Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс


Едно разрешение, което само влошава нещата



страница6/10
Дата14.03.2018
Размер2.36 Mb.
#63091
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Едно разрешение, което само
влошава нещата

Всъщност обаче има един прост начин


да елиминираме моментално този интелек-
туален проблем - да прегърнем атеизма!
Да отречем, че има Бог. Тогава няма ника-
къв проблем да се обясни съществуването
на злото и болката. Защото, ако няма инте-
лигентен Създател, трябва да предполо-
жим, че нашият свят и самите ние сме се
появили от несъзнателни, безлични сили,
които неволно са произвели и развили без-
мозъчна материя. После, след милиони го-
дини случайни изменения, от тази безмо-
зъчна материя са възникнали интелигентни
умове, които могат да протестират срещу
страданието. Но това е станало случайно.
Материята не е имала намерение да го пра-
ви; и след като го е направила, не е разб-
рала какво е направила. Просто е продъл-
жила своя ненаправляван, непланиран,
безцелен път, без да се грижи дали резул-

89

Християнството - опиум или истина?

татът е добър, или лош, интелектуално при-


емлив, или не. При такова предположение
не би било трудно да обясним съществува-
нето на злото и болката. Какво друго бих-
ме могли да очакваме от един безмозъчен
процес освен колосално количество болка
навсякъде? (Разбира се, при това предпо-
ложение, ще имаме непреодолими труднос-
ти да обясним финото и сложно устройство
и невероятната красота, които наблюдава-
ме навсякъде в природата.)

Атеизмът безспорно се освобождава от


интелектуалния проблем за страданието.
Но той не освобождава от болката, нито
пък ни помага да я понасяме. Всъщност той
може да направи болката още по-непоноси-
ма. Защото, ако има личностен Бог и той
ни е сътворил, тогава имаме солидна осно-
ва да вярваме, че страданието не е само
разрушително и в крайна сметка безсмис-
лено, а може да бъде използвано от Бога
за нашето вечно добро. И основанието за
този извод е достатъчно просто. Нормални-
те човешки родители носят морална отго-
ворност за децата, които са родили, обичат
ги и желаят най-доброто за тях. Нещо пове-
че, родителите откриват, че тази загриже-
ност за техните деца им е вродена, зало-
жена е в самата им природа. Твърде неве-
роятно би било Богът, който ги е създал и
е заложил тази загриженост в сърцата им,
да е безразличен към своите творения и да

90

5. Защо хората страдат?

не поема никаква морална отговорност за
това, че ги е създал (Лука 11:13). Следова-
телно, това е здрава основа за надежда; и
когато хората преживяват болезнено стра-
дание или несправедливост, една такава
надежда често е единственото, което може
да ги утеши, да ги подкрепи и да им помог-
не да издържат. Именно в такъв контекст
Библията казва:

И не само то (творението), но и ние, ко-


ито имаме първите плодове на Духа, са-
мите ние стенем в себе си и жадно очак-
ваме осиновението, тоест изкупването
на нашето тяло. Защото с тази надежда
ние се спасихме; но надеждата, която се
вижда
, не е вече надежда; защото кой се
надява за това, което вижда? Но ако се
надяваме за онова, което не виждаме,
тогава с търпение го чакаме" (Римляни
8:23-25).

Атеизмът обаче отнема напълно всяка та-


кава надежда. Той оставя хората в тяхната
болка, страдание и мъка без емоционална
или духовна утеха, а интелектът им трябва
да приеме тираничната ирационалност на
безсмисленото, безнадеждно страдание,
сполетяло ги заради безмозъчните и без-
сърдечни сили, които за нещастие са по-
силни от тях.

Вземете например една млада майка на


тридесет и три години, чийто съпруг току-

91

Християнството - опиум или истина?

що е бил застрелян от мафията, а самата
тя е с диагноза злокачествен тумор. Какво
може да й каже атеистът? Нейното чувство
за справедливост е погазено от убийството
на съпруга й. Но атеистът, ако е честен, ще
трябва да каже, че нейното чувство за
справедливост не е гаранция, че обективна
справедливост изобщо съществува в света
или във вселената. Нейният съпруг не е по-
лучил справедливост в този живот, няма да
получи и в идния, защото такъв живот
няма, както и няма Бог, който да се погри-
жи в крайна сметка да възтържествува
правдата. За нейния съпруг надеждата за
справедливост се е оказала празен блян. А
колкото за нея самата, атеистът ще трябва
да каже, че нейното съществуване така или
иначе никога не е имало смисъл, нито пък
отвъд нейния кратък живот има някаква
цел, към която би могла да се стреми. Ней-
ното страдание и болка нямат абсолютно
никава стойност. Следователно, няма на-
дежда. Атеистите са, както казва Библията,
„без ... надежда и без Бог на света" (Ефе-
сяни 2:12).

