Предговор към второто издание
ГЛАВА 2 ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКАТА МОТИВАЦИЯ
Изтегляне 5.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЙЕРАРХИЯ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ Физиологични потребности
- Динамика на йерархията иа потребностите
- Потребности от сигурност
- Потребностите от принадлежност и любов
- Потребността от себеактуализация
- Предварителни условия за базовите потребности
- БАЗОВИ ПОЗНАВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ Желанието да знаеш и да разбираш
- ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ Изключения в йерархията на потребностите
- Множествени мотивации на поведението
- Поставяне на животното в центъра или поставяне на човека в центъра
- Ролята на задоволяването
- ЧАСТ 1 ТЕОРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА
| ГЛАВА 2
ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКАТА МОТИВАЦИЯ Настоящата глава представлява опит да се формулира позитивна теория на мотивацията, която да задоволи теоретичните изисквания, изброени в предишната глава, като в същото време съответства на известните клинични и експериментални факти, както и на тези, получени от наблюдение. Но тя произлиза най-пряко от клиничния опит. Тази теория е във функционалистката традиция на Джеймс и Дюи, сляла се е с холизма на Вертхаймер, гещалтпсихологията на Голдщайн и динамизма на Фройд, Фром, Хорни, Райх, Юнг и Адлер. Такава интеграция или синтез може да се нарече холистично-динамична теория. ЙЕРАРХИЯ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ Физиологични потребности Потребностите, които обикновено се вземат като изходна точка за теориите на мотивацията, са т.нар. физиологични подтици. Две насоки на изследвания налагат да ревизираме нашите обичайни представи за тези потребности: първо, развитието на схващането за хомеостазата, и второ, откритието, че апетитът (предпочитаните храни) е доста резултатен индикатор за действителните потребности или липси в тялото. Хомеостазата означава автоматични усилия на тялото да поддържа постоянно, нормално състояние на кръвообращението. Кенън (Cannon, 1939) описва този процес за (1) водното съдържание на кръвта, (2) съдържанието на соли, (3) на захар, (4) на протеин, (5) на мазнини, (в) на калций, (7) на кислород, (8) на постоянно водородно-йонно равнище (киселинно-алкален баланс база) и (9) постоянната температура на кръвта. Очевидно този списък може да се разшири и да включи други минерали, хормоните, витамини и т. н. Янг (Young, 1941,1948) обобщава работата върху апетита и неговата връзка с потребностите на тялото. Ако на тялото му липсва някакъво вещество, индивидът ще бъде склонен (по един несъвършен начин) да развива специфичен апетит или частичен глад за липсващия му хранителен елемент. Следователно изглежда невъзможно, а също и безполезно, да се прави някакъв списък на основните физиологически потребности, защото той би могъл да включва какъвто брой потребности пожелае човек, в зависимост от степента на конкретност на описанието. Не всички физиологични потребности можем да определим като хомеостатични. Дали половото желание, сънливостта, дейността сама по себе си и физическите натоварвания, както и майчинското поведение при животните са хомеостатични все още не е доказано. Освен това списъкът няма да включва различни сетивни удоволствия (вкусове, миризми, гъдел, галене), които вероятно са физиологични, и биха могли да се превърнат в цели на мотивирано поведение. Нито пък знаем как да изтълкуваме факта, че организмът има едновременно склонност към инертност, мързел и минимално усилие, а също така изпитва потребност от дейност, стимулираме и възбуда. В предишната глава посочихме, че физиологичните подбуди или потребности трябва да се смятат по-скоро за изключения, отколкото за типични, защото могат да се изолират и да се локализират соматично. Или, с други думи, те са относително независими едни от други, от други мотивации и от организма като цяло, а в много случаи е възможно да се докаже локализираната, соматична основа на подтика. Това е вярно по-рядко, отколкото обикновено се смята (изключения са умората, сънливостта, майчинските реакции), но е все пак валидно за класическите случаи на глад, секс и жажда. И отново трябва да се посочи, че всяка физиологична потребност и потребителското поведение, свързано с нея, служи като канал за всевъзможни други потребности. Иначе казано, човекът, който смята, че е гладен, може всъщност да търси повече комфорт или зависимост, отколкото витамини или протеини. И обратното, възможно е да се задоволи отчасти потребността глад с други дейности, като пиене на вода или пушене на цигари. С други думи, възможно е тези физиологични нужди да се изолират относително, но не и напълно. Без съмнение физиологичните потребности са най-силните от всички потребности. Това означава конкретно, че при човешките същества, които са лишени в крайна степен от всичко в живота, е най-вероятно основните мотивации да са физиологични, а не някакъви други. Вероятно е човекът, лишен от храна, сигурност, обич и уважение, да бъде гладен много повече за храна, отколкото за каквото и да е друго. Ако всички потребности остават незадоволени, организмът ще бъде доминиран от физиологичните и останалите просто ще престанат да съществуват или ще бъдат изтикани назад. В такъв случай ще е справедливо да характеризираме целия организъм като кажем просто, че е гладен, защото съзнанието е почти напълно обхванато от глада. Всички способности се поставят в служба на задоволяването на глада, организацията им се определя почти изцяло от единствената цел то да се постигне. Рецепторите и ефекторите, интелектът, паметта, навиците - всички те биха могли да се определят като средства, насочени към задоволяването на глада. Качествата, които не допринасят за тази цел, остават потенциални или биват изтикани назад. В критични ситуации поривът да пишеш поезия, желанието да придобиеш автомобил, интересът към американската история, желанието да имаш чифт нови обувки, биват забравени или остават на втори план. За човека, който е крайно и опасно гладен, не съществуват други интереси извън храната. Той сънува храна, помни храна, мисли за храна, вълнува се само от храна, възприема само храна и иска единствено храна. По-фините определящи фактори, които обикновено се сливат с физиологичните подтици при организирането дори на хранене, пиене или полово поведение може да са потиснати до степен, че за момента (но само за момента) можем да говорим за чист глад и поведение с една неоспорима цел - засищане. Друга присъща на човешкия организъм характеристика е, че когато е доминиран от определена потребност, той е склонен да промени цялата си философия за бъдещето. При нашия хронично и много гладен човек утопията може да се определи просто като място, където има много храна. Той е склонен да мисли, че стига да му се гарантира достатъчно храна ще бъде напълно щастлив и няма да желае нищо повече до края на живота си. Има тенденция животът да се определя през призмата на яденето. Всичко останало се дефинира като несъществено. С махване на ръка човекът ще отпъди своводата, обичта, общественото чувство, уважението, философията като безполезни дреболии, тъй като те не успяват да напълнят стомаха. За такъв човек спокойно би могло да се каже, че живее заради единия хляб. Няма как да се отрече истинността на тези неща, но може да се отрече, че са общовалидни. В едно нормално функциониращо, мирно общество, извънредните ситуации почти по правило са редки. Тази всеизвестна истина може да се забрави по две причини. Първо, мишките едва ли имат други мотивации извън физиологичните, а тъй като много от изследователската работа върху мотивациите се върши с тези животни, лесно е картината при тях да се пренесе върху човешките същества. Второ, прекалено често не се осъзнава, че сама по себе си културата е адаптивно средство, една от основните функции, на която е да направи така, че физиологичните извънредни положения да настъпват все по-рядко. В Съединените щати хроничен глад от типа на извънредните ситуации е по-скоро рядък, отколкото нещо обикновено. когато казват «гладен съм», обикновените американски граждани имат апетит, а не изпитват глад. Те могат да изпитат чистия глад на живот и смърт само случайно и само няколко пъти през целия си живот. Очевидно един добър начин да се засегнат висшите мотивации и да се получи едностранно схващане за човешките способности и природа, е организмът да остане крайно и хронично гладен или жаден. Всеки, който се опитва да превърне извънредната картина в типична и би определил човешките цели и желания чрез поведение по време на крайни физиологични лишения, е очевидно сляп за много неща. Абсолютно вярно е, че човеците живеят заради единия хляб, - когато го няма. Но какво става с желанията им, когато има достатъчно хляб, и когато коремите им са хронично пълни? Динамика на йерархията иа потребностите Още щом се появят други (при това по-висши) потребности, те, а не физиологичният глад, завладяват организма. А когато те бъдат задоводени на свой ред, възникват нови (още по-висши) потребности, и т. н. Това имаме предвид, когато казваме, че базовите човешки потребности са организирани в йерархия на относителна сила. Основен извод от изразената по този начин мисъл е, че в теорията на мотивацията задоволяването се превръща в също толкова важно понятие, колкото и лишението, защото освобождава организма от доминацията на относително по-физиологични потребности като по този начин позволява възникването на други, по-социални цели. когато са хронично задоволявани, физиологичните потребности, зследно с техните частични цели, престават да съществуват като активни определящи фактори или организатори на поведението. Сега те съществуват само в потенциален вид, в смисъл, че могат да възникнат отново и да доминират организма, ако задоволяването им бъде осуетено. Но задоволената потребност престава да е потребност. Единствено незадоволени потребности могат да доминират организма и да организират поведението му. Ако гладът бъде задоволен, той престава да играе роля в текущата динамика на индивида. Това заявление правим донякъде с уговорки, поради една хипотеза, която ще бъде разгледана по-пълно по-късно, а именно, че точно онези индивиди, при които определена потребност е била винаги задоволявана, са най-добре подготвени да понасят лишаване от задоволяване на потребността в бъдеще. Освен това тези, които са били лишавани в миналото, ще реагират различно на текущото задоволяване в сравнение с онези, които никога не са били лишавани. Потребности от сигурност В случай, че физиологичните потребности са относително добре задоволени, възниква нова група, която грубо бихме могли да квалифицираме като потребности от сигурност (безопасност, стабилност, зависимост, закрила, отсъствие на страх, тревога и хаос; потребност от структура, ред, закон и ограничения; от сила у покровителя и т. н.). Всичко, което бе казано за физиологичните потребности, е валидно, макар и в по-малка степен, за тези желания. Те по същия начин могат напълно да господстват в организма. Те ще започнат да служат почти като единствени организатори на поведението, ще привлекат в своя служба всички възможности на организма и тогава с право бихме могли да определим целия организъм като механизъм за търсене на сигурност. Също така бихме могли да говорим за рецепторите, ефекторите, интелекта и другите способности като за средства, търсещи преди всичко сигурност. И отново, както при гладния човек, установяваме, че доминиращата цел е силен определящ фактор не само в настоящия светоглед и философия на хората, но също така за техния възглед за бъдещето и за ценностите. Практически всичко останало изглежда по-маловажно от сигурността и закрилата (дори понякога физиологичните потребности, които, вече задоволени, биват подценени). За човек в такаова състояние, стига то да е достатъчно крайно и хронично, може да се каже, че живее само заради едната сигурност. Но потребностите от сигурност на здравите и честити хора в нашата култура са до голяма степен задоволени. Мирното, гладко функциониращо, стабилно, добро общество обикновено кара членовете си да се чувстват в безопасност от диви животни, температурни крайности, престъпления, убийство, хаос, тирания и т. н. Следователно в истинския смисъл на думата при тях потребностите от сигурност престават да са активни мотиватори. Също както ситият човек престава да изпитва глад, намиращият се в безопасност вече не се чувства застрашен. Ако желаем да видим тези потребности пряко и ясно, трябва да се обърнем към невротичните или почти невротичните индивиди, към икономически и социално потиснатите или пък към социалния хаос, революцията, сриването на властта. В тези екстремни условия можем да забележим изявата на потребностите от сигурност само като явления от рода например на общото предпочитание за постоянна и сигурна работа, желанието да имаш спестовен влог и всевъзможни осигуровки (здравна, зъболечебна, за безработица, за инвалидност, за старост). Други, по-широки аспекти на стремежа да се търси безопасност и стабилност в света могат да се открият в много разпространеното предпочитание към известните пред неизвестните неща (Maslow, 1937) или към познатите пред непознатите. Тенденцията да имаш религия или философски възглед за света, който организира вселената и хората в нея в едно доволно стройно, смислено цяло, е също отчасти мотивирана от търсенето на безопасност. Тук можем да включим също науката и философията въобще, като отчасти мотивирани от потребностите от сигурност (по-късно ще видим, че има и други мотивации за научните, философските или религиозните стремежи). Инак потребността от безопасност и сигурност се разглежда като активна и доминираща мобилизираща сила на ресурсите на организма само в случаите на действително извънредно положение като война, болести, природни бедствия, престъпни вълни, дезорганизация на обществото, невроза, мозъчно увреждане, срив на властта или хронически тежки ситуации. Някои невротични зрели хора в нашето общество, които желаят сигурност, са в много отношения като несигурни деца в своето желание за сигурност. Те реагират често на неизвестни психологически опасности в един свят, който се възприема като враждебен, смазващ и застрашителен. Такива хора се държат така, сякаш постоянно е надвиснала катастрофа - те обикновено реагират като на извънредна ситуация. Потребностите им от сигурност често намират специфичен израз в търсене на покровител или на по-силна личност или система, от които могат да зависят. Сякаш детинското им отношение на страх и реакцията на заплаха спрямо един опасен свят са потънали под повърхността и, недокоснати от процесите на съзряване и учене, са готови, дори и сега, да бъдат извикани от всеки стимул, който би накарал едно дете да се почувства застрашено. Хорни (Horney, 1937), по-специално, е анализирала добре за «базовата тревога». Търсенето на сигурност намира най-чиста форма в манийно-натрапливата психоза. Страдащите от манийно-натраплива психоза се опитват отчаяно да подредят и стабилизират света, за да не се появяват неуправляеми, неочаквани или неизвестни опасности. Те се ограждат с всевъзможни церемонии, правила и формули, за да са подготвени за всеки непредвиден случай и за да изключат появата на нови непредвидени случаи. Те успяват да запазят равновесие като избягват всяко неизвестно или непознато нещо и организират ограничения си свят по такъв спретнат, дисциплиниран и подреден начин, че да могат да разчитат на всичко в него. Те се опитват да подредят света така, че да е невъзможно да настъпи нещо неочаквано (опасности). Ако се случи такаова нещо не по тяхна вина, реакцията им е паническа, сякаш неочакваното събитие представлява смъртна опасност. Онова, което можем да наблюдаваме като не особено силно предпочитание в Не всички невротични индивиди се чувстват несигурни. Неврозата мо*е да има в основата си препятстване на потребностите от обич и уважение у личност, която е в общи линии в безопасност. - Бел. авт. здравата личност (напр. към известното), в ненормалните случаи се превръща в необходимост на живот и смърт. Здравословният вкус към новото и неизвестното липсва или пък е минимален при обикновения невротик.
