Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фи­гура в духовните търсения на XX в. В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение

За да започнем борбата с отрицателните емоции, трябва първо да сме убедени, че нито една от тях не може да ни бъде полезна. Всички са еднакво лоши и всяка от тях е израз на слабост. Освен това трябва да сме убедени, че можем да се справим с тях, че сме способни да ги победим и отстраним, защото отрицателните емоции нямат свой център. Ако имаха ,такъв център, нямаше да имаме никакъв шанс да се избавим някога от тяхната власт. За наше щастие тези емоции същест­вуват в един напълно въображаем център, който може да бъде унищожен и премахнат, а когато това стане, ще се чувстваме много по-добре. Дори само да знаем, че това е възможно, ще е сериозен напредък, но в това отношение сме обременени от толкова предразсъдъци, убеждения и дори "принципи", че ни е трудно да се разделим с мисълта, че отрицателните емоции са един вид естествена необходимост, полезно средство за раз­товарване и т.н. Докато смятаме така, нищо няма да постиг­нем. Ще са ни необходими доста мъчителни размисли, за да стигнем до извода, че отрицателните емоции не изпълняват никаква положителна функция в живота, независимо че той протича изцяло под техния знак. Ето това никой не желае да разбере...

Една от нашите най-големите заблуди е тази, че отрица­телните емоции се дължат на външните обстоятелства. Често казваме, че сме "ядосани по напълно основателна причина", но всъщност само ние можем да бъдем причина за отрицател­ните си емоции - те не идват отвън, а се крият в пас. Ако искаме да се справим с тях, трябва да си даваме сметка, че нищо не може да оправдае гнева или раздразнението. Ние си мислим и това много ни устройва, че всяка наша отрицателна емоция се проявява или по вина на другите, или по стечение на обстоятелствата. Това е илюзия! Гневът ми не идва от ня­каква външна причина, а от самия мен. Причинителят на от­рицателните емоции не може да бъде външен - той е винаги в нас. Абсолютно сигурно е, че няма и не може да има наложи­телна причина, независимо дали действията на друг човек или определени обстоятелства, която би могла да оправдае моя изблик на отрицателни емоции. Причината е само моята сла­бост.

Ако се наблюдавате, ще видите, че едни и същи обстоя­телства не винаги предизвикват отрицателни емоции у вас, ко­ето още веднъж потвърждава факта, че истинската причина е във вас и външните дразнители са само привидни. Ако сте в добра форма, ако се помните, ако не се идентифицирате, нищо не може да ви принуди да проявите отрицателни емоции (го­воря най-общо и изключвам, разбира се, катастрофите). Но ако сте в лоша форма, т.е. идентифицирате се и сте се зареяли в мечти или нещо от сорта, то тогава и най-дребното нещо може да ви настрои агресивно.

Понякога, когато се опитвам да обясня на хората, че отри­цателните им емоции не се дължат на външни причини, те ми задават въпроси от типа на: "А как тогава ще коментирате скръ­бта за някой починал близък" и други подобни. Само по себе си страданието не е отрицателна емоция. То предизвиква от­рицателни емоции само ако се идентифицирате с него. Стра­данието може да бъде реално, докато отрицателната емоция никога не е реална. В края на краищата страданията обхващат съвсем малка част от живота ни, за разлика от отрицателните емоции, които го обсебват изцяло! И защо? Защото винаги им намираме оправдания. Винаги си мислим, че причината не е в нас. Разбира се, ако някой е изпълнен с отрицателни емоции и идентификации, той е способен да предизвика сходни реакции и у околните. В такива случаи човек трябва да знае как да се изолира - чрез самоприпомняне и неидентификация, и то с ясното съзнание, че тази изолация не означава безразличие. Когато се убедим, че отрицателните емоции не могат да се дължат на външни причини, повечето от тях изчезват. Първото условие обаче е да си даваме сметка, че те не биха могли да имат друга причина, освен тази, че ние самите ги искаме. Отрицателните емоции съществуват най-вече заради това, че ние им го позволяваме. Оправдаваме се с външните обстоя­телства и по този начин не предприемаме никакви сериозни мерки срещу тях. Отрицателните емоции не могат да същест­вуват и без въображението. Да изпитваш болка не е отрица­телна емоция, но когато тук се намесят въображението и идентификацията, болката се превръща в отрицателна емоция. Мъчителните емоции и страданията сами по себе си не са отрицателни, но когато започнем да бродираме върху тях всичко, което ни хрумне, те също стават отрицателни емоции.
4