Решението, което атеизмът дава на проб-


лема за злото и болката, всъщност само
увеличава болката. Емоционално, морално
и интелектуално той е просто разрушите-
лен.

Има и други опити да се реши пробле-


мът, които не са атеистични, но също са да-

92

5. Защо хората страдат?

леч от представата за Бога, която открива-
ме в Библията. Най-разпространеният от
тях е е идеята, че Бог е наистина съвърше-
но добър, но не е всемогъщ. Това „реше-
ние" обаче изобщо не е истинско, защото
то отново в някаква степен решава инте-
лектуалния проблем, но също като атеизма,
не може да ни предложи някой, способен
да ни помогне да се справим със страдани-
ето.

Това ни води до един ключов въпрос:


имаме ли някакво основание да мислим, че
страданието, какъвто и да е източникът му,
е несъвместимо със съществуването на
един съвършено любящ, всемогъщ и премъ-
дър Творец, който, въпреки страданието,
което допуска, е верен към нас, неговите
творения, предвидил е славна съдба за
нас, ако сме готови да я приемем, и може
да използва болката, за да ни подготви по-
добре за тази съдба?

Отговор на проблема за злото

Нека започнем с проблема за злото, тъй


като злото, причинено от човек на човека,
е отговорно за много повече страдания, от-
колкото природните бедствия. Вземете за
пример само XX век. Милионите, загинали
от природни катастрофи, са нищо в сравне-
ние с милиардите, убити в две световни и
безброй други войни; убити от десни и леви
диктатори, от Хитлер и Сталин, Пол Пот и

93

Християнството - опиум или истина?

правителството на Индонезия; жертви на


религиозни и политически гонения, на ма-
фията и терористичните организации, на
„цивилизованото" изтребление в Хирошима
и Нагазаки и на нечовешките зверства в
Югославия и Руанда; жертви на демокра-
тичните държави, които развиват икономи-
ката си, като произвеждат оръжия и ги про-
дават на тиранични правителства, неуважа-
ващи човешките права; на индустриалци,
които стават милионери от производството
на противопехотни мини, които след това
се продават в Афганистан и Ангола, където
откъсват краката на невинни граждани,
включително деца; на експлоатацията на
Третия свят от Първия свят и на корупция-
та в страните от Третия свят, която трупа
милиони долари международна помощ в
ръцете на техните диктатори, докато собст-
вените им народи тънат в мизерия и мръ-
сотия. Сравнено с всички тези съзнателни
злини, едно природно бедствие, като нап-
ример вулкан, изглежда съвсем невинно.

Естествената реакция на много хора на


този непресекващ поток от зло е: "Не се ли
предполага, че Бог трябва да е загрижен за
справедливостта? И не се ли предполага,
че той е всемогъщ? Тогава, ако има Бог,
защо той не сложи край на цялото това
зло?"

Е, Библията казва, че един ден той с аб-


солютна сигурност ще му сложи край. „За-
щото е назначил ден, когато ще съди света

94

5. Защо хората страдат?



справедливо чрез Човека, когото е опреде-
лил; за което е дал уверение на всички,
като Го е възкресил от мъртвите" (Деяния
17:31).

„Но какво ни ползва нас - казват много


хора - обещанието, че някой ден в далеч-
ното бъдеще, в края на света, Бог ще сло-
жи край на всяко зло? Защо, ако Бог дейс-
твително съществува, не го направи сега,
като се намеси и унищожи или по някакъв
начин обезвреди всички зли хора? Нали е
всемогъщ? Той може да го направи. Защо
не го прави?"

Да, Бог несъмнено може да го направи и


в някои изключителни случаи го прави. В
Библията е записано, че на един етап от
историята Бог е изличил целия човешки
род (с изключение на осем души) чрез ги-
гантски потоп (Битие 6-8), и че накрая отно-
во ще го направи, но този път не чрез
вода, а чрез нещо, което по описанието
(2 Петр. 3) прилича на ядрена реакция.1 По
същия начин, когато изключителният разв-
рат на Содом и Гомора с всички следващи
от това болести е станал нетърпим, Бог е
използвал природните сили, за да изпепе-
ли тези два града, и така да „дезинфекти-
ра" целия район (Битие 19).

Проблемът с безразборния съд

Но има един проблем, който самата Биб-


лията изрично споменава във връзка със

95

Християнството - опиум или истина?

