Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Женският организъм се явява синтез, затова жената притежава всички космически енергии и в голяма степен именно творческа енергия. Затова е неправилно да се смята, че жената е лишена от самостоятелна творческа сила, просто за развитието на всяка способност са необходими постоянни упражнения и подходящи условия. Между впрочем, полетите към далечните светове са прерогатив на жената. Може би затова толкова жени се устремяват сега към авиацията.

Във всички области на науката, изкуството, общественото строителство и управление, жената е показала, че когато условията са благоприятни, тя може да достигне най-големи висоти. Сред изредените от Вас женски образи би следвало да се спомене и гениалната математичка София Ковалевска, нейният облик ми е неизразимо близък. Френската Академия на Науките й присъжда наградата Борден на конкурс, в който вземат участие всички светила на математиката. Задачата, предложена на конкурса, била: “Да се усъвършенства в един важен пункт теорията за движение на плътно тяло около неподвижна точка”. Тази задача вече била предлагана преди това от Берлинската Академия в течение на шест години, но без успех. Решението на Ковалевска било толкова блестящо, че сумата на наградата била удвоена, за да се подчерате необикновената й заслуга пред науката. Ковалевска умира на четирийсет и една години през 1891-ва, достигнала върха на известността си и получила признание дори в своята страна, в Русия. Била е избрана за член на СПб Академия на Науките. При това да не забравяме всички трудности, които й се наложило да преодолява. Защото жените не били допускани в университети и тя е трябвало да изучава своя предмет в Хайделберг и Берлин като частна ученичка под ръководството на местни светила. През 1874 г. университетът в Гьотинген я удостоява със званието доктор in absentia за трите изпратени от нея дисертации, едната от които, отнасяща се до теорията на “частичните диференциални уравнения” е сред най-бележитите й трудове. Но освен изключителните си математически способности, тя е и писателка. Нейните романи “Нихилистката Вера Воронцова”, “Сестри Раевски” и автобиографията й, за съжаление, останала незавършена, свидетелстват за голям литературен талант. Да не забравяме и гениалната Ел. П. Блаватска, още не получила достойното си признание. Също и Мария Кюри-Склодовска, дъщеря й продължава сега изследванията на майка си и е постигнала забележителни резултати. А колко талантливи артистки, художнички, поетеси е имало и има сред всички националности! Обликът на испанката св. Тереза не стои по-ниско от св. Франциск Ас. Да си спомним и древните времена - въпреки че мъжкият егоизъм винаги се е стараел да потъпква женските постижения, все пак са се намирали светли умове, които не се поддавали на тази срамна слабост. Да си спомним и оклеветения облик на Аспазия. Сократ я е наричал свой учител и великият Платон достойно я е споменал в своите съчинения. Така и управлението на жената-фараон Хаштепсут по количеството проведени от нея благи реформи е превъзхождало много фараони. Не е ли подготвила тъкмо тя с мъдрото си управление победата на Тутмес III?

Според Съкровеното Учение падението на човечеството е започнало с принизяването на женското начало. Затова с настъпването на Епохата на Майката на Света жената трябва да осъзнае, че в нея са заключени всички сили и ако тя отхвърли вековната хипноза за уж извечната си подчиненост и умствена слабост, и се заеме всестранно с образованието си, то в сътрудничество с мъжкото начало тя ще създаде един нов, по-добър свят. Необходимо е самата жена да опровергае недостойното и дълбоко невежо твърдение, че жената се явява само пасивно, възприемащо начало и затова тя не може самостоятелно да твори. В целия Космос няма пасивно начало. Във веригата на съзиданието всяко явление последователно става относително пасивно или активно, даващо или приемащо. Космосът утвърждава величието на творческото начало у жената. Жената е олицетворение на Природата и не човекът учи Природата, а Природата учи човека. Затова нека жените осъзнаят цялото величие на своето начало и да се устремят към знание. Там, където има знание, има и мощ. Най-древните предания приписват именно на жената ролята на пазителка на съкровеното знание, затова нека тя си спомни своята оклеветена прародителка Ева, да се вслуша отново в гласа на своята интуиция и не само да вкуси, но и да насади колкото може повече ябълки на познанието на доброто и злото. И както някога тя е лишила Адам от тъпото безсмислено блаженство, нека и сега го изведе на широкия простор, за величествена битка с хаоса на невежеството, в името на своите божествени права.

В заключение искам да кажа, че жените трябва незабавно да пристъпят към самоусъвършенстване във всички посоки, а това не става за миг. Много неща трябва да изживеем ние, жените, и преди всичко да започнем да възпитаваме у себе си съзнанието за своето достойнство и мъжествено да се научим да се опираме на своите сили и знание, за да се приобщим и приемем своята отговорност във великото строителство за общото благо.
16.08.1937 г.

Колко често, обръщайки се назад, изпитваме срам и съжаление, че поредната житейска подробност е могла така да ни огорчи или разтревожи. Нека дадем на нашето сърце дотолкова да се утвърди по избрания Път, че никакви колебания у тези, които ни заобикалят да не могат да нарушат равновесието ни. Това не означава да се учим на равнодушие, а просто измества фокуса на внимание. Всички чувства на приелия със сърцето си великото служене трябва да бъдат подчинени на главния устрем. Лек е пътят на сърцето и по сребърната нишка непрестанно тече токът на мъжеството и радостта. Само в сърцето, това “слънце на слънцата”, са всички наши постижения и цялото ни щастие. Щастието, изпитвано при запалването на огньовете на сърцето, превишава озарението, получавано от събуждането на кундалини. Но, както казват всички познавачи на йога, най-трудното постижение е запалването на огньовете на сърцето, защото за целта сърцето трябва да бъде очистено от всички обременяващи мисли. Съветвайте всички да следят живота на сърцето си. Нека не допускат лоши мисли. Една лоша мисъл може да зачеркне труда на много години.

Сега изпращаме много мисли към предполагаемия Конгрес. Нека бъде заложен първият камък на обединението за бъдещи съвместни широки културни изяви. Всичко най-високо и достойно подобава там, където се залагат Основите на Учението на Живота, Културата и Красотата.

Колкото по-издигнат е човек, толкова по-скоро ще се отзове той на всичко светло. Малките съзнания нямат хоризонт и често е почти невъзможно да ги накараш да излязат от курника. Тъжно е, когато малки съзнания заемат високи постове. Тези малки съзнания се делят на два вида: едните постоянно се опасяват да не би да унизят своето достойнство и затова винаги отрицават и отхвърлят всичко, което не разбират; другите, след като не са в състояние да издигнат съзнанието си над малката очевидност, си представят всичко в съответните умалени мерки. Вредните последици, причинени от такива съзнания, са почти еднакви. У нас отдавна е прието винаги и във всичко да прокарваме най-голямата линия и да вървим по най-високата мярка. Ползата от такова действие се вижда с най-прости примери. За да премине реката и да пристане на определено място, всеки опитен кормчия ще каже - “по-високо руля, течението така или иначе ще ни отнесе”. Учението също постоянно ни наставлява във всичко да си поставяме колкото се може по-висока цел. Защото спиралата на устрема неизбежно ще се сниши, но колкото по-високо е била изпратена, толкова по-висока ще бъде следващата й отправна точка. Малкото съзнание винаги във всичко започва отдолу, разширеното - отгоре. Цитирам § от книгата “Братство”: “Правилна е мисълта за познанието на явленията отдолу или отгоре. Обикновено познанието се натрупва заедно с ръста на съзнанието. Човек трудно се изкачва до върха на планината. Наблюдаваното явление виси над съзнанието и го потиска. Много понятия изглеждат трудни и човек започва да ги избягва. Но може да има и друг начин на познание. Човек героично извисява своето съзнание и вече отгоре наблюдава явлението. По такъв начин и най-сложното явление се оказва по-ниско от съзнанието и се възприема лесно. Вторият начин на възприятие е Пътят на Братството. То пробужда съзнанието със строги и вдъхновени мерки, води го по-високо, за да възприеме по-лесно най-сложните явления. Такъв начин за повишаване на съзнанието е особено нужен в периода на нагнетяване и натрупване. Той може да се използва във всяка разумна школа, но нека се нарича път на Братството.”