След всичко това вече можем да пристъпим и към мето­дите за борба с емоциите. Те са много и най-различни, според случая, но преди това трябва да сме преодолели идентифика­цията и въображението. Хората влагат едно измислено и аб­солютно неоснователно значение в думата "въображение" -смятат го за някаква "творческа" или "селективна" способност. В действителност въображението е чисто деструктивна нак­лонност, която не се поддава на контрол. Обикновено си въо­бразяваме разни неща, защото са ни приятни, но много скоро започваме и да вярваме в тях, ако не във всички, то поне в някои. Най-често въображението се изразява в това да си при­писваш знания, сили или качества, които не притежаваш. В този случай въображението наистина е опасно. Когато човек просто си фантазира, гради "въздушни кули" и пр., би могло да бъде напълно безобидно и дори приятно занимание, стига да не води до идентифициране. Сама по себе си борбата с иден­тификацията и въображението е достатъчна да разруши много от обичайните отрицателни емоции или поне да ги облекчи до известна степен. Трябва да започнете с нея, защото прилага нето на по-ефикасни методи срещу отрицателните емоции възможно само ако вече сте преодолели до известна степен стремежа си към идентификация и сте приключили с негатив­ните фантазии. С това трябва да се свърши веднъж завинаги. Докато не го направите, няма смисъл да усвоявате други ме­тоди. Когато се опитвате да елиминирате въображението, ня­ма опасност да елиминирате някое реално чувство - ако е ре­ално, то просто не може да бъде елиминирано. На негативно­то въображение можете да сложите край; дори самият факт, че изследвате идентификацията, вече я поставя в определени рамки и ограничава, но истинската борба с отрицателните емо­ции тепърва предстои. Тя се базира преди всичко на вярната преценка - как се създават, какво се крие зад тях, колко безпо­лезни са и от колко много неща се лишавате заради удоволст­вието да изпитвате отрицателни емоции. Когато осъзнаете ка­кво губите, може би ще имате достатъчно сили, за да предпри­емете нещо по въпроса.

Трябва да разберете, че да не изразяваш отрицателни емо­ции и да се бориш с тях са две различни неща. Първото, което трябва да направите, е да се опитате да спрете да ги изразява­те. Нищо няма да постигнете в борбата с отрицателните емо­ции, докато не се научите да не ги изразявате. Установите ли някакъв контрол върху отрицателните емоции, вече можете да пристъпите и към изучаването им. Можете да опитате да ги класифицирате. Можете да установите кои отрицателни емо­ции изпитвате най-често, защо се появяват, какво ги предизви­ква и т.н. Трябва да разберете, че единствено мисълта може да контролира емоцията, но този контрол не се постига веднага. Ако в продължение на шест месеца мисълта ви тече във вярна насока, това не може да не окаже ефект върху отрицателните емоции, защото те се базират на неправилните разсъждения. Ако започнете днес да разсъждавате правилно, това не озна­чава, че отрицателните емоции ще се променят още утре, но ако започнете сега, до шест месеца промяна ще има. Почвата трябва предварително да се подготви. Ако успеете да си изградите правилно отношение към собствената си раздразни-мост, лошо настроение, мнителност или каквото е неприятно­то чувство, което най-често изпитвате, след известно време това отношение ще ви помогне да спирате отрицателната емо­ция още в зародиш. Оставите ли я да започне, вече няма как да я спрете. Борбата трябва да започне в мислите ви и вие трябва да намерите най-верния път към дадена тема. Не можете да контролирате настроението си, когато то вече е избило наяве. Вече е късно - то се е измъкнало на свобода. Можете да конт­ролирате неща като настроението само по един начин.

