Принципи на възпитанието. Методи на възпитанието - същност, детерминанти

Чрез възпитанието се формира личността. Представлява целенасочен педагогически процес; организирано взаимодействие между субектите на възпитание, между обществото и личността; цели се изграждане на ценностна система и светоглед. Включва: умствено, нравствено, трудово, естетическо, физическо възпитание. Възпитанието има интегративен характер –влияе върху цялостната личност.

• 
  Принцип за уважение и взискателност към възпитаника – стимулират се пожителните постъпки у детето;
  
• 
  Принцип на единство на възпитателните изисквания;
  
• 
  Принцип за възпитаване на личността в соц. Общност(детската общност предполага по-координирани действия с останалите);
  
• 
  Принцип на съобразяване с възрастовите и индивидуални особености;
  
• 
  Принцип на приемственост и системност във възпитанието – следват се определени логически връзки при взаимодействие възпитател и възпитаник;
  
• 
  Принцип на съзнателност и активност;
  

• 
  Същност – начин, средство, инструмент, с който се реализат целите на възпитанието. Винаги се отнася за дейност, в която взаимодействат учител и ученик. Резултат от методите са поведение, навици, характер.
  
• 
  Детерминанти – биват: преки – конкретна възпитателна задача, време за реализация;непреки – цел на възпитание, възрастова особеност, специфика на условията.
  
• 
  Класификация – 1. Структуралистки подход – възпитанието трябва да подпомогне развитието на основните личностни сфери (знания, умения, навици); 2. Динамичен подход – провокира се личностната промяна.
  
• 
  Характеристика на методи
  

• 
  Беседа – може да бъде индивидуална и колективна, като активно трябва да е участието на учениците. Цели се формиране на правилна преценка за събития, постъпки, явления;
  
• 
  Дискутиране – начин за убеждаване чрез спорове и съпоставяне на противоположни мнения. Завършва с обобщение.
  
• 
  Разказване – словесно изложение на определен кръг знания. Цели се формиране на представи понятия.
  
• 
  Наблюдение – целенасочено възприемане на явления и събития от обществения живот (чрез филм, екскурзия). Етапи: подготвителен, непосредствено наблюдение, обсъждане.
  
• 
  Упражняване – утвърждаване на определени характеристики;
  

• 
  Форми и средства на възпитание: възпитаващи ситуации;съревнования;
  

4. 
   Умствено възпитание. Същност и съдържание на интелекта. Основни идеи и концепции за интелекта. Цел и задачи на умственото възпитание. Развитие на способностите на детето в предучилищна и начална училищна възраст.
   

Умственото възпитание е резултат от умственото развитие -съвкупност от знания, умения, познавателни процеси, умствени способности и действия. Целта на умственото възпитание най-общо е провокиране на мисловни процеси и получаване на знания. Също развитие на познавателните сили и интелектуална способност на ученика която позволява професионална реализация и развитие. Задачи на умственото възпитание са: овладяването на непрекъснато обогатяващата се система от знания,; изграждане на познавателен интерес и активност; развитие на интелектуални качества (дълбочина на разсъжденията, критичност), качества на ума (наблюдателност, гъвкавост), формиране на интелектуални способности.

• 
  Информационно – съдържателна – основава се на знанието, образите, понятията, като резултат от съзнателна интелектуална дейност;
  
• 
  Функционално – оперативна - при преработка на знания и информация – интелектуални способности – памет, въображение, развитие на мисленето.
  

• 
  Бине и Симон – интелектуалното развитие е наследствено и не се подава на обучение (изследвайки умствено изостанали деца);
  
• 
  Вилхелм Щерм – създава интелектуален коефициент IQ = умствена възраст 100
  
• 
  Гилфорд – има 4 видаинтелект: 1. Образен – разсъждава с евърху съсдържанието на сетивните образи; 2. Абстрактен – извличане на информация от изкуствени знаци, символи; 3. Семантичен – извличане на информация от думи, текстове; 4 социален – извличане на информация от поведението на хората;
  
• 
  Пиаже – интелектът е цяло и за неговото развитие може да се съди по развитието на речта
  

• 
  2-3годишни – характеризира се с нагледно действено и образно мислене – целенасочена предметна дейност
  
• 
  3-5 годишните – усъвършенстват се сензорните умения, целенасочена изследователска дейност, предметите се използват както в реална, така и във въображаема среда
  
• 
  5-7 годшните – използват конкретни понятия, познавателни стратегии. Характерно е преднамерено учене, обобщени представи за обкръжаващата среда.
  

5. Нравствено възпитание. Същност и особености на морала като социален феномен. Нравственото развитие на личността. Процес на нравственото възпитание – цел, задачи, съдържание. Особености на нравственото възпитание в предучилищна и начална училищна възраст.

Нравственото възпитание е свързано с развитието на морала – съвкупност от общоприети норми за добро и зло, за щастие, за съвест, за дълг. Нравственото възпитание цели формиране на нравствено съзнание, нравствени убеждения, поведение и качества. То е организиран продължителен процес за овладяване на морала като социален регулатор. Това означава, че човек преценява постъпките си и тези на останалите спрямо общоприети норми и нравствени принципи.

• 
  Формиране на нравствено съзнание (нравствена оценка на преживяванията) – чрез беседа разказ, внушение;
  
• 
  Формиране на нравствено поведение – чрез приучаване, упражнение;
  
• 
  Формиране на нравствени чувства – чрез пример.
  

6. 
   
   
   Изтегляне 141.44 Kb.
   
   Сподели с приятели: