Предговор към второто издание
ГЛАВА 3 ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ
Изтегляне 5.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ДАДЕНА БАЗОВА ПОТРЕБНОСТ
- ЗАДОВОЛЯВАНЕТО И ФОРМИРАНЕТО НА ХАРАКТЕРА
- ЗАДОВОЛЯВАНЕ И ПАТОЛОГИЯ
- СЛЕДСТВИЯ ОТ ТЕОРИЯТА ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО
- Нагласи, интереси, вкусове и ценности
- Класификация на личността
- Щастие, радост, задоволство, приповдигнатост и възторг
- Забавление, безцелност и произволно поведение
- Автономия на висшите потребности
- ВЛИЯНИЕ НА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО
| ГЛАВА 3
ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ В тази глава ще разгледаме някои от многото теоретични изводи, до които стигаме от изложения в предишната глава подход към човешката мотивация. Тя би трябвало да послужи като положителна и здрава противотежест на едностранчивото подчертаване на фрустрацията и патологията. Видяхме, че основният принцип на организация в мотивационния живот на човека е подреждането на базовите потребности в йерархия на по-голям или по-малък приоритет или доминантност. Основният динамичен принцип, който й вдъхва живот, е възникването у здравия човек на по-слабо доминиращи потребности при задоволяването на по-силните. Когато не са удовлетворени, физиологичните потребности господстват в организма, принуждавайки всичките му способности да им служат и ги организират така, че да са най-резултатни в тази си служба. Относителното удовлетворяване ги «потопява» и позволява на следващата група в йерархията да изплува, да доминира и организира личността така, че вместо, да речем, да е обсебена от глада, сега да е обсебена от въпроса за сигурността. Принципът е същият за други групи от потребности в йерархията (например обич, уважение и себеактуализация). Освен това, вероятно от време на време се случва по-висшите потребности да изплуват не след задоволяване, а по-скоро след принудително или доброволно лишение, отказ или потискане на по-нисшите потребности и задоволявания (аскетизъм, сублимация, подсилващите ефекти на отхвърлянето, дисциплината, преследването, изолацията и т. н.). Такива явления не противоречат на изложените тук тези, защото никой не твърди, че задоволяването е единственият източник на сила или други желани психични последици. Теорията за задоволяването е очевидно специална, ограничена или частична и не може да има самостоятелно съществуване и валидност. Валидност тя може да постигне единствено когато бъде структурирана поне зследно с (1) теория за фрустрацията, (2) за ученето, (3) за неврозата, (4) за психичното здраве, (5) за ценностите и (в) за дисциплината, волята, отговорността и т. н. В тази глава правим опит да проследим само една от нишкнте през сложната плетеница от психични определители на поведението, субективния живот и структурата на характера. Междувременно, при липсата на по-пълна картина, с удоволствие се съгласяваме, че извън удовлетворяването на базовите потребности има и други определители, че задоволяването може да е необходимо, но със сигурност не е достатъчно, че удовлетворяването и лишението имат както желателни, така и нежелателни последици и че то се различава във важни свои аспекти от задоволяването на невротичните потребности. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ДАДЕНА БАЗОВА ПОТРЕБНОСТ Най-основната последица от засищането на всяка потребност е, че тя потъва и на повърхността изниква нова и по-висша. Другите последици са вторични явления, породени от този фундаментален факт. Примери за вторичните последици са следните: 1. Независимост и известно презрение към предишните неща, набавящи задоволяване и обекти-цели, при нова зависимост от други, които до момента са били пренебрегвани, нежелани или желани само между другото. Тази замяна на стари, доставящи задоволяване неща с нови е свързана с множество третични последици. Така например настъпват промени в интересите. Всички тези твърдения се отнасят единствено до основните потребности. - Бел. авт. Това означава, че някои явления стават интересни за първи път, а старите - скучни, дори отблъскващи. Това е все едно да се каже, че настъпват промени в човешките ценности. Общо взето има тенденция към: (1) надценяване на онова, което задоволява най-силните неудовлетворени потребности, (2) подценяване на онова, което е задоволявало по-слабите, и (3) подценяване или обезценяване на нещата, задоволявали вече удовлетворените потребности (и на силата на тези потребности). Тази промяна в ценностната система включва като взаимозависимо явление реконструкция на философията за бъдещето, за утопията, за рая и ада, за добрия живот и за несъзнаваното състояние на осъществяване на желанията на индивида в една най-общо предвидима насока. С една дума, ние сме склонни да приемем за дадени благата, които вече имаме, особено ако не трябва да работим или да се борим за тях. Храната, сигурността, любовта, възхищението, своводата, които винаги сме имали, от които никога не сме били лишавани, нито сме копнели за тях остават не само незабелязани, но също така биват подценявани, подигравали или унищожавани. Провалът да оцениш собственото си щастие, разбира се, е проява на липса на реализъм и следователно може да се приеме като форма на патология. В повечето случаи тя се лекува много лесно, като просто изживеем съответното лишаване или липса (например болка, глад, нищета, самота, отхвърляне или несправедливост). Това