Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Първата задача на Живата Етика е да разшири съзнанието, затова да не прикрепваме мисълта си към едно случайно и малко място и към една група хора. Широко е Мирозданието и Светът не е малък. Когато на едно място хулят, на друго в хиляди глави се възнася нова мисъл. Някъде срещаме предателство, а другаде - забележителни примери на горене на духа и самоотверженост. Трябва да умеем да намираме равновесие на духа и спокойно да приемаме проявите на тъмата, те са неизбежни. Вие знаете вече, че преживяваме страшно време, отдавна посочено в Писанията по цял свят, време на битка между Силите на Светлината и тъмата; така че, да не се удивляваме на всички уловки и нападки на злото. Та нали след тази битка, която ще продължи няколко години, след победата на Светлината над тъмата, силата на княза на Тъмата никога вече няма да бъде във възход, а ще започне да намалява. Но тъй като не може да се служи на двама господари, то нека всеки избере окончателно в сърцето си на кого служи, за да не се окаже предател или от онези, за които в Откровението на Йоан, 3:16, се казва - “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си”.

Затова, ако някой не чувства в себе си сили да преодолее страха и съмнението, по-добре да не се изкушава; но ако следва църковното християнство, нека се постарае да вземе от него най-доброто. Защото именно новата епоха ще блесне с ново осъзнаване на Учението на Христос. Просветените духовни наставници (а такива вече има) ще се върнат към истинските завети на Христос, към заветите на първите отци на църквата, към трудовете на великия носител на светлината на християнството Ориген, положил основите на цялата християнска философия.

В заключение още веднъж ще кажа, че никакви нападки не могат да ни изплашат, защото ние служим на Великата Светлина. А и в какво иначе ще се изрази подвигът! Нима във всеобщо признание? Никога възторжените викове на тълпата не са съпътствали будителите на новото съзнание и смелите откриватели. Както е казано в Ев. от Лука, 6:26: “Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците”. Полезно е да се препрочетат дори такива училищни книги като “Мъченици на Науката”. Всичко това е старо, но и вечно ново. Затова да кажем - “Няма да се изплашим!”

Живейте със сърцето си, развивайте търпимост, великодушие и новото съзнание ще се укрепи във Вас.
8.06.1936 г.

Нека новият Цикъл донесе ново познание. Да не се боим от никакви нападения, от никакви битки, защото на Йерархията на Светлината е нужна победа, а коя победа идва без битка? Нима не е победа, че в най-трудната година са издадени вече толкова нужни книги? Такава дейност е най-страшното поражение на врага.

Сега - отговорите на Вашите въпроси. За кармата съм писала много. Именно около това понятие са се натрупали толкова чудовищни изопачавания и една от най-тежките заблуди ще бъде да се въздържаме от помощта си към ближните от страх да не усложним своята лична карма.

Няма ли да бъде това проява на най-голям егоизъм? Ако, оказвайки добра помощ на ближния, ние приемаме част от тази карма, то такава карма не може да обремени нашето духовно развитие, което единствено определя кармата.

Именно отказът от помощ, която ни е по силите, може безмерно да обремени кармата ни, защото кой знае на кого, кога и къде ние изплащаме стария си дълг? Само Архатът знае къде не трябва да помага, а ние сме задължени да протягаме ръка за помощ там, където потрябва. Както е казал Преподобният Сергий: “И онзи, който не помогне на брата си, няма да извади трън от крака си”. Разбира се, навсякъде и винаги трябва да се съблюдава съизмеримост и целесъобразност. Има хора, които ще дадат всичко, а после ще се оставят на грижите на другите. Но на такива ще припомним редовете от Учението - “Кой е рекъл, че трябва да се отдава безумно? Това наистина ще бъде безумие”. При това хората много често забравят за духовната помощ и че тя е най-висшата. Но особено упорито се пропуска факта, че кармата се твори, облекчава и обременява най-вече от нашите мисли. Именно мисълта и подбудите тъкат нашата аура - това магнитно поле, привличащо или отблъскващо всички възможности. Именно този решаващ фактор най-често се забравя в разсъжденията за кармата. Но ако не беше така, нали нямаше да можем да излезем от омагьосания кръг на кармата.