Содом и Гомора. Когато крещящ грях и зло


заразят цялото общество, как може един
праведен Бог да унищожи сравнително не-
винните заедно с крайно виновните? В
един малък град като Содом е било срав-
нително лесно да се организира бягството
на няколкото относително невинни хора, за
да избегнат общото разрушение. Но поня-
кога злото заразява цели народи, страни,
империи, и тогава милиони хора участват в
различна степен в жестоката и арогантна
политика на своите управници. Учителите
например са принудени да отравят умовете
на своите ученици с фанатичен фашизъм и
геноцидна омраза срещу малцинствата
(както в Хитлерова Германия) или с отхвър-
лящ Бога атеизъм (както при марксистките
режими). Мъжете са принудени от лъжлив
патриотизъм да участват в жестоки идеоло-
гически войни за разширяване на империи.
Университетските професори са принудени
да пренаписват отново историята (а поня-
кога дори природните науки) в съответст-
вие с правителствената политика, без зна-
чение каква е истината според тях. В такъв
случай, как би могъл един праведен Бог да
унищожи цели народи, без при това да уни-
щожи маси от сравнително невинни (макар
все пак грешни) хора заедно с виновните?
„Точно там е работата - ще каже някой.
- Ако Бог е премъдър, както и всесилен,
той би могъл да осъществи избирателен

96

5. Защо хората страдат?

съд над всеки поотделно, като елиминира
лошите и остави добрите. Защо тогава не
го прави?"

Е, да речем, че го направи. Да предполо-


жим, че Бог се намеси днес и унищожи
всички лоши и грешни хора навсякъде по
света, без изключение. Къде точно би
трябвало да спре? И колко хора ще оста-
нат? Къде трябва да се тегли чертата меж-
ду лошите и добрите? И кои са всъщност
лошите и кои - добрите? „Махнете капита-
листите - казват комунистите, - и ще оста-
не един добър свят с добри хора." Капита-
листите, разбира се, казват обратното. А на
съвсем лично ниво, какво ще трябва да
каже Бог на самите нас?

Има и други съображения. Да си предс-


тавим, че двама души са егоисти, жестоки,
избухливи и насилници, отдадени на лъжи и
измами. Единият е обикновен гражданин и
няма много власт, но лошото му поведение
съсипва живота на неговата съпруга, раз-
бива брака им и нанася на децата му сери-
озни, дори непоправими психологически
увреждания. Другият е диктаторът на своя-
та страна. Той има огромна власт и затова
лошото му поведение води до страданията
и смъртта на хиляди хора. Какво щеше да
направи първият човек, ако имаше същата
власт като втория? И кой в крайна сметка
е по-лошият от двамата?

Според Библията, Божията присъда над


нас като отделни личности е, че всички сме

97

Християнството - опиум или истина?

съгрешили - аз, вие и всеки един. Съдени


според Божиите абсолютни стандарти, ние
всички сме лоши - не всички в еднаква
степен, но всички в някаква степен. Никой
не е невинен (Римляни 3:10-20, 23).

Но Бог е не само справедлив, той е и


състрадателен и милостив. Жителите на
древния град Ниневия и особено неговите
управници са били прословути със своята
жестокост. За да укрепят властта си, те са
депортирали огромни маси хора от завла-
дените от тях територии. Затова Бог ги зап-
лашва с унищожение, но той е готов да за-
бави изпълнението на присъдата, за да им
даде възможност да се покаят. И той смъм-
ря израилевя пророк Йона за това, че нас-
тоява за незабавното им унищожение
(Йона 1:1-2; 3:1-4:11).

По подобен начин Новият Завет обясня-


ва защо Бог е готов да ни чака дълго вре-
ме, преди да сложи край на света и да
спре завинаги злото: „Господ не забавя
това, което е обещал, както някои смятат
това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже
не иска да погинат някои, а всички да дой-
дат на покаяние. Но Господният Ден (Денят
на съда) ще дойде ..." (2 Петр. 3:8-10).

„Но защо Бог вини всички ни, че сме


лоши и грешни - ще каже някой, - след
като той ни е създал? Тогава защо не ни е
направил такива, че да не можем да гре-
шим и да вършим зло?"

98

5. Защо хората страдат?



Славата и неизбежната цена да си човек

Е, Бог можеше да го направи. Но това


щеше да ни отнеме всякаква свободна воля
и действителен свободен избор. Тогава ня-
маше да бъдем морално отговорни същест-
ва, а нещо като хуманоидни компютъризи-
рани роботи. А едва ли някой човек наис-
тина би предпочел да бъде робот.

