Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

През 24-та година Н. К. написа статията “Звездата на Майката на Света”, която беше отпечатана в Адярския “Теософист”.

От 17-та година Н. К., вече извън пределите на родината, продължи своя поход в името на културата и единението чрез изкуство. Неговото мото за значението на изкуството бе изписано на стенда на Учрежденията в Ню-Йорк и се появи в много книги и списания. Така да си припомним § 375 в “Агни Йога”: “В какво се крие успехът на йога? Не в привличането на тълпата, не в насочването на масите, а в това, че около делата на йога започва да се забелязва съзнателно и несъзнателно, волно и неволно подражание. Хората започват да правят същото. Дори враговете, проклинайки, следват същия път.

Как около действията на йога се създава особена атмосфера. Това е истинският успех, когато не парите, не масите, а невидимият огън запалва човешките сърца. И в желанието си да подражават, те влизат в същата атмосфера и изнасят върху себе си капки от същата творяща роса. Този успех идва не само отвън, той се твори от съчетанието на ръцете човешки с пространствената мисъл. Но йогът е първоканалът, първоприемникът на пространствените енергии. Затова йогът свети като призивен огън.

Той строи онова, което трябва да бъде построено. Той залага предопределените камъни и дори враговете, тръпнейки, повтарят донесеното слово. Йогът не проповядва. Той рядко се появява публично, но възложените дела израстват като особен цвят. Някои дори не признават разцвета на тези дела, защото задачата им е не да поглъщат, а да запалват.

Накъде ще полети искрата на огъня? Могат ли да се видят всички запалени огньове и всички пътници, съгрети от огъня на Агни Йога?

Огънят свети успешно, защото той не сияе за себе си.”

Така че, да приветстваме всичко, което не противоречи, а следва указаната посока.

Тези дни получих прекрасния призив към жените на г-жа К. Напълно съм съгласна с нея, че теорията трябва да бъде обвързана с практиката, но не приемам изцяло извода й, че “първата крачка по този път би било изграждането на юношески интернат, в който да съжителстват хора, решили да вървят по пътя на новата велика епоха на възраждане и одухотворяване на живота…” Лично аз най-малко бих се занимавала с такива интернати-оранжерии и уравниловки. Осигуреността и лекотата на постижението са огромни препятствия по пътя на духовното израстване. Младостта е дадена, тъкмо за да се изпитат всички препятствия и в тях да се закали духът. Във връзка с идеите за такива интернати и за пълното осигуряване на хората с храна, дрехи и покрив, си спомням многобройните лагери-общини в Америка, организирани през последните години, за да се помогне на безработната младеж. Всички те са завършвали, доколкото имам сведения, с неуспех. Младежите, получавайки всичко наготово, са се оказвали напълно неспособни за труда, който са си избрали. Повечето от тях предпочитали да полагат лекия минимален физически труд в такъв лагер-община, осигуряващ им сит и спокоен живот.

Не за удобствата на младежта трябва да се мисли, а за най-доброто въоръжение за жизнената борба, която е неотменим космически закон. Затова в строителството на новата епоха главен фактор за благосъстоянието на държавата ще бъде народното образование и възпитание. Следва неотложно да се обърне внимание на подобряването и разширяването на училищните програми, особено на началното и средното училище. Жената трябва да издигне своя глас и да изисква една и съща програма за мъжките и женските училища. От най-ранна възраст трябва да се възпитава уважение към знанието. В училищата следва да се посочват жизнени исторически примери за този истински и единствен двигател на еволюцията. Нужно е стремежът и уважението към науката да влезе в нашата плът и кръв и да стане неотменна част от нашето битие. Само тогава ще може да се каже, че народите са тръгнали по пътя на Културата. Само тогава носителите на знание ще се оценяват като истинско съкровище не само на една държава, но и на целия свят, и ще може да се говори за най-скорошна еволюция и претворяване в живота на мечтите за връзка с далечните светове. Затова да повторим заедно с един мислител и деец - “всички трябва първо да се учат, второ - да се учат, и трето - да се учат, после да проверяват, за да не остане науката мъртва буква, а да се прилага в живота”.

