ПЪРВИ ПОДВИГ – ПЛЕНЯВАНЕ НА КОБИЛИТЕ-ЧОВЕКОЯДЦИ

ПЪРВИ ПОДВИГ – ПЛЕНЯВАНЕ НА КОБИЛИТЕ-ЧОВЕКОЯДЦИ

Първите велики Порти били широко отворени. От портала прозвучал глас: „Херкулесе, сине мой, върви напред. Мини през Портите и стъпи на Пътя. Извърши своя подвиг и се върни при мен, за да ми докладваш за извършеното“. С радостни викове Херкулес се втурнал напред и тичешком минал между пилоните на Портите, много самонадеян и уверен в своите сили. Така Подвигът започнал и Херкулес пристъпил към първия си велик акт на служене. Разказът за това събитие съдържа много полезна информация за човешките синове, които са и синове Божии. Синът на Марс – Диомед, известен с избухливия си нрав, управлявал земите зад тези Порти. Там, в блатата на своите земи, той развъждал бойни коне и кобили. Конете били диви, а кобилите свирепи и всички хора треперели при тяхното приближаване, защото те бясно се носили из цялата страна и причинявали огромни загуби, като убивали всеки попаднал на пътя им, а отгледаното от тях потомство ставало все по-диво и жестоко.

– Излови тези кобили и прекрати злите им дела – прозвучала заповед към Херкулес. – Иди и спаси тази далечна земя и онези, които живеят на нея.

– Абдер – извикал Херкулес, призовавайки своя приятел, когото много обичал и който винаги го следвал в странстванията му.

– Ела и ми помогни да се справя с тази задача. Абдер дошъл, застанал до приятеля си и заедно с него пристъпил към изпълнение на задачата. Внимателно, като обмисляли всяка крачка, двамата приятели следвали конете по поляните и блатата на тази местност. Накрая те подгонили плодовитите Диви кобили по полето, където те нямало как да се скрият. Херкулес ги хванал, препънал краката им и издал радостен победен вик. Главозамаян от своята смелост, той решил, че е под достойнството му сам да охранява и управлява конете по Пътя към Диомед. Затова извикал своя приятел и му казал:

– Абдер, върви и изведи тези коне отвъд Портите, – а самият той обърнал гръб на приятеля си и гордо тръгнал напред. Абдер обаче бил слаб и уплашен от тази задача. Той не успял да удържи кобилите – нито да ги върже, нито да премине с тях през Портите, следвайки приятеля си. Конете се нахвърлили върху Абдер, стъпкали го до смърт с копитата си и избягали в още по-диви места из земите на Диомед. Разбит от мъка, унижен и разочарован от себе си, но помъдрял, Херкулес се върнал към своята задача. Той отново следвал кобилите от едно място на друго, оставяйки своя загинал приятел. Той отново хванал конете и сам ги превел пред Портите. Но Абдер бил мъртъв. Учителят го погледнал внимателно и изпратил конете в едно мирно място, за да ги обяздят и приучат към труд. Свободни от страха, хората възхвалявали избавителя си, наричайки Херкулес спасител на тяхната страна. Но Абдер бил мъртъв. Учителят се обърнал към Херкулес и казал:

