Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фи­гура в духовните търсения на XX в. В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение

Не истинска воля, защото такава нямаме и не можем да имаме. Това, което имаме, са своенравие, вироглавство и дре­бнави желания, които непрекъснато се менят. Още е много ра­но за истинската воля - тя се основава на постоянен "аз", съз­нание и индивидуалност, каквито засега нямаме.

Питате как да се справяте със своенравието ли? Ами изу­чавайте системата. Системата си има изисквания: какво тряб­ва и какво не трябва да правиш. Например, не бива да разгова­ряте за системата, защото ако го правите, ще разправяте само лъжи. Не можеш да говориш за системата, преди да си я опо­знал и разбрал. Така още от самото начало ще започнете да откривате кои идеи в нашата работа се противопоставят на своенравието. Когато забравяте за работата, значи не работи­те срещу своенравието. Единственият начин да се пребориш със своенравието е да не забравяш какво трябва да правиш. В даден момент това може да няма никакво отношение към ра­ботата, но в друг да има и тогава получаваш възможност да разбереш какво значи да се откажеш от своенравието. Посто­янно се питайте: правилно ли постъпвам или не, като се има предвид с какво съм се захванал? Ето това е борбата срещу своенравието.

Най-напред разберете какво е воля. Това нашето не е во­ля, а своенравие и вироглавство. Своенравието е самоизтъкване. Вироглавство - това означава да си вечно против, про­тив правилата и т.н. И двете съдържат елемент на противопо­ставяне и от него черпят сили за съществуването си. Човек няма автентична воля, която би могла да съществува, без да й се налага да се противопоставя на каквото и да било - това е положението. Ето защо трябва да укротите тази ваша непо­корна "воля". Само подчинението ще я научи да следва опре­делена линия на поведение. Като натрупа достатъчно сила, тя вече няма да има нужда от юзди. Така че не бива да я оставяте да прави, каквото си иска. Сега тя се щура във всички посоки. Трябва да я дресирате, да я обучите, а за да обучава, човек трябва да свикне да върши и доста неприятни неща.

При обикновения човек волята се движи зигзагообразно или в кръг. Волята показва посоката на усилията, а те са наша­та разменна монета, т.е. трябва да плащаме със собствените си усилия. Резултатите ни зависят и от енергията, която сме вложили, и от момента, който сме избрали да действаме - в смисъл, доколко е бил подходящ. Усилието изисква знания -да знаеш в кой момент ще има полза от усилието. Усилията, които можем да положим, са по посока на самонаблюдението и самоприпомнянето. Когато чуят за усилие, хората обикнове­но си представят, че трябва да "правят" нещо. Може да хвър­лиш доста усилия на вятъра, но когато става дума за самонаб-людение и самоприпомняне, всяко усилие е оправдано, защо­то рано или късно ще даде желания резултат.

Защо казахте, че трябва да се опитваме да си спом­ним за себе си, когато това с най-трудно?

Например знаете, че не бива да правите нещо, но част от вас го иска. Спомнете си тогава за себе си и го прекратете. Самоприпомнянето съдържа и елемент на воля. Ако само ще си бленувате и повтаряте "аз, аз, аз", нищо няма да се получи. Просто трябва да отделите известно време, за да проучите ка­кво означава това да си спомняш, какво - не и съответно какъв е ефектът. После ще можете да си измислите най-различни техники за самоприпомняне. В действителност самоприпом­нянето не е нито интелектуален, нито абстрактен акт, а мо­менти на воля. Не мисъл, а действие. Това означава обаче и повишен контрол, иначе какъв е смисълът? В момента на са­моприпомнянето можеш да контролираш единствено себе си. Механичният контрол, който усвояваме покрай образование­то и възпитанието си - когато ни учат как да се държим при определени обстоятелства - всъщност не е никакъв контрол.

Не само това. Означава определена способност да дейст­ваш по някакъв определен начин, да правиш онова, което ис­каш. Знаете, по нашата логика на разсъждения съзнанието е нещо отделно от волята. А съзнание значи воля! В руски език например "воля" и "свобода" са една дума. Думата "съзнание" означава съчетание от всичките ти знания, все едно пред теб да се появи едновременно цялото познание, с което разпо­лагаш. Но съзнание означава също воля, а волята - свобода.

Това означава да се откажеш от детинщините, безделие­то, лъжите.

