Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Вече могат да се посочат редица сериозни опити в изучаването на предаването на мисълта. Така проф. Рейн от Университета “Дюк” успешно се занимава с такива опити и е успял да привлече вниманието на научния свят, давайки ново научно название на своите опити - extra-sensory-perception (свръхчувствено възприятие). Вие знаете, че и месмеризмът някога беше жестоко осмян и отхвърлен, но приемайки новото наименование хипноза, бе допуснат от науката. Както писа Е. П. Бл.: “Месмеризмът е нов нос на много старо лице”. Наистина може да се напише научно изследване за значението на наименованията и за това, как те психологизират някои съзнания. Въпреки всичко, древният фохат - или египетският тум, ще намери своето признание в настъпващата епоха. Така психичната, или всеначална енергия ще получи накрая правото на гражданство под каквото и наименование или облик да се е проявявала досега. Това признание ще ознаменува навлизането на човечеството в новата ера на най-велики открития, които ще утвърдят и тъй необходимата преоценка на ценностите.

Затова, имайки предвид настъпването на новата епоха, носеща непознат досега прилив на психична енергия, е необходимо да пробудим и възпитаме в себе си правилно отношение към тази мощ с две остриета. В книгите на “Живата Етика” (серията “Агни Йога”) за първи път е дадено многостранно осветяване на тази енергия и са приведени методите на рационалния подход към изучаването й.

Високият дух, намирайки се в земна обвивка и владеейки до съвършенство свойството делимост на духа, може да действа съзнателно и на Земята и в междупланетното пространство, като едновременно посещава дори най-близките планети. При това тази делимост на духа изобщо не понижава качеството на неговото проявление или дейност в земна обвивка, тъй като излъчените от Него висши енергии още нямат приложение на нашата Земя.

За да се участва в космическото съзидание, е необходимо да се познават законите на космическите сили и да се действа в пълно съгласие с тях, в противен случай разрушението е неизбежно. Именно, действайки в съгласие с космическите закони, човек става творец. Той е творец на своята съдба и колективно - на съдбата на планетата. Всички сили и енергии на Космоса се откриват на човека само при безпределното му извисяване и при наличието на мощни натрупвания на висши енергии у него. Замислете се над необятната мощ на космическите сили, които ни заобикалят.

Неправилно е да се каже - “по качеството на своя дух… хората са еднакви”, защото именно качестото на духа у всички е различно. По-добре е да се каже - по основното начало на своя дух всички хора са равни… Разбира се, психичната енергия е качество на духа. Но можем да си представим безпределното й разнообразие, зависещо от най-ранните условия, при които се е зародило зърното на духа.

Следва да се подчертае значението на действието или труда за пробуждането и развитието на психичната енергия, защото психичната енергия се нуждае преди всичко от упражняване. Не бива да я ограничаваме със случайни пориви, само постоянният, системен или ритмичен труд може да настрои протичането й. Правилният обмен на психичната енергия е основан на ритъма. Подчертайте колко пагубна е леността - спирайки действието на психичната енергия у нас, тя по този начин разрушава цялата ни еволюция и в крайна сметка води до пълно разложение. Започва вече да се обръща внимание на това, че най-заетите хора са най-дълговечни при условие, че трудът им е ритмичен и организмът не е пренаситен с отрови. Отбележете, че всеки труд трябва да бъде напълно съзнателен. Също така, стремежът към подобряване качеството на всеки вид работа и всяко действие е най-добрият метод за увеличаването и нагнетяването на психична енергия.

Но трябва да се подчертае и това, че прекомерното отдаване на психична енергия е опасно. Във всичко трябва да се съблюдава съизмеримост. Човек, който несъизмеримо отдава енергия, нарушава равновесието в своя организъм и така става уязвим както за възможна зараза, така и за удари от страна на злобните сили, следователно, нанася ущърб на своето здраве и енергия. Когато се казва, че колкото повече духът отдава, толкова повече получава, се има предвид не еднократното прекомерно отдаване, а постоянното й ритмично използване. Разбира се, овладяването на делимостта на духа се постига само при значителна степен на развитие на психичната енергия.

