Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова
Игри за съпоставяне на различни черти на характера
Изтегляне 1.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 189. Страшният звяр (за деца 5 – 6 г.)
- 190. Двама приятели (за деца 6 – 7 г.)
- 191. Лакомото прасенце (за деца 4 – 5 г.)
- 192. Три характера (за деца 6 – 7 г.)
- 193. Готвачът-лъжец (за деца 5 – 6 г.)
- 194. Просто бабичка (за деца 5 – 6 г.)
- 195. Дяволчето или Момчето-наопаки (за деца 6 – 7 г.)
- 196. Шапката на старицата Шапокляк (за деца 6 – 7 г.)
- 197. Розовата думичка «привет» (за деца 6 –7 г.)
- 198. Вредното пръстенче (за деца 6 – 7 г.)
- 199. Децата са спасени (за деца 8 – 9 г.)
- 200. Сърдитата Маша (за деца 6 –7 г.)
- 201. Двамата малки ревнивци (за деца 6 –7 г.)
Игри за съпоставяне на различни черти на характера188. Мълчаливко (за деца 3 – 4 г.)Водещият чете стихотворение от А. Бродски «Мълчаливко». Във градината дойде Мълчаливко – срамежливото дете. Ни говори, ни се смее, страх го е дори да пее. Но незнайно откъде толкова кураж то взе – смело е сега и важно – взе да пее песни даже. Детето, изпълняващо ролята на Мълчаливко отначало плахо седи на стола (етюд «Плахото дете»), след това съгласно текста се превръща в смело: скача около стола, а след това запява някаква песничка («Смелото дете»). 189. Страшният звяр (за деца 5 – 6 г.)Водещият чете стихотворение от В. Семерин «Страшният звяр». Страшен звяр при нас се втурна, с крак вратата ни катурна: Зъбите му искат да ядат и мустаците стърчат. Светят му зениците – иска да ни плаши, и окото му е страшно. Лъска козината даже... Може и лъвица да е Или пък вълчица ? Плахото дете извика: – Рис е! Храброто момче извика: Махни се! Децата, получили ролите на котката, глупавото и храброто момче, действат съгласно текста. 190. Двама приятели (за деца 6 – 7 г.)Децата слушат в изпълнение на водещия стихотворението от Т. Волгина «Двамата приятели», дават оценка на двете деца, разпределят ролите: Дойдоха двама на реката да потопят и те краката. Единият веднага се реши и гмурна във дълбоките води. А другият на камъка седи, страхът изглежда го надви. Един въпрос го спъна: «Ако в дълбокото потъна?» Отново заваля снега, отидоха със кънки на леда. Единият се плъзга от сърце, червено стана бялото лице. А другият от страх не смее, приятелчето даже да погледне «Тук страшно хлъзгаво изглежда - ако падна и си счупя нещо? В едно горещо, знойно лято ги свари буря във полята. Единият набързо се укри, а другият във храстите седи. Намокри го дъжда и киха, киха той сега. Водещият отново чете стихотворението, а децата готвят съответстващата пантомима. 191. Лакомото прасенце (за деца 4 – 5 г.)Котенцето среща треперещо кученце. То е гладно, загубило е родителите си. Котенцето решава да му помогне. В този момент край тях минава тлъсто прасенце и дъвче голяма кифла. Котенцето и кученцето молят прасенцето да даде малко и на тях. Прасенцето отвръща с грубо грухтене. Тогава котенцето го хваща за опашчицата и прасенцето с писък побягва да се оплаква на своята майка. 192. Три характера (за деца 6 – 7 г.)Децата слушат музикалните пиеси от Д. Кабалевски «Заядливко»,»Ревлата» и «Палавницата». Заедно с водещия дават оценка на тяхното поведение. Три деца се договарят, кой какво момиче ще изобразява. Четвъртото трябва да се досети по тяхната мимика и пантомимика кои поотделно са. При повторението на играта Заядливко, Ревлата и Палавницата застават един до друг и отговарящото дете трябва да ги познае без музикалното подсказване, само по мимиката и пантомимиката. Ако в групата има само едно момиче, то ролите на Заядливката и Ревлата се изпълняват от момчета.
Излезе вън от кухнята Писанка, Нацупена, с очи заплакани. – Защо ти, писето ми, плачеш? и като болничка се влачиш? – Готвачът пак каймака с лъжицата излапа: Звучи музика от В. Калинников «Писанка». Дете изобразява готвача. Той се преструва, че облизва каймака на млякото, разливайки го по въображаеми чашки. Готвачът отива при децата и им раздава чашите с млякото. Децата питат: А, къде е каймакът? Готвачът отвръща: «Писанка го е облизала». Те изпиват чашите и дават празни на готвача. Той си тръгва. Влиза дете, изобразяващо плачещо котенце. От него децата научават, че готвачът е лъжец. Готвачът чува това и се скрива. Децата го търсят, намират го и го водят до котенцето. Готвачът се извинява на Писанка. 194. Просто бабичка (за деца 5 – 6 г.)По улицата вървели две деца – момче и момиче. Пред тях вървяла старица. Била много хлъзгаво. Бабичката се подхлъзнала и паднала. – Подръж ми малко книжките! – извикало момчето, дало чантата на момичето и се притекло на помощ на старицата. Когато се върнало, момичето го запитало? – Това твоята баба ли е ? – Не – отговорило момчето. – Майка ти? – се учудило момичето. – Не!
– Сигурно е леля ти? Или някоя позната? – Не, не – отвърнало момчето. – Това е една старица. След като чуят разказа на В. Осеева «Просто старица», разиграват друга ситуация: Как би постъпило момичето, ако беше на улицата сама и видеше падналата старица. След това разиграват ситуацията така, както е дадена в разказа на В. Осеева. Етюдът се проиграва още веднъж: момчето и момичето заедно помагат на бабата.
Веднъж по пътечката минал добър човек. Не се отвратил от Дяволчето, не запушил нос, а го извикал при себе си, извадил от джоба си карфица, забол я върху мръсните дрехи. За миг блатото изчезнало, а пред него стояло красиво и спретнато момче. Бившето Дяволче помолило добрия човек да живее при него и те започнали да живеят заедно. Добрият човек каже: «Отвори вратата» – а момчето по-плътно я затваря. «Среши се» – а момчето още повече разрошвало косите си. «Подготви си уроците» – момчето бягало на улицата. Добрият човек разбрал, че от Дяволчето ще се получи момче-наопаки. Не му се карал, а започнал да казва всичко наопаки: «Набий тази ревла» – момчето започвало да милва ревлата и да я успокоява. «Включи светлината, когато излизаш на улицата» – момчето я изключвало и т.н. Така и живеели. 196. Шапката на старицата Шапокляк (за деца 6 – 7 г.)Във Франция на шапката казват «Шапо» (Chapeau – значи шапка). Старицата Шапокляк толкова се учудила на това, че свалила шапката от главата и започнала да я оглежда от различни страни. Тя дори не забелязала, че още щом свалила шапката, от отвратителна и немирна баба се превърнала в славна и добра. По това време край пейката, на която седяла баба Шапокляк, минало разплакано момче. По-рано бабата би го спънала, за да падне, но сега новата Шапокляк оставила шапката си на пейката, приближила се към момчето и започнала мило и внимателно да го разпитва, защо е толкова разстроено. Момчето и казало, че майка му е болна. Той трябвало да пресече улицата и да отиде до аптеката, за да и купи лекарства, но колите така бързо профучавали, че спирали и то не можело да премине оттатък. Добрата Шапокляк го успокоила и го завела до подземен преход, който бил много далече. През това време към скамейката, на която седяла старицата Шапокляк, се приближило момиче. Тя много обичала да се облича красиво, но пък била и с добра душа. Помислила си: «Само ще премеря тази шапка и веднага ще я оставя на мястото си. «Но щом сложила шапката на главата, веднага се превърнала в противна и немирна девойка. Устните сами запели: На всеки щом помагаш, ти време пропиляваш. С добри дела не се хвали – награда няма да получиш ти. Предлагам ви на всички да правите така, както прави вижте баба Шапокляк Срещу тях на скамейката седяли крокодилът Гена и Чебурашка. Те разглеждали картинки в една книжка. Момичето седнало при тях и започнало уж да разглежда картинките, но тихичко изтиквало приятелите към края на скамейката, докато Гена и Чебурашка не паднали на тревата. Момичето направило гримаса и хукнало да прави и други бели (детето само измисля лошите постъпки). Изведнъж задухал силен вятър (ролята на вятъра може да я изпълнява друго дете). То сваля от главата на момичето шапката. Момичето отново станало красиво и мило. То затичало след шапката, хванало я и я поставило на предишното място. След това се извинило на крокодила Гена и на Чебурашка, както и на всички, които е засегнало, докато на главата и била шапката на старицата Шапокляк. 197. Розовата думичка «привет» (за деца 6 –7 г.)Едно момче загубило всички хубави думи и у него останали само лоши. Тогава майка му го завела при лекаря (той имал огромни мустаци), който казал: – Отвори устата, изплези езика, погледни нагоре, виж края на носа си, надуй бузите. После заповядал на момчето да отиде и потърси хубавата дума. Отначало то намерило такава дума и показало, че тя е дълга около двадесет сантиметра – тази дума била «у-у-уф!» тоест, лоша дума. После по-малка (около пет – десет сантиметра – «Оставете ме!» – Също лоша дума. Най-сетне открил розовата думичка «привет», сложила я в джоба,занесло я вкъщи и се научило да казва само добри думи. Така станало добро момче. (Дж. Родари). Децата получават ролите на майката, лекаря и момчето и започват да разиграват според фабулата на разказа.
Пръстенът може да бъде въображаем или направен от мека жица. 199. Децата са спасени (за деца 8 – 9 г.)Граничарят Сергей Сенин се прибра в къщи на краткосрочна отпуска. Домът им бе близко до малка ж.п. гара. Веднъж Сергей реши да види приятелите си от училището. Минавайки през релсите, той видя, че по траверсите, хванати за ръка, вървят две момиченца от детската градина, а в далечината към тях приближаваше пътническия влак. Увлечени от играта, те не забелязваха грозящата ги опасност. Без да се бави граничарят се хвърли към момиченцетата и успя да отблъсне по-голямото момиче извън релсите, а с по-малкото остана на релсите. Всички, които видяха това, замряха на място. Когато влакът отмина, Сергей стана, а с него и момиченцето. След като чуят разказа на В. Шпандирев «Децата са спасени», групата и водещият мислят над това кои качества на характера помогнаха на граничаря Сергей да не се смути, а да спаси малките момичета. След това децата разпределят помежду си ролите и разиграват дадената ситуация.
Докато Маша се занимаваше с албума, откъсвайки нашарените листове, момчето се втурна по коридора, стигна вратата и излезе на улицата. Маша чу, че бравата щракна, излезе да види, кой е дошъл. Нямаше никого. А и братчето го нямаше. Изтича Маша на улицата и започна да го вика. А братчето, като чу сърдития и глас, съвсем се уплаши и побягна на отсрещната страна на улицата. Шофьорите забелязха момченцето и спряха колите. Маша помисли, че братчето ѝ е вече под някоя кола. Втурна се и видя, че то е живо. Бързо го настигна, хвана го здраво за ръката и го качи на тротоара. Колите потеглиха. Маша се наведе, започна да прегръща братчето си и да го ласкае, още не вярвайки, че е жив и здрав. – Страх ме беше от теб, а ти си била добра! – каза малкото братче. 201. Двамата малки ревнивци (за деца 6 –7 г.)(Обща история) Братята Гошо и Тошо много си приличали, само дето косите на Гошо били тъмни, а на Тошо – светли. Те много обичали майка си, но тяхната любов не я радвала, защото момчетата били големи ревнивци. Веднъж майката купила две малки състезателни колички. На Гошо му се сторило, че количката на Тошо е по-хубава. Поискал да я измъкне от ръцете му и, плачейки, викал: «На него давате винаги по-хубавото, защото го обичате повече!» Майката поставила двете купени колички една до друга, но Гошо не млъквал: «Мойта кола е надраскана, а неговата не е. Ти нарочно ми я даде надраскана!» «Тошо, дай му твоята» – казала майката. Заменили количките. На колата на Тошо имало не една, а цели три драскотини. Гошо отново ее разсърдил и бил готов да се скара с братчето си, но го досрамяло и млъкнал. Друг път на Тошо се сторило, че майка му го обича по-малко от братчето. Гошо се разболял – настинал. Майка му останала вкъщи да се грижи за него. Сложила го в леглото, донесла му хапчета и вода и седнала до него. Изведнъж Тошо заплакал и започнал да обвинява майка си: «Ти обичаш повече Гошо. Никога не сядаш до мен, не ми даваш хапчета и вода!» Майка му казала с уморен глас: «Лягай си». Тошо бързо се съблякъл и легнал в кревата си. Майката донесла и на него хапчета и вода. От хапчетата на Тошо му загорчало. Майка му седнала до него, но той не се зарадвал на това. Трудно било здраво момче да лежи в кревата, но и да си признае пред майка си му било неудобно и срамно. И Гошо и Тошо неусетно заспали. Сънували еднакъв сън: Този път бил болен не Гошо, а Тошо. Болели го зъбите. Майката решила да заведе Тошо при зъболекаря. Гошо замрънкал: «Когато аз простинах, ти при лекар не ме заведе, а с Тошо отиваш». Майката отговорила: «Обличай се, отиваме при зъболекаря всички». Влезли заедно в поликлиниката. Показал се лекарят и извикал Тошо в кабинета си. Гошо се скрил зад майка си и взел да вика, че не го болят зъбите. Но лекарят извикал и Гошо в кабинета. И какво се случило там??...Твоето братче имаше излишен зъб – зъб на ревността. Я да видя, има ли такъв и при теб. Докато се опомни, зъболекарят извадил и на него един зъб. «Ето го и твоят зъб на ревността» – казал зъболекарят и показал на Гошо малко зъбче. Когато се връщали в къщи, минали покрай магазина за играчки и майка им купила две различни играчки. За пръв път братята не се скарали. След това започнали да си играят дружно, но и двамата държали по нещо в свито юмруче. Легнали да спят и, когато на сутринта се събудили и отворили юмручетата, видяли, че там има по едно хартиено зъбче – зъбчето на ревността. Засмели се и хвърлили хартиените зъбчета. Дошла си майка им, видяла Гошо и казала, че е оздравял, но днес трябва да си остане в къщи, а Тошо може да излезе и да поиграе. Преди при такава ситуация щеше да има плач, сърдене, упреци, че тя обича единия повече. «Без мен на Гошо ще е скучно», – казал Тошо, и той останал вкъщи. Започнали да си играят заедно. Никога повече братчетата не проявявали ревност един към друг, а и майка им повече не се разстройвала. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|