За да бъдеш истинско морално отговор-


но същество, трябва да разбираш разлика-
та между добро и зло и да можеш свобод-
но да избираш дали да вършиш доброто,
или злото. Един компютър може да прите-
жава огромни „знания", складирани в себе
си, но няма разбиране за онова, което
„знае", нито каквато и да е способност за
нравствен избор. Той може да върши само
онова, което е програмиран да върши. Ако
направи грешен избор или блокира, не
може да бъде обвиняван за това. Той не
носи отговорност. Не чувства никаква вина.
Човешките същества, както всички забеляз-
ваме, не са по този начин програмирани от
своя Създател. Те имат способността да из-
бират и обикновено се гордеят с това. Ко-
гато един човек например е избрал да се
изправи пред опасността, вместо да избяга
страхливо, той би искал да го смятат за от-
говорен за този избор и да го похвалят. По-
вечето хора биха сметнали за обида да ги
третират като бебета или като невменяеми,
или като машини, които не са отговорни за

99

Християнството - опиум или истина?

действията си. Само когато сме направили


нещо много лошо, се изкушаваме да отх-
върлим отговорността и да кажем: „Нямах
друг избор."

И така, Бог спокойно можеше да ни нап-


рави като роботи, но тогава щяхме да бъ-
дем неспособни не само на зло, но и на ис-
тинска, зряла любов, даром давана и прие-
мана. Ако седите в една стая и влезе един
робот, прегърне ви и каже: „Обичам те",
вие или ще се разсмеете от абсурда, или
ще се отдръпнете с отвращение, или и две-
те. Един робот изобщо няма представа как-
во е любов, а дори да имаше, нямаше да е
свободен да решава дали да ви обича, или
да не ви обича - той щеше да прави оно-
ва, за което е програмиран от някой друг.
Той няма независима самоличност.

Именно в това се състои славата да бъ-


деш човек. Бог е създал човека като морал-
но отговорно същество, способно да разби-
ра красотата на светостта на своя Творец
и нравственото величие на неговия харак-
тер. Бог го е надарил със свободна воля и
със способността да обича, така че да
може свободно да избере да обича, да се
доверява, да се покланя и да се подчинява
на своя Творец и да се наслаждава на ис-
тинско приятелство и общение с него, как-
то тук на земята, така и един ден в Божие-
то небе (Йоан 4:22-24).

100


5. Защо хората страдат?

Но, разбира се, изборът, който Бог е


предоставил на човека, не е бил и не е мо-
гъл да бъде избор между две еднакво доб-
ри алтернативи. Бог е абсолютното добро и
извън него не може да има трайно добро.
Да кажеш „не" на Бога, източника на живо-
та, по дефиниция означава да кажеш „да"
на трагедията и в крайна сметка на смърт-
та. Няма и не може да има два рая - един
при Твореца и един без него. Затова още
от самото начало Бог е предупредил чове-
ка за фаталните последствия, които неиз-
бежно щели да дойдат, ако човекът избе-
ре да не вярва на Бога, да не му се подчи-
нява и да не върви в неговия път. Библия-
та казва обаче, че първият човек, Адам, е
направил точно това - той е избрал да не
се подчини на Бога, да тръгне по свой соб-
ствен път, да поеме в по-добрата - както е
смятал - посока (Битие 2, 3; Римляни 5:12).
И всички ние, в по-голяма или в по-малка
степен, сме направили същото (Исая 53:6;
Римляни 3:23), а лошите последствия от
това виждаме навсякъде около себе си и
вътре в себе си. И така, според Библията
злото е зло, защото е бунт срещу Бога. Но
чия е вината?

И отново някой ще възрази: „Бог не е ли


всезнаещ и способен да предвиди всички
възможности?"

Да, разбира се.

„Тогава защо не е предвидил, че ако
даде на човека свободна воля, той ще зло-

101


Християнството - опиум или истина?

употреби с нея, ще избере злото и ще нав-


лече трагедия на себе си и на целия свят?"

Да, Бог е предвидил това.

„Тогава как е могъл Бог въпреки това да
даде свободна воля на човека?"

Божията спасителна мрежа

Отговорът на този въпрос е, че още пре-


ди да сътвори човечеството, Бог е бил ре-
шил да осигури спасителна мрежа, достъп-
на за всички хора, така че въпреки своя
бунт, своеволие, грях и злина никой да не
трябва да погине навеки. Всъщност Бог
дори е щял да използва човешкия грях, за
да покаже не само на думи, но и на дело,
че със своето сърце на Творец той обича
всички свои създания, макар те да са още
грешници. Той казва това по следния начин
в Библията:

Защото едва ли някой ще умре даже за


праведен човек; макар че може би някой
би дръзнал да умре за добрия. Но Бог
доказа Своята любов към нас в това, че
когато бяхме още грешници, Христос
умря за нас" (Римляни 5:7-8).

