ВТОРИ ПОДВИГ – УКРОТЯВАНЕ НА КРИТСКИЯ БИК

ВТОРИ ПОДВИГ – УКРОТЯВАНЕ НА КРИТСКИЯ БИК

Председателстващият се обърнал към Учителя на човека, чиято светлина сияела ярко сред множеството човешки синове, които са също и синове божии.

– Къде е човекът, който смело се изправи пред боговете, получи техните дарове и минапрез първите широко отворени Порти, за да изпълни своята задача?

– Той си почива, о, велики Председателстващ, размисля над своя неуспех, оплаква Абдер и търси опора в себе си.

– Това е добре. Даровете на неуспеха гарантират успех, ако бъдат правилно разбрани. Нека той отново се захване за работа, нека влезе през вторите Порти и да се върне без бавене. Вторите Порти чакали широко отворени и от светлината, която забулвала далечен пейзаж, прозвучал глас:

– Мини през Портите. Тръгни по пътя. Извърши своя подвиг и се върни при мен, за да се отчетеш за извършеното. Самотен и тъжен, съзнаващ необходимостта от действие и потопен в дълбока скръб, Херкулес бавно преминал през пилоните на Портите и тръгнал към светлината, сияеща от обиталището на свещения бик. На хоризонта се появил прекрасен остров, където живеел бикът и където търсачите на приключения попадали в огромен лабиринт, който ги примамвал в мрежа от заплетени проходи; това бил лабиринтът на Минос, цар на Крит и собственик на бика. След като преплувал океана и стъпил на окъпания в слънце остров (как е направил това, не знаем), Херкулес се заел да открие и залови бика, за да го отведе в Светилището, където живеели еднооките хора. Той преследвал бика от едно убежище към друго, воден от сияйната звезда, която блестяла върху челото на бика като ярък светилник в тъмата. Тази светлина съпровождала бика и привличала Херкулес все по-далече и по-далече. Така, съвсем сам той открил бика, сам го проследил до леговището му, сам го укротил и яхнал. Около него се появили Седемте Сестри, ободрявайки го по пътя му. Облят от светлина, той заплувал върху бика през искрящите води от остров Крит към земята, където живеели трите Циклопа. Тези трима синове на Бога очаквали неговото завръщане, наблюдавайки напредването му сред вълните. Херкулес седял върху бика като на кон и, съпроводен от пеенето на Сестрите, се приближавал към брега.

– Той идва със сила – казал Бронт и тръгнал да го посрещне на брега.

– Той язди в светлина – казал Стероп – неговата вътрешна светлина ще стане още по-ярка -и раздухал светлината в ярък пламък.

– Той се приближава бързо – казал Арг – той язди сред вълните. Херкулес се приближил, принуждавайки свещения бик да върви по Пътя, който озарявал следата, водеща от Крит към Храма на Бога в града на еднооките хора. На брега, в края на водата, стояли трима човека. Те хванали бика и го отвели от Херкулес.

– Какво е това, което водиш? – попитал Бронт, спирайки Херкулес на  Пътя.

• 
  Свещеният бик, о, Светии.
  
• 
  Кой си ти? Как е твоето име – казал Стероп.
  
• 
  Аз съм син на Хера, човешки син, но съм и Син Божий. Аз изпълних своята задача. Сега отведете бика в Светилището и го спасете от смърт. Минос иска да го принесе в жертва.
  
• 
  Кой ти заповяда да намериш и спасиш бика? – попитал Арг, като се отправил към Светилището.
  
• 
  Аз почувствах в себе си желание и започнах да търся Учител. По заръка на великия Председателстващ, Той ме изпрати по Пътя и след дълги търсения и с много усилия аз намерих бика. С помощта на свещената му светлина аз доплувах върху него по разделящото море до това Светилище.
  
• 
  Иди си в мир, сине мой, твоята работа е завършена. Учителят видял, че Херкулес се завръща и излязъл да го посрещне на Пътя.
  

– Ти идваш с празни ръце, о, Херкулесе, – казал Учителят.

– Ръцете ми са празни, защото изпълних задачата, която ми беше дадена. Свещеният бик е спасен, той е в безопасност при Тримата. Сега какво да правя?– Вътре в светлината ти ще видиш светлина; влез в тази светлина и ще видиш светлина. Твоята светлина трябва да гори по-ярко. Бикът вече е в Светилището. И Херкулес легнал на тревата и си отдъхнал от труда си. По-късно Учителят се обърнал към Херкулес и казал: 

– Вторият подвиг е извършен и задачата беше лека. От нея ти научи урока на пропорцията. Нужна е сила за изпълнението на трудна задача и готовност, за да се извърши работа, която не изисква голямо усилие – такива са двата усвоени урока. Бързо се надигни и търси страната, простираща се зад третите Порти, и намери там златните ябълки. Донеси ги тук. ~ Тибетецът 

Независимо от първоначалния частичен неуспех, Херкулес тръгва към втория си подвиг. В съответствие с всеобщия закон, той започва своята работа на ментален план. При разработването на творческия план, мисловният импулс е следван от желание. Състоянието на съзнание, което наричаме ментално, се заменя от състояние на чувствителност, защото този втори подвиг има връзка със света на желанията и с тяхната сила. Това е един от най-интересните подвизи и той ни е разказан в най-пълни подробности. Някои от описанията на изпитанията на Херкулес са кратки и пестеливи, но подвизите в знаците Телец, Близнаци, Скорпион и Риби са описани много по-подробно. Изисквайки решителност и суровост, за да бъдат изпълнени, те подлагат на изпитание всяка страна от природата на стремящия се. Ключът към подвига в Телец е правилното разбиране на закона за Притеглянето. Този закон управлява магнетичната сила и принципа на съгласуваност, изграждащи формите, чрез които Бог (или душата) проявява себе си. Той създава онази стабилност, която се проявява в устойчивостта на формата в течение на нейния жизнен цикъл, и регулира отношенията между това, което създава формата, и самата форма; между положителния и отрицателния полюс; между духа и материята; между „Аз-а“ и „не-Аз-а“; между мъжкото и женското, т. е. Между противоположностите.

Ние смятаме, че това изпитание се отнася предимно до проблема за секса. В английския език има четири идеографични и символични думи, които се състоят от по три букви всяка: Бог, секс, закон и грях (God, Sex, Law, Sin). Всичко съществуващо се изразява изцяло с тези четири думи.

 Бог е съвкупност от всички форми, сума от всички състояния на съзнание, енергизиращ Живот.

Сексът е Живот в действие, притегляне между дух и материя, взаимодействие между обективно и субективно, между екзотерично и езотерично. Сексът е желание, притегляне, инстинктивен стремеж към творчество, зов на душата, стремеж към божественост, устрем на мъжкото към женското, където материята съблазнява духа – всички тези понятия могат да изразят различните форми на активност при секса.

Законът, това е потърсен от мисълта отклик на Бога по отношение на формата. Той отразява устойчивите модели, установени в хода на безкрайните взаимодействия между полярните противоположности, които са признати от човечеството в качеството на неизбежни природни закони; това е налагането на Божията воля и нейното въздействие върху формата, отразени в съзнанието на човека.

 Грях (изхождайки от неговото подзначение) означава „отделеност“, бунт на единицата срещу цялото, на индивида срещу групата, на егоизма срещу общия интерес. Такава е историята на вселената, описана за нас в тези четири думи: Бог – Цялото; Секс – притегляне между частите в това Цяло; Закон – начинът на действие на Цялото; Грях – въставане на единицата в Цялото.

