За диагностициране на неоплазиите на лимфоидната тъкан най-често се използва материал от ексцизионна биопсия на лимфен възел. При засягане на екстра-нодални локализации диагнозата се основава на хистобиопсично изследване на материал от съответния орган (храносмилателен тракт, кожа, слезка, костен мозък или др.).
Препъръчва се биопсията да се планува след обсъждане между кленичен хематолог, хирург и патолог. Предварителна оценка на диференциална кръвна картина би предотвратило ненужни биопсии при болни с остри левкемии и хронична лимфоцитна левкемия.
Направлението за хистопатологично изследване трябва да съдържа точна информация за локализацията на биопсирания материал и клинични и лабораторни данни, съществени за класифицирането на неоплазията съгласно класифискацията на СЗО.
По правило, материалът за изследване се изпраща от хирург. Препоръчва се направлението към лабораторията да съдържа и името на клиничния хематолог, назначил биопсията.
Направлението за изследване трябва да съдържа следната информация:
Демографски данни - пол, възраст, раса (където това е необходимо)
Препоръчва се специализираните лаборатории да изготвят специален фиш-направление за болни с хематологични неоплазии.
За диагнозата е необходима оценка на всички хистологични препарати, при наличието на най-малко един парафинов блок, представителен за тумора.
Ако материалът не е представителен за определяне на диагнозата (недостатъчен, неадекватно обработен, взет извън локализацията на неопластичния процес и т.н.) се пристъпва към повторна биопсия.
Тънкоиглената аспирационна биопсия или тънкоиглената true-cut биопсия на лимфен възел или друг орган не се препоръчва за първоначално диагностициране на лимфом. Тя може да се приеме само по изключение, при невъзможност за добиване на по-голям биопсичен материал чрез хирургична интервенция и когато е съчетана с адекватно имунофенотипно изследване на неопластичната популация.
За осигуряване на оптимална диагностика на лимфомите се препоръчва спазването на определени правила при обработката на биопсичния материал.
7.1. Транспортиране на биопсичния материал.
Препоръчителна е работа с нефиксиран материал.
Материалът се транспортира по най-бързия начин до патохистологичната лаборатория в затворен стерилен съд и съпроводен от направление съгласно 3.2.
Трябва да се избягва изсъхване на материала. Препоръчва се пренасянето му увит в напоена с физиологичен серум хартия или в съд със стерилен физиологичен серум, разтвор на HANKs или среда RPMI 1640 на стайна температура до 2 часа или при 4oC до 24 часа. Да не се допуска замръзване на материала.
7.2. Първична обработка на хистологичния материал
Бипсичният материал трябва да се обработи максимално бързо, за да се съхрани морфологията и антигенните епитопи
Лимфният възел се срязва перпендикулярно на надлъжната си ос, след което се изготвят успоредни серийни срези с дебелина около 2 мм.
Слезката се нарязва предварително през 0,5 см за оценка на евентуални нодуларни инфилтрати. Ако конситенцията не позволява изготвяне на тънки срези се препоръчва фиксиране на тъканта, срязана през 1-1,5 см, след което се изготвят и описват допълнително тънки срези.
Необходимо е полученият материал да бъде описан подробно – размери, цвят, консистенция, наличие или липса на видима нодуларност, кръвоизливи или некроза на срезната повърхност.
Приготвят се няколко тупферни препарати за цитологична оценка от прясно срязаната повърхност, след като еднократно е поставена върху филтърна хартия, и се изсушават на стайна температура.
Най-малко два от серийните срезове се фиксират в 5-10 пъти по-голям обем фиксатор.
Препоръчват се фиксатори на Суза, Buen или В5 с рН 7,0. Допуска се фиксацията във 10% неутрален формалин, задължително при контрол рН 7.0.
Не трябва да се допуска фиксация над 4 часа с фиксатор на Суза или В5 или над 24 часа с фиксатор на Buen или 10% буфериран формалин поради увреждане на антигенните епитопи за имунофенотипизация.
Част от свежия материал може да бъде изпратен за цитогенетично или микробиологично изследване в съответна среда при необходимост .
Препоръчва се част от материала да бъде бързо замразен на –80оС или в течен азот за последващи молекулярни и/или имунологични изследвания.
При всеки болен с лимфом за целите на стадирането и в редки случаи, за диагноза, се изследва биопсичен материал от костен мозък (взет от crista iliaca чрез трепанобиопсия), при възможност с аспирация. Вземането само на костномозъчен аспират не се препоръчва поради ниска степен на доказателственост за наличие на ангажиране.
Приготвя се поне един отпечатък от костно-мозъчната биопсия за цитологично изследване.
Материалът се фиксира за не повече от 24 часа в буфериран 10% формалин с рН 7.0.
Препоръчва се метод на декалцинация, щадящ по отношение на антигенните епитопи.
Необходими са тънки качествени хистологични срезове (2-4μm), рутинно оцветени с хемалаун-еозин, оцветяване за ретикулни влакна, ± ПАС за оценка на съдовите структури, а при нужда и оцветявания за амилоид, за желязо и по Van Gieson. В лаборатории, постигнали възпроизводими резултати при оцветяване по Giemsa, оцветяването може да предостави допълнителна информация за цитоплазмената базофилия, идентифициране на бластни клетки и мастоцити. Тупфер препаратите рутинно се оцветяват по May-Grunwald-Giemsa.