относително пренебрегвано явление на забравяне или подценяване след задоволяването има много голямо потенциално значение и сила. По-нататъшни разработки можете да намерите в главата «За ниското мрънкане, високото мрънкане и метамрънкането», в списанието Eupsychian Management «Еупсихиански мениджмънт" (Maslow, 19656). Иначе не можем да осмислим озадачаващия начин, по който благоденствието (икономическо и психично) прави възможен растежа към по-възвишени равнища на човешката природа, или различните форми на ценностна патология, за която току-що намекнахме и изяснихме подробно във вестникарски заглавия през последните години. Преди време в много от своите трудове Адлер (Adler, 1939, 1964; Ansbacher and Ausbacher, 1956 г.), говореше за «разглезения начин на живот» и вероятно трябва да използваме този термин, за да правим разлика между патогенното и необходимото здравословно задоволяване. 2. Тази промяна на ценностите е свързана и с промени в познавателните способности. Поради новите интереси и ценности на организма в най-общо предвидима насока се променят вниманието, възприятието, ученето, помненето, забравянето, мисленето. 3. Тези интереси, набавящи задоволяване неща и потребности са не само нови, но и в някои отношения по-висши (вж. глава 5). когато потребностите от сигурност бъдат удовлетворени, организмът е свободен да търси любов, независимост, уважение, самоуважение и т. н. Най-лесният метод за освобождаването му от игото на по-нисшите, по-материалните, по-себичните потребности е те да бъдат задоволени. (Разбира се, няма нужда да се казва, че има и други методи.) 4. Задоволяването на всяка една потребност, каквато и да е тя, стига да е истинско (т.е. на базова, а не на невротична или псевдо-потребност), помага да се детерминира формирането на характера (вж. по-долу). Освен това всяко истинско задоволяване на потребност е насочено към усъвършенстването, укрепването и здравото развитие на индивида. С други думи, задоволяването на която и да е базова потребност, дотолкова, доколкото можем да говорим за нея изолирано, е придвижване в здравословна посока и отдалечаване от невротичната. Без съмнение тъкмо в този смисъл Курт Голдщайн казва, че в далечна перспектива всяко конкретно задоволяване на потребност е стъпка към себеактуализация. 5. Конкретното задоволяване на потребност и засищането имат в допълнение тези общи резултати и определени конкретни ad hoc резултати. Така например, при равни други фактори, задоволяването на потребността от сигурност води конкретно до субективно чувство за сигурност, по-спокоен сън, загуба на усещане за опасност, по-голяма дързост и смелост. От латински: за специална цел, специално. - Бел. ред. УЧЕНЕ И ЗАДОВОЛЯВАНЕ Първата последица от изучаването на ефектите на задоволяването на потребности трябва да е нарастващо недоволство от свръхразширената роля на чисто асоциативното учене, която неговите защитници му приписват. Общо взето, явленията на задоволяване (например пълна загуба на апетит след засищаме, промяна в количеството и вида защитни реакции след задоволяването на потребността от сигурност и т. н.) демонстрират: (1) изчезване при по-често повтарящо се упражняване (повторение, употреба или практика) и (2) изчезване при нарастващо възнаграждаване (задоволяване, похвала или стимулиране). Нещо повече, явленията на задоволяване като изложените в края на тази глава не само, че пренебрегват законите на асоциацията, въпреки факта, че са придобити промени в адаптацията, но и както показват изследванията, произволните асоциации не са включени въобще, освен по вторичен път. Следователно всяка дефиниция на ученето ще е непълна, ако поставя ударение само върху промените във връзката между стимули и реакции. Въздействието на задоволяването на потребностите се ограничава почти изцяло до вътрешно подходящите задоволяващи неща. В дългосрочна перспектива не може да има случаен или произволен избор, освен по отношение на не-базови потребности. За зажаднелите за любов има едно-единствено удовлетворение - честна и задоволяваща обич. На зажаднелите за секс, за храна или вода окончателно ще свършат работа само секс, храна или вода. Тук няма да послужат непредвидени съчетания или случайни или произволни съпоставяния. Нито пък сигнали, предупреждения или неща, сходни на нещата, които задоволяват (Murphy, 1947). Само самите набавящи задоволяване неща могат да удовлетворят потребностите. Същността на тази критика на асоциативната, поведенческа теория на ученето е, че тя приема като напълно дадени крайните цели на организма. Тя борави изцяло с манипулирането на средствата за постигането на неопределени цели. За разлика от нея, изложената тук теория за базовите потребности обхваща целите и крайните ценности на организма. Тези цели са естествено и сами по себе си ценни за организма. Следователно той ще направи всичко необходимо за постигането им, дори като научава произволни, неуместни, тривиални или глупави процедури, които експериментаторът може да заложи като единствен начин целите да бъдат достигнати. Такива трикове са, разбира се, нещо, от което можем да се лишим и да отхвърлим (унищожим), когато вече не постигат вътрешно задоволяване (или вът-решноприсъщо подсилване). Тогава изглежда съвършено ясно, че поведенческите и субективни промени, изброени в глава 5, не могат в никакъв случай да бъдат обяснени само със законите на асоциативното учене. Нещо повече, по-вероятно е те да играят само вторична роля. Ако родителят целува детето си често, самият порив изчезва и то се научава да не копнее за целувки (Levy, 1944). Повечето съвременни автори, които пишат за личността, характеристиките, нагласите и вкусовете говорят за тях като за привични съвкупности, придобити в съответствие със законите на асоциативното учене, но сега ми се струва препоръчително да преразгледаме и коригираме тази употреба. Отличителните черти на характера не могат да се разглеждат като изцяло научени, дори в светлината на по-защитимия смисъл на придобиване на прозрение и разбиране («гещалт-учене»). Този по-широк, гещалт-подход към ученето, е все още прекалено ограничен в рационалистичния си акцент върху познаването на вътрешната струк-тура във външния свят, отчасти поради хладното си отношение към откритото от психоанализата. Необходима ни е по-здрава връзка с волевия и афективния процес в човека, отколкото това позволява както асоциативното, така и гещалт-ученето. [Но вж. също така работите на Курт Левин (Lewin, 1935), които без съмнение допринасят за решаването на проблема). Без да се опитваме за момента да разглеждаме в подробности изложения въпрос, предлагаме хипотетично това да бъде наречено характерно учене или вътрешно учене, което взема за свой централен момент промените в структурата на характера, а не на поведението. Сред основните му съставки са: (1) възпитателните въздействия на уникалните (неповтарящи се) и дълбоко лични изживявания, (2) афективните промени, породени от повтарящото се изживяване, (3) волевите промени, предизвикани от преживяванията на задоволяване - Фрустрация, (4) широките промени в нагласите, очакванията или дори философията, предизвикани от някои типове ранни изживявания (Levy, 1938) и (5) конституционално детерминираните вариации в селективната асимилация на всяко преживяване от организма. Такива съображения насочват към по-тясно сближаване на понятията за учене и за формиране на характера, докато в последна сметка, както вярва авторът, за психолозите ще стане по-плодотворно да определят типичното парадигматично учене като промяна в личното развитие, в структурата на характера, или с други думи, като движение към и отвъд себеактуализацията (Maslow, 1969 а, б, в). ЗАДОВОЛЯВАНЕТО И ФОРМИРАНЕТО НА ХАРАКТЕРА Определени априорни съображения свързват тясно задоволяването на потребностите с развитието на някои, може би дори на много, от чертите на характера. Подобна доктрина няма да е нещо повече от логична противоположност на вече докзаната връзка между фрустрацията и психопатологията. Щом е лесно да приемем фрустрацията на базова потребност като определител на враждебността, то ще е също така лесно да приемем противното на фрустрацията (т.е. задоволяването на базови потребности) като априорен фактор за противоположното на враждебността (т.е. дружелюбието). Данните от психоанализата подсказват еднакво силно и едното, и другото. И макар че все още няма изрична теоретична формулировка, психотерапевтичната практика приема нашата хипотеза, поставяйки ударението на скритото вдъхване на увереност, подкрепа, толерантност, одобрение, приемане или в последна сметка на задоволяването на дълбоко залегналите потребности на пациента от сигурност, обич, покровителство, уважение, достойнство и т. н. В особена степен това е вярно за децата, при които жаждата за любов, независимост, сигурност и т. н. често без много колебание се лекуват направо с терапия, която включва заместване и задоволяване чрез засищане на жаждата им съответно за обич, независимост или сигурност. Жалко, че разполагаме с толкова малко експериментален материал. Доколкото го има, обаче, той е впечатляващ, като например експериментите на Леви (Levy, 1934а, б, 1937,1938,1944,1951). Основният модел на тези експерименти е бил да се вземе група животни веднага след раждане (например кученца) и да се подложат съответно на засищане на потребност или частично нейно фрустриране, например на потребността от бозаене. Експерименти от този вид са правени с кълване при пилета, сучене при човешки бебета, с дейност при различни видове животни. Във всички случаи е установено, че напълно удовлетворената потребност е изминавала обичайния си път и сетне, в зависимост от природата си, е изчезвала напълно (например сученето) или пък се е запазила на определено ниско оптимално равнище през останалата част от живота (например дейност). При животните, чиято потребност е била фрустрирана, са се развили различни полупатологични явления, от които нас ни интересува най-много запазването на потребността след момента, когато при нормални условия тя е трябвало да изчезне, и силно нарасналата й активност. Пълното съответствие между задоволяването в детска възраст и формирането на характера на зрелия човек е подсказана най-вече от работата на Леви върху любовта (Levy, 1943,1944). Изглежда абсолютно ясно, че много от чертите, които характеризират здравите зрели хора, са положителни последици от задоволяването в детството на потребността от обич, например способността да се даде независимост на обичания, да се понесе липсата на обич, да се обича без отказ от автономия и т. н. Нека формулираме тази опозиция в теорията колкото се може по ясно и категорично: тя се свежда до това, че когато майката обича детето си, това води у него (поради нейните награди, насърчения, повторения, упражняване и т. н.) до намаляване на силата на потребността от обич в по-късния живот, до по-малка вероятност например от целуване, до по-малко държене за полите й и т. н. Най-добрият начин да научиш едно дете да започне да търси обич във всички посоки и постоянно да копнее за нея е частично да го лишиш от любов (Levy, 1944). Това е още една илюстрация за принципа на функционалната автономия (за нея стана дума по-горе), която е накарала Олпорт да погледне скептично на съвременната теория за ученето. Когато говорят за задоволяването на основните потребности при децата или за експериментирането със свободния избор, учителите по психология неизменно прибягват до теорията, че чертите на характера се заучават. «Ако вдигате детето, когато се събуди от сън, няма ли то да се научи да плаче винаги, когато иска да бъде вдигнато (тъй като възнаграждавате плача)?»; «Ако позволите на детето да яде каквото си иска, няма ли да се разглези?»; «Ако обръщате внимание на лудориите на детето, няма ли то да се научи да се държи глупаво, за да привлича вниманието ви?»; «Ако позволите на детето да прави своето, няма ли то да иска винаги да се налага?» На тези въпроси не може да се отговори само с теориите за ученето. За да завършим картината ще трябва също така да призовем и теориите за задоволяването и за функционалната автономия. Друг тип данни, подкрепящи взаимоотношението между задоволяването на потребности и формирането на характера, намираме в пряко наблюдаемите клинични ефекти от задоволяването. С такива данни разполага всеки, който работи пряко с хора, и може с увереност да се очакват при почти всеки терапевтичен контакт. Най-лесният начин да се убедим в това е да се запознаем с преките и непосредствени ефекти от задоволяването на базовите потребности, като се започне с най-силните. Що се отнася до физиологичните потребности, в нашата култура не гледаме на засищането с храна и вода като на черти от характера, макар при други културни условия да бихме могли да ги приемем за такива. Дори на това равнище обаче разполагаме с някои гранични случаи за нашата теза. Наистина, ако можем да говорим за потребностите от почивка и сън, бихме могли следователно да говорим за тяхното фрустриране и неговите последици (сънливост, изтощение, безсилие, отпуснатост, може би дори мързел, летаргия и т. н.) и за задоволяването им (бодрост, енергия, ентусиазъм и т. н.). Тук имаме непосредствени последици от простото задоволяване на потребностите, които макар да не са приети за черти на характера, поне представляват определен интерес за изучаващия личността. И макар все още да не сме привикнали да мислим така, същото може да се каже за сексуалната потребност, т.е. за категорията на сексуалната мания и нейната противоположност, сексуалното задоволяване, за което все още нямаме приличен речник. Във всеки случай, когато говорим за потребностите от безопасност, стъпваме на много по-здрава почва. Опасението, страхът, ужасът и тревогата, напрежението, нервността и паникьосването са все последици от фрустрирането на потребността от безопасност. Същият тип клинични наблюдения ясно доказват съответното въздействие на удовлетворяването на потребността от безопасност (за която, както обикновено, нямаме подходящ речник) като липса на тревога, липса на нервност, релаксираност, увереност в бъдещето, сигурност, безопасност и т. н. Каквито и думи да използваме, има характерна разлика между индивида, който се чувства в безопасност, и онзи, който живее живота си като шпионин на чужда територия. Това се отнася и до останалите базови емоционални потребности от принадлежност, любов, уважение и самооценка. Удовлетворяването им позволява появата на такива характерни черти като обичливост, самоуважение, самоувереност или сигурност. На крачка от тези непосредствени характерологични последици от задоволяването на потребностите са такива общи черти като доброта, щедрост, алтруизъм, широта (обратното на дребнавост), хладнокръвие, ведрост, щастие, задоволство и т. н. Те са сякаш последици на последиците, странични продукти на общото задоволяване на потребностите, т.е. на общото подобряване на условията на психичния живот, на излишък, изобилие, богатство. Очевидно е, че ученето, както в ограничения, така и в по-широкия смисъл на думата, също играе важна роля в генезиса на тези и други черти на характера. Данните, с които разполагаме днес, не ни позволяват да кажем дали то не е по-мощен определящ фактор и въпросът обикновено се остава настрана като безплоден. И все пак последиците от поставянето на по-голямо ударение върху едното или другото толкова много се различават, че не трябва да изпускаме от очи проблема. Дали възпитанието на характера може да става в класната стая, дали книгите, лекциите, катехизисът и увещанията са най-добрите инструменти, които трябва да се използват, дали проповедите и неделните училища са в състояние да създадат добри човешки същества или по-скоро, дали добрият живот създава добрия човек, дали любовта, топлината, приятелството, уважението и доброто отношение към детето имат по-големи последици за структурата на характера - това са алтернативите, пред които ни изправя придържането към една или друга теория за формирането на характера и за ученето. ЗАДОВОЛЯВАНЕ И ЗДРАВЕ Да речем, че човекът А е прекарал няколко седмици в опасна джунгла, успявайки да оживее и от време на време да намира храна и вода. Човекът Б не само оживява, но разполага с пушка и скрита пещера, входът на която се затваря. В разполага с всичко изброено дотук, плюс още двама души. Г има храна, пушка, придружители, пещера, а освен това там е и най-добрият му приятел. И накрая, Д в същата джунгла разполага с тези неща и освен това е уважаван водач на група. За краткост бихме могли да наречем тези хора съответно просто оцеляващият, намиращият се в безопасност, имащият принадлежност, обичаният и уважаваният. Но това е не само поредица от нарастващо задоволяване на базовите потребности; то е и поредица от нарастващи степени на психично здраве. Ясно е, че при равни други условия, човекът, който е в безопасност, принадлежи и е обичан, ще е и по-здрав (съгласно всяко смислено определение) от онзи, който е в безопасност и принадлежи, но е отхвърлен и не е обичан. А ако, зследно с всичко това, човекът спечели уважение и възхищение и поради това развие самоуважение, тогава той или тя е по-здрав, себеактуализиращ се или изцяло човек. Излиза, че степента на задоволяване на базовите потребности е в положителна корелация със степента на психично здраве. Дали можем да отидем по-нататък и да утвърдим границата на тази корелация, а именно, че пълното удовлетворяване на базовите потребности и идеалното здраве съвпадат? Теорията за задоволяването най-малкото подсказва такава възможност (но вж. Maslow, 1969б). Макар че, разбира се, отговорът на такъв въпрос очаква бъдещи изследвания, дори самото заявяване на такава хипотеза насочва погледа ни към пренебрегнати факти и ни повелява да поставим отново стари въпроси, които не са намерили своя отговор. Така например, трябва да приемем, разбира се, че има и други пътища към здравето. И все пак, когато избираме житейскнте пъ- По-нататък се сочи, че същата последователност от нарастваща степен на удовлетворяване на потребности би могла да се използва като основа за възможна касификция на личностите. Взета като стъпки или равнища на съзряване или личностно израстване по посока самоактуализция в живота на индивида, тя дава схема за една теория за развитието, която в най-общи линии усреднява и върви успоредно със системата за развитие на Фройд и Ериксън (Ериксън, 1959 г.; Фройд, 1920 г.). - Бел. авт. тища на децата си, е справедливо да си зададем въпроса: каква е относителната честота на здравето, основано на задоволяването и на здравето, основано на фрустрация? С други думи, колко често здравето се постига чрез аскетизъм, отказ от базови потребности, дисциплина и чрез закаляване в огъня на фрустрацията, трагедията и нещастието? Тази теория ни изправя също така пред щекотливия въпрос за егоизма: Дали всички потребности са ipso facto себични и егоцентрични? Истина е, че самоактуализацията, крайната потребност е дефинирана от Голдщайн и в тази книга по един във висша степен индивидуалистичен начин и въпреки това, както ще видим в глава 11, емпиричното изучаване на много здрави хора ги показва едновременно, и като крайно индивидуалистични и здравословно егоистични и като крайно състрадателни и алтруистични. Когато постулираме схващането за задоволяването (или основаното на щастие здраве), ние скрито се присъединяваме към онези автори - Голдщайн, Юнг, Адлер, Ангиял, Хорни, Фром, Мей, Бюлер, Роджърс и все повече други - които постулират някакъва тенденция към положителен растеж в организма, която го тласка отвътре към по-пълно развитие. Защото ако приемем, че здравият организъм е парадигматично задоволен по отношение на базовите си потребности и следователно свободен за себеактуализация, и то по този начин приемаме също така, че той се развива отвътре чрез вътрешноприсъщ процес на растеж в смисъла на Бергсон, а не отвън, в поведенческия смисъл на детерминизма на средата. Невротичният организъм е онзи, на когото му липсва задоволяване на базови потребности, а то може да дойде само от други хора. Следователно той е повече зависим от други хора и по-малко автономен и самоопределящ се - повече оформен от характера на средата и по-малко от собствената си вътрешна природа. Естествено, относителната независимост от средата, каквато намираме при здравия човек, не означава липса на общуване между индивида и средата, а само, че при тези контакти целите на индивида и неговата или нейната собствена природа, са първичните определящи фактори, докато средата съдържа преди всичко средствата за осъществяване на целите на себеактуализацията на индивида. Това е истинска психологическа свобода (Riesman, 1950). ЗАДОВОЛЯВАНЕ И ПАТОЛОГИЯ През последните години животът наистина ни научи нещо за патологията на материалното (свързаното с нисшите потребности) изобилие, за резултати от рода на скука, егоизъм, чувство за елитарност и за «заслужено» превъзходство, фиксиране на ниско равнище на зрялост, разрушаване на чувството за общност. Очевидно да живеещ живот на равнището на материалните или по-нисшите потребности само по себе си не удовлетворява задълго. Но сега сме изправени пред нова възможност за патология на психичното изобилие - страданието, дължащо се (видимо) на последиците от това да те обичат и да се грижат предано за теб, да те обожават, да ти се възхищават, да ти ръкопляскат и да те слушат като се самообезличават, да се намираш в центъра на сцената, да имаш верни слуги, да се изпълнява всяко твое желание тук и сега, дори да бъдеш обект на саможертва и самоотричане. Вярно е, че ние просто не знаем много за тези нови явления и определено не в някакъв развит научен смисъл. Имаме само силни подозрения, широко разпространени клинични впечатления, бавно затвърдяващото се мнение на детските психолози и възпитатели, че само и единствено задоволяването на базовите потребности не е достатъчно, а детето има нужда от някакъв опит със строгост, твърдост, фрустрация, дисциплина и ограничения. Или, казано по друг начин, че е по-добре задоволяването на базовите потребности да се дефинира по-внимателно, защото то лесно се подхлъзва по посока на неовладяно угаждане, самоотричане, пълна свободия, свръх-покровителство и подлизурство. Най-малкото любовта и уважението към детето трябва да се интегрират с любов и уважение към себе си като към родител и към зрелите хора въобще. Децата са определено хора, но те не са опитни хора. От тях трябва да се очаква да са неразумни по отношение на много неща и определено глупави по отношение на други. Породената от задоволяване патология би могла да се окаже също част от нещо, което бихме нарекли метапатология, или отсъствие на ценности, липса на смисъл или осъществяване в живота. Мнозина хуманистични и екзистенциални психолози обаче вярват, определено без да разполагат с достатъчно данни, че задоволяването на базовите потребности не решава автоматично проблема за идентичността, ценностната система, призванието в живота, смисъла на живота. За някои поне, особено за младите хора, това са отделни и допълнителни задачи в живота, извън задоволяването на базовите потребности. И накрая, нека споменем отново недобре разбирания факт, че изглежда човешките същества почти никга не са трайно задоволени или доволни и - нещо, кето е дълбоко свързано с това, че хората са сконни да свикват с благата, да ги забравят, да ги вземат за дадени, дори да престават да ги ценят. За много хора - не знаем за колко -дори най-висшите удоволствия могат да загубят вкус и свежест (Wilson, 1969) и може да е необходимо да изживеят тяхната загуба, за да са в състояние да ги оценят наново. СЛЕДСТВИЯ ОТ ТЕОРИЯТА ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО Следва изброяване на най-важните хипотези, подсказани от теорията за задоволяването. Други са посочени в следващия раздел. Психотерапия Вероятно може да се твърди, че задоволяването на базовите потребности е първично в динамикта на действителното излекуване или подобряване на състоянието. Със сигурност трябва да се признае, че то най-малкото е един такъв фактор и то особено важен, защото досега е бил пренебрегван. Тази теза ще бъде разгледана по-пълно в глава 9. Нагласи, интереси, вкусове и ценности Дадени бяха няколко примера за това как интересите се определят от задоволяването и фрустрирането на потребностите (вж. също Maier, 1949). Възможно е също да се отиде много по-далеч, като в последна сметка обезателно се включи обсъждане на морала, ценностите и етикета, доколкото те са нещо повече от етикет, маниери, бит и други местни социални навици. Текущата мода е да се отнасяме към нагласите, вкусовете, интересите и дори ценностите от всякакъв вид така, сякш те нямат други определящи фактри, освен местното културно асоциативно учене, т.е. сякаш те се определят изцяло от произволни сили на средата. Видяхме обаче, че трябва да се обърнем и към вътрешните изисквания и ефекти от задоволяването на потребностите на организма. Класификация на личността Ако мислим за задоволяването на йерархията от базови емоционални потребности като за непрекъсната права линия, се сдобиваме с полезен (макар и несъвършен) инструмент за класифициране на типовете личност. Ако организмът на повечето хора има сходни потребности, то всеки човек може да бъде сравнен с който и да е друг по степента, до която са задоволени те. Този принцип е холистичен или организми-чен, защото класифицира цялостни личности в една последователност, а не части или аспекти на личности в множество несвързани последователности. Скука и интерес Какво е в края на краищата скуката, ако не свръхзадоволяване? И въпреки това и тук бихме могли да открием нерешени и несхванати проблеми. Защо повтарящият се контакт с картина А, приятел А, музика А води до скука, докато при същия брой контакти с картина Б, приятел Б, музика Б се стига до нарастващ интерес и повишено удоволствие? Щастие, радост, задоволство, приповдигнатост и възторг Каква роля играе задоволяването за пораждането на положителни емоции? Хората, които изучават емоцията, са се ограничавали прекалено дълго в изследванията си до афективните резултати от фрустрацията. Социални ефекти В следващия раздел са изброени различни начини, по които задоволяването сякаш води до добри социални резултати. С други думи, предлагаме като теза за по-нататъшно проучване, че (при равни други условия, като оставим настрана някои озадачаващи изключения и като за момент пренебрегнем желателните ефекти на лишенията и дисциплината) задоволяването на базовите потребности усъвършенства индивида не само от гледна точка на структурата на характера, но също така като гражданин на национално и международно равнище и по отношение на преките взаимоотношения. Възможните следствия за политическата, икономическата, образователната, историческата и социологическата теория са едновременно огромни и очевидни (Aronoff, 1967; Davies, 1963; Myerson, 1925;Wootton, 1967). Равнище на фрустрация В известен смисъл, колкото и парадоксално да изглежда, задоволяването на потребности е определящ фактор за фрустрацията на потребности. Така е, защото по-висшите потребности няма да изплуват в съзнанието, докато по-нисшите, по-силните не бъдат удовлетворени. И в известен смисъл, докато не съществуват съзнателно, те не могат да създадат чувство за