Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос



страница2/21
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
#287
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Използвани съкращения


ГД

Генерална дирекция

ГИС

Географска информационна система

ДВ

Държавен вестник

ДР

Допълнителни разпоредби

ДЕО

Доклад за екологична оценка

ДЕС

Договор за Европейския съюз

Директива за ОВОС

на Директивата 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

Директива за СЕО

Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда

ДОВОС

Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

ДР

Допълнителни разпоредби

ДФЕС

Договор за функционирането на Европейския съюз

ЕД

Екологичен доклад

ЕК

Европейската комисия

ЕО

Екологична оценка

ЕС

Европейски съюз

ЗБР

Закон за биологичното разнообразие

ЗЗ

Защитена зона (като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии) по чл. 3, ал. 1, т. от ЗБР

ЗООС

Закон за опазване на околната среда

ИАОС

Изпълнителна агенция по околна среда

КО

Компетентен орган

КПКЗ

Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването

МОСВ

Министерство на околната среда и водите

МС

Министерски съвет

Наредба за ЕО

Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми

Наредба за ОВОС

Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда

НДНТ

Най-добри налични техники

ОВОС

Оценка на въздействието върху околната среда

ОП

Оперативна програма

п/п

План/програма

ПМОС

Програма за мониторинг на околната среда

ПМС

Постановление за Министерски съвет

Протокол за СЕО

Протокол за Стратегическа екологична оценка към Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст

РЗИ

Регионална здравна инспекция

РИОСВ

Регионална инспекция по околна среда и води

СЕО

Стратегическа екологична оценка

СЕС

Съд на Европейския съюз

СЗЗ

Специална защитена зона

ТЗ

Техническо задание

ТИО

Територия от интерес за Общността

УОН

Университет на Обединените нации

UNECE

Икономическата комисия за Европа към ООН

UNEP

Програма на ООН за околна среда



ВЪВЕДЕНИЕ


Целта на това практическо ръководство е да предостави на властите, на лицата, занимаващи се с проблемите на околната среда, на НПО и на другите заинтересувани групи сбита информация относно разпоредбите и прилагането на директивите на ЕС за СЕО и ОВОС и българското национално законодателство, с което те са транспонирани.

В настоящето Ръководство е включена съответната информация относно всеки етап от процедурата по СЕО/ОВОС от гледната точка на директивите на ЕС, на тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на релевантното национално законодателство.

Още в самото начало следва да се обърне внимание на факта, че настоящето Ръководство отразява правното положение към момента на разработването му. Следователно на ползвателите му се препоръчва да го четат във връзка с всички изменение на европейско и национално ниво и да проверяват редовно за нова съдебна практика на СЕС и на националния съд.

Ролята на ОВОС и СЕО

Екологичната оценка е процедура, която има за цел да гарантира, че въздействията върху околната среда от вземани решения са отчетени преди да се вземат решенията. Екологичната оценка може да бъде извършена за индивидуални проекти, като например изграждане на язовир, магистрала, летище или завод, на основание на Директивата 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (кодифициран текст), която за краткост се нарича и „Директивата за ОВОС“. Такава оценка може да бъде извършена и за публични планове и програми (п/п) (тази оценка е позната и като „стратегическа екологична оценка“) на основание Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, наричана още „Директивата за СЕО“. Общият принцип на тези две директиви е да се гарантира, че планове, програми или проекти, които е вероятно да окажат значително въздействие върху околната среда, се подлагат на екологична оценка преди одобряването им или преди да бъде издадено разрешение за изпълнението им. Ключов елемент на тези процедури е участието на обществеността.

Директивите относно екологичната оценка имат за цел да осигурят високо ниво на опазване на околната среда, да допринесат за интегрирането на екологичните съображения при подготовката на проекти и на п/п за да се ограничат техните въздействия върху околната среда. Те гарантират участието на обществеността в процеса на вземането на решенията и така подобряват качеството на тези решения. Проектите и п/п, за които се иска съ-финансиране от ЕС (по кохезионната и селскостопанската политика и политиката по рибовъдството), трябва да съответстват на директивите за СЕО и ОВОС за да могат да получат тази финансова помощ. От тази гледна точка тези две директиви са ключов инструмент за постигане на устойчиво развитие.

Процедурата по ОВОС е въведена в България през 1991 г. със Закона за опазване на околната среда. Това е първият закон в тази област, приет в началото на периода на прехода в България. Тази процедура до голяма степен бе в съответствие с Директивата за ОВОС от 1985 г. и установи превенцията като основен принцип на политиката по опазване на околната среда. Първият подзаконов нормативен акт бе Наредба № 1, приета през 1992 г., която допълни разпоредбите на Закона с установяването на подробна процедура по ОВОС. Тази първа наредба бе заменена от друга през 1995 година. През същата година България ратифицира Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (т.нар. „Конвенцията от Еспо“)1, от което последваха няколко изменения на националното законодателство, които отразиха и промените на европейско ниво и подобриха националната процедура.

Процесът на присъединяване на България към ЕС и необходимостта от хармонизиране с европейското законодателство доведоха до приемането на нов Закон за опазване на околната среда2 (ЗООС) през 2002 година. ЗООС, заедно с приетата през 2003 г., Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.), приета с ПМС № 59 от 07.03.2003 г. (обн. ДВ. бр.25 от 18.03.2003 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30.11.2012 г.), наричана по-нататък за краткост „Наредба за ОВОС“, транспонираха изменената Директивата за ОВОС на ЕС. Тези два нормативни акта бе регламентирано кои проекти (които съгласно българското законодателство се наричат „инвестиционни предложения“) следва да бъдат предмет на задължителна ОВОС, бе установена процедура за преценка на необходимостта от ОВОС (screening), отговорностите на националните власти и изискванията относно участието на обществеността в процеса на вземане на решение по ОВОС. Между 2005 и 2012 г. последваха няколко изменения на тези нормативни актове, целящи пълно транспониране на Директивата за ОВОС и по-доброто й прилагане на национално равнище.

Във връзка с прилагането на Националната програма на България за присъединяване към ЕС и стартирането на преговорите по Глава 22 „Околна среда“ през 2001 г., Министерството на околната среда и водите (МОСВ) пое ангажимента за въвеждането и на Директивата за СЕО. В новия ЗООС терминът „ОВОС на планове и програми“ бе заменен с „екологична оценка на планове и програми“ (наричана по-нататък за краткост „ЕО на п/п“). В специална глава на ЗООС се уреждат изискванията към тази оценка, като се обръща особено внимание на разликите между ЕО на п/п и ОВОС на инвестиционни предложения. Правната рамка по ЕО се допълва от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.), приета с ПМС № 139 от 24.06.2004 г. (обн. ДВ. бр. 57 от 02.07.2004 г. посл. изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 30.11.2012 г.), наричана по-нататък за краткост „Наредба за ЕО“. ЗООС и Наредбата за ЕО осигуриха прилагането на Директивата за СЕО, считано от 01.07.2004 година.



Ролята на ОВОС и СЕО за постигане на устойчиво развитие

Устойчивото развитие е ключова концепция, която придобива все по-голямо международно значение. Ограничаването на вредите от въздействията върху околната среда се счита за необходимо, ако се цели устойчиво развитие. Днес тези въздействия са все по-сложни, големи по мащаб и всеобхватни в сравнение със ситуацията от преди около 30 години, когато ОВОС бе въведена за първи път. Затова и ОВОС е все по-важен инструмент при вземането на решения за осъществяване на проекти. Крайпътният камък в този процес бе Докладът „Брунтланд“3 (“Brundtland” Report”) от 1987 г., който дефинира устойчивото развитие като „Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да отнема възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди“ (определение на Брунтланд).

ЕС пое ангажимент за постигане на устойчиво развитие, което е закрепено в Договорите:

Чл. 3(3) от Договора за Европейския съюз (ДЕС):

Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.”

Чл. 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС):

Изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие.”



Българското национално законодателство също така припознава устойчивото развитие като основен принцип на политиката по околна среда (чл. 3, ал. 1 от ЗООС).

Ролята на ОВОС като инструмент за постигане на устойчиво развитие е формално припозната с Постановление 17 от Декларацията от Рио за околната среда и развитието: „Оценката на въздействието върху околната среда като национален инструмент ще се извършва за предлагани дейности, които е вероятно да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда и са предмет на вземане на решение от националните компетентни органи“.

Важно е всички лица, ангажирани с тези въпроси да разберат тези основополагащи принципи и как те стимулират интеграцията между политиката по околна среда и процеса на вземане на решенията и допринасят за устойчивото развитие.

Не на последно място, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на Договорите на ЕС, държавите-членки на ЕС са задължени да предприемат необходимите мерки – общи или специфични, за да гарантират изпълнение на задълженията им, произтичащи от Договорите или от актове на институциите на Съюза4 и да хармонизират националното си законодателство с всяка директива5, включително и с директивите за СЕО и ОВОС, така че те да се прилагат еднакво на територията на целия ЕС.



Каталог: files -> file -> Industry
file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г
file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
Industry -> Първа общи положения ч
file -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите
Industry -> Правителство на Румъния Февруари 2015г. Министерство на транспорта


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница