Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Ще завърша с послание от будистката Ангутара Никая: “Воини, воини, така се наричаме. Ние се сражаваме за благородната доблест, за високите стремежи, за висшата мъдрост, затова се наричаме воини.”
2.04.1936 г.

Изказаните от Вас мисли за символа са много красиви и, разбира се, верни - Чашата на Амрита, Чашата на Красотата и Подвига, Чашата на Граал! Та легендата за Чашата на Граал също е дошла от Изтока като една от версиите за великия духовен подвиг и за същата онази тайнствена Шамбала. Между другото, някои изследователи на символиката, свързана с Чашата на Граал, виждат в тази Чаша Камъка, който съпътства сега историческите събития по света, след което трябва да се върне в Сърцето на Азия. Такова тълкуване също е близко до истината. Но и Чашата съществува и се изпраща преди началото на нова ера там, където ще бъде утвърдено Учението на Калачакра. За тази Чаша същестуват много легенди. Една от тях гласи, че Чашата винаги се донася неочаквано и по въздуха. Така някога тя била донесена на Владиката Буда. Тази Чаша е от египетски произход и се смята, че се е появила около 12 хиляди години преди Р. Хр. След смъртта на Буда тя била известно време в храма в Карашар, откъдето изчезнала и оттогава се пази в Шамбала. Съгласно всички предания в навечерието на новата епоха на Майтрейя тази Чаша ще се появи отново.

Змията, обвиваща Чашата, означава също и пояс и, както знаете, в древността поясът се е разглеждал като знак за достойнството на властта и най-велико доверие, още по-голямо от пръстена. В тези символи може да се види както космическото значение, така и житейското приложение: Указание на Времето, Велико Пришествие, Епоха на Огъня и възраждането на Духа, Мъдрост и Синтез, Чаша на Подвига и Безсмъртието, знаци на Висшето Доверие и Призив, облечен в пурпур - цвета на мъжеството.

Прекрасни са също Вашите мисли за Вселенската Симфония. Наистина всеки дух звучи със свой тон и нищо не може да се сравни с красотата на това звучене. Онзи, който е чувал музиката на сферите, може да потвърди думите на Учението - “Предишната песен се превърна в шум от колело”.

Разбира се, вярно е, че първоаспектът на Проявлението е Божествен трепет в Лоното на Великата Материя. Трепетът, или вибрацията - едновременно и Светлината, защото Светлината е движението на Материята - образува форми. “В Начало беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото… В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”⁴ - в тези думи е цялата дълбочина на съкровеното знание.

Вие питате, може ли указанието за явяването (видението) на Христос в умален облик да се разбира и реално? Разбира се - да. Защото средновековието направи от Христос недосегаем Идол и Го лиши от всякаква човечност, следователно и Божественост; всички Учения на Изтока гласят - няма Бог (или Богове), който да не е бил някога човек. Това насилствено отчуждаване на Христос от човешкото естество е заплашвала, заплашва и сега с пълен разрив в общуването на човечеството с Висшия Свят. Може да се проследи как именно в средните векове са се появявали големи светци, които са се опитвали да възстановят това почти изгубено общуване, като всички те са настоявали именно на човешкото естество на Христос. Особено ярки потвърждения за това могат да се намерят в автобиографията на Св. Тереза, испанска светица от шестнайсети век, и още по-рано - във виденията и писанията на Св. Екатерина Сиенска и Св. Гертруда. Формата и качеството на виденията и съобщенията, получавани чрез такова общуване, винаги отговарят на нивото на съзнание на виждащите и получаващите, а също и на нуждите на времето. Както е казано - “именно по характера на виденията може да се напише най-добрата история на интелекта”.

Съветвам всички да прочетат автобиографията на Св. Тереза, въпреки че това съчинение е минало през цензурата на “духовното” око на падрето, все пак са се запазили изумителни страници. Църквата, установявайки догмата за Единия и Единороден Син Божи, Иисус Христос, по този начин преобръща и смисъла на молитвата, завещана от самия Иисус Христос - “Отче наш, Който си на небесата…”⁵, а също думите от писанията - “Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие” (Битие, 5:1).

Така, установявайки изключителността на синовността и естеството Божие в Иисус Христос, църквата завинаги го разединява от човечеството. Така се е стигнало до тежки последици: Изземването на Иисус Христос от живота на човечеството, унищожаването на Неговия жизнен Подвиг и страшното внушение, че смъртта на Христос на кръста е спасила човечеството от “първородния” грях(?!) и от всички следващи. Така - “Като сянка ходи Той по света, а тялото Му е оковано в металните рамки на иконите. Тялото трябва да се намери за света и да се освободи Окования в църквата” (“Иисус Неизвестният” на Мережковски).

Вие питате още - “ако, докато чете книгите на Учението, на човек му изскочат сълзи на вътрешен възторг, може ли да се сметне това за зачатъци на психизъм?” Разбира се, сърдечният възторг при четенето на Учението не може да се нарече проява на психизъм в низшия му аспект.

Но трябва много да наблюдавате себе си, защото човек може дотолкова да се отдаде на това сладостно чувство, че неусетно да изгуби власт над чувствата си и да стане неработоспособен. Имало е такива случаи, затова във всички Учения се посочва необходимостта от равновесие и пълна дисциплина на чувствата. Имаше време, когато аз също исках да живея само с възторзите на духа и да изучавам тайните на космогонията. И тогава ми се посочваше в какво страшно време живеем - “отново забравихте за Битката Божия, никой не седи в училище по време на вражеско нападение и т. н.”, стр. 43 - “Листа от Градината на М.”, част първа. Така от възторзите ме връщаха на Земята и към действията на Земята. И ме приучаваха да намирам радост в най-скучната рутинна работа, именно, всеки труд да поднасям пред олтара на служенето на любовта. На всички воини на Светлината сега ще бъде особено близка книгата “За Жертвата”. Така че, възторзите на духа са прекрасни, но трябва да се следи те да не разслабват, а да усилват нашата енергия. Ще дойде време, когато ще бъде възможно да се отдадем на възторзите на духа, но сега времето е страшно и всички, отдали се на велико Служене, са призовани да носят своите доспехи, битката е невиждана!

“Настъпи време за действие. Проявете преданост и мъжество. Ще Ви покрия с шлема на вярата, с ризницата на предаността и щита на победата. Но на Знамето ще бъде Любовта Победителка!”

Сега Великите Учители наричат дезертьори всички йоги, стремящи се само към достигане на самадхи.

Вие питате - как да се разбират в “Листа от Градината на М.” думите: “защото девата на света завърши покрова на духа”. Разбира се, може да се тълкува и така, както Вие пишете, защото наистина в настъпващата шеста раса тъканите на физическото тяло ще се изтънчават и разреждат и доближават до уплътнения астрал. Интересно е да се отбележи, че този процес на разреждане или изтънчаване на физическото тяло е посочен и в най-древната китайска медицина. Така нареченият аскетизъм е имал голямо значение за целта. Но, разбира се, както всичко насилствено, не е дал желаните резултати.
24.04.1936 г.

Ще отговоря първо на последното писмо, защото Вие засягате въпрос, който трябва да бъде разбран, за да не стане препъни камък по пътя.

Ако тези обяснения не бъдат достатъчни, пишете, ще се постарая, доколкото е възможно при съществуващата поща, да обясня по-подробно. Но сега ще се обърна към Вашето сърце и искам да Ви попитам - бихте ли се решили да подложите прекрасните млади души и дори Вашите близки на страшна опасност?

Вие знаете, че книгите на “Живата Етика” имат за задача всестранното разширяване на съзнанието и затова основите се полагат още в първата книга “Зов”. В тази книга в сгъстени формули всичко е предречено и всичко е казано. Съветвам Ви внимателно да я прочетете. Прочетете поне страници 79 и 80 - “Няма място за отрицания, не може да се гради с вехтории…”

Новият свят идва и може да бъде възприет само с обновено съзнание. Разрушенията, кощунственото отричане на великите понятия са отвратителни, защото са изчадия на хаоса или невежеството, но тъй като не може да има следствие без причина, то да се огледаме назад и честно, без предубеждение, да си спомним и прегледаме историческите анали, дори и да са записани от твърде земни съзнания, и може би просветленото съзнание нещичко ще ни изясни.

Вие правилно се възмущавате от иезуитската формула - “целта оправдава средствата”, тази формула е ужасна, защото възприелите я не се спират пред нищо и използват наистина най-гнусни средства за постигането на чисто лични и користни цели. Но във всички Учения и дори в християнството се е оправдавало свещеното укриване, когато е служело за предпазване на Светиня или за спасение на ближния, или за общото благо. Нали оттам идва езотеризмът на всички Учения? Всяко ново осветляване на истината, всяко ново откритие в науката винаги е трябвало да бъде скрито от невежите съзнания. Да си спомним всички ужаси на инквизицията, всички войни заради новите Откровения! Откъде идват всички тези най-сложни символи в трудовете на предвестниците или великите труженици на науката, над които невежите се глумят, но които въпреки това предизвикват дълбоко изумление и възхищение в умовете, разбиращи дори и частично дълбокия им смисъл. За нещастие на човечеството ключът за много от тях е изгубен и само изключително редки умове могат да го намерят и завъртят поне на един или два оборота. Мисля, че сега на Земята няма човек, който да може да го превърти на всичките седем оборота. Цялата Тайна се пази в Твърдината на Знанието.

Ако в средните векове Акаша на алхимиците е приела облика на Небесната Дева, а Йехова и другите свещени имена и наименования са прикривали тайните за строежа на мозъка и човешкия организъм, то съвременността изисква друг облик и прикритие. Животът е сложен и само проумелият цялата му сложност може да получи знание.

Така всяка еволюционна мисъл, даваща насока на идващата епоха, е срещала и сега среща страшно противоборство от страна на неподвижните и затъмнени съзнания, оттук и целия ужас на отвратителните ексцеси.

Затова, когато се дава нещо за общото благо, трябва да се прояви цялата широта на просветленото съзнание. Много мислители са били преследвани, а всеки такъв мислител е фокус, в който са се събрали и отразили в съвременно одеяние мислите, изпълващи пространството. Мислителите са предвестниците на бъдещето. Вие знаете от книгите на “Ж. Етика” колко ужасна е неподвижността на съзнанието, именно тя води до разтление, и, както е казано, ужасите на космическите катаклизми и земетресенията не могат да се сравнят с катастрофата на разлагащото се съзнание.

Така че, замислете се за всички причини, породили следствията, разтърсващи сега целия свят, и изследвайте всяко явление от много страни, като особено се пазите от това, едностранчиво и предвзето да съдите както за отделни личности, така и за всички явления в живота.

Сребърният лотос се намира в сърцето, затова можете да го видите вътре в себе си. Имайте предвид, всички огньове и пръстени на центровете ние виждаме вътре в себе си, на мястото на един или друг възпламенен център. Понякога се виждат огнени пръстени, обръчи или колела, или слънца, понякога пламък, но всичко това е най-вече вътре в нас. Сребърният лотос по размер е не повече от цветче и езиците на пламъка образуват нещо като листенца.

Нека сърцето подскаже и да не дръзва то дори в мислите си да изрече хула за най-чистото и Недосегаемо Високото! Истинският ученик умее да се довери на Водещата Ръка и никаква кокоша очевидност няма да го смути, защото той знае.

Вие сте прав, че личните тегоби се преживяват по-леко, когато имаме велика задача и грижа за другите, но все пак Вашето мъжество много ме трогва.

Радваме се от все сърце на дейността на Дружеството. При кошмарната разруха в целия свят, която наблюдаваме в момента, всяко обединено строителство, целящо прокарването на основите на Живата Етика е наистина светилник в пустинята. Ужасна е гледката на всички уловки на тъмата, насочени към разтление и объркване на съзнанието.

Прекрасно е, че сте решили да учредите философска секция. Защото за борба с тъмните сили е необходимо да бъдеш изцяло въоръжен и, разбира се, обогатяването на знанията е най-мощният щит и доспехи. Във връзка с това отговарям и на Вашия въпрос, явява ли се разностранната дейност на Леонардо да Винчи достоен пример за подражание? Разбира се, да, но при условие, че става дума не за повърхностно разпиляване, а за действително учене. Защото напредналият ученик притежава няколко способности. Дори в будистките писания е посочено, че всеки Бодхисатва трябва да владее три изкуства или области от знанието и един от тях в съвършенство. Колкото повече знаем, толкова по-лесно ни е да разберем цялата дълбочина и размери на великия план на еволюцията и сложността на градежа на живота. Освен това, всяко системно учене ни дава необходимата дисциплина на ума и за самостоятелно мислене. А нали само онзи, който умее да мисли самостоятелно, може да стане действен служител и сътрудник на Силите на Светлината. Затова е така важно разностранното образование.

Разбира се, невъзможно е да бъдеш специалист във всички области на знанието и изкуството, но следва да имаш поне понятие за тях. В желанието си да обхванем колкото се може повече, ние трябва да се научим още да съизмерваме своите сили и най-важното, да умеем да продължим вече започнатото, защото така се изработва най-необходимото за ученика качество - постоянство и търпение.

Вие пишете, че един член на Друж. пита, дали това, което става сега в света, ще доведе до общото благо. Трябва да кажа, че твърдо вярвам, че в крайна сметка всичко се извършва за благо. Уроците трябва да бъдат научени, за да могат съзнанията да продължат по-нататък. Всичко се създава от самите хора и жестоките сътресения сред народите са плод на многовековни причини и следствия. В целия свят сега се извършва велик подбор и се установява ново равновесие. Така че, да кажем - всичко е за добро. Вие питате, как да се разбира твърдението от кн. “Листа от Градината на М.”: “Кармата ще ни настигне, но качеството й може да бъде изменено с доброволна жертва за непознати хора”. Да си представим, че някой е причинил страдания на близък човек и се е разкаял за стореното, когато този близък вече е отишъл в отвъдното. След като не е в състояние да поправи или изглади своята вина пред пострадалия, той може да подобри своята карма именно с доброволна жертва за други хора, в този смисъл е казано - непознати хора. Разбира се, кармата в един момент ще го настигне и ще го постави лице в лице с жертвата, но изкуплението ще бъде вече с по-висше качество, защото неговото същество също се е извисило с направената доброволна жертва.

Сега за ментата. Мента може да се употребява във всякакъв вид и външно, и вътрешно. В Индия, където има толкова чревни заболявания, есенцията от мента широко се използва. В съчетание с магнезия това е едно от най-добрите средства. Ментата много помага и при възпламеняването на центровете. През летните месеци не се разделям с ментола и плътно натривам цялото си лице и тил, защото трудно понасям горещините дори в планините. Чаят от мента е несъмнено добра дезинфекция, също и парите на ментата много помагат при някои видове астма. Ароматът на мента е неприятен за обитателите на низшите слоеве на тънкия свят, затова е полезно в стаите да се държи живо растение.

“Владика, наречен Състрадание” е титла на идващия Майтрейя, но е еднакво приложима за всички Синове на Светлината. Всеки е свободен да избере онзи Облик, Който му е най-близък и да Го следва. Разбирането на единството на всичко съществуващо е познание на Архата, но хората, чието съзнание е помрачено от илюзията за самост и обособеност, не могат да вместят цялата красота на тази Истина и затова всички Висши Понятия се отразяват в съзнанието им като в мътни развълнувани води и губят цялата си яснота, прозрачност и красота.

Гупта-Видия означава Съкровено Знание. Гупта- съкровеност и Видия - знание.

Алберихи - помагачи на тъмата. Тъмната сила в “Пръстена на Нибелунгите” е олицетворена в Албериха, противника на светлите богове на Валгала, похитил Златото на Рейн и спомогнал за убийството на Зигфрид.

По-нататък Вие питате - какво означава “Ще проявя силата си върху ограничените умове”? Под ограничени се подразбират отрицателите и невежите, защото ограничеността е следствие от невежеството. Силата на светлината ще победи тъмата. Силата на Учението ще пробие невежеството.

Интуицията, чувствознанието или натрупванията на “чашата”, разбира се, са едно понятие. Има обаче случаи, когато Йеровдъхновението се приема за интуиция. Но в края на краищата и това няма да бъде грешка, защото без напълване на “чашата” не може да се получи лъча на Йеровдъхновението.