Представете си, че трябва да се срещнете с някой, който ви дразни. Независимо от обстоятелствата този човек винаги ви кара да демонстрирате раздразнение. Това не ви харесва, но как да го спрете? Започнете с анализ на собствените си мисли. Какво мислите за този човек - не какво усещате, ко­гато сте раздразнени, а какво мислите за него, когато сте спо­коен. Може би спорите мислено с него, убеждавате го, че не е прав, посочвате му всички негови грешки - най-общо казано, той се държи лошо с вас. Ето къде грешите. Трябва да се нау­чите да разсъждавате правилно. Трябва да намерите вярната насока за разсъжденията си. Ако успеете, може да стане така: макар и много по-бърза от мисълта, емоцията е нещо времен­но; мисълта обаче може да стане постоянна, тъй че каквато и емоция да се поради, тя ще се сблъска с тази постоянна мисъл и няма да може да се прояви. Тоест, можете да се борите с отрицателните емоции единствено с помощта на правилното разсъждение, както се вижда от този пример. Сега нека се вър­нем на въпроса какво трябва да се разбира под правилно раз­съждение и правилно отношение към отрицателните емоции.
6

Нека отново повторим: първо трябва да разберете, че от­рицателните емоции са нещо нередно и безполезно, а след то­ва че те не могат да съществуват без идентификация. Това ще ви отнеме доста време, но когато го направите, ще трябва да

се опитате да разделите вашите отрицателни емоции в три ка­тегории. В първата влизат онези повече или по-малко привич­ни отрицателни емоции, които са често явление в нашето еже­дневие и винаги имат връзка с идентификацията. Естествено, трябва да ги държите под око и да сте установили вече няка­къв контрол върху тях. След това ще трябва да се позанимаете по-обстойно с тях, като се стремите да избягвате каквато и да била идентификация - не само по отношение на тези емоции, но и за всичко останало. Ако това ви стане привична нагласа, то ще се отрази и на самите емоции. Ще видите, че те ще запо­чнат да изчезват.

Във втората категория са емоциите, които не ви навестя­ват толкова често. Тук са по-трудните и по-сложни емоции, свързани с определен мисловен процес: мнителността, болез­нените чувства и още ред други. Те са по-трудни за овладява­не. Можете да се справите с тях, ако си изградите подходяща вътрешна нагласа по пътя на разсъжденията - само че не в моментите, в които изпитвате отрицателни емоции, а в про­междутъците, когато сте спокойни. Опитайте се да откриете най-точното отношение, най-верния поглед и го превърнете в свое постоянно качество. Ако разсъждавате във вярна насока и си изградите правилно отношение, ще изземете цялата власт от ръцете на отрицателните емоции.

А ето ви и третата категория. В нея попадат най-интензи­вните, най-сложните и най-редките емоции. Срещу тях обаче не можете да направите нищо. Двата метода, които споменах­ме - борбата с идентификацията и изграждането на правилно отношение - тук не помагат. Когато се появи такава емоция, единственото, което можете да направите, е да се опитате да си спомните за себе си, и то с помощта на самата емоция. Така с течение на времето те ще започнат да се променят. То­ва обаче не е никак просто и за него се изисква специална по­дготовка.
7

Ние се изучаваме не с оглед на това, което сме, а което бихме могли да станем, затова след като проучим нещата ка­кто следва, ние се заемаме да ги променим. Само по себе си едно сериозно изследване е достатъчно да предизвика опреде­лени промени, но резултатите могат да бъдат провалени от някоя отрицателна емоция. Ако започнете да работите за соб­ствената си промяна, без да сте овладели отрицателните емо­ции, една част от вас ще върши работата, която искате от нея, но другата всячески ще пречи, тъй че в един момент ще се окажете в много по-незавидно положение, отколкото сега. Имал съм такива случаи с хора, които не са искали да се разделят с отрицателните си емоции и нашата работа се е оказвала не по силите им. От време на време те явно си даваха сметка за опа­сността, която ги грози, но не полагаха достатъчно усилия и отрицателните им емоции непрестанно се засилваха. Вече се каза, че правилното отношение към отрицателните емоции уни­щожава повечето от тях. Ако не искаме да провалим бъдещи­те си резултати, нека се постараем да си изградим такова от­ношение още от самото начало.