Потребностите от принадлежност и любов Ако физиологичните потребности и потребностите от безопасност са относително добре задоволени, ще възникнат потребностите от любов, привързаност и чувство за принадлежност и целият цикъл, който вече описахме, ще се повтори с този нов център. Потребностите от любов включват даването и получаването на обич. Когато те не са задоволени, човек остро чувства липсата на приятели, съпруг/а или деца. Той жадува за отношения с хора въобще, за място в група или семейство и се стреми с голяма енергия към тази цел. Постигането й ще има за него по-голямо значение от всичко друго на света и той ще е в състояние да забрави дори как някога, когато гладът е стоял преди всичко, любовта е изглеждала нереална, излишна и маловажна. Сега болката от самотата, остракизмът, отхвърлянето, липсата на приятелство и на корени излизат най-отпред. Разполагаме с много малко научна информация за потребността от принадлежност, макар тя да е често срещана тема на романи, автобиографии, поеми и пиеси, а също и на по-новата социологическа литература. От тях знаем най-общо за разрушителните последици върху децата от честото местене; от дезориентацията, от общата свръхмобилност, която се налага от индустриализацията, от това да си без корени или да презираш корените, произхода, групата си, да си откъснат от дом и семейство, приятели и съседи; от това да си преминаващ или новодошъл, а не местен. Все още подценяваме дълбокото значение на махалата, квартала, територията, клана, на своята «кръвна група», класа, банда, на познатите колеги от работата. И до голяма степен сме забравили нашите дълбоки животински склонности да правим стадо, да се струпваме, да се присъединяваме, да принадлежим. Вярвам, че огромното и бързо нарастване на тренинговите групи (Т-групите), групите за личностно израстване и съзнателните общности може отчасти да е мотивирано от този незадоволен глад за контакт, близост и принадлежност. Може би ще възникват подобни обществени явления, предназначени да преодолеят широко разпространените чувства, че си чужденец, на отчуждение и самота, които се засилиха от нарастващата мобилност, от срива на традиционните групирания, от разпръсването на семействата, от пропастта между поколенията и непрекъснатата урбанизация. Прави ми силно впечатление също така, че част от бунтуващите се младежки групи -не зная колко или доколко - са мотивирани от дълбоката жажда за групови чувства, за контакт, за действително единение пред лицето на общ враг, какъвто и да е враг, който може да послужи за образуването на група приятели, само защото представлява външна заплаха. Същото се наблюдава при групи войници, подтикнати към необичайни братски чувства и близост от общата външна опасност, и които, като последица, се държат зследно до края на живота си. За да просъществува и за да е здраво, всяко добро общество трябва по един или друг начин да задоволява тази потребност. В нашето общество най-често намираме, че осуетяването на тази потребност е в сърцевината на лошата адаптация и тежката патология. На любовта и привързаността, както и на възможното им изразяване в сексуалността, се гледа общо взето амбивалентно и те обикновено се ограждат от ограничения и задръжки. На практика Книгата «Териториалният императив» на Ардри (1966 г.) ще ни помогне да осъзнаем всички тези неща. Тя се оказа полезна за мен, защото подчерта като критично важно онова, към което бях безучастен преди и ме принуди да помисля сериозно по въпроса. Може би ще има същия ефект и върху други читатели. - Бел. авт. всички теоретици на психопатологията подчертават, че в основата на неприспособеността стои осуетяването на потребностите от обич. Затова по отношение на потребността от обич са правени много клинични проучвания. За нея знаем може би повече, отколкото за всяка друга потребност извън физиологичните. Съти (Suttie, 1935) е написал великолепен анализ на нашето «табу върху нежността".
Не знаем дали това конкретно желание е общовалидно. Особено съществен днес е ключовият въпрос: Дали хората които са поробени и под иго неизбежно се чувстват недоволни и са бунтовно настроени? На основата на общоизвестни клинични данни бихме могли да приемем, че хората, които са познавали истинската свовода (за която не са заплащали, като са се отказвали от сигурност и безопасност, а по-скоро са изграждали на основата на адекватна сигурност и безопасност) няма с готовност или лекота да позволят да им бъде отнета своводата. Но не знаем с положителност дали това важи за хора, родени в робство. За разглеждане на проблема вж. Фром (1941 г.). - Бел. авт. рално значение се радва на все по-широко признание както сред психоаналитиците, така и сред клиничните психолози.
Хюбрис - от старогръцки - гордост, светотатство, надхвърляне на мярката. - Бел. ред. Този термин, въведен за първи път от Курт Голдщайн (Goldstein, 1939), се използва в настоящия труд в по-конкретен и ограничен смисъл. Той се отнася до желанието на хората за самоосъществяване, а именно, тенденцията да осъществят онова, което потенциално са. Тази тенденция може да се определи като желанието на човека да става все повече онова, което идиосинкратично е, да стане всичко, на което е способен.
Явно, творческото поведение прилича на всяко друго по това, че има много детерминанти. То би могло да се види в присъщо творчески личности, били те задоволени или не, щастливи или нещастни, гладни или сити. Освен това е ясно, че творческата активност би могла да е компенсаторна, подобряваща, или чисто икономическа. Във всеки случай и тук трябва да правим разлика, по един динамичен начин, между самото видимо поведение и различните му мотивации или цели. - Бел. авт. биват бранени, защото без тях задоволяването на базовите потребности е напълно невъзможно, или най-малкото сериозно застрашено.
"Обаче, човешките същества имат истински интерес към света, като действие и очакване. Те извличат дълбоко задоволство когато дръзват да навлязат в този свят. Те не възприемат действителността като заплаха за съществуването. Организмите, и най-вече човешките организми, имат реално чувство за сигурност и безопасност в този свят. Заплахите идват просто от специфични ситуации и лишения. Дори тогава дискомфортът и опасността се изживяват като отминаващи моменти, всеки от тях води до нова сигурност и безопасност в контакт със света" (Шилдер, 1942 г.). - Бел. авт. га сме споменавали за познавателните потребности само между другото. Да придобиваш знания и да систематизираш Вселената, е било считано отчасти за метод за постигане на основна сигурност в света или за израз на себеактуализацията на интелигентния човек. Освен това, своводата да търсиш информация и да се изразяваш са били разглеждани като предпоставки за задоволяване на базовите потребности. Макар и полезни, тези формулировкн не дават категорични отговори на въпросите, свързани с мотивиращата роля на любопитството, ученето, философстването, експериментирането и т. н. В най-добрия случай това са само частични отговори.
Имал съм поне един случай, при който подходящата когнитивна терапия (подновяване на задочно обучение, намиране на работа, която поставя по-големи интелектуални изисквания, прозрение) отстрани симптомите. Виждал съм много интелигентни, благоденстващи и неработещи жени бавно да развиват същите симптоми на интелектуално изтощение. Онези, които последваха препоръките да се потопят в нещо достойно за тях, проявяваха достатъчно често признаци на подобрение или излекуване, за да ми внушат, че познавателните потребности са нещо действително съществуващо. В страните, в които достъпът до новините, информацията и фактите са били прекъснати, както и там, където официалните теории влизат в дълбоко противоречие с очевидните факти, поне някои хора реагират с тотален цинизъм, недоверие към всички ценности, подозрение дори и към очевидното, дълбоко разстройство на обикновените междуличностни отношения, безнадеждност, деморализация, и т. н. Други сякаш реагират в по-пасивна насока със затъпяване, покорство, липса на способности, ограниченост и отсъствие на инициатива. 6. Потребността да знаеш и да разбираш, като че ли се проявява по-силно в ранното и по-късното детство, отколкото в зряла Този синдром е много подобен на онова, което Рибо (1896 г.) и по-късно Мейрсън (1925 г.) наричат ахедония, но приписват на други източници. - Бел. авт. възраст. Освен всичко това тя сякаш е по-скоро спонтанен продукт на съзряването, отколкото на ученето, както и да го определим. Не е необходимо да учим децата да са любопитни. Но пък можем да ги научим да не са любопитни, както става при настаняването в специални заведения. 7. И накрая, удовлетворяването на познавателните импулси е субективно задоволяващо и води до крайно преживяване. Макар този аспект на прозрението и разбирането да е бил пренебрегван в полза на получените резултати, на ученето и т. н., все пак остава вярно, че прозрението е обикновено ярък, щастлив и емоционален миг в живота на всеки човек, може би дори извисен момент в рамките на целия му живот. Преодоляването на препятствия, настъпването на патология при неудовлетворяване, широкото разпространение на явлението (междувидово, междукултурно), вечният (макар и слаб) натиск, необходимостта от задоволяване на тази потребност като предпоставка за най-пълното развитие на човешките възможности, спонтанното проявяване в ранната история на индивида - всичко това показва съществуването на базова познавателна потребност. Такаова постулиране обаче не е достатъчно. След като знаем, ние сме принудени да знаем все повече, по-подробно и «микроскопично» от една страна, а от друга, все по-широко по посока на философия за света, теология и т. н. Някои определят този процес като търсене на смисъл. В такъв случай ще постулираме желание да разбереш, да систематизираш, да организираш, да анализираш, да търсиш връзки и значения, да изградиш система от ценности. След като тези желания бъдат приети за разглеждане, ще видим, че и те се организират в малка йерархия, където желанието да знаеш доминира над желанието да разбереш. Като че ли всички характеристики на йерархията на доминация, която описахме по-горе, се отнасят и до тази. Трябва да се пазим от прекалено лесната тенденция да отделим тези желания от базовите потребности, обсъдени по-горе, т.е. да прокараме рязко противопоставяне между познавателни и волеви потребности. Желанията да знаеш и да разбираш са сами по себе си волеви (т.е. имат характер на стремеж) и са също толкова потребности на личността, колкото базовите потребности, които вече разгледахме. Освен това вече видяхме, че двете йерархии са взаимно свързани, а не строго разграничени и, както ще видим по-долу, са по-скоро синергични, отколкото антагонистични. За по-нататъшно развитие на идеите В този раздел вж. Маслоу, Toward a Psychology of Being («Към психологията на Битието», 1968). Естетически потребности За тях знаем дори по-малко, отколкото за другите, но свидетелствата на историята, на хуманитарните науки на естетите не ни разрешават да отминем тази област. Опитите да се изучи това явление на клинично-персонологична основа с подбрани индивиди, показа най-малкото, че при някои от тях съществува наистина базова естетическа потребност. Те се поболяват (по специални начини) от грозотата и се лекуват от красивата заобикаляща ги среда. Жадуват активно и тяхната жажда може да бъде задоволена само от красота (Maslow, 1967). Това се забелязва почти без изключение у здрави деца. Известно доказателство за съществуването на такъв импулс намираме във всяка култура и във всяка епоха, чак до пещерните хора. Голямата степен на припокриване на волевите и познавателните потребности прави невъзможно рязкото им разграничаване. Потребностите от ред, симетрия, завършеност, довеждане на действието до край, система и структура биха могли да бъдат безразборно приписвани на познавателните, волевите, естетическите или дори на невротичните потребности. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ Изключения в йерархията на потребностите Ако се съди от казаното досега, ще излезе, че нашата йерархия е фиксиран ред, но всъщност тя далеч не е така твърдо установена, както може би съм дал да се разбере. Вярно е, че повечето хора, с които сме работили, изглежда имаха тези потребности в реда, посочен по-горе. Съществуват обаче редица изключения. 1. Има хора, у които самооценката изглежда по-важна от любовта. Това най-често срещано разместване в йерархията произлиза от представата, че човекът, за когото съществува най-голяма вероятност да бъде обичан, трябва да е силен или могъщ, внушаващ респект или страх, самоуверен или агресивен. Затова хора, които са лишени от любов, и я търсят, могат да положат големи усилия да си придадат агресивен, самоуверен вид. Но всъщност те се стремят към висока самооценка и поведенческият израз на това е по-скоро средство за постигане на цел, отколкото цел само по себе си. Те се стремят към самоутвърждаване по-скоро заради любовта, отколкото заради самооценката. 2. Има други, очевидно природно творчески личности, у които импулсът към творчество е сякаш по-важен от всеки друг противоположен детерминиращ фактор. Тяхната творческа същност би могла да се прояви не като себеактуализация, на която е дадена воля след удовлетворяване на базовите потребности, а въпреки липсата на базово задоволяване. З. У някои индивиди равнището на аспирация може да е трайно притъпено или понижено. Това означава, че недоминиращите цели биха могли просто да се загубят и да изчезнат завинаги, като по този начин хората, които са изживели живота си на много ниско равнище (напр. хронично безработни), ще продължават да се чувстват задоволени до края на живота си, стига да имат достатъчно ядене. 4. Така наречената психопатна личност е друг пример за трайна загуба на потребността от обич. Едно от схващанията за тази личностна дисфункция е, че хора, които са били лишени от обич в най-ранните месеци на своя живот, просто са загубили завинаги желанието и способността да я дават и получават (тъй както животните, които не са упражнявали достатъчно своите рефлекси за сучене или кълване, ги загубват скоро след раждането). 5. Друга причина за разместване в йерархията е, че когато дадена потребност е задоволявана в продължение на много време, тя започва да се подценява. Хората, които никога не са изпитвали хроничен глад, са склонни да подценяват неговото въздействие и да гледат на храната като на нещо несъществено. Ако са доминирани от по-висша потребност, тя ще започне да им изглежда по-важна от всичко друго. Тогава става възможно, и наистина се случва, те да се поставят в положение да бъдат лишени от по-основна потребност в името на по-висшата. Бихме могли да очакваме, че след продължително лишаване от по-основната ще настъпи тенденция на преоценка на двете потребности, така че доминиращата ще стане съзнателно доминираща за индивида, който може да се е отрекъл с лека ръка от нея. По този начин човек, който може да се е отказал от определена работа, за да не загуби самоуважението си, а сетне гладува около половин година, би бил готов да приеме да се върне на работата си, дори това да му коства загуба на уважение към себе си. 6. Друго частично обяснение на привидното разместване виждаме във факта, че сме говорили за йерархия на доминацията от гледна точка на съзнателно усещани липси или желания, а не на поведението. Ако се вгледаме в самото поведение, може да останем с погрешно впечатление. Твърдяхме, че когато е лишен и от двете потребности, човекът ще желае по-основната от тях. Това не означава по необходимост, че ще действа, изхождайки от тези желания. Нека подчертаем отново, че съществуват много фактори, определящи поведението извън потребностите и желанията. 7. Може би по-важни от всички тези изключения са свързаните с идеали, висок социален стандарт, възвишени ценности и т. н. С такива ценности хората се превръщат в мъченици: те са готови да се откажат от всичко заради определен идеал или ценност. Тези хора могат да бъдат разбрани поне отчасти с помощта на едно основно понятие (или хипотеза), която бихме могли да наречем повишена поносимост към фрустрация поради начално задоволяване. Хората, чиито базови потребности са били удовлетворявани цял живот и особено в началните години, сякаш развиват изключителна сила да издържат настоящо или бъдещо лишаване от тях просто защото в резултат на основната си задоволеност са придобили силна, здрава структура на характера. Те са силни хора, които са способни да надживеят с лекота несъгласие или противопоставяне, да плуват срещу течението на общественото мнение и да защитят истината, заплащайки висока лична цена. Тъкмо онези, които са обичали и са били обичани и имат много дълбоки приятелства, са в състояние да издържат на омраза, отхвърляне или преследване. Казваме всичко това, въпреки факта, че при едно всеобхватно обсъждане на поносимостта към фрустрация трябва да се вземе предвид и известно количество най-обикновено привикване. Така например има вероятност хората, които са свикнали на относителен глад в продължение на дълго време, поради това да са отчасти способни да издържат на лишаване от храна. Остава да се установи с по-нататъшни изследвания какъв е балансът между тези две тенденции, на привикване, от една страна, и на минало задоволяване, което възпитава сегашната поносимост към фрустрация, от друга. Междувременно бихме могли да приемем, че и двете действат паралелно, тъй като не си противоречат. По отношение на това явление на повишена поносимост към фрустрация изглежда вероятно удовлетворяването на най-важните потребности да става в началните години от живота на човека. Това означава, че хората, които са били сигурни и силни в най-ранните си години, са склонни да остават сигурни и силни и след това, когато са изправени пред някакъва заплаха. Степени на задоволяване Дотук нашата теоретична дискусия може да е оставила впечатлението, че петте групи потребности - физиологични, за сигурност, принадлежност, оценка и себеактуализация - се намират в следната взаимовръзка: ако бъде задоволена едната, възниква другата. Това би довело до погрешната представа, че една потребност трябва да бъде задоволена сто процента, преди да възникне следващата. Всъщност по-вечето нормални членове на нашето общество са отчасти задоволени по отношение на всички свои базови потребности и същевременно са отчасти незадоволени по отношение на всички свои базови потребности. По-реалистично би било да разглеждаме йерархията през призмата на намаляването на процента на задоволяване с изкачването в йерархията на доминацията. Така например, ако използваме за илюстрация произволни числа, то средният гражданин задоволява, да речем 85% от физиологичните си потребности, 70% от потребностите от сигурност, 50% - от любов, 40% - от самооценка и 10% - от себеактуализация. Що се отнася до идеята за възникване на нова потребност след задоволяване на доминиращата, то тази поява не е внезапно, сводообразно явление, а по-скоро постепенно изплуване от нищото. Така например, ако доминиращата потребност А е задоволена само 