Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

21) “Как да се постъпва, за да се заслужи доверието на Вел. Уч.?…” С прилагането на Учението в живота, с готовността мъжествено да се приемат всички жизнени препятствия, като това непрестанно се потвърждава на дело.

22) … Ако Учението се прилага, ако търпението е несломимо, ако мъжеството, безстрашието и предаността горят в сърцето с неугасим пламък, ще достигнете целта, и Вел. Уч. няма да се забави така или иначе да Се прояви.

23) В случай, че се усети невидимо присъствие, следва да се прояви пълно спокойствие, защото неразумният страх може да отслаби защитната мрежа на нашата аура. Ако усетената от Вас същност се приближава с недобри намерения, страхът Ви може да спомогне да Ви бъде причинена вреда. Затова във всички Учения се повелява безстрашие на духа. При пълно самообладание никаква отвъдна същност не може да навреди. Съветвам в такива случаи да се съсредоточите на Вел. Облик, да произнесете седем пъти Името му и мислено да се обкръжите с непроницаема броня от светлина.

Сега на въпросите от второто Ви писмо.

1) Несъмнено, издаването на книгите на Учението е голяма помощ в построяването на новия Свят. Защо се дават книгите, ако не за да се разпространяват?

2) Разбира се, искрено устремените и търсещи хора, които не са в състояние да платят за книгата, могат да я получат даром. Но много ли са те? От дългогодишен опит знаем, че нищо, дадено даром, не се цени. Повечето хора, получили книгата даром, дори не си правят труда да я отворят. Но когато знаят, че нещо се намира трудно, те го търсят и е имало случаи, когато някои хора са седели по цели нощи, за да си препишат кн. на Учението. Голяма полза има от всяко леко препятствие. По-добре получените за книгите на Учението пари да се влагат в следващи издания, отколкото даром, без полза да се пръска книгата, като по този начин се губи възможността да се издаде следващата за онези, които я чакат.

3) Духът преодолява физическата немощ. Често именно физическите недостатъци подпомагат устрема на духа.

Радвам се от все сърце, че изпитвате желание да подобрите качеството на работата си, това вече е залог за всяко преуспяване. Който търси качество, той разбира, че усъвършенстването е водещо начало и той вече е на Пътя.

Разбира се, всичко може да бъде постигнато само със сърдечен устрем, но при това не забравяйте задължителното качество - търпение. “Най-велик човек е онзи, който притежава най-голямо търпение.”

Ако сте твърдо убеден в това, че всяко препятствие е вече благо за израстването на духа, то Вие сте вече на пътя. В Учението е казано: “Със съжаление се отнасяме към общоприетото благополучие - то крие затъпяване и безсмислие. Ние се учим да приветстваме всеки зачатък на мисълта и винаги почитаме нагнетяването като стремеж напред. Могат да се приведат множество примери от физиката и механиката, където двигател е нагнетяването. За мнозина не е лесно да се съгласят, че нагнетяването е вече врата към напредъка. Но ако човечеството признае тази истина, то ще разбере и значението на прогреса. От такова познание не е далеч до Братството.”

Благодаря Ви, че разбирате моята претовареност с работа - ако не отговарям, то е само поради абсолютна невъзможност, иначе винаги се радвам да отговоря на въпросите Ви. Не обичам безсъдържателните писма. Когато има въпроси, значи, човекът мисли, а това е особено ценно, защото развитието на мисълта, яснотата на мисленето ни приближава към Висшето Съзнание и великото Сътрудничество става възможно.

4) “Какво се разбира под отговорно поръчение, отказът от което особено много обременява Кармата?…” Не са малко видовете такива откази. Най-често се случва, когато човек, приближил се до Учението, се е обърнал към Великите Учители с молбата да бъде допуснат в строителството на новия свят, а след известно време кой знае защо се е разочаровал и си е отишъл. Но има други, особено тъжни случаи, когато духът на много напреднали ученици, подготвял се дълги години за изпълнението на определено действие или поръчение, изведнъж да започне да съжалява за поетото задължение и изгубените за него години. Това се нарича отказ от поръчението, защото съжаляващият не може успешно да изпълни възложеното. Съжалението гаси огъня, който лежи в основата на всеки успех. Такова съжаление граничи вече с предателство и, разбира се, много обременява кармата.

Мой млади приятелю, от всичките Ви въпроси става ясно, че Вие желаете да тръгнете по пътя на великото служене, затова много и много пъти проверете силите си. Служенето изисква велико самоотричане и напрежение на всички сили. Земното щастие се заменя с осъзнаването на мъдростта на висшето щастие, което само в редки проблясъци посещава ученика. Преследването, клеветата, препятствията нарастват заедно с извисяването, защото служителят на Светлината осветява мрачните скривалища на помагачите на тъмата. Няма по-висок, но и по-труден подвиг от служенето за благото на човечеството. Ако сте силен духом, благо за Вас.

Разбира се, дори известно приобщаване към Учението на “Ж. Ет.” вече дава разширяване на съзнанието и при разумно прилагане на неговите основи в живота, облекчава земния път. Но помнете, че да отдадеш себе си в служба на човечеството, означава пълно самоотричане, именно подвиг. Мнозина ли са можещите да повдигнат Товара на Света? Затова изпитвайте себе си при всички житейски условия.

Ако намеренията Ви са дълбоки, то изпитанията няма да се забавят и пред Вас ще се изправят много психологически проблеми, които Вие ще трябва да решите самостоятелно. Казано е: “Както водата загрява негасената вар, така и учението предизвиква необикновено силна реакция у всички неподозирани, дремещи потенции на ученика.” Всеки зародиш на доброто и злото в него ще бъде проявен. Така че, ако Вашето намерение е твърдо, гответе се за изпитания.
28.05.1937 г.

Не се съмнявам, че Вашата нова книга ще бъде също тъй сполучлива, както и първата. Но пристъпвайки към такъв труд, трябва да проявите известна загриженост и да следвате завета на Учението на Новия Живот: “По пътя към Братството е необходимо да се отучим от всяко умаляване. Нека не причиним вреда, било то и от незнание.” Историческите факти, събрани заедно, достатъчно ярко ще говорят сами за себе си.

Последователите на Учението на новия Живот трябва да създават само извисяващи и утвърждаващи творби. От по-нататъшното изложение ще стане ясна Вашата гледна точка, която изобщо не е умаляваща. Говорейки за Лицата на Троицата във философски смисъл, и като знаем, че Макрокосмосът и микрокосмосът са единни, можем да твърдим, че всеки човек представлява не само първото, второто или третото лице на троицата, но и съдържа в себе си цялата троица, как иначе да разбираме триадата Атма, Будхи и Манас в него? Затова може ли да се ограничава Сина на Вечността с едното Лице на Троицата? Голямо недомислие има в това деление на Неделимото.

Във Вашия нов труд следва в едри щрихи да се покаже разногласието и невежеството сред повечето самоутвърдили се авторитети и водачи на човешкото съзнание и после, основавайки се на всички древни Учения и най-нови постижения в областта на мисълта и науката, да се докаже единството на всички религии, на всички философии или учения и величието на техните Провъзгласители или Основатели.

Разбира се, Божественото Начало е разлято във всичко съществуващо и мощта Му може както да създава, така и да разрушава световете. Затова човешкото съзнание трябва дотолкова да издигне своето духовно възприятие, че в пълно съгласие с тази Мощ да твори благи причини. Всяко нарушение на благите закони предизвиква тежки последици. Да, всичко има значение, и ценността не е във външното проявление или прилагане, а само когато е възприето със съзнанието.

Съгласна съм, че думите на Христос: “Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си и т. н.”⁶, звучат жестоко (не трябва ли и за тази фразеология да търсим сметка от записвалите я или може би от преводачите?), но въпреки това техният вътрешен смисъл е ясен. Ако човек служи повече на своите близки, отколкото на духа и учението на благото, то кой и каква полза ще има от това? В Учението на Живата Етика се говори за кръвното и за духовното родство. Кажете, кога и къде носещият светлина във всяка област е бил приет от своите близки или от съвременниците си? Нима в живота най-близките не са тези, които най-често не ни разбират и ни умаляват? Поради своята телесна и кръвна близост те налагат върху нас някакви права. Хората не искат да разберат, че над всяко земно родство е духовното родство, и благо е, когато двете родства, духовното и кръвното, се съчетаят тук, но това е изключително рядко явление. В едно семейство нерядко се събират духове с абсолютно различни предишни натрупвания.

Ако думите на Хр.: “Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат”⁷, говорят преди всичко за истината на Неговото Учение, защото Истината и Вечността са синоними, то другото Му изречение: “каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето”, се отнася до закона на кармата. Как по-ясно да се каже, че ако на Земята ние не разрешим и не изгладим раздорите си с ближните, те няма да се разрешат и в тънкия свят, или на небето. Онова, което сеем тук, жънем там. Разбира се, това изречение се тълкува другояче, а именно, че Христос е дал на апостолите властта и правото да свързват или разрешават или, с други думи, да наказват и прощават едва ли не вовеки веков. С това изречение, както знаем, църквата е утвърдила властта си. Но ако прочетем тази притча изцяло, много неща ще се изяснят, защото е невъзможно тя да бъде разбрана другояче, освен като пояснение на закона за причината и следствието, или кармата.

За изкуплението. Само в земен смисъл ние можем да бъдем изкупителна жертва, т. е. да приемем върху себе си последствията, породени от друго лице. Но в духовен смисъл това е невъзможно. Предизвиканите от нас причини преди всичко се отразяват на нашето вътрешно или духовно същество, затова само духовното прераждане може да промени или по-точно да отслаби обратния удар на породените от нас последствия. Високият дух може да помогне на човека в духовното му прераждане при условие, че духът на този човек е устремен и твърдо решен да изкупи всичко, което е извършил. Но никакви молитви на майка му няма да помогнат, ако духът му не е усетил високия порив към пречистване.

По повод опрощаването и изкупването на греховете вече неведнъж съм писала, затова ще цитирам откъс за Вас: “Както един химически ингредиент може да промени целия характер на субстанцията, съставена от няколко други химически ингредиенти, така и действието на високия порив или качество може да неутрализира или парализира и превъзмогне последиците от действията на низките качества в природата на човека, като по този начин променя целия му характер и сякаш го преражда.” И както Вие знаете, прераждането на вътрешната същност е изменение на излъчванията, които, след като са очистени, другояче ще възприемат и следствията на породените по-рано причини. Единствено самият човек е творец и живо свидетелство на всяка своя подбуда, всяка мисъл и всяка постъпка, затова кой може да промени нещо в неговото същество без личното му и непосредствено участие?

За въплъщението. При всяко ново въплъщение ние получаваме ограничен организъм, обусловен както от общото ниво на човешкото развитие, така и от наследствеността на предците ни и от нашата карма. Ние биваме привлечени към средата, достъпна за нас именно според кармата. Затова зърното на нашия дух, въпреки многото му наслоения, може само частично да се проявява във всяка нова земна обвивка. Например бивш музикален виртуоз, в чието ново тяло вече липсва необходимата координация на центровете за особена музикална дарба, може да запази разбирането и донякъде влечението си към това изкуство, но вече няма да бъде виртуоз.

Прекрасен е цитираният от вас пасаж от Матея. Подчертайте търпимостта и вместимостта на Учението на Хр. Могат да се намерят и други, подобни по смисъл изречения.