Така, ако хората по-малко мислеха за кармата и повече за чистотата и усъвършенстването на своите чувства и мисли, то те щяха да имат несравнимо по-голям успех. Не да се страхуваме от пораждане на нова карма, а само да се стремим към подобряването на нейните качества. От страх пред пораждането на карма човек може да затъне в такова тресавище, откъдето пътят ще води само към инволюцията. Трябва да се помни за съизмеримостта, която цари в Космоса, затова нищожната карма ще донесе и нищожни последици. Единствено кармата на великата отговорност, макар и тежка, носи велики постижения. Затова хората не трябва да избягват нито действията, нито отговорността.

Следва да се запомни, че трудна карма не значи низка карма. Именно обратното. Леката карма е карма на нищожеството. Често леката карма се явява тежко изпитание, защото извънредно рядко човек може да се издигне сред благополучие на следващото стъпало на духовното усъвършенстване. Затова сред мъдрите е прието лекият живот да се смята за проклятие. Ако Жана Д`Арк беше наградена от краля с имения и завършила живота си в разкош и благополучие, то тя нямаше да бъде Жана Д`Арк. Но не личната й карма е изисквала клада. Да не забравяме за мисиите, приемани от високите духове. Отношението към тях от страна на онези, към когото са насочени, утвърждава кармата на тези народи за много векове напред. Така те се явяват пробен камък за съзнанието на народите.

Ако действието или дара, направен от високи подбуди, е приет със същото чувство и разбиране и приложен за също тъй висока цел, то породената по този начин тройна енергия в обратното си движение ще причини стократно усилено следствие. Разбира се, възможно е това да стане не в настоящото въплъщение, а в следващото, защото колкото по-голям кръг обхваща действието, толкова повече време трябва за неговия оборот, но пък и толкова по-мощни са следствията и възможностите, събрани от него. Ето защо във всички Източни Писания се е посочвало, че помощта, оказана на подвижника (не в тесния смисъл на тази дума) по своите следствия превишава всички други. И именно тази велика истина е послужила за най-страшни злоупотреби от страна на жреческата каста. Жертвоприношенията, изграждането на храмове, украсяването на иконите със скъпоценни камъни и злато, огромните свещи в основата си имат все същата изопачена истина. С течение на вековете всички духовни ценности се заменяли с материални. Хората забравили, че златото, материалните съкровища нямат никакво приложение в надземните светове. Най-големият богаташ тук е нищ в надземния свят. Затова подобряване на кармата трябва да се търси не във въздържането от действия, а в усилено развитие и натрупване на духовни съкровища.

Сега за § 230 (Огн. Св., ч.III): Равновесието и хармонията са едно понятие. Затова може да се каже, че Космосът се крепи на действието и хармонията на атомите. Човекът е отражение на Макрокосмоса, затова и той трябва да се стреми към хармонизиране на всички атоми, влизащи в неговия микрокосмос. Кармата е действие, всяко действие поражда следствие. Казано е - “Равновесието се утвърждава съобразно развитието на волята”. Затова действието, насочвано от дисциплинираната воля в съгласие с космическите закони, утвърждава хармонията и създава равновесие. Низшата воля, оцветена с въжделенията на самостта, поражда ужасите на разрушението, защото стълкновенията на дисхармоничните сили причиняват взривове в Космоса и дават достъп до хаоса. Именно отровни взривове и хаос поражда невежият и порочен човек в своята химическа лаборатория и заразява големи пространства в атмосферата.

Казано е още: “Везните на кармата на човека определят измеренията на волята му”. Тоест, качеството на кармата показва нейната висока или ниска степен. Защото волята е главният подбудител и създател на всичко съществуващо. Така човек се наказва или възнаграждава не от Висшите Сили или Божеството, а бива въвличан в една или друга среда, или сфера, изключително поради сродството на атомите, увлечени във вихъра на неговата аура, с атомите на съответните сфери. Казано е, че кармата не може да обремени хармоничното тяло, затова да се устремим към усъвършенстване на нашите енергии. Усъвършенстването ще доведе до равновесие или хармония.

Сега за жертвата на Христос. Разбира се, изобщо не може да се приеме значението на жертвата, или разпъването, на Христос, така, както го разбират някои съзнания. Нейният смисъл е в това, че Хр., в желанието си да покаже силата на духа спрямо физическата материя, е приел чашата на подвига и е запечатал с кръвта си Своя Завет - “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”⁸. В “Агни Й.”, § 8, се казва: “Може да се обясни, защо Учителите на Знанието са страдали, отивайки си от Земята. Разбира се, това страдание е било съзнателно и доброволно. Както стопанинът напълва чашата догоре, така Учителят иска да запечата последния знак на Завета”.

Ако великият Му пример и подвиг е запалил пламък в сърцата ни и ние изпълняваме Неговия Завет, може да се каже, че Той не напразно е пострадал и приетата от Него Чаша именно е запечатала Завета. Но ако ние си въобразяваме, че каквото и да правим, каквито и престъпления да извършваме, пролятата кръв на Христос завинаги ни е спасила от властта на дявола, то наистина самите ние ще се окажем тези дяволи! Никой не може да спаси другиго. Само със собствени усилия духът се издига в отредените за него прекрасни светове. “Вярата без дела е мъртва.”

Всички велики Учители се наричат Спасители на Света, защото отново и отново Те ни посочват Пътя на Светлината, но те могат да ни помогнат и запазят, само ако ние самите приемаме Техните Грижи за нас. Целият Космос се изгражда на закона за взаимодействията и взаимоотношенията и там, където няма отговор, няма и следствие. Така и Христос не е можел да върши чудеса там, където не е имало вяра в Него, не е имало устрем на духа към Неговия целебен лъч.

Тайнството на Великата Жертва се корени в най-древните мистерии. При последното посвещение на неофита давали чаша, пълна с гранатен сок (символизиращ кръвта), поемайки я, той изливал съдържанието й в четирите посоки, в знак на своята готовност да отдаде душата и тялото си в служба на света, т. е. да пострада за Истината. Така и Христос е искал да утвърди този символ сред своите ученици за да остане вечна паметта за подвига и завета в бъдещите поколения. Но никакво механично причастие не може да спаси душите ни, защото - “вярата без дела е мъртва”.

Помня как беседвахме за Жертвата на Христос с една мисионерка, която се биеше в гърдите и истерично заявяваше, че Христос е пострадал заради нея и така я е спасил от вечни мъки. На което аз й отвърнах: “Вие грешите, Христос не е пострадал за вас, а заради вас”. Разбира се, ние с нея не се срещнахме повече и бяхме обявени за езичници, шпиони и прочие подобни титли.

За мен няма нищо по-кощунствено от представата за Всемилосърдния Бог-Отец, който принася в жертва Своя Единороден и Единосъщ Син заради греховете на хората, сътворени, според Писанието, от Самия Него! Това ми напомня за онзи Акадийски управител, който заклал сина си в жертва, за да избегне последиците от своите грехове. Древната история е съхранила и заклеймила този канибалски израз на бащинство. Възможно ли е в по-късни времена подобна бащина любов да бъде възвеличена до статута на Божествеността? Всеки истински обичащ земен баща или земна майка с радост ще пожертват себе си заради спасението на своя син. Нима Божественият Отец е морално по-ниско от сътворените от самия Него хора?!

Светът се крепи на доброволната жертва и самопожертвованието. Чашата на саможертвата във Висшите Светове блести с всички огньове на неизразимата радост и само на нашето ниво, нивото на изпитания и скръб, тази чаша е пълна с горчилка и отрова. Духът, осъзнал радостта от самоотвержеността, е висша Красота. Красотата и Саможертвата лежат в основата на Битието.

Вие питате, как да се разбира потресаващият пример за предателството на Иуда? Но ние знаем окултния закон, че Светлината привлича тъмата и затова, колкото по-ярка е Светлината, толкова по-дълбока е тъмата. Така по всички велики пътища е неизбежна срещата с помагачите на тъмата, с предателите от различна степен, те като сянка съпътстват Източника на Светлината. Именно (самата) омраза на тъмните ги привързва към обекта на омразата. Разбира се, в самия Иуда са се таили възможностите за такова предателство, затова и тъмната сила е използвала него, както и омразата на първосвещениците и фарисеите, като оръдия за осъществяването на престъпния си замисъл. Затова Иуда може да се разглежда и като израз на колективното предателство.

Хората изобщо не си дават сметка доколко видимият и невидимият светове вземат участие в техните действия и събития и как често те стават несъзнателни и полусъзнателни оръдия на служителите на тъмата. Може да се каже, че две трети от всички човешки постъпки се извършват под внушението на зрими и незрими съветници. И уви, поради състоянието, в което се намира човечеството, тези съветници принадлежат в по-голямата си част към обитателите на низшите, най-близки до Земята слоеве. Въздействията на низшите слоеве по-лесно се възприемат от жителите на земното ниво. А чистите висши внушения може да получи само чистият съд.

Както е казано, лъчът от Висшия Свят “не е мокра кърпа”, и ако човек не го възприеме със сърцето си, главата му може да хвръкне от такова непривично въздействие. Да си спомним как подвижниците с години са подготвяли своето тяло с всякакво очистване и въздържание за приемането на Йеровдъхновение. Да си спомним и всички сътресения, които са преживели дори много високите Духове в земно тяло, когато са ги посещавали Обитатели от Огнения Свят. Да си спомним потреса и побелелите коси на Преподобния Сергий, въпреки, че Духът Му е принадлежал на Висшия Свят.

Би трябвало да Ви стане ясно, че хората, които описват как са ги посещавали Най-Високи Духове и при това не споменават за свещения трепет, който довежда сърцето до неописуемо състояние, близко до разрив, или лъжат, или са заблудени от персонификатори от Тънкия Свят.

Вашето определение за Бога е правилно. Именно, трябва да се покаже, че понятието за Бога покрива всичко - “в него се движим и имаме битие”. Ако съществува понятието Безпределност, то, разбира се, Бог е тази Безпределност, затова всякакви разсъждения за Него неизбежно ще Го ограничават. Ние можем само с дълбоко благоговение, с висша радост в сърцето да се преклоним пред тази Неизразима Мощ и Красота и с ликуващ дух да се устремим към тази Тайна на Тайните на великата Безпределност. Наистина пътят на приближаване до Бога е безпределен път.

Правилно е да се съберат колкото може повече указания за великото значение на сърцето. Сърцето е Обителта на Бога. Та нали близостта Му може да се усети само със сърцето. Именно сърцето Го прави най-близък или най-далечен. Да, в пространството се носят раздиращи душата вопли, но земните уши рядко ги чуват. Това вече не са вопли на печал или скръб, а именно на ужас!

Несъмнено, ако улавяте звуци, които другите не чуват, това говори за изтънчаване на центъра на ухото. И болките в слънчевия сплит могат да бъдат свързани с изтънчаването на чувствителността на центровете. Много Ви съветвам при усещане на такава болка незабавно да приемете сода бикарбонат. Ако не мине, можете да повторите. Содата е незаменима при много възпламенявания. Помните, че содата е наречена свещена пепел, тя предпазва от прекомерно възпламеняване. Изобщо содата е полезна почти при всички болести и предпазва от много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валериана.

Тъмните сили, разбира се, преди всичко се нахвърлят върху светлите начинания и върху онези, които се намират под непосредствения лъч на Силите на Светлината. Предателите биват допуснати, защото по закон силата на обратния удар е пропорционална на силата на противодействие. Нужен е Армагедон, нужен е сблъсък на Противоположните Сили. Нужни са сътресения, за да може човешкият дух да закрещи и осъзнае най-после, че трябва да се бори не с ближния си, а със самия себе си и със силите на хаоса и стихиите, които са необятно поле за творческо изпитание.

Смятах да завършвам писмото си, но остана цяла страница, затова ще добавя още за изкупването на греховете. В езотеричното Учение се говори, че изкупването на личните грехове може да бъде извършено само от Христос - Христос, който виси на кръста, страдайки в течение на цялата Маха Юга (велик космически Цикъл) на кръста, очертан в пространството като пресичане на линията на материята с линията на духа.

Изкупването на личните грехове се извършва от душата - носителка на Христос - почти непрекъснато в течение на земните въплъщения на индивидуалното Ego. Когато стремежите на душата, насочени към подчинение на Божествения Закон, преодоляват желанията на тялото да нарушава този Закон заради самонаслада, то в низшата природа се извършва пълно изменение или трансмутация. Процесът на преодоляване и трансмутация кулминира в сливането на индивидуалната душа с Висшата Душа.

“Разпънатият Христос на всяко човешко същество, достигайки известна точка на еволюцията, трябва да се спусне в Ада, за да извлече и издигне към висши или нормални условия душата, хвърлена там вследствие на беззаконните деяния на своето низше аз. С други думи, Божествената Любов трябва да достигне човешкото сърце, да победи и възроди човека, преди той да може да осъзнае чудовищните си прегрешения спрямо Божествения Закон, които е извършил срещу самия себе си, и това прощаване може да бъде постигнато само при пълно сливане и единение с Висшето Аз или Божествения закон на Любовта.”

Само трансмутацията на енергиите - трансмутацията на чувствата или качествата на мислите - ни извежда от омагьосания кръг на кармата. Затова са благословени всички високи емоции, които ни откъсват от обичайното състояние и повишават нашите вибрации, които изтънчават и отварят нервните ни центрове.

Изпращам Ви мисли на бодрост и радост. Не се притеснявайте от усещането за потиснатост, сега всички подобни усещания са неизбежни. Целият Свят е в страшно, невиждано напрежение и, разбира се, чувствителните организми реагират по-силно. Ритъмът на вълните на напрежението ще се смени и след потиснатостта ще дойде вълната на възнесението и радостта на духа.

Сърдечно благодаря за изразените от Вас прекрасни чувства. Особено ме зарадва непредубеденото Ви отношение към “Писмата на Махатмите до Синет”. Вие сте прав в мнението си за някои кръгове. Дори страданията твърде малко или по-скоро на нищо не са научили известна категория хора. Изостаналите съзнания още повече са закостенели в гърчовете на озлоблението. Вероятно Вие знаете, че серията книги на “Живата Етика” е обявена за опасна от някои теософи и е забранено те да бъдат четени. Може само за сетен път да се каже - свой своя не позна! Но въпреки това групите, формиращи се около “Живата Етика” се умножават и разширяват, макар сред тях да има и такива, които, приемайки всички книги на “Живата Етика”, не могат да приемат “Писмата на Махатмите до Синет”, дадени чрез посредничеството на Е. П. Б., смятайки ги за атеистични!!! Вие ще бъдете прав, ако попитате - може ли тогава да се вярва, че те наистина разбират книгите на “Живата Етика”? Затова така се радвам, когато срещна съзнание, лишено от предразсъдъци и предубеждения. Умението самостоятелно да се ориентираш в достойнствата на едни или други учения е вече немалко постижение.

Вие пишете, че някой изказва съжаление, задето книгите на “Живата Етика” се издават в нова орфография, понеже “всякакви Аримановци⁷ използват това обстоятелство за своя агитация…” Ще кажа, че ние не обръщаме внимание на подобни инсинуации, защото по този начин “Аримановците” проявяват присъщото им невежество. Може да им се напомни, че промените в орфографията са били въведени от Импер. Академия на Науките дълго преди революцията. Войната попречи на това нововъведение. По този повод си спомням един печален инцидент. През 1917 година, по време на пребиваването ни във Финландия, ни посети професор Р. В разговора с него аз споменах, че тези дни са ми изпратили книга, издадена с новата орфография и че не мога да чета подобна бездарна неграмотност, като не пропуснах да се изразя доста остро за онези, които мислят само за облекчаване на усвояването, вероятно съпоставяйки всички мозъци със своите. Можете да си представите как се сконфузих, когато уважаваният професор заяви, че тази мярка е била въведена още преди войната от специална комисия при Академията на Науките и че самият той е бил неин член!!

Мога да кажа, че сега новата орфография не представлява трудност за мен, макар да не съм напълно съгласна с нея. Буквата ˜ с удоволствие отстъпвам на професор Р. и неговите учени колеги. На обичайните възражения, че с премахването на буквата ˜ е станало невъзможно да се разбере, кога “есть” означава “да бъда” и кога - “ям”, отговарям - ако можете да четете “гн˜зда”, “с˜дла” и “зв˜зди”, сякаш вместо ˜ стои звукът ˜, то със същата лекота ще свикнете да се ориентирате и в това звуково съвпадение; също и в другия случай, когато думата “осел” (ос˜л) не означава “магаре”, защото е достатъчно да се поставят две точки над злощастната буква и ще се разбере, че става дума за магаре¹⁰. Не е ли казано в книгите на Учението, че “хората са готови да оплакват отхвърлянето на всяка буква”. Тези думи се отнасят именно за възмущението на някои хора от новата орфография. Трябва да се проявява подвижност във всичко и да се стремим към опростяване, но разбира се, при условие, че става дума за подобрение, затова откровено ще кажа, че новата орфография не ме удовлетворява напълно. Намирам, че премахването на женски род в множественото число затруднява разбирането на точния смисъл, когато в дълги фрази се появява съмнение, към кое от разнородните съществителни се отнасят местоименията и определенията. Това затруднение съм срещала понякога и при преводите от английски, където женски род изобщо липсва, като изключим местоимението в единствено число.

Така че, да се отнесем с пълно спокойствие към нападките на злобеещите “Аримановци”. Дисциплината и съизмеримостта ни учат да се отнасяме към всичко с нужната търпимост.
18.06.1936 г.

Бих искала да вярвам, че непредубедените умове, разглеждайки всичко, което става в света в светлината на Учението на “Живата Етика” ще вместят еволюцията и ще разберат, че старият свят си е отишъл и са нужни обновени и разширени съзнания, които да приемат новите форми на строителство, подсказани от самия живот. Както вече неведнъж съм писала, всички събития, всичко, което става, ясно показва посоката на еволюцията. Създава се епоха на общо Сътрудничество, общо дело и колективна солидарност на всички трудещи се, извън всякакви класи. И най-насъщната задача, която се изправя сега пред човечеството, е именно синтезът на духовното и материалното. Новите достижения в науката, новите изследвания и откриването на законите на психичната енергия ще изискват ново проникване и разбиране на субективния или духовния свят. Именно откриването на законите на психичната енергия ще помогне да се установи нова уредба на живота. Връзката на плътния свят - физическия, с тънкия - света на енергиите, ще стане очевидна, и Висшата Мъдрост ще се утвърди със сила, водеща и свързваща цялото битие.

Бъдещият свят, висшият свят ще дойде в доспехите на лабораторните лъчи. Именно лабораториите ще покажат преимуществото на висшата енергия и не само ще установят превъзходството на психичната енергия на човека над всички известни дотогава енергии, но ще бъде показана нагледната разлика в нейното качество и по такъв начин значението на духовността ще бъде докрай установено.

Познанието на висшите закони ще подчини техниката на духа и така ще се утвърди познанието за висшите цели, което ще доведе до преобразуването на цялата материална природа. Преобразената природа, преобразеният дух на народа ще подскаже и нови, по-добри форми за уредба на живота. Сега моят съвет е внимателно да се вглеждате във всички знаци, идващи от Новата Страна.