10%, то потребността Б може въобще да не се проявява. Но когато потребността А бъде задоволена 25%, то би могла да възникне 5% потребност Б, а когато потребността А бъде задоволена 75%, потребността Б би могла да достигне 50%. Несъзнавани потребности Потребностите не са напълно съзнавани или несъзнавани. Общо взето, обаче, при средния човек те са по-често несъзнавани, отколкото съзнавани. Не е необходимо в този момент да правим щателен преглед на огромната маса доказателства, които говорят за ключовото значение на несъзнаваната мотивация. Тези потребности, ко-ито наричаме базови, са най-често и до голяма степен несъзнавани, макар да биха могли с подходящи методи и при опитни хора да станат съзнавани. Културна специфика Настоящата класификация на базовите потребности прави известни опити да отчете относителното единство, което се крие зад повърхностните различия в специфичните желания при една или друга култура. Положително, при определена култура съзнаваното мотивиращо съдържание на индивида ще е абсолютно различно от съзнателното мотивиращо съдържание на индивид в друго общество. Всичкн антрополози знаят от опит обаче, че дори в различни общества хората си приличат много повече, отколкото бихме помислили при първия ни контакт с тях, и че след като ги опознаем по-отблизо, сякаш откриваме все повече и повече общи неща. Тогава осъзнаваме, че най-изненадващите различия са повърхностни, а не основни (напр. в прическите или дрехите, във вкусовете по отношение на храната). Нашата класификация на базовите потребности е отчасти опит да вземем предвид единството, което се крие зад привидното разнообразие на културите. Тя все още няма претенцията да е окончателна или общовалидна за всички култури. Твърдим само, че е относително по-окончателна, по-общовалидна, по-основна от повърхностните съзнавани желания и се доближава повече до общите човешки характеристики. Базовите потребности са по-широко разпространени сред човечеството, отколкото повърхностните желания или поведение. Множествени мотивации на поведението Потребностите не трябва да се разбират като изключителни или единствени определящи фактори на дадени видове поведение. Във всяко поведение, което изглежда физиологично мотивирано, като например яденето, сексуалната игра и т. н., може да се открие пример за това. Клиничните психолози отдавна са установили, че всяко поведение би могло да е канал, по който протичат различни импулси. Или, другояче казано, в повечето случаи поведението е свръхде-терминирано или множествено мотивирано. В сферата на мотивационните определящи фактори всяко поведение обикновено е детерминирано от няколко или от всички базови потребности едновременно, а не само от една. Последното би било по-скоро изключение. Човек може да яде отчасти, за да си напълни стомаха, отчасти за комфорт и облекчаване на други потребности. Човек може да прави любов не само заради чистото сексуално облекчение, но също, за да се увери в своята сексуалност, да се почувства могъщ или да спечели обич. Като илюстрация би могъл (ако не практически, то поне теоретично) да се анализира отделен акт на даден индивид и да се види в него израз на физиологични потребности, на потребностите от сигурност, любов, оценка и себеактуализация. Това контрастира остро с по-наивния тип психология на чертите на характера, при която една черта или мотив обяснява дадено действие - агресивният акт например се проследява до характеровата черта агресивност. Немотивирано поведение Съществува основно различие между изразяващото и насоченото към справяне поведение (функционално усилие, целенасочен стремеж към определена цел). Изразяващото поведение не се опитва да направи каквото и да е, то е просто отражение на личността. Глупавият постъпва глупаво не защото иска или се опитва или пък е мотивиран да го прави, а просто защото е онова, което е. Същото важи и за случая, когато говоря с басов глас, а не с тенор или сопрано. Произволните движения на здравото дете, щастливата жена, която се усмихва, дори когато е сама, пружиниращата походка на здравата жена и изправената й стойка са други примери за експресивно, нефункционално поведение. Също така стилът на почти цялостното поведение, мотивирано и немотивирано, е най-често изразяващ (Allport и Vernon, 1933; Welff, 1943) Тогава можем да се запитаме дали цялото поведение не изразява или отразява структурата на характера? Отговорът е: «Не!» Механичното, привичното, автоматизираното или конвенционалното поведение би могло да е експресивно или не. Същото се отнася до повечето свързани със стимули поведения. И накрая е необходимо да подчертая, че експресивността и целенасочеността на поведението не са взаимно изключващи се категории. Обикновеното поведение представлява и двете. (За по-пълна дискусия вж. глава 6.) Поставяне на животното в центъра или поставяне на човека в центъра Нашата теория изхожда от човешкото същество, а не от някое по-нисше и, предполага се, по-просто животно. Прекалено много от находките при животни са се оказали верни за животните, но не и за човешките същества. Няма никаква причина да започваме изучаването на човешкото поведение с изучаването на животни. Философи и логици, както и учени във всяка от посочените области, са сочили достатъчно често общата слабост на псевдопростотата, която се крие зад тази логика, или по-скоро липса на логика. Да изучаваме първо животни, а после хора, не е по-необходимо, отколкото да изучаваме първо математика, а после теология, психология или биология. Мотивация и патология В смисъла на казаното по-горе, съзнателното мотивиращо съдържание на всекидневието се схваща като относително важно или маловажно в съответствие с това дали е повече или по-малко свързано с базовите цели. желанието за сладолед би могло да е всъщност косвен израз на желанието за любов. Ако е така, то желанието за сладолед може да се превърне в изключително важна мотивация. Ако обаче искаш сладолед просто за да си охладиш устата или като непреднамерена, свързана с апетита реакция, то желанието е относително маловажно. Всекидневните съзнателни желания трябва да се разглеждат като симптоми, като повърхностни индикатори на по-основни потребности. Ако приемем повърхностните желания в тяхната външна стойност, можем да се озовем в състояние на пълно объркване, което не можем да разрешим, тъй като ще боравим със симптоми, а не с онова, което се крие зад тях. Осуетяването на маловажни желания не води до психопатологични резултати, но осуетяването на базови и важни потребности води до такива резултати. Всяка теория за психопатогенезата трябва да се основава на солидна теория за мотивацията. Даден конфликт или фрустрация не е по необходимост патогенен. Той става такъв едва след като застраши или осуети задоволяването на базови потребности или на частични потребности, които са тясно свързани с базовите. Ролята на задоволяването Вече беше посочено няколко пъти, че обикновено нашите потребности възникват едва след като бъдат удовлетворени доминиращите потребности. Задоволяването има важна роля в теорията на мотивацията. Освен това обаче, още щом бъдат удовлетворени, потребностите престават да играят активна детерминираща или организираща роля. Това означава, например, че един базово задоволен човек вече няма потребности от уважение, обич, сигурност и т. н. Единственият смисъл, в който би могло да се каже, че ги има, е в почти метафизичния - задоволеният човек е толкова гладен, колкото в пълната бутилка има празнота. Ако се интересуваме от онова, което в действителност ни мотивира, а не от онова, което ни е мотивирало, ще ни мотивира или би могло да ни мотивира, то тогава удовлетворената потребност не е мотиватор. Трябва да смятаме, че тя на практика не съществува или е изчезнала. Това трябва да се подчертае, защото то или се пренебрегва, или се оспорва във всяка позната ни теория за мотивацията. Напълно здравият, нормален, сполучил човек няма сексуални потребности, не е гладен, няма потребност от сигурност или от любов, престиж или самооценка, освен в отделни моменти на бързо отминаваща заплаха. Ако приемем обратното, би трябвало също така да твърдим, че всеки човек има всички патологични рефлекси (напр. на Бабински), защото ако нервната система бъде увредена, те ще се проявят. Точно такива съображения водят до дръзкня постулат, че човек, възпрян да удовлетвори която и да е базова потребност, може да се разглежда просто като болен или като не напълно човек. Това е аналогично на обявяването за болен на човек, комуто липсват витамини или минерали. Кой ще каже, че липсата на любов е по-маловажна от липсата на витамини? След като знаем за патогенните ефекти на глада за обич, кой ще каже, че се позоваваме на ценностни въпроси по един ненаучен или неоправдан начин повече, отколкото лекарят, който поставя диагноза и лекува пелагра или скорбут. Ако ни е позволена тази употреба, ще кажем просто, че здравите хора са преди всичко мотивирани от своите потребности да разбият и актуализират пълния си потенциал и способности. Ако даден човек има някакъви други базови потребности в някакъв хроничен и активен смисъл, той е просто нездрав, със сигурност също толкова болен, колкото и ако внезапно развие недостиг на сол или на калций. Ако ще използваме по този начин думата «болен», то тогава ще трябва директно да се обърнем към взаимоотношенията човек-общество. Едно ясно следствие от нашето определение ще е, че (1) тъй като дадена личност, която е била лишена от удовлетворяване на базова потребност, трябва да се смята за болна и (2) тъй като такаова неудовлетворяване на базова потребност е станало възможно в края на краищата единствено благодарение на сили извън индивида, тогава (3) болестта у нея трябва да произтича в последна сметка от болест в общество- Рефлекс, предизвикан от прекарване на остър предмет по повърхността на ходилото - от петата към малкия пръст. - Бел. ред. то. В такъв случай доброто или здравото общество може да се определи като общество, което позволява да възникват най-висшите цели във хората, задоволявайки техните базови потребности. Тези постулати изглеждат необикновени или парадоксални, но читателят трябва да знае, че това е само един от парадоксите, на които се натъкваме при ревизията на подхода към по-дълбоките си мотивации. Когато питаме какво искат хората от живота, ние питаме за самата им същност. Функционална автономия По-висшите базови потребности биха могли след дълго задоволяване да станат независими както от своите по-мощни предпоставки, така и от собственото си нормално задоволяване. Така например, зрелият индивид, който е бил удовлетворен с любов в началните години, става по-независим от средния човек по отношение на удовлетворяването на потребностите от безопасност, принадлежност и обич. Силната, здрава, автономна личност е най-способна да понесе липсата на любов и популярност. Но тази сила и здраве в нашето общество обикновено се създават с ранно хронично удовлетворяване на потребностите от безопасност, обич, принадлежност и уважение. С други думи, тези аспекти на човек са станали функционално автономни, т.е. независими от самото удовлетворяване, което ги е създало. Ние предпочитаме да смятаме тази структура на характера за най-важния отделен пример на функционална автономия в психологията. Гордън Олпърт (1960,1961 г.) разшири и генерализира принципа, че средствата за постигане на целта биха могли да се превърнат в окончателни удовлетворености сами по себе си, свързани само исторически с произхода си. Може да стане така, че те да бъдат желани заради самите тях. Това напомняне за огромното значение на обучението и промяната върху мотивационния живот се налага върху всичко, което говорехме преди, като огромна допълнителна сложност. Няма противоречие между двете групи психически принципи. Те са допълват взаимно. Дали според дотук използуваните критерии така възникналите потребности трябва да се разглеждат като истински основни потребности е въпрос на по-нататъшни проучвания. - Бел. авт. ЧАСТ 1 ТЕОРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА Изтегляне 5.42 Mb. Сподели с приятели:
|