Правилното отношение към даден проблем е резултат от правилни разсъждения относно крайната цел. Например мно­го хора живеят само чрез възраженията - те разсъждават по-задълбочено, само когато срещат възражения. Ако ие се сблъ­скат с такива, те нямат чувството, че работят, разсъждават или че вършат каквото и да било. Повтарям: почти всичките ни отрицателни емоции се крепят на измисленото обвинение или предварително приетата теза, че не ние, а някой друг е вино­вен за тях. Ако поразсъждаваме малко по-упорито, ще се убе­дим, че никой друг не може да бъде виновен и само ние сме причина за онова, което се случва с нас. Тогава отношението ни към отрицателните емоции и обвиненията ще започнат да се променят. По-късно този верен ход на мисълта, това ново отношение и поглед върху нещата може да се превърне в постоянен процес и тогава отрицателните емоции ще станат съв­сем спорадични. Ако е постоянен, този верен ход на мисълта би могъл да въздейства на отрицателните емоции и ще започ­не да разкрива още в зачатък.

Трябва да се научим да променяме, когато е необходимо, възгледите си или да приемаме нови. Ако от една определена гледна точка нашите действия са съвсем машинални и ние не сме способни да направим нищо сами, то от друга се оказва, че все пак има някои неща - не много, но има - които бихме могли да направим. В нас се крият някои неподозирани въз­можности. Това, че не умеете нищо, е вярно дотолкова, до­колкото не можете да промените онова, което чувствате в дадения момент, но можете да се накарате да мислите по оп­ределен начин в тези моменти. Така се започва. Трябва да зна­ете кое е възможно и да започнете с него. защото възможност­та да направиш нещо, вместо да го оставиш да стане от само себе си, се увеличава много бързо. Можете да се заставите да мислите за нещата по определен начин и да не го правите, когато това не се налага.

Вие просто не си давате сметка каква огромна сила се крие в мисълта. В случая не става дума за някакво философско обя­снение на силата. Силата се крие в самия факт, че ако винаги разсъждавате по най-правилния начин за определени неща, то­ва може да се превърне в постоянно състояние и ваша устой­чива нагласа. Ако откривате в себе си склонност към някакви неподходящи емоционални прояви, на първо време не можете да направите нищо, защото вече сте си изградили вследствие на неверните разсъждения навика за подобни реакции. Но ако за известен период разсъждавате вярно, ще можете да си изг­радите навик за по-различни реакции. Само че за този метод се изисква разбиране, и то дълбоко разбиране. Можете да го прилагате към най-различни неща. Всъщност това е и единст­веното, което можете да направите. Няма друг, по-пряк начин за борба с отрицателните емоции, защото вие не ги владеете, както няма и друг начин да се предпазите от тях, ако предва­рително не се подготвите за евентуалния сблъсък. Нищо няма да постигнете, ако само от време на време се съгласявате, че отрицателните емоции ви вредят. Това трябва да бъде много дълбоко убеждение, иначе ще трябва да живеете постоянно под угрозата на поредната им демонстрация. Веднъж завинаги тря­бва да разберете колко много губите от тези спонтанни прояви на лошо настроение. Всеки път те ви отдалечават от целта, към която се стремите и ви лишават от онова, което искате да получите.
8

За да си изградим правилно отношение към нещата, тряб­ва да се научим да разсъждаваме по различен начин и да ми­слим по-дълго. Всичките ни мисли са твърде кратки. Докато не разберете от личен опит каква е разликата между "кратка­та" и "дългата" мисъл, тази идея ще ви изглежда напълно без­смислена.

