Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Колкото до това, че случаят ще даде нов повод за враждебни и невежи тълкувания, струва ми се, подобно нещо не може да смути преданите последователи на Учението на Живота. Малко ли ужаси и нещастни случаи преживяват подобни клеветници и техните единомишленици. Как си ги обясняват тези злобни слепци?

На всички, които кощунстват и възразяват срещу очистването на основите на единното Учение на Светлината може отново и отново да се каже: не бяхте ли вие, които разпънахте Христос? Не бяхте ли вие, които се надсмивахте над Него, когато Той ви носеше Светлината на Истината? Не бяхте ли вие, които изгаряхте и измъчвахте неговите последователи? Не бяхте ли вие, които погубихте десетки хиляди най-добри умове, носители на светлината на знанието? Не бяхте ли вие, които спряхте еволюцията на човешката мисъл и така доведохте човечеството до безумно самоунищожение? Не бяхте ли вие, които въставахте по времето на Христос, както и сега, защитавайки уж изопачените основи на единното Учение на Светлината? Вие сменихте одеждите си, но по делата ви ще ви познаем.

Най-после намерих брошурата на Х. С. Олкот, в която той описва начина, по който представителите на църквата са избрали и утвърдили каноническото Евангелие.

Установявайки, че животоописанията на всички велики Учители и Реформатори имат характера на легенди, Олкот доказва, че те са били съставени по един древен образец и дава за пример митичността в живота на Христос и как тази митичност се е утвърдила в християнската църква. Разбира се, изказаната от него мисъл не е нова, защото много видни историци са на същото мнение. Тези твърдения могат да бъдат намерени и в “Тайната Доктрина”.

Цитирам: “По времето на Никейския Събор, свикан за разрешаване на споровете между някои епископи и за разглеждане на повече от триста апокрифни евангелия с цел тяхната канонизация, които са били четени в църквите като Откровение или вдъхновени Писания, - митологизирането на живота на Христос е достигнало своя апогей.”

“Можем да видим някои от тези образци в съществуващия апокрифен Нов Завет, но повечето от тях днес са изгубени. Онова, което се е запазило относно настоящия Канон, несъмнено може да се разглежда като най-малко осъдително. И все пак, дори такова заключение не бива да бъде направено прибързано, защото знаете, че Сабин, епископът на Герак, лично изказал се на Никейския Събор, твърди: “с изключение на Константин и Сабиний, епископа на Памфилия, всички останали епископи бяха неграмотни, нищо не разбиращи хора (твари), което е равносилно на шайка глупаци.” А Папий в своя “Синодикон”, посветен на Никейския Събор, ни разкрива тайната, че Канонът не е бил утвърден чрез прецизното съпоставяне на няколкото предложени евангелия, а решението е било взето като на лотария. “Представителите на Събора”, казва той, “струпаха на куп всички книги, предоставени на Събора за решение, под престола в църквата, а после епископите се обърнаха към Господ с молбата вдъхновените Писания да останат на престола, а фалшивите да се окажат под него - така и стана.”

Прилагам и Беседа за Деня на Вселенския Празник, която моля да прочетете на най-близките приятели.

“Вие знаете колко ценим чувството за тържественост. Именно тържествеността дава устойчивост на стремежа към висините. Особено силно разцъфтява това чувство в паметните дни на Великите Герои. Знаменателно е, че човечеството почита Нашите Братя под различни имена. Могат да се съставят цели книги за почитта към Нашето Братство. Хората мислят, че техните Герои нямат нищо общо с Нас. Но нима най-почитаните, боготворени Гиганти на човечеството не са Основателите на Нашето Братство? Да не забравяме, че Те са се явявали на Земята под особен Лъч и затова раждането им се е свързвало с някои легенди. Няма да разрушаваме тези сказания, те издигат тържествеността и помагат във възприемането на Великите Ликове. Ние не поправяме сроковете, установени условно. От своя страна, Ние изпращаме добри мисли за Празника на Човечеството. Не трябва да се нарушава тържествеността, когато знаем какъв подвиг е свързан с паметния Ден.”

“Хората не познават и една стотна от подвига на Великите Учители. Хората са превърнали най-прекрасните жертви в нещо банално и користолюбиво. Но дори в умаляването хората съхраняват частица тържественост. Ще помагаме с цялото си търпение да се съхрани поне зачатък от прекрасното чувство за тържественост. То преобразява живота и създава герои. Да съпровождаме паметните дни с някакъв необикновен подвиг. “Служенето се проявява в подвига, той е възможен при всяко състояние на човечеството. Проявите на подвиг са Нашата радост. Ние даваме пътя, но трябва да се върви с човешки крака - такъв е законът, даден от Великия Спасител.”

“Явеният Подвиг е запечатан в Нашите хранилища. Невежите се опитват да превърнат действителността в мираж, но за щастие Ние пазим доказателствата за Подвизите. Нека посветим Великия Ден на необикновен подвиг.”

Правилно е да се грижим за действията, защото във всяко действие вече е заложена нова възможност. Народната пословица - “под легнал камък вода не тече” прекрасно изразява окултната истина: “животът е в движението, застоят е смърт.” Психичната или жизнедаряващата енергия се развива и нараства само при постоянното й ритмично прилагане, спазматичните й прояви не водят до нищо и дори са пагубни. Ето защо всички заети и дейни хора са много издръжливи и живеят дълго. Затова да не се боим от натовареността, а да се постараем да съблюдаваме известен ритъм и да придобием спокойствие във всички наши действия. Сътрудничеството значително ще облекчи поетия товар, вие знаете в каква прогресия нараства силата на съгласуваните енергии. Наскоро излезе книгата “Братство”. Нека тази книга, посветена на високото братско единение, не остане на полицата като мъртъв товар. Ще можем ли да погледнем Уч. в очите при неизбежната си среща с Него, ако не изпълним основния завет за Единението?

Ние знаем, че неизпълнението на Съветите на Уч. действа като обратен удар. Този удар може да не се почувства веднага, защото при големите действия следствията не се проявяват начаса. В древността добре са разбирали този закон на кармата, но сега повечето хора са глухи и слепи за всички космически закони.

Моля ви също да съберете всички най-ценни данни за психичната енергия, така щедро разпръснати в книгите на Учението. Защото осъзнаването на психичната енергия трябва да изгради мощно стъпало в световната еволюция. Нали именно психичната енергия под различни наименования чука на всички врати. Психичната енергия създава новата епоха. Вече мнозина най-добри учени потвърждават казаното в книгите на Учението. Пред мене е коментарът на един твърде интересен труд на Георгий Лаховски, биолог и лекар, на фр.ез. - “Как да постигнем Безсмъртие?” Той до такава степен съвпада с всичко, казано в книгите на Живата Етика, че не мога да не ви приведа няколко цитата от този научен труд. Г. Лаховски посочва, че за постигането на безсмъртие е необходимо да се съблюдават три правила: 1) Трябва да се вярва в дълголетието, с други думи, да се вярва във възможността за достигане на дълбока старост.

2) Трябва да се избягват гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и, обратно, да развиваме в себе си добри чувства и добро разположение на духа, което е необходимо за поддържането не само на моралното, но и на физическото равновесие.

3) Да не се боим от смъртта и да вярваме в безсмъртието. Страхът от смъртта съкращава нашия живот. Нашето съществуване зависи от кръвообращението, посредством което различни участъци от нашето тяло получават нужните материали, особено кислород. Известно е, че много кръвоносни съдове могат да се свиват под влиянието на чисто психични преживявания, в резултат на което циркулацията на кръвта се нарушава и кръвта се насочва към едни участъци, а се отдръпва от други. Човек, който изпитва гняв, ревност, завист предизвиква постоянни нарушения на кръвообращението, които с течение на времето се натрупват и водят до сериозни изменения в организма, причиняващи болест и смърт. А при силно психично въздействие тънките съдове могат да се пукнат и да предизвикат опасни и дори смъртоносни кръвоизливи. Оттук неговият съвет - не се сърдете, не ревнувайте, не завиждайте, бъдете добри и ОПТИМИСТИЧНИ и тогава ще доживеете до дълбока старост.

След като излага физиологията на гнева, той забележително описва електрическите явления в организма, които се явяват негови жизнедарители. При гняв и други отрицателни душевни състояния, предизвикващи не само свиване на кръвоносните съдове, но и парализа на отделни нерви, тези електрически токове (псих. енергия) протичащи по тях от симпатическия нерв се прекъсват и “електрическото захранване” на жлезите с вътрешна секреция (от чиято нормална дейност зависи живота на организма) се нарушава - те престават да работят в полза на нашето здраве.

В клетъчното вещество, обграждащо ядрото, се съдържат хромозоми и така наречените хондриоми - тези елементи имат качествата да бъдат своего рода приемници на различните електрически вълни, които отчасти идват от дълбините на космическото пространство и, разбира се, най-вече вибрират в съответствие с нашата психична енергия. От вибрациите на тези хромозоми и хондриони, приемници на електрическите вълни, зависи, според Лаховски, животът на организма. Забавянето или прекратяването на протичащите през тях електрически вибрации означава болест и смърт.

По такъв начин моралните учения получават най-неочаквана биологична обосновка. Така се потвърждава значението на психичната енергия, която в основата си е фохатична. Фохат, както знаем, е космическо електричество, или всеначална енергия, която на нивото на проявяване има няколко стадии. Сега вие ще разберете колко благодетелни са вибрациите, изпращани от Вел.Уч. по време на болест. Рядко минава нощ, без да изпитам тези целебни вибрации с една или друга степен на напрежение и продължителност.

В последно време науката се приближи твърде много до най-окултните открития в областта на свръхтънките енергии. Затова вие твърдо и спокойно пред всички можете да отстоявате вашето знание за въздействието на психичната енергия, която нагледно се проявява в предаването на мисли на разстояние и в повишаването на вибрациите, улавяни от най-фини апарати при напрегната мисловна работа. Ние изучаваме психичните и парапсихичните явления, от които сега се интересуват всички най-добри прогресивни учени. Можем да потвърдим и нашето знание за съществуването на Твърдината на Знанието, или Братството на Махатмите, тези Старши Братя на човечеството, посветили себе си на велико знание в името на общото благо и наблюдаващи еволюцията на света. Всички велики открития, всички велики идеи неизменно са идвали и идват от този Източник на Знание и Светлина. Както казва проф. Херлей: “В космоса трябва да съществуват високи Същности, чийто разум така превишава нашия, както последният превъзхожда разума на простия бръмбар и тези същества вземат дейно участие в управлението на еволюционните процеси на Природата.”

И така, ако някой не знае за съществуването на този Маяк на човечеството, можем само да му съчувстваме и да го посъветваме по-скоро да се запознае с огромната литература, обхващаща хилядолетия, в която са регистрирани множество факти и доказателства за наличието на такава Твърдина на Знанието не в небесните сфери, а на нашата Земя.

Затова, ако някой невежа се гордее, че не получава указания “отвъд облаците”, то от това не следва, че най-високите и най-ценните указания не се получават по метод, недостъпен за този представител на ограниченото съзнание. Впрочем свещените писания на всички народи привеждат неоспорими факти, че всички религии, включително и най-късната - християнството, са били основани именно на получаването на Откровения “отвъд облаците”. Изостаналите горделивци трябва да бъдат посъветвани да попълнят знанията си. Като признаваме напълно, по-точно като познаваме възможността за общуване с надземния свят, ние в същото време утвърждаваме и възможността за получаване на указания не от някакви небесни жители “отвъд облаците”, а именно от Махатмите, Великите Учители, които носят физическа обвивка и имат определено място на Земята. Затова се интересуваме от всички опити по предаването на мисли на разстояние, с каквито само в Америка сега се занимават близо 40 професори начело с проф. Рейн, да не говорим за другите европейски учени. Великият Платон казва: “Мислите управляват света.” Нашият съвременник, проф. Комптън, изказвайки предположението, че зад всеки феномен на природата стои действена разумна сила и за въздействието на мисълта върху материята, завършва своя труд със следните забележителни думи: “Възможно е мислите на човека да са най-важният фактор в света…” И така, започвайки с въздействието на идеологията на мисълта, ние вече стигаме до механиката на мисълта. Затова събирайте, където е възможно, факти и научни доказателства относно психичната област и растящия интерес към нея.

Сега в Латвия едно малко момиченце е под наблюдението на лекарска комисия. Това момиченце чете мислите не само на майка си, но и на странични хора. Приятели ми изпратиха книга на немски език за този феномен, написана от един от лекарите, които я наблюдават. Ние се интересуваме от всички резултати, постигнати както от отделни учени, така и от Друж. по Изследване на Парапсихичните Явления в Америка и Европа. Интересни са също опитите на европейски лекари с радиестезия.

В нашия век на разширяването на мисълта и новите изумителни открития, граничещи със света на нумените, и все по-нарастващата бързина в предаването на съобщения, е дивотия да слушаме отрицания и ограничения на възможностите, скрити в Безпределността.

Вероятно Вие вече знаете, че не обичам думата окултизъм. Тази дума е заклеймена от еснафското отношение към нея и, тъй да се каже, ми е втръснала. Разбирам, че е трудно да се махне отвсякъде, но където е възможно, аз се старая да избягвам този остарял вече термин. Съкровено Учение, Съкровено Знание или дори Тайнознание звучи къде по-добре. Защото задачата сега е да се устреми съзнанието на хората към нови подходи, към нов хоризонт, към бъдещето с неговите нови открития, изискващи и нови определения. Затова бих искала още по-силно да подчертая, че пътят на самоотвержения жизнен подвиг ще бъде всъщност приобщаването към тайните на природата, които преди всичко се крият в самия човек като синтез на всичките й царства. Това познание непременно ще доведе до ново отношение към целия начин на живот, към цялото битие. И заветите на всички Учения на Живота, или Живата Етика ще придобият непреходна ценност.

Също така, не е ли по-добре да се въвежда обобщаващото разбиране за Божественото Начало там, където формата на изложение позволява това? Аз бих избягвала църковни изрази, когато се има предвид Великия Принцип. Понятията “воля” и “завет” вече са свързани с личността и затова се разминават с представата за Всеобхватното Начало. Струва ми се, по-сполучливо ще бъде те да се заменят с понятието “космически закон”.

Прочетох главите за съборите. Изглежда съм много глупава, тъй като не мога да разбера, защо думата “единосъщ” се е оказала по-неприемлива от “единороден”? Щом е прието второто, още повече би трябвало да е прието и първото. Всеки син е единосъщ с баща си. Вероятно гръцкият еквивалент на тази дума има и някакво друго, особено значение. Разбира се, не се смятам за достатъчно компетентна да се справя с главоблъсканиците на богословите. Това е безполезна загуба на време. Заветите на Христос имат много по-голямо значение от Неговия произход.

Намерихте ли книгата на Уайт “Борбата на Религията с Науката”? Макар че е издадена в твърде съкратен вариант, тя съдържа много ценен материал, който е по-убедителен от богословските спорове.

Цитирам прогнозата на Антоний Велики от Добролюбието [том първи] за състоянието на монашеството в близко бъдеще.

“26. Друг път св. Антоний откри на своите ученици как с намаляване на усърдието ще се отслаби монашеството и ще помръкне славата му. Някои негови ученици, като виждаха безбройното множество монаси в пустинята, украсени с такива добродетели и с такава жар ратуващи да преуспеят в светото отшелническо житие, попитаха ава Антоний: “Отче! Дълго ли ще пребъде това горещо усърдие и тази любов към уединението, нищетата, смирението, въздържанието и всички останали добродетели, към които днес така усърдно се стреми цялото това множество монаси?” Божият човек с въздишка и сълзи им отговори: “ще дойде време, възлюбени деца мои, когато монасите ще напуснат пустините и ще поемат към богатите градове, където вместо тези пустинни пещери и тесни килии ще издигнат горди сгради, които ще съперничат на царските палати; заедно с това ще се увеличи ламтежът към събиране на богатства; смирението ще се замени с гордост; мнозина ще се гордеят със знание, но то ще е голо и чуждо на добрите дела, съответстващи на истинското знание; любовта ще охладнее; вместо въздържание ще се развие чревоугодничеството и мнозина ще се грижат за разкошни ястия не по-малко от миряните - монасите ще се отличават от тях единствено по одеждите и наглавниците¹⁴ си; и, въпреки че ще живеят в света, ще наричат себе си отшелници (монах значи отшелник). При това ще се величаят, твърдейки: аз съм Павлов, аз пък - Аполосов (1 Кор. 1:12), сякаш цялата сила на тяхното монашество се състои в достойнството на техните предшественици: те ще се самовеличаят със своите бащи, както иудеите - с баща си Авраам. Но ще има по това време и такива, които ще се окажат много по-добри и съвършени от нас; защото по-блажен е онзи, който е можел да наруши и не е нарушил, и е можел зло да стори, а не е сторил (Марк, 3:11), отколкото онзи, който е увлечен към доброто от множеството устремени към него радетели. Затова и Ной, Авраам и Лот, които са водили богоугоден живот сред зли хора, справедливо са прославени толкова много в Писанието.”

Да, най-трудно е да се омие тялото Христово. Най-безумното и разлагащо явление е признанието на някои представители на църквата, “че за тях не са страшни отрицателите на истината, а именно теософите и всякакви окултисти, които искат по свой начин да представят Христос. И с тях те ще се борят с всички средства, на смърт.” Вие усещате какво се крие в такова признание. Страшно му става на човек от възраждането на средновековната нетърпимост. И най-важното е, че в основата лежат същите подбуди, които са създали Инквизицията, този апотеоз на човешкото невежество и користолюбие.

В същото време в американски вестници четем: “по случай Рождество американските съдебни власти разпоредиха четирийсет пастори, излежаващи различни присъди, да бъдат освободени за едно денонощие, за да прекарат празника със семействата си. Такова разрешение не бе дадено само на един пастор, обвинен в тежко престъпление.”

По цял свят днес сред пасторите има немалко престъпници. А колко хора приемат свещенически сан, само за да си осигурят парчето хляб!

Но на смяна на старото идва новото съзнание, което в нова светлина ще приеме Заветите на Христос и всички Негови Велики Събратя.

Новият Свят чертае на своето знаме: Знание, Търпимост и Сътрудничество.

Опитвайки се да изложим основите на Мирозданието, трябва да помним, че познанието е безпределно и това е тайната, на която се крепи светът. Затова, както вероятно вече сте забелязали, аз винаги се старая да посмекча прекалено категоричните твърдения, когато се отнасят до най-съкровените, дълбинни основи на Битието.

Говорейки за Мирозданието, прието е духът като такъв да се противопоставя на материята. Но в основата си такова противопоставяне е неправилно и също е своего рода майя, или илюзия. Ние знаем за Единния Елемент, наричан Духо-Материя. Източната философия твърди, че Парабраман няма проявление извън покрова на Мулапракрити, или че Духът без материята е нищо. Примерът с парчето лед (плътната материя), разтварящо се във вода (тънко състояние на материята) и накрая превръщането на водата в пара (дух) прекрасно илюстрира съотношението между духа и материята. Затова аз бих казала, че всичко съществуващо се състои от различни съчетания на диференциациите на Единния Елемент, Духо-Материята. Така Духът ще бъде отгоре, а под него всички степени на материята. Именно духът е завършекът на Материята.

Затова следва да се знае, че няма материя без наличието на дух в нея в едно или друго качествено проявление. Защото само където има проявление, там има и живот, или дух. Зная, че е прието материята изобщо да се нарича пасивна, хаотична и неодушевена, но всички тези определения не са точни.

Първичната Материя или Materia Matrix, която е в основата на Вселената, бидейки първоначален проводник или носител на духа, не може да бъде хаотична или неодушевена, само низшите й стадии се отличават с хаотичност.

Материя Люцида е един от следващите, повече или по-малко известни ни стадии на материята, тя е сияйно прекрасна и притежава във висока степен свойството пластичност.

Също така Духът не бива да се нарича Абсолютен Разум и да бъде представян като противоположност на Материята, защото само след като кристализира в материята или се влее в нея, духът разкрива своя потенциал и натрупва разум чрез съприкосновението със света на формите. Духът е съзнание, а Космическият Разум е колективният разум на цялата проявена Вселена. Венецът на Космическия Разум е Йерархията на Светлината или Логосите.

Елементът Духо-Материя, разбира се, съдържа цялата проявена Вселена, затова не бива да се говори, че на едната страна се намира духът, а на другата - първичната материя. Те са единни и само различните степени на диференциация на този елемент, съчетавайки се, могат и дават цялото разнообразие на проявения, видимия Космос.

Разбирам, че е невъзможно навсякъде да се избегне противопоставянето, защото наистина грубите физически проявления отстоят безмерно далеч от своето първоначалие. Освен това, именно противопоставяйки двойките противоположности, ние залагаме първите стъпала на познанието, а на следващите вече се научаваме да съвместяваме тези противоположности.

Учудва Ви изразът “отрицателна абстракция”? Но ако си спомним, че Махатмите са наричали духа, лишен от покрова на материята - nihil, или че ведантистите използвали единствено отрицанието за определяне на Първичната Причина за всичко съществуващо и са я наричали Безпричинна Причина или Безкоренен Корен, или просто Нети, Нети (не То, не То¹⁵), то терминът “отрицателна абстракция” ще се окаже приемлив.

Няма Божество извън Вселената. Затова изразът “аспект на Божеството и Вселената” може да заблуди.

В откъса от лекцията от “Т. Д.”, който цитирате, има неточност. Лекторът би могъл и да не знае това. Той казва, че “атомите са качествено еднакви и нямат индивидуалност”, това не е съвсем така, защото макар същността на атомите да е една, те качествено се различават. Това различие може да се открие в техните вибрации. Всеки атом отговаря на присъщата му вибрация. Щом всеки от тях има своя определена вибрация, значи, те вече притежават зачатъчна индивидуалност.

Нашата слънчева система се състои от по-голям брой планети, отколкото известните на науката в момента. Наистина, някои от тях са все още в процес на оформяне. Макар че Уран и Нептун са подвластни на висши привличания, все пак следва да ги приемаме като част от нашата слънчева система; тези две планети оказват огромно влияние върху нашата планета, разбира се, и върху цялата слънчева система. Въздействията на Уран ще се проявяват особено ярко в настъпващата ера.

Човешката еволюция се смята за венец на Мирозданието, но ние знаем, че земният човек е още много груб по своята форма и тъкани в сравнение с обитателите, да кажем, на Юпитер и Венера.

Възможно е само пълно унищожение на личността, но не и на индивидуалността, в която е влизала тази личност. При завършването на една от Манвантарите, при преглеждането на Книгата на Животите на всяка индивидуалност, в някои такива книги ще липсват цели страници (земни въплъщения), в които индивидуалността не е могла чрез своето частично проявление като личност да събере жътвата на подхранващите я висши енергии.

Разбирам отчаянието, което обхваща човека при четенето на “Тайната Доктрина”. Но това стъпало пред Величието на Космоса е неизбежно. Ще дойде време, когато отчаянието ще бъде сменено от радост при съзерцанието на величествената и вечна фантастична картина на Безпределното Битие.