Минос, царят на Крит, притежавал свещен бик, когото държал на остров Крит. Евристей изпратил там Херкулес и му казал, че трябва да залови бика и да го доведе на сушата. Не били дадени никакви указания за това как да се направи това. Херкулес знаел само, че бикът е свещен, че се е родил в морето и че неговата съдба е да бъде принесен в жертва на Минос. Херкулес се отправил към Крит, търсил и преследвал бика по целия остров, докато накрая го хванал. След това, както се казва в мита, той възседнал бика като кон и яздил върху него през целия остров и през водата, отделяща Крит от континента, и така го довел в града на Циклопите. Тези Циклопи били особени същества, за които се говори, че имали по едно око, разположено в средата на челото. Те били управлявани от три изтъкнати фигури, които се казвали Бронт (Гръм), Стероп (Мълния) и Арг (Вихър). Когато Херкулес стигнал с бика пред вратите на града, той бил посрещнат от тримата Циклопи, които поели от него свещения бик, за да се погрижат за него. Така завършил вторият подвиг.

Телецът е едно от най-интересните зодиакални съзвездия, особено в наше време. Това е Фиксираният Кръст в небесата, или Кръстът на Ученика, и във връзка с това е интересен следният откъс:

„За небето в мистичен смисъл се говори като за Храм и вечно съзнание на Бога. Негов олтар е слънцето, чиито четири снопа лъчи означават четирите ъгъла на кардиналния кръст на вселената, превърнати в четирите фиксирани знака на зодиака. Доколкото четирите велики знака на свещени животни са едновременно и космични, и духовни, те представляват основните елементи, напомнящи нашите четири човешки принципа. Знакът на Лъва представлява огъня, или духа; Телецът – земята, или тялото; Водолеят – въздуха, или разума, а Скорпионът – водата, уподобявана на душата. Знакът на Лъва, както и самият лъв, е силата на нисшата природа, а също и змията на силата, която бидейки насочена нагоре, побеждава. Телецът, или бикът, неизменно е символ на творческата сила. Водолеят – човекът, е носител на светлината, или носещият светлина. Скорпионът често се трансформира в Аквила, в орел..., който се издига едновременно със Скорпиона; тяхната символика е тясно свързана. Скорпионът е „чудовището на тъмата“, което жили до смърт, но заедно с това предпазва и възпроизвежда, символизирайки не само създаването, но и пресъздаването. В това си качество той е Аквила, орелът, птицата на слънцето, която е победила тъмната страна на Скорпиона (противник, който може да увлече човека по-надолу дори от равнището на животните), но която, ако бъде трансформирана в орел на светлината, може да полети по-високо и от боговете“. (The Celestial Ship of the North /Небесният кораб на Севера/, том 1, Е. V. Straiton)

„Окото на бика“ в Телец, великолепната постоянна звезда Алдебаран, е една от причините това съзвездие да се свързва с просветлението. В древността са я наричали пътеводна звезда и Телецът винаги е бил свързван със светлината, а оттук и с Христос, който обявява себе си за Светлина на Света. Светлината, просветлението и звукът (като израз на творческата сила) – това са трите основни идеи, свързани с разглежданото съзвездие. В древен Египет Телецът е бил наричан „тълкувател на божествения глас“, което може да се перифразира в християнската терминология като „Слово, творящо плътта“. Би било интересно (във връзка с влиянието на зодиакалните понятия) да припомним, че фенерът, наречен „биче око“ води своето название от Окото на Бика в Телец, също както и булите – посланията на римския папа, които се възприемат като предаване на гласа Божий (днес това е общоприет термин).

Естествено е да се попита как Телецът, или бикът, е станал носител на светлина? Знаем, че в този знак Луната екзалтира, а Венера управлява. Луната, от езотерична гледна точка, както и сред примитивните земеделски народи, винаги се е приемала като формообразуващ аспект. По този начин Луната е символ на материята и нейното изображение може да се види в много от нашите църкви редом до лика на Дева Мария.

Завършването на работата, предприета в Телец, както и резултатът от влиянието наТелеца, е прослава на материята с последващото просветление чрез нея. Всичко онова, което засега не позволява на Славата, т. е. на душата, и на излъчването, излизащо от Бога вътре във формата, да засияе с пълна сила, е материята, или аспектът на формата. Когато тя се освети, пречисти и одухотвори, тогава Славата и светлината ще могат действително да възсияят и лунният аспект ще може да екзалтира в Телец. Това се извършва чрез влиянието на Венера, символ на земната и на небесната любов, т. е. на духовия стремеж и на телесното желание. Втози смисъл Венера е много подходящ управител на знака. Тя олицетворява преди всичко любовта – твореца на красота, ритъм и единство.

„Бикът и кравата олицетворяват съзиданието, затова Телец и Венера са тясно свързани. Интересно е да си припомним следното: „Бикът, или кравата, са символ на този знак. На небесната карта може да се наблюдава малка група звезди, наречена Плеяди, които се намират точно над плешката на бика. В египетските скулптори и живопис Плеядите се обозначават понякога с фигура на гълъб, разперил криле над биче седло. Както знаем, гълъбът е свещената птица на Венера, и доколкото Плеядите са част от съзвездието Телец, а както ще видим, по своята природа те са „по-телец „ (така да се каже) дори от самия Телец, то гълъбът става особено подходящ символ за тази малка група звезди.“ (Тhe Zodiac: A Life Epitome /Зодиакът: живот в резюме/, Walter H. Sampson, стр. 24)

Темата за секса

От този и от много други цитати, които могат да се приведат, става ясно колко тясно е свързано със секса в неговия нисш и висш аспект това важно съзвездие – Телец. Ето защо в някои книги го наричат „знак на потомството“, както на земното така и на небесното. Както видяхме, силата на знака Телец е в притеглянето, или в съединяването. Той поражда постоянна и устойчива тяга – в символичен и в астрономичен смисъл той привлича. Ние знаем, че в този знак се намират Плеядите, а сред тях е Алкион, наричан Централно Слънце на нашата вселена, около което се върти и нашето слънце, заедно с всичките си планети. Оттук става ясно казаното от Йов: „Можеш ли да вържеш сладкото влияние на Плеядите или да развържеш поясите на Орион?“. Плеядите са символ на душата, около която се върти колелото на живота.

Интересно е отново да открием в Телец тройствеността, която така устойчиво се среща в астрономичната наука и в митологията: Телец символизира формата и притегателната сила на материята; Плеядите представят душата и възобновяващия се цикъл на жизнения опит; а сред тях са седемте Плеяди², като изгубената Плеяда (доколкото се виждат само шест) е символ на скриването на духа, когато душата с помощта на желанието овладява телесна форма. Така идеята за връзката между „Аз-а“ и „не-Аз-а“, чиято цел е висшето разкритие на духа, лежи в основата на всички митологични учения, ръкописи и символи на всички времена. Оттук се заражда и идеята за великата илюзия и заслепение – духът на Бога се завоалира, „изгубва“ и изчезва в привлекателната външна форма и в заслепението, които душата привлича около себе си.

В тази връзка трябва да се помни, че противоположният на Телец знак е Скорпион и тези два знака формират поле с особено тежки усилия за Херкулес, тъй като в първото той се бори с проблема за секса, а във второто преодолява великата илюзия.

Трите свързани с Телец съзвездия са Орион, Еридан и Колар – трите небесни картини, които те формират, прекрасно илюстрират същността на задачата в Телец. Древното име на Орион е „Трима царе“ поради трите красиви звезди, разположени в Пояса на Орион. Тримата царе са трите божествени аспекта – Волята, Любовта и Разумът. Така Орион символизира духа, а самото име „Орион“ означава „поток от светлина“.

Описвайки кръгове по зодиака, ние отново и отново ще откриваме тези, които можем да наречем „духовни прототипи“ на Херкулес. Така Персей, Идващият Принц, който убива Медуза (символа на великата илюзия), се намира в Овен; Орион, чието има означава „светлина“, е разположен в Телец; а в Скорпион се появява и самият Херкулес, тържествуващ и победоносен. След това имаме Стрелец, Носещият лък ездач, който върви право към целта, а в Риби срещаме Царя. Колкото по-внимателно изучаваме книгата на небесните картини, толкова повече осъзнаваме, че пред нас неизменно се очертава символът на нашата божественост, символът на въплътената душа, или историята на материята, която напредва към пречистване и прослава чрез трудната работа на душата.

Второто съзвездие, свързано с този знак, е огромната река от звезди, която тече изпод краката на Орион. Тя се нарича Еридан, или „Река на съдията“, и символизира реката на живота, носеща душите към въплъщение, където те разбират значението на думите „каквото посееш, това ще пожънеш“ и се нагърбват с огромната задача да постигнат спасение. Така, както Орион символизира духовния аспект, Еридан представя аспекта на обличането във форма и ни напомня идеята за въплъщението; в същото време третото съзвездие – Колар – е кочияшът в колесницата, който ни отвежда към нови земи и така символизира душата.

Големият урок, който трябва да се усвои в този знак, е свързан с дълбокото разбиране на закона за притеглянето и с правилното използване на материята и контрола над нея. По този начин материята може (образно казано) да бъде възнесена на небето и да започне да действа по правилния начин, т. е. да стане средство за изява и поле на стремеж за вътрешния Христос, или душата. Затова стремящият се бива изпитван по два начина: първо – за да се провери силата на неговата животинска природа и мотивите, лежащи в основата на нейното използване, и второ – за да се види какво притегляне великата илюзия е способна да окаже върху него. Майа (великата илюзия) и сексът са просто двата аспекта на една и съща сила – силата на притеглянето, с тази разлика, че единият аспект се проявява на физически план, а вторият – в сферата чувствено-емоционалната природа.

По пътя на ученичеството сексът представлява реален проблем, който трябва да бъде преодолян. Разюзданите лични желания и попадането на човека под властта на която и да е част от неговия организъм винаги са много неправилни. Когато умът на мъжа е изцяло зает с мисли за жена (и обратното), когато човек живее главно за да задоволява първичните си потребности; когато той се оказва неспособен да устои на съблазънта към противоположния пол, той се превръща в жертва и попада под контрола на най-нисшата, животинската част от своята природа.

Ако човекът обаче осъзнае своите физически функции като божествено наследство, а качествата си като дадени му за благото на групата (да ги ползва правилно за благото на човечеството), тогава ще се появи нов мотивиращ импулс на човешкото поведение в сферата на секса. Ще видим как изчезва разпуснатостта и свързаните с нея злини – болестите. Ще бъде решен проблемът с раждането на прекаленото много деца и икономическото бреме ще намалее. Чрез правилен контрол над сексуалната си функция и подчиняването й на целта, заради която тя съществува (продължение на човешкия род и осигуряване на човешки тела, чрез които душите да натрупват опит), хората накрая ще се научат правилно да използват секса. Тогава страстта, похотта, робуването на личното удоволствие, болестите и пренаселеността ще изчезнат от нашия свят. Материята вече няма да е подчинена на егоистични желания и отношението между половете ще се управлява от разбирането за божествения замисъл и съвършеното действие.

Съществуват две еднакво погрешни гледни точки по този въпрос. В единия случай става дума за изучаване на практики, които водят до сексуални оргии. Техните инициатори се опитват да облагородят своите действия, наричайки ги „сексуална магия“. Те внушават на своите последователи, че физическият секс разкрива висши духовни възможности и че в момента на съзнателно достигнатия оргазъм човек може да се Докосне до Небесното царство.

Също толкова опасен е и другият подход, който смята брака и всяка форма на полов живот като грях за ученика и настоява, че човек не може да бъде чист (в истински духовен смисъл), ако е женен и има семейство. Няма такова състояние на съзнанието или такива жизнени условия, при които човек да не може да действа като Син Божий. Ако за човека е невъзможно да води живот на ученик и посветен, следвайки при това нормален и уравновесен полов живот с необходимия самоконтрол и разбиране, тогава излиза, че съществува област на човешка изява, в която божествеността е безсилна, а с това аз не мога да се съглася. Няма такава сфера на живота или поле на жизнена изява, няма такова задължение или област за прилагане на физическия апарат, в които душата да не може да играе ролята на доминиращ фактор и да е невъзможно всичко да се прави в името на Божията слава. Човекът трябва да бъде управляван именно от душата, а не от нисшата природа. Мнозина забравят, че някои от най-великите световни посветени са били женени, че Буда е бил семеен и е имал син, при това го е направил когато вече е бил посветен от висок ранг. Те забравят, че Мойсей, Давид-Псалмопееца и много други изтъкнати фигури в света на мистицизма от двете земни полукълба са били женени и са имали деца.

Учениците са представители на различни западни и източни раси, а отношението на отделните населения към секса е много различно. Няма сходство и между стандартите на поведение. Законността и незаконността на отношенията също може да се разбира различно. Отделните епохи и различните цивилизации познават отношения, приемани за законни в една епоха и за незаконни в друга. Едни народи са моногамни, други – полигамни. При някои цивилизации жената е доминиращ фактор, а при други – мъжът. В хода на вековете сред хората е имало извратени индивиди, хомосексуалисти, истински и фалшиви, и днес положението не е по-различно от това преди пет хиляди години, само че сега нещата се изнесени на светло, което само по себе си е правилно. Мнозина обсъждат този проблем, а подрастващите поколения упорито задават въпроса: „А как стоят нещата със секса. Кое е правилно и кое не?“ Как могат те да решат този въпрос, който се обсъжда от векове без особено видими резултати?

Тук е мястото да отбележим, че Минос, царят на Крит, притежавал освен свещен бик още и лабиринт, в който живеел Минотавърът, а лабиринтът винаги е бил символ на великата илюзия. Думата таze (лабиринт) произхожда от староанглийска дума, означаваща „да смутя“, „да объркам“, „да озадача“. Остров Крит с лабиринта и бика е ярък символ на великата илюзия. Той е отделен от континента, а нали илюзията и объркването са характерни за отделния „Аз“, а не за душата върху собствения й план, където груповото благо и всеобщите истини образуват нейното царство. За Херкулес бикът символизира животинското желание, а също и много други аспекти на желания в света на формите, които в своята съвкупност създават великата илюзия. Ученикът, какъвто е и Херкулес, представлява самостойна единица, отделена от континента (символ на групата) и живееща в света на илюзиите (в лабиринта). Бикът на желанията трябва да бъде хванат и укротен. В живота на отделния „Аз“ той трябва да бъде търсен и преследван от едно място към друго, докато не настъпи онзи момент в живота на стремящия се, когато той ще може да постигне онова, което прави Херкулес – да го яхне. Да яздиш върху животно в древните митове е означавало да притежаваш контрол. Бикът не е убит – човекът го е оседлал и го управлява по своя воля.

В човека са заложени такива възможности и способности, които (ако бъдат разкрити и развити) могат да придадат нови сили за борба с посочения проблем. Какво да прави обаче стремящият се, междувременно? Ето няколко конкретни възможности:

1. Обязди бика, укроти го и го управлявай! Нека стремящият се помни, че върху бика трябва да се язди през водата чак до континента, което означава, че решаването на сексуалния проблем ще стане възможно, когато ученикът подчини отделния остров на личния „Аз“ на груповите цели и работа и започне да ръководи живота си според въпроса: „Кое е най-добро за групата, в която участвам?“ Именно по този начин бикът ще бъде отведен до континента.

2. Опирай се на здравия разум! Древното английско значение на израза „здрав смисъл“(commonsense, или буквално „общо чувство“) показва, че той обединява в себе си петте сетива и така формира „общото чувство“, т. е. ума. Нека стремящият се използва своя ум и чрез интелектуално разбиране да укроти и подчини бика на желанието. Ако се използва здравият разум, могат да бъдат избегнати много опасности. В подхода на мнозина стремящи се съществува опасна тенденция към потискане и изкореняване на всякакво сексуално проявление. Физиологически това е постижимо, но опитът на психолозите и учителите показва, че ако върху организма се оказва силен натиск, това може да доведе до нервни или умствени комплекси. Много физически чисти хора имат всъщност нечист ум. Мнозина, които порицават сексуалните отклонения и твърдят, че бракът не е подходящ за учениците, крият такива помисли, че е по-добре да не поглеждаме в тях. Техните умове и начинът, по който тълкуват действията на другите, са толкова неприлични, а склонността им към зли мисли е така силна, че (колкото и страшно да звучи) понякога изглежда за предпочитане те да се бяха подчинявали на желанията на бика, отколкото да продължават упорито да подменят външния грях с вътрешна умствена порочност. Чист ум и чисто сърце, правилно организирано и разумно използвано физическо тяло, зачитане на законите на страната, където го е изпратила съдбата, най-внимателни грижи заблагото на ближните и живот, отдаден на любящо служене – това са идеалите на стремящия се.

3. Правилно разбирай безбрачието! Английската дума за безбрачие (celibacy) означава „един“ и обикновено се употребява в смисъла на въздържане от брачни отношения. Много младежи и девойки, увлечени от духовните си стремежи и силно повлияни от средновековната църква с нейните манастири вярват, че безбрачният живот е необходим и правилен за тях и се учудват, когато в резултат от това се стига до комплекси. Не е ли възможно истинското безбрачие да бъде илюстрирано за нас в думите на Христос, който е казал: „Ако твоето око е едно, цялото ти тяло ще се изпълни със светлина“? Не може ли тук да допуснем, че истинското безбрачие означава отказ на душата да се идентифицира с формата? Защо истинските брачни отношения, символ на които са отношенията на физически план, да не могат да бъдат разбирани като съюз между душата и формата – между положителния духовен аспект и отрицателната майка-материя?

Дайте възможност на душата сама да върви към своята цел, освободете я от подчинението й спрямо материята и тогава животът на физически план неизбежно ще се отличава с правилни възгледи и разумни действия. Нека душата подчини формата, нека я управлява, и тогава формата ясно ще знае своите задължения. Личността ще осъзнае какви отношения трябва да поддържа с другите хора, независимо дали й е отредена съдба на съпруг или съпруга, на баща или майка, на брат или сестра, на приятел или съдружник. Чрез правилното използване на формата и ясното разбиране на целта, чрез правилната оценка на реалността и мъдрото използване на духовната енергия, душата ще действа като контролиращ фактор и цялото тяло ще се изпълни със светлина. Благодарение на контрола, на здравия разум, на правилното разбиране на безбрачието и приемането като свои на груповите цели, ученикът ще се освободи от сексуалната си зависимост. Той ще преуспее, следвайки примера на Херкулес, и ще язди върху бика на желанието към континента, където в Храма на Бога ще го предаде под надзора на Циклопите, които са ранните посветени, имащи по едно око, за което вече говорихме – окото на Шива, или Окото на Бика в съзвездието Телец. Защото самият Херкулес не е монолитен ученик; в своята нисша природа той е бик, а във висшата – подобен на самите Циклопи.

След като бикът на желанията бъде предаден на Циклопите (на еднооките посветени, олицетворяващи душата), ще започнат да се проявяват трите божествени аспекта: Бронт, Стероп и Арг ще пазят свещения бик, а Херкулес, ученикът, повече няма да носи никаква отговорност. Бронт е символ на първия божествен аспект, на Отеца, който говори, т. е. на творящия Звук. Стероп означава мълния, или Светлина, и е вторият аспект – душата. Арг олицетворява вихровото движение, или третия аспект на божествеността, проявен чрез интензивна дейност в живота на физически план. Тези божествени аспекти са управляващият фактор и в момента, в който те получат под свой контрол свещения бик, проблемът на Херкулес е решен.

Ключови думи на Телец³:

„Нека борбата бъде безстрашна“ – Аспект на формата.

„Аз виждам и когато Окото е отворено, всичко е светлина” – Аспект на душата