Докато позволяваме мисленето ни да зависи изцяло от при­вичните асоциации, то няма да се подобри, но когато опозна­ем някои нови гледни точки, ще можем да си изградим и нови асоциации. Ние например сме свикнали да мислим в абсолю­тни категории - всичко или нищо - а трябва да разберем, че всяко ново нещо се появява най-напред като смътен проблясък. Мярка се за миг и изчезва. С течение на времето тези проблясъци стават все по-продължителни и вече можете да ги ви­дите и забележите. Нищо не идва още от първия път в завър­шен вид. Всичко, ,което може да усвоите, се мярка, изчезва, отново се появява и после пак изчезва. Много време трябва да мине, за да започне да се задържа за малко, така че да можете да му намерите име, един вид да го отбележите. Ще се въздър­жа от примери, защото това би довело до излишни игри на въображението ви. Ще кажа само, че ако положи необходими­те усилия, с помощта на самоприпомнянето човек започва да забелязва и неща, на които преди не е обръщал внимание. На­шето зрение не е чак толкова ограничено, както си мислим. Има много неща, които можем да видим, но не забелязваме.

Но няма да започнем да възприемаме нещата по различен на­чин, ако не се научим да мислим по различен начин. Ние има­ме известен контрол единствено върху нашите мисли, но не и върху възприятията си. Възприятията не зависят от нашите же­лания или решения - те зависят от състоянието на нашето съ­знание, от това доколко сме будни. Ако човек остане буден за определен срок, да кажем, един час, той ще може да види мно­го неща, които дотогава не е успявал да види.

Въпросът за използването на правилното отношение като оръжие срещу отрицателните емоции изисква разбиране; той е свързан с отношението ни изобщо към емоциите, защото мо­жем да имаме правилно или неправилно отношение към отри­цателното в нас. То всеки път е различно и не може да бъде подведено под някакъв общ знаменател. Трябва да направим поотделно разбор на всяко свое становище, за да установим, че в някои случаи подхожда положително отношение, докато в други - отрицателно. Положителното отношение спада към онази част на нашия интелект, която казва "Да", а отрицател­ното - към частта, която казва "Не". Може да има и други реакции, но тези двете са най-важните. Липсата на разбиране към дадена тема или проблем може да се дължи просто на неправилното ни отношение към тях. Има хора, които имат отрицателно отношение към всичко, а има и такива, които се опитват да си изградят положително отношение към неща, към които отношението им би трябвало да бъде отрицателно. Ако използваме "положително" и "отрицателно" в най-обичайния смисъл на одобрение и неодобрение, можем да заявим, че за да разберем някои неща, трябва да имаме отрицателно отно­шение към тях, докато други могат да бъдат разбрани само положително. Безразборното положително отношение към не­щата може да има същите печални последици, както и отри­цателното, но понякога отрицателното отношение може да бъде от полза, защото в живота има доста неща, които могат да бъдат разбрани само ако проявим нужното отрицателно отно­шение към тях. Естествено идентифицирането с отрицателно­то отношение ще предизвика и отрицателни емоции, но това може да се избегне, а и много често идентификацията е следс­твие от неподходящо отношение. Колкото и парадоксално да звучи, но ние имаме толкова много отрицателни емоции, за­щото нямаме необходимото отрицателно отношение към от­рицателните емоции. От друга страна, в мига, в който изпита­те отрицателно отношение към нещо, свързано с нашата ра­бота по самоусъвършенстването, вие ще престанете да разби­рате какво правите.

А какво трябва да разберем: ние нищо не контролираме, защото сме машини, на които могат да се случат всякакви не­ща. Ако само говорим, нищо няма да се промени. Иска се още нещо, за да престанеш да действаш като машина. Иска се да промениш отношението си. Отношението може да бъде неза­висимо от емоциите и до известна степен се намира под наш контрол. Например можем да контролираме донякъде своето отношение към знанието, приятелите, към пашата работа и самоизучаването. Всъщност за да имаш отношение, трябва да си избереш гледна точка - ако тази гледна точка е подходяща, ефектът е един; ако не е, ефектът е съвсем друг. С други думи, ако не можем да направим нещо, то поне можем да променим отношението си към него.