фрустрация. Просто оцеляващата личност няма да се тревожи особено за по-висшите неща в живота, за изучаването на геометрията, правото на глас, гражданската гордост, уважението; преди всичко тя ще е загрижена за по-основни блага. Нужно е определено задоволяване на по-нисшите потребности, за да се издигне индивидът до достатъчна степен на цивилизованост, за да се почувства фрустриране заради по-широките личностни, социални и интелектуални въпроси. Като последица бихме могли да признаем, че макар някои хора да са осъдени да желаят онова, което нямат, ще е полезно да се работи за по-голямото задоволяване на всички. По този начин се научаваме едновременно да не очакваме чудеса от всяка отделна социална реформа (например право на глас за жените, безплатно образование, тайно гласуване, профсъюзи, добри жилища, преки първични избори) и въпреки това, да не подценяваме реалността на бавния напредък. Ако един човек трябва да се чувства фрустриран или разтревожен, за обществото е по-добре той или тя да е загрижен/а за прекратяването на войната, а не за това да се стопли или нахрани. Очевидно повдигането на равнището на фрустрация (ако можем да говорим за фрустрация на по-високо и по-ниско равнище) има не само лични, но и социални последици. Приблизително същото би могло да се каже за равнището на вината и срама. Забавление, безцелност и произволно поведение Отдавна отбелязана от философи, художници и поети, цялата тази област на поведение е останала по някакъв странен начин пренебрегната от учените-психолози. Възможно е това да се дължи на общоприетата догма, че всяко поведение е мотивирано. Без да се опитвам сега да оспорвам тази (по мнението на автора) грешка, едва ли може да се оспори наблюдението, че непосредствено след засищането, организмът си позволява да се откаже от принудата, напрежението, настойчивостта и необходимостта, като в замяна на това безделничи, мързелува и се отпуска, разтакава се, пасивен е, наслаждава се на слънцето, украсява, декорира, лъска тенджерите и тиганите, играе и се забавлява, наблюдава несъществени неща, небрежен и безцелен е, учи по-скоро случайно, отколкото целенасочено; с една дума, се оставя да бъде (относително) немотивиран. Задоволяването на потребностите позволява да възникне немотивирано поведение (Вж. глава 6, където въпросът е разгледан по-пълно). Автономия на висшите потребности Макар общо взето да е вярно, че след задоволяването на по-нисшите преминаваме към по-висшите равнища на потребности, все пак остава едно наблюдавано явление - че веднъж след като се постигнат, тези по-високи равнища, както и ценностите и вкусовете, които ги съпровождат, могат да станат автономни, да не зависят повече от задоволяването на по-нисшите. Такива хора могат дори да презират и да отблъскват задоволяването им, направило възможно техния «по-възвишен» живот в почти същия дух, в който третото поколение богаташи започват да се срамуват от първото или образованите деца на имигранти могат да се срамуват от своите по-прости родители. ВЛИЯНИЕ НА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО Следва частичен списък на явления, които се определят до голяма степен от задоволяването на базовите потребности. А. Волево-емоционални 1. Усещане за физическо засищане и пресищане по отношение на храна, секс, сън и т. н. и като странични продукти - добруване, здраве, енергия, еуфория, физическо задоволство. 2. Чувство за сигурност, мир, безопасност, защитеност, липса на опасност и заплаха. 3. Чувство за принадлежност, че си един от група, за идентифициране с целите и победите на групата, чувството, че си приет или имаш свое място, че си «у дома». 4. Чувството, че обичаш и те обичат, че си достоен за любов, любовната идентификция. 5. Чувството, че можеш да разчиташ на себе си, на самоуважение, на собствено достойнство, увереност, вяра в себе си; за даровитост, постижение, компетентност, успех, сила на егото, чувството че си достоен за уважение, престиж, лидерство, независимост. 6. Чувства на себеактуализация, себеосъществяване, себереализация, на все по-пълно развитие и съзряване на собствените ресурси и потенциал и последващото чувство на растеж, зрялост, здраве и автономия. 7. Задоволено любопитство, чувството, че научаваш и знаеш все повече и повече. 8. Задоволено разбиране, все по-голямо философско удовлетворение; придвижване към все по-широка и всеобхватна единна философия или религия; нарастващо възприемане на връзки и взаимоотношения; благоговение; ценностен ангажимент. 9. Задоволена потребност от красота, вълнение, чувствен шок, радост, екстаз, чувство за симетрия, справедливост, съответствие или съвършенство. 10. Възникване на по-висши потребности. 11. Временна или продължителна зависимост и независимост от различни набавящи задоволяване неща; нарастваща независимост от по-нисшите потребности и нещата, осигуряващи задоволяването им и презрение към тях. 12. Отвращение и апетит. 13. Досада и интерес. 14. Усъвършенстване на ценностите, формиране на вкус, по-добър подбор. 15. По-голяма възможност и интензивност на приятната възбуда, щастието, радостта, удоволствието, задоволството, спокойствието, блаженството, възторга; по-богат и по-положителен емоционален живот. 16. По-често достигане до екстаз, върхови изживявания, оргазмени емоции, екзалтация и мистичен опит. 17. Промени в равнището на аспирациите. 18. Промени в равнището на фрустрацията. 19. Придвижване към метамотивацията и ценностите на Битието (Maslow,1964а).
1. По-проницателно, по-резултатно, по-реалистично познание от всички типове; по-добра проверка на реалността. 2. Подобрени интуитивни способности; по-успешни хрумвания. 3. Мистични изживявания с просветления и прозрения. 4. По-силно съсредоточаване върху реалността, обекта и проблема; по-малко проектиране и центриране в егото; повече трансперсонално и трансчовешко познание. 5. Усъвършенстване на светогледа и философията (в смисъл че хората стават по-истинни, по-реалистични, по-малко деструктивни за себе си и другите, по-всеобхватни, по-интегрирани и холистични и т. н.). 6. Повече творчество, повече изкуство, поезия, музика, мъдрост, наука. 7. По-малко скована роботоподобна конвенционалност, по-малко стереотипизиране, натрапливо категоризиране (вж. глава 17); по-добро възприемане на индивидуалната уникалност през призмата на създадени от човека категории и рубрики; по-малко дихотомизиране. 8. Повече от по-основните, от по-дълбоките нагласи (демократизъм, фундаментално уважение към всички човешки същества, любов към другите, любов и уважение към хората от различна възраст, пол и раса). 9. По-малко предпочитание и потребност от познатото, особено във важните неща; по-малко страх от новото и непознатото. 10. По-голяма възможност за случайно и латентно учене. 11. По-малка потребност от простота; по-голямо удоволствие от сложното. В. Черти на характера 1. Повече спокойствие, хладнокръвие, ведрост, покой на съзнанието (противното на напрежение, нервност, нещастие, чувство за злочестина). 2. Доброта, мекота, съчувствие, липса на себичност (обратното на жестокост). 3. Здравословно великодушие. 4. Широта (обратното на дребнавост, стиснатост, тесногръдие). 5. Самоувереност, самоуважение, висока самооценка, увереност, вяра в себе си. 6. Чувство за безопасност, мир, липса на опасност. 7. Дружелюбие (противоположното на заложена в характера враждебност). 8. По-голяма поносимост на фрустрация. 9. Поносимост, интерес и одобрение на индивидуалните различия и следователно загуба на предразсъдъци и обща враждебност (но не и загуба на преценка); по-силно чувство за родството между хората, другарство, братска любов, уважение към другите. 10. Повече кураж; по-малко страх. 11. Психично здраве и всички негови странични продукти; избягване на неврозата, психопатната личност и може би психозата. 12. По-дълбока демократичност (реалистично и без страх зачитане на другите, които са достойни за това). 13. Релаксация; по-малко напрежение. 14. Повече честност, истинност и откровеност; по-малко увъртания, по-малко фалш. 15. По-силна воля; по-голямо удоволствие от отговорността. Г. Междуличностни 1. По-добър гражданин, съсед, родител, приятел, любим. 2. Политическо, икономическо, религиозно, образователно израстване и откритост. 3. уважение към децата, наемните работници, малцинствата и други групи с по-малка власт. 4. Повече демократичност, по-малко авторитарност. 5. По-малко непредизвикана враждебност и повече дружелюбие, интерес към другите, по-лесно отъждествяване с останалите. 6. По-добър съдник на хората, по-верен в избора (както например при избора на приятели, любими, лидери). 7. По-приятна личност, по-привлекателна; по-красива. 8. По-добър психотерапевт.
1. Променена представа за небето, ада, утопията, добрия живот, успеха и провала и т. н. 2. Придвижване към по-висши ценности, към по-възвишен «духовен живот». 3. Промени във всички аспекти на експресивното поведение (напр. усмивка, смях, израз на лицето, маниери, походка, почерк); придвижване към по-експресивно и по-малко насочено към справяне поведение. 4. Енергийни промени, отпуснатост, сън, покой, почивка, бодрост. 5. Надежда, интерес към бъдещето (за разлика от загуба на дух, апатия, ахедония). 6. Промени в съновния и във фантазния живот, в ранните спомени (Allport, 1959). 7. Промени в (основаните на характера) морал, етика, ценности. 8. Отдалечаване от начин на живот, свързан с игрите «печеля-губя», «съперничество», «всичко или нищо».
Изтегляне 5.42 Mb. Сподели с приятели:
|