Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Разбира се, умението да се съсредоточаваш и мислиш творчески при условие, че мислите са очистени, е не само много полезно, но и необходимо. Без умението да се мисли не може да се напредне в познанието. Също развитието на волята, като се започне от всекидневните дреболии та чак до високото самоотвержено действие, е основа на всяка дисциплина и постижение.

Чистото мислене, волята, насочена към добро и самоочистване, разбира се, ще дадат прекрасни излъчвания.

При наличието на любов и воля, Вие вече притежавате устрем и действено ще творите молитвата.

Вярно е Вашето съображение, че в градовете упражненията по пранаяма могат да бъдат пагубни. Но тъй като пранаямата не може да ни даде духовност, няма какво да се грижим за нея. Най-важното е да закалим себе си в чистотата на подбудите, мислите и постъпките, а това можем да направим, само когато се намираме сред хора, сред препятствия, така и градът понякога може да бъде полезен.

Явно Вие сте обезпокоен от нападките срещу кн. на “Ж. Етика”. Но това също е неизбежно. Нито едно Учение не е навлизало в живота без противодействие. Така и Новото Учение трябва да навлезе сред виковете и нападките на отживелите съзнания. Това е земен закон. Човечеството обръща внимание и запомня само онова, което се подлага на остракизъм или мъченичество. Често в писмата си съм цитирала думите на Вивекананда, ще ги цитирам още веднъж: “Човечеството затова е запомнило Буда и Христос, защото те са били щастливи да имат силни врагове”.

Нека и новото Учение, както е казано, да навлиза по обичайния път на преследване. Отново се налага да напомня, че Учението се разпространява по Неизповедими Пътища. Затова винаги съм Ви съветвала да не вербувате последователи. Предлагала съм Ви също да започнете да организирате културно-просветни вечери и само когато се вгледате в посетителите, да посеете в съзнанието им няколко нови зърна. Винаги е полезно човек да попълни и своята съкровищница със знания. Дисциплинираният просветен ум по-лесно ще възприеме Учението на Светлината в цялата му всеобемност. Именно недостатъчното знание е препятствие по пътя на еволюцията. “Адът е невежеството” - така е казал един подвижник от първите векове на християнството.

Наистина няма нищо по-кощунствено от ограничаването на неизразимото Величие на Божественото Начало, разлято в цялата Вселена - дело на човешкото съзнание. Единствено от чудовищното невежо умаляване са произлезли всички недостойни понятия за Бога. Човекът в своето самомнение се стреми да снизи всичко до своето ниво и подобие. Впрочем, за това достатъчно е казано в книгите на Учението. Именно, книгите на Учението са пълни с понятието за Божественото Начало, или Бога, за Духа и Духовността. Цитираната от Вас фраза - “духът на Христос вее през пустините на живота”, е все същият велик Пантеизъм, по-високо от който не може да се издигне човешката мисъл.

Бог в нас е единствената реалност, всичко останало, както прекрасно и поетично е изразил това Изтокът, е само - “игра на Великата Майка на Света!”

Да, Вие сте напълно прав, че в нито една книга на “Живата Етика” няма отмяна на Великата Основа на Битието, както няма и умаление на понятието Христос (Christos) и Иисус, пострадал, носейки онова, което отдавна е било известно на света, но отново и отново е било забравяно от хората. Така е било, така е, но да се надяваме, че няма да продължи да бъде така.

Колкото до етикетите, които невежите слагат на всичко, което надвишава разбирането им, то кой от мислещите хора обръща внимание на това?! Същото може да се каже и за нападенията спрямо нас, ние сме свикнали с тях и знаем колко струват. Честно ще кажем, че всички нападки са били само от полза. В Учението е казано: “ако не бяха враговете, то благодарното човечество би погребало всички най-добри начинания”. Също още и още веднъж Ви моля да не съжалявате за отпадналите, това не са готови души. Оставете ги да вървят по своя път. Не може да се служи на двама господари. Нека честно изберат и да не предателстват, защото “ужасна е съдбата дори на малкия предател”.

Прекрасно е, че Вие работите над самоусъвършенстването си, иначе как се става апостол на Живата Етика, ако със своя пример ние не докажем колко полезно и благодетелно е Учението?! Кой ще бъде привлечен към Учението, ако неговите последователи не го прилагат в живота?

Така че, не се тревожете от хулите. Хулата е болезнена, само ако идва от хора, които ние самите уважаваме. Похвалата от устата на недостойните може само да унизи и оскърби.

Във Вашето писмо следват редица въпроси. Няма да ги повтарям, вероятно Вие ги пазите, ще отговоря поред.

1) Тънкият Свят отговаря на астралния свят от низшия до най-висшия слой.

2) Огненият Свят е Свят на Духа. Висшата степен на Огнения Свят често се нарича Висш Свят.

3) Всички психоцентрове съответстват на физическите центрове. Всеки орган има свой нервен център, някои двойни органи като бъбреците, дробовете и др. имат и двойни разклонения.

4) Теоретично е правилно, че животът дава много разновидности. Много жени са почти мъже, а мъже - жени, както духовно, така и физически. Често жените имат мъжки магнетизъм и обратното.

5) Тайната “Книга на Въплъщенията” на Най-Високите Духове се пази съкровено.

Разбира се, в настоящата Космогония няма Ангели или Архангели, които да не са били някога хора. Това го твърди целият Изток - “Няма бог или богове, които да не са били някога хора”. Ако сте чели “ТайнатаДоктрина”, знаете, че Великите Духове, наричани на Изток Синове на Светлината или Синове на Разума, или Синове на Огъня, или Кумари и т. н. съответстват на нашите християнски Архангели. Разбира се, тези Ангели нямат криле, с каквито ги е украсило несъвършеното зрение или поетичното въображение на някои ясновидци, пожелали да запечатат символа на Посланика. Символът не е лош и, разбира се, лъчите, излизащи от центровете на раменете, могат да създадат впечатлението за блестящи криле. Но щом ние, земляните, можем да се придвижваме в тънките си тела в пространството без тези птичи атрибути, нима най-високите Духове ще се нуждаят от тях? Ето ви още едно разочарование: ангелите нямат криле! Но нима лъчите не са по-прекрасни от животинските отлики!

И така, Ангелите Хранители или Великото Братство, тези крепители на нашата планета, са били високи Духове в други светове и Богочовеци на нашата Земя. Принадлежали към друга, висша еволюция, Те са дошли на нашата Земя, за да ускорят еволюцията на нейното човечество. Именно Те, в пълния смисъл на тази дума, са Крепители, Хранители, и Спасители на нашата планета.

Радвам се от все сърце на Вашата преданост към Учението на Ж. Ет., защото само с него достигаме отварянето на Дверите. Радвам се и на това, което пишете за останалите Ваши сътрудници. Нека закаляват духа си във всекидневния подвиг. Нека всеки труд, най-рутинният и скучният, да подобрява своето качество. Пътят на ученичеството е пълен с тръни и трудности, разбира се, поради нашите стари навици и привързаности, затова само твърдите и неустрашимите, изгорилите своята самост в огъня на самоотвержеността, ще стигнат до предопределените им Двери.

Изминава една година - най-тежката, отдавна посочена като година на началото на личната битка на Архангел Михаил със Змея. Страшният Армагедон протича на видимо и невидимо ниво. Силите на тъмата особено свирепо са се опълчили срещу всички светли начинания, но ние тържествено приемаме битката, защото знаем за кого и за какво се сражаваме. Защото много неразположения също са свързани с нечуваното нагнетяване на двете нива.

Онова, което пишете за хората, е стара истина. При нужда си спомнят за нас, а в доволство ни забравят. Всичко, което пишете за обсебването е извънредно знаменателно за времето, което преживяваме. Но бъдете внимателни, защото има степени на обсебване, които са много заразни. Всички случаи на обсебване се лекуват със силата на психичната енергия в контакт с Висшата Сила. Разбира се, при това са много полезни спомагателните средства като възвишена музика, чудесни аромати, чистота на атмосферата и цвета на помещението, като всичко това хармонира с вкусовете на пациента. Добре е през нощта да се поставя край постелята съд с гореща вода, в която наливаме няколко капки евкалиптово масло, това е полезно и през деня. Но силната степен на обсебване не се поддава на никакви спомагателни средства и е нужно въздействието на чиста и мощна психична енергия.

Вие сте прав, че в книгата “Зов” в кратки формули е събрано много от това, което в следващите книги е разгледано по-подробно и от различни страни. Но излишно и неправилно е да се осъждат и отричат “Писмата на Махатмите”. Въз основа на тези писма е написан “Езотеричният Будизъм” на Синет. Съдържанието им, но допълнително разработено, е влязло и в “Тайната Доктрина”. “Писмата” са велика книга и тя е напълно оценена на Запад. Да се отрича тя, значи да се отрича цялото Учение, дадено чрез Е. П. Блаватска, също и всички книги на “Жив. Етика”. За съжаление, в споменатия том са влезли само няколко писма, при това не изцяло, а само цитати от тях. Но уви, дори в такъв вид, както виждате, те трудно се приемат от някои съзнания.

Вие сте прав, че Иисус Хр. е изключително явление в историята, но следва да се прибави, че не по-малко изключителни явления са и всички Кумари, или Богочовеци. И единствено самомнителният невежа може да започне да претегля, Кой от тези Най-Високи Духове е по-висок или по-нисък. В Учението ни е дадена прекрасна формула: “Ако попитат - кой е по-висок, Христос или Буда, отговорете - “Невъзможно е да се измерят далечните светове, можем само да се възхищаваме на тяхното сияние”.

Вие пишете, колко тъжни са всички спорове и полемики около високите понятия. Напълно вярно, и особено тъжна е полемиката на невежите, защото тя не носи нищо друго, освен озлобление. Не може да се опитваш да обясняваш на другите онова, което сам за себе си не си изяснил, наистина нищо, освен съблазън няма да се получи. Но обменът на мисли сред високообразованите хора е велико творчество, защото от обмена и сблъсъците на мнения се пръскат искрите на Истината. Но е нужен именно обмен на мисли, а не невеж спор.

Вярно, че недоизреченостите в книгите често оставят у повърхностния читател впечатлението за противоречие. В такива противоречия са обвинявани и самите велики Учители. Но всички тези обвинители винаги забравят за най-важното, именно за своето собствено незнание. Който вижда навсякъде призив към безбожие и сатанизъм, той наистина е далеч от разбирането и никакви ваши доводи и убеждения няма да го разубедят. Ако някои са се изплашили от книгите за “Основите на Новия Мироглед”, да ги съжалим и оставим на мира. Колкото до църковните служители, то те сега дори са забравили, че при царстването на Николай II, през 1906 година, е била обявена свобода на вероизповеданията и свобода на словото. Доста от тях явно много биха искали да се върнат назад, към времето на религиозната нетърпимост и дори Домостроя⁶. На някои места има такива симптоми. Така и авторът на брошурата “Правосл. Свят и Масонството” вероятно е награден със синодална грамота на Карлов. Синод заради това, че е охулил най-добрите синове на своята родина. Но Светлината побеждава тъмата.

Сега се издава новата книга “Аум”. Несъмнено в противниковия лагер отново ще се надигне вик - “защо езическа дума?! Как смеят да съпоставят Божествената Благодат с езическия Аум” и т. н.! На това ще отговорим - останете си с невежеството, и ще цитираме параграф от Учението.

“Ако кажете на учените - намагнитена вода, те ще разберат този израз, но ако им кажете - омагьосана или … вода, ще бъдете сметнати за невежи. Между другото, разликата е само в названието, по същество ще бъде използвана същата енергия. Време е науката да разшири своя кръгозор, като не се притеснява от случайни названия. Именно от названията произтичат всички драми в живота. Трябва да се приучим още от детските години да виждаме същността.”

“Изучавайки историята на религиите, може да се забележи как човечеството неведнъж е приемало тънките разбирания, но после се е стараело да забрави и отхвърли вече постигнатото. Може да се види как още от древността хората са постигали закона за превъплъщението, за да го отхвърлят после отново в пристъп на гняв. Причината за отричането му от страна на жреците е разбираема - кастата е защитавала своите прерогативи, а законът на Битието е можел да изравни правата на хората. Така е ставало в различни векове, но вълните на познанието и невежеството навсякъде са еднакви. Те носят бурите, така необходими за напредъка на съзнанието. Затова всеки, който се стреми към познание, придобива спокойствие на духа сред вълнения и бури. Да не потъваме в невежество, когато знанието чука на всички врати.”

Цитирам пасаж от статията “За Първородния Грях” в едно англ. списание. Ученик поставя на духовния си наставник въпроса - защо казват, че грехът и злото са дошли в света с Адам и Ева, щом в Рая е имало дърво с плодовете на Доброто и Злото? Откъде в Рая вече би могло да има плодове на Злото? По какъв начин Дяволът се е оказал в Рая? Съвременните ученици са къде по-вглъбени и находчиви от миналото поколение. Невъзможно е да се върне съзнанието назад. Огромен грях са поели онези, които насила са задържали просветата и развитието на мисълта в народа. Всяко насилие е противно на законите на Вселената и неизбежно трябва да предизвика взривове и разрушения. Поглеждайки назад, можем да намерим дълбоките причини, подготвили падението на стария свят. Та нали именно задушаването на мисълта и духа е породило цялото последвало безумие. Дълго сдържаният бент е рухнал и е помел всичко по пътя си. Така никой и нищо не може да спре мисълта, тази огнена енергия и Венец на Мирозданието. Велика промяна е настъпила в съзнанието на масите във всички страни, но с това мнозина още не могат да се примирят. Причината за всички бедствия е в невежеството и чудовищната безотговорност, която цари и се наблюдава и днес сред много управляващи. Народът се нуждае от грижа и тази грижа трябва да се отнася преди всичко до неговото ВЪЗПИТАНИЕ и правилната му просвета. Не само с хляб се насища човекът.

И така, не търсете последователи, а работете над себе си, над своето усъвършенстване.

Вие сте прав, че при опити да се изложат или обяснят не само Висшите Понятия, но дори при непривичен подход към позната ни вече мисъл ние се срещаме с почти непреодолими трудности поради бедните определения в нашите западни езици. Мисълта на Запада е груба и тежка и затова тя още не е изработила всички онези най-тънки оттенъци в определенията, с които е така богат Изтокът. Главната причина за неразбирането е именно в това, че хората от Запада не са свикнали, по-скоро не са възпитани в изтънчаване на мисленето си. Колцина са, които умеят да четат и да усвояват прочетеното? Четат с очите си, но не с духа и сърцето и вътрешният смисъл остава недостъпен за тях.

Разбира се, думата религия включва понятие с най-велико значение, но сега човечеството е загубило това значение. Това именно е връзката на човека с Висшия Свят или Висшето Начало. Но всеки се опитва да си присвои изключителното право върху тази велика и единна връзка, затова всеки народ я е обособил, ограничил и наложил клеймото на фанатизма, анатемосвайки всички останали, непривични за него, нейни проявления у своите ближни. Така от единната връзка-религия сме получили множество, изключващи се взаимно лъжерелигии. Но опитайте се да кажете, че главната причина за всички бедствия е не религията, а лъжерелигията и всеки ще започне да кима с глава към съседа и в самомнението си няма и да помисли да отнесе тази тежка истина и към самия себе си. Ще се получи нова неяснота и нова съблазън. Смисълът на думите на всички езици се възприема или разбира правилно само със сърцето, с чувствознанието.

Молим Ви също да не се страхувате от никакви нападки или хули. Всичко това е само тинята на разлагащите се блата. Аз вече писах, че нито едно Учение не е навлизало в живота без жестоко противодействие, така трябва да бъде и с книгите на “Живата Етика”. Както е казал и Иисус (Лука, 6:26): “Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците”. Не може да се каже по-ясно. И кой от работещите в полето на Истината ще поиска да се приобщи към лъжепророците. Ако за някого “Чашата на Изтока” е неприемлива, кажете - широко е мирозданието и светът е огромен. Има много огнища, където “Чашата на Изтока” е запалила нова свещ, нова радост в духа. Би било непростимо да се прикрепва съзнанието към едно място и към една група случайни хора. Учението се разпространява по неизповедими пътища. Никой и нищо не може да спре Космическия Магнит в неговото еволюционно движение, всички прегради само ще доведат до разрушение. Гибелта на цели континенти и раси свидетелстват за това. Човечеството от нашата раса в своето безумно разединение ускорява цикъла на своето изместване. Нашият кораб отива към катастрофа и тъмните подстрекатели злорадстват, защото се надяват да отплават на отломките.

Не съм съгласна да нарека противниците на “Чашата на Изтока” дори “разсъдъчно-умни”. Именно наличието на ум най-трудно се забелязва у такива противници. Умът им е просто отражение на криво огледало. Казуистиката⁷ разлага висшите центрове и познанието става недостъпно. Някой е казал: “Ако дословно и едностранчиво се възприеме тезата за злината от религиите, то логично е да дойдем до съдбоносната формула, че религията е опиум за народа”. Дословността и едностранчивостта са атрибути на ограничеността и несъмнено тя ще стигне до такава формула. Но никой и не се обръща към ограниченостите за вместяване на новото разбиране! Само затъмненото съзнание няма да разбере, че всяка обособена, ограничена и упадъчна религия е именно опиум, най-силна отрова на разединението и разтлението. Същото може да се каже и за невежата наука и изобщо за всяко невежество. Новото съзнание се бори за установяване на единната връзка с Висшия Свят, за единния Източник на всички учения, философии и знания.

Тези “умници”, които имате предвид, би трябвало да знаят, че на всяка епоха съответства определена степен на познание и онова, което е било крайно необходимо или целесъобразно за един век, не може да бъде изцяло същото за следващите. Иначе какво ще стане с еволюцията? На всяко стъпало на човечеството се дава само онази частица от Истината, която може да бъде възприета от определено малцинство. Във всяка епоха, във всяка религия и народ, освен велики Учители, носещи ново разбиране на забравеното древно Откровение, след известно време се появяват високи Духове, чиято цел е новото очистване на току-що получения Завет. Тези Духове са като ярки Факлоносци на фона на невежите представители на различните религии. Обикновено такива Факлоносци са ставали мъченици и често техните трудове и самите те са загивали от ръката на ревностни фанатици. Никой не би си и помислил да ги свърже с някаква определена религия, те са далеч от всяка църковност и нищо чудно, защото почти винаги са били и разобличители на нейните недостойни слуги.

Така и Преподобният Сергий не е от външната църковност, а от Духа и който го приема другояче е глух и сляп. Но срещат се и такива, които настояват, че Преподобният Сергий е бил истински църковник, защото е строил църкви и манастири, въвеждал е строги устави, обредност и т. н. Но смисълът на цялата дейност на Преподобния не е във външната църковност, а във високонравственото му възпитателно влияние върху неговите съвременници. Въвеждайки строги устави, внасяйки дисциплина в дивите нрави на онова време, той е творил характера на народа, създавайки по този начин мощта на държавата. От историята знаем в какво хаотично състояние се е намирал народният дух в тежките векове на монголското робство и разюзданите нрави на враждуващите помежду си князе. Нужна е била сурова школа и юзда, и средствата за целта е трябвало да се вземат от най-близките, достъпни за народа понятия. Нужни са били символи, нужна е била обредност за съзнанията, излизащи от младенческото си състояние. А и сега, както виждаме, за мнозина е трудно да се откажат от тези символи; налага се да се щадят слабите съзнания. Макар че Христос казва: “Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина” (Йоан, 4:23-24).

Троицко-Сергиевската Лавра може да изчезне, при самия Преподобни тя вече е била унищожена, но паметта за Сергий няма да умре никога, защото велик е магнитът на духа, заложен от него в душата на руския народ. Историята на духовността в руската душа и началото на обединение и строителство на Руската Земя са неразривно свързани с този велик Подвижник. Именно затова всички сили на тъмата така са се опълчили срещу това велико име. Кажете, какви реликви са останали от всички велики Носители на Светлината, от Буда или Христос (шепа пепел в единия случай и условна гробница в другия), но паметта за Тях живее, а в бъдните векове ще укрепне още повече, защото ще бъде очистена от наслоилото се невежество.

Така, ако някой заменя вътрешния смисъл “с всякакви алгебрични знаци” или названия, то може и да си остане само с тях.

Вярно е също, че ако някой вижда в “Чашата на Изтока” ограничен атеизъм, той разкрива пълното си невежество. Друг пък съжалява, че Старшият Махатма не е дал преди 56 години онзи апотеоз, който намираме в “Огненият Свят”. Но как може той да знае какво е дал и какво не е дал Старшият Махатма? За ума, запознат с източните учения и свикнал с източната мисъл, този апотеоз е първооснова; както и всички, цитирани от Вас места от “Зов”, са същият онзи величествен Пантеизъм, с който са наситени всички томове на Тайната Доктрина и “Писмата на Махатмите”. Освен това, творчеството на Махатмите е така велико и многообразно, че е невъзможно Те да се обръщат във всички случаи, във всички времена към различни народности и съзнания винаги в едни и същи формули. Дори средният художник или поет, изобразявайки различна епоха и различни местности, сменя съответно стила си на писане и изразяване. Застиналата мисъл, застиналите форми са неприсъщи на Космоса, чийто живот е вечно движение, вечна смяна на формите. Разнообразието е живот, еднообразието е смърт.

Нямам желание да се ровя в обелките от казуистиката на “разсъдъчните умници”, това би било непозволена загуба на време.

Изпращам Ви мъжество, неустрашимост и, най-важното, не смущавайте Вашето съзнание с нашепванията на “умните”, но според нас дълбоко невежи събеседници.

Моля Ви да се отнасяте спокойно към нападките срещу книгите на “Живата Етика”. Нали всичко ново, извеждащо съзнанието от привичната задънена улица винаги се съпровожда със злобни викове и противодействия. В историята има много такива примери, както в религията, така и в областта на знанието. Но за наричащите себе си християни особено ярък трябва да бъде примерът на самия Иис. Христос, а именно него забравят. От кого, ако не от своите църковни служители и книжници е бил преследван и разпънат Христос? Кои, ако не фарисеите са казвали: “Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз” (Мат., 9:34). Също и в Еванг. от Лука, 11:15-18: “А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. Но той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му?”

Колкото и да е странно, нападат и най-гръмко хулят книгите на Учението онези, които не познават както него, така и своите Писания. А ако някой от тях е прочел нещичко, то го изопачава и обяснява, както му е изгодно. Ние винаги сме казвали и казваме да не се приканват и да не се насилват неподготвените съзнания, защото това не води до никъде; именно, не само е безполезно, но дори е вредно. Всичко трябва да става естествено. Готовият дух твърдо знае къде е истината и нищо няма да го смути и изплаши. Но, разбира се, такива не са много, и все пак в наше време са по-многобройни от преди, защото еволюцията не може да бъде спряна с никакви репресии. Спомнете си колко ученици е имал Христос и дори от този нищожен брой единият бил Никодим, а другият - Иуда. Но за делото на просветата не се страхувайте, то се твори по особени пътища. Броят на търсещите души расте по цялото земно кълбо.