Да оставим интернатите-общежития и законните грижи за всякакви облекчения за онези, които се нуждаят от почивка в преклонна възраст или по болест. Г-жа К. е започнала от детска градина и това е прекрасно, защо да не продължи и да търси съмишленици в своята страна за изграждането на нов тип училища. Талантливата младеж обича всичко необичайно и животът в интернат може да й се стори безинтересен. С уравниловката могат да се примирят само бездарните. Освен това, всички обичат и ценят най-вече онова, което е постигнато с труд и дори с преодоляването на някаква опасност. Ето защо всички преследвани и полузабранени дружества винаги са имали много по-голям успех в привличането на истински ценни работници, отколкото признатите и широко оповестени организации. Така облекченията никога не са постигали целта си.

Сега за параграф 80 (Огн. Свят, ч. III). Преди всичко трябва да се изясни напълно какво означава и в какво се изразява “закрепването с огнено уважение към Йерархията”. Веригата на Йерархията е явна и не може да се прескочи нито едно нейно звено. Но за да се задържим в мощната Верига при нейното стремително движение, трябва да не изпуснем най-близкото до нас звено. Страшно е откъсването от Веригата, то ни отнася в пространството и ни оставя да блуждаем хаотично. Колко векове ще минат, преди откъсналият се дух да може отново да се улови за ново звено. Но предишното вече не може да се достигне, то е отнесено далече напред. Ето защо е страшно откъсването или отдалечаването от явената Верига на Йерархията.

Разбира се, всяко единение представлява голяма сила, но както и всичко в проявения свят, то има две страни и ако такова единение не е закрепено с огнено уважение към Веригата на Йерархията, то може да се окаже на тъмната, вместо на светлата страна. Ето защо така настойчиво, нееднократно се изисква огненото уважение и верността към Йерархията.

Моля, предайте на г-жа Кр., че съм получила нейното сърдечно и мило писмо, особено ме зарадваха думите, че тя не обича да се обръща назад. Това е голямо постижение. Обръщането назад овързва краката със здраво въже. Творческият устрем се ражда само от съзерцанието на бъдещето. Разбира се, сега е пътят на духовното прераждане, пътят на натрупването, но в същото време всичко научено трябва да бъде използвано в полза на околните. Всяка широка мисъл, всяка проява на дружелюбие и миролюбие са благи действия във всекидневния живот.

С цялото си сърце да се устремим натам, където се твори велико дело, да се вслушваме във всяка вест оттам. Пред очите ни се разгръща явление с огромно значение. Така, въпреки трагизма, страната расте, цялата е в движение, в несъмнено изграждане на своето бъдеще… хиляди се пробудиха за началото на културен живот. Разораната целина се нуждае от широк размах. Устремът към знание движи по правилен път…

Да се радваме.

Именно слабостта на характера издава сравнителната младост на духа. Старите духове знаят какво искат и обикновено са много упорити в своите решения и постижения. Съветвайте също да не се базират на видения. Няма нищо по-измамно от тези илюзии на тънкия свят със съдействието на низшия манас. Нужна е дисциплина, нужна е твърда юзда за всички чувства и години на най-тънки наблюдения, преди да стане възможно правилно да се ориентираме във виденията от тънкия свят. Следва с цялата честност, остра наблюдателност и непредубеденост да се изследват подобни видения, иначе ще станем играчка за обитателите на низшите слоеве на тънкия свят. Ето защо съветът е всички да записват своите видения, за да има възможност, с течение на времето, да се провери тяхната правилност и значение. Но от записването и наблюдението до безусловното им приемане и ръководство разстоянието е огромно. Най-често измамни са онези видения, които се отнасят до нашата личност и непосредствено обкръжение. При правилното развитие на духовното прозрение, виденията обхващат седем кръга или нива, както това е посочено във втора част на “Листа от Градината на М.” Виденията, отнасящи се до личния живот, стават редки. Вярно е, че низшите същности нападат слабо защитените аури, при което низшият манас на атакуваните субекти лесно подсказва желания образ.

Сега въпросите по Учението. Четейки “Писмата на Махатмите” трябва да се има предвид, че обясненията в тях са се давали на лица с определен начин на мислене и затова се налагало да се съобразяват, за да бъдат разбрани от тях. Също следва внимателно да се съпоставят отговорите с въпросите. Но вие правилно задавате въпроса, как да се разбират думите - “или да бъдем унищожени като индивидуалност”. Разбира се, висшата индивидуалност не може да бъде унищожена при завършена земна еволюция. Защото такава индивидуалност би била длъжна да асимилира вечната жизнена мощ на седмия принцип и да слее 4, 5 и 7 принципи в шестия. Между впрочем, примерът на Луцифер достатъчно ясно показва, че индивидуалността не се унищожава. В цитираните от Вас редове от “Писмата на Махатмите” е подчертано вечното и неотклонно движение напред, което кара всичко живо да следва този основен импулс и затова всяко спиране неизбежно отхвърля назад. Така, ако дори много еволюирал човек спре своето движение напред и не се усети навреме, той може в низходящия си бяг да стигне до такова низко състояние, че всичките му висши центрове да замлъкнат; неговата висша индивидуалност ще загуби връзка с необходимите за нейното хранене проводници и елементи, които влизат във вихъра на нейното аурично обкръжение, и накрая ще се откъсне от своите низши принципи. Низшите принципи на такова бездушно същество, лишени от скрепващата ги мощ се разлагат и отиват за преработка като космически отпадък. Самата отделила се висша индивидуалност след дълги цикли от време, може би, на друга планета ще получи нова възможност за въплъщение, но тя ще трябва да построи своите проводници или обвивки за въплъщение, започвайки от най-низшите царства на природата, докато накрая не бъде изградена човешката форма, в която тя отново ще може да се прояви.

Да не забравяме също, че в първите дни на Теос(офското - бел. ред.) Учение се е налагало да се изработват определения за съвършено нови за западния ум понятия, оттук и някои неясноти. Така в онази епоха не се е правела разлика между личността, обхващаща едно земно въплъщение, и индивидуалността, вечен свидетел и събирател на постиженията на множество такива въплъщения. В съзнанието на огромната маса хора личността и индивидуалността и досега се явяват едно понятие. Висшата Индивидуалност не може да бъде унищожена, но отделни нейни проявления във вид на личности - могат. Така при завършването на една Манвантара, ако се прегледа книгата на въплъщенията на всяка индивидуалност, то в някои такива книги ще липсват страници (земни въплъщения), в които индивидуалността не е могла чрез своята личност да събере жътвата на висшите енергии, които я хранят.

В същото писмо, § 7, в отговора, където се казва, че при земния живот цялата индивидуалност е съсредоточена в трите средни принципа (3, 4 и 5), обърнете внимание на следващите редове: “Г-н Хюм отлично е определил разликата между личност и индивидуалност. Първата (личността, или 3, 4 и 5 принципи) - едва преживява, последната (индивидуалността, въплъщаващото се Ego), за да пробяга успешно… да го кажем по-просто, в по-нататъшното си извисяване… трябва да асимилира… седмия принцип и после да слее трите принципа 4, 5 и 7 в шестия…” Така, ако безсмъртието, или по-точно казано, непрекъсващото съзнание на всички нива на битието, се постига с дълъг процес на насищане зърното на духа с висши енергии, то става ясно, че ако подхранването на това зърно спре, нишката на съзнанието също ще бъде прекъсната и ще може да се говори за унищожаване на личността и относително унищожаване на индивидуалността. Освен това да не забравяме човешкото разбиране, че при всяка трансформация нещо се унищожава.

Седмият и шестият принцип без петия нямат съзнание на нивото на проявения Космос. Но ние знаем, че в Космоса всичко се стреми към съзнателен живот, затова мисълта (Манас), одухотворена от всеначалната енергия, дава Венеца на Космоса, който със завършването на всеки нов цикъл или кръг, или Манвантара, става все по-прекрасен и по-прекрасен и така - в Безпределността.

Всеначалната енергия или психичната енергия дава безсмъртието. Ако нещо не е ясно, винаги ще се радвам да допълня.

