Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фи­гура в духовните търсения на XX в. В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение

Само човек N 5 може да се преизживее като N 5. Може и да не знае това, но ще му бъде по-лесно да се справя. N 4 може да се повтори дотолкова, доколкото ще му потръгне малко по-лесно и малко по-отрано.

Зависи от наклонността. Ако е машинална, ще стане на­вик, но ако е осъзната, няма да може, защото това са две раз­лични неща.

Всяка придобита наклонност се повтаря. Даден човек при­добива наклонност да учи или да се интересува от определени. неща. Те ще го заинтересуват и следващия път. Друг пък при­добива наклонност да избягва определени неща. И следващия! път ще ги избягва. Тези наклонности могат да се засилят или 1 да се развият в различни направления. Няма гаранции, докато човек не достигне до определен тип съзнателни действия, които вече му позволяват да разчита на собствените си сили.

Бихте ли обяснили как е възможно човек да живее ед­новременно два паралелни живота, в два едновременно про­тичащи отрязъка от време?

Много неща изглеждат невъзможни, но това е само защо­то нашият мисловен апарат не е достатъчно добър, за да по­мисли върху тези неща. Той прекалено опростява нещата. За тези проблеми трябва математическа мисъл. Например ние можем да осмислим времето само като права, но не и като вълнообразна линия. Ако можехме да го осмислим като въл­нообразна линия и да разберем какво се крие в това, нямаше да ми задавате такива въпроси. В този случай ние се озовава­ме в положението на едноизмерни създания, опитващи се да мислят за триизмерната вселена. Само че такъв проблем в дей­ствителност не съществува. Проблемът е в структурата на на­шия разум. Целта на цялата ни работа е да достигнем третата и четвъртата степен на съзнание, което означава да мислим чрез висшите центрове. Ако можехме да го правим, нямаше да възникват проблеми относно бъдещия живот или разни безс­мислени въпроси като този за времето. На този етап можем само да градим теории. Знаем горе-долу как да подходим към тези проблеми, но не знаем нищо определено за тях.

Наистина не знам. Човек не може да стане изведнъж N 5, а трябва да подходи бавно и методично. Ако го прави извън рамките на школа, това ще е извънредно бавен процес, тъй че не смятам, че може да се получи толкова голяма разлика меж­ду един или друг живот. Мога да кажа само едно. Мисля, че ако човек схване изцяло идеята за преизживяването и е в състояние да говори за нея и да я приема, той не би могъл да я забрави напълно в'следващия си живот. Тъй че ако я приемете и опознаете в рамките на един живот, има голям шанс да си спомняте много повече неща през следващия. Нямаме опит, но сами виждате колко често представителите на литература­та, историята и философията се връщат към идеята за преизживяването. Тази идея всъщност никога не е била забравяна, просто е много трудно да бъде вместена в нашата триизмерна вселена. Тук трябват не три, а пет измерения, а припомнянето опира вече до шестото. Човек, постигнал петото измерение, просто се завръща и за това не му трябват знания. Но да си припомниш [предишните съществувания] - това вече означа­ва определена степен на развитие, т.е. да постигнеш шестото измерение.

Можем да обясним измеренията и по по-прост начин: "Че­твърто измерение" означава да отчиташ с каква възможност разполагаш във всеки отделен момент, т.е. в рамките на оно­ва, което наричаме време. "Пето измерение" означава да го повториш. "Шесто измерение" вече означава да осъществя­ваш различни възможности. Трудно е да вникнем във всичко това, докато възприемаме времето като права линия. Пробле­мът сам по себе си не е реален, а се дължи на дефект у нас, нищо повече.

Какво имате предвид, когато казвате, че "четвърто измерение" означава да отчиташ с каква възможност раз­полагаш в дадения момент?