За човека е щял да бъде създаден път да


може, щом открие разрушителните резулта-
ти от греха, да се покае, да се върне при
Бога и да получи прошка и помирение, да
възстанови общението си с него. Сам Бог,
в лицето на своя Син Иисус Христос, е щял

102


5. Защо хората страдат?

да плати наказанието за човешкия грях


вместо човека. Цената на всички обезщете-
ния за вредата, нанесена от човешкия грях,
която е извън човешките възможности, е
щяла да бъде понесена от Бога. И нещо по-
вече, щяла е да бъде дадена и гаранция, че
когато дойде денят на Последния съд и Бог
се надигне да накаже непокаялите се и за-
винаги да сложи край на злото, тогава
тези, които са се покаяли и са положили
вярата си в Бога и Неговия Син Иисус
Христос, няма да бъдат осъдени, а ще се
радват на вечен живот с Бога (Йоан 5:24).
И още нещо, веднъж примирен с Бога, чо-
век е щял да бъде въведен още тук, на зе-
мята, във величествената цел, с която Бог
първоначално е сътворил вселената.

За тази цел ще кажем нещо повече след


малко; но за момента нека да направим па-
уза и да се концентрираме върху основния
елемент на Божията спасителна дейност -
страданията, болките и смъртта на Христос,
които той е понесъл на кръста. Защото, ако
той наистина е Бог, както твърди Новият
Завет, тогава Бог не е останал далеч от чо-
вешкото страдание, а сам е станал част от
него. И точно този факт на близостта на
Бога може да проникне през сълзите и мъ-
ката и да донесе на страдащия човек ис-
тинска надежда - не за някакво опростено
решение за неговата болка, а за възмож-
ността, въпреки болката, да има доверие,
че Христос, Божият Син, разбира неговото

103


Християнството - опиум или истина?

страдание и е достоен за доверие и за в


бъдеще.

Преди да оставим темата за страдание-


то и смъртта на Христос, трябва да сме си-
гурни, че разбираме условията, свързани с
Божието предложение за помирение чрез
тази смърт. Целият пакет на спасението е
дар; той не може да бъде спечелен или
заслужен по никакъв начин. Но условията
да бъде приет са:

Първо, покаяние пред Бога (Деяния
20:21). „Нека остави безбожният пътя си
и човекът на греха - помислите си; нека
се обърне към Господа и Той ще се сми-
ли над него; и към нашия Бог, защото
Той ще прощава щедро" (Исая 55:7).

Второ, вяра в Господ Иисус Христос (Де-
яния 20:21). „Истина, истина ви казвам:
който слуша Моето слово и вярва в Този,
който Ме е пратил, има вечен живот и
няма да дойде на съд, а е преминал от
смърт в живот" (Йоан 5:24).

Но с това се връщаме на въпроса за


свободния избор на човека. Бог няма да
насили никого да повярва. Той няма да от-
неме свободната воля на човека дори и за
да го спаси. Защото, ако го направи, край-
ният резултат няма да бъде спасено и прос-
лавено човешко същество, а робот.

От друга страна, Бог с цялото си сърце


умолява всички хора да се помирят с Него.

104


5. Защо хората страдат?

От Негова страна няма нежелание да спа-


сява (1 Тимотей 2:3-6).

Бог беше в Христос и примири света


със Себе Си, като не счете на хората
прегрешенията им и вложи в нас слово-
то на примирението. И така, от страна на
Христос ние сме посланици, като че Бог
чрез нас умолява; молим ви от страна на
Христос: примирете с Бога, който за нас
направи грешен Онзи, който не знаеше
грях, за да станем ние чрез Него правед-
ни пред Бога" (2 Коринтяни 5:19-21).

Ако въпреки това човекът използва сво-


бодната си воля не само за да се отвърне
първоначално от Бога, но и на всичко отго-
ре да отхвърли неговата прошка и изкупи-
телна любов, как можем да обвиняваме
Бога за крайното нещастие?

Но нека сега се обърнем към другия из-


точник на страдание, а именно природните
бедствия и онова, което най-общо нарекох-
ме „проблем болка".

Бележки


1 Скептиците често се присмиват на такива биб-
лейски твърдения; и въпреки това самите те сочат
свидетелства за това, че на един етап от историята
почти целият живот на тази планета е бил изчезнал.

105


Каталог: bulgarian -> DavidGooding
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница