Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

1) “Сега от Вас зависи да решите какво желаете да имате - висока философия или проста манифестация на окултните сили…” Читателят във Ваше лице отговаря: “искам и едното, и другото, защото манифестацията на окултните сили веднъж завинаги би решила въпроса за тяхното съществуване”. Разбирам желанието Ви, но все пак трябва да кажа - напразно мислите, че някакви феномени от областта на окултното могат да убедят в нещо хората, които за първи път се срещат с тях и не знаят нищо за окултните, или още - скритите закони. Такива хора аз не съм срещала. Самата неочакваност на проявяването на тези феномени и условията, в които те стават, често изцяло несъвпадащи с предварителните понятия и представи на наблюдателите, вече предизвикват подозрения и съмнения, при това не на последно място е предположението за хипнотично внушение. Полезно би било да прочетете книгата “Окултният Свят” на Синет, в която той описва многобройни и забележителни окултни демонстрации с участието на Е. П. Блаватска. Но в крайна сметка всички тези проявления не са убедили никого, дори обратното. Именно заради тези манифестации Е. П. Блаватска е била обвинена във всевъзможни фалшификации, измами и низко мошеничество.

Вашият въпрос - “И най-великата философия не е ли също манифестация на окултни сили”? - не е лишен от основание. Разликата е само там, че във философията тези сили се проявяват на съответното ментално ниво, докато манифестациите, предназначени да убедят невярващите, трябва да бъдат направени на физическо ниво и да са съобразени с условията, достъпни и установени от неверяващите и невежите, които държат на тях, въпреки законите, на които се подчиняват подобни проявления на тънките енергии.

Съзнанията, които не разбират действията на скритите най-тънки сили или енергии, не искат да проумеят, че свръхтънките енергии изискват също такова изтънчено и строго научно отношение. Бедата е там, че повечето хора подхождат към такива явления направо с брадвата и с механичните си измерения, а в областта на свръхтънките енергии всяка физическа примитивна грубост е неприемлива. Впрочем вие би трябвало да знаете, че не само всяко ниво на съществуване си има свои определени закони, но и всяка област на науката ги има и се нуждае от съответни условия за постигане на желания резултат.

Водата, претворена във вино, не е ли внушение, ще попита някой. Или слепият, който проглежда? Но подобни действия са се извършвали, извършват се и ще се извършват и поне малко образованият човек разбира по какъв начин става това. Така че, кой ще отрече чудесата на Христос? И не знаем ли пак от Евангелията - “И не извършил там много чудеса поради неверието им.” И на самия Христос са били необходими определени условия за извършване на чудото. Но за нас чудесата на Христос са не в тези проявления, а в новия тласък, даден на съзнанието и новото утвърждаване на подвига.

А кажете сега, мнозина ли от желаещите да се убедят в съществуването на скритите все още сили на нашето физическо ниво притежават и необходимите качества на своите излъчвания (аура), за да спомогнат за създаването на подходяща за целта среда? Не Ви ли се струва, че излъчванията на хората по-често пресичат всяка възможност или в най-добрия случай изопачават и понижават качеството на феномените? За това, че окултните демонстрации са непригодни за убеждаване на хората много ясно е казано в откъсите от първите писма, цитирани в “Чаша на Изтока”.

Често приближаващите се с брадва към тънките явления забравят, че дори само докосването на свръхтънката енергия може да ги изпепели.

Впрочем в наше време в много страни вече съществуват Дружества за Психични Изследвания, където с помощта на медиуми се изучават така наречените спиритуалистични и парапсихични феномени. Също в някои страни вече са открити катедри при Университетите за изучаване на психичните феномени, предаване на мисли на разстояние и т. н. И въпреки това огромното мнозинство продължава да се съмнява в тяхното съществуване. Има и обширна литература за спиритуализма, разбира се, всичко това е в страните, където свободата на съвестта и мисълта е по-малко задушавана от всякакви ревностни поклонници на старите и нови порядки.

Но тъй като Вие изпратихте “Марфа да манифестира в кухнята”, аз на свой ред ще Ви цитирам притча от Източната Мъдрост. При един велик Озарен дошъл ученик и поискал да му се яви чудо - “след чудото ще повярвам”. Учителят печално се усмихнал и му показал велико чудо. Ученикът възкликнал - “сега съм съгласен да премина под твоята ръка стъпалата на Учението”. Но Учителят му показал вратата и рекъл - “ти не си ми нужен вече”.

2) “Ние ще попитаме теолога, какво пречи на неговия Бог, щом той е признат създател на всичко съществуващо, да надари материята със способността да мисли? Получавайки отговор, че очевидно, не му е харесало да направи това…” Тук Вие отбелязвате, че “така би отговорил авторът, ако е (тесен) теолог, защото културният и просветен теолог не само не би попречил на “своя” Бог да направи това, а дори би го поощрил…” и посочвате Пр. Сергий Р., който разговарял с мечката, и Франциск Асизки с птиците, завършвайки с примера за ответните вибрации в камъка, като стигате до извода - тогава “цялата по-нататъшна постройка на автора би се срутила”. Но аз не виждам никакво срутване, защото нито Сергий Р., нито Франц. Ас. са били богослови. Не изключителните духове или отделни светли умове сред богословите, анатемосвани и до ден днешен, се визират в писмата на Махатмите, а повечето теолози, които днес имат властта да прощават и да наказват. Именно, наследниците на онова мнозинство, което е участвало в съборните постановления, станали догми в нашата църква. И сред тези догми най-поразителната е обособяването на Бога от Вселената или отделянето Му от Материята. Та източният Пантеизъм е особено омразен на нашите църковни служители. И аз се радвам да чуя от Вас, че сред тях има такива, които са приели в съзнанието си величествения Пантеизъм, лежащ в основата на източната философия. Но ако познатите Ви просветени богослови приемат Бога като Божествено Начало, разлято в цялото битие, то как постъпват те с Единородния Син и Второто Лице на Троицата, непорочното зачатие и т. н.? Имам кореспонденти сред архиепископите и много бих искала да зная гледната точка и на Вашите просветени богослови.

3) “Нашите представи за злото. Няма зло само по себе си, има само липса на добро.” По-нататък Вие с примери изразявате недоумението си. Налага се да Ви напомня, че Вие поискахте да останете в краката на Учителя заради великата философия, но не сте се погрижили да се запасите с необходимото знание. Без сериозна подготовка не можеш да се приближиш до висшата математика, така и високата философия е неприложима във всекидневните разсъждения. За да се разбере горецитираното твърдение за злото, трябва изцяло да се усвои Източната Мисъл и да се приемат нейните първооснови - съществуването на Единната (Абсолютна), Трансцендентална Реалност, нейния двойствен аспект в обусловената Вселена и илюзорността или ОТНОСИТЕЛНОСТТА на всичко Проявено. Когато премислите тези положения, Вие ще разберете защо не може да има зло само по себе си във висшия аспект на съвършеното Битие. Несъвършенството или ОТНОСИТЕЛНОСТТА може да бъде постигаема само във вечното движение на силите при съществуването на понятието Единна ВЕЧНА РЕАЛНОСТ. Вие ще разберете, че само в нашето съзнание всички проявления приемат една или друга окраска, едно или друго качество. Колкото съзнания, толкова и стъпала на познанието, толкова и качества на проявленията.

Но да се спуснем към най-близките до нас нива. Несъмнено в човешкия свят злото съществува и то се е зародило с първия проблясък на съзнанието. Несъвършенството на съзнанието при наличието на свободна воля е породило всички видове зло. И понятието жертва е синхронично с първата проява на злото. Вярно е също, че има жертви съзнателни и несъзнателни. Но аз не съм съгласна с приведения от Вас пример. Разбира се, според обикновените представи това е жертва на злобата и невежеството, но човек, който познава действието на неотменимите космически закони, ще разбере, че може да бъде жертва на своите минали постъпки. Наистина всяко проявление има няколко аспекта и затова то неизбежно ще бъде относително.

4) “С други думи, ние вярваме само в материята…” и по-нататък на стр. 39-40 - “само по такъв начин, укрепвайки и изтънчавайки тайнствените звена на симпатия между разумните хора - временни разделени частици на световната и Космическата Душа - висшето знание ще ги сближи до пълна хармония (единение). И когато това бъде установено (или усвоено), едва тогава тези пробудени симпатии действително ще послужат за съединяването на човека с онова, което поради липсата на европейска научна дума, която би могла да предаде мисълта, аз пак съм принуден да опиша като онази динамична верига, която свързва материалния свят с нематериалния Космос…” “Нематериален Космос” и никакви испанци, на това наистина му се казва, да започнеш за здравето на материята, а да завършиш с вечна й памет…”, такова е Вашето прибързано заключение.

Вие се възмущавате, тъй като Ви се струва, че тук има противоречие, но нима е толкова трудно да се усвои гледната точка на Изтока, а именно, че Духът и Материята са единни? Че всичко е произлязло от Единния Елемент Духо-Материя? Че Материята е само диференциация на Духа и че Духът, лишен от Материя, няма проявление, сиреч, не съществува? И в действията, и в мисленето ние не можем да се отделим от материята, ние се обръщаме към висшите или най-грубите видове на същата тази материя. Материята, или най-тънката субстанция Духо-Материя, е безпределна в своите диференциации и във видимите и невидимите си проявления, но с чистия дух не може да се оперира. Незнанието разединява и разлага, а Великото знание на Изтока обединява и синтезира всичко. Западното съзнание е дотолкова привикнало в течение на хилядолетия да дели всичко на материално и нематериално, или физическо и духовно, че е трудно в разговорите със западни хора напълно да се елиминират тези термини. Авторът на критикуваното от Вас писмо през цялото време е бил принуден да се приспособява именно към западното съзнание от миналия век, трудно усвояващо не само новите за него понятия, но дори просто по-подходящите термини за същите тези стари понятия. В приведения от Вас цитат, изразявайки се на съвременен език, ние бихме казали вместо нематериален Космос, Космос на тънките субстанции или енергии. Защото при съвременния енергетичен мироглед материята изгуби своята “плътност”. В науката за мисълта, във философската област, Изтокът е бил, е и ще бъде наш Учител.

Вие недоумявате, какво е искал да каже Авторът с думите “щом това бъде установено…” Но нали всичко предходно в това писмо обяснява “това”. На същата страница на писмото се посочва, че преди да се опитва да решава висшите проблеми на Евклид, ученикът трябва да изучи елементарните правила на аритметиката. И само успехът му в усвояването на първоначалните основи на Съкровеното Знание ще го доведе до разбирането на великата Мисъл на Изтока. Само по този начин, като постоянно се укрепват и изтънчават нишките на симпатия или, другояче казано, като се обединяват съзнанията на разумните или знаещите хора, е възможно приближаването към взаимното разбиране и съгласие, и само тогава могат да им бъдат открити космическите закони, съединяващи физическия свят с тънкия или отвъдния свят. Хармонията е закон на висшия свят. Човек съдържа в себе си три естества и трябва да усъвършенства всичките три, за да достигне завършека, положен за земната еволюция, именно, да се научи да действа съзнателно в тези естества на съответните три нива на битието.

5) “Природата е лишена от добро и зло, тя само следва законите, давайки живот и радост или изпращайки страдание и смърт…” - тук Вие заключавате, че “ако Авторът иска да каже, че животът и смъртта са относителни, че няма смърт, тогава в нашите понятия не трябва да има и живот”. Отново същото, затова ще се върнем към вече казаното - за да се разбере относителността, трябва да се знае, че Светът на Реалността, това е Вечното Съществуване и цялата относителност се ражда само от диференциацията и от безкрайните преображения или смени във вечното движение на проявеното Битие. Нима може да се нарече смърт смяната на една обвивка с друга, за пробуждане към по-изтънчена и широка дейност (последното, разбира се, само в случай на развито и одухотворено съзнание)? И изброените от Вас понятия като Дева-чан, Кама-лока и др., са само различни състояния на нашето съзнание.

6) “Природата има противоотрова за всяка отрова… Пеперудата, унищожена от птицата, се превръща в тази птица…” По всичко личи, че Вие не одобрявате космическите закони. Съгласна съм с Вас, че в проявената Природа има много несъвършенство и дори жестокост от наша, човешка гледна точка. Но за повечето жестокости и неравновесие в Природата, уви, е виновен най-вече човекът, така нареченият венец на нейното създание. Човекът е призван за съвършенство, за сътрудничество, за постоянно отдаване, а вместо това виждаме, че той употребява всичките си сили за разединение, разрушение и изтребление. Човекът е нарушил своето сътрудничество с Природата и така е нарушил великото равновесие. Може би, Вие ще се заемете да обясните космическите закони, които Ви изглеждат толкова жестоки от своя гледна точка или от позицията на Всемилосърдния и Всемогъщ Небесен Отец? Ние познаваме само единния закон за причините и следствията.

7) “А днес последователите на Христос и Мохамед си прерязват гърлата в името и за славата на своите религии и т. н. …” Значи, Вие не сте съгласен, че израждащите се религии са голямо зло? Вие не сте съгласен, че религиите са предизвикали най-големите кръвопролития и че повечето религиозни служители са пресичали всяко откритие в областта на науката и са угасявали всяка смела мисъл, устремена към Безпределността на познанието? За щастие, историческите хроники още се пазят!

Трябва да се разбере, че Авторът на писмото, разбира се, има предвид изопачените, изродилите се религии, а не основите на Ученията на Великите Носители на Светлината. Мисля, Вие самият ще се съгласите, че някои установени догми и действия на представителите на църквата много често изобщо не са отговаряли и не отговарят и днес на духа на Учението на техните Основатели. Нали няма да се връщаме с Вас към историята на църковните събори, преследването на такива велики отци на християнството като Ориген, Климент Александрийски, Иоан Златоуст и Григорий и Атанасий Велики и пр., от страна на техните невежи колеги? Или да възкресяваме в паметта си папските хроники с всички ужаси на инквизицията и Вартоломеевата нощ? Няма да си спомняме също унищожаването на будистките храмове и общини и клането на будисти от брамините, мохамеданите и китайците, или вечната вражда между индуси и мюсюлмани, която всяка година отнема много животи заради заклана крава или подхвърлена в храма свиня! Всичко това продължава и ще продължава, докато най-добрите умове сред духовните отци не разберат, в какво и колко жестоко са съгрешили те срещу заветите на великите Учители и Основатели. Не може съзнанието на човечеството да се държи безнаказано в менгемето на невежеството. Рано или късно човешкият дух ще се събуди, ще нададе вик и ще отхвърли от себе си всички окови. Оглеждайки се назад, можем да намерим дълбоките причини, подготвили рухването на стария свят. Задушаването на мисълта и духа в някои страни е породило всички следващи безумия. Мисълта е венец на създанието и нейното убийство е най-тежкото престъпление. Преследваните и най-добри духовни отци отдавна са осъзнали това и са казали - “адът, това е невежеството”.

8) Вие негодувате, “че в “Чаша на Изтока” не е разкрита Висшата Тайна”. Но помислете, възможно ли е да се постигне Висшата Тайна при наличието на Безпределността? И къде е онова синтетично и чисто съзнание, което може да вмести красотата на Висшето Битие? За нечистото и грубо съзнание са недостъпни свръхтънките понятия и усещания, то ще бъде ослепено само от докосването до тях. Тайните, дори не висшите, се откриват само с полети на духа, затова отглеждайте си криле.

9) “Ако в продължение на цели поколения ние сме изключвали света от приобщаване към нашето знание, то е било само поради абсолютната му неподготвеност...”, тук Вие питате - “кой е трябвало да подготви света?” Отговарям: общите усилия на човешкия дух към познанието на великата действителност. Най-великите Умове са се въплътявали на Земята, за да дадат тласък на човешкото съзнание към разбирането на космическите закони, изискващи пълно сътрудничество между всички временно разединени частици на Единната Световна Душа. Но свободната воля на човека го е тласкала по пътя на ограничената и обособена самост към пълно разединение и разруха.

По-нататък Вие цитирате: “И ако, въпреки дадените доказателства… човечеството все пак откаже да отстъпи пред очевидното…” и веднага питате - “за какво, какви (доказателства), къде и кога?”. На това ще кажа - запознайте се с историята на развитие на човешкото съзнание и мисъл от съчиненията на най-великите умове, често награждавани с “почетните” титли на еретици и шарлатани. После, в края на фразата - “то след завършването на Цикъла, ние ще си заминем…”, Ви се привижда заплаха и то, както твърдите, незаслужена. Преди всичко няма никаква заплаха в това, че Великите Учители ще приемат доброволния отказ на човечеството от висшето познание и ще приложат своето знание и енергии в полза на други човечества и в други светове. Струва ми се, че е достатъчно поне малко да се вникне в това, което става днес по света, за да се разбере накъде са се устремили всички. А тъй като няма следствия без причини, то можем да си представим какви са били тези причини и къде трябва да ги търсим.

Затова само предубеденото съзнание може да види в цитираните от Вас думи някаква заплаха. В такъв случай всеки надпис, поставен на прелеза - “пази се от влак” и т. н. трябва да се смята за заплаха. Свободното съзнание ще разбере и с благодарност ще приеме всяко предупреждение.

В заключение Вие пишете: “Преди всичко, впечатлението от тази книга е такова, сякаш е написана от хора с различна духовна висота. Ако е от един човек, то той изобщо не е усвоил този предмет, а подбраните трохи знание е нанизал с голям апломб като мъниста с различна големина, цвят и ценност, на едно шнурче…” Подражавайки на вашия начин на изразяване, трябва да отговоря, че в дадения случай това е прехвърляне от болната глава на здравата. Не бива да вменявате своето незнание и неразбиране на Високите Учители на Човечеството.

Тази книга е написана от Велики Умове, но за неподготвеното съзнание е най-добре да не се докосва до нея. Ще се стигне единствено до кощунство.

Човек може да не знае и да не разбира много неща, това не е престъпление, но да се кощунства е недопустимо. Онзи, който вижда противоречия навсякъде, само не и в своето съзнание, разкрива не само незнанието, но и самомнението си.

Така Вел. Буда, избирайки си ученици, преди всичко ги е изпитвал доколко вместяват така наречените двойки противополжности. Ако ученикът не можел да се справи с това, Буда не го приобщавал към по-нататъшно знание, защото това би било не само безполезно, но и вредно. Познанието на действителността се постига само по пътя на вечната смяна и съпоставяне на двойките противоположности.

Вероятно моето писмо ще Ви възмути, но аз вече съм свикнала с това, хора, изрекли сами цял куп кощунства срещу най-високото, най-съкровеното и скъпото, да ти стават врагове задето справедливо си им го казал. Но не е в природата ми да говоря лицемерни сладки думи, за да избегна личните оскърбления по мой адрес. Не обичам също евтиния сантиментализъм, който поощрява всяка лъжа и е разсадник на несправедливостта.

Всяко утвърждаване на единението е велико действие, чиито следствия трудно могат да се отчетат със земни мерки. Затова от все сърце изразяваме признателността си на всички близки по дух, изпратили ни най-добри чувства за Празника на Единението. Нека им бъде светло и радостно, нека самоотвержеността в единението украсява живота на всеки истински служител на Благото. Радваме се на активността и дейността на Вашата група. Най-важното е раздвижването на водите, само така се раждат възможностите. Трябва да се има предвид обаче, че много често ние очакваме напълно определено следствие от нашите действия и се огорчаваме, когато не виждаме незабавни и непосредствени, предварително определени от нас резултати и при това не забелязваме, че в друго, често не по-малко важно направление, нашите действия са донесли или заложили семената на нови възможности. Затова да бъдем будни, да не пропускаме възможностите, които ни се изпращат при различни дейности, срещи и т. н. Животът е в действието, застоят е разложение. Затова благо на всички, устремени към изява.

Сега преминавам към Вашите въпроси. Вие искате да знаете повече за психичната енергия?

… Вие знаете, че психичната енергия се нарича ВСЕНАЧАЛНА енергия, следователно тя включва всички останали енергии, които са само нейни диференциации.

Парафохат е основната, или всеначалната психична енергия в нейния най-висш космически аспект, а фохат е следващият й аспект в проявената Вселена. Същата психична енергия в качеството си на жизнена сила е разлята навсякъде като ПРАНА. Дойде време да се обедини смисълът на Всеначалната енергия.

Параграф от Учението: “Навярно неведнъж ще ви попитат, как да се развива психичната енергия и как да се познае ползата от нея. Достатъчно е казано, че сърцето, устремено към висше качество на целия живот ще бъде проводник на психична енергия. Никаква насилствена условна подвижност не е полезна за проявлението на сърдечната дейност. Сърцето е най-независимият орган, може да му се даде свобода за добро и то ще побърза да се изпълни с енергия. Само дружното общуване може да даде плодовете на обединената енергия, стига да се разбере какво е съгласие.”

Психичната енергия е Свети Дух, Псих. енергия е любов и устремление. Псих. енергия е синтез на всички нервни излъчвания. Псих. енергия е великият Аум. Затова, изработвайки в себе си постоянен, несломим стремеж към усъвършенстване, към Светлината във всичките й проявления, ще можем да развиваме тази животодаряваща енергия. Помните ли § 55 от кн. “Община”? “Устремлението е ладията на Архата. Устремлението е ключът за всички пещери… Устремлението е числото на зведите!” Толкова обичам този параграф! Може да се каже, че там, където няма устремление, липсва и висока психична енергия.

Вие сте прав, че психичната енергия може да бъде възприета, само ако нервните центрове са готови за това. Никой не може да я дарява насилствено. Можеш да предадеш известно количество от своя запас на друг човек, само ако той е в състояние да я приеме. С това се обясняват много чудеса на изцелението. Освен това, психичната енергия получава мощ и от пространството, ако е придобила качеството на магнита. Всички яления като телепатията, предаването на мисли на разстояние, внушението, изцелението, ясновидството, ясночуването, психометрията и т. н., са свързани с проявите на психична енергия с едно или друго качество. Трябва винаги да се помни, че качествата на психичната енергия са безкрайни в своето разнообразие.

Кундалини е същата тази жизнена сила или психична енергия, действаща чрез центъра в основата на гръбначния стълб. Но у високите Духове тя действа чрез сърцето. В миналото се е обръщало внимание предимно на центъра Кундалини, с цел постигане на очевиден резултат от действието на психичната енергия. Но в настъпващата епоха, при сближаването на световете (Плътния и Тънкия - бел. ред.), особено се усилва центърът на сърцето. Защото действието чрез центъра кундалини е убедително и ефективно най-вече за земното състояние, но за постигането на висшите светове и пребиваването в тях е необходимо изтънчаване на сърдечната енергия. Ето защо в Учението толкова се говори за сърцето, това слънце на слънцата.

Психичната енергия е безпределна в разнообразните си качества и проявления. Тя е двойствена в своя аспект, както и всичко съществуващо в проявената Вселена, т. е. може да служи на доброто и злото. Затова, както по времето на Атлантида са се наблюдавали най-различни нейни качества, така и в бъдещата епоха могат да се очакват най-разнообразните й проявления. Но при пробуждането на повече духовност в човечеството, благодарение на въздействието на новите пространствени лъчи, достигащи нашата планета, да се надяваме, че ще преобладават нейните висши проявления или качества. Всичко зависи от духовното развитие на човека, от качеството на неговото сърце.