Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фи­гура в духовните търсения на XX в. В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение

В същото време обаче трябва да разберете, че личното, индивидуалното, не винаги е отрицателно. Понякога то дори помага, но може да бъде и много опасно, ако не отстраните своевременно недостатъците му, преодолявайки стремежа си към идентификация и осъзнавайки напълно своята слабост и механичност:

Постарайте се също така да разберете, че ви очакват су­рови изпитания и огромни усилия. Само при тези две условия можете да се промените и постигнете желаната цел.

Страданието не означава непременно самоизтезание. Пър­во трябва да си изградите ново отношение към страданието. Страданието може да бъде резултат от вашите чувства, мисли или действия, свързани с дадена цел, но може да се дължи и на някоя ваша грешка или на отношението, действията и чувс­твата на други хора. По-важно обаче е вашето отношение към него. Страданието става "доброволно" и "съзнателно", когато не роптаете срещу него и не се опитвате да го избегнете, а го приемате като неотменна част от работата, един вид средство за постигане на вашата цел.

Усилието става съзнателно, когато се основава на разби­рането; Първо трябва да разберете необходимостта от това усилие, както и причините, които обуславят тази необходимост. Основната причина е, че трябва да разбиете стените на ваша­та механичност и своенравие, да разрушите онази стена в па­метта ви, която ви отделя от самите вас, т.е. всичко, в което досега се е изразявало вашето битие.

Ако искате да разберете по-добре защо трябва да приема­те без колебания възлаганите ви задачи, защо са нужни всички тези доброволни лишения и усилия, припомнете си отново за­що сте се заели с тази работа, кога сте осъзнали за пръв път факта, че сте машини и кога за пръв път сте разбрали, че не знаете нищо. Ето че в началото сте го знаели, затова сте по­търсили и помощ, а сега се колебаете дали да правите онова, което ви казват. Опитвате се да избегнете всяка принуда, дър­жите на своята гледна точка и на своите разбирания. Но нима вече не сте се убедили, че и гледната ви точка, и разбиранията ви са еднакво подвеждащи и фалшиви? Защо тогава държите на тях? Мъчно ви е да се разделите ли? Добре, запазете ги тогава, но знайте, че така запазвате и всичко слабо, всичко фалшиво у себе си. Разберете, средно положение няма. Трябва да решите веднъж завинаги — или ще работите или няма да работите.
Работата върху себе си

Постарайте се да запомните насоките, в които трябва да насочите усилията си и никога да не ги забравяте. И така, кои са насоките? Трябва да работите върху своето мислене, съзна­ние, емоции и воля. Всяко от тях изисква специално внимание, специални методи и специално разбиране. След време те ще започнат да се застъпват и в един момент ще се слеят, но в началото трябва да подхождате поотделно.

Постарайте се да разберете в какво се изразява работата върху мисленето. Трябва постоянно да си преговаряте всички идеи от системата, имащи отношение към човека и вселената, и особено тези, които имат връзка с психологията - изучава­нето на емоциите, множеството "азове", деленията в човека, какво е "фалшива личност" и постоянен "аз", какво представ­лява езотериката и какви школи и методи има. Всичко това нека присъства постоянно в мислите ви или поне колкото се може по-често. При всяка възможност трябва да насочвате ми­слите си към някоя идея или аспект на системата и използва­ните методи.

Постарайте се да разберете защо е необходимо да прила­гате тези методи и принципи на работа и в личния си живот, и най-вече как да разсъждавате за своите лични проблеми - с оглед на това доколко могат да се отразят на самата ви рабо­та. Не го ли направите, никога няма да постигнете вътрешно единство. Ако оставите дори и част от вас да разсъждава неп­равилно, не очаквайте, че останалите ще налучкат сами вер­ния път.

Един от най-важните моменти в работата върху мислене­то е да се разберат принципите, правилата и методите на ра­бота в школа. Мисълта ви трябва да бъде тренирана, за да не се лута в избора си между правилно и погрешно. Трябва да си давате съвършено ясна сметка за взаимоотношенията си с мен, с останалите, които са ангажирани в нашата работа, както и с външните.

Свикнете с мисълта, че щом ще започвате да работите върху себе си, това означава, че се отказвате от собствената си свобода. Тази свобода, разбира се, е илюзорна, но когато чо­век реши да спазва нашите правила и закони, той естествено ще трябва да се съобразява с много повече неща, отколкото тези, които не си поставят неговите цели.

Постарайте се да разберете от какво значение за нашата работа са.мълчанието, искреността и истината.

Човек не бива да очаква, че ще постигне нещо, ако не умее да мълчи, когато интересите на работата го налагат. По нача­ло хората говорят твърде много, кога за собствено успокое­ние, кога от мнителност, суета или желание да преживеят от­ново някоя приятна или неприятна случка. Говорят, защото не могат да устоят на желанието си да се идентифицират със са­мия акт на говорене или просто не разбират, че има и теми, които не бива да се обсъждат. Желанието да говориш става особено неудържимо, когато знаеш много добре, че не бива да го правиш...

Смятам, че е излишно да ви обяснявам дали трябва да обсъждате нашата работа с външни хора. Би трябвало да сте си изяснили този въпрос много преди да започнете работа.

Просто внимавайте, когато говорите за работа, дори и с най-близките си, освен ако аз не съм ви казал да го правите.

Не бива да очаквате, че ще постигнете успех в работата, ако не сте напълно откровени със себе си и с мен. Що се отна­ся до другите, които вършат същото, можете да се споразумеете доколко откровени да бъдете помежду си, дали за всичко или само по определени теми, но това също може да стане само с мое разрешение, също така трябва да ме осведомявате най-редовно за всичко, което си говорите.

Не очаквайте успех и ако се страхувате да ми кажете истината или го правите неохотно, дори и когато аз съм ви наредил.

Също така трябва да разберете, че ако искате да се занимавате с тази работа, никой няма право да иска от друг да запази нещо в тайна от мен, както и никой няма право да обещава подобни неща. Това е един много важен момент.

Трябва да сте готови винаги да ми разкажете всичко за себе си, както и онова, което сте научили от другите. И това трябва да го правите, без да ви се напомня, със съзнанието, че то е неотменна част от работата.

Трябва да разберете, че не можете да спазвате само част от правилата, а останалите да забравите или направо да отх­върлите. В нашата работа дисциплината е едно от най-важни­те неща.

Трябва да разберете какъв е смисълът на доброволната жер­тва и страданието, кои са подходящите моменти и методи, както и целите и евентуалните резултати от такива жертви.

Трябва да разберете защо трябва да произнасяте много внимателно думата "аз". Ако говорите за себе си, можете да кажете "аз" само когато сте сигурни, че става дума за работа­та ви върху себе си или за някоя идея, правило или принцип, свързани с нея, или когато това не противоречи на нашите пра­вила и принципи. Във всички останали случаи първо разбере­те коя част от вас казва или мисли това и се постарайте да я определите. Разбира се, не се увличайте. Например, можете спокойно да кажете: "Аз отивам да си купя цигари", но не и да заявите: "Аз не харесвам еди кой си". Първо разберете коя част от вас не харесва този човек и не приписвайте това чувство на цялото си същество.

Щом ще се занимавате със самоизучаване, трябва да осъ­знаете необходимостта от самонаблюдения. Научете се да правите разлика между функции и съзнание. Трябва винаги да зна­ете коя функция действа в момента: интелектуалната, емоцио­налната, двигателната или инстинктивната, като не забравяте, че и интелектуалният, и инстинктивният център имат положи­телна и отрицателна част и че всички центрове имат своите двигателни, емоционални и интелектуални части. Когато раз­берете в какво се изразява вниманието, ще разберете и на как­ви части се делят центровете.

Ако ще изучавате съзнанието, не бива да забравяте нито за миг онова, което вече знаете за съня и будното състояние, за различните нива на бодърстване, както и за връзката между висшите центрове и висшите състояния на съзнанието. Пом­нете, че вашата цел е да постигнете по-високите степени на съзнание и да установите връзка с висшите центрове. Но вис­шите центрове имат и много неизвестни функции, които не могат да се опишат с познатата ни терминология. Те имат съ­що много по-голяма сила и много по-дълбоко проникват в за­коните на природата. Не е зле да знаете, че много проблеми, които остават неразрешени в обичайното ни състояние, нами­рат своето разрешение с помощта на висшите центрове. Не­престанно си напомняйте за постоянния "аз", за да разберете на какво разстояние сте от него и колко още усилия и жертви са ви необходими, за да го достигнете.

Когато работите върху съзнанието, първото, което тряб­ва да разберете е, че тази работа е изцяло практическа. Тук няма полза от теоретични разсъждения. На второ място, ра­ботата върху съзнанието може да даде резултат само ако се върши постоянно или поне колкото се може по-често. Работи ли се половинчато, на приливи и отливи и от дъжд на вятър, нищо няма да се получи. Тъй че положете максимални уси­лия, за да ви стане тази работа постоянно занимание. В нача­лото трябва да се ръководите от една-единствена мисъл - колко важно е да си спомните себе си. Трябва постоянно да се под­сещате за това. Така по-лесно ще разбирате в кой момент не си спомняте за себе си.

Не бива да забравяте обаче, че тази мисъл може да ви послужи само за подготовка и на нея можете да разчитате до определен момент. По-нататък ще можете да продължите са­мо с помощта на волята и емоциите.

Не забравяйте също, че съзнанието се измерва с продъл­жителността на периодите на осъзнаване и с тяхната честота.

В началото усилията ни за осъзнаване изглеждат почти безнадеждни. Резултатите обаче няма да закъснеят. Ще се убе­дите сами, когато моментите ви на самоосъзнаване започнат да идват сякаш от само себе си, без никакви усилия от ваша страна. Всъщност, те са резултат от предишни усилия.

Методът със "стопирането" на мислите помага много за самоприпомнянето. Много важно е още от самото начало да се борите срещу въображението и механичните приказки (без значение дали говорите на себе си или с други хора). Но много по-голям стимул се съдържа в страданието. Единствено по този начин работата върху съзнанието става истинска и сериозна. Всичко друго е само подготовка.

По същия начин и работата върху емоциите трябва да бъде изцяло практическа. Започнете с борба срещу отрица­телните емоции. След като установите известен контрол вър­ху тях и осъзнаете до какви печални последствия водят те, не само във вашия живот, но и изобщо, трябва да си направите план за работа върху идентификацията, въображението и лъ­жата съобразно формите, в които те се проявяват при вас.

Тук не бива да се страхувате да си причинявате болка. Раз­берете, че за да постигне това, което иска, човек трябва да го изстрада. Можете да го направите по определени правила. На­пример да кажете нещо за себе си или за други хора, което не бихте искали да кажете, но са ви накарали да го направите. Можете да изпаднете в много емоционално състояние само при мисълта, че е възможно някога да кажете нещо подобно -все едно, че някой ви накара да говорите откровено по най-деликатните и интимни въпроси, тези, за които мислите, че изобщо не бива да се обсъждат или само завоалирано.

Но това не е всичко. Очакват ви много други изпитания. Трябва да разберете, че страданието с единственото активно начало у нас, което може да бъде издигнато до нивото на чувство, което ще рече и на още по-висши нива като мисъл и разбиране.

Няма защо да се притеснявате, ако разсъждавате трезво за своите емоции и откривате противоречията между тях, не­зависимо, че това ще ви причини много болка. Ако сравнявате различните си емоции, предизвикани по една и съща причина, вие ще откриете своите буфери и така ще можете да ги унищо­жите, стига да не жалите усилия и да не страхувате от болката.

Запомнете, че това ще пробуди съзнанието ви, което озна­чава да усещате едновременно всичките си противоречиви емо­ции. Но запомнете и това: пробуждането на съзнанието е за­дължителна предпоставка за всички останали по-високи сте­пени на съзнание.

Упражнявайте се да отстранявате идентификацията и въ­ображението от отрицателните си емоции, без да ги унищожа­вате. В това отношение може да постигнете доста неочаквани и твърде интересни резултати.

Научете се да трансформирате всяка емоция в нагласа на мисълта и я прехвърлете в съответната сфера. В емоционал­ния център има толкова ненужни и дори неприятни емоции, които не биха просъществували там нито миг без намесата на идентификацията и въображението, но ако успеете да ги раци­онализирате, те могат да ви бъдат много полезни при вашите наблюдения - и на себе си, и на околните, както и за познани­ята ви като цяло.

Постарайте се да минете през всички емоции, които сте изпитвали, откакто сте свързани със системата - емоциите, които имат отношение към самата система, към мен, към вас и към останалите, които се занимават с тази работа.

Постарайте се да бъдете максимално искрени и открове­ни със себе си. Би трябвало да видите, че винаги сте се опит­вали да извлечете лична полза от самия факт, че сте се заели с тази работа - например, от тази специфична близост и заду­шевност, която се установява между хората в хода на работа­та, дължаща се на общия интерес към психологията и на отпадането на повечето "буфери", които срещате при опитите си да се сприятелите по обичайния механичен и сантиментален начин, в любовните връзки и т.н. Вижте каква полза сте извле­кли за себе си, откакто се занимавате с тази работа. Вижте колко често сте проявявали егоизъм и пресметливост, колко малко сте дали на работата и колко много сте получили от нея. Вижте колко много колебания са се криели зад вашите реакции, колко много претенции и капризи сте проявявали, ко­гато хората са се опитвали да ви помогнат. Постарайте се да си припомните колко едностранчива е била оценката ви за са­мата работа и колко много ви е липсвала. Постарайте се да видите колко неразумни сте били, когато сте изразявали нега­тивно отношение към хора, които са ви помагали и много от тях вече ги няма. Опитайте се да се видите такива, каквито сте. И повече не бездействайте, нито пък се утешавайте с празни надежди и очаквания за чудеса или с обещания, че от утре за­почвате нов живот.

Помислете за живота изобщо, за масата заслепени и зас­пали хора по света, лишени от всякакъв шанс да станат нещо друго. Помислете и за себе си - колко възможности сте полу­чили, колко сте пропуснали и колко продължавате ежедневно да пропускате.

Помислете за смъртта. Не знаете колко време ви остава. Спомнете си и това: ако сега не се промените, всичко пак ще се повтори, всички тези глупави недоразумения, нелепи греш­ки, пилеенето на време и възможности - всичко ще се повтори с изключение на онзи шанс, който сте имали през този живот, защото шансовете никога не се повтарят.

Следващия път ще трябва да бъдете много по-внимател­ни. Ще се наложи да си спомните и много повече неща. Но как ще стане това обаче, ако сега не запомните нищо?

Постарайте се да разберете в какво се състои работата върху волята. Започнете с работа върху ума и съзнанието; ра­ботата върху емоциите ще ви даде допълнителни сили и ще ви подготви за бъдещите усилия. Но истинската ви работа върху волята ще започне с опитите да схванете същността на своенравието и да откриете примери за своенравие в собствените си постъпки. На този етап възниква необходимостта да бъдете максимално откровени със себе си, както и да сте готови да ми казвате за своите прояви на своенравие. Постарайте се да разберете, че всяко решение, което взимате от свое име, но което би могло да се отрази и на работата ви, е проява на сво­енравие.

За да разберете по-добре разликата между воля и своен­равие, научете се да виждате разликата между механично и съзнателно. Своенравието винаги е механично, а волята - ви­наги съзнателна. Разберете, че дори на нормално ниво има огромна разлика между механичното и съзнателното. В живо­та тази разлика е свързана с разликата между съществено и несъществено, но в живота тази разлика варира при различни­те хора и се променя съобразно обстоятелствата. За тези, кои­то са в школа, "същественото", важното е винаги свързано с работата.

Ако смятате, че сте свързан с работата на дадена школа или желаете да се занимавате с това, но се колебаете поради чисто житейски обстоятелства и не знаете кой път да избере­те, винаги можете да установите кое е по-важното за вас, като разгледате въпроса от тази гледна точка.

"Важното" винаги е свързано по един или друг начин с работата и никога не противоречи на принципите и методите на работата. Механичните решения и механичните действия са винаги в противоречие с работата и се отразяват зле на ва­шата работа и позициите, които сте извоювали в нея.

Ако не можете сами да решите кое е по-важното за вас и кой път да изберете, трябва да ме попитате.

Ако имате сериозно отношение към работата и искате да продължавате с нея, не бива да взимате никакви решения, ко­ито могат да се отразят на живота ви, ако не сте взели преди това и моето мнение. Всяко ваше лично решение по сериозен проблем е свързано със своенравието.

Но вие не можете да искате моето мнение или решение, когато вече сте направили своето и сте започнали да действате на тази основа, защото това означава, че сте дали простор на своенравието си и в такъв случай е твърде късно да ме пи­тате. При такава ситуация вашите въпроси не са нищо друго, освен проява на неискреност и опити да ме заблудите с мними претенции.

Постарайте се да разберете, че механичните действия и механичните решения винаги се базират на съображения, кои­то нямат нищо общо с работата (колкото и да се убеждавате, че резултатът ще е от полза за нея), съображения за удобство и спокойствие или просто следствие на отрицателни емоции и въображение.

Постарайте се да разберете, че щом сте заели с нашата работа и искате да останете, най-голямата проява на механичност е да ме лъжете или да криете истината от мен.

Изкисването за пълна откровеност не важи единствено за тези, които тепърва започват работа с мен. На тях им предс­тои солидна работа върху ума и съзнанието, за да стане откро­веността необходимо и задължително условие. Но щом уста­новят необходимостта от индивидуална помощ и щом аз съм преценил, че се готови и че мога да им помогна, влиза в сила и правилото за пълната откровеност. То е задължително както за тези, които от пет години се занимават с тази работа, така и за онези, които са навлезли в нея много по-отскоро, но вече са формулирали своята цел.

Запомнете, че основната ви работа трябва да се насочи към своенравието. Човек започва да се разделя със своенрави­ето си, когато спазва правилата, но трябва да бъде и искрен. По-късно ще се наложи да скъса със своенравието по всички сериозни проблеми и да приеме волята на друг, в случая -моята. Само ако го направи, и то с пълното съзнание за него­вата необходимост, той ще започне бавно да придобива своя собствена воля. Това е истината: самият акт на скъсване със своенравието е първата стъпка и първата проява на истинска­та воля.

Четирите направления, в които трябва да протече вашата работа върху себе си, могат да бъдат определени и така:

- работа върху интелекта (подготвителният етап);

- работа върху съзнанието (крайната цел);

- работа върху емоциите (средствата и енергията);

- работа върху волята (контролът и допълнителната енергия).
Що е школа?

Що е школа?

Школата - това е организация, в която на определен брой подготвени хора се предава знание, идващо от по-висш разум.

Най-същественото в една школа е знанието, което идва от по-висш разум. Това означава, че школите не могат да се сфор­мират произволно, без участието на хора, придобили позна­ния в школи. Друг много важен факт е селекцията, упражнява­на от школата, т.е. подборът на самите ученици. Допускат се само хора с определена подготовка и определено ниво на раз­биране. Една школа не може да бъде отворена за всички, не може да бъде отворена дори и за много хора. Школата винаги е затворен кръг с инструктор в центъра.

Школите могат да бъдат на най-различно ниво в зависи­мост от подготовката и общото ниво на учениците. Колкото по-високо е нивото, толкова по-големи са и изискванията към тези, които я посещават.

Преди да се говори защо са необходими школи, трябва да се разбере за кого са необходими, тъй като те изобщо не са нужни на огромното мнозинство от човечеството. Школите са необходими на онези, които вече са проумели неадекватността на познанието, натрупвано по пътя на обичайните разсъж­дения, и които усещат, че не могат да разрешат със собствени сили проблемите, които ги обкръжават, нито да открият вер­ния път. Само такива хора са в състояние да преодолеят труд­ностите, свързани с школската работа и само за тях са необходими самите школи.

За да схванем необходимостта от школи, трябва първо да разберем, че знанието, идващо от хора с по-висш разум, може да бъде предадено едновременно на много ограничен брой хо­ра при задължително спазване на цели серии от определени условия, които трябва да са добре познати на инструктора в школата, и без чието познаване то не може да бъде предадено правилно.

Наличието на такива условия и невъзможността да се ра­боти без тях обяснява необходимостта от организация. Преда­ването на знания изисква усилия и от страна на този, който ги получава, и от страна на този, който ги дава. Организацията подпомага тези усилия и им дава възможност за реализация. Тези условия не могат да се налагат без основания. Една шко­ла може да се организира само по определен план, отработен и опознат много преди това. В школите не може да има нищо произволно и импровизирано. Но школите могат да бъдат от различен тип в съответствие с различните пътища. По-късно ще стане дума и за тях.

Условията са свързани с една специфична особеност на човешката природа, а именно че човек има две страни, които - в хода на общото му развитие - трябва да бъдат развивани едновременно и паралелно. Това са знанието и битието. Хора­та знаят или си мислят че знаят какво представлява знанието и до известна степен си дават сметка и за неговата относител­ност. Но не знаят какво е битието и не разбират относително­стта на битието и факта, че знанието зависи от битието. Меж­дувременно развитието на знанието без съответното развитие на битието или развитието на битието без съответното разви­тие на знанието не дава добър резултат. Школите са нужни, за да се избегне подобно едностранчиво развитие и нежеланите резултати, свързани с него. Условията за обучение в школите са такива, че работата да напредва още от първите стъпки в две направления едновременно - но линията на знанието и по линията на битието. Още от първите дни в школата човек за­почва да изучава механичността и да се бори с механичността в самия себе си, да се бори с нецеленасочените действия, фан­тазиите и съня. Обяснено му е, че знанието му зависи от него­вото битие. За да направи крачка по посока на знанието, той трябва да направи и крачка по посока на битието. Всички при­нципи на школската работа, всички изисквания, които му се поставят, всички правила, които трябва да запомни, всичко това му помага да изучи своето битие и да работи, за да го промени.

Когато човек разбира своето състояние и положение, той си поставя за цел промяната на собственото си същество. Та­зи промяна е толкова трудна и, на практика, невъзможна, ако не е знанието да му помогне.

Не. Знанието и битието изразяват двете страни на човеш­ката природа, които могат да бъдат развити и разширени, но развитието им изисква различни усилия.