Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фи­гура в духовните търсения на XX в. В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение

Нито знанието, нито битието могат поотделно да дадат правилно разбиране. Причината е в това, че разбирането се явява резултанта на знанието и битието. Разрастването на разбирането е възможно само при едновременното разрастване на знанието и битието. Ако едното надрасне прекалено друго­то, разбирането няма да се развие в правилна насока.

Разрастването на знанието означава преминаване от час­тното към общото, от детайлите към цялото, от илюзорното към реалното. Обичайното знание или онова, което наричат "знание", се състои винаги от знание за детайлите без позна­ние за цялото - да познават листата или по-скоро жилките и назъбената им форма, без да познаваш самото дърво. Истинс­кото знание представлява не само даден детайл, но и мястото, функцията и значението на този детайл в рамките на цялото. В нашето обичайно познание има отделни мигове, които ни при­ближават до истинското знание. Например в обичайните сис­теми за изчисление всяко число определя не само величината, но и мястото на тази величина в поредицата от нула до безк­райност. Цялото истинско знание е от това естество.

Истинското знание идва от по-съвършен разум, т.е. от умо­вете на хора, които са съумели да осъществят най-пълно въз­можната за човека еволюция. То се нарича обективно позна­ние за разлика от това на обикновените хора, което е субекти­вно. Обективното знание винаги е школско познание, т.е. зна­ние, придобито в рамките на някоя школа. Човек не може да го постигне със силата на собствения си разум или да го по­черпи от книгите.

Една от първите идеи на обективното познание гласи, че познанието на реалността е възможно, но само при условие, че сте в състояние да извлечете полза от закона за относителността и закона за градацията, а след това и от усвоява­нето на фундаменталните закони на мирозданието — законът за триадата и законът за октавата. Усвояването на обек­тивното знание започва с усвояването на обективен език. Сле­дващата стъпка е самоизучаването, което започва с разбирането на своето място във вселената и изучаването на човешка­та машина. Самопознанието е и цел, и средство.

Човекът, който не е преминал обучение в школа, т.е. чове­кът със субективен начин на мислене, живее сред илюзии, свър­зани най-вече със самия него. Той смята, че във всеки момент от живота си разполага със собствена воля и възможност за избор; мисли, че може да направи нещо; мисли, че притежава индивидуалност, т.е. нещо постоянно и неизменно; мисли, че има "аз" или "его", което също така е постоянно и неизменно; смята се за съзнателно същество и предполага, че може да уреди живота на земята, следвайки съветите на разума и логи­ката; обичайното си състояние на съзнание, в което живее и действа, нарича "ясно съзнание", когато в действителност то е сън. В този сън той живее, пише книги, създава теории, води войни, убива другите спящи хора и накрая самият умира, без да му хрумне дори и за миг, че е можел да се събуди.

Той не схваща възможността за еволюция или развитие. Приписва си неща, което не притежава. Но не знае колко мно­го е онова, което би могъл да получи.

Ако е с научни възгледи, той не допуска възможността за индивидуална еволюция на човека, която надхвърля рамките на обичайното интелектуално развитие за един живот. Затова пък признава възможността за еволюция на човека като био­логичен вид и е убеден, че тази еволюция е изцяло механична, в смисъл, че не зависи от ничия воля.

Ако е религиозен, вярва в бъдещия живот и че го ръково­дят - за негово добро - някакви висши сили, с които би могъл да общува чрез молитви.

Ако е запознат с теософията, вярва в закона на кармата и в прераждането; смята, че има астрално, умствено и причин­но тяло и че по пътя на неизбежната еволюция ще стигне и до най-високите й степени - ако не тук, на Земята, то на някоя друга планета.

Ако пък вече разбира неадекватния и илюзорен характер на научните, религиозните и теософските идеи и схваща необ­ходимостта от вътрешна промяна в човека, то той не си дава сметка колко трудно е това, не съзнава необходимостта от про­дължителни и системни усилия, които са невъзможни без поз­наване на съответните методи и без точно и подробно позна­ване на човешката машина. Просто му се струва, че онова, което може да стане, трябва да стане.

Но в действителност нищо не идва от само себе си. Човек първо трябва да се избави от илюзиите и чак тогава да проме­ня своето битие. Тази работа изисква дълги и систематични усилия плюс знание.

Каква е разликата между школата, за която говори­те, и "езотеричната школа" в Теософското общество? Спо­ред мен и в двете се основават на една и съща идея.

Принципната разлика между школата, за която ви говоря, и "езотеричната школа" се състои във факта, че последната е, така да се каже, надстройката, т.е. най-горният етаж на цялата теософия. За да стигне до "езотеричната школа", човек трябва да приеме всичко останало. А в теософската система има твър­де много наивни, нелогични, противоречиви и невъзможни не­ща.

"Учителите" в теософията са свързани с определена ле­генда, която започва от Блаватска. За да приемете "Учители­те", трябва да приемете и цялата легенда. Само че в тази ле­генда има твърде много неприемливи и невъзможни неща. Хо­рата с по-висш разум не са свързани с никаква легенда. Чо­векът такъв, какъвто го знаем, не се смята за най-висшия въз­можен представител на своя вид и съвсем не е съвършено съ­щество, а същество, което се намира на определена фаза от своето възможно преобразяване. Смята се, че тази трансфор­мация е възможна в рамките на един живот, т.е. ако човек се е родил на определена фаза, той може да премине в друга, още докато е жив. Ако вземем за пример пеперудите, човекът е нещо като "гъсеница". Огромното мнозинство хора си умират като "гъсеници". Но сред масата от гъсеници постоянно има някакъв малък процент от същества, които съумяват да се пре­върнат в пеперуди. Тези еволюирали същества са - за нас -хората с по-висш разум. Можем да разберем за съществува­нето им по следите от тяхната дейност в историята, най-вече в изкуството и в религиите. Притежавайки разум, по-съвършен от този повечето хора, те притежават и по-големи познания. Школите, за които говоря, имат за цел да приближат онези обикновени хора, които усещат или схващат необходимостта да избягат от сегашното си състояние, до идеите, които идват от хората с по-висш разум, защото самите идеи могат да спо­могнат за тяхното преобразяване, т.е. да преминат на по-висо­ко ниво на съществуване.

Не мога да отговарям на въпроси за Буда и Христос, ако преди това не уточним какво приемаме и какво не приемаме от легендите, свързани с тях. Но ако Христос наистина е съ­ществувал, то онова, което е преподавал на учениците си, не­съмнено е свързано с "школа". Евангелията са пълни с отпратки към система и познания от "школски" характер.

Идеята за посвещение, зависещо от някой друг, няма аб­солютно никакво място в нашата система. При нас има един­ствено самопосвещение, т.е. вътрешно развитие. Само знани­ето може да бъде прието от някой друг и други начини за това няма. Подготовка означава нещо съвсем различно. На първо място става дума просто за подготовка в интелектуален и емо­ционален план, която би дала възможност на човек да разбере и оцени някакви нови идеи. Необходимостта от подготовка се изтъква дотолкова, доколкото идеите на системата не могат да се предлагат безразборно на всекиго. За "подготовка" в пъл­ния смисъл на думата ще говоря по-късно.

Естествено, наред с истинските школи има и много фал­шиви. Главната опасност идва от школите, боравещи с много ограничени знания и огромно количество фантазии, например теософите, антропософите, мартинистите и т.н. Много трудно е да се посочи верен критерий за определяне на истинското от фалшивото още от пръв поглед, защото този критерий зависи от задълбочеността и качеството на подготовката. За мен ли­чно първото доказателство, че тази школа е истинска, бяха несъмнените и точни познания в областта на психологията, надвишаващи всичко, което бях срещал дотогава, както и пре­връщането на психологията в точна и практическа наука. Спо­ред мен това бе един неопровержим факт, но бях специално подготвен да преценя този факт.

Школите могат да бъдат на най-различни нива.

1. Подготвителните школи за "Четвъртия път" могат да бъдат разделени на две категории. Към първата спадат тези, чийто наставник признава собственото си превъзходство ка­то същество спрямо учениците и с това им гарантира по­мощ, основаваща се на способности, надвишаващи способностите на нормалните хора. Към втората категория спадат шко­лите, чийто наставник признава, че превъзхожда учениците си единствено в знанията.

2. Школите от първа категория, т.е. тези, чийто наставник признава превъзходството си като същество и притежанието на сили, които обикновените хора не притежават, са неизмеримо по-трудни и единствената възможност да попаднеш в тях е чрез по­стоянното припомняне на принципите на работата, пълното по­дчинение на наставника и стриктното спазване на правилата. Най-малкото отклонение от тези трите прави по-нататъшното ви пребиваване в такава школа невъзможно.

3. В школите от втората категория наставникът може да си затваря очите за много от провалите на отделни ученици, дори и когато те спъват работата им, докато това не започне да вреди на работата на школата като цяло.

4. Облекченията в работата, намаляването на изисквания­та и отстъпките от страна на наставника в никакъв случай не са поощрение или предимство за ученика, напротив, те винаги показват някакъв провал и изоставане в работата.

5. Единственото поощрение се състои в повишаване или увеличаване на изискванията.

6. Мястото в работата се определя от подготовката, стар­шинството, усилията, възможностите, доверието в наставника и разбирането на целите на работата.

7. Ученикът може да започне без да разбира напълно иде­ите, идващи от по-висшия разум, както и целта на работата в школа. Но след известно време от него ще се иска вярна оцен­ка и разбиране и без тях той не може да продължи.

8. Появата на недоверие към наставника и особено изра­зяването на подобно недоверие към знанията, методите или личното мнение на наставника прави невъзможна по-нататъ­шната работа в школата.

9. Ученикът не бива никога да забравя, когато мнението на наставника противоречи на собственото мнение, че мето­дите за наблюдение и разсъждение, на които се основава нас­тавникът, са много по-добри от тези, с които той би могъл някога да разполага. Тоест, за него те трябва да бъдат пред­мет за изучаване, а не за дискусии.

10. Той не бива никога да забравя, че една от целите му е да промени собствените си гледни точки, защото старите му гледни точки - бидейки гледните точки на спящ човек - не могат да бъдат верни. Задачата на наставника е да му покаже възможността за гледни точки, които се съгласуват и същев­ременно ще спомогнат за неговото пробуждане.

11. Ученикът трябва да запомни, че е дошъл да се учи, а не да поучава или изразява собствени възгледи.

12. Различията в мненията с наставника могат да бъдат знак, че ученикът вече е получил от него всичко, което е можел да получи и че той трябва да напусне школата и да започне самостоятелна работа. Същевременно различията могат про­сто да показват, че ученикът е забравил някои основни прин­ципи в работата или, което е още по-лошо, е добавил към тях нещо от себе си, т.е. нещо, което не е чул от своя наставник. Това прави по-нататъшната работа безполезна.

13. Самостоятелната работа извън школата е възможна при контакт с наставника, както и без контакт.

14. Контактът зависи от ученика, а не от наставника и се установява при положение, че ученикът помни всичко, което е чул от своя наставник и го следва неотклонно, но най-вече без да добавя нищо от себе си.

15. Наставникът носи отговорността за работата на уче­ниците и може да им помага при затруднения, само ако те по отношение на него следват принципите на школите от първа категория и подчиняват на правилата на същите, т.е. когато не забравят нищо, което им е казано, и никога не спорят със своя наставник.

16. Понякога това се нарича "имитиране на школски зани­мания".

17. В една школа може да има различни категории учени­ци, т.е. ученици и от двете категории школи. Разликата се оп­ределя само от тяхното отношение към наставника.