Цитирам § от книгата “Братство”. “Саможертвата е един от верните пътища към Братството. Но защо се посочва да се пазят силите? Тук няма противоречие. Златният път, пътят на съвместяването, утвърждава две качества - подвиг и предпазливост, иначе всички биха станали самоубийци. Подвигът се твори с пълно съзнание и отговорност. Отново някой ще заподозре тук противоречие, но висшата преданост, любовта-победителка може да научи на съвместяване на висшите качества. Безумието не ражда подвиг. Малодушието не отговаря на истинската предпазливост. Осъзнаването на подвига ще подскаже използването на енергията. Нека помислят за съгласуваността на качествата. Безумието и малодушието не са пригодни за пътя. Но колко малко хора си дават сметка какво е съгласуваност на качеството.”

Постоянно ни се посочва предпазливото отдаване на енергия особено сега, когато пространствените токове са небивало напрегнати.

Така и при самоотделянето на психична енергия, в миговете, когато се усеща изтичане на силите, не бива да се насилваме за работа. Трябва да се даде време за възстановяване на енергията. Разбира се, при всички тези явления е нужна изключителна честност, защото мнозина са склонни на лек, необременителен труд и биха приписали всеки пристъп на леност на прекомерното отдаване на психична енергия.

Където няма правилен обмен на психична енергия, там няма и делимост на духа. Когато огънят бездейства или е започнал да напуска негодното вместилище, разбира се, делимостта на духа е недостъпна. Не забравяйте също, че психичната енергия е сила с две остриета и множество яростни тъмни сили притежават голям запас от тази енергия, но в нейните низши проявления и свойства, затова действията на такава енергия са ограничени в низшите слоеве и са с малък обсег в сравнение с енергията с висше качество.

Необходимо е да се изтъкне колкото се може по-силно значението на мисълта и дисциплинираното мислене за развитието на високо качество на психичната енергия.

Хипнозата също е проява на психичната енергия, затова тя трябва да бъде изучавана и да се разбере колкото се може по-широко въздействието на това свойство на енергията. Не забравяйте да споменете за предаването на мисли на разстояние, което става с помощта на същата тази психична, или всеначална енергия.

Много хора, дори най-добрите и със сравнително разширено съзнание, не биха приели разбулването на истинските Ликове на Великите Учители. Обърнете внимание как повечето хора болезнено реагират на всичко, което не отговаря на тяхната представа, вековният атавизъм е силен!

Да, противопоставянето на един измислен образ на друг, не по-малко фантастичен, е най-страшното и разлагащо явление. При това такива хора не могат да утвърдят нито един в сърцето си, получава се страшна двойственост, като при разногледството, и в резултат е налице пълно разномислие.

Съгласно езотеричните източни Учения, в течение на цялата Манвантара, или големия Кръг на нашата планета, ние имаме един Ману (Учител на Учителите), който стои начело на високите Си Събратя. Така Единната Индивидуалност поема върху себе си отговорността за планетата по време на цялата Манвантара.

Правилно е да се пише за приятеля, още повече, ако е починал, всичко най-прекрасно, защото кой ще се наеме да съди за подбудите и съкровените усещания, съпровождащи една или друга негова постъпка? Всяко умаляване, дори неосъзнатото, вече носи своята лоша карма. Първото дадено ни наставление беше: “Десет пъти увеличи всичко хубаво и два пъти намали всичко лошо”, едва тогава ще се стигне до повече или по-малко вярна оценка.

Колко често хората, без да знаят причините и вътрешните подбуди и действия на човека, се залавят да съдят по очевидното и така извършват тежко провинение спрямо справедливостта и неимоверно утежняват своята карма. Ето защо е така прекрасен и практичен обичаят да се говори и пише само добро за починалия. По този начин хората донякъде поправят своята несправедливост.

