Педагогика, предучилищна педагогика и психология като науки. Основни понятия. Интегративни тенденции


Съвременни изисквания към работата с художествена литература в



страница14/34
Дата06.11.2023
Размер141.44 Kb.
#119178
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   34
ТЕМИ-ДЪРЖАВЕН 16634476727 4
Свързани:
Реферат-на-Диана-П.-Младенова-2205012132, ДИ-И-1-част 16626263003 5, План конспект. ЧП. Хранителни вериги. 3 клас, План-конспект на урок по Човекът и природата за 3-ти клас на тема "Зъбите и грижите за тях"
Съвременни изисквания към работата с художествена литература в

предучилищна възраст. Методи и техники на литературното обучение в I- IV клас. Видове уроци в обучението 1.- 4 клас.

Съвременните изисквания за работа с художествена литература (освен сапзването на общодидактически принципи) вкл.:



  • Принцип за вярност на възприемане на литературната творба като форма и съдържание – важно е осъзнаването на епохата;

  • Принцип за естетическа насоченост – способност за съждение, дали даден обект е тъжен, комичен или др.

  • Идейно – тематичен принцип

Възприемането на художествена творба от деца от предучилищна възраст е свързано с някои задачи:

  • Запознаване с творбата, т.е децата да се научат да слушат ;

  • Правилно разбиране и усвояване на съдържанието;

  • Осъзнаване на нравствените качества на героите;

  • Елементарни умения за анализ на литературна творба (5-6 годишни деца) – напр кои са главни герои и какви са техните постъпки.

Методи и похвати за литературно обучение1-4 клас:
Методи:

  • Беседа – често се използва при осмисляне на текста;

  • Разказ – използва се в различни етапи от урока – при подготовка на учениците за възприемане на творбата, кратка информация за личността на автора и др

Похвати:

  • Словесно рисуване – чрез ключови думи от текста учениците пресъздават вярно със свои думи създадените представи от текста – такава задача напр е да се открие връзка между текста и изобразеното на илюстрацията;

  • Графично рисуване;

  • Подробно четене – доказване на твърдение с конкретен откъс от текста;

  • Изразително четене –спомага за възприемане на творбата – вкл. интонация, логически паузи;

  • Четене по роли – ученикът се превъплащава в ролята на героя;

  • Инсцениране и драматизация.

Видове уроци по литература:

  • Комбиниран – заема основно място – има следната структура: психологическа подготовка за възприеманена литературно-художествено произведение, мотивиране и съобщаване на темата, работа с текста на произведението (първоначално запознаване, първоначална беседа за ориентация и осмисляне, тих самостоятелен прочит), обобщение – цялостно осмисляне на текста, преценка;

  • За упражнение – вкл.: мотивиране и съобщаване на темата, работа с текста, възлагане на задачи. Други видове уроци по Литература – за нови знания, за обобщение и преговор, за проверка и оценка на знанията.

  1. Формиране на умения за устно изложение в предучилищна възраст. Типология на детската речева изява в I- IV клас. Характеристика на комуникативно речевите умения за преразказване и съчиняване

Устното изложение е творчески процес, чрез който децата обогатяват своя опит за изразяване на мисли.


Преразказът е речевадейност с подражателен характер – излагат се чужди мисли, последователно, логично, с подбрани езикови средства. Има важно образователно и възпитателно значение, спомага за изграждане на умения да се слуша, възприема текст, осмисли съдържанието. Видове преразказ: 1.според формата и речта – писмен и устен; 2. Според обема – подробен и сбит; 3. Според целта – обучаващ и контролен.
Прерзказът, който ще се използва трябва да бъде съобразен с особеностите на изходния текст, както и със съответния етап отразвитието на учениците. Чрез преразказът се формират умения за представяне на граматически оформен текст, логическа свързаност, умение за контрол и самоконтрол на речта, умения за речева комуникативност.
Съчинението е самостоятелно съставяне на езиков текст. Тое най-висшата форма на речева дейност. Основни функции:

  • Обучаваща – формиране на компетенции за ефективна речева деност;

  • Формираща – формират се гъвкавост на мисленето;

  • Възпитаваща – формират се ценни нравствени качества;

  • Контролна – по съчиненията учителят може да прецени умственото развитие, степента на езикова и комуникативна компетентност.

Видове съчинения:

  • Според формата на речта – писмени и устни;

  • Според източника на материала – съчинение по преживяно, по сюжетна картина, по дадено начало или край на приказка;

  • Според формата на провеждане – индивидуално или колективно;

  • Според жанровата определеност – разказ, приказка, басня и др

  • Според функцонално-смисловия тип текст – съчинение повествование, описание, разсъждение и др.



  1. Предмет и задачи на Методиката на обучение по Околен свят в ДГ. Структура на образователно направление Околен свят. Водещи цели на образователните ядра. Научен статут на „Методика на обучението „човек-природа” и „човек-природа” в НУВ”.

МООС в ДГ е педааагогически приложна дисциплина, чийто предмет е проучване на закономерностите на процеситена оринтирането в света, т.е ориентиране на детето от предучилищна възраст в заобикалящия природен и социален свят.
Задачи на МООС в ДГ:

  • Систематизиране на педагогическите цели;

  • Структуриране на образователното съдържание в ОН Околен свят;

  • Определяне на педагогическите методи и техники и средства;

  • Определяне на педагогическите условия;

  • Разработване на процедури за диагностика за определяне постиженията на децата.

Структура на ОН Околен свят и водещи цели на образователните ядра:

  • „Самоотвърждаване и общуване с околните” – цели: самоотвърждаване на детската индивидуалност при сравняване с другите и реализиране на взаимодействие, основано на разбиране и сътрудничество с връзстници и възрастни;

  • „Социална и здравословна среда” – цели: осъзнаване на здравето като ценност и формиране на адекватни ориентири за неговото опазване;опознаване на професии на възрастни, ориентиране в норми за безопасно движение и регулирано поведение, упражняване на норми за културно поведение, осъзнаване на предназначението и функциите на предметите в живота и дейността на хората;

  • „Културни и национални ценности” – цели приобщаване към културни еталони, реализиране на проекти в ежедневна и празнична среда;

  • „Светът на природата и нейното опазване” – вкл. три аспекта: 1. Животински свят – осмисляне ценността на живота; 2. Растителен свят – ориентиране в растителните обекти; 3. Естествена физическа среда – ориентиране в неживата природа и реализиране на елементарни опити с вода, въздух, почва.

Между МООС в ДГ и МОЧОЧП в НУ има общи идеи:

  • И в двете се цели ориентиране на детето в обективн ата действителност;

  • И в двете основен източник е изучаването на природни и социални обекти и явления и техния реален вид;

  • И в двете средство за провокиране на познавателен интерес е научно-популярната литература

Разлики между МООС в ДГ и МОЧОЧП в НУ:

  • Обема и осмислеността на знанията – с напредване на възрастта – растат – в предучилищна възраст знанията са емпирични, конкретни, разпокъсани, а в начална училищна вързаст - систематизирани и свързани;

  • В предучилищна възраст обучението е под формата на игра, а в начална училищна възраст – организирана учебна дейност;

  • В предучилищна възраст се използват основно нагледни средства, а в начална училищна възраст – словесни.





  1. Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница