173. Страхливото дете (за деца 5 – 6 г.)
Детето е за първи ден в детската градина. Страхува се. Струва му се, че възпитателката е недоволна от него, а децата са готови да го обидят.
Изразителни движения. Седи в края на стола изправен, коленете свити, петите и пръстите събрани, лактите към тялото, дланите върху коленете, главата наведена.
По това време звучи музика от Римски-Корсаков «Седеше Ваня».
174. Стеснителното момче (за деца 8 – 9 г.)
Веднъж в училище дошъл писател, ветеран от Великата Отечествена война и започнал да разказва за подвизите на разузнавачите. Той обърнал внимание на едно дете, което го слушало много внимателно. Когато писателят свършил разказа, децата му благодарили и се разотишли, а стеснителното момче останало. То стояло и втренчено гледало писателя, без да се реши да заговори с него.
Писателят се приближил до него:
– Ти искаш да запиташ нещо? Момчето навело глава. – Какво така...Питай!
Момчето още повече се навело. Изведнъж неочаквано се обърнало и бавно си тръгнало. Децата и писателят предположили, че детето не се решавало да се обърне към писателя.
След това водещият играе ролята на писателя, а децата подред изобразяват стеснителното момче.
На по-големите деца водещият съобщава, че това бил Алберт Несарски. По време на войната той бил лекар в партизанския отряд.
175. Лакомото куче (за деца 4 – 5 г.)
Водещият чете стихотворение от Василий Квитко:
Лакомото куче
Дръвцата си събра
Водата си наля
и тесто замеси.
Банички опече,
скри ги то далече.
И изяде ги само.
Хам-хам, хам, хам!
След това детето имитира действията, за които се говори в стихотворението.
176. Искам пък! (за деца 4 – 5 г.)
Майката и синът влязоха в магазина за покупки. В него се продаваха и велосипеди.
– Искам този велосипед – каза момчето. Мама му показа портмонето и пошепна, че нямат толкова пари.
– Не ме интересува! – извика момчето и тропна с крак. – Искам велосипеда и толкоз!
Майка му се огледа наоколо и видя, че купувачите и магазинерът ги гледат. Хвана сина си за ръка и реши по-бързо да излязат от магазина. Но той подви колене и седна на пода. Майката нямаше сили да го удържи. Синът ѝ, лежи на мръсния под, чука с юмруци по него, рита във въздуха, извива се, повтаря, плачейки с капризен глас:
– Искам, това искам пък!
172. Егоист (за деца 5 – 6 г.)
Мама донесе за чая три пирожки. Момчето взе едната и с пръст посочи другите две: «Тези ще ги изям довечера». Майката си помисли: «Моят син е егоист.»
178. Нахалникът (за деца 6 – 7 г.)
Момчето седна с хармониката на скамейката под прозорците и засвири силно. 0т входа излезе жена и помоли момчето да се премести на друго място. «Свириш точно под прозорците ни, а аз току-що приспах болната си дъщеря.» «А мен какво ме интересува!» – отговори през зъби момчето и засвири още по-високо.
През това време звучи музикална пиеса от П. Чайковски «Селянин свири с хармоника».
179. Доносник (за деца 7 – 8 г.)
Момчето пречи на седящите зад масата да рисуват. Ту им взема моливите, ту разваля рисунките им, шарейки върху тях с молива. Децата го гонят. Момчето тича, плачейки, при майка си (до възпитателя) и казва, че са го обидили.
През това време звучи музика от С. Слонимски «Доносник».
180. Преструванко (за деца 6 – 7 г.)
Момчета играят на гоненица, застигат се и се удрят с ръка един-друг. Неочаквано едното момче пада и не става.
Другите идват при него. То не мърда. Вдигат го, оглеждат крака му, поставят го на скамейката. Изведнъж момчето блъска приятеля си, скача и докосва най-близкия до него и бяга. Другите се опитват да го хванат, но то се измъква с бягство.
181. Чуня-самохвалкото (за деца 5 – 6 г.)
Прасенцето Чуня се хвали пред катеричката и таралежчето,че не го е страх от вълка:
Вълка ще прасна по носа,
ще дръпна сивото ухо!
Опашката ще отнеса,
да дойде само той – охо!
(В. Соколов, Т. Дмитриева)
Изразителни движения. Главата извита и отдръпната назад, веждите вдигнати, раменете разтворени, краката – също, дясната ръка върху бедрото, лявата маха и прави заплашителни движения.
182. Мишката-самохвалка (за деца 6 – 7 г.)
Една мишка се разхождала из гората и срещнала Еленчето със златните рогца.
– Подари ми твоите златни рогца, – помолила Мишката.
– Защо ти са моите рогца? Те ще ти пречат, – отговорило Еленчето,
– Ти си стиснато, стиснато! – започнала да го дразни Мишката.
– Не съм стиснато, – отговорило Еленчето и сложило златните си рогца върху главата на мишката. Зарадвала се тя и се затичала към другите мишки да видят какво украшение има на главата си. Толкова бързала, че забравила да благодари на Еленчето.
Като видяла приятелките си, Мишката започнала да се хвали:
– Аз съм най-хубавата, най-богатата, няма повече с вас, простите, да дружа. Изведнъж от храста изскочил котаракът. Всички мишки хукнали да бягат, а Мишката със златните рогца се спряла. Котаракът я сграбчил и изял. На тревата останали само златните рогца. Дошло Еленчето, отново си ги сложило на главата.
– Ето защо не бива да се хвалиш много, – въздъхнало Еленчето и поклатило златните си рогца.
183. Имитатор (за деца 5-6 г.)
Когато някой непознат влиза в стаята, момчето започва да права гримаси също като палячо от куклен театър, иска му се новодошлият да гледа само него.
Звучи музика от Г. Окунев.
184. Вова-разпилянко (за деца 5-6 г.)
Водещият чете стихотворение от Л. Барбас «За Вова-разпилянко», правейки пауза след всеки въпрос:
Вовка е разсеян и объркан,
ризата си пак изгуби.
Сивите котаци, може би,
в храста са я скрили.
Или заек я отнесе?
Таралеж ли я е свил?
Или тайно я отвлече
Плюшеното мече?
Или Вова сам я сложи
под кревата – всичко може?
Ех че си разсеян, Вова,
искаш да ти купят нова.
Детето, което изпълнява ролята на Вова-Разпилянко, през това време вдига рамене, сякаш казва: «Аз не зная» (етюд «Аз не зная»).
185. Упоритото момче (за деца 4-5 г.)
Настъпва вечер. Време е да се вечеря и след това да се ляга. Мама хваща за ръчичка момчето, за да си отидат в къщи. Но то се инати, дърпа ръката си, даже и тропа с крак: «Не искам. Няма да се върна в къщи!»
Етюдът се съпровожда е музика от Р. Леднев «Упоритият».
186. Карабас-Барабас (за деца 6-7 г.)
Детето изобразява Карабас-Барабас. Седи на стола и, докато звучи музиката (А. Лелин «Карабас» – откъс), злобно гледа към Буратино, когото всеки миг ще хвърли в огъня.
Изразителни движения.Седи на стола, широко разтворил краката, с единия крак леко потрепва, без да отделя пръстите от пода, тялото е наклонено напред, ръцете (юмруците) опрени в бедрата, веждите навъсени.
187. 3лобарка (за деца 4-5 г.)
Дете изобразява злобар. То седи на стола и докато звучи музика (Д. Кабалевски «Злобар») гледа към всеки от присъстващите със злоба и недоволство.
Мимика. Веждите свити, горната устна захапана.
Сподели с приятели: |