Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Науката - на страната на вярата
- Естеството на Христовите чудеса
- Е дин експеримент
- Какво казват религиите за себе си
- Религиите и проблемът за вината
Още една заблуда Вземете например новозаветната исто- рия, че Иисус се е родил от девица без чо- вешки баща. Да мислим, че ранните хрис- тияни са вярвали в това чудо, тъй като не са разбирали природните закони, управля- ващи зачеването и раждането на деца, би било пълна глупост. Те са знаели всичко за установените природни закони, по които се 56 3. Прави ли науката невъзможна вярата в Бога? р  аждат децата. Ако не са ги познавали, си-
гурно са щели да вярват, че деца могат да се раждат без баща или без майка, но в та- къв случай е нямало да смятат историята за раждането на Иисус от девица за чудо. Самият факт, че те разказват за това като за чудо, показва, че те идеално са разби- рали естествените закони, управляващи за- чеването и раждането. Всъщност, ако човек не разбира, че има закони, които обичайно управляват събитията, как изобщо ще стиг- не до заключението, че се е случило чудо? Или вземете друг случай: Лука, който е бил лекар, образован и владеещ медицинс- ката наука на своето време, започва своя- та биография на Иисус, като повдига точно тези въпроси (Лука 1:5-25). Той разказва историята за един мъж на име Захария и жена му Елисавета, които в продължение на много години се молили за син, защото тя била безплодна. Когато Елисавета била вече в напреднала възраст, един ангел се явил на Захария и му казал, че някогашни- те му молитви скоро ще получат отговор и че жена му ще зачене и ще роди син. То- гава Захария много учтиво, но твърдо отка- зал да повярва това. Причината, която по- сочил, била, че той самият вече бил стар, а и тялото на жена му било немощно. Те два- мата да имат дете на тази възраст би про- тиворечало на всичко, което той знаел за природните закони. Интересното в случая е следното: Захария не е бил атеист, той е 57
б Историята казва, че ангелът предизвикал онемяването на Захария заради пълната нелогичност на неговото неверие. Но това показва най-малкото следното: ранните християни не са били лековерни глупаци, непознаващи природните закони и затова готови да повярват на всяка история за чудо, колкото и да е абсурдна. Също като всеки друг, и те са усещали огромната трудност да повярваш в история за такова чудо. И ако накрая са повярвали, то е било, защото са били принудени от необоримата тежест на свидетелствата, в които сами са се убедили. По същия начин разказът на Лука за въз- никването на християнството (Деяния на апостолите) ни показва, че първата съпро- тива срещу християнското послание за въз- кресението на Иисус Христос не е дошла от атеисти, а от садукеите - тогавашните юдейски първосвещеници. Те са били рели- гиозни хора. Вярвали са в Бога. Казвали са си молитвите. Но това не означава, че щом са чули твърденията за възкресението на Иисус от мъртвите, веднага са им повярва- ли. Не са им повярвали, защото са имали мироглед, според който чудо като телесно- 58 3. Прави ли науката невъзможна вярата в Бога? т о възкресение на Иисус Христос не може
да се случи (Деяния 23:8). И така, да се предполага, че християнст- вото се е зародило в преднаучния лекове- рен свят, просто не отговаря на фактите. Древният свят е познавал точно толкова добре, колкото и ние днес, природния за- кон, според който мъртвите тела не стават от гробовете. Християнството си е пропра- вило път единствено чрез необоримата те- жест на свидетелствата за това, че един човек действително е възкръснал от мърт- вите, противно на природните закони. Наистина, в днешно време някои хора с мироглед, подобен на този на древните са- дукеи, погрешно се опитват да направят християнското послание по-приемливо за научния ум, като изцяло премахват елемен- та на чудото от Новия Завет и представят само етичното учение на Иисус. Но този метод е неуспешен. На първо място, самият Нов Завет заявява, че възкресението на Христос не е някаква повърхностна, мало- важна украса на християнското послание - то представлява сърцевината му. Изрежете сърцето, и ще унищожите посланието. И щом самият Нов Завет казва, че нещата стоят така, значи е напълно безполезно хора, които живеят две хиляди години по- късно, да твърдят, че християнството може да бъде лишено от чудото и да продължи да бъде жизнеспособно (1 Коринтяни 15). 59 Християнството - опиум или истина? Н ди на погрешна основа. Защото нашият напредък в научното разбиране на природ- ните закони прави по-лесно, а не по-трудно да вярваме във възкресението на Христос. Науката - на страната на вярата Един от основните природни закони, кой- то науката е открила и непрестанно пропа- гандира, е Вторият закон на термодинами- ката, който гласи, че вселената като цяло върви към хаос, ентропията се увеличава. Но ако това е така, то едва ли е могло да става безкрайно дълго време, тъй като във вселената все още съществува доста сери- озен ред. Всъщност, според самата наука трябва да е имало време, когато е действал обратният процес и вселената е била „под- редена". Ако тогава, в някакъв момент в миналото, това е станало, то тогава не е нито невъзможно, нито ненаучно да вярва- ме, че при възкресението на Христос при- родните процеси отново са протекли в об- ратна посока, така че мъртвото му тяло е било съживено и е излязло от гроба. Освен това науката казва, че макар като цяло ен- тропията във вселената да се увеличава, има ситуации, в които тя локално намаля- ва. Семената се развиват в дървета и про- извеждат плод. Ние знаем, че това е въз- можно, защото в тази локална ситуация зе- мята получава колосален приток на енергия 60 3. Прави ли науката невъзможна вярата в Бога? о  т слънцето, а семето съдържа информаци-
ята, необходима за изграждане на дървото. В съгласие с това Новият Завет отбелязва, че възкресението на Христос е станало възможно чрез огромен приток на енергия от самия Създател: „Превъзходното вели- чие на Неговата мощ... действието на мощ- та на Неговата сила. С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите" (Ефесяни 1:19-20). Въпреки това, за някои хора може би все още съществуват основания за съмне- ние и те биха ги изразили по следния на- чин: „Това свидетелство в Новия Завет е вече твърде отдалечено от нас. Как можем да имаме пряк достъп до него? В крайна сметка чудесата по принцип, и възкресени- ето на Христос конкретно, не са неща, ко- ито стават всеки ден или всяка седмица. Ние нямаме съвременен опит, който да бъде основа за сравнение и критерий, чрез който да преценяваме достоверността на тези свидетелства. Дали тогава от нас не се очаква да вярваме на всичко, което каз- ват писателите на Новия Завет, просто за- щото те го казват?" Естеството на Христовите чудеса Отговорът е, че има редица съображе- ния, които говорят в полза на достовер- ността на тези чудеса. Като начало можем да забележим разликата между чудесата, 61
к Можем да размислим и над нравствения аспект на неговите чудеса. Никое от тях ни- кога не е било извършено, за да нанесе вреда на някого, дори и на враговете му. Показателни са също и понятията, които Новият Завет използва за чудесата на Иисус. Понякога те са наречени с една 62 3. Прави ли науката невъзможна вярата в Бога? д  ума, която означава акт на мощ. В други
случаи са описани с друга дума, която оз- начава нещо чудно, знамение. Взети заед- но, тези думи сочат, че Христос съзнателно е вършел дела със свръхестествена мощ, за да привлече вниманието върху себе си. Но освен това, тяхната цел е била да слу- жат като знаци и да сочат към огромните духовни ресурси, които Христос предлага на всички хора по всяко време и на всяко място. На този аспект на Христовите чудеса особено набляга писателят на четвъртото Евангелие, у когото обичайната дума за чудо е знамение (макар че това за жалост е замъглено в много преводи чрез използ- ването на думата чудо вместо знамение). Така например Йоан ни казва, че когато Христос по чуден начин умножава хлябове- те, той го прави не просто за да нахрани хората, а за да привлече вниманието им към факта, че самият той е Хлябът на жи- вота, който може да задоволи духовния глад на хората от всички епохи, ако те му се доверят чрез вяра и го приемат като Спасител и Господ (Йоан 6). А на това ниво то е достъпно за всеки един от нас - все- ки може да провери чрез личния си опит дали това е вярно, или не. 63
Е  дин експеримент
Ето и най-силното свидетелство. Ако Христос действително е възкръснал от мър- твите на третия ден - а това е така - това означава, че той сега е жив и е готов чрез своя Дух да осъществи лична връзка с нас, ако ние от своя страна сме готови да осъ- ществим лична връзка с него. Както при всяко взаимоотношене, неговата реалност не може да се преживее или докаже, ако човек не влезе в него. А възможността да влезем в такова взаимоотношение с Хрис- тос е открита за всички нас. Това има предвид Йоан, когато казва за Иисусовите чудеса: „тези са написани, за да повярва- те, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име" (Йоан 20:31). И така, тук ни се предлага един експери- мент, който всеки може да направи. Ако Иисус наистина е Божият Син, то евангели- ето на Йоан е дошло до нас с неговия ав- торитет. Това е Божият начин да осъщест- ви контакт с нас. Милиони хора свидетелс- тват, че като са го прочели, Бог им се е разкрил лично. Не можем просто да отпи- шем всички тези милиони хора като глупа- ци. Единственото истински научно действие е да подложим твърдението на проверка, като направим същия експеримент и сами прочетем евангелието. 64
Но не водят ли всички религии към Бога? Със сигурност няма да е пресилено да кажем, че за много хора днес атеизмът вече не е премливо кредо. Но това, което им пречи да го изоставят напълно, е неси- гурността им коя вяра би могла задоволи- телно да го замести. За тях не е очевидно, че алтернативата на атеизма е християнст- вото. Вярно, че единствената алтернатива на атеизма е да вярваш в някакъв бог. Но защо, питат те, това трябва да е християн- ският Бог? Защо не Шива, Вишну, Рама, Кришна или който и да е от многобройните богове на хиндуизма? Или Аллах, единия Бог на исляма? А може би теравада будиз- мът е най-привлекателната алтернатива на атеизма? За разлика от махаяна будизма, който вярва в безброй божества, теравада будизмът, строго погледнато, изобщо не е 65 Християнството - опиум или истина? р какъв бог. Независимо от това тя предлага на своите последователи набор от доктри- ни (трите питака) и сборник от правила за поведение, чиято цел е да ги освободи от тиранията на техните желания и да ги води в житейски път, напълно свободен от бури, притеснения и страхове, и да ги въведе в мирни взаимоотношения с техните ближ- нии. А и целта на всички религии, както мис- лят много хора, е да учат хората на добро поведение. Какво значение има в такъв случай коя конкретна система ще изберем, стига да следваме нейните принципи с пос- тоянство и искреност? Ако нравствената цел е една и съща, какво значение има от коя посока и по коя пътека се катерим по планината? Накрая се стига до един и същи връх. Не водят ли всички спици на колело- то до една и съща ос? Както казва Дж. Б. Шоу: „Има само една религия в света, ма- кар тя да има стотина версии." В такъв слу- чай не водят ли всички религии до Бога? Какво казват религиите за себе си Не всяка религия обаче ще се съгласи, че е просто алтернативен път към същата цел. Буда е претендирал, че „има само един път за очистване на човешките същес- тва"1 и че „истината е една, няма втора".2 66 4. Но не водят ли всички религии към Бога? М онотеистичният юдаизъм никога няма да
се съгласи с хиндуизма, че има милиони богове. А християнството ще каже на моно- теистичните юдаизъм и ислям, че няма дру- го име под небето, дадено между хората, освен името Иисус, чрез което да се спа- сим (Деяния 4:12). За много хора тези вза- имно изключващи се претенции за уникал- ност изглеждат арогантни и опасно неумес- тни в глобалното село, в което се е превър- нал светът. Няма ли да е по-добре тогава един бивш атеист да приеме еклектичната философия на движението Ню Ейдж, което взаимства каквото му харесва от всички религии и комбинира елементи на аними- зъм, поклонение на природата, пантеизъм и християнски морал в една прагматична амалгама? Като отрича обективното същес- твуване на истина, движението Ню Ейдж може да приобщи почти всяка религиозна вяра - стига тази вяра да няма претенции за абсолютност. Колкото и убедително да изглежда това обаче, трябва да бъдем нащрек да не би самата му привлекателност да е илюзия, неподкрепена от фактите. Нека разгледаме първо мисълта, че няма значение коя система ще последва човек, стига да е искрен. В никоя друга област от живота един отговорен човек не би се за- доволил да приеме искреността като гаран- ция за истинност или за сигурност. Всички 67
ф Второ, дори ако беше вярно - а то не е - че основната цел на всички религии е да накарат хората да се отнасят добре един с друг, не бихме могли да приемем без до- пълнителни изследвания, че именно това е достатъчната цел, към която трябва да се стремим. В миналите векове световните морета са били кръстосвани от много пи- ратски кораби. На някои от тези кораби пи- ратите несъмнено са се държали много добре един с друг и са имали строги и доб- ре спазвани правила, които са гарантира- ли, че завладяната плячка ще се разпреде- ли справедливо. В този смисъл достигнати- ят морален стандарт сигурно е бил напъл- но задоволителен за тях - но само ако се пренебрегне фундаменталният факт, че те са пирати, които се бунтуват срещу закон- ното управление на страната! Ако прави- телството ги хванело, техният висок морал нямало да ги спаси от бесилото. Ако пред- 68 4. Но не водят ли всички религии към Бога? п оложим, че основната цел на религията е