Още един параграф, чието осъзнаване е твърде полезно за учениците.

580. “Колкото по-силна е светлината, толкова по-мрачна е тъмата” - и това изречение не се разбира. А всъщност то трябва да бъде прието по най-простия начин. Не бива да се мисли, че тъмата нараства от светлината. Светлината открива тъмата и после я разсейва. Носителят на светлина ще види и мрачните сенки, които изчезват при приближаването на светлината. Плахите мислят, че тъмата ще се нахвърли върху тях - така мисли плахостта и светилникът трепери в ръцете й, и от трепета на страха сенките оживяват и се кривят. Страхът във всичко е лош съветник.

Неофитите на Братството се изпитват чрез страх. Показват им най-безизходното положение и гледат какво решение ще избере изпитваният. Малцина ще си помислят - защо да се ужасявам, когато зад мен е Братството? А именно такава нагласа освобождава от страха и озарява свободното полезно решение. Но най-често, преди да помисли за Братството, човек успява и да се огорчи, и да се подразни, и да се изпълни с империл. Няма да е полезно обръщението от страна на изпълнения с отрова. Светлината на истината, светлината на мъжеството, светлината на предаността разсейва тъмата - с тези думи започва Уставът на Братството.”

582. “Някои ще ви кажат - ние сме готови да разберем Основите на Братството. Ние сме готови да изградим сътрудничеството, но се намираме в такива непоносими условия, че не можем да проявим най-добрата готовност. Наистина може да има условия, които не позволяват да се приложи онова, за което сърцето вече е готово. Няма да подлагаме на опасност невинни труженици. Те могат да приложат своето умение в други условия. Засега нека мислено строят Братството. С такова строителство те могат да очистват заобикалящото ги пространство и такава мисъл сама по себе си вече ще бъде целебна. Но нека не изпадат в самомнението, че е достатъчно да се строи мислено. Не, пътникът утвърждава постижението с човешките си нозе и ръце. Ще запазим обременените, но ще ги предупредим да не се поддават на неоправдан страх. Не може да се размишлява за Братството, когато умът се гърчи от страх. Боязънта закрива най-добрия достъп до Братството. Да не забравяме, че хората са свикнали да се страхуват от всичко и винаги.”

Сега на Вашите въпроси. Струва ми се, в предишното си писмо отбелязах, че психичната енергия е всеначална енергия, следователно, всички останали енергии са само нейни диференциации.

1) Прана е същата тази психична енергия в качеството й на жизнена сила, разлята навсякъде, която се възприема от човека главно чрез дишането.

2) Кундалини е същата енергия, действаща през определени центрове, която откъсва човека от земята, давайки му усещането за неземно щастие.

3) Фохат, или космическото електричество е основата на всички електрофорни явления, сред тях мисълта е енергия с най-висше качество.

4) Тушита - същото като Девалока, или небесното местонахождение на Боговете (Висшите Духове) в пределите на Огнения Свят.

5) Левитацията се обяснява с нарушаване на равновесието в полярността на магнетизма, когато отрицателният полюс започва да действа по-силно.

6) “И до четиринайсетия слух думите достигат…” - означава най-тънката скала по качество на градацията на тоновете, почти недостъпна сега за нашия земен слух, но тези градации могат да бъдат и 24. Така ухото на индусите възприема много по-голяма скала тонове от ухото на европейците.

7) “Трябва да доживеем лунния живот…” или полусъзнателния живот, към който принадлежи по-голямата част от човечеството. Човечеството с редки изключения се е преселило на нашата планета от Луната и е време да започне да ускорява еволюцията си. Но за съжаление в голямата си част то не се е отдалечило кой знае колко от лунното си състояние.

8) “Усмивката, отправена към моя враг ще се превърне в гримаса…” - Несъмнено всеки, който от страх или от корист се усмихва на врага на Великия Учител, осъжда себе си и такава усмивка в резултат ще се превърне в гримаса на ужас.

9) Дгулнор е просто монголо-тибетско име.

10) Степените на пиянството са различни, но несъмнено притежаващият значителна сила на внушение може да излекува някои стадии. Всичко зависи от състоянието на организма на болния или обсебения. Тези внушения трябва да бъдат продължителни.

Ще кажа още нещо за психичната енергия. Психичната енергия е ВСИЧКО. Като всеначална енергия тя е в основата на проявения Свят. Психичната енергия запечатва образите върху пластическа субстанция. Психичната енергия е Фохат, светия дух, любовта и устрема. Психичната енергия е синтез на всички нервни излъчвания. Психичната енергия е великият АУМ. И изработването на постоянен, несломим устрем към Светлината във всичките й проявления ще бъде именно нарастване и развитие на тази енергия. Стремежът към усъвършенстване на качеството винаги и във всичко е най-краткият път за развитие и изтънчаване на психичната енергия.

Да, тежко е да се види как хората губят най-драгоценното, а именно времето си, за да тъпчат на едно място или да носят вода в решето. Обичам фразата на Петър Велики: “Загубата на време е подобна на смърт.” Именно липсата на самодейност е препятствието за много и много хора. По силата на странен парадокс, чакайки указание за всичко, те в същото време често се изправят срещу йерархичното начало. Трудността е и в това, че всяко насилие е безполезно, защото здраво и ценно е само онова, което се е зародило в съзнанието и сърцето. Налага се с внимателни докосвания да се насочват хората към полезното за тях осъзнаване. Но понякога това изисква толкова време и търпение, че трябва да се съизмери оправдава ли даденият човек подобна загуба на ценни сили.

Разбира се, полезно е да имате някакво понятие за астрологията, но при изучаването на хороскопите винаги следва да се помни, че свободната воля на човека е най-мощният фактор във всичко и може да променя много знаци. Също и това, че най-тежките знаци могат да се окажат най-подпомагащи успеха. Един човек от малки знаци ще съумее да изгради нещо велико, друг от най-добрите ще построи курник. Обикновено всички велики духове имат труден хороскоп. Науката астрология е много сложна. При изучаването и особено при тълкуването на нейните знаци е необходимо да имаш наслоена психична енергия. Най-важният ключ към астрологията е загубен за Запада. Освен това в древността ученият астролог е бил и хиромант и е умеел понякога да чете по аурата. Само такова съчетание може да даде близко определение за характера и свързаната с него съдба. Но над всичко стои съкровеното знание на астрологията, което е недостъпно за смъртните, това знание се владее от Великите Учители на човечеството.

Не се учудвам на Вашия хороскоп, защото как иначе да си обясним изтънчеността на Вашите чувства? Трудно е за хората с изтънчени чувства да живеят в земна обстановка, но затова пък са им достъпни такива полети и възторзи на духа, каквито земните еснафи не са и сънували. Много обичам съпоставката, често цитирана в будистките писания: “Ако късче вълна падне на дланта на човека, той няма да я усети, но ако влезе в окото, ще причини болка. Дланта е грубият, невеж човек, окото - изтънченият мъдрец.”

Полезно би било да се възложи задача - да се препише от книгите на Учението всичко, казано за тази страшна ехидна - съмнението, и по-често да се препрочитат тези указания в групите. Кой няма да започне да гони с всички сили на духа си такъв страшен посетител?

Всички велики хора са станали велики, защото не са изпитвали съмнение. Липсата на съмнение е сезам за всички постижения. Следва особено да се обърне внимание на всички, които се съмняват. Нека те не допускат този разрушител и отровител на цялата околна атмосфера да се вкорени в тях. Вероятно сте забелязали колко леко се диша, колко здраве и радостно творчество, въпреки многото житейски трудности, има около онези хора, които са изпълнени с велика вяра, по-точно със знанието, че съществува Твърдина на Знанието и Любовта и че постоянна е грижата на Великите Учители за всички сътрудници на благото. Но тази помощ и грижа са преизпълнени с мъдрост и целесъобразност и затова не винаги съвпадат с нашите, често твърде късогледи въжделения и предпоставки. Но сърцето, докоснало се до Твърдината, ще пренесе през всички опасности неизразимата радост от това чувствознание. То е незабравимо във вековете и хилядолетията.

Сега отговорите на Вашите въпроси.

1) В книгата “Йерархия” - § 247, се има предвид манвантарата на шестата раса. Нейният подбор вече е започнал.

2) От смисъла на думата Ману става ясно, че Високата Индивидуалност, носеща това име, трябва да има най-близко отношение към понятието Световен Учител или Учител на Учителите. Кой, ако не Ману, дава основната нота или установява своята вибрация, която трябва да звучи за определения цикъл? Кой донася Първото Провъзгласяване? Именно Ману се проявява в края и при зараждането на всяка раса.

Целият планетен кръг, включващ зараждането и края на всичките седем раси, се намира под върховното водачество на една и съща Индивидуалност. Ето защо в “Тайната Доктрина” е казано, че Владиката Майтрея ще се появи в шестата и седмата раса.

3) Разбира се, съществуват еони с различна продължителност. Който владее езотеричния ключ, може да намери дори в изопачения превод на Библията много места, тъждествени с различните древни Учения.

4) Също и сказанието за Общината на Сион може да се отнесе към местонахождението на Великото Братство в тънкия свят. Във втора част на “Братство” е казано: “Ние имаме цели твърдини в тънкия свят. Вече знаете техните названия. Вече сте чули за удивителното дърво и творенията, съградени от мисълта. Нужно е особено ярко да осъзнаете тези обстоятелства, за да се насочите към Докиуд. Мисълта, освободена от преградите на съмнението, ще ви доведе в Нашите надземни Обители.”

“Твърдината в Хималаите се намира в постоянен контакт с обитателите на тънкия свят и земната битка гърми и ехти и в тънкия свят. Хората не искат да разберат това съотношение, затова и Армагедонът за тях е само земния сблъсък между народите. Най-главната област на Армагедона остава неприета от тях. Но как може да се участва в нещо, когато се знае само малка част от това, което става. Ние твърдим, че в тънкия свят се води много по-силна битка, отколкото на Земята. Наистина пространствената Битка ще има силен отзвук на Земята. Често Земята се опитва да предупреди хората за страшната опасност, но безуспешно.”

5) Тушита е също Твърдина на Братството в пределите на Огнения Свят. Правилно е да се намират съответствия във всички религии.

Аз не съм против да се четат книгите на Крижановска, Сент-Ив Д`Алвайдер и Шюре и изобщо съчинения от такъв род. Много съзнания, за да се запалят, се нуждаят от завладяваща фантастичност. Не може да се каже нищо умаляващо за такива съзнания. Те не са удовлетворени от сивото всекидневие и инстинктивно усещат, че някъде съществува друга, прекрасна действителност, затова и всичко необикновено така ги привлича. И те са прави, защото съществува реалност, която надминава човешкото въображение, но тя е толкова отдалечена от нашите ограничени земни представи, че никаква фантазия не може да я вмести напълно. Но търсейки необикновеното и фантастичното, ние не трябва да губим точката на равновесие на разсъдъка и сърцето. Ние трябва първо да се утвърдим на здравата основа на истинската красота. Но бедата е там, че за повечето хора красотата все още е в пищността и сладникавия разкош, както и в ужасяващата пошлост и нищожество на мисълта.

Близко ми е и всичко, което пишете за подвижните съзнания, даряващи с радост сърцето. Но зная също, че с много други се налага да общуваме като със стъклен съд, а понякога и като с динамит. Такива примери срещахме често по нашия жизнен път и с мъка виждахме, как прекрасни възможности не могат да получат нужното развитие заради динамично упорство, не по-малка обидчивост и ревност и неизбежно съпътстващата ги подозрителност. Такова сърце се затваря в пълна самота и като не се подхранва, изсъхва.

Винаги съм била против широкото оповестяване на личния опит. Главно защото така като че ли се дава готова програма или канава за бродиране на шевици по нея. Четейки такива описания, много впечатлителни психици започват незабавно да виждат и усещат подобни явления. А ценността е именно в това, всеки самостоятелно да забелязва у себе си огнените явления, те не бива да бъдат подсказани, още повече, че трябва да са различни при всеки индивид. Ето защо е така важно сериозните наблюдатели да записват своите наблюдения и после да ги сравняват.

На въпроса, как може да се приближи към Учението един или друг несъвършен човек. Може да се отговори също с въпрос - а къде са съвършените? При това мерилото на Вел. Уч. е значително по-различно от земното мерило. Често външният човек е много по-добър от вътрешния, а Учителят взема под внимание именно вътрешния човек. Освен това, нашата задача не е създаването на ангели, нека с това се занимава църквата. Между другото, хилядолетията от нейното съществуване, световно разпространение и владичество нагледно показаха колко малко е успяла тя в това отношение, следствията са налице. Нашата задача е много по-скромна. Ние просто желаем да помогнем на идващите при нас поне малко да разширят съзнанието си и да получат отговор на много проблеми от живота, на които църквата не е могла да отговори. Кн. на Учението на Живота по своята космосопространствена широта на мисълта дават отговор на всички въпроси. И така, да не търсим ангели, а да се заемем с хората.

Невъзможно е да се изясняват с човешки думи най-великите тайни. Величието и красотата на Безпределността не се побират нито в нашата ограничена представа, нито в нашите термини и трябва да остават в пределите на Неизразимото. Спомням си как още в Русия попитахме поета Блок защо вече не посещава религиозно-философските събрания. Той отговори: “Защото там говорят за Неизразимото.” Нека чувствителността Ви подскаже къде е пределът на човешките пояснения и къде започва Неизразимото.

Във вечния кръговрат на живота, с напредването на еволюцията, великото предназначение на човека като сътрудник на Космоса в поддържането на равновесието на космическия живот ще става все по-очевидно. Световете се зараждат и разпадат, докато човекът, трансмутирал в огъня на духа всички свои усещания, се преобразява в свръхчовек, заема мястото си сред Висшите Духове и живее във вечността. Височайшите Духове са сътрудници на Великия Строител и Майката-Природа, строители на светове и ръководители на народите.

На Изток знаят много за центровете, но разбира се, само незначителна част от тези знания е достъпна за европейците. Отчасти поради слабото познаване на техния език, но най-вече заради съкровеността на тези знания.

Разбира се, тънкото тяло е малко по-голямо от физическото, но е погрешно да се мисли, че то не се помещава във физическото тяло. То е по-голямо, само когато се отделя. Иначе всички тела са затворени във физическата обвивка. Всички рисунки на човека с лотос над главата са само метафори, както и наричането на центровете лотоси. Броят на листенцата съответства на разклоненията на нервния център.

Всички посочени размери, цвета и броя на листенцата на лотосите са относителни, не бива да забравяме индивидуалността на всички проявления.

Колкото до изпъкването на темето при отварянето на мозъчния център, то и това следва да се разбира алегорично. При разтварянето на центъра винаги става разширяване на кръвоносните съдове, което предизвиква набъбване, но не и изпъкване на костта. На много изображения на Будите и Бодхисатвите може да се види това символично изпъкване на темето. То се нарича ушниша и е символ на отварянето на мозъчния център. По същия начин, за да символизират отварянето на третото око, на свещените изображения тибетците поставят в центъра на гръдния кош брадавица. Ясночуването обикновено се символизира с огромни уши.