Сега § 3 от “Безпределността”: “Човечеството дори не си представя явлението загасяване, но Вие знаете, че всяко загасяване на пламналите огньове запалва надземните факли”. Тук се има предвид всяко запалване на огъня, всяко извличане на огън от пространството. Когато ние палим, да кажем, свещ, по този начин предизвикваме към земно проявление огъня, скрит в пространството. Загасяването на такъв огън отново го връща в пространството, но вече в преобразено състояние. И това състояние ще бъде наситено с онези флуиди, които са съпровождали запалването му и процеса на горене. Оттук става ясно, че огънят, извикан от пространството с благо намерение и за блага цел, ще носи в себе си благи флуиди и след своето загасяване ще запали надземните факли със съвършено друго значение от огньовете, послужили за злобен палеж и разрушение. Ето защо, когато предизвикваме огъня от пространството, би следвало да съпровождаме тези действия с благи предпоставки и напътствия.

Също загасяването (смъртта) на земните огньове или жизнените огньове в човешкото тяло, запалва още по-ярко огньовете на неговото тънко същество.
5.10.1936 г.

Вие питате, как да си обясним кармата на удавянето в цитирания от Вас случай? С отказа да се спаси давещия се в миналото, защото тази памет го е лишила от самосъхранение.

Упасика означава ученичка в света. Така са наричали Вел. Уч. нашата Ел. П. Блаватска.

Вие се учудвате, защо Ви тежи близостта на някои аури? Причините за това са много. Може би, несъответствие в напрежението или разлика в цвета и дисхармония на токовете, а също когато по-слабите и болни аури черпят сили от нашия запас. Особено тежки са аурите на хора с угаснало съзнание, те трябва да се избягват. Освен това, по време на космическа битка, когато пространствените токове са така ужасни, напълно естествена е повишената чувствителност към всичко и към всички атмосферни явления. Пространствената битка нарушава дори правилното разчитане на хороскопите. Между впрочем, колцина разбират, че астрологията е наука с две остриета. Малкото знание в нея е опасно. Никак не бих ви съветвала на първите стъпала прекомерно да изучавате своя личен хороскоп. Само много силните духове могат разумно и спокойно да четат някои знаци. Не бива да се забравя, че силната воля и чистият устрем към Йерархията на Светлината могат да променят много неща. Разчитането на хороскопи сега се усложнява и по причина на новите съчетания на светилата, даващи съвсем нови токове. Защото нашата астрология също е относителна и астрологията на Висшето Знание много се различава от нашата. Така най-съкровените предначертания и решения са недостъпни за обикновената астрология, иначе светът отдавна да се беше саморазрушил. Ето цитат от кн. “Братство”: “Ние говорим за объркване на слоевете. В космическите бури течението на химизма постоянно се нарушава и лъчите се пречупват. Не е лесно да се усвоят такива пертурбации, като не се забравя за неотменимите закони. Астрологията като наука бива много изопачавана поради неосведомеността на хората. Освен това някои знаци са скрити. Не искам да разочаровам, а напротив, да напомня на наблюдаващите за сложността на условията”. Затова нека онези, които открият тежки знаци в своя хороскоп не униват, а да помнят, че чистият устрем към Учителя може да обърне всичко към по-добро. Освен това, следва да се помни, че лекият хороскоп не е благо, а напротив. Ние израстваме чрез препятствията. Всички големи духове имат труден хороскоп.

Отношението на Всеволод Соловьов към Е. П. Бл. е запечатано от самия него в книгата “Съвременната Жрица на Изида”, написана след смъртта й. За всеки поне малко разбиращ читател тази книга е сурово разобличение на самия автор. Соловьов не е забелязал каква строга присъда си е подписал с тази книга! Цялата тъпа самонадеяност на бездарността, цялата подлост, предателство, лъжливост и дребнавост на неговата натура прозират от всяка страница.

Срещата на Е. П. Бл. със Соловьов е описана в “Писмата на Е. П. Бл. до Синет”. Това са забележителни писма. Няма да се изморя да повтарям, колко е важно да се запознаете с “Писмата на Махатмите” и “Писмата на Е. П. Бл. до С.” В тези томове е изложена цялата история на теософското движение и главните действащи лица в него. Биографията и статиите за Бл. са много нужни, но също е важно да се запознае руското общество с всичките й основни трудове. Когато познаваме трудовете на един човек, то и биографията му получава съвършено друг смисъл и значение.

Зная как Махатма М. беше недоволен от всички биографии, написани за Бл. Защото тогава не се е намерил нито един чувствителен и задълбочен сътрудник, който би могъл да оцени тази титанична натура. Разбира се, написаното от Мийд не е лошо, но А. Безант може би най-добре от всички се е изказала за Е. П. Бл., защото тя самата е била голям дух, макар че също не е дала пълната биография на този самоотвержен живот.¹²

Най-трудното по пътя на ученичеството е съблюдаването на мярката или равновесието във всичко. Нужно е да се изпълняват указанията така, както е казано - нито повече, нито по-малко. Но често в своя устрем ученикът се престарава, забравяйки, че всичко излишно е също тъй вредно, както и недовършеното - и дори по-вредно.

Връщам страшни писма. Рядко ми се е случвало да чета такива черни човешки документи. Какви тъмни страсти наистина! Преди всичко, разбира се, става дума за отявлено невежество. На такъв човек е съвсем безполезно и дори вредно да се пише и съобщава каквото и да било. Аурата на писмата е ужасна, тя показва всички признаци на най-тежко обсебване. Такава степен е почти недостъпна за въздействие.

Оставете на мира очевидния служител на тъмата, още повече, че той е убеден в хуманността на тъмните сили!!! Строгостта, произтичаща от Висшата Справедливост, разбира се, е недостъпна за разбирането на такива отявлени невежи. Какво може да знае този кощунстващ човек за Будизма?! Всяка негова мисъл, всяка дума противоречи на първите основи на това велико Учение.

Между впрочем, кощунстващият е засегнал понятието за естествения път. Цитирам за Вас параграф от още неиздадената книга. “Какво е естественият път? Най-неограничено познание с търпимост и търпение, без всякакво сектантство. Неограниченото познание не се усвоява лесно. Всичко около човешкия труд е ограничено. Всяко занятие сякаш пресича много пътища за връзка. Дори добри умове са бивали натиквани в тясно русло. Болестта на самоограничението не прилича на самоотвержеността. За удобство се ограничава човек. Изключения ще бъдат смелите действия за неограничено познание. Злобата и омразата извършват своето в ограничеността. За неограниченото действие трябва да се преизпълниш с доброжелателство и да намираш причините и следствията с добро око.

Суровият труд няма нищо общо с осъждането. Осъждат ограничените хора. От осъждане няма да се роди усъвършенстването. Но може ли обърканият да мечтае за неограничено познание? Можеш навсякъде и винаги да се учиш. Възможностите сами се притичват към неудържимия стремеж. Само в движението е естественият път.”

“Наистина е нужно да се търси. Трябва да се помни, че малката искра води до огромен взрив. Една мисъл може да привлече, но и да прогони. Владетелите на човешките умове нерядко сами са водени. И какви празни звуци могат да пресекат волята на човека и завинаги да попречат на вече заложения път! Доброто не пречи, но злото препятства. Така да запомним, че малката искра причинява огромните взривове.”

“Нима по пътя към Братството са нужни такива приготовления? Именно, не само приготовления, но и озарение. Няма ли да съжалява решилият да се посвети на Великото Служене? Малодушно ще въстанат всички примери на благополучие и удобство. Дори може да има усмивки на съжаление. Как ще се преодолеят такива насмешки без Озарение?”

Между другото - чували ли сте за феноменалното десетгодишно момче в Атина, което всеки ден в 11 часа вечерта излизало на балкона на дома си и произнасяло реч пред тълпата. Говорело на политически и социални теми, като демонстрирало необикновени знания. Отговаряло на най-сложни въпроси, но само в тези часове, в останалото време си било напълно нормално дете. Изказва се предположение, че чрез него говори духът на Венизелос. Интересен е също друг случай в Америка, където момчето вижда през непроницаеми повърхности, но също само в определено време, когато чрез него действа някакъв персониф(икатор - бел. ред.). На снимката във вестника това момче, с плътно завързани очи, фехтува с експерт в това изкуство, при което, според твърдението на този експерт, момчето или персониф(икаторът - бел. ред.), който действа в него, проявява необикновено майсторство. Това са вестникарски съобщения, така че се нуждаят от проверка. Но по принцип всички те са напълно възможни.

Не се смущавайте от никого и от нищо. Както е казано - “опасността е спасение за много неща”. По повод някои събития може дори да се каже - колкото по-опасно, толкова по-добре. Опасността ще помогне да се изживеят много уродства.

Да помним Кърмчията на Световния Кораб и да не се страхуваме.

Зарадвах се, че формулата на самостоятелните постижения Ви е близка, затова Вие, разбира се, ще оцените цялата красота на Учението, което, давайки посоката и щедро пръскайки намеци, понякога твърде прозрачни, никога не насилва съзнанията и предоставя възможността за индивидуално решение.

Вярно, че времето е съзряло, но то е съзряло преди всичко за осъзнаването на страшния момент и заплашващия нашата планета катаклизъм, ако човешкият дух не възроптае и не се устреми към промяна в мисленето и очистване на сърцето. Трябва да се разреди отровената атмосфера около Земята, която не пропуска благодетелните лъчи на светилата. Но това може да стане само с повишаване на вибрациите или пробуждане на духовността в човечеството.

Всички апарати за събиране на психична енергия или измерване на пространственото огнено напрежение, които така Ви интересуват, в ръцете на користолюбиви и хаотично мислещи представители на човечеството ще се окажат само преждевременни взривни устройства. Събраната психична енергия ще бъде употребена от тях не за съзидание, а за разрушение. Има твърде много близки примери в други области.

Най-голямата полза, която можем да допринесем, е тази - чрез разширяване на съзнанието, чрез подобряване и обогатяване на мисленето и очистване на сърцето да усилим нашите излъчвания и с това покачване на вибрациите да въздействаме оздравяващо на всичко, което ни заобикаля.

Разбира се, невъзможно е да увеличаваме своя запас от психична енергия без Учителя. Но ако сърцето ни е открито и очистено, ако организмът ни позволява, Учителят няма да се забави в проявлението си.

В книгите на “Живата Етика” се има предвид изображението на Учителя, което всеки ученик носи в сърцето си. Всички тези изображения, разбира се, са много разнообразни. По намеците, които има, всеки ученик си представя най-близкия му Облик. Но никой няма изображение, напълно отговарящо на действителността. В нашия ашрам се намира едно от най-точните, но и то не предава прекрасната действителност.

Да, много са тълкувателите на Съкровеното Учение и всички те се наричат членове на Бял. Братство. Кой може да им забрани това? А и ако те искрено работят за внасянето на светлина и порядък в хаотичното съзнание на по-голямата част от човечеството, то наистина могат да се назоват членове на Бял. Братство. Нима цялото човечество не се е разделило сега на последователи на Черното и Бял. Бр.? При това, разбира се, привържениците на първото са много повече и степените на тези членове са толкова, колкото и съзнанията.

За Д. съм чувала и съм чела неговите добри и полезни книжки. Последователите му правят от неговото учение някаква секта. Носят се слухове за заплахи и наказания, уж изпращани на отстъпниците. Знаейки, разбира се, че учителят е едно, а последователите му - друго, и отнасяйки се с голяма предпазливост към всякакви слухове и клевети, аз не бих повярвала на това, ако не се бях сблъскала с определен факт. Д. забранил на свой ученик да превежда и издава на местен език книгите на “Живата Етика”. Естествено, от учителя, когото учениците му именуват “учител на Бял. Братство” и дори “принадлежащ към Слънчевата Йерархия” (!), би могло да се очаква по-голяма широта и търпимост… Учението на Живота или Живата Етика никого не приканва, дава се широко и свободно, никого не заплашва и никого не преследва, ако някой реши по някаква причина да се оттегли.