Вие питате - откъде толкова предатели? Но това е знамение за великото време, което планетата преживява. Ние знаем, че победата е на Светлината. “Победата може да стане факт след известно време, но трябва да се приемат всички фази на битката. Да не забравяме, че на страната на Светлината се събират най-добрите Сили, така светът се приближава към следващото стъпало. Самите служители на тъмата ще се постараят да укрепят успеха. Трябва да се разбере, доколко е наближил срокът, за да не се отлагат новите възможности. Не може да има противодействие на Силите на Светлината. Ако силите на тъмата сами приемат черната работа, нека я изпълняват. Вече са засегнати най-големите Имена и Понятия. Всичко може да напредва, само като се разширява. Разбира се, Битката е ужасна, разбира се, с всеки изминал ден се призовават нови надземни Сили. Приближаването им към земната сфера може да предизвика най-неочаквани напрежения. Да приемем Битката със силата на всички Наши участници. Единението ще бъде непобедимо Знаме. Нека Сатаната бъде разчленен и, според обичая си, неговите воини ще напуснат бойното поле. Кой може да разбере напрежението на Силите на Светлината? Кой няма да вземе предвид мащабите на полесражението? Обединените ашрами, крепости на духа, са нужни, както никога досега. Учението никога не е навлизало в света без борба. Нека бъде така, иначе хората ще го забравят. Но представете си размера на Борбата, в която участват всички планети. Така с цялата тържественост и сила на духа да вземем участие в битката на Светлината с тъмата.”

За изкачване на ново стъпало е необходимо приемане на боя и преодоляване на препятствията. Изпиването на чашата с отрова на последните стъпала е неизбежно и предателството като сянка трябва да съпътства Светлината по земния път. Да приемем и това посвещение. Но трябва да се разбере, че предателите действат не само срещу нас, а и срещу целия Велик План на Светлината.

Да съберем всички сили и обединени да се изкачим на ново стъпало.
29.05.1936 г.

Изпращам Ви цялата си вяра, че Вие, приемайки духовното наследство на Ф. Д., ще олицетворите неговия символ - Вожд на Сърцето. Нека всички търсещи Светлината и измъчени от скръб да намерят отклик във Вашето сърце, нека всички, събрани под Вашето водачество, да усетят онази душевна топлина, която може да съгрява дори строгия укор. Защото най-трудното изкуство е изкуството да се творят отношенията между хората. Нито едно изкуство не изисква такова търпение, вместяване и изтънчена чувствителност. Трябва да умееш да проникваш в съзнанието, в сърцата и настроенията на всички околни и новодошли; трябва да умееш да почувстваш онзи основен тон, който е в състояние да те обедини с тях, както и тях да обедини с останалите.

Но ако в сърцето е заложен великият магнит на любовта, то всичко се облекчава, защото искреността на това чувство покорява и най-закоравелите сърца. На сърцето, докоснало се до красотата, трябва да е близък този сърдечен език, затова моята вяра е с Вас - Вожда на Сърцето.

Предайте сърдечната ми благодарност на най-близките си сътрудници, изразили готовност всячески да сътрудничат и да Ви помагат в делата на дружеството. Нека всеки негов член чувства, че истинският му дом и духовно убежище е дружеството. Нека всеки бъде не само желан сътрудник, но и член на единното духовно семейство, и нека сам се научи да дава за общо ползване най-доброто, което носи в себе си. И така, нека Обединяващата Любов бъде девиз на новия етап в живота на дружеството.

Вие пишете за Вашето единствено желание “да попаднете при Учителя, а ако не може, при Негов ученик…”. Трябва да Ви кажа, че още не съм срещала човек, който, научавайки нещо за великото Бяло Братство, да не се е устремил да Го търси. Но рядко някой, по-точно никой не си задава въпроса - готов ли е духовно и физически за това напрежение? Ще издържи ли физическата му обвивка страшното нагнетяване на атмосферата, обграждаща тази Твърдина? До нея може да се приближи само онзи, който тук, на Земята, в борба и преодоляване на всевъзможни трудности е изживял всички навици и привързаности и огнено е трансмутирал в подвига на самоотричането своите енергии. Без преминаването през земното чистилище не може да се влезе в Рая. Огньовете на Висшите енергии ще изгорят обременената аура. Затова само един и много рядко двама души на век достигат до тази Твърдина. Вие знаете също, че Вел. Уч. никога не се намесват в кармата на човека и затова не правят никакви изключения. Кармата може да доведе човека в Тяхната община. И ако такава карма е налице, то никой и нищо, освен самия човек, не може да възпрепятства осъществяването й. Затова насочете всичките си стремежи колкото се може по-добре да приложите в живота Заветите на Учението и предоставете останалото на Кармата и великото знание на Владиците.

Също и да се учим можем само в живота, при тежки жизнени условия. Общината на Бр. е твърде отдалечена от земните условия и не може да бъде пробен камък за духа. Учението ни е дадено, всяко положение в него е разгледано от различни страни и затова не можем да кажем, че нямаме Учение. Има и старши ученици, които винаги могат да разяснят непонятното. Приложението на всички Завети в живота ще бъде делото, за което мечтаете и което най-бързо ще прокара пътя към Общината на Светлината.

Но нима мислите, че ако попаднете в Ашрама на Б. Бр. бихте придобили силата да убеждавате хората? Всички исторически примери свидетелстват за обратното. Да възприеме напълно Учението може само дух, подготвял се за това в течение на дълги векове. Така се обяснява и нищожният брой ученици у всички велики Учители на човечеството. По тази същата причина и Учението на Живата Етика съветва никого да не приканваме и на никого нищо да не натрапваме. Океан от Мъдрост се дава на човечеството и Учението като слънце изпраща своите лъчи във всички страни към умни и глупави, към добри и зли. Всеки може да черпи и разбира онова, което му е достъпно, до което е дорасъл. Разбира се, разликата в състоянието на съзнанията и в разбирането поражда онези противоречия, които неподготвените духове откриват във всички Учения. Но това е неизбежно.

Сега отговарям на Вашите въпроси. Разбира се, всички постижения са заложени в нас. Във всички Учения достатъчно се е посочвало и се посочва, че човекът е микрокосмос на Макрокосмоса. Несъмнено е също, че най-мощният лост към постижението е любовта към Божественото Начало и Йерархията на Светлината.

Но Вие напразно мислите, че пранаямата сама по себе си означава толкова много. Правилното дишане е винаги полезно, но упражненията, които се препоръчват от всякакви безотговорни самозвани йоги са крайно опасни. Затова вече многократно писах, но явно че отново се налага да се върна на този въпрос. Затова още веднъж ще напомня, че в Святая Светих на Йогата може да проникне само онзи, който напълно е очистил сърцето и менталното си тяло от всички земни отпадъци. Без това очистване никаква пранаяма няма да доведе дори до първите врати на истинското знание. Пранаямата може да развие медиумизма, който е затваряне на Вратите. Дългите упражнения по Пранаяма или Хатха Йога правят невъзможни занятията с Раджа Йога. Всички психични сили, развити по пътя на пранаяма, по пътя на изкуствената възбуда на физическото и астралното тяло, се ограничават с психичното ниво и то далеч не високото, за което свидетелстват всички видения на психиците и медиумите. Трябва да се разбере, че психизмът не е духовност. Именно, както е казано в Учението, “психизмът е антипод на духовността” и само отдалечава възможностите за приближаване към Вел. Уч. Ето защо Учението започва и завършва в областта на духа и така строго осъжда всички упражнения за развитието на низшия психизъм. Разбира се, пътят на духовността, царственият път, е много по-труден и бавен, но той е и единственият, който събира всички постижения в “чашата”. Всички психични сили се разкриват естествено у поелия по този път и се развиват във всичките седем кръга, т. е. на всички нива - от висшето до низшето и, сливайки ги в едно, този път охранява великия синтез. Нито един Учител няма да съпътства ученика в неговите опити да проникне в слоевете на Астрала чрез механични упражнения. Човек не бива да си прави никакви илюзии в това отношение, защото иначе лесно може да получи учител, персонификатор от тези слоеве. Колко предупреждения по този повод е дала Е. П. Блаватска! Разбира се, именно това обстоятелство й е създало толкова врагове сред медиумите и психиците, но тя изпълнявала възложеното й поръчение да посочва вредата от спиритизма най-вече поради невежото отношение към него във всички слоеве на обществото. От личен опит зная как враждебно се приемат такива указания и предупреждения.