В споменатата от Вас страна назряват много неща. Може би и тази страна, достигнала повратна точка в своята история, е получила на свой ред предупреждение и предложение за помощ от Светлите Сили, но както обикновено сред властимащите не се е намерил просветен и най-важното силен духом човек, който да се възползва от спасителните съвети. А ние знаем от цялата история на човечеството, че там, където Вестителят не е бил приет и дори е бил преследван, там се търси отговорност от цялата страна. Вестителят идва в труден час, затова отхвърлянето му означава приемане на пълната карма. Не са ли страшно предзнаменование всички бедствия, връхлетяли тази страна? Не е ли избрала тя най-трудния път? Колко тежка е кармата на хората, отхвърлили помощта на Силите на Светлината и така поели върху себе си цялата отговорност за бъдещето. Историята познава твърде редки изключения, когато велики вождове на народа са съумявали да приемат Помощта, оттук и изумителният разцвет на тези страни. Но в нашето време на пълно отрицание и върховно владичество на златото малката монета закрива дори слънцето.

Прегледах събрания материал за Армагедона. Получила се е много внушителна сводка, но тази тема изисква голямо внимание. Защото всички страшни предупреждения, когато са разхвърляни на отделни и редки страници, са едно, а събрани заедно, могат да изплашат малките съзнания и дори да предизвикат нежелателни прояви. Хората искат да бъдат приспивани с розови надежди и никак не обичат онези, които се опитват навреме да им отворят очите за приближаващата се опасност. Всяко спасително предупреждение се приема от тях като лична заплаха. Затова моят съвет е да запазите този полезен сборник за вътрешно ползване.

Много одобрявам идеята Ви да напишете реферат за положението на жената. Именно този въпрос ще бъде крайъгълен в новата епоха и без неговото решение не ще може да се установи ред и равновесие в света. Когато започнете да пишете, вслушайте се в гласа на сърцето си. В книгите на “Живата Етика” е дадено много точно определение на така наречената интуиция или гласа на сърцето - чувствознание. Мога да потвърдя от личен опит, че всички озарения се основават именно на чувствознанието, носещо знание.

Вие справедливо се възмущавате от цитираните редове от Апостолските Послания. Бих искала да попитам, къде се пазят оригиналите на тези Послания? Кой и кога ги е виждал? Също така, кой може да гарантира, че по оригиналите (ако такива са стигнали до нас) не е драскала ръката на ревностните последователи, нанасяйки поправки там, където нещо не е съответствало на удобните обичаи и установените норми. Не е ли било така и с трудовете на всички велики подвижници? Както е казано: “Нито един паметник на древността не е стигнал до наши дни без изопачавания”. А колко неточности са допуснали преводачите на тези Писания! Достатъчно е да се прегледа Библията в трите й превода - англ., рус. и френ.; именно при преводите на някои трудове се налагаше постоянно да имам това предвид, и там, където разногласието беше напълно очевидно, трябваше да цитирам два или три превода.

Освен това, защо да смятаме апостолите за непогрешими? Не само в Евангелията те са показани далеч не на онази нравствена висота, която би трябвало да се очаква от най-близките ученици на Христос, но четейки собствените им Писания, с тъга виждаш колко раздори и всякаква духовна мерзост е имало в тези първи християнски общини, от които са излезли отците на църквата. А и сред самите апостоли е имало немалко разединение. Достатъчно е да си спомним вечната разпра между Петър и Павел, надживяла, като символ на всички раздори, така наречените ревностни последователи Христови, разцепили единното Учение на Христос на воюващи помежду си направления и църкви. Съветвам Ви да прочетете книгата на Мережковски “Павел и Августин”. В нея ще намерите много любопитни неща. Както винаги, този писател дава цяла съкровищница от най-ценни сведения.

И така, да запомним, че само просветленото сърце или разумът, озарен със светлината на сърцето, може да бъде надежден пътеводител при четенето на всички Свещ. Писания. Религиите, допуснали, по-скоро утвърдили унижението и подчинението на жената, са осъдени на отмиране. Унижавайки жената, по-късните религии наистина са служили на Сатаната, защото, за да осъществи своя план, Князът на този свят, познавайки нейната сила, е замислил преди всичко да унижи носителката на висшата енергия.

Но когато жената (по силата на странен парадокс - главна опора на църквата) се събуди и разбра кои са нейните вековни мъчители, тази църква падна. Религията или по-точно духовните търсения, никога няма да изоставят народа, но пробудените съзнания ще поискат нови форми, нови пътища от своите духовни учители и вождове.

Най-древните Учения винаги високо са поставяли женското начало и дори Женските Божества са били разглеждани от тях като най-съкровени. Останки от тези най-древни култове виждаме днес сред американските червенокожи индианци, където начело на жреците стои жена; жена оглавява клана и определянето на наследствеността върви по женска линия. В Учението на Буда също не се прави разлика между началата - жената, както и мъжът, може да достигне състояние на Архатство. И днес в Индия, въпреки че по-късните брамини заради корист и лична изгода са унизили жената, култът към Богинята Кали е най-разпространен. Така и последните известни подвижници в Индия като Рамакришна и Вивекананда са били почитатели на Божественото Начало в неговия аспект - Майката на Света. Именно невежественото и користно изопачаване на космическия закон е поставило жената в зависимо положение.

Разбира се, за създалото се положение не бива да се вини само мъжкото начало, виновна е и самата жена. Много жени са приветствали постоянната защита и опекунство над тях самите и именно това е отслабило техните сили и е притъпило способностите им. Затова сега трябва да стане обратното - жената да приеме борбата с житейските препятствия, да закали в тях силите си и да прояви истинската си същност. Разбира се, тежка ще бъде борбата за изгубените права, но с изтънчаването на мисленето и с признаването на висшата психична енергия много неща ще бъдат облекчени. Защото нито един висш опит със свръхтънки енергии не може да бъде извършен без присъствието на женското начало. Знаменитият философски камък не може да бъде намерен и създаден без участието на женското начало. Така самият Космос, самата Природа във висшите функции утвърждава равното значение на началата. И може да се каже - “Да утвърждаваш правата не означава да имаш права”.

Първата задача пред жените е - във всички страни да се борят за пълноправие и еднакво образование с мъжете, с всички сили да развиват своето мислене и най-вече, да съумеят да стъпят на краката си, а не да се осланят изцяло на мъжкото начало. На Запад днес са открити много поприща за жената и трябва да кажа, че тя навсякъде постига големи успехи.

Необходимо е в самата жена да се пробуди огромно уважение към нейното начало и тя да осъзнае великото си предназначение като носителка на висшата енергия. Та нали именно интуицията на жената, като в най-добрите времена от историята, отново трябва да води човечеството по пътя на прогреса. А сега с дълбоко прискърбие и понякога с неизразим срам се случва да видим до каква степен се унижава жената в желанието си да получи благосклонността на силния пол. Съчетанията на светилата благоприятстват пробуждането на жените и аз вярвам, че новият прилив от психична енергия ще бъде използван от жената за високи задачи и в търсене на нови постижения за благото на човечеството. Нека именно у жената да пламне огънят на подвига във великото служене. Самоотвержеността е заложена у жената, но тази самоотверженост не трябва да се ограничава само в тесните рамки на домашното огнище, поощрявайки често егоизма на семейството, но да се прилага в световни мащаби. Смятам, че жената трябва да бъде дори по-образована и културна от мъжа, защото именно тя залага първите понятия за значението на знанието, културата и държавността в своето семейство. Когато напишете своя реферат, ще се радвам да го прочета и не се съмнявам, че сърцето ще Ви подскаже огнени слова.

Благодаря за прекрасните думи, които сте написали за Вашите ученици. Сърдечността е онзи магнит, на който се крепи целият градеж. Умението да поощриш е първата основа на учителството, затова се радвам на Вашите думи за работата на учениците. Първото поощрение е много важно, защото то може да набележи целия следващ път. Отнасяйки се твърде строго към първата работа, ние можем понякога да забавим и дори изобщо да спрем израстването на необикновени способности. Неведнъж съм се убеждавала, че първите сполучливи работи не доказват все още наличието на особена дарба у ученика, по-често се е случвало първите слаби и дори груби опити да се развият в нещо много сериозно и голямо. Защото дремещите у нас способности се развиват по най-различно време. “Щастието на Учителя е в това, да окуражи учениците си в дерзанието им към Прекрасното. Изреждането на скучни, отдавна мъртви събития не ще му помогне да постигне това. Учителят сам трябва да гори и дори приближаването му да се предава огнено. Трудна е тази всекидневна задача, но хората се изпитват именно във всекидневието, което е сестра на Безпределността.” Затова се радвам на сърдечното Ви разбиране и отношение към Вашите ученици.
17.05.1937 г.

1) Вие питате - “има ли всеки човек постоянен Учител?” Следва обаче да се уточни, какъв именно Учител имате предвид? Може да се каже, че почти всеки човек има повече или по-малко постоянен ръководител от надземните сфери, независимо дали го съзнава или не, като качеството и равнището му могат да бъдат най-различни; при днешното състояние на човечеството такова ръководство често носи повече мъка, отколкото полза. Трудно е дори да си представим какъв брой надземни обитатели се стремят да се месят в земните дела. Но ако човек запали в себе си пламъка на ясния устрем към Светлината и ако в него е заложена основата на предаността, то обръщението му към Старшите Братя на човечеството ще бъде чуто, и единствено от самия него ще зависи укрепването на свещената връзка с избрания Облик. По неотменен закон той ще бъде подложен на изпитание, чиято продължителност също изцяло е в ръцете на самия човек.

2) “До Нас се стига само по Земята…” - това, разбира се, означава, че именно в земния живот, чрез разширяване на съзнанието и земните подвизи можем да се приближим към Великите Учители.

3) Разбира се, духът е свободен да избере един или друг пол при въплъщението си. Но когато духът е на велико служене, той приема въплъщението, което му се посочи от Вел. Уч. Освен това, понякога се налага да се смени полът на въплъщението заради великото равновесие, свързано с мистерията на Битието. Но тази тайна се открива от Учителя, само когато ученикът успешно премине положените му изпитания.

4) Вие питате - “ако аз не желая повече да се връщам на Земята, какво може да ме накара да го направя?”, отговарям - космическият закон. Както гладът тласка гладния към храната, така законът за въплъщението устремява готовия дух към срока на неговото въплъщение. Духът, постигнал през земния си живот голяма трансмутация на своите енергии, може значително да продължи своето пребиваване в надземните светове, но все пак до известна граница, после настъпва моментът, когато той започва остро да чувства магнитното привличане към земно въплъщение, защото само Земята е горнилото, в което нашите енергии се трансмутират и се стига до обновление и натрупване на нови.

Ние се освобождаваме от земното въплъщение, едва когато всички наши енергии дотолкова са сублимирани, че по-нататъшното пребиваване на Земята не може да ни даде нищо повече. За човека завършването на един цикъл от кармата настъпва, когато всички елементи или енергии на неговото същество се обединят в единен устрем и в това напрежение достигнат състоянието на съвършенство, положено за този цикъл.

Не бива да се страхуваме от превъплъщенията, напротив, истинският ученик с радост приема новия опит, новите възможности за най-ценни натрупвания. Именно учениците на Бялото Братство вървят по най-краткия път и с помощта на Старшите Братя ускоряват своите въплъщения, за да изживеят кармата си и да помогнат на изоставащите братя.

5) “Как да постъпвам, че да бъде невъзможно да отстъпя от Учението и да стана предател?” Отговорът е даден във всички книги на Учението. Утвърдете в сърцето си основите на любов и преданост и прилагайте Учението във всекидневния живот.

6) Колкото съзнания, толкова и изражения. Затова следва да се предостави на всеки напълно индивидуално да изразява чувствата си.

7) Вие правилно сте разбрали, че е неуместно да се обръщаме за помощ към Висшето там, където сами трябва да приложим своето умение. Освен ужасната несъизмеримост, с такова очакване на помощ ние не само пропускаме всички възможности, но и притъпяваме способностите си и по този начин отслабваме самите себе си. Без непрестанно упражняване и нагнетяване на своите способности и находчивост в преодоляването на препятствията, не може да има напредък в духовен план. Нужно е не да се осланяме, а да имаме пълно доверие към Учителя и да знаем с цялото си същество, че когато достигнем предела на напрежение, помощта ще дойде, за да ни даде възможност да насочим усилията си към нови висши постижения. Без такова самостоятелно преодоляване на препятствията трансмутацията на нашите енергии е невъзможна. Благословената сублимация се получава само на предела на висшите напрежения. Законите във всичко са еднакви.

8) “Какво е единица и не е ли тя постоянна величина?” От гледна точка на метафизиката единицата като символ на единството включва в себе си всичко, следователно, тя е Абсолюта или, с други думи, постоянна величина.

9) “Какво е число?…” Числото е символ на делимостта, следователно, движение и ритъм, проявено съзнание.

10) Всички дългове трябва да се платят, защото дългът е задължение на духа.

11) Кармата се тъче от мислите. Мисълта може да отслаби или усили едно или друго кармично следствие. Очистеното мислене се освобождава от лошата карма, защото то не поражда зли причини. Мисълта и волята са господари на кармата.

12. 
    Само сърцето може да подскаже избора на земен учител.
    

14) Винаги и при всички действия единственото мерило е чувствознанието. Но ако непосредственото чувствознание е още трудно уловимо и пулсира слабо, то всяка постъпка трябва да се претегля на везните на сърцето. Чувствознанието е най-близко до сърцето.

15) Пътят е посочен в книгите на Учението. Без прилагане на основите на Учението в живота няма достъп до Братството.

16) “Къде е онази точка, стигайки до която няма връщане назад?…” Когато огньовете на центровете са запалени и се е образувал кристалът на психичната енергия.

17) “Как да работим съзнателно на другите нива на битието и да помним за това във физическото тяло?…” Следвайки Учението и приучавайки себе си съзнателно да помним тази работа. Но във физическо тяло човек не може винаги да помни за дейността на своето тънко същество, защото измеренията на Тънкия Свят не съответстват на нашите, и физическият мозък не може често да запечатва подобни свръхтънки вибрации без вреда за себе си. Само медиумите поради своята особеност могат по-често да запомнят такива действия, но не бива да им се завижда.

18) Нека този Ваш устрем наистина да бъде постоянен и да расте. Но човек следва многократно да изпита себе си в това постоянство. Търпението е едно от първите качества, което трябва да се придобие по пътя на служенето.

19) “С какво може да се помогне на В. Братя?” С прилагане на Учението във всекидневния живот, като се дава пример на околните. Личният пример е най-убедителното действие.

20) “От какво още трябва да се освободим?…” Най-вредният и най-незабележимият за самия човек червей е самостта. Затова по-често се проверявайте, тъй като този червей обича да се прикрива под най-изискани оправдания. При едни обстоятелства самостта може да не бъде така очевидна, но щом те се променят, червеят веднага се проявява.