Знакът Овен, който е поле на първото действие, винаги е бил разглеждан като първи знак на зодиака. От този знак започва да се върти великото колело. Това е, така да се каже, знакът на началото. Казано на космичен език, това е знакът на творението и тази мисъл е в основата на библейските думи „Агнецът се принася в жертва още от сътворението на света“ (Откровение, XIII, 8) – такъв е знакът на Овена, или Агнеца. В живота на човека той бележи първото субективно, неясно осъзнаване на съществуванието и встъпването на човека по пътя на жизнения опит. В живота на стремящия се към ученичество той бележи период на преориентиране и възобновяване на усилията за самопознание, както и влизането му в онзи последен етап от еволюционния път, който ще го изведе от човешкото царство и ще му позволи да премине в царството на боговете. Това е обещанието, което е дадено на Херкулес, и такава е наградата, която очаква всеки ученик. Този първи подвиг бележи първата крачка по „пътя на превръщането“. Овен е знакът на излъчваната сила, на божествената енергия, изливаща се от централното божество – от Бога, или от човешко същество – от Син Божий. Тази енергия протича в две посоки (така както точката се разгъва в линия и Единия става първи): тя тече към света на формите, но също и към света на живота, или на духа. Вторият енергиен поток изразява пътя на завръщането, на навлизането навътре, а двата заедно образуват двете дъги на великия кръг на съществуванието. В този знак започва както опитът за придобиване и овладяване на формата, така и пътят на вътрешното разкритие, на живота на душата, или на субективната Същност. За този етап са характерни реорганизацията, преориентацията, новата поляризация и възстановяването и всички те изразяват една и съща жизнена сила. Двата начина за приложение на тази сила зависят от менталното внимание на божественото или човешкото същество, което ги използва. Това е една и съща сила, но тя се прилага по два различни начина, в зависимост от това дали божественият субект е насочил вниманието си към придобиване на форма или е тръгнал по Пътя към освобождаване от формата. С течение на еони тази жизнена сила е била насочвана към егоистични цели – за постигане на изгода и удовлетворение на желанията. Постепенно животът на формата губи притегателната си сила и така, преминавайки отново и отново по целия кръг на зодиака, човекът отново попада в Овен, но този път с нова насоченост, други интереси и променено виждане. Той съзира възможността след постигането на определени цели да прекрати цикъла на преражданията си и да се присъедини към Царството Божие. По пътя на личния опит такъв човек открива същностната си двойственост и се стреми да ограничава нейния нисш аспект, като се преориентира към потребностите на висшия. Той започва да откликва на импулсите, идващи от света на душите, и да съзнава груповите интереси и цели. Сега той трябва да се научи да използва жизнената сила за неегоистични цели, а не за удовлетворяване на личните си желания.

Този знак се характеризира с три велики подбуди. Както отбелязахме, тук е налице подтикът на започването. Той може да се прояви както като потребност за придобиване на форма и въплъщаване в материята, така и като стремеж да се обърне процесът и да се следва потребността за освобождаване от формата, за излизане на душата от плена на материалната природа. След това въпросната подбуда е последвана от стремежа към творчество, т. е. към онази дейност на Божеството, която създава светове на проявление и удовлетворява Неговото желание да се въплъти в слънчеви системи, започвайки великия жизнен цикъл на вселената. Това може да бъде също така и потребност за индивидуално творчество, желание на душата да придобие тяло или стремеж на човека да създаде нещо, което да бъде специфично негово. В древните Акадски времена Овен е определян като знак, „където праведността се принася в жертва“, или като знак на „падналите ангели“. Привлечени от този основен стремеж, синовете на Бога са падали от своята висота, придобивали са форма и са започвали кръг след кръг своя индивидуален път по зодиака.

Трето, тук откриваме и стремеж към възкресение. В Овен, който бележи началото на живота на формата и дава тласък на съзидателната работа, започва да се появява желание за освобождение от формата, за изблъскване встрани на камъка, който запречва гробницата на душата, и за постигане на свободата, присъща за божиите синове. В Овен откриваме импулсът, водещ до създаване на формата, която в течение на векове ще бъде затвор за душата. Този процес достига своя максимум в Рак; същото човешката форма постига в Лъв; най-плътната илюзия във форма се достига в Скорпион, а в Риби формата умира, само за да се възроди отново в изнурителния кръговрат на опита във форма. В знака Овен обаче за първи път се появява усещане за Пътя към Освобождението и започва формирането на духовното тяло. Това е знакът на зараждащата се духовна активност, която в бъдеще ще доведе до раждането на младенеца Христос в Дева и на Спасителя на Света в Козирог и Риби. Физическото начеване и духовното начеване, физическото творчество и духовното творчество, физическото проявление и духовното освобождение – това са изначалните импулси, чувствани в Овен.

Следователно, това е знак на могъщи импулси, на силни колебания и на невероятни усилия; често това е знакът на неуспеха, но в крайна сметка той винаги е знак на успеха. В своя противоположен знак – Везни, той достига своето висше равновесие, тъй като натрупаният опит, както и уроците, усвоени в петте предходни подвига, носят онова самообладание и уравновесено отношение, което ще бъде характерно за Херкулес, когато той ще победи глигана във Везни.

Според зодиака на брахманите в Овен управлява Вишну, който е второто лице на индуистката Тримурти, или на въплътения космичен Христос, доколкото Той задвижва процеса за придобиване на форма и в крайна сметка осъществява последния етап на възкресението. Така Вишну (Христос) олицетворява и двете потребности – за построяване на форма и за освобождение или възкръсване от нея. Движен именно от този стремеж към освобождение, Херкулес се отправя към подвизите.

Знакът на Ума

Овен управлява главата. С други думи, това е знакът на мислителя и следователно – силен ментален знак. Всички начинания произтичат от менталния план и от ума на Създателя, бил той Бог или човешка душа. Тази вселена има своето начало в мисълта на Бога, или на космичния Мислител. Душата започва своя път в материята с помощта на същия процес на мисълта. Човечеството, четвъртото царство на природата, започва своето съществуване след появата на разума, който отделя човека от животните. Стремящият се започва своите усилия, когато той действително стане мислител и с пълно разбиране започне да действа като арбитър на своята съдба... Оттук става ясно, че в Овен се поставя началото на правилната ориентация и на вярната посока. Така Херкулес, започналият да мисли ученик, пристъпва към своята работа. Ключът към този подвиг и към значението на знака може да бъде открито в текста на древен индийски ръкопис: „Човекът не знае правилния път към небесния свят, но конят го знае“. В древна Индия жертвоприношението на кон е било свързвано с Бога-Слънце и според преданията всяка година Богьт-Слънце, като зодиакален кон, е трябвало да умре (според ведическите Арийци), за да спаси всички смъртни. Слънчевата колесница на Аполон се изобразява впрегната с коне, а „царственият знак на Овена“ е тясно свързан със символа на коня, свидетелство на което е и първият подвиг. Позоваването на книгите по симвология ще ни покаже, че конят обозначава интелектуалната дейност. Белият кон символизира просветения ум на духовния човек и затова в Книгата на Откровенията ние четем, че Христос се появява, яздейки на бял кон. Черните коне олицетворяват нисшия ум и неговите лъжовни идеи и човешки заблуди. Плодовитите кобили, които срещаме в първия подвиг, символизират женския аспект на ума, раждащ нови идеи, теории и понятия. Това символизира тенденцията на ума да създава мисъл-форми и да въплъщава заредените идеи, които широко се разпространяват по света и са опустошителни и разрушителни, ако произтичат от нисшия ум, но стават съзидателни и предпазващи, ако идват от душата. Езотеричният управител на знака е Марс, богът на войната, затова и Херкулес, действайки под правилното ръководство на мисълта и започващ работа на менталния план, се проявява като войн. Неговата основна характеристика в този знак е войнственият дух на първооткривателя. Кобилите са на Диомед, сина на Марс. (Езотеричен управител на знака обаче е Меркурий, който“просвещава ума и е посредник между душата и личността“.)

С Овен обикновено се свързват три съзвездия. Първото е Касиопея, Кралицата на Трона, която винаги е символ на материята. Изключително интересно е обстоятелството, че в зодиакалния кръг се срещат три жени. Във връзка с Овена (знака на началото) виждаме Касиопея, Господстващата Жена. Жена и Дете – както ще видим по-нататък, майката-материя е кърмилница на малкия Христос, а Дева Мария дава живот на Иисус. В Риби, при завършването на Великия Кръг, ние срещаме Андромеда, Прикованата Жена. В началото пред нас е царстващата и доминираща жена, сред това идва жената, грижеща се с обич за младенеца Христос, и накрая – жената, олицетворение на материята, която са укротили и подчинили. Касиопея може да се види над Северния полярен кръг, редом до цар Цефей, или Законодателя, който по-късно ще срещнем като едно от трите съзвездия в Риби. Законът е в началото, но също и в края, тъй като Цефей има пряко отношение и към първия и към последния знак от зодиака. Интересно е да отбележим, че Мохамед, основателят на най-войнстващата религия, е роден под този знак, а според легендата под него се ражда и Мойсей – Моисей-законодателят и Мохамед-войнът. Задачата на Херкулес, пристъпващ към своите подвизи, е да покаже своята власт над материята и формата, поради което той трябва веднага да припознае Касиопея, все още коронованата кралица. Второто съзвездия е Кит – Морското Чудовище, Врагът на Малките Рибки... Един от великите символи на душата е рибата, плуваща в океана на материята, а Китът, морското чудовище, е символ на онова, което наричаме зло и което се стреми да погълне въплътената душа. Морското чудовище в океана на съществуванието и кралицата на трона говорят на Херкулес за величието на задачата, докато третото съзвездие му говори за победата. Това е Персей, наречен в египетския зодиак Дендерах „покорител“, а понякога и „рушител“, който може да окове жената на трона и е способен да победи чудовището. Казват, че Персей носел шлем-невидимка, сандали-бързоходки, щит на мъдростта и меч на духа. Така Херкулес вижда себе си, отразен в небесата; тръгвайки да хване кобилите-човекоядци, той открива в себе си гаранция за крайния успех, макар отделни трудни моменти, с които се сблъсква, да му изглеждат непреодолими.

