Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова


ЕТЮДИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОСНОВНИ ЕМОЦИИ



страница13/18
Дата17.12.2017
Размер1.52 Mb.
#36967
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

ЕТЮДИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОСНОВНИ ЕМОЦИИ


Етюдите от този раздел могат да бъдат полезни за деца със задръжки в психическото развитие, аутични, с невротични реакции и състояния, емоционално разстроени, страдащи от слабо прогредиентна шизофрения, от епилепсия и от други психични заболявания, а така също и за деца с бедна изразителна моторика.

Общата цел на тези етюди е развитието на способностите за разбиране на емоционалното състояние на другия човек и умението адекватно да се изразява своето, както и корекция на емоционалната сфера на детето.



Забележка: Съдържанието на етюда не се чете пред децата, а предложената в етюда ситуация емоционално се преразказва – това е само основата за създаването на множество варианти по зададената тема, като се отчитат емоционалните особености и проблеми на всяко дете или група.

Етюди за изразяване на внимание, интерес и съсредоточаване

79. Кучето души (за деца 6 – 7 г.)

Ловджийското куче забелязва дивеч и веднага застива в напрегната поза. Муцуната му е издадена напред, ушите са нащрек, очите втренчено наблюдават плячката, а носът безшумно поглъща приятния и дразнещ мирис.
80. Лисицата подслушва (за деца 3 – 4 г.)

Лисицата стои до прозореца на къщичката, в която живеят котката с петела и подслушва за какво си говорят.

Изразителни движения. Главата е наклонена встрани (слуша, наострила ухо), погледът и е насочен в другата посока, устата и е полуотворена.

Поза. Крачето е поставено напред, тялото е леко наклонено в същата посока.
81. Какво става там? (за деца 5 – 6 г.)

Момчета са застанали в тесен кръг и нещо правят, навели глави. На няколко крачки от тях спира момиче. «Какво става там?» – си мисли тя, но не решава да се приближи.

Изразителни движения. Главата е обърната към посоката на ставащото действие, погледът е внимателен.

Поза. Единият крак е напред, на него е и тежестта на тялото, едната ръка се плъзга по бедрото, другата е отпусната край тялото.
82. Щурче (за деца 4 – 5 г.)

Момичето се разхожда в градината и изведнъж забелязва голямо зелено щурче. Започва да се приближава до него. Щом протяга ръка, за да го похлупи с длан, то скок – и вече е на друго място. Звучи музика от Ан. Александров «Щурче».

Изразителни движения. Шията е изпъната напред, внимателен поглед, тялото леко наклонено напред, детето стъпва на пръсти.
83. Любопитният (за деца 6 – 7 г.)

По улицата върви мъж, в ръката – спортна чанта, от която се подава нещо. Момчето забелязва това и изпитва силно любопитство какво има в сака. Мъжът крачи с големи крачки и не вижда момчето. Но момчето се доближава плътно до него, ту подтичва от едната страна, ту протяга шията, поглежда в полуотворения сак. Изведнъж мъжът спира, оставя сака на земята и отива до телефонната будка. Момчето прикляка до сака, леко отваря ципа и поглежда вътре. Там има две обикновени ракети. Разочаровано, момчето махва с ръка и без да бърза тръгва за дома.
84. Съсредоточеност (за деца 7 – 8 г.)

Командирът седи на масата и внимателно изучава картата. Обмисля план за настъпление срещу врага.

Изразителни движения. С лакъта на лявата ръка детето се опира на масата и поддържа главата си, като я накланя наляво; с показалеца на дясната си ръка сочи нещо по въображаемата карта.

Мимика. Леко притворени очи, долната устна – прехапана.
85. Размисъл (за деца 6 – 7 г.)

Момчето събира гъби в гората и се загубва. Най-после намира правилния път. Но накъде да върви?

В това време звучи музика от Д. Лвов-Компанейц «Размисъл».



Изразителни движения. Детето стои, с ръце на гърдите или едната ръка на гърдите поддържа другата, на която се опира брадичката.

Етюди за изразяване на учудване

86. Учудване (за деца 4 – 5 г.)

Момчето се учудва: вижда как фокусникът поставя в празен куфар котка и затваря куфара. Когато го отваря, там няма котка… От куфара изскача куче.

Мимика: Устата отворени, веждите и горните клепачи повдигнати.
87. Кръгли очи (за деца 6 – 7 г.)

Веднъж първокласникът Артур наблюдавал чудна сценка и по този повод написал разказ: «Излязох от училището. Завих зад входа и видях, че един парцал се движи. Вдигнах го и видях, че под него има котенце.»

Водещият предлага на децата да покажат, какви са били очите на момчето, когато е видяло, че това е жив парцал.


88. Ватманът се учуди (за деца 8-9 г.)

Водещият чете откъс от стихотворение на С. Маршак «Разсеяният от улица Басейна».

Веднъж той във трамвая

на спирката решил да слезе.

Нали е глупав и нехаен –

бърбори на кондуктора изплезен:

Вагоноуважаемий,

дълбокоуважаемий,

вагоноуважаемий,

дълбокоуважаемий,

Налага се да спрете,

ще слизам тука аз.

Веднага спирката да доведете!

Зачуди му се ватманът.

За миг трамваят спря.

Какъв чудак разсеян

от улица Басейна!

Избира се след това дете за ролята на ватман. Към него със странната молба се обръща разсеяният човек от улица Басейна.

Поза. Детето гледа към говорещия, ръцете безпомощно се отпускат или едната ръка прикрива устата, като че ли да сдържи учудването си.

Мимика. Веждите и горните клепачи са повдигнати.

Етюди за изразяване на удоволствие и радост

89. Златните капчици (за деца 4 – 5 г.)

Вали топъл дъжд. В локвите се появяват мехурчета. Иззад облаците се показва слънцето. Дъждът изглежда златен.

Детето подлага лицето си на златните капчици дъжд. Приятен летен дъжд. По време на етюда звучи музика от Д. Христов «Златни капчици».



Изразителни движения. Главата отметната, устата полуотворена, очите затворени, мускулите на лицето отпуснати, раменете също.


90. Цвете (за деца 4 – 5 г.)

Топъл лъч се спуска върху земята и стопля посятото в земята семенце. От семенцето се показва кълн. От кълна израства прекрасно цвете. Разнежва се цветето от слънцето, грее на топлината и светлината всяко от своите листенца, следейки с главичката си слънцето.

Изразителни движения. Прикляква се на двата крака, отпускат се главата и ръцете; повдига се главата, изправя се тялото, ръцете се вдигат встрани – цветето разцъфва; главата леко се отмята назад, тялото бавно се завърта, следейки слънцето.

Мимика. Очите са полузатворени: усмивка, мускулите на лицето са отпуснати.
91. Лаcка (за деца 4 – 5 г.)

Момчето с усмивка прегръща и гали пухкаво котенце. Котето затваря очи от удоволствие, мърка и изразява своето задоволство към момчето като потърква с главичката си ръката му.

Звучи музика от А. Холминов «Ласкавото котенце».


92. Вкусните бонбони (за деца 3 – 4 г.)

В ръцете на момиченцето има въображаем пакет или кутия с бонбони. Тя подава пакетчето или кутията към всяко дете поред. Те си вземат по един бонбон и благодарят, след това развиват хартийката и слагат бонбона в устата си. По лицата им личи, че бонбонът е вкусен.

Звучи музика от Т. Касерн «Медените бонбони».



Мимика. Имитира се дъвчене, усмивка.
93. Мечетата оздравяха (за деца 4 – 5 г.)

Разболяха се мечетата Тим и Том. Дойде докторът. Излекува мечетата и на тях им стана много добре. Не ги болят вече коремчетата.

Изразителни движения. В седнало положение, краката разтворени, тялото леко отметнато назад, брадичката леко повдигната, усмивка.
94. Първият сняг (за деца 4 – 5 г.)

Много дни валя ситен хладен дъжд. Духаше противен вятър. В градината беше тъжно и кално. Момчето не го пускаха на улицата.

И днес момчето се събуди с мисълта, че няма да се разходи по улицата. Приближи се до прозореца и замря от приятно учудване. Всичко беше покрито с бял сняг!

Вън погледнах призори –

В сняг облечен дворът ни блести.

Втурнах се, отворих аз вратите –

не повярвах на очите.

Що за зимни небеса!

Бели, бели чудеса…

Няма облак над главата –

той е вече под краката.

(А. Гунули)

В градината вече е чисто и просторно. Ще отида да се разходя. По-бързо, по-бързо да се обличам!



Изразителни движения. Главата е отметната назад, веждите са повдигнати, детто върви усмихнато.
95. Жар-птица (за деца 6 – 7 г.)

В царската градина растяла ябълка със златни ябълки. Започнала Жар-птица да долита до дървото и да кълве ябълките. Царят заповядал на синовете си да пазят ябълковото дърво. На третата нощ трябвало да пази Иван-царевич. Скрил се той под дървото и зачакал… В полунощ долетяла Жар-птица и кацнала на дървото. Иван-царевич запленен гледал Жар-птицата. Тя цялата била от злато, очите ѝ били стъклени, перата ѝ сияели така, че в градината станало светло, сякаш е ден. Изправил се Иван-царевич и хванал за опашката Жар-птица, но тя се отскубнала от ръцете му и полетяла, а в ръцете на Иван-царевич останало само едно перо от опашката и. Вдигнал перото над главата си Иван-царевич – наоколо всичко засияло в светлина. Тръгнал си той към двореца. Който го срещнел по пътя, оставал изумен от чудната светлина на златното перо.

Музикален съпровод: В. Герчик. Танц на Жар-птица от операта «Горски чудеса».



Изразителни движения. Изпъната напред шия, отметната назад глава, вдигнати вежди, широко отворени очи, усмивка.

Поза. Цялото тяло е пренесено на един крак, изведен напред, ръцете са протегнати с възхищение към предмета
96. Обичащите родители (за деца 4 – 5 г.)

В залата звучи латишка народна песен «Приспивна за мечето».

Мечката-майка и мечокът-татко люлеят своето любимо синче. Отначало мечката-майка люлее мечето, нежно прегръщайки го, а мечокът-татко с добродушна усмивка ги гледа и тихо полюлява люлката. След това мечокът-татко започва да люлее синчето. Таткото люлее, а мечката-майка ги гледа двамата ласкаво, с любов.



Изразителни движения. Ръцете са в прегръдка пред тялото, пръстите на двете ръце са хванати,детето ритмично се поклаща под музиката надясно-наляво, на лицето му има усмивка.
97. Карлсон (за деца 5 – 6 г.)

Водещият предлага на децата гатанка:

Домът ми е на покрива ви равен.

И кой ли тук не ме познава,

На перката ми всеки тон

го чува вашият балкон.

(М. Танич)

След това едно дете показва, какво е лицето на Карлсон, а друго – колко е доволно лицето на момчето, при което е долетял Карлсон.

Изразителни движения. 1. Надуват се бузите. 2. Детето се усмихва широко.

98. Среща с приятел (за деца 6 – 7 г.)

Момчето си има приятел. Но настъпва лятото и те трябва да се разделят. Момчето остава в града, а приятелят му заминава с родителите си на юг. Скучно е в града без приятел. Минава месец. Веднъж момчето върви по улицата и вижда, че на тролейбусната спирка слиза неговият приятел. И двамата много се радват един на друг.

Изразителни движения. Прегръдки, усмивка.
99. Битка (за деца 6 – 7 г.)

В залата звучи музика от П. Хофер «Битка».

Едното дете изобразява Иван-царевич, който се сражава с триглавия Змей-Горянич и го побеждава. Иван-царевич се радва и се гордее с победата.



Изразителни движения. При изпълнителя на ролята на Змея-Горянич главата и китките на ръцете са трите глави. Те се поклащат, спускат се надолу, встрани към Иван-царевича, изскачат подред (вече отсечени), вдигат се (израснали нови). Иван-царевич с явно усилие размахва въображаем меч.

Изразителни движения. Раменете разтворени, краката леко встрани, главата отметната, веждите повдигнати, на устните – лека усмивка.


100. Аз съм страшен боец (за деца 5 – 6 г.)

Момчето се чувства силно и храбро. Докато звучи музика от Г. Шуман «Марш», то марширува из залата, правейки се на страшен боец.

Ето моя кон – вихрогон,

А тук е сабята ми нова.

И с пушката си мога

Да си гърмя на воля.

И знай се – храбър съм боец,

опитайте се да ме спрете!

Юнак съм и храбрец,

кален съм в боевете.

(Н. Карпов)


101. Двама клоуни (за деца 5 – 6 г.)

Етюдът се разиграва в съпровод на музика от В. Адигезалов «Много ми е весело». Двама забавни клоуни жонглират с въображаеми разноцветни халки, без да се виждат един друг. Изведнъж се сблъскват в гръб и падат. Толкова им е смешно, че, паднали на пода, продължават гръмко да се смеят. След като се успокояват, помагат си да се изправят, събират халките и отново весело жонглират. Но сега си хвърлят един на друг халките.

Изразителни движения. Главата е назад, устата е широко отворена, устните са широко усмихнати, веждите – повдигнати, очите – леко присвити.


102. Новата кукла (за деца 3 – 4 г.)

На момичето са подарили нова кукла. То се радва, скача весело, върти се, играе с куклата. В залата звучи музика от П. Чайковски «Новата кукла».
103. Намерих ключа (за деца 7 – 8 г.)

Момчето е ученик. Той се връща в къщи по-рано от родителите си. Затова са му дали свой ключ. Бърка да извади ключа и да отключи. Ще влезе в къщи, ще остави чантата, ще обядва и ще излезе да поиграе… Но, къде е ключът? Момчето го търси в чантата, по джобовете, под изтривалката… Няма го! Силно се разстройва: мама и татко ще се върнат късно от работа и ще си изпати, че е загубил ключа. Излиза на улицата – дано там да го намери. Дълго го търси и когато вече е готово да се разплаче, изведнъж си спомня, че е под пейката (или виси на клончето в храста на двора). Взема радостен ключа и подскачайки весело около пейката, тича към къщи.
104. Неочаквана радост (за деца 5 – 6 г.)

В стаята влиза мама, усмихната поглежда момчетата и казва:

«Деца, приключвайте с играта. След час отиваме на цирк!»

Вдига ръка и показва билетите. Момчетата спират изненадани, а после затанцуваха около нея, пляскайки с ръце от радост.

Изразителни движения. 1. Прехапват долната устна, вдигат веждите, усмихват се. 2. Смеят се, търкайки ръцете си, едната ръка е свита в юмрук. Може да се пляска с ръце, да се подскача, да се танцува.

105. Празнично настроение (за деца 6 – 7 г.)

Децата се разделят на две групи. Първата група стои до стената. Втората върви из залата в кръг в съпровод на музика от Н. Римски-Корсаков (увертюра към първо действие на операта «Приказка за цар Салтан», откъси), марширува тържествено и, минавайки край стоящите до стената, ги приветства с вдигане дясната ръка нагоре. (Децата трябва да си представят, че маршируват на празник, облечени красиво. Настроението е радостно, празнично.)

Изразителни движения. Върви се с уверена, решителна крачка, тялото е изправено, главата – вдигната. На лицето има усмивка.
106. Правилното решение (за деца 8 – 9 г.)

Детето е израснало и е вече геолог. Заминало е на експедиция, за да намери красив мрамор за облицовка на станция на метрото. Геологът трябва да мине по греда, прехвърлена от единия бряг на другия, над бурна река. Той гледа от високия бряг към водата и му става страшно. Но е решил да пребори страха. Ще гледа само напред. Смело стъпва по гредата и благополучно минава на другия бряг. Сега може да погледне надолу. Геологът е доволен. Чувства се силен и смел. Радва се, че е взел правилното решение. Лицето му грее от усмивката.

(Детето може да мине по въображаемата греда – дори да е начертана с тебешир на пода или на пейката.)


107. Чунга-Чанга (за деца 6 – 7 г.)

Пътешественикът приближава с кораба си до Вълшебния остров, на който всички са радостни и безгрижни.

Още щом слиза на брега, около него се събират жителите на острова – малки чернокожи деца. И момчетата, и момичетата са облечени с еднакви пъстри полички, на краката и ръцете звънтят гривни с камбанки, на ушите им – кръгли обеци, на шиите - огърлици, а в косите – красиви пера. Весели и усмихнати започват да танцуват в съпровод на музика от В. Шаински «Чунга-Чанга» около пътешественика и да пеят:

Чудо-остров, чудо-остров,

тук да се живей е просто!

Чунга-Чанга!

Пътешественикът решава завинаги да остане на този остров.


108. Хубаво настроение (за деца 5 – 6 г.)

Майката изпраща сина си в магазина за хляб. «Купи бисквити и бонбони», казва тя. – Ще си пийнем чай и ще посетим зоологическата градина». Момчето взема парите и, подскачайки, се затичва към магазина. Има хубаво настроение.

Изразителни движения. Походка: бърза крачка, преминаваща в подскоци.

Мимика. Усмивка.

Звучи музика от Д. Лвов-Компанейц «Хубаво настроение».


109. Усмихваме се на мама (за деца 3 – 4 г.)

Водещият пее песничката «Усмихваме се на мама» от В. Агафоников.

Тра-ла - ла, Тра-ла-ла

Не се бойте от вода.

Чистички, добре измити

Мама срещаме усмихнати.

Децата слушат песента и повтарят движенията, които показва водещият.

1-ред – пляскат с ръце.

2-ред – разтварят ръце с дланите нагоре.

3-ред – гладят с кръгови движения бузите си.

4-ред – отпускат ръце и се усмихват.


110. Смелият ездач (за деца 4 – 5 г.)

Звучи музикална пиеса от Д. Ка6алевски «Кавалерийска». Детето язди кон.

Гордея се със моя кон,

с крила е моят вихрогон.

Политна ли като стрела –

ще изпреваря всички на света.

(З. Петрова)


111. След дъжда (за деца 4 – 5 г.)

Горещо лято. Току що е преваляло. В съпровод на унгарска народна песен децата (при p - пиано) внимателно стъпват, ходят около въображаеми локви, стараейки се да не намокрят краката. После (при f - форте), сякаш нарочно, скачат по локвите толкова силно, че на всички страни летят пръски. Много им е весело. Звучи унгарска народна песен.
112. Игри във водата (за деца 6 – 7 г. )

Лято. Децата почиват във вилата. Весели, вкупом тичат към рекичката и в движение се хвърлят във водата, пляскат по нея с ръце и крака… Едно момче, вижте, започва да плува към най-дълбокото място, стиска носа и ушите с пръсти и се потапя изцяло във водата. Седи вътре, задържайки дишането, а после изведнъж изплува над водата. Набирайки въздух, пак се гмурва в нея. Останалите деца се приближават до него, започва съревнование, кой повече може да издържи под водата. Хубаво е да се къпеш. Весело е. Можеш да се пръскаш с ръце, с крака, ако си на по-плиткото. А какво удоволствие е да ходиш по дъното с ръце! Няма по-голямо наслаждение от това, с весел вик да излезеш на брега и да се проснеш на топлия пясък, лениво да изчакаш, докато ти изсъхнат банските.

Децата действат, съобразно фабулата на разказа, докато звучи музика от (А. Лемуан. «Этюд»). Когато музиката свърши, излизат на брега.


Етюди за изразяване на страдание и печал

113. Водното конче замръзна (за деца 4 – 5 г.)

Настъпи зимата, а водното конче още не си е направило къщичка, не се е запасило с храна. Водното конче трепери от студ:

Ей че студ, ей че студ!

Ох, ох, ох, ох

Гладен да изкара

кой ще може, кой?

В зимната стихия

сняг е навалял голям.

искам да се стопля,

дайте ми да ям!

Звучи музика от В. Герчик «Песен за водното конче» (от детската опера).



Мимика: Веждите са вдигнати и присвити; зъбите тракат от студ.


114. Северният полюс (за деца 4 – 5 г.)

Момиченцето Женя има вълшебно цвете. Един ден и се прииска да отиде на Северния полюс. Взема Женя цветето, откъсва едно от листенцата, изпраща го във въздуха и казва:

Полети, листенце, полети

към далечните земи,

към далечните земи!

Пак при мене се върни!

Тихо кацнеш ли до мен –

заповядай, аз те моля

да се озова на Северния полюс!

За миг Женя, както си е с лятна рокличка, с боси крачета, съвсем самичка се озовава на Северния полюс, а студът там стига до 100 градуса! (В. Катаев)

Изразителни движения. Коленете са плътно приближени, така че едното скрива другото, ръцете са до устата, детето се опитва с дъха си да си стопли пръстите.

115. Ох, ох, боли ме корема! (за деца 4 – 5 г.)

Двете мечета Тим и Том изядоха няколко вкусни, но неизмити зелени ябълки. Заболя ги корема. Започнаха да се оплакват:

Ох, ох, ох, коремът ни боли!

Нещо в него ври, кипи!

ябълката май ни навреди –

болнички сме ние – Том и Тим.

Оплакванията на мечетата са в съпровод на музика от М. Красев «Тъжна песничка» (из музикалната приказка «Тим и Том»).



Изразителни движения. Веждите се вдигат и свалят, очите са присвити, тялото е сгънато на две, коремът е хлътнал, ръцете са притиснати към него.
116. Много слабо дете (за деца 6 – 7 г.)

Детето се храни зле. Отслабнало е, и мравка може да го събори.

Някой тъжен там върви

и през сълзи песничка реди?

Мравка срещнала момчето

и го спънала с краче.

Довлече се Митко до вкъщи,

на прага задъхан се спря…

Охка Митко и се мръщи?

Безсилен е, болен и слаб,

не хапва и залъче хляб.

И мравчица малка на пътя

изпречи ли се, той се спъва.

(З. Мошковская)

Едно след друго децата показват, какво слабо лице има Митя. След това разпределят помежду си ролите на бабата, мравката и Митко. Бабата храни Митко с лъжичка. Той с отвращение блъска лъжичката. Бабата го облича и той тръгва на разходка. Звучи песен от З. Левина «Митя». Момчето, залитайки, върви към вратичката (специално поставен стол). Срещу него пропълзява мравка и само го докосва с пръстче. Митко пада.


117. Старата гъба (за деца 6 – 7 г.)

Старата гъба скоро ще падне. Слабото краче не издържа тежестта на голямата набръчкана шапка.

Изразителни движения. Детето стои право, краката му са разтворени, коленете – леко свити, раменете са отпуснати, ръцете висят покрай тялото, главата е сведена към рамото.
118. Толкова съм уморен! (за деца 5 – 6 г.)

Мъничко джудже носи върху рамото си голяма елхова шишарка. Спира се, сваля шишарката до краката си и казва:

Аз съм много уморен,

аз съм много, много уморен.

Звучи музика от Д.Г. Тюрк «Аз съм много уморен.»



Изразителни движения. Детето стои, ръцете му висят покрай тялото, раменете му са отпуснати.
119. Пепеляшка (за деца 5 – 6 г.)

В залата звучи музика от М. Воловац «Пепеляшка и принцът» (откъс). Момичето изобразява Пепеляшка, която се връща вкъщи след бал много натъжена – изгубила си е пантофката...

Изразителни движения. Наведена глава, събрани вежди, отпуснати ъгълчета на устните, забавена походка
120. Островът на ревльовците (за деца 5 – 6 г.)

Пътешественик попада на остров, където живеят само ревливи деца. Той се мъчи да ги утеши, но всички ревливи деца го отблъскват и продължават да реват. Звучи музика от Д. Кабалевски «Ревла».

Мимика. Веждите са повдигнати и смръщени, устата е полуотворена.

Етюди за изразяване на гняв

127. Сърдитият дядо (за деца 4 – 5 г.)

След като пристигнал при дядо си на село, Петя веднага тръгнал да се разхожда. Дядо му се разсърдил, защото момчето излязло извън двора. Ами ако от гората дойде вълк, какво ще стане с Петя?

Мимика: Намръщени вежди.

По време на етюда звучи музика от С. Прокофьев от симфоничната приказка «Петя и вълкът», темата за дядото.


128. Крал Боровик няма настроение (за деца 4 – 5 г.)

Водещият чете стихотворение, а децата изпълняват действията, които са описани в текста.

През гората направо вървял

гневният крал Боровик.

Викал злобно, тропал с крак

и заканвал се с юмрук.

Хвърлял погледи сърдити –

бил нахапан от мухите.

(В. Приходько)


129. Мрачният орел (за деца 7 – 8 г.)

Звучи музикалната картинка от Р. Габичвадзе «Орел». Водещият чете стихотворение от В. Викторов:

Зад решетката намръщен, зъл

Седи орел с крила огромни.

Летял е над скалите стръмни,

И като камък спускал се

Върху врага изплашен.

Свободен господар е бил

На побелели върхове – 

Сега намръщен, зъл седи

Безсилен е във плен.

След това едно дете изобразява орел, който бавно махайки крила, каца (сяда на камък или стол) и мрачно разглежда децата из-зад решетката (направена от столове).

130. Разгневената хиена (за деца 6 – 7 г.)

Хиената лежи зад самотна палма (специално поставен стол). В листата на палмата се крие маймунка. Хиената чака кога маймунката ще премалее от глад и жажда и ще скочи на земята, за да я изяде. Хиената се вбесява, когато някой приближава до палмата с намерение да помогне на маймунката.

Аз страшна съм хиена,

Хиена разгневена.

От гняв устата ми е в пяна –

разпеня ли се, крий се, бягай!

Изразителни движения: Активна жестикулация.

Мимика. Смръщени вежди, навъсен нос, изпъкнали устни.

131. Разярената мечка (за деца 6 – 7 г.)

На горската полянка момчето забеляза мече. Мечето се затича към момчето и започна да го хваща с лапите за краката, сякаш го канеше да играят заедно. Мечето беше смешно и весело. 3ащо пък да не си поиграе с мъхнатия партньор? Изведнъж се чува страшен рев и момчето вижда, че върху него, застанала на задните се лапи, се нахвърля мечката. Момчето побягва с всички сили към близкото дърво и за миг се качва на него. Мечката не се катери след момчето, а започва да дращи с нокти ствола, да ръмжи, злобно поглеждайки към момчето. Изведнъж недалеч от тях заскимтява мечето. Мечката оставя дървото и побягва да спасява мечето от някаква страшна беда. Момчето постоява още малко на дървото, после слиза и се затичва към къщи.

Изразителни движения: Ярост, свити вежди, изпъкнали устни, намръщен нос, ръмжене, тялото трепери, активни жестикулации.
132. Две сърдити момчета (за деца 4 – 5 г.)

Момчетата се скараха. Много са сърдити, свъсени вежди, размахват ръце, вървят един срещу друг, за малко да се сбият...

Етюдът се изпълнява в съпровод на музика от Е. Ботляров «Побойник».


Етюди за изразяване на страх

133. Лисичето се бои (за деца 3 – 4 г.)

Лисичето вижда майка си на другия бряг на ручея, но не се решава да влезе във водата. Водата е студена и дълбока.

Изразителни движения: Стъпва с предния крак напред, после връща пак крака назад.Това движение се повтаря няколко пъти. За по-голяма изразителност може да се имитира отърсване на краката от капчиците вода.
134. Кучето лае и те хваща за краката (за деца 3 – 4 г.)

Детето се разхожда. Край него на каишка върви куче. То се отбива към момчето и иска да го захапе за петите.

По време на етюда звучи музика от Г. Фрид «Появяването на голямото куче».




135. Страх (за деца 5 – 6 г.)

Момчето се плаши да остане само. Стои неподвижно на стола и страхливо поглежда към вратата. Ако някой се е скрил в другата стая, тогава? По същото време звучи музика от Н. Мясковски «Тревожна приспивна песен».

Изразителни движения. Главата назад и сгушена в раменете.

Мимика. Веждите се вдигат нагоре, очите широко отворени, устата отворена за възклицание.


136. Буря (за деца 4 – 5 г.)

Навън бушува буря. Вали проливен дъжд. Бляскат светкавици. Ечи силен гръм. Момчето е само в къщи. Стои зад прозореца. В мига, когато прогърми силно, му става страшно.

Звучи музика от М. Раухвергер «Гръмотевица»



Изразителни движения: Главата назад и сгушена между раменете, очите широко отворени, устата също, дланите сякаш предпазват лицето от страшно зрелище
137. Момент на отчаяние (за деца 5 – 6 г.)

Детето е пристигнало с родителите си в чужд град. На гарата изостава от тях и се обърква, не знае накъде да върви. Звучи музика от Н. Лисенко «Момент на отчаяние»(откъс).

Изразителни движения: Главата наклонена напред и сгушена между раменете, плещите повдигнати, веждите се вдигат ту нагоре, ту надолу, устните разтворени така, че се вижда горният ред зъби, едната ръка стиска силно другата.


138. Нощни звуци (за деца 6 – 7 г.)

Патенцето избягало от птичия двор. Нощта го заварила в гората. Времето се влошило. Завалял дъжд. Задухал вятър. Дърветата скърцали шумно и навеждали клони от силата на вятъра почти до земята. На патето се сторило, че го хващат големи, тъмни и мокри лапи. Чуват се бухали, а патето си мисли, че някой крещи от болка. Дълго скитало патето из гората, докато си намери местенце, където да се скрие.

В залата гасне светлината. Всички деца, освен патето, изобразяват дървета, дънери и пънове. Зад столовете може да се имитира бурелом. Докато звучи музика от Ф. Бургомюлер «Балада», децата, без да стават от местата си, правят заплашителни пози и издават гръмки, плашещи звуци: пищят, охкат и т.н. Патето се крие в малка пещера (под масата). Свило се е на топка и трепери, когато музиката спира, се включва светлината. Етюдът завършва.


Етюди за изразяване на вина и срам

139. Виновният (за деца 4 – 5 г.)

Момчето е счупило вазата и майка му се кара. То чувства вината си. Етюдът се изпълнява в съпровод на музика от В. Дорохин «В ъгъла».

Изразителни движения: Главата наклонена напред и сгушена между раменете. Раменете повдигнати; краката прави, петите събрани; ръцете покрай тялото.

Мимика. Веждите вдигнати нагоре, устните спуснати надолу.
140. Васка се срамува (за деца 3 – 4 г.)

Имало една Галя. Тя си имала кукла Таня. Галя играела с куклата, хранела я, слагала я да спи.

Веднъж сложила куклата да спи в креватчето. Покачил се котаракът Васка и я съборил на земята (на пода).

Върнала се Галя вкъщи и видяла, че куклата лежи на пода, взела я и започнала да се кара на котарака: «3ащо бутна моята кукла?» А Васка стои с наведена глава, срам го е.

След като чуят разказа, децата подред показват колко се е засрамил котаракът Васка.


141. Срамно (за деца 4 – 5 г.)

Коля случайно счупи дистанционното на телевизора. Изплаши се какво ще каже майка му, как ще го накаже. Затова каза, че малкият му брат го е счупил. Наказали него. По-големият брат се засрамил.

Изразителни движения. Главата наклонена напред, веждите вдигнати и навъсени, устните спуснати надолу.
142. Чуня моли за прошка (за деца 5 – 6 г.)

От прасето-самохвалко се отдръпнали всички негови приятели – таралежчето и катеричката, дошъл и вълкът. Чуня вика приятелите си:

Търся аз да ви открия,

Моля ви, простете!

Самохвалството ми вие

вече забравете?

(В. Соколов, Т. Дмитриева)



Изразителни движения. Първи и втори стих: обръщане на главата на различни страни, повдигане на веждите, ръцете протегнати напред. Трети, четвърти стих: главата отпусната, веждите повдигнати, устните изпъкнали и леко надути, ръцете висят до тялото.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница