Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова
Игри за изразяване на различните емоции
Изтегляне 1.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 144. Скараха се и се помириха (за деца 4 – 5 г.)
- 145. Различни настроения (за деца 4 – 5 г.)
- 146. Различно настроение (за деца 5 – 6 г.)
- 147. Снежанка (за деца 4 – 5 г.)
- 148. Разходка (за деца 5 – 6 г.)
- 149. Какво има в ъгъла (за деца 6 – 7 г.)
- 150. Изгубил се (за деца 5 – 6 г.)
- 151. 3мей (за деца 5 – 6 г.)
- 152. Три приятелки (за деца 5 – 6 г.)
- 153. Пожар (за деца 6 – 7 г.)
- 154. В тъмната дупка (за деца 4 – 5 г.)
- 155. Двамата сеньори (за деца 6-7 г.)
- 156. Съчувствие (за деца 6 – 7 г.)
- 157. Двамата риболовци (за деца 6 – 7 г.)
- 158. Котенца (за деца 5 – 6 г.)
- 159. Малкият скулптор (за деца 5 – 6 г.)
- 160. Скулптурна група (за деца 6 – 7 г.)
Игри за изразяване на различните емоцииЦелта на тези игри е затвърдяване и възпроизвеждане на различни емоции 143. Таня-ревлата (за деца 4 – 5 г.)Децата обикалят хванати на хорце, в центъра на което стои Таня, и казват стихче: Нашата Таня пак заплака – падна топката в реката. Тихо, Таня, не плачи – Топката ти ще спасим. (А. Барто) Докато децата четат стихотворението Таня плаче отчаяно. Когато хороводът спре, Таня избърсва сълзите си и се усмихва.
След това изобразяват помирилите се. Изразителни движения. Децата се гледат в лицата и се усмихват. Хващат се за ръце, весело започват да танцуват. Накрая се прегръщат. Звучи музика от Т. Вилкорейска «Помириха се». 145. Различни настроения (за деца 4 – 5 г.)Водещият чете стихотворение от Е. Юдин «Виж какво дете». Плаче пак детето – Като мечка то ръмжи. Радва се момчето – ручейче шуми. Лее той сълзи – Все едно дъждец вали. А усмихне ли се – виж, слънчицето се яви. Ето го, такъв е той – моят малък син – герой. Дете изобразява с мимика различните емоционални състояния, описани в текста. 146. Различно настроение (за деца 5 – 6 г.)Закапризничи момчето Марк – Плаче, вика, тропа с крак. А усмихне след миг – И на слънчице изгрее лик. (Н. Померанцева) Децата подред с мимика показват емоционалното състояние на момчето Марк. Изразителни движения: 1 – 4 такт (капризно настроение): веждите спуснати и свити, устните полуотворени, ъгълчетата на устните висят надолу, главата леко наклонена надолу, раменете отпуснати. Капризната гримаса на лицето се допълва с последователни леки движения на двете рамене напред и назад. 5 – 8 такт (хубаво настроение): веждите повдигнати, устните леко усмихнати, главата отметната леко назад, раменете разтворени. По време на играта звучи музика от Г. Хакензак «Капризното момченце Марк». 
147. Снежанка (за деца 4 – 5 г.)Водещият разказва приказката «Снежанка». След това децата изобразяват учудването и радостта на стареца и старицата, когато те виждат живата Снежанка. Изразителни движения. 1. Учудване: отворена уста, вдигнати вежди. 2. Радост: широко усмихнати. 148. Разходка (за деца 5 – 6 г.)Летен ден. Децата се разхождат (етюд «хубаво настроение»). Започва да вали дъжд (етюд «Златни капчици»). Децата тичат към къщи. Прибират се навреме, започва буря (етюд «Буря»). Бурята преминава бързо, спира да вали. Децата отново излизат на улицата и започват да тичат по локвите (етюд «След дъжда»). В играта се използва унгарска народна мелодия, музика Д. Лвов-Компанейц «Хубаво настроение», П. Христов «Златни капчици», К. Караев «Сцена на бурята» (откъсите се дават по-долу). 
149. Какво има в ъгъла? (за деца 6 – 7 г.)От столове се прави креват. Детето се преструва, че се съблича и ляга в леглото, затваря очи. Влиза дядото – друго дете. Той се преструва, че сваля халата, след това се доближава до внука, вижда,че спи, пооправя одеялото, излизайки от стаята гаси светлината. Водещият чете стихотворението на Ал. Кушнер «Какво има в ъгъла?» Нещо в ъгъла се мярка – черна, движеща се сянка. Иди, че го разбери – може би човек дори... Вижте, страх ме е от мрака, някой сякаш мене чака. Ту ме дръпне за ръката, ту се спъне във краката, Светна. Скри се в тъмнината – бил на дядо ми халата. След това момчето отваря очи – страхува се. Влиза дядото и включва лампата. Момчето се засрамва. Изразителни движения: 1. Безпокойство: надути бузи, замижели очи, ъгълчетата на устните отпуснати 2. Съжаление, срам: веждите вдигнати и устата открита (изопнато лице), раменете повдигнати.
Майките посрещат децата си пред къщи страшно учудени (етюд «Учудване»), разсърдват се и искат да ги накажат (етюд «Провинилият се»). Но като разбират как Кря е спасявала Хрю, спират да им се карат и дори започват да ги хвалят. 153. Пожар (за деца 6 – 7 г.)Две братчета останали вкъщи, защото в детската градина имало карантина. Майката не могла да намери човек, който да бъде с тях, докато тя е на работа. Момчетата много се зарадвали, че ще останат сами. Още щом майката излязла и затворила вратата, братчетата отишли в кухнята за кибрит. Намерили бързо две кутийки. Излезли на коридора, поставили столове и започнали да играят на война. Често драскали клечки кибрит и ги хвърляли през столовете, представяйки си, че столовете са границата, а летящите запалени клечки – бойни ракети. Клечките угасвали още при полета, а ако някои продължавали да горят на пода, то трябвало да ги настъпят с крак и от пламъка нищо не оставало. – Ура! Пали! Огън! – викали братчетата ту поотделно, ту заедно, без да забележат, че една от запалените клечки паднала зад шкафчето за обувки...там имало вестник, той пламнал, огънят плъзнал по тапетите, запалила се стената на шкафчето, появил се дим в коридора. Най-после децата усетили миризмата на пушека и видяли, че излиза иззад шкафчето. Оставили играта, затичали се към кухнята, напълнили чаши със вода, промъкнали се през столовете, които пречели да се отиде до шкафчето и започнали да изсипват вода там, откъдето излизал димът. Но той не спирал да образува кълбета. Тогава децата решили да дръпнат шкафчето и да видят, какво става там. Но пламъците преградили пътя им. Не можели да стигнат до водата, до изхода на стаята. Братчетата се изплашили, започнали високо да плачат, отишли в стаята и затворили вратата, но димът проникнал през нея. Децата започнали да кашлят, да се задушават. Опитали да отворят малкото прозорче, но нямали вече сили. Успели само да идат до кревата, качили се отгоре, завили се с одеало и...загубили съзнание. Свестили се чак в болницата. До тях седяла майка им, а до нея докторът. Тогава братчетата си спомнили всичко. Започнали да плачат, да молят за извинение и обещали на доктора, че повече няма да си играят с кибритени клечки. Като се успокоили, майка им разказала, как пристигнала пожарната, как са ги изнесли навън от огъня и как са загасили пожара. 154. В тъмната дупка (за деца 4 – 5 г.)Двама приятели – патето и зайченцето, отишли на разходка. По пътя си срещнали Лисана. Тя си помислила, че е хубаво да ги изяде, но на глас казала: «Здравейте, неразделни приятели! В моята дупка имам за вас приготвено угощение: вкусни бонбони, хрупкави бисквити. Елате ми на гости?» Малките повярвали на Лисана и тръгнали след нея. Пристигнали. Лисана отворила вратичката на хралупата: «Влезте вие първи!». Щом пристъпили прага Патето и Зайченцето, Лисана бързо затворила вратата с ключ и започнала да се смее: «Уха-а! Хитро ви измамих. Ще отида сега за дърва, ще запаля огън, да заври водата и ще ви хвърля в нея, малките ми. Ех, че вкусна гощавка ще бъде!» Патето и зайченцето, като се оказаха в тъмното и чуха насмешките на Лисана, разбраха, че са измамени. Патето заплакало и започнало със силен глас да вика майка си. 3айченцето не заплакало, а мислело... «Хайде, Пате, да изкопаем подземен проход и през него да избягаме» – казало накрая то. Патето престанало да плаче и заедно със Зайченцето започнали да рият земята. Скоро се появила светлина, отворът ставал все по-широк и по-широк. Ето, приятелите излезли на свобода. Патето и Зайченцето се прегърнали, радостни и весели побягнали към къщи. Върнала се Лисана с дървата, оставила ги на земята, отключила вратичката, огледала дупката и замряла от учудване... В дупката нямало никого. Играта се провежда до помещение, където няма осветление (коридор, складово помещение и др.). Тази тъмна стая ще бъде лисичата дупка. Децата рият подземен проход като дращят с пръстите по вратата. Водещият след известно време започва тихичко да отваря вратата. 155. Двамата сеньори (за деца 6-7 г.)Водещите по роли четат стихотворението за веселия и тъжния сеньори.
Децата се приближават към онзи сеньор, с когото биха искали да играят. Групите на сеньор Мажор и на сеньор Минор подред разиграват етюди под музиката на Е. Тиличеева «Мажор, Минор» с весело и тъжно съдържание. 156. Съчувствие (за деца 6 – 7 г.)Децата си спомнят играта «Двамата сеньори». Но този път групата на сеньор Мажор се отправя към острова на ревльовците (етюд «Остров на ревльовците»). Те се опитват да развеселят кралицата на ревльовците, но напразно. Радостните лица на сеньор Мажор и неговите приятели дразнят и обиждат кралицата на острова. Тя плаче още по-силно. Ревльовците изгонват веселяците от острова. На същия остров се отправят сеньор Минор и неговите приятели. Сядат до кралицата. Всички тъгуват заедно с нея. Сеньор Минор съчувствено се усмихва на кралицата. Става чудо. Кралицата отговаря с усмивка. Започват да се смеят и другите ревльовци. Лицата им засияват, всички имат хубаво настроение. 157. Двамата риболовци (за деца 6 – 7 г.)На моста стоят две момчета с рибарски въдици. Имат еднакви въдици, еднакви кошнички за уловена риба, а и стоят недалеч един от друг. Но едното момче изважда с въдицата риба от водата, а другото с досада поглежда към него. В неговото кошче има само една рибка. И в момента не кълве, а при съседа непрекъснато дърпа към водата. Неудачникът – рибар непрекъснато се мръщи, а късметлията важничи и се надсмива. 158. Котенца (за деца 5 – 6 г.)Възпитателят чете английска народна песен в превод на С. Маршак: В ъгъла две малки котенца се скараха. Стопанката за миг метлата взе и сбилите се вън изкара. Дори не пита кой е прав и кой за сбиването крив. А беше зима, нощем, в януари, студът на двора двете свари. На камъка до стълбите се скриха, студените си лапички присвиха. Но ето че стопанката добра на топлото от жалост ги прибра. «Защо? – ги пита, – замълчахте вече?» Засрамени се скриха в ъгъла далечен. От себе си изтупаха снега, в обятията грабна ги съня, навън виелицата викаше деня... Децата, след като чуват песничката, подред показват мимиката на стопанката, на премръзналите котенца, сладкия им сън. След това разиграват цялата сценка.
Следващият път се избира друг скулптор, който замисля, например, да направи снежен човек. 160. Скулптурна група (за деца 6 – 7 г.)Водещият предлага да си спомнят етюда «Малкият скулптор» и казва, че този път скулпторът е решил да извае скулптурна група, която ще се нарича «Вълк и заек». Поставя две деца в средата на залата и показва на всяко от тях позата и мимиката: 3аекът лови риба и не забелязва, че зад гърба му стои вълкът и всеки миг ще го сграбчи. Скулпторът обхожда групата, поправя нещо, ако сметне за необходимо, отдръпва се встрани и се любува на своята работа. Той е уморен, ляга да си отдъхне малко до скулпторната група. Докато той спи, скулпторната група оживява. Вълкът се опитва да хване заека. Тичат около спящия, но щом той се размърда и се събужда, вълкът и заекът заемат своите места и застиват в предишните пози. Скулпторът става, отново се любува на своята творба. Той не знае, че вълкът и заекът са оживели. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|