План за действие за брадат лешояд gypaetus barbatus
III.ОБЩ АНТРОПОГЕНЕН НАТИСК, ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИ
Изтегляне 1.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Заплахи и лимитиращи фактори и потенциални съвременни заплахи за вида при успешното му възстановавяне
- Критично ниска численост и фрагментация на популациите
- Отравяне (залагане на отровни примамки срещу хищници)
- Отравяне (пестициди, използвани в земеделието, дератизация)
- Отравяне с олово (отравяне при поглъщане на сачми от отстреляни животни)
- Загуба и влошаване на местообитания
- Сблъсък с електропроводи и токови удари
- Сблъсък с ветрогенератори
- Намаляване на хранителната база
- Промени в трупосъбирателната дейност в селското стопанство
- Ограничени дивечови запаси и плътност
- Ниска природозащитна култура
III.ОБЩ АНТРОПОГЕНЕН НАТИСК, ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИ
До последната четвърт на ХІХ век брадатият лешояд вероятно е заемал всички подходящи гнездови скали с оптимално разпределение между себеподобни и други непримирими конукренти, като скалния орел. На базата на сравнение на всички фактори (със забележката, че не можем да преценим нивото на конкуренция със скалния орел), може да се предположи, че по време на оптимална плътност на територията на днешна България са гнездили между 100 и 200 двойки брадати лешояди. Първите данни за намаляване на вида се свързват с края на ХІХ в., като посочваните причини са основно кампанията по залагане на стрихнин – първо документирано със снимка – Мухово, Софийско (1894), после с. Горно Белово (Пазарджишко) (1901), с. Душанци, Трънско (1903) (Боев and Мичев 1981). През 1912 г. Пантелеев съобщава за голям брой отровени лешояди и орли в Източна Стара планина (Боев and Мичев 1981). Едновременно с това има данни за намаляване на вида, преди това считан за „редовно мътещ във високите планина на България, особено в Рила, Родопите и Пирин”, вследствие на произволен отстрел от войниците, участвали в Балканската война (Boetticher 1927). Вероятно след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, много оръжие остава в населенито и отстрелът на грабливи птици става още по-масово явление. От данни от Статискитечския годишник на Царство България, за ловната година 1933/1934, научаваме, че са били избити общо 3207 орли и 19 947 соколи и ястреби. Според същия източник, в периода 1941 – 1947 са били избити 25 272 орли и 220 140 соколи и ястреби. Сред толкова много избити грабливи птици е лесно да си представим, че е имало и брадати лешояди. От познатите ни от историята и практиката примери, ако приемем, че за три поколения видът е намалявал средно с по 65%, то в средата на ХХ век веротяно има не повече от 20 двойки и/или територии заети от единични птици. Съобщенията за отравяния продължават и по-късно – счита се, че последната двойка брадати лешояди в района на Добринище е отровена със стрихнин (1958 г.) (Боев and Мичев 1981), вероятно същата е съдбата и на последния намерен умрял екземпляр от района на Сините камъни (май 1972 г.) (Дончев 1974). По тази причина Боев и Мичев защитават тезата, че видът е изчезнал вследствие на пряко и косвено преследване от човека, основно употребата на стрихнизирана стръв, отстрел и улавяне в капани (клюси); като за второстепенни причини посочва силно намаляване на вълците, ограничаването на високопланинското екстензивно животновъдство и санитарните мерки срещу оставяне на умрели домашни животни на открито, тоест – увреждането на хранителна база (Боев and Мичев). Много важна причина за изчезването на брадатия лешояди от България е и промяната в начина на стопанисване (от екстензивно към интензивно след 1950) на селскостопанските живтони и начина на обезвреждане на труповете. Въпреки, че като брой животните в социалистическа България дори се увеличават, то стопанисването в интензивни ферми и високите ветеринарни стандарти за профилактика и унищожаването на труповете в екарисажи намалява достъпа до хранителния ресурс на лешоядите. Използваните преди Втората Световна война „конски гробища” до всяко село, където са се оставяли труповете на добитъка (по този начин досътпни за лешоядите) се заместват с бетонни трупни ями и /или извозване до екарисажи за обезвреждане и преработка. Този фактор сам за себе си не би бил толкова значим, ако не беше съчетан с масово, системно, дългосрочно, добре организирано (в изцяло държавно стопанство) и повсеместно използване на отровни примамки за унищожаване на хищници (най-вече вълк). При комбиниране на двата посочени по-горе фактори се получава така, че голям процент от въобще достъпната храна за лешоядите е отровена. Критично ниската вече численост вероятно под 10-15 двойки и/или заети територии от единични птици и комбинирането на последните два, изброени по-горе фактори, довеждат практически до изчезване на вида още преди приемането на закона за опазване на приодата през 1962 година. Макар и да са останали единични гнездящи двойки след този период те все още са били подложени на пълен спектър от застрашаващи вида фактори, популацията е била силно фрагментирана и в това положение нови и случайни фактори вече също са оказвали въздействие. Като два такива могат да бъдат приети и последните два описани по-долу. Изграждането на електропреносната мрежа с множество стълбове и кабели преминаващи през планини и ждрела, вероятно също изиграва известна роля за изчезването на вида, като прибавя още един застрашаващ фактор, вероятно действащ предимно върху младите брадати лешояди. Пестицидите в земеделието вероятно в случая с брадатия лешояд се явяват случаен фактор, след въздействието на който, един млад брадат лешояд е бил уловен до село Вранино, Добричко през 1980 в безпомощно състояние (без да имаме гаранция, че тази птица е от българската популация).
Липсата на стабилни размножаващи се популации на брадатия лешояд в съседни на България страни и съседни на Балканския полуостров райони (BirdLife_International 2004), в съчетание със сравнителната консервативност по отношение на избора на места за гнезедене (Cramp, Simmons et al.), са пречка за възвръщането на вида в традиционните му местообитания в България по естествен път. Няколкото размножаващи се двойки на остров Крит и евентуалните такива в други части на Балканите нямат потенциала за развитието и увеличаването популацията на брадатия лешояд, особено предвид отбелязата тенденция на умерен спад (BirdLife_International 2004), като дори повдигат въпроси за оцеляването на вида в тази част на Европа. Чувствителност на вида: Висока Териториален обхват на въздействието: Източна Европа, вкл. България Интензивност: постоянна Тенденция: стабилна Значимост: Критична
Брадатият лешояд се характеризира с ниска репродуктивност (Cramp, Simmons et al.), като едновременно с това индивидите достигат полова зрялост сравнително късно (започват брачен живот след 7-та, но първо успешно размножаване се получава около 11-тата година) (Antor, Margalida et al. 2007). Едновременно с това има данни за извършвани далечни миграции на огромни разстояния (Heredia and Heredia 1997; Global_Raptor_Information_Network 2012) и размер на заетата територия от средно 4,932 км2 (950-10,294 км2 от 13 изследвани птици) (Heredia 1991). Всичко това прави видът изключително уязвим за редица заплахи от антропогенен характер - сблъсък с електропроводи, отравяне, ветрогенератори с хоризонтална ос и т.н., при много ниски темпове на нарастване на популацията. Чувствителност на вида: Висока Териториален обхват на въздействието: Източна Европа, вкл. България Интензивност: постоянна Тенденция: стабилна Значимост: Критична
Умишленото и вторичното отравяне е посочено като заплаха от потенциално критична значимост в Европейския план за действие за брадат лешояд (Heredia and Heredia 1997). Използваните отрови са стрихнин (България, Испания), карбофуран (Австрия, Германия, Швейцария) – пестициди и родентициди, използвани за контрол на популациите на лисици, скитащи кучета, врани и плъхове (Heredia and Heredia 1997). До 1981 в Гърция се използва стрихнин, а след това до 1991 калиев цианид за унищожаване на хищници (Sakoulis 2000). Отравянето е посочено сред основните фактори, причиняващи смъртност на брадатите лешояди – умишлено отравяне (26 %) и вторично отравяне (12 %) от смъртните случаи на вида в Европа от 1986 г. до 2006 г. (Margalida, Heredia et al. 2008). Според съвременно проучване, брадатият лешояд в Европа е оцелял изключително в райони, в които вълкът е изчезнал напълно до края на 70-те години на ХХ век или въобще не се е срещал– Пиринеите, Крит и Корсика (Stoynov et.al in prep.). В същото проучване се посочва, че днес той не се среща симпатрично с вълка в Европа (с изключение на реинтродуцираната популация в Алпите, където обаче вълкът тепърва се възстановява и все още е с много ниска численост и за брадатия лешояд се полагат голям спектър от природозащитни мерки, което до момента предотвратява влиянието на нарастващия конфликт между животновъдите и вълка). Увеличаването на популацията на вълка представлява потенциална опасност за ескалиране на конфликта човек-вълк в районите заети с брадати лешояди, което вероятно ще доведе до по-чести отравяния, ако не се вземат превантивни мерки и не се приложи постоянно подхранване на лешоядите. В друго проучване (Stoynov et.al in prep.) за отравянията на лешоядни птици в България се посочва, че основният проблем за едрите лешояди е залагането на отровни примамки за унищожаване на вълци, което обаче може да се предотврати или минимизира с интензивно подхранване и поддръжка на мрежа от площадки за подхранване на лешояди. Отряването със стрихнин се посочва като една от основните причини за изчезването на брадатия лешояд от България (Боев and Мичев 1981) (Симеонов, Мичев et al. 1990) (Боев 2011). Данните за отравяния на лешояди датират от края на ХІХ в., като посочваните причини са основно кампанията по залагане на стрихнин (Боев and Мичев 1981). В Източна Стара планина последният брадат лешояд е намерен отровен през 1972 г. в района на Сините Камъни (Дончев 1974). По-късно, в началото на 1980те години е обявена нова “война на хищниците”, като тогава се използват предимно упойващи вещества като луминал, както и отрови от групата на фосфороорганичните съединения. От края на 80те години използването на отровни примамки е забранено от българското законодателство, забранено е и от международни документи, като Бернската конвенция. Последното тровене с по-сериозни последици за лешоядите в Източни Родопи е регистрирано през 1995 г., когато са били намерени 5 възрастни, 1 полово незрял и 5 малки в пухово оперение. Вероятно е имало и още пострадали птици, но са останали неоткрити (Demerdzhiev et al. 2014). През 1997 г. една двойка египетски лешояди е отровена в същия район (Hristov et al.,2012). През април и май 2003 година има отровени с цинков фосфид първо един и после още един белоглави лешояди в района на язовир Студен кладенец (Spasov, 2003). Има доказан случай на отровен белоглав лешояд и от 16.02.2007 г., от района на яз. Студен Кладенец (Зелени Балкани). Може да се заключи, че в Източни Родопи постоянно има използване на отровни примамки, както във всички райони, в които има конфликт между животновъди и вълци. В Източни Родопи обаче, проблемът до голяма степен намира решение, чрез поддържането на площадки за подхранване и дейности по връзки с обществеността и образование на целевите групи (ловци, животновъди, горски специалисти, ветеринари и т.н.), които намаляват въздействието дотолкова, че популацията на белоглавия лешояд все пак се увеличава, макар и не с темповете, както в безпроблемни райнои, като Централния масив във Франция. Проблемът с използването на отровни примамки е актуален за целия Балкански полуостров, в зоната на присъствие на вълка. От 1996 в базата на ФДФФ са събрани данни за над 100 случая на отряване на животни в природата, от които в 33 случая са засегнати лешояди и орли. Както беше споменато по-горе, само в районите в които има редовно и добре поддържани площадки за подхранване на лешояди се наблюдава стабилна и/или увеличаваща се численост на съответния вид. В случая с египетския лешояд – по-бавно намаляваща численост, поради действието на много повече фактори вкл. критично ниска численост.
Таблица 1. Сравнение на броя на лешоядите и вълка на Балканския и Иберийския полуострови. (по Stoynov et.al., in prep.) Популацията на вълка на Балканския полуостров е не само по-голяма като брой индивиди от тази на Иберийския полуостров, но също и обитава много по-голяма (почти три пъти по-голяма) територия – на Балканите 3314 заети от постоянно присъстващи вълци 10х10 км квадрати, а на Иберийски полуостров- 1203 (при положение, че Косово не е включено, поради липса на данни) (Stoynov at al. in prep). Това означава, че лешоядите на Балканите са изложени много повече на конфликта човек-вълк и следващото от това залагане на отровни примамки. Веротно това обяснява разликата от около 40 пъти по-големи популации на лешоядите на Иберийския полуостров от това на Балканите. От тук следва, че увеличаването на едрите хищници и най-вече вълка в Европа докладвано на скоро (Chapron et al., 2014), представялава потенциална опасност за оцеляването на лешоядите. Възможно е опасно за вида да се окаже и целенасоченото използване на отрови за унищожаване на грабливи птици от гълъбари, регистрирано през последните години в някои райони на България. Жертвите на много ефективните начини на тровене вероятно са стотици, за което свидетелстват установените случаи на отравяне на кръстат орел при Перущица и скален орел при Сопот и др. Случаите са получили широка гласност, благодарение на неправителствените организации, медии и отговорни институции. Въпреки, че няколко пъти се правят прокурорски проверки при случаи на отравяне на защитени видове, няма случай на потърсена отговорност от извършител на такова деяние. Чувствителност на вида: Висока Териториален обхват на въздействието: цялата страна Интензивност: динамична Тенденция: флуктуираща Значимост: Критична
Признаци на натравяне (вероятно от родентициди) е имал уловеният в селскостопнаски площи през 1980 г. брадат лешояд до нос Калиакра (Нонев, 1982). В България използването на пестициди в селското стопанство е легално, препаратите са леснодостъпни и широко използвани. Контролът при използването, дозировката и приложението на препаратите е трудно приложим. Почти няма последици за ползватели, които не спазват указанията за употреба и съхранение. Няма данни за търсене на отговорнст при нанесени щети на защитени видове, поради неправилно използване на пестициди в селското стопанство. В периода от 1950-те до началото на 1990-те години в рамките на социалистическото стопнство в земеделието сас се използвали големи количества пестициди, някои от тях особено вредни за нецелеви видове. След приватизацията на земеделската земя след средата на 1990-те години за известно време употребата на пестициди беше намаляла и много от обработваемите земи изоставени. След 2007 година при влизавнето на България в ЕС и прилагането на ОСП и свързаните с това земеделски субсидии, запонча процес на повторно интензифициране на селското стопанство и употребата на пестициди се увеличи многократно. Европейското законодателство следи за прилагането на максимално безвредни пестициди (с минимално или ограничено във времето въздействие върху нецелеви видове) на територията на ЕС. Но в България има порочни практики на нелегален внос от трети страни на неразрешени за ползване в ЕС пестициди и прилагането им в земеделски площи. Допълнителен риск носят процедурите по дератизация. В момента в България дератизацията се изпълнява от частни фирми, чиято дейност слабо се контролира и вредни въздействия върху защитени видове са трудно доказуеми. Това налага прилагането на превантивни мерки при провеждане на процедури по дератизация. Химията на използваните средства за борба с вредителите - родентициди, фунгициди и т.н., предполагат кумулативен ефект, натрупване и изключително дългосрочно въздействие. Брадатият лешояд е изключително уязвим на отравяне - специализирано проучване установява, че 12 % от смъртните случаи на вида в Европа от 1986 г. до 2006 г. се дължат на вторично отравяне от (Margalida, Heredia et al. 2008). Въпреки това, основната хранителна база на вида е средни копитни бозайници (овце/кози) (61 %), птици (6%) и влечуги (1%) (Margalida, Berteran et al. 2009), затова видът е по-малко уязвим от сходни видове като египетския лешояд, който се храни с малки бозайници. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: интензивни селскостопански райони на страната Интензивност: висока Тенденция: постоянна Значимост: висока
Тази заплаха е идентифицирана в Европейския план за действие за брадат лешояд, предвид установените следи от различни пестициди, тежки метали и химични средства в изследвани яйца на брадати лешояди от Пиренеите и неизвестното влияние върху гнездовия успех (здравина на черупката, състояние на ембрионите) (Heredia and Heredia 1997). В България влиянието на тази заплаха не е проучено, но и засега няма индикации, нарастващата популация на белоглавия лешояд да е е повлияна от този фактор. Трябва да се има предвид, че тежките метали се натрупват най-вече в костите, а брадатият лешояд се храни предимно с кости и това е възможно да оказва негативно влияние върху вида. Чувствителност на вида: потенциално висока Териториален обхват на въздействието: индустриални райони Интензивност: неизвестна Тенденция: неизестна Значимост: неизвестна, потенциално ниска
В България няма данни за влиянието на тази заплаха върху брадатия лешояд. Отравянето с олово е възможна причина за смърт в райони на интензивен лов (Heredia and Heredia 1997) и миграционни пътища. Оловото може да достигне до брадатите лешояди чрез консумация на плячка, застреляна от ловци (гривяци, дроздове, сърни, елени, диви свине и т.н.). Въпреки това в проучване в Арагон (Испания) върху хроничното излагане на олово за 16 птици (в т.ч. пухови малки, гнездови малки и възрастни птици) и проби от черен дроб и кости от 13 трупа на брадати лешояди разкрива, че нивата на олово са далеч по-ниски от тези, които са показателни за хронично отравяне на кръвта (Heredia and Heredia 1997). Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: места за хранене, дивочовъдни стопанства, Интензивност: средна Тенденция: неизвестна Значимост: Неизвестна, потенциално средна
Незаконният отстрел е един от основните фактори, причиняващи смъртност на брадатите лешояди - 31 % от смъртните случаи на вида в Европа от 1986 г. до 2006 г. (Margalida, Heredia et al. 2008). Бракониерският отстрел се отчита като причина за намаляването и изчезването на вида в исторически план, още повече, продължава да се практикува в Испания, Крит, Австрия, Италия, Швейцария и Франция (Barov and Derhé 2011). В България отстрелът е отчетен като фактор, допринесъл за изчезването на брадатия лешояд, особено в периода по време и след Балканската война, когато основни находища на вида са били редовно посещавани от войниците (Boetticher 1927). След 1920-те години хищните птици в България са били подложени на системно изтребване с всички средства като „вредни” (Спиридонов, 1977). По-късно влиянието на този фактор се засилва - до 1980те години на ХХ век всички хищни птици в България са обявени за врагове на “Ловното стопанство” и са били подложени на масов отстрел. В момента българското законодателство забранява отстрела на хищни птици. Въпреки това, наследството, особено у по-старите ловци, е останало и те продължават при възможност да унищожават хищни птици. В последните години се забелязва значителна промяна в отношението на ловците и обществото като цяло към хищните птици, като предпоставките са тази тенденция да се запази. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: места за хранене и гнездене Интензивност: средна Тенденция: намаляване Значимост: средна