Самият живот е четириизмерен - завършен кръг, в който става ясно на какво си способен. Стигне ли своя край, той сти­га и до собственото си начало. Моментът на смъртта съответства на момента на раждането и животът започва отново, макар и с някои леки, но общо взето несъществени промени. Винаги се връщаш на старото място. Но ако се отърсиш от някоя доминираща тенденция, започвайки по съвсем различен не чин живота си - това вече спада към шестото измерение.

Не можем да си представим едновременно протичащи мо­менти, а само редуващи се един след друг, въпреки че факти­чески те са едновременни - но в един по-друг план. Да взе­мем, например, свръхмалките частици, такива като електро­ните - наблюденията ни показват, че тяхната "вечност" про­тича в рамките на нашето "време". Защо тогава и нашето преизживявапе да не се съдържа в земното време!

От всичко онова, което се каза за паметта, не ми ета­па ясно как човек си спомня предишното си прсизживяване - или въплъщение. Мислех, че паметта зависи от съдър­жанието на центровете, които се намират в личността. Възможно ли с личността да помни своите преизживявания?

Нищо няма да си спомните, ако преди това не си спомни­те себе си и то тук, в този живот. Живели сме и преди. Доказ­ват го толкова много факти. Причината, поради която не си го спомняме, е само една: ние не помним самите себе си. Също­то продължава и в сегашния ни живот. В същина, ние не пом­ним онова, което сме извършили машинално, а само знаем, че то се е случило. Можем да го възпроизведем в детайли единс­твено чрез самоприпомняне.

Личността винаги е смесена със същината. Паметта е част не от личността, а от същината, но личността може да я пред­ставя достоверно, ако и паметта е достатъчно силна.

Не е много лесно да приемеш мисълта, че ще усвояваш система, която всъщност познаваш отпреди...

Това не бива да ви притеснява особено. Просто си спом­нете себе си, а по-нататък ще си спомните и всичко останало. Целият проблем е в отрицателните емоции: твърде много им се наслаждаваме и в един момент вече нищо друго не ни инте­ресува. Ако си спомните себе си сега, ще си спомните и дру­гия път.

Искам факти. Това "чувство" може да е просто сбор от най-различни представи. Ако действително си спомняте таки­ва неща, можете да си спомните и себе си. Ако не можете, значи е само въображение.

Случайното самоприпомняне е просто един мимолетен проблясък. Не бива да разчитате на него.

Единствената възможност за промяна започва с възмож­ността да си спомниш себе си, и то сега. В системата преизживяването не е задължително. Може да е интересно или по­лезно, може дори да започнете с него, но за истинската работа върху себе си не ви е необходимо. Ето защо не го коментираме при обичайните ни занимания - това е външна идея, внесена от литературата или от мен. Сами видяхте, че тя се съгласува със системата и в нищо не й противоречи. Но няма особено да ви помогне, защото всичко, което можем да направим, е тук, в този живот. Ако не направим нищо сега, и следващия път ще е същото. Може да има някакви леки вариации, но не и действи­телни промени.

Бихте ли обяснили защо опитите за самоприпомняне са толкова измерителни, особено от един момент ната­тък?

Не би трябвало да е така. Едно от възможните обяснения е, че като напрягате мислите си, подсъзнателно вие напрягате и цялата си физика. Според мен, опитите за самоприпомняне са измерителни, само когато се влагат и много излишни уси­лия. В началото никой не е в състояние да задържи по-дълго спомена за себе си в рамките на един сеанс и не е зле от време на време да си го напомняте или да потърсите някой друг на­чин да не го забравяте. Измерително е, когато се опитвате да задържите мислите си върху самоприпомнянето. Това обаче не е истинско самоприпомняне, а припомняне на самоприпом­нянето. До един момент полза има и от него, но рано или къс­но ще трябва да си намерите други методи.

Точно това е идеята. Правете това, което можете да пра­вите. Първо се опитайте да си припомните себе си по обичай­ния път, а после вече да го правите и при по-сложни обстоя­телства - в онези моменти, в които най-лесно забравяте себе си. Като го повторите многократно, ще видите как изведнъж ще се озовете на по-високо ниво. Но това ще стане без пряко усилие от ваша страна.

Възможно е скоростта на функциите да се промени. Това обаче не е едно и също с продължителността на впечатления­та и е безполезно сега да разискваме различията. Впечатлени­ята са по-продължителни. Когато казваме че траят една стот­на от секундата, имаме предвид само онези в разсъдъчния цен­тър. Има и други.

Тъкмо обратното. Една клетка би си спомнила, че е клет­ка. Същото важи и за човека - ще си спомни, че е човек. Ще се получи същото като самоприпомнянето. Няма да загуби па­метта си, а напротив, ще се сдобие с такава.

Естествено че има. Например да се замислиш над това, че можеш да се промениш в дадено отношение и - ако си разми­шлявал достатъчно задълбочено - ще си спомниш. Ако не си бил достатъчно задълбочен, споменът остава просто една ве­роятност. Във всички случаи има шанс, че с течение на вре­мето ще успееш да не направиш нещо, което си правил досе­га. Много идеи и неща от този род могат да преминат и в сле­дващия живот. Ето например, някой попита какво може да се извлече от идеята за преизживяването. Ако човек подходи към нея рационално и тя стане част от същината му - част от об­щото му отношение към живота - то в такъв случай той вече никога няма да я забрави и ще има предимството да си я спомни по-отрано в следващия си живот.

Хората само си мислят, че имат много възможности. На пръв поглед е така, но в действителност възможностите се све­ждат само до една и в много редки случаи има и втора. Човек може да се промени само ако е достигнал шестото измерение. Ако нещата се случват по някакъв определен начин и можеш за момента да избираш от много набелязани възможности -това е в четвъртото измерение. Но съзнателната промяна с точно определена цел - истинската работа или истинското раз­витие - това вече е началото на шестото измерение.

Не, може да има няколко механични възможности, защо­то отделни малки отклонения са допустими, но в крайна сме­тка вие винаги се връщате на стария път.

Да осъзнаваш себе си. Да схванеш какво значи "Аз съм тук". Без думи. Като усещане. Усещаш кой си и къде си.

Съветвам ви да мислите главно за съзнанието. Как да по­дходите, как да започнете да схващате какво е съзнание. Мо­жем да намерим примери за съзнание в миналите си същест­вувания. Моментът на осъзнатост дава много силен спомен, тъй че ако открием ярки и живи спомени в миналото, ще зна­ем, че са резултат на осъзнаване. При проблясък на съзнание получавате много ясен спомен: място, време на деня, кой ден от седмицата е бил и т.н. Тези моменти на осъзнаване дават много отчетливи спомени.

В момента на самоприпомняне можеш ли да чуеш нещо, което обикновено не чуваш?

Твърде е възможно, но зависи все пак какво. Не бива да очаквате ангелски песнопения.

Единственият начин да разшириш капацитета на паметта си е да станеш по-осъзнат. В никоя друга система няма да от­криете методи за засилване на паметта. В нашата система то­ва е категорично заявено: Помни себе си.

Да кажем че някоя сутрин решите да се спомните точно в 12:00 ч. После обаче забравяте и се сещате чак когато стане един. Така става в живота. Но ако постоянствате, може да по­стигнете и доста необичайни резултати. Цялата работа е в по­стоянството. От време на време може да ви спохождат ми­молетни проблясъци, но постоянството изисква усилия. Съ­щевременно не бива да се обезсърчавате, ако резултатите се забавят. В нашата система има и едно такова упражнение: чо­век решава да си спомни себе си на другия ден, в точно опре­делен час и на точно определено място. Преди войната казвах на всеки, който тръгваше за Париж: спомни си себе си на Гардю-Норд. Никой обаче не успя! Веднъж един познат щеше да ме посреща на същата гара и по този повод го помолих да си спомни себе си веднага щом пристигне. А той идва крайно притеснен и казва: "Ти нещо ме беше помолил, но забравих май нещо трябваше да купя..."

Трябва да се научим да различаваме кое е самоприпомняне и кое не. Например едно е да си спомниш как си казал, че ще си спомниш себе си в 12:00 ч. и съвсем друго - наистина да си спомниш себе си. За целта трябва да се научим да мислим. Разполагаме с предостатъчно материал за правилно мислене, но е нужно да не забравяме за съществуването му.

За да бъдеш силен в тази система, трябва да събираш знания и битие. Тъй като битието е свързано със спомена за онова, което сме си обещали, по този начин можем да укрепи» собственото си битие. Споменът за неуспехите също може да ни бъде от голяма полза, но понякога става тъкмо обратното! Определено няма полза, ако си спомниш неуспехите си и почнеш да хленчиш или да обвиняваш някой друг за тях.

Зависи как ги използваш. Да вземем знанията - можеш да научиш китайски, ако си усвоил достатъчно китайски думи. Ако си събрал пък достатъчно музикални отпечатъци, науча­ваш се на музика. Двигателната енергия трупа спомени за пъ­тища и местности.

Да, така е. Ако можехме да запомним какво сме харесвали миналата седмица, месец или година - повтарям, ако можех­ме да запомним - това би изградило у нас един постоянен цен­тър на притегляне. Общо взето тези неща ги забравяме. Но ако запомним и продължим да харесваме същите неща, това би създало център на притегляне. По-добре е да помниш дори онова, което не харесваш, отколкото да забравяш всичко.

Смъртта е нищо, може и да не я забележиш. Ако не забе­лязваш, че си умрял, няма да забележиш и че си се родил.

Да, за целта той трябва да стане N 5. Това е единият вари­ант. Има обаче и други. Например, за N 1, N 2 и N З преизживяването е нова възможност, т.е. те се връщат на изходно по­ложение, но не си спомнят какво са направили до този мо­мент. За да помниш, трябва да си станал N 5.

Единствено паметта. Тялото се ражда отново, същината се ражда отново, личността се създава наново. Тъй че въпро­сът опира не до безсмъртие, а до памет. И десет хиляди пъти да се преродиш, каква ти е ползата, ако нищо не си спомняш? Ако безсмъртието се постигаше автоматично, от него нямаше да има никаква полза. Трябва да помним себе си и онова, кое­то се случва с нас - колкото повече помним, толкова по-доб­ре. Повтарям: ако има нещо, което трябва сега да запомните и което ще ви бъде от полза и в бъдеще, то е само това - не умеем да помним, никога не сме помнили и не знаем, че не помним.

Не е точно така. Обикновено първа изчезва тъкмо памет­та. Паметта е нещо много неустойчиво.

Много добре. Само че първо го направете.

Да, една такава промяна би била от голяма полза. Само че как ще я осъществите?

Това не знам. Ще разберете сами, когато го осъществите.

Е, поне в началото е същото.

По този въпрос има най-различни теории. Според една от тях, ако човек постигне нещо в рамките на един живот, то е предопределено да се развие и усъвършенства в следващите. Има обаче и други теории.

По-скоро е свързана с "азовете", които изграждат лично­стта. Има различни видове памет - обичайна памет, слухова памет, памет за тази система, обонятелна памет, пространст­вена памет... Ние обаче говорим за паметта, която всички зна­ем. Тази памет може много лесно да се изличи.

Вече казах, че има различни видове памет. Вие имате оп­ределен вид, друг има друг вид. Вашата памет би ви служила по-добре или по-зле в зависимост от това доколко сте се осъ­знали. Памет има навсякъде, във всички центрове. В някои от тях може да се окаже по-добра, отколкото в останалите. Има само един-единствен начин да подобрите паметта си - като станете по-осъзнати. Всеки център разполага със собствена памет, а освен това някои видове памет принадлежат на съ­щината, а други - на личността.

Ако ви харесва, можете да я наричате и телесна функция. Само че защо трябва да я сравнявате с движението? Това са различни неща. Паметта е нещо в самите нас. Може да е в същината, може и да е в личността. Ние си припомняме чрез личността, но вкусовата и обонятелната памет са в същината. Но у човека помни истински само личността.

Първо поработете над въображението си, а после и над лъженето. Тези двете разрушават паметта. Като за първи път заговорихме за лъженето, хората го възприеха като шега - не разбраха, че човек сам може да разруши паметта си. Борете се и с въображението, но сериозно - не просто така за развлечение.

Начините са най-различни. Преди всичко анализирайте - фа­кти, думидеории. Ще ви е от голяма полза и ако забелязвате лъ­жите на другите. И някой хубав ден може да дойдете на себе си...

Може и така да се каже: паметта се изличава или изкривя­ва от фалшивата личност.

Оставете тази фалшива личност. Тя не е толкова проява, на лъжа, колкото на самозащита. Човек се чувства по-сигурен, когато си спестява неприятните резултати, криейки се зад фалшива личност.

О, да! Може да се стигне до пълно умопомрачение. Ста­рите психолози са го знаели, когато говорят за истерия й други подобни. Не са знаели обаче, че можем да разрушим паметта си просто като играем обичайната си психологическа игра. Ко­гато лъжем за разни идеи или си въобразяваме разни идеи.

Добра или лоша, тази работа все пак ни дава някаква на­дежда.

Доста интересен и важен въпрос. Паметта трябва да се усъвършенства, защото тя може и да се изличи. Съгласно тео­рията за преизживяването, единственият начин за усъвършен­стването й е самоприпомнянето. Успееш ли в този живот да си спомниш себе си, ще се спомниш и следващия път.

Да, възможно е, особено ако в теб се е пробудил действи­телно някакъв, макар и незначителен спомен. Дори бегъл спо­мен може да даде интересни емоционални резултати.

О, то може да се случи по най-различни начини. Работата е там, че трябва дълго и обстойно проучване, за да може човек Да каже, че разполага с действителни факти.

Да, нещата, които се случват по-рано, определят тези, ко­ито идват след тях. Това не е преизживяване.

Въпросът е как да се подготвите за него. Представете си, че в някой свой живот искате да направите нещо и разбирате, че няма да успеете. Трябва ви помощ. Ако не можете да си доставите тази помощ по материален път, започвате да мис­лите за нея и тогава разбирате, че е трябвало да подготвите почвата за такава помощ още в предишния си живот. Сега е късно, късно ще е и в следващия живот. Значи, единственият шанс е бил в предишния ви живот. Започнете да размишлява­те. Може да сте пропуснали някаква възможност. Когато чо­век разбере, че не може да направи нещо, той започва да си мисли за предишния живот - може би тогава е щял да го нап­рави, а може би не. Помислете какво се крие зад всичко това.

Не трябва ли все пак да имаш някакъв спомен, за да разбереш, че си сбъркал някъде в предишния си живот или че не си се подготвил както подобава за следващия?

Да, възможно е да не си сбъркал никъде и нещата да опи­рат просто до липса на подготовка. Правилно. Човек има нуж­да от подготовка. Но поне разбираш, че ти липсва тази подготовка. И също, че си можел да го направиш преди. Да, но как­во можеш да направиш сега? Трудно е, знам. Но можеш поне да установиш, че не си подготвен за определено нещо.

Говорехме за шестте триади. В едната триада можещ да свършиш определен тип неща, в другата - други и т.н. Това обаче променя всички наши представи за преизживяването. Което е подходящо за един, може да не е подходящо за друг. Ето например, казах, че дори да познаваш само на теория пре­изживяването, ще се промени изцяло отношението ти към не­го. Разбира се, зависи и до каква степен човек е усвоил тези си познания, а степени има много.

Може ли да се наблюдава действието на Законът за октавата в начина, по който нещата се случват или поя­вяват?