Подчиняването на материята и преодоляването на застрашително растящата илюзияо пределят от самото начало на подвизите на Херкулес природата на неговото последно достижение. Казано е, че ключовата дума в знака Овен е „надежда“ и когато той пристъпва към своите дванадесет подвига, надеждата е единственият гарант за бъдещия му успех. С надеждата, това неизпитано дотогава божествено снаряжение, плюс собствена тояга и огромен ентусиазъм – с това започват всички ученици. Значението на изпитанието сега става съвсем ясно. Херкулес трябва да развие ментален контрол в света на мислите. В течение на векове плодовитите кобили на мисълта са раждали бойни коне и чрез лъжовна мисъл, неистинна реч и погрешни идеи са разорявали страната. Един от първите уроци, който трябва да научи всеки начинаещ, е че той притежава огромна умствена сила, както и че може да причини огромна вреда на околните чрез кобилите на своя ум. Следователно, той трябва да се научи правилно да използва ума си и на първо място да победи неговия женски аспект и да следи повече да не се раждат бойни коне. Всеки „претендент“ за Херкулес може лесно да се убеди, че притежава тези безчинстващи кобили, ако си направи труда поне един ден внимателно да проследява своите мисли и думи, които винаги са резултат на мисълта. Той бързо ще разбере, че егоизмът и озлоблението, любовта към сплетните и критикарството заемат голяма част от неговите мисли, а плодовитите диви кобили на ума му постоянно се подхранват от себелюбието и илюзиите. Вместо да творят идеи и понятия, идващи от душата, вместо да черпят от Духовното царство, плодовитите кобили на ума раждат заблуди, фалш и жестокост, произлизащи от нисшите аспекти на човешката природа.

Херкулес осъзнава цялата вреда, нанасяна от тези кобили. Той с готовност се хвърля да помогне на разорената страна и решава да победи кобилите, но не преценява правилно силите си. Той действително ги залавя и връзва, но недооценява тяхната мощ и затова ги предава в ръцете на Абдер, символа на нисшия личностен „аз“. Вместо това Херкулес (душата) и Абдер (личността) е трябвало с общи усилия да удържат свирепите коне. Сам по себе си Абдер не е достатъчно силен и това, което се случвало с хората, живеещи по тези места, се случва и с него: кобилите го убиват. Така действа великият закон, съгласно който ние плащаме със собствената си природа за неправилно изречени думи или за необмислени действия. И Душата (олицетворена от Херкулес) отново трябва да се сблъска с лъжовните мисли; но едва след като стане целенасочен стремящ се в знака Стрелец. Убивайки там Птиците-човекоядци, Херкулес действително придобива контрол над мисловните процеси в своята природа. Практическото значение на силата на мисълта добре е показано в думите на Такерей: „Ако посееш мисъл, ще пожънеш постъпка. Ако посееш постъпка ще пожънеш навик. Ако посееш навик, ще пожънеш характер. Ако посееш характер, ще пожънеш съдба.“ Двете ключови думи на знака Овен са следните¹:

1. „И Словото казало: Нека отново се търси форма.“ ~ Човек

2. „Аз излизам напред и от плана на ума управлявам.“ ~  Посветен