Рискът от прогресивно неприродосъобразно развитие на планинските райони е една от основните заплахи за бъдещето на вида (Heredia and Heredia 1997). Строителството на пътища, язовири, открит добив на инертни материали, ски курорти, с придружаващото ги изграждане на инфраструктура и увеличаване на потока от туристи, може да причини необратима загуба на местообитания. Във френските Пиринеи една гнездова територия е била напусната само от изграждането на една мини-ВЕЦ (Heredia and Heredia 1997). Унищожаването на хабитати, освен директното прогонване на вида може да има и косвено влияние, като намаляване или недосътнпост на естествената му хранителна база (диви кози, сърни, елени, костенурки, трупове на селскостопански животни). За едно столетие, от 1905 г., когато се създава първото Бюро за борба с пороищата, са извършени залесявания върху 23 000 000 дка. Между 1950 – 1990 г. в горските територии на България бяха залесени около 150 000 ха (1.5 млн. дка) сечища, голини, ливади и много ерозирани терени предимно с иглолистни видове. Нарастна процентът на залесени територии. По периферията на горските масиви се самозалесиха и много пасища и ливади, изоставени земеделски земи. Това до голяма степен ограничава площта за търсене на храна на брадатия лешояд, особено, като се има предвид, че тези залесявания са концентрирани предимно в планински райони и често са компактни. Влошаването на хабитати често е в резултат на няколко други ключови фактора, чиято важност обуславя отделното им разглеждане – сблъсък с електропроводи, изграждане на ветроенергийни паркове и безпокойство, които имат доказано негативно влияние върху популациите на брадатия лешояд. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: места за хранене и гнездене Интензивност: слаба Тенденция: стабилна Значимост: Потнециално средна
Сблъсъкът с електропроводи е един от основните фактори за загубата на брадати лешояди в Алпите, наред с бракониерския отстрел (Heredia and Heredia 1997), като близо 18 % от установените смъртни случаи на вида в Европа в периода 1986 – 2006 се дължат на този фактор (Margalida, Heredia et al. 2008). В Пиринеите има описан случай на брадат лешояд сериозно увреден от токов удар. Вероятно птицата е страдала от друго преди, да се наложи да кацне на стълб и да получи токовия удар. Възможно е млади неопитни птици също да кацат на стълбове, особено ако попаднат в равнинни райони, където тези соърежуния са най-високата възможна точка за кацане. В България липсват данни за смъртност на брадати лешояди, причинени от токов удар от необезопасени електрически стълбове или сблъсък с електопроводи. Въпреки това, в рамките на проектите „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08 NAT/BG/278 и „Живот за Кресненския пролом” LIFE11 NAT/BG/363, в периода 2010-2014 г. има над двадесет известни случая на белоглави лешояди, загинали вследствие на токов удар в района на Врачански Балкан, Белоградчик, Източна Стара планина и Струмската долина. Едновременно с това, в същия период има данни за два белоглави лешояди, пострадали от сблъсък с електропроводи в района на Котел, Източна Стара планина. Едната от птиците е намерена мъртва, а втората е с тежка фрактура на крилото, която не позволява повторното й освобождаване в природата. Въпреки показаната добра воля от страна на електроразпределителни дружества отговарящи за мрежата до 20 kV в България, огромната част от електропреносната мрежа стопанисвана от тях и от „Електросистемен оператор” ЕАД (110 kV и нагоре) остават необезопасени и продължават да застрашават редки и застрашени видове. Положително развитие в България в това направление е работата на БДЗП, Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП с електроразпределителните дружества по обезопасяване на опасни за птиците електропреносни трасета. При пристъпване към реинтродуциране на вида, електропреносната мрежа в районите на пускане и очаквано заселване ще бъдат обезопасени. Тук може да се приложи онази табличка с броя на обезопасените и предвидените за обезопасяване стълбове, която се направи на срещата за ветрушката в Пловдив. Чувствителност на вида: потенциално висока Териториален обхват на въздействието: места за хранене и гнездене и цялата страна, по-специално равнинни открити места, при липса на естествен субстрат за кацане; Интензивност: висока Тенденция: стабилна Значимост: Потенциално висока
Смъртността, причинена от ветрогенератори, е идентифицирана като заплаха сравнително скоро, но е посочена за шест от осем страни, участващи в оценката на изпълнението на Европейския план за действие за брадат лешояд, а за някои страни (Гърция) се счита от критично значение (Barov and Derhé 2011). Скорошно проучване установи, че е достатъчна загубата на едва пет птици годишно от ветрови генератори в Алпите, за да се обърне положителната тенденция в растежа на реинтродуцираната популация и да се постави на риск цялостното й оцеляване (Schaub, Zink et al. 2009). Изграждането на ветрови паркове е съвсем нова заплаха за брадатия лешояд в България. Доказателство за рисковете, свързани с турбините, е установеният случай на белоглав лешояд, убит от перките на генератор от ветроенергиен парк “Свети Никола”, в района на Калиакра, открит на 29.10.2011 г. Регистриран е случай и на бариерен ефект на ветропарк за мигриращ белоглав лешояд в района на нос Калиакра (Матеева, Янков, 2013). Едновременно с това е налице засилен интерес към изграждането на ветроенергийни паркове от 2005 г до 2011, който след този период намаля. Проекти се реализират и по билата на планините, в потенциални ловни хабитати на брадатите лешояди – Стара планина (Централен Балкан, Източна Стара планина), Родопите. В момента се изгражда ветроенергиен парк в непосредствена близост до ПП „Сините камъни”, където е намерен последният брадат лешояд в България. При настоящата тенденция за изграждане на още повече ветрови паркове и предвид биологичните особености на брадатите лешояди – голям ловен ареал, височинни миграции и бавна репродуктивност, този фактор може да се окаже критично значим за възстановяването и оцеляването на вида в България. Решение на този проблем се очаква да бъде намерен в новото поколение вятърни турбини с вертикална ос, които са резработени независимо една от друга от унгарска и полска фирми и изглежда ще бъдат напълно безопасни за реещите се птици. По първоначални данни се съобщава, че тези вятърни турбини ще бъдат и по-ефективни. Това ще е основен фактор за преминаване към масовото им ползване. В България обаче, се използват морално и физически остарели вятърни турбини, които са на по-ниска цена. Вероятно това ще забави внедряването на новото поколение турбини с вертикална ос, в страната, но използването им би могло да се превърне в основно изискване към инвеститорите, в райони с потенциален конфликт с консервационно значими видове. Чувствителност на вида: потенциално висока Териториален обхват на въздействието: планински била в райони за търсене на храна и гнездене Интензивност: средна Тенденция: увеличаване Значимост: Потенциално висока
Брадатият лешояд е особено чувствителен на безпокойство. Особено критични в тази насока са провеждането на неконтролируем туризъм и алпинизъм, провеждането на ловни гонки, военни действия, учения, делтапланеризъм, ниско прелитащи самолети, иманярство, билкосъбиране (Heredia 1991). Териториите, подходящи за брадати лешояди до голяма степен попадат в пределите на вече обявени НАТУРА 2000 защитени зони или защитени територии с по-висок защитен статут – Природни паркове – „Врачански Балкан”, „Българка”, „Сините камъни” или Национални паркове – „Централен Балкан”, „Рила”, „Пирин”. Това от една страна ограничава в известна степен безпокойството, като въвежда ограничения за строителни и горско-стопански дейности, въведени с Плановете за управление на съответните територии, но от друга страна е съпроводено с развитие на конвенционален и екстремен (алпинизъм, геокаш и др.) туризъм, оф-роуд, еко-пътеки, бърдуочинг и парапланеризъм. Едновременно с това се наблюдава увеличен натиск за инвестиции в горските и високопланинските райони, свързани с развитието на инфраструктурни проекти, разширяването на съществуващи и изграждането на нови ски-курорти. Сравнително нова заплаха, най-вече за района на Роякско-провадийското плато (скалните масиви на Мадара), Сините камъни, скалите над Сопот и билото на Централен Балкан е практикуването на делта- и парапланеризам. Практикуването на този спорт прогони през последните години една от гнездящите в района на Провадийско-Роякско плато двойка египетски лешояди (Neophron percnopterus)източника е грешен, 2001 #54}. В един от приоритетните райони за възстановяване на вида между Котленска планина и Сините камъни се намира обширна територия (около 25 км.) - военният полигон “Ново село”. Забраненият достъп на външни лица създава значително спокойствие в района, който вероятно ще бъде важен хранителен периметър за вида. От друга страна, когато има военни стрелби и учения, районът е значително оживен и рисков. Все пак стрелбището се намира на достатъчно голямо разстояние от скалните масиви на Сините камъни и на Котел, за да създаде безпокойство за лешоядите. Чувствителност на вида: средна Териториален обхват на въздействието: места за гнездене Интензивност: средна Тенденция: увеличаване Значимост: средна
Тази заплаха се обуславя от няколко различни фактора – намялаване на пасищното животновъдство най-напред след средата на 1950-те години, с интензифицирането на социалистическото стопанство, след това с абсолютния крах на животновъдството след 1990 година. От таблиците и графиките по-долу се вижда, че преди Втората световна война и през социализма, общия брой на селскостопанските живтони (говеда биволи, еднокопитни, овце, кози и свине) варира от 10 до 17 млн. За да спадне рязко слде 1990 година и да достигне най-ниските си нива през 2013 – малко над 3 млн. Абсолютен брой (в хил.бр.) на селскостопанските животни по видове в България към съответните години за периода 1892-2013.
Таблица 2. Брой на селскостопански животни по видове и по години (1892-2013)
Таблица 3. Плътност на селскостопанските животни по видове в България в брой на 1000 хектара (10 кв.км) към съответните години за периода 1892-2013 * В последната колона са посочени данни за Испания, защото при такава плътност на селскостопанските животни, общо за страната, броят на лешоядите там е както следва: белоглав лешояд > 25 000 двойки; черен лешояд > 1700; египетски лешояд > 1500; брадат лешояд > 90 двойки.  
 
Фигура 3. Плътност на селскостопанските животни в България по видове в брой на 1000 ха (10 кв.км) за периода 1892-2013 През периода 1892-1987 в България плътността на селскостопанските животни (говеда, еднокопитни, овце, кози и свине) е приблизително между 1100 и 1400 броя на 10 км², което е съизмеримо със севременното състояние на животновъдстовто в Испания. Това сравнение е важно, защото при такава средна плътност на селскостопанските животни в Испания има 25 000 дв. белоглави лешояди, 1700 дв. черни лешояди, 1500 дв. египетски и 90 дв. брадати лешояди. Но след 1990 година средната плътност в България намалява за да достигне 277 живтони през 2013, като тук голям дял все още има също намиращото се в упадък интензивно свиневъдство. Брадатият лешояд разчита до голяма степен на домашни животни за оцеляването си, конкретно кози и овце, и намаляването на традиционните животновъдни практики се отразява пряко върху оцеляването на вида (Heredia and Heredia 1997). Тази зависимост е особено силно изразена през зимата, когато дивите животни са малко и разпръснати и засяга в голяма степен младите птици, които не познават добре районите и местата за концентриране на животни (Heredia and Heredia 1997). В България намаляването на екстензивното животновъдство също изиграва своята роля за изчезването на брадатия лешояд, особено ефективно в комбинация с промени в трупосъбирателната дейност и изполването на отровни примамки. Редица събития, като: отнемането възможността за миграционно отглеждане на овцете (през зимата - в беломорска Тракия, а лятото - в планинските райони на Родопите и Стара планина), национализирането на частното земеделие и животнъвдство през 1950те години, реституцията, приватизацията и безстопанствеността през 1990те години, са довели до почти пълното унищожение на животновъдството в България (виж графиките и таблиците за броя на селскостопанските животни по години от 1892 до 2013. Все пак има райони, предимно в планините и предпланините, където животновъдството е основен поминък на местното население – Централен Балкан, Източна Стара планина, Източни Родопи, Струмската долина и заграждащите я планини между Симитли и Петрич, и в последните години се забелязва окрупняване и ръст на броя на отглежданите животни. В тези райони отглеждането е екстензивно, пасищно и в много случаи отново с вертикални сезонни миграции на стадата. С присъединяването на България към ЕС, страната ни получи шанс за сериозни инвестиции и програми за развитие на животновъдството в планинските и селски райони. Тези инвестиции са насочени предимно към развитие на интензивно животновъдство, но все пак това е добър шанс за увеличаване на броя на селскостопанските животни в страната. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: България Интензивност: висока Тенденция: увеличаване на интензивното животновъдство, за сметка на екстензивното; Обща значимост: висока
До около средата на 1950-те години, труповете на умрелите животни от селата са се изхвърляли на определени места извън населените места, наричани „конски гробища”. Голяма част от тях са били достъпни за лешоядите (и е възможно, някога да е било замислено да са достъпни за лешоядите за да се използва този ефективен начин на обезвреждане, по аналогия на човешките погребения в Тибет). Така постепенно на територията на цялата страна са изградени екарисажни заводи и всички трупове на животни и кланични отпадаци са преработвани в тях. Съответно тази система е прекратила до голяма степен достъпа на лешоядите до основният им хранителен ресурс. След 1990те поради срива на животновъдството и особено с разпространението на болестта „луда крава” (заради която се забранява използването на трупно брашно, произвеждано в екарисажите за храна на животни) системата е в упадък и към настоящия момент работят само два екарисажа във Варна и Шумен на територията на цялата страна. Същите към края на 2014 са пред фалит. Последното не е учудващо, след като кланичен отпад и трупове на умрели животни трябва да бъдат превозвани включително от Петрич до Шумен (около 600 км) за обезвреждане. Повишаването на хигиенните стандарти и въвеждането на специални изисквания и контрол върху складирането и унищожаването на умрелите диви животни, пряко влияе върху достъпа и наличието на хранителни ресурси, оттам и върху популациите на всички мършоядни птици (Camiña and Montelío 