Правилното отношение може постепенно да се усъвършен­ства в хода на самонаблгодението и изучаването на околния свят, които да са съобразени с нашата специфична методика. Едно такова изследване зависи не толкова от знанията, колко­то от различния начин на мислене. Различното мислене може да дойде само от различно отношение и от разбиране за отно­сителната стойност на нещата. Промяната на отношението не води веднага до промяна на цялото ни същество. За целта е необходима оценка.

Трябва да помислите много сериозно, преди да започнете работа върху себе си с идеята за цялостна промяна, т.е. да се осъзнаете и установите връзка с висшите центрове. Тази рабо­та не допуска никакви компромиси и изисква огромна само­дисциплина, както и готовност да се спазват всички правила и най-вече преките инструкции.

Помислете си сериозно: готови ли сте наистина за едно подобно начинание? Съгласни ли сте да изпълнявате това, ко­ето ви се каже? Разбирате ли необходимостта от такива изис­квания? Имайте предвид, че щом веднъж приемете, връщане няма. Ако в някакъв момент решите да се върнете към старо­то положение, ще загубите всичко, което сте постигнали, и за­губата ще е доста осезателна, защото всяко ваше постижение ще се обърне срещу вас. Трябва да знаете, че тези неща не се лекуват.

Ако искате да разберете защо са нужни правила и инстру­кции, първо трябва да си дадете сметка за собствената си механичност и безпомощност. Ако още не сте убедени в тях, по-добре изчакайте или започнете нещо по-просто, например да изучавате системата, работата по групи и т.н. Ако го правите съвестно и по правилата, то също ще ви помогне да осъзнаете своето положение и какво ви е необходимо. Все пак гледайте да не отлагате прекалено много. Ако ще се върши сериозна работа, трябва да се побърза. Не е зле да запомните и още нещо: ако днес ви се е открила някаква възможност, утре това може и да не се повтори. Тъй че колкото повече отлагате, тол­кова повече шансове пропускате.

Ако вече сте взели решение да работите върху себе си и сте приели правилата, трябва да се научите да мислите по-бързо. Когато ви предлагат да свършите нещо, трябва да мо­жете да отговорите утвърдително още на минутата. Започ­нете ли да се колебаете и увъртате, предложението може и да не се повтори. Ще ви се дава време да го направите, но не и да умувате дали да приемете. Ако тепърва ще се убеждаваме и преодоляваме иронията, подозренията или отрицателните ре­акции от типа на страха, недоверието и т.н., задачата вероятно ще се окаже непосилна за вас. Усетите ли колебания, мислете за своята механичност, за негативното във вас, за своенравие-то... Но мислете бързо. Не можете сами да се справите с ва­шите слабости. Всяка задача, която ви се възлага, има за цел да ви помогне. Ако се колебаете или откажете да я изпълните, значи отказвате помощта. Ето това трябва да ви е ясно.

Трябва да заживеете с мисълта, че сте безпомощни и по­тънали в дълбок сън. Можете да засилите това убеждение, ко­гато си напомняте най-редовно за своята незначимост, убогост и безсилие във всяко отношение. Нямате абсолютно ни­що, с което да се гордеете. Няма на какво да се опрете, за да дадете каквато и да било оценка. По този начин, стига да сте достатъчно откровени със себе си, ще видите, че винаги сте грешали и проваляли, когато сте се опитвали да действате на своя глава. Вие не умеете да мислите правилно. Нямате верен усет. Постоянно се нуждаете от помощ и ето че ви я предла­гат. Само че трябва да се отплатите за помощта - ако не с друго, то поне като не възразявате срещу нея.

Ако наистина искате да се промените, трябва да разбере­те, че ви предстои гигантски труд. Едва ли може да очаквате особени постижения, когато още на първите стъпки започвате да се разколебавате, да спорите или да се настройвате подоз­рително и негативно. Не забравяйте, че вие сте тези, които се нуждаят от помощ.

Ако ще вършите сериозна работа, ще трябва да преодоле­ете много неща в себе си. Не можете да продължите със ста­рите си предразсъдъци, закостенели възгледи и всевъзможни идентификации, симпатии и антипатии.