи.
Функциите на методите за педагогическото взаимодействие са:1. Дидактическа (достигане до определена познавателна информация); 2. Интелектуална – извършване на мисловна дейност;3. Емоционална.
Интерактивни методи биват:
Мозъчна атака (брейнсторминг) – намиране на решение чрез представяне на различни мнения. Може да се използва з абързо провокиране на асоциации по дадена тема з кратко време;
Лавина (снежна топка)- събиране на информация чрез натрупване –всеки участникси дава мнението по определен въпрос –писмено или устно;
Светкавица – използва се за запознанство , за разсънване, за бърза проверка на знанията. Чрез мек, лек предмет, напр топка учителят задава въпрос, важен е ефекта на изненадата, а ученикът връща топката бързои отговаря;
Светофар – използва се червено, зелено и жълто картонче – учениците вдигат зелено при правилен отговор, при непълен – жълто, при грешен – червено;
Детски лаборатории и ателиета – учениците сами избират какво да изработят;
Казус – пред учениците се поставя даден проблем, а те сами трябв ада намерят информация;
Мисловни карти – в центъра на листа сепоставя образ на проблема и разклонения с ключови думи;
Детско конфериране
Др.
Количествена и аксиоматична теория за изграждане на аритметиката на естествените числа. Методика на изучаване на числата до 20, релациите „”, „” и „=”, операциите събиране и изваждане с тях (събиране и изваждане без преминаване на десетицата, събиране и изваждане с преминаване). Методика на изучаване на двуцифрените числа, по-големи от 20, трицифрените и многоцифрените числа, операциите събиране, изваждане, умножение и деление.
Количествената теория за изграждане на аритметиката на естествените числа е свързана с теоретико –множествения подход – сравняване на две равномощни множества и установяване, че елементите във всяко са поравно (напр 2 чашки и 2 чинийки), т. Е тогава естественото число се въвежда като обща количествена характеристика.
Аксиоматичният подход се осъществява чрез обединяване на множество А с елементите на едноелементното множество Е. Чрез броене се определя броя на елементите на обединението – осъзнава се, че числото има както количествено, така и редно значение. Всяко число се получава като към предходното се добави 1.
Методика за изучаване на числата до 10 – основни характеристики:
Запознаване с числото 0 – празно множество се получава като разлика на две равни множества т е всички елементи на дадено множество се отнемат;
Релация по-голямо, по-малко, равно – сравняват се множества с равен брой елементи или неравномощни ммножества. Изводът е: елементите на множествата са по равно или елементите на едното са повече или по-малко от тези на другото. Сравняват се съответните числа и симвволичното им записване – напр 2=2, 2>1, 1< 2;
Събиране и изваждане – може да се разгледат всички случаи първо на събиране и след това на изваждане, или паралелно. Използват се задачи с динамичен характр (обединение на две множества, които нямат общи елементи) или статичен характер.
Важно е спазването на терминологичното изразяване – числата се събират, изваждат, а обектите от задачите се отнемат, добавят.
Основни упражнения за усвояванена знанията за числата от 0 до 100: броене в прав и обратен ред, броене по двойки (2,4,6), от число до число (от 3 до 7 напр);записване на дадено число като сбот от десетици и единици; откриване на мястото и разполагане на даденото число върху числовия лъч; изясняване зависимостта между мястото на цифрата в записа на числото и нейното значение (напр 34 се сравнява с 43).
Методика за изучаване на числата от 11 до 100:
Представяне на всяко число като сбор от десетици и единици;
Последователност при въвеждане:първо кръгли десетици (20,30.) или последователно
Събиране и изваждане от 10 до 20 без преминаване – използвнане на десетици и единици, и съдружително свойство: (A+B)+C=A+(B+C) и (A+B)-C= A+(B-C)
15+3=(1дес+5ед)+3ед=1дес+(5ед+3ед)=1дес +8ед=18
15+3=(10+5)+3=10+(5+3)=10+8=18
15-3=15-1-1-1=12
Събиране и изваждане на числата 10,20,30...100:
20+30= 2 дес+3дес=5дес=50
20+30=20+10+10+10=30+10+10=40+10=50
Събиране и изваждане на числата до 20 с преминаване:
Допълване на едноот събираемите до 10:
9+4=9+(1+3)=10+3=13
13-4= 13-(3+1)=(13-3)-1=10-1=9
Използване на единици във възходящ/низходящ ред:
9+4=9+1+1+1+1=10+1+1+1=11+1+1=12+1=13
13-4=13-1-1-1-1=12-1-1-1=11-1-1=10-1=9
Събиране и изваждане от 20 до 100 без преминаване – използва се таблиза за десетици и единици:
36+12 48-12
Събиране и изваждане с преминаване от 20 до 100
58+14 72-24
Умножение и деление
При въвеждане на умножение се използва :
Теоретико-множествения подход – декартово произведение – умножението като сбор на равни събираеми:3+3=2.3=6
Аксиоматичен подход – a. = a. (b+1)= a.b+a – 5.3=5.(2+1)=5.2+5
Важно е да се определи и разместителното свойство при умножение a.b=b.a, както и съдружителното свойство при умножение: (a.b).c=a.(b.c)=a.b.c
При въвеждане на задачи за деление се решават задачи за разпределение на дадено количество на равни части;
Умножение и деление на естествени числа до 100 без преминаване:
20.3=60(кръгла десетица с едноцифрено число)
20.3=2дес.3=6дес=60 20.3= 20+20+20=60
* умножение и деление на ест числадо 100 с преминаване: 23.4=(2дес+3ед).4=8дес+12ед=9дес+2ед=92
12.Задачите като цел и средство в обучението по математика. Изграждане на елементарна представа за текстова задача (5 – 7 годишните деца), видове задачи, етапи при решаване на текстова задача в началните класове, структура на текстовата задача.
Запознаването с аритметичните действия и текстови задачи с едно пресмятане става след запознаване на учениците с действията събиране и изваждане на числата до10.
Видове текстови задачи в ДГ:
1 група – подготвящи събиране и изваждане-усвояване на конкретен смисъл на аритметични действия – разбира се връзката между дадена операция смножества и определено аритметично действие;
2 група- осмисляне на връзката между компонентите и резултата – напр да се намери първо събираемо по известен сбор
3 група - усвояване на умението да се увеличава или намалява число с няколко единици
Тези задачи могат да бъдат под формата на драматизация или илюстрация.
Видове текстови задачи в началното училище:
1 вид – за изчисление –изискват аритметични действия
2 вид – за доказване – изискват алгебрични действия
3 вид – за построение – изискват графични средства
Етапи при решаване на текстова задача:
Разбиране назадачата – активна мисловна дейност – изясняване на условието, обектите, структурата
Изгражане на идея и план за решение
Решаване
Изискване към решението – да бъде вярно, пълно, обосновано
Поглед назад – действия след решението – напр да се открие друг начин за решение, да се използват други въпроси, произтичащи от текста, да се определи задачата към кой вид спада и др.
Всяка текстова задача има два вида структура: 1. Външна - вкл условие,числени данни и въпрос, и 2. Вътрешна – вкл. дадена информация и търсена информация.
Величини. Сравняване и измерване на величини – компоненти на измерването, равнища. Методика на изучаването на величините в началните класове: дължина на отсечка; лице на правоъгълник; големина на ъгъл; време. Конкретна методика на изучаването на: единиците за дължина, лице, време; отношението между мерките за дължина; между мерките за лице; между мерките за време. Аритметични операции с именувани числа.
Величина – отразява особени свойства на предмети или явления (дължина, лице, обем, маса и др), които могат да се определят количествено чрез измерване. Биват : ранородни (не могат да се сравняват) и еднородни (могат да се сравняват- да се събират, изваждат, умножават, делят на число).
Самият процес на сравнение се нарича измерване. В резултат се получава абстрактно число, изрзяващо отношението на разглежданите величини. Компоненти на измерването са: обект на измерване, свойство, по което се измерва обекта, средство за измерване – еталон мерна единица, резултат.
В началните класове учениците се запознават с основни геометрични понятия:
Отсечка – въвежда се в 1 клас нагледно чрез модели на отсечка – учебник ръб на маса. Важно е да се осъзнае, че отсечката е ограничена от двете страни. Основни дейности с отсечка : чертане на отсечка чрез свързване на две точки, илимпо даден един край и дължина на отсечката; измерване на отсечки, сравняване намиране на сбо и разлика на отсечки;
Ъгъл – въвежда се остенсивно – откриват се ъгли в заобикалящата среда (на къща, на маса). Основните дейности с ъгли са аналогични: сравняване на ъгли чрез налагане, а по-късно се въвежда и мерната единица градус; определяне на прав, остър и тъп ъгъл;
Правоъгълник – разглеждат се различни модели на правоъгълници, докато се открият съществениет свойства – две по две страните му са равни. За определяне на лице на правоъгълник се използват цветни ленти и се разделя на квадрати.
Методика за запознаване с мерната единица за дължина.
При сравнението на отсечки се въвежда мерната единица см., защото учениците могат да работят с нея непосредствено,следва дм. (показва се линийка), м. (показва се шивашки метър), мм, км.
Важни моменти от методиката:
Определяне на отношенията между дължините
1мм<1см<1дм<1м<1км
Аналогия с десетичната бройна система (сходство между съставните именувни числа и абстрактните числа)
2стот+3дес+5ед=2м3дм5см
Методика за запознаване с мерната единица за време: усвояване на термините за час и минута (1ч=60мин; 1 денонощие = 24ч); усвояване на дните от седмицата, месец, година (4 седмици=1мес;12 мес=1 год; 100 год = 1 век)
Аритметични действия с именувани числа:
Именуваните числа са тези, които се получават в резултат на измерване. Биват: прости (съставени само от една мерна единица ) и съставни (вкл повече от една мерна единица). Особени случаи:
Събиране на просто със съставно именувано число:
3дм2см+4см=3дм6см
Събиране на две съставни именувани числа, когато се налага превръщане на резултата:
5см7мм+6мм=5см13мм=6см3мм
Текстови задачи с именувани числа.
Формиране на елементарни представи за форма и геометрични фигури у 5 – 7 годишните деца. Методика на изучаване на геометричното съдържание в началните класове – конкретни методически насоки при изучаване на
Сподели с приятели: |