2006) (Barov and Derhé 2011). Тази заплаха от потенциално критична значимост е частично решена с въвеждането на Наредба 1069/2009 и Регламент 142/2011, които предвиждат изключения по Член 18 на Наредбата като дерогация, и в - Член 14 на Регламента, с препратка към Приложение VІ, Глава ІІ, раздел ІІ. Въпреки това, в голяма степен този хранителен ресурс остава недостъпен, тъй като труповете на животните и кланничните отпадаци се изхвърлят неконтролируемо в дълбоки дерета, реки или изкопани ями. С присъединяването на България към ЕС в българското законодателство са транспонирани и изискванията на ЕС разпоредбите, които позволяват узаконяването на площадки за подхранване на хищни птици: Наредба 1069/2009 и Регламент 142/2011, които предвиждат изключения по Член 18 на Наредбата като дерогация, и в - Член 14 на Регламента, с препратка към Приложение VІ, Глава ІІ, раздел ІІ. Един от допустимите целеви видове, за чието опазване се предвижда изграждането на площадките, е именно брадатият лешояд. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: цялата страна Интензивност: висока Тенденция: увеличаване Обща значимост: висока
Брадатият лешояд е пряко зависим от наличието на популации на диви животни. В Алпите например, специално проучване доказва, че наред с наличието на пасища и скали, разпространението/гъстотата на алпийския козирог (Carpa ibex) има ключово значение за качеството на хабитатите на брадатите лешояди (Hirzel, Posse et al. 2004). В България още от края на ХІХ век плътността на едродивечовите запаси е ниска. Някои основни видове, като благороден елен (Cervus elaphus) и лопатар (Dama dama), са реинтродуцирани едва към средата на ХХ век и въпреки успехите на ловностапнската дейност до 1989 година, голяма част от едрия дивеч е унищожен през 1990-ти години. Като цяло дивечът е равномерно разпределен на територията на страната и с малки изключения няма значение за изхранването на лешоядите днес, пореди ниската плътност на популациите. Единственото място, където ловностопанските дейности подпомагат опазването на лешоядите в България е ЛС „Студен кладенец”, където на площ от 5000 ха се отглеждат над 1000 елена лопатари. Другите места с популации на диви копитни, подходящи за брадат лешояд са трите Национални парка „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”, където освен подходящи местообитания все още се среща дивата коза (Rupicapra rupicapra). За съжаление броят на дивите кози към 2014 не е достатъчен за изхранване на брадати лешояди като се знае, че на територията на една двойка (около 300 км²) трябва да има минимум 800 диви кози или еквивалент (Hans Frey лич. съб.). По последни данни в НП „Рила” общо има 600, в НП „Пирин”- 400 в НП „Централен Балкан”- 200. Тенденцията е за увеличаване на популацията на дивата коза, като през последните години видът се завръща и в някои от историческите си находища, като ПП „Българка” и някои места в Централни Родопи. Също реинтродуцирането на алпийски или безоаров козирог (Capra aegagrus) в тези наши високи планини би могло да подобри хранителната база за брадатия лешояд и донякъде да намали и браконирската преса върху дивата коза. Едрото дивечовъдство е отрасъл, в който страната ни има потенциал за развитие, особено след упадъка на живтоновъдството и обезлюдяването на отдалечените селски райони. Вероятно в реинтродуцирането и увеличаването на едродивечовите запаси в природни и национални паркове и ловни стопанства има резерви за подобряване и достигане на минумума необходима хранителна база за възстановяването на устойчива популация на брадатия лешояд в България. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: планински райони Интензивност: висока Тенденция: намаляване Значимост: висока
Липсата на елементарна природозащитна култура е била една от причините за изчезването на брадатия лешояд. Проучване на общественото мнение, извършено от НЦИОМ в рамките на проект Завръщане на лешоядите в България LIFE08 NAT/BG/278, обхванало 650 местни жители, и 103 представители на местните власти, неправителствени организации, паркова администрация, собственици на хотели и лесничеи в района на Стара планина показа, че според 46 % от интервюираните, отношението на местните хора към лешоядите е просто липса на интерес. В последните години в България съществуват редица природозащитни организации и програми, който работят в тази насока и вече се чувства промяната на отношението на хората към редица природозащитни проблеми. Допълнителен шанс е, че брадатият лешояд е обявен като символ на природозащитата в България.“Носталгията” по неговото изчезване е голяма, което предполага по-различно отношение при евентуалното му реинтродуциране. Чувствителност на вида: средна Териториален обхват на въздействието: България Интензивност: средна Тенденция: намаляване Обща значимост: средна
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||