да ни накара да се отнасяме добре един към друг, ние пренебрегваме съществения въпрос дали има върховно същество, съз- дател, който ни е направил, на когото дъл- жим вярност, и който ще ни призове да от- говаряме за своята невярност и пренебре- жение спрямо него. Ако има такъв върхо- вен създател и ние сме го игнорирали и сме нарушили неговите закони, когато той ни призове да отговаряме, няма да можем да се оправдаем с това, че сме се отнася- ли добре към другите човешки същества. Тук има непреодолима пропаст между нап- ример теравада будизма и християнството. За теравада будистите човекът в своята вечна същност е най-великото духовно при- съствие във вселената.3 А в юдаизма и християнството такова отношение на чове- ка към себе си е равносилно на богохулст- во. За тях човекът със сигурност е сътворен по Божия образ, но човекът не е Бог. Бог остава най-великата духовна реалност и да се опитваме да узурпираме неговото място е върховен бунт срещу Всевишния. Освен това има още една непреодолима разлика между религии като хиндуизма и будизма, от една страна, и юдаизма и хрис- тиянството, от друга. Първите две твърдят, че материалният свят е илюзия (мая), а ис- тинската цел на мъдрия човек е да избяга от материалния свят в нематериална нир- 69
в Разбира се е вярно, че когато става въп- рос за основните морални норми - да по- читаш родителите си, да не убиваш и т. н. - всички религии учат повече или по-малко едно и също. Сравнете например петте принципа на будизма с десетте заповеди на юдаизма. С една дума, религиите ни учат, че трябва да бъдем добри. Нашият проблем обаче е, че не сме били добри. Ние сме съгрешили срещу Бога, нарушили сме неговите закони и подлежим на нака- зание. Съгрешили сме срещу други хора и сме им навредили. Съгрешили сме срещу себе си. И ако действително сме Божии създания, то тогава грехът срещу другите 70 4. Но не водят ли всички религии към Бога? х ора и срещу самите нас също представля-
ва сериозен грях срещу Бога. Човешките същества са така устроени, че когато съг- решават срещу Бога и другите хора, съвест- та им ги кара да се чувстват виновни, кое- то ограбва техния душевен мир и ги прес- ледва и потиска. За да намерят мир, за да продължат с увереност към бъдещето, те трябва да се освободят от това чувство за вина. Затова всяка религия, която заслужа- ва да се нарича така, трябва да се справи с въпроса за вината. Но как? Не просто безполезно, но и вредно е да се опитваме да освободим съвестта на един човек от вината, като му казваме, че миналият му грях и вина нямат значение. Защото в край- на сметка това би означавало, че хората, срещу които е съгрешил, нямат значение, вредата, която е нанесъл, няма значение, а съвестта му е просто слабост на характера, която може удобно и безнаказано да бъде потисната. Никакъв рай не може да се гра- ди на подобна теория, от която следва, че в крайна сметка човешките същества нямат значение - макар че за жалост такива опи- ти са правени неведнъж. Следователно, всички хора отчаяно се нуждаят от решение на този проблем - ре- шение, което да запази техните морални стандарти и чувството им за справедливост и в същото време да им донесе прошка и да ги освободи от веригите на вината за миналото. 71
Т Някои ранни форми на хиндуизма са до- пускали, че може да се получи прошка чрез принасяне на церемониални дарове и жертви на боговете. Юдаизмът също е имал сложна система от жертвоприношения, въз основа на която хората са можели да полу- чат прошка от Бога. Но самият юдаизъм внимателно посочва, че жертването на во- лове и крави не може да се счита за адек- ватно разрешение на проблема за човеш- ката вина (Псалм 40:6). В крайна сметка, какво знаят кравите за греха? Те не буду- ват цяла нощ, измъчвани от угризения на съвестта. Моралните разсъждения остават 72 4. Но не водят ли всички религии към Бога? з авинаги извън техните възможностти. Сла-
вата и бремето на моралното съзнание принадлежи на човешките същества. Следователно, в най-добрия случай жер- твите на животни са били само символичен начин да се признае, че за греха трябва да бъде платено, за да може съвестта да се успокои чрез прошка. Днес юдаизмът е из- губил дори тази система от символи и няма с какво да я замести. По това той прилича на исляма, който учи хората да се оставят на милостта на Всемогъщия, но не може да посочи никаква жертва, която адекватно да заплаща цената на греха. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|