Зависи за какво. Какво означава да се откажеш от волята ли? И как да го постигнеш? Вие май нещо бъркате. Първо ми­слите, че това е някакъв окончателен акт, един вид отказваш се да имаш воля и повече нямаш воля. Това е илюзия, защото нямаме подходяща воля, от която да се откажем. Нашата "во­ля", т.е. желанията ни траят около три минути. Волята се из­мерва с времето. Ако един ден успеем да се откажем за три минути от желанията, на другия ден ще се наложи отново да ги откажем за три минути. Става дума не за единичен акт, а за постоянен процес. Единичният акт не значи нищо. Втората гре­шка е да не си спомняш на какъв принцип се отказваш от во­лята си, какви са правилата. Например, правилото, че не бива да разказваш за нашата система. Естественото ти желание е разказваш, но ако се удържиш, това би означавало, че си пренебрегнал собствената си воля и си изпълнил правилото. Има много други принципни положения, заради които трябва да се откажете от собствената си воля, за да можете да ги следвате.

Ето още една от вашите грешки. Вие смятате, че да се от­кажеш от волята означава, че трябва да направиш нещо. Това се случва много рядко. В повечето случаи ви се казва какво не трябва да правите. Има голяма разлика. Например, иска ви се да обясните на някого какво мислите за него, а не бива да го правите. Въпрос на тренинг. Волята може да се развие, ако човек работи върху себе си и принуждава волята си да се съо­бразява с принципите на неговата работа. Това, което не зася­га работата, няма защо да бъде свързвано с нея, но колкото повече навлизате в работата, толкова повече неща започват да имат отношение към нея. Но за това трябва време.

Когато е дошъл удобен момент и кажеш на някого да нап­рави нещо - или да не го прави - той прави тъкмо обратното, намирайки си при това и какви ли не убедителни според него доводи. По този начин пропилява открилата се възможност. Ще мине време и може би ще разбере какво е пропуснал, но така или иначе пропуснатото не може да се замени. Това е наказанието за своенравието.

По въпроса за отказването от волята: нека за пореден път напомним, че човек N 1, 2 и 3 не притежава воля, а само своенравие и вироглавство. Постарайте се да вникнете в това. Да си вироглав означава да ти се иска да правиш или наистина да правиш нещо забранено, само защото то е забранено. Колко­то до своенравието, ето ви пак този пример: виждаш, че някой се мъчи да направи нещо, което знаеш как става, опитваш се да му покажеш, а той ти разправя: "А, не, искам сам..." Това са двата типа воля, с които разполагаме. Основното в тях е про­тивопоставянето. Истинската воля трябва да се крепи на съз­нанието, знанието и постоянния "аз". В сегашното си състояние не можем да ги имаме. Имаме си само своенравие и вироглавство. Нашата воля се явява резултантна на желанията ни, а те могат да бъдат доста прикрити. Например на човек му се приисква да критикува някого и нарича това искреност. Но желанието да критикуваш може да се окаже толкова силно, че да се наложи наистина огромно усилие да го потиснеш, а чо­век просто не е в състояние да направи истинско усилие.

За да си изгради воля, човек трябва да се стреми да съоб­разява всяко свое действие с правилата и принципите на на­шата работа; преди да направи нещо, трябва да си задава въп­роса: това ще бъде ли от полза за работата или ще й навреди? Ако не знае, нека пита. Ако отдавна се е захванал с тази рабо­та, на практика вече няма негово действие, което да не я засяга по някакъв начин. В известен смисъл той наистина не е свобо­ден, т.е. вече не може да действа глупаво и безразборно. Тряб­ва да мисли, преди да действа. Ако някой не е сигурен как да постъпи, може да попита. Това е единственият метод за изг­раждане на волята, но за него е необходима школа, организа­ция. Няма ли школа, нищо няма да направи.

Когато говорихте за волята, казахте, че на първо мя­сто идва волята на другите, а след това твоята, Това означава ли, че трябва да се осланяме на чужда воля?

Когато влезете в досег с втория и третия етап на работата, по необходимост ще влезете в досег и с волята на другите.

Защо изобщо се опитвате да отнесете едно нещо към дру­го? Вироглавството може да се прояви в най-различни форми, много от които нямат конкретна връзка с отрицателните емо­ции.

О, това не е своенравие. Своенравието не включва изобщо всичко, което ти се иска. Ако си гладен и искаш да ядеш, това не е своенравие. Своенравие означава, че предпочиташ да дей­стваш така, както ти си знаеш, а в нашия случай - да не се съобразяваш с принципите и изискванията на работата. Гово­рим за принципите на нашата работа и своенравието. Ако на­пример желанието ми е осъдително и се откажа от него в име­то на работата, къде са тогава желаните резултати, за които говорите?

Както вече казах, своенравието е свързано винаги със самонадеяността, т.е. човек да живее с убеждението, че знае не­що. После влиза в някоя школа и разбира, че нищо не знае. Ето защо и за школата е необходима подготовка. Обикновено човек е изпълнен със самоувереност и самонадеяност. Своен­равието е нещо като при малките деца, които казват: "Това го знам, мога и сам!" Но то може да се изразява и по много други начини. Например казваш на някого, че не трябва да прави нещо и ето че в един момент той иска да направи точно това, казваш му, че нещо не е правилно, а той: "Аз си знам по-добре!" Когато идва в някаква школа, човек трябва да бъде готов да приеме учението и дисциплината на тази школа. Трябва сам да направи този избор, иначе нищо няма да постигне. Той се сдобие с воля, докато не се раздели със своенравието; по същия начин няма да се сдобие със знания, ако не се скъса със самонадеяността си...

Човек сам ли трябва да прекърши своенравието си или това вече трябва да с станало?

Сам трябва да го направи, и то по най-ефикасния начин, щом иска да бъде в школа. Трябва да разполага с достатъчно свобода, за да приеме без излишна съпротива новото. Човек не може да пази старите си възгледи и мнения и да се опитва да придобива нови. Трябва да бъде достатъчно свободен, за да може да отхвърли старото.- поне за известно време. Трябва да разбира необходимостта от дисциплина. Воля не се изгражда, докато човек не се подчини на някаква дисциплина.

Представете си, че някой стигне до осъзнатост чрез уси­лията на друг - той просто ще се превърне в негово послушно оръдие. Затова са необходими твоите усилия, иначе дори и да постигнеш самоосъзнаването си, няма да можеш да се възползваш от него. От само себе си се разбира, че воля и съзнание не се дават. Човек трябва да плащала всичко - даром нищо не се дава. Най-трудното нещо на този свят е да се научиш да плащаш. Получаваш точно толкова, за колкото си платил, но ако това можеше да се обясни с няколко думи, нямаше да има нужда от школи...

Когато разберете какво означава развитие, ще видите, че човек може да се развива само със собствени сили. Волята не може да се развива механично, както и съзнанието. Те не мо­гат да изникнат от нищото. Освен това човек трябва да се отплаща за всичко, което получава. Това отново ни връща към въпроса за школите и защо човек трябва да е готов, за да влезе в дадена школа. Той трябва да си дава сметка за положението, в което се намира и да е готов да се отплати. Колкото по-настроен е да се отплати, толкова повече ще получи. Току-така нищо не се дава. Това важи и за състраданието. Ако чо­век притежава нещо, той не може да го дава просто така, дори и да иска. Самото естество на онова, което притежава, е тако­ва, че хората трябва да му се отплатят. Той не бива да ги кара да го приемат даром - те трябва силно да желаят това, което им предлага, и да са готови да му се отплатят. Друг начин няма. Само ако могат наистина да се отплатят, то би могло да стане тяхно - иначе ще е чисто разхищение.

Говоря за отплата, което е нещо доста различно от плащането с пари или други подобни. Отплатата е принципно по­ложение. Да раздаваш пари или услуги е въпрос преди всичко на лични възможности. За съжаление има само една дума за "плащане" и се налага да я използваме в съвършено различни смиели. Плащането с пари е въпрос отчасти на разбиране, от­части и на възможности. Другият вид "плащане" е много по-съществен и, повтарям, веднъж завинаги трябва да разберете, че е неизбежен.

Не става дума за правилно или неправилно, а да знаете коя е вашата цел. Целта трябва да бъде винаги пред очите ви и да ви води напред.

Боя се, че мислите за нея само абстрактно. Просто си пре­дставете, че отивате в един голям магазин, в който се прода­ват всякакви стоки. Трябва да знаете какво искате да купите. Как ще вземете нещо, когато не знаете какво е то? Ето по този начин подходете към проблема. Първият въпрос е какво иска­те. Като го разберете, идва ред па следващия: Струва ли си да купя и имам ли толкова пари? Но преди това разберете все пак какво искате.

Въпросът с плащането е принципен, което ще рече и абсо­лютно неизбежен. Ако не плащаш, няма и да получиш. От друга страна получаваш точно толкова, за колкото си платил, нищо повече.

Навремето в Петербург ми бе зададен този въпрос: ако човек непрестанно плаща, ще успее ли някога да получи не­що? Тук нещата опират до жертвоготовността. Но дори и в жертвоготовността трябва да има колкото се може по-малко своенравие и самонадеяност.

Да, макар че можем и много лесно да сгрешим. Ние едва започваме. Колкото по-силен е самоконтролът, толкова пове­че нараства и съзнанието, а в случая съзнанието включва и волята. В обичайното си състояние, т.е. когато сме лишени от самоконтрол, можем да говорим само за конвенционалния мо­рал, но когато успеем да установим известен контрол върху себе си, ще трябва да поемем и по-голяма отговорност отколкото по-малко съзнание имаме, толкова по^често действията ни противоречат на морала. Във всеки случай, първото усло­вие за една морална постъпка е да бъде осъзната.

1

Понятието "отрицателни емоции" обхваща всички емоции, изразяващи агресивност или потиснатост: самосъжаление, гняв, подозрителност, страх, раздразнение, досада, мнителност, ревност и т.н. Обикновено човек приема изблиците на отрица­телни емоции като нещо естествено и дори неизбежно. Неряд­ко тези изблици минават за "откровеност". Те, разбира се, ня­мат нищо общо с откровеността и най-често не разкриват ни­що друго, освен слабост, лошо настроение или просто неумение да спестиш собствените си болки на околните. Човек би се убедил в това, ако се опита да им се противопостави и тогава би научил още един полезен урок на тема машинални реакции - не е достатъчно само да ги наблюдаваш, трябва и да не им се поддаваш, защото в противен случай наблюдението е не­възможно. Тези емоции възникват толкова бързо, привично и неуловимо, че човек не смогва даже да ги забележи, освен ако не се старае да ги възпрепятства.

Всъщност, ние можем да овладеем в много по-голяма сте­пен отрицателните си емоции, отколкото си мислим, особено ако вече сме осъзнали опасностите, които те крият и необхо­димостта от борба срещу тях. Вместо това обаче си намираме какви ли не извинения и при първия удобен случай се оставя­ме да ни понесат водите на самосъжалението и себичността, утешавайки се с мисълта, че грешката би могла да бъде нався­къде другаде, но не и в нас.

По-нататък в нашето изследване върху човека се поставя необходимостта от опознаване на четирите основни функции на човешката машина — мисловна, емоционална, двигателна и инстинктивна. Трябва да установим разликите между тях, ко­ито проличават на всяка от първите три степени на съзнание. И четирите функции могат да се проявят по време на сън, но откъслечно и ненадеждно - няма как да ги използваме, защо­то те просто минават и отшумяват от само себе си. В състоя­нието на относително съзнание, т.е. когато сме будни, тези фун­кции могат до известна степен да ни послужат за ориентация. Колкото и да са илюзорни, резултатите от тяхната дейност могат да бъдат сравнявани, коригирани и пренасочвани. Тъй като в обичайното си състояние не разполагаме с нищо друго, нека поне се постараем да извлечем максималното от това, което имаме. Ако знаехме колко много погрешни наблюдения, изследвания, изводи и заключения се правят в това състояние, щяхме да престанем изобщо да си вярваме. Но хората не си дават сметка колко подвеждащи могат да се окажат техните наблюдения или теории и продължават да им вярват. Ето това не позволява на човек да усети онези редки мигове, в ко­ито неговите функции действат при проблясъци на трета сте­пен на съзнание или самосъзнание.

Наблюдението на функциите отнема доста време. Трябва да разполагаме с достатъчно примери. Постепенно в хода на изследванията ще започнем да се убеждаваме, че ние не мо­жем да поставим всички свои функции на еднаква плоскост, просто защото не можем да бъдем безпристрастни наблюда­тели. Така ще стигнем и до неизбежния извод, че от гледна точка на целта, която сме си поставили, някои неща в нас фун­кционират добре, а други - не. А цел трябва да имаме, иначе всяко изследване ще бъде безрезултатно. Ако си даваме смет­ка, че животът ни протича като някакъв сън, значи целта ни е да се пробудим. Ако си даваме сметка, че сме машини, значи трябва да престанем да бъдем такива. Ако искаме да станем по-съзнателни, то в такъв случай трябва да разберем кое ни пречи да си спомним за себе си. С други думи, налага се да направим преоценка на своите функции, с оглед на това до­колко те спомагат или пречат на нашето самоприпомняне.

Стига наистина да се стараете, при вашите наблюдения ще установите следните неща. Когато се намирате в обичай­ното си състояние - без значение какво правите, мислите или чувствате - вие всъщност не помните себе си. Едновременно с това, ако сте положили необходимите усилия достатъчно дъл­го, ще откриете, че вие можете сами да разширите способно­стта си за самоприпомняне. Ще започнете много по-често да си спомняте себе си, при това все по-отчетливо. Ще имате по-често повод да си спомните себе си - особено ако се занимае­те по-обстойно със самата идея за съзнание, както и с идеята за "работа" и "самонаблюдение".

Въпросът е следният: как да започнем да си спомняме за себе си, как да пристъпим към собственото си осъзнаване?

Ако помислите по-сериозно за отрицателните емоции, ще откриете, че именно те са основният фактор, който пречи да си спомним за себе си. Едното обаче не върви без другото. Не можем да се борим с отрицателните емоции, ако не започнем по-често да си спомняме за себе си, както и не можем да си спомняме по-често за себе си, ако не се борим с отрицателни­те емоции.