Когато четем в “История на съборите” цитираните концепции и доводи на отците на църквата, не винаги е лесно да разберем тяхната гледна точка. За това е необходимо да се пренесеш духом в онази епоха и да почувстваш цялата сложност на преходното време, което я е създало. Трудно е по отделни пасажи да се създаде ясна представа за онова, което са искали да изразят. Езикът или символиката на понятията се променят само за няколко десетилетия, затова е желателно да се внимава при тълкуването им.

Цитираните думи на Атанасий В. преди всичко са изпълнени с красота, а там, където има красота, там е и истината. Твърдението му “Бог се е очеловечил, за да се обожествим ние”, отговаря на окултната истина, защото Духът на Иис. Хр. в своята очистена огнена Божествена Същност, разбира се, за нас е олицетворение на Божественото Начало. Въплъщавайки се в земна обвивка в тежката епоха на израждане и разложение на духовните ценности, за да даде нов импулс на човешкия дух и така да приобщи човека към божественото естество, скрито в него, Той наистина го е обожествил. Ние се приобщаваме към Божественото Начало в нас, доколкото можем да приемем това в съзнанието си. Именно “с причастието на духа ние ставаме съобщници на божественото естество” и достигаме обожествяване… Говорейки на съвременен език, нима не е казано в Учението, че само приемането на висшите енергии в съзнанието ни дава достъп до тях и до овладяването им…

Вярно е също, че отхвърляйки духа, ние сами се отваряме за тъмните сили, обсебването и т. н. “Онзи, който се покръства, съблича от себе си вехтия човек, роденият свише се обновява с благодатта на духа”… Да не забравяме, че в първите векове на християнството в такива обреди като кръщението и причастието се е влагало голямо вътрешно духовно значение и едва по-късно те са се изродили в държавни норми, чието неизпълнение ни заплашва с лишаване от права и т. н. Кръщението и причастието първоначално са били символи на приобщаването към духовния живот. Нали и мистериите на древността са били обреди, пълни с дълбоко вътрешно значение, и повечето от нашите християнски обреди са заимствани именно от ритуалите и символите на езическия свят. Но всичко има значение само в духа и, разбира се, никакви механични манипулации не могат да доведат до духовно прераждане или да ни приобщят към каквото и да било без участието на нашия дух. Но тези обреди са помагали да се създават известни условия и настроения, при които нашият дух е можел по-леко да се окрили и извиси. Днес също човек не бива да се лишава от храма и цялата обредност. Трябва само да се внесе ново очистване и духовно разбиране на обредите и най-вече да не бъдат те задължителни. Нека духът сам избира пътя си. Да не забравяме, че в първите векове на християнството са се кръщавали в повечето случаи възрастни, които са искали да запечатат с този символ своето откъсване от старото и приобщаването си към новото разбиране. Разбира се, когато този обред е станал задължителен и се извършва днес над новородени, той е изгубил всякакъв смисъл. И особена проява на невежество е изхвърлянето на некръстените младенци зад оградата на гробището. Гробищата изобщо трябва да бъдат унищожени като разсадници на всякакви епидемии.

Малко, много малко са хората, които няма да изгубят спомен за извисяването на духа, ако нещо видимо и осезаемо не им напомня за това. Така че най-близката задача е не разрушаването на храма, а очистването и новото обяснение както на обредите, така и на основите на великите Учения. В съзнанието на хората трябва да се заложи твърдото убеждение, че без духовен порив в нас самите никакъв обред няма значение. Трябва постоянно да се напомня, че Божията Благодат може да бъде възприета само съзнателно и доброволно.

Според древните Учения всички висши космически Представи получават своята форма, или се олицетворяват в подобие Божие, у човека. Затова, разбира се, Височайшите Духове са Олицетворения на висшите Представи. Седемте Кумари, Седемте Логоса, Седемте Огньове или Пламъци, Седемте Синове на Разума, Седемте Синове на Брама или Божиите Синове, всички Те са Височайши Духове, които (както Аватарите) са приемали земна обвивка с цел издигане на съзнанието на човека и приобщаването му към неговото божествено естество.

Не е съвсем правилно да се твърди, че по-рано хората, в дадения случай евреите, не са познавали своята синовност, не са познавали закона за превъплъщението и едва Христос е открил на иудеите как трябва да се разбира казаното в Библията. Много неща са били известни на древните учители на иудейския народ и м. б. много по-добре, отколкото сега, но, разбира се, още тогава ревностните тълкуватели са започнали да замъгляват с користни цели доста понятия. Та фарисеите са признавали и Възкресението, и Ангелите, и Духа, това виждаме от Деянията на Апостолите (гл. 23, ст. 6,7,8).

Някой казва, че “да се твори може от нещо, а не от самия себе си, и че Бог е навсякъде и няма нищо, освен него, и затова, да се твори от самия себе си, също не е напълно вярно”. Искам да попитам, защо? Първо, ако Бог е вездесъщ и няма нищо извън Него, т. е. Той е и творец, и материал, то, струва ми се, все едно е да се каже дали Той твори, създава или ражда, защото всички тези понятия са само Негови проявления. Всеки, дори земният творец твори или създава именно чрез духа от самия себе си. Човек може да бъде заобиколен от най-изискани материали, но ако огънят на творчеството в него е слаб, той нищо няма да създаде. Именно мисълта и мисловната енергия творят… Спомнете си източното учение за мислетворчеството.

Дойде моментът да се каже, че Величайшият Бог на всички народи е Единният Жив Бог в Природата, Единното Вселенско Божество - Богът на Неотменимия Закон, Богът на Справедливото Възмездие, но не и на произвола в Милосърдието, защото именно тази надежда за незаслужено Висше Милосърдие е може би най-силният повод за повторни злодеяния.

Отговорът на Христос: “разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна”⁸, е по-правилно да бъде отнесен към неговото възкръсване в тънко тяло и появата му пред учениците. Почти във всички древни учения човешкото тяло се уподобява на Божи храм. И едва ли Хр. е имал предвид чудотворно построяване на каменен храм като доказателство за мощта си. Това не би съответствало на целия дух на Неговото Учение…

Озаренията се различават помежду си. Размерите на нашето съзнание определят и размерите на истината на нашите видения и усещания. Ние можем да получим озарение само в онези символи и усещания, които са ни присъщи, нищо повече. Проследете виденията на светците, как точно са отговаряли те на характера и изискванията на тяхната епоха. Също може да се каже, че именно виденията най-добре от всичко характеризират нравствения и умствения облик на човека. Но, разбира се, не бива да се забравя, че хората често са лишени от така необходимото качество честност и съчиняват много неща въз основа на чутото или прочетеното. Виденията от космически характер се изпращат или се откриват за окото на ясновидеца, само ако притежава вътрешна честност. Отличително качество на тези видения ще бъде Красотата и Величието в Простотата.

Вие ще ми кажете, че нравственият и умствен кръгозор на цитирания от Вас Паскал е бил висок. Това обаче не означава, че той е притежавал духовен синтез и тъкмо там е препъни камъкът. Много ли са хората, които могат да се похвалят с това постижение? Големите умове често са били лишени от него. Можеш да бъдеш интелектуален гигант и да не притежаваш синтез.

Защо Ви се струва, че стихът от Послан. до Коринт. (11:10) така отговаря на духа на учението на Павел? Ако въз основа на многобройни свидетелства трябва да признаем нееднократното изопачаване на текстовете на писанията, защо да не допуснем подобно изопачаване или дори по-късно дописване и в това Послание? Подчинението на жената и робовладелчеството дотолкова са били вкоренени през упадъчните векове и особено в онази епоха на надвисваща умствена тъма, че отказът от тези прерогативи е бил невероятно труден. Разбира се, апостол Павел е бил много висок дух и в своите съкровени поучения не е могъл да допусне такава дивотия. Но Вие сам знаете, как се налага да се правят отстъпки пред условията на епохата. Не може да се открие цялата Истина на хората, защото тя няма да бъде приета от тях и ще донесе повече вреда, отколкото полза. Не бива прекалено да се предизвиква озлоблението на невежите маси, които в яростта си могат да погубят най-ценното.

