Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Знаем също, че всяка сила нараства при съпротивление. Затова всички трудности, изпречили се на пътя на човечеството поради отстъпничеството на Господаря на Земята в същото време са дали на хората възможност особено да напрегнат и изтънчат своите способности и с това да ускорят напредъка си. Отдавна е казано: “благословени да са препятствията, защото чрез тях израстваме”. Така и в най-древните индуски писания е казано, че Кали Юга е особено добра за духовно усъвършенстване, и онова, което в Сатя Юга се е постигало след стотици хиляди въплъщения, в Кали Юга е възможно да бъде постигнато за няколко живота. Оттук може да се направи изводът, че в крайна сметка Светлите Сили ще превърнат в полза и отстъплението на Луцифер. Но, както винаги, само силните духове, които обичат преодоляването на трудностите, ще успеят твърде много, а хладките, избрали най-лесния и безотговорен път, ще бъдат принудени дълго да влачат каиша, което в края на краищата ще ги доведе до най-трудния път. Затова са дълбоко верни и научни думите от Апокалипсиса: “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си”.

Вие правилно се сещате и за упрека на Христос към учениците. Да, неведнъж Великите Учители във всички времена са посочвали бездействието, разединението и хладкостта на така наречените добри и хубави хора, и яростта, сплотеността и находчивостта на тъмните. Разбира се, тази ярост и сплотеност сега са още по-силни, защото те усещат, че решителният Бой ще им донесе поражение. Знаците на великата Победа вече са обозначени, още известно време и много неща ще си дойдат на мястото. Знаците на Благоденствието пазят н. страна.

Да не тъгуваме твърде много за Абисиния, в нужното време и там ще дойде победата, само не бива тя да бъде разбирана грубо. Времето на грубите завоевания отмина. Всеки народ има право да живее своя живот и да се учи на сътрудничество.

С благодарност връщам изпратените ми проекти и още веднъж ще кажа, нека всеки строи по своему. Колкото по-разнообразни бъдат тези опити, толкова по-прекрасен ще е върхът на постижението. Цитирам параграф от книгата “Аум”.

441. “Кооперацията не е затворено общежитие. Сътрудничеството, основано на природния закон, съдържа в себе си елемента на безпределността. Обмяната на труда и взаимопомощта не трябва да налагат условни ограничения. Напротив, кооперацията отваря врати за всички възможности. При това кооперациите са съврзани помежду си и по такъв начин трудовата мрежа ще покрие целия свят. Никой не може да предопредели какви видове сътрудничество могат да се развият. Учрежденията, основани от кооперативите, могат да бъдат разнообразни и ще покрият задачите на просветата, промишлеността и селското стопанство. Невъзможно е да си представим нито един отрасъл, който не би могъл да бъде усъвършенстван чрез кооперация. Не може да се забрани на хората да се събират за сътрудничество в съвсем нови съчетания. Кооперацията е опора на държавата и разсадник на обществеността. Откъде ще дойде общественото мнение? Откъде ще се зароди желанието за преуспяване? Откъде самотните труженици ще получат помощ? Разбира се, сътрудничеството ще научи и на обединение.”

Прав сте също, че тъмните особено хитро и с голяма ловкост работят сега, като се стараят да изопачат всяка прекрасна мисъл, намерила своя израз. Наистина Дяволът е изобретател на кривото огледало!

Така че, пазете единението. Пазете стремежа, колкото може по-добре да се изпълни задачата за приятелско сътрудничество.

Прилагам още полезни параграфи.

“Кои са онези, които не ценят и не обичат единението? Те никога не са изпитвали чувството на непоколебимост, винаги свързано с единението. Те не познават мъжеството, неотделимо от единението. Те са отхвърлили напредъка, който е силен с единението. Те не са се приобщили към радостта от единението. Те са презрели твърдината на единението. Какво им остава? Или да се привеждат под напора на вихъра, или да съхнат на слънцето, или да гният в плесента на предразсъдъците. Кои са те, презрелите ЕДИНЕНИЕТО?”

“Най-явен пример за Майя и действителността може да се намери в небесните тела. Може тялото да е разрушено преди хиляди години, но на Земята още виждат неговата светлина. Кой ще се наеме да определи къде е реалността и къде е призракът? Същите примери ще намерим и сред земните явления.”

“Победители земни, къде е Вашето същество и къде е призракът? Кой ще определи - победа ли е или отражение на далечни събития? Къде ще бъде границата на действителността? Нека събират цифрите, но няма да намерят знаците на решенията. Само най-тънката енергия може да различи, къде е животът и къде е мъртвилото. Но хората предпочитат да живят сред призраци.”

Великите Учители изобщо нямат предвид да обединят всички съществуващи групи в една или няколко “затворени” общини - това би било смърт. Животът и красотата са само в разнообразието, затова нека ядрата на светлината да цъфтят свободно, като прекрасни цветя на жизнената ливада. Единението трябва да се състои не в задължителното съвместно живеене или в един единствен метод на приложение и постижение и т. н. Единението като истински двигател трябва отначало да се зароди в духа и да се проявява в дружелюбие и сътрудничество във всекидневния живот, при всички условия. Кооперацията, сътрудничеството или съдружеството предполагат най-широко допускане. Няма място за насилие при обединеното съзнание.

Също и другото понятие - понятието за отказ от собствеността често се разбира превратно. Отказ от собствеността не значи, че човек трябва всичко да раздаде и от всичко да се откаже. Вещите са резултат от творчеството на човечеството и затова те трябва да се ценят. Усъвършенстването на тяхното качество е стъпало към усъвършенстването на духа. Учението изисква да разберем истинското значение на вещите и да не бъдем техни роби. Трябва да умеем да обичаме всичко и в същото време всяка минута да бъдем готови да се откажем от всичко заради нови постижения. Любовта към прекрасни вещи без чувство на собственост е едно от най-чистите и възвишаващи ни чувства. Без любов нищо не може да се подобри и създаде. Нека хората се учат да обичат без чувство за собственост. Нека се любуват на прекрасните произведения без условното чувство за собственост.

С любопитство прочетох в изпратените от Вас вестникарски изрезки за треската от превъплъщения, обхванала някои градове. Вашата мисъл, че тъмните сили се опитват да не допуснат хората да приемат закона за превъплъщението и затова се стараят да доведат нещата до абсурд, внушавайки на своите агенти или несъзнателни помагачи едни и същи въплъщения, не е далеч от истината. Освен това им помага недисциплинираността на някои психици, които виждат най-вече онова, което искат да видят. Да не забравяме също, че честността винаги и във всичко е най-рядкото качество. Много Тамерлановци, Наполеоновци, Рамзесовци, Клеопатри, Семирамиди и т. н. едновременно посещават нашата Земя и можем да ги попитаме, кои от тях са истинските?

Затова са така ценни доказателствата за превъплъщения, като случаят с индуското момиче Шанти, който може да бъде проверен от мнозина, все още живи очевидци на предишния й живот. Вероятно сте чели за нея, изпратих Ви изрезки от вестници.

Цитирам пояснение от книгата “Аум” § 491. “Нерядко чувате нелепи разкази, как едновременно се появяват въплъщения на едни и същи лица; това е нещо невежо и вредно. Отрицателите на въплъщението използват такива измислици, за да отхвърлят изобщо възможността за превъплъщение. При това забравят причината, донякъде намаляваща престъпността на измислицата. Някои хора си спомнят подробности от определена епоха, когато са мечтаели да бъдат известна личност, този спомен за мечтата оформя въображението на въплъщението; получава се грешка в лицето, но не и в епохата. Детето си въобразява, че е пълководец и тази представа попада в неговата “чаша”.

Мнозина помнят своите минали въплъщения, но поради затъмнено съзнание извикват собственото си минало въображение. Трябва да бъдем внимателни и да не осъждаме прекалено много чуждите заблуди. Освен самомнение и невежество, те могат да бъдат и частични грешки без позорни подбуди. Разбира се, могат да бъдат и различни обсебвания и нашепвания със зла умисъл, но за обсебването се говори достатъчно.”

Да, тъмните сили много се стараят да изопачат и унищожат всичко, което води към познанието за други сфери и светове, към продължаването на живота в тях. Те знаят, че с пробуждането на това знание ще им бъде нанесен смъртен удар и редиците на техните последователи значително ще оредеят. Същността на тъмните ще стане очевидна и малцина ще бъдат желаещите да попълват техните легиони, след като се убедят какъв ужас в крайна сметка очаква живеещите в злото. Те могат да съществуват само благодарение на флуидите на разрушението и разложението и недостигът на такова вещество им причинява невероятни страдания.

Правилно постъпвате, като отбелязвате необикновените знаци във всички прояви на живота. Приближаването на огнените енергии, разбира се, се отразява и на цялата природа. Да, сега не бива да се мисли за намаляване на посевните площи с цел увеличаване на цените. Някои страни вече почувстваха на свой гръб колко пагубна е една такава мярка. Човек предполага, но Бог разполага. Ако хората бяха започнали по-рано да изучават психичната енергия, тя би им подсказала как да избегнат много бедствия.

Още няколко параграфа от кн. “Аум”, които напълно отговарят на поставените от Вас въпроси.

450. “Помнете съвета, книгата на Учението да бъде на кръстопътя. Не се измъчвайте от въпроса, откъде ще дойдат пътниците. Откъде ще дойдат приятелите, които предчувстват познанието? Не се огорчавайте от подминаващите, те могат да призоват други, без да го знаят. Те могат да негодуват и виковете им ще привлекат мнозина. Да не изчисляваме Неизповедимите Пътища. Те не могат да бъдат назовани, но сърцето ги познава.”

452. “Трябва да се помага навсякъде и във всичко. Ако пречките за оказване на помощ са породени от разединение на национална или политическа, на кръжочна или религиозна основа, то такива препятствия са недостойни за човечеството. На нуждаещите се трябва да се оказва помощ от всякакъв вид. Не се гледа цвета на косата, когато надвисва опасност. Не се пита за религията, когато трябва да се спасява от пожар. Всички Завети посочват колко насъщна е безусловната помощ. Тази помощ може да се смята за истинско вдъхновение. Вече говорих за това, но множеството условности налагат още веднъж да се утвърди свободата на помощта.”

453. “Сърдечната тревога е неизбежна, ако знаете, че в дома на съседа цари неблагополучие. Но отворените центрове могат да усетят много близки и далечни сътресения, от тях сърцето трепти. Хората често не обръщат внимание на сърдечните знаци, склонни са да ги припишат на заболяване. Но справедливо е да се помни, че сърцето бие в синхрон с всичко съществуващо. Космическите събития и народните сътресения ще бъдат като удари на чук. Говорят за увеличаването на сърдечните заболявания, разбира се, симптомите ще се умножават, но едностранчиво ще бъде да се отдава всичко на нервността на нашия век. Къде е причината за сътресенията? Сгъстяването на токовете зове психичната енергия към нови проявления. Но хората не признават първостепенното й значение, това поражда толкова сътресения и стълкновения. Някой бе казал: “Не довеждайте енергията до бяс”. Такова предупреждение не е далече от истината. Можем да си представим беса на неправилно нагнетените, пречупени и поругани енергии. Нима сърцето няма да завибрира сред такъв хаос?”

424. “Благодарността е велик двигател. Никой не проси благодарност, но велико е качеството на тази мощ. Благодарността действа като очистител, а всичко очистено вече се движи по-лесно. По такъв начин благодарността е средство за ускоряване на пътя. Някому се струва, че поривът на благодарност го унижава. Какво невежество! Благодарността само възвишава, очиства, тя привлича нови енергии. Дори машината работи по-добре, ако не е прашна.”

Тъмните сили изпълзяват от всички дупки, но навсякъде по света се запалват и огнища на светлината. Бъдете бодри, бъдете мъжествени, времената са много трудни, но зората вече грейна. Подготвена е Висша помощ, да съумеем да я приемем с мъжествено сърце, с готовност, признателност и пълно доверие.
14.08.1936 г.

Мислите, изложени в изпратения ми проект, са прекрасни, но осъществяването им изисква други условия, не като сегашните и възникващите под напора на приближаващите се събития. Разбира се, най-близката задача е раждането на истинския човек, затова трябва колкото се може по-широко да се пръскат зърната на новото разширено съзнание и разбиране на сътрудничеството в най-широк мащаб.

Преди да се строят общини, са нужни хора за тях с подготвено съзнание, иначе нищо, освен ужасно бреме и безобразна карикатура на община няма да се получи. Затова преди всичко трябва да се погрижим за нови училища, в които още от детството да се залагат основите на разбирането за значението на човека, мястото и ролята му в света, неговата космическа зависимост; при такова разбиране обществената природа и най-вече личната отговорност на човека ще придобият необходимото значение. Но за такива училища са необходими и съответните учители. Ето защо са така полезни групите, изграждащи се около “Учението на живота”, от тях могат да излязат носителите на новото съзнание.

Та нали Учението на “Живата Етика” разглежда целия свят като единна Световна Община. Повелено ни е да развиваме у себе си чувството на сътрудничество, солидарност и дружелюбие, но никъде не е заповядано тясно физическо съжителство. Обменът на труда и взаимопомощта не трябва да налагат условни ограничения. Всяко прекалено прикрепване към едно място е осъдено, защото е ограничение. Още великият Буда, основоположник на световната община, е наредил на своите ученици да не остават дълго заедно, а постоянно да се разделят, да посещават нови страни и да общуват с различни хора.

Прекрасни са Общините, посветени на научен труд, облекчаващи работата на учените, заети с решаването на общ проблем. Прекрасни са санаториумите и опитните лаборатории, обединяващи различни специалисти за общото благо. Мога да си представя цели учебни селища и градове на знанието и кооперации, обхващащи всички области на живота, но като познавам човешката природа, много по-трудно си представям успешно, тясно, затворено общежитие на съвършено различни хора. При сегашното равнище на съзнание на човечеството в едно тясно, затворено общежитие тенденцията към уравниловка е неизбежна, а всяка уравниловка неизбежно превръща таланта в нищожество, което води до загуба на култура и понижаване равнището на цивилизация, т. е. към опростяване и, уви, към следващия стадий на опростяването, а именно - към огрубяване.

Затова общината и кооперацията трябва да бъдат разбрани широко и жизнено. Именно новите научни открития и самият живот ще подскажат новите форми на сътрудничество. Международната поща и съобщителните мрежи вече показаха с каква взаимна полза и как прекрасно могат да си сътрудничат различните страни. Така че, аз вярвам в извънредно широкото развитие на кооперациите в най-разнообразните им съчетания. Широко изградените кооперации ще покажат какво народно благосъстояние се крие в такова сътрудничество. Тъй като у мнозина се събужда желанието да основават трудови общини, желание, несъмнено отговарящо на посоката на еволюцията, смятам за полезно да цитирам следния параграф от новата книга, указващ необходимата подготовка на съзнанието за благи следствия от всяко начинание:

“Представете си как към сложна машина се приближава невежа. Той не мисли за устройството на апарата, а хваща първия лост, без да съзнава последиците. Абсолютно същото става с човек, който е запомнил само една подробност от цялото Учение и се чуди, че не вижда общото следствие. Както невнимателната работа с машината заплашва невежата с гибел, така и човекът, който пренебрегва същността на Учението е в опасност.”

“Един обърна внимание само на качеството на храната, някой просто се постара да не сквернослови, друг - да не се дразни, трети - да не се страхува, но тези полезни подробности ще бъдат все пак отделни лостове, никой от тях няма да повдигне цялата тежест. Нужно е постепнно да се вниква в синтеза на Учението, само дъгата на синтеза може да даде напредък. Ако някой забележи, че го е завладяла една страна, нека прилежно повтаря и другите части на дадените указания. Даваме много завоалирани неща и постепенно приближаваме съзнанието. Нека човек не се страхува да се приближава, докато не усвои ритъма на мозайката. Така приближаването до синтеза ще ни научи да ползваме всички подробности.”

Значи на дневен ред е преди всичко възпитанието и разширяването на съзнанието, осъзнаването му ще донесе най-благи следствия. “Дисхармонията между подробностите може да наруши цялото строителство.” Затова в нашите групи, изучаващи “Живата Етика”, да се научим на дружелюбие и сътрудничество. Това е добра школа и за по-тесен вид община. Да се пазим един друг, проявявайки най-голяма чувствителност и отзивчивост към особеностите на всеки.

Разбира се, Дружествата за Психични Изледвания във всички страни се намират сега на първите стъпала, но пред тях е цялата безпределност на познанието. Вие сте прав, те като че ли стигнаха до задънена улица и това е, защото в повечето случаи тези Дружества се занимават с изследвания при посредничеството на слаборазвити медиуми. Интересни са изследванията в областта на психичните и парапсихичните явления сред умствено и духовно развитите индивиди, защото само те могат да дадат нови степени на познание за висшата енергия и условията във висшите сфери на тънкия свят. Колкото до вредата от общуването с низшите слоеве, допиращи се до земното ниво, Вие знаете това от книгите на Учението. Мога да добавя още един параграф:

“Ектоплазмата е хранилище на психичната енергия. Действително, веществото на ектоплазмата е средата между земното и тънкото същество. Психичната енергия, която е присъща на всички светове, преди всичко се съчетава с вещество, близко до тънкия свят. От това може да се види, че ектоплазмата трябва да се пази чиста, както и психичната енергия. Трябва да се помни, че давайки ектоплазма на случайни идващи, медиумът се подлага на голяма опасност. Не може да се предоставя такова ценно вещество на неканени посетители. Толкова по-ценно е Висшето Събеседване, то не изтощава нашите сили, напротив, дава нов приток на сили. Трябва да се разбере, че психичните изследвания трябва да се провеждат целесъобразно. Не бива да се изсмуква ничия същност.”

Вие, разбира се, знаете, че всички феномени на спиритичните сеанси се извършват посредством ектоплазмата, отделяна както от медиума, така и от присъстващите. Сега лесно можете да си представите в какъв заразен вид се връща ектоплазмата към своя собственик след използването й от посетителите от низшите и средни сфери! Ето защо при всички психични изследвания е толкова важно здравето и високият морал на всички присъстващи. С времето, когато хората ще знаят повече, и това ще стане очевидно. В новата книга “Аум” много се говори за тази енергия и се подчертава, че нейните изследователи трябва да се отличават със самоотверженост, тънко разпознаване и чистота на сърцето. Изследването и изучаването на психичната енергия е наука на най-близкото бъдеще.

Последователите на Christian Science, за които споменавате, са твърде многобройни в Америка и понякога те извършват забележителни изцеления. Но се случва също невежи последователи да погубват себе си и своите близки, защото често лечителите не са чисти и са слаби. Освен това, не всички болести се лекуват непосредствено с психична енергия. Когато е необходима хирургическа операция, то психичната енергия без приложението на инструменти няма да помогне.

Говорейки за отдръпването от Учителя, аз имах предвид отдалечаване от СЪЗНАТЕЛНО избрания Учител, а не оттеглянето от една или друга църква, в която случайно сме се родили. Има значение само съзнателният избор на Учител, а не условната принадлежност по рождение, автоматично свързваща ни с един или друг Основател на религия. Именно съзнателният избор е зовът на духа. Великото Братство представлява Единно Ego, затова и Учението, идващо от Тях, е единно в същността си. Но всеки от Тях, принадлежейки към отделно светило, по самата си природа е свързан с всички, зародили се под това светило. Затова е толкова прекрасно, когато именно духове от едно естество се събират под ръководството на своя Владика. Всеки Учител има и свой индивидуален метод. Аз не виждам и в бъдеще отдалечаване от съзнателно избрания Учител, защото колкото по-нагоре се издигаме, толкова по-тясна става връзката ни с Учителя.

Разбира се, пушенето отнема от жизнената ни сила. Истина е, че Е. П. Бл. е пушела. Но нейното състояние е било толкова изключително, че не можем да се сравняваме с нея. Неимоверно тежък е бил животът й сред чужди за нея хора, които не са я разбирали и дори често - съзнателно или несъзнателно - са я предавали. Всички тези причини, както и пушенето, са й попречили да завърши своя труд и да напише последния том на “Тайната Доктрина”. Мнозина бъркат също такур¹¹ Гулаб Синг, героя от книгата на Е. П. Блав. “Дебрите на Индостан” с Уч. Кут. Х. … Но в тази забележителна книга, написана за широк кръг читатели и затова силно украсена от богатата фантазия на Е. П. Бл., е изведен Обликът на друг Махатма. Наистина, Уч. К. Х. в писмата си до Синет понякога се подписва като Лал Синг, но Махатмите имат много имена и в някои случаи Те се подписват с едно общо име. Разбира се, никой от Махатмите не пуши и легендата за лулата на един от Тях е тръгнала от самата Е. П. Блав… Тя споменава индуската лула, с която пушел М. М., но при това не обяснява с какво е била пълна тази лула. Работата е там, че спускайки се от голяма височина, М. М., разбира се, е изпитвал цялата тежест и атмосферното налягане на долините и затова за облекчение е пушел или вдъхвал особен препарат от озон. Оттук и легендата за лулата и пушенето.

Правилно, че и в Космоса няма малки и големи дела, но, уви, човешкото всекидневие дотолкова се е отдалечило от космическата представа, че е запълнено с твърде дребни и омерзителни дела. Но космическата целесъобразност и съизмеримост помитат нашите поредни пясъчни купчини, да се надяваме, в името на следващите, по-добри творения.

Пазете здравето си, токовете са много силни. Събитията се трупат. Мястото на бъдещото велико строителство е определено, но не се произнася, и помислите на хората са далеч от него. Така всичко съкровено се пази до определено време. Някой чете Нострадамус и отнася към себе си великите знаци, но може много, много да сбърка. Великите посветени, оставяйки своите записи, са умеели да охраняват най-съкровеното. Без ключ никой няма да прочете техните предсказания. Но когато предреченото се изпълни, и ключът ще бъде намерен.

Да помним Водещата Ръка и да не се страхуваме.

На Вашия въпрос, как да се отнасяме към “Призива на Майката на Света”, издаден от Т. Друж.? - ще кажа - приемете го доброжелателно и с одобрение. В епохата на Майката на Света трябва да приветстваме всяко напомняне за Нея. Но защо се учудвате, че А. Безант е могла да го напише? На Изток култът към Майката на Света, богинята Кали или Дурга, е много разпространен, а в Индуизма, може да се каже, той е преобладаващ. Но дори сред останалите секти може да се срещнат повече почитатели на Великата Майка, отколкото на другите аспекти на Божествените Сили. В Монголия и Тибет дълбоко почитат Дукар, или Бялата Тара, и другите Тари - Сестри. Във всички най-древни религии женските божества са се почитали като най-съкровени. Начело на всичко, или, така да се каже, зад покрова се намира “Вечното и Непрекъсващо се Дихание на всичко съществуващо”. Но на Проявеното ниво царства вечно женствената Природа или великата Майка на Света.

Сега няколко срока.

През 24-та година лъчите на светилото на Майката на Света достигнаха Земята и като я напоиха, пробудиха ново съзнание. Много женски огнища се запалиха за нов живот.

През 24-та година Н. К. нарисува няколко варианта на своята картина “Майката на Света”. Те бяха показани в музея на Ню-Йорк и направиха огромно впечатление. Репродукцията на едната, която беше нарисувана отчасти въз основа на мое видение, получи най-широко разпространение.