Струва ми се, че би следвало да се дадат постановленията на Вселенските Събори - събрани в тяхната последователност, те ще открият поразителни противоречия и недомислие, които все повече ще се увеличават. Постановленията са били приемани не от отделни светли умове, а от представители на невежото мнозинство и това обстоятелство би следвало дебело да се подчертае, защото именно тези постановления впоследствие са станали догми на нашата църква. Всички светли умове сред почитаните днес богослови като Василий Велики, Атанасий Велики, Йоан Богослов, са били преследвани от своите иереи, затова, че не са се съгласявали с техните постановления.

Абсолютно необходимо е също да се включи постановлението на Втория Константинополски Събор, отменило Учението за Превъплъщението и Предсъществуването на Душата. Интересни са също движенията на иконоборчеството и всички дебати около коленопреклонението и останалата обредност. Защо да не се включат пасажи от Евангелията, където явно се говори за превъплъщенията?

Много ми допада Вашето обяснение на заповедта “Блажени са нищите духом, защото…” Тя е една от най-дълбоките по смисъл. Именно в този завет се посочва необходимостта от смирение и самоотвержен подвиг или липсата на всякакво самомнение и самодоволство, както и отказ в съзнанието или в духа от всякакво скъперничество, собственост и превързаност към преходни неща. Именно на този отказ в съзнанието така са държали всички Велики Учители в древността. Помните ли примера с двамата ученици, приведен в книгите на “Живата Етика”? Единият нямал вещи, но Учителят постоянно го упреквал за привързаността му към вещите, другият живеел, заобиколен от вещи, но не заслужил порицанието на Учителя.

Може би, някой любопитен ще каже - пояснете ни Облика на Христос. Отговорете с думите от Учението: “Невъзможно е да се измерят далечните светове, можем само да им се възхищаваме.” Тайните на духа са така прекрасни, че може само да се каже - не бива да се говори за Неизречимото. Само сърцето може да трепти от възторг, като се докосва с духа си до Висшата Красота.

Вие сте напълно прав, че не бива да се привличат страхливи елементи, те могат да нанесат много вреда. Ненапразно във всички древни дисциплини се е изисквало най-напред да се преодолее страхът. Само с безстрашие можем да се приближим до Светлината и да вместим отредената ни Истина. Всяка Манвантара или Цикъл на Живота открива нова страна на Диаманта на Космическата Красота.

С цялата си грижливост и мъдрост продължавайте Вашата полезна дейност. Не се смущавайте от крясъците на тъмата.
4.06.1937 г.

Вие сте прав, че ми задаваха въпроси по повод “Чаша на Изтока”, но броят на хората, видели в тази книга посегателство върху установения мироглед и възмутени от това, засега не е толкова голям.

Много Ви моля да проявите спокойствие и търпение, защото не е така лесно да се отговори на Вашето писмо. Първо, за ясното двустранно разбиране, както вече писах, е необходимо поне някакво обединение на съзнанията, а това още го няма и, второ, Вие не поставяте преки въпроси, а просто критикувате отделни фрази, извадени от цялостното изложение, при което подкрепяте недоумението си с житейски примери, не винаги приложими към засегнатите в тези писма въпроси.

Ще Ви напомня също, че “Чаша на Изтока” за съжаление представлява само незначителна част от големия том “Писма на Махатмите до Синет”, при това често от цялото писмо са цитирани само няколко откъса, което неизбежно ще затрудни неподготвения читател в разбирането на много от засегнатите теми. Освен това, трябва да се има предвид, че тези писма са отговори на въпроси, поставени от човек, отчасти вече запознат с източната философия.

Възразявайки на Вашата критика, ще следвам реда на изложение в писмото Ви и за по-голяма яснота ще се наложи да цитирам и смущаващите Ви фрази. Също ще проверя превода по англ. издание на книгата, което имам.