Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
Безспорната уникалност на Христос
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Твърде хубаво, за да е истина
- Претенцията на Христос за истинност не е тиранична
- Интелектуалният проблем
Безспорната уникалност на Христос В тази връзка християнството е уникал- но, защото, макар да учи хората да бъдат добри, това не е главното ударение на не- говото послание. Сърцевината на християн- ското послание е в това, че Бог, съдията, срещу когото сме съгрешили всички, лично се е наел със задачата да потвърди слава- та на своя закон и справедливост, като е дал своя Син в жертва, която да изкупи греха на света. С това Христос е уникален. От всички велики основатели и водачи на религии той единствен застава до нас, като твърди, че е въплътеният ни Творец, дошъл да се справи с проблема за вината, поро- дена от нашия грях, чрез своята жертва на Голгота, за да можем ние да получим прош- 73
к Освен това е много важно да ни е ясно основното условие, при което се отправя предложението на Христос, защото и в това отношение християнството е уникално. Тъй като не всички, изповядващи христи- янството, разбират тази разлика, ще я под- чертаем с помощта на известната метафо- ра, представяща религията като път или пъ- тека. В будизма това е „осмократната" пъ- тека или „средният път". А от най-ранни времена християнството е било известно като „Пътят". В този модел на мислене обикновено в началото има врата, през ко- ято трябва да се влезе - някакъв ритуал или преживяване, през което човек трябва да премине, за да тръгне по пътя. Много пъти накрая на пътя също има врата, която води към рая или нирвана и пр. - въпреки че дзен-будистите смятат, че просветление- 74 4. Но не водят ли всички религии към Бога? т  о (сатори) е възможно в този живот. Об-
щата за всички идея е, че дали ще преми- неш през последната врата (или ще постиг- неш просветление по Пътя) зависи изцяло от това как напредваш по пътя - основният принцип е лични заслуги. Хората често си го представят подобно на университетското образование. Ако искаш да придобиеш уни- верситетска диплома, трябва да издържиш необходимия приемен изпит. Ако не преми- неш през тази порта, не можеш изобщо да започнеш да изучаваш специалността, за която се надяваш да получиш диплома. Но влизането през тази начална врата не е га- ранция, че накрая на образованието си ще получиш дипломата. Защото в края на об- разованието има още една врата, и това е крайният изпит. Дали ще преминеш през нея, зависи изцяло от това колко добре си се представил по време на цялото образо- вание и как ще се представиш на послед- ния изпит. Професорите ще се постараят да ти помогнат, доколкото могат, но дори те не могат да ти гарантират, че ще преминеш. В крайна сметка всичко зависи от твоите заслуги. Ти трябва да си заслужиш дипло- мата и дали си направил достатъчно за това, не може да се прецени, докато не дойде последният изпит. Според обичайното мислене и християн- ството е религия от този вид. За да полу- чиш спасение и да бъдеш приет от Бога, 75
т Колкото и правдоподобно и логично да изглежда това обаче, то е точно обратното на онова, което Новият Завет казва за при- емането от Бога. В това отношение христи- янството е противоположно на всички оста- нали религии. То казва съвсем категорич- но, че спасението не е по дела и заслуги. То е дар от Бога (Ефесяни 2:8-9). И следо- вателно, като подарък, не може да зависи от степента на напредък по пътя. Тогава възниква въпросът в кой момент човек по- лучава този подарък. В кой момент Бог ни 76 4. Но не водят ли всички религии към Бога? д  ава уверението, че сме приети? В края на
пътя ли? Не! Още в самото начало на пътя, както Господ Иисус обяснява на своите съвременници: „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот" (Йоан 5:24). Или, както казва Павел: „И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото ние посредст- вом вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с на- деждата за Божията слава!" (Римляни 5:1- 2). Нещо повече, и в двете горни изказва- ния виждаме, че въз основа на оправдани- ето, което сме получили в началото на пътя, Бог ни уверява, че ще преминем и през вратата в края на пътя. Както казва апостол Павел: „Много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него" (Римляни 5:9). Твърде хубаво, за да е истина? На пръв поглед това толкова противоре- чи на всичко, което хората винаги са мис- лели, че те са склонни да го отхвърлят и да смятат, че не е възможно това да е правил- ното разбиране на християнството. И въп- реки това тази основна сигурност и съзна- нието за приемане от Бога заемат централ- но място в учението на Иисус. 77
„ Но ако все още ни е трудно да приемем, че вярващият в Христос може да се нас- лаждава в този живот на мира, който идва от пълното приемане от Бога, нека напра- вим сравнение с най-близките човешки взаимоотношения - тези между двама съп- рузи. За да създаде условия за щастлив брак, дали би било разумно мъжът да отла- га колкото може по-дълго след сватбата мо- мента, когато ще увери жена си, че я при- ема? Отговорът на въпроса е очевиден. Ако една жена живее през целия си брачен жи- вот в несигурност дали е направила доста- тъчно, за да спечели приемането и обичта на съпруга си, това би било един вид роб- ство. При нормалните бракове съпругът от самото начало уверява жена си, че я прие- ма и й се посвещава за цял живот. Имен- но сигурността на жената в любовта на нейния съпруг и това, че той я приема от самото начало, я карат да му се посвети, както и той на нея. Аналогията не е неуместна. Според хрис- тиянството спасението не е схема за трупа- 78 4. Но не водят ли всички религии към Бога? н е на заслуги, които ще ни купят приемане-
то от Бога. Става въпрос за встъпване в ре- ално, лично отношение с нашия Създател, което Библията илюстрира точно с любовта на мъжа към неговата жена (Ефесяни 5:22- 23). Това отношение не трябва да остава неясно до края на живота. Всъщност, ако то изобщо ще се формира, това трябва да стане сега, в този живот. Но след като вед- нъж е формирано, то ще трае вечно. Действително, на много хора това им из- глежда просто невероятно; защото, ако е вярно, според тях то би било опасно. „Ако можем още в този живот да бъдем сигурни, че сме приети от Бога - казват те, - няма ли това да ни подтикне да злоупотребим с неговата любов и неговата благодат, като живеем недостойно?" Въпросът изглежда логичен, особено за хора, които не са прежевели какво става, когато човек откликне на поканата на Хрис- тос и встъпи в лично взаимоотношение с него. Но отговорът на този въпрос е НЕ, ре- шително НЕ. Това е така поради естество- то на вратата, през която трябва да се вле- зе, за да се тръгне по пътя на християнст- вото. Вратата не е ритуалът на кръщението на едно бебе, което изобщо не осъзнава какво става. Тя е истинското новораждане, което се осъществява в един човек чрез оживотворяващата сила на Светия Дух (Тит 3:3-7; Йоан 3:5-16). То не се постига чрез 79 Християнството - опиум или истина? ч се дава на всеки, който лично се покае и лично приеме Христос за свой Господ и Спасител (Йоан 1:12-13; Ефесяни 2:8-10). И тъй като дарът е нов духовен живот с нови сили, нови желания, нови цели и най-вече нови взаимоотношения с Бога, той естест- вено води към добри дела и към цялостен нов начин на живот. Това не означава, че вярващият е съвършен и безгрешен, но ко- гато съгрешава, истинският вярващ ще се покайва, ще изповядва греховете си и ще приема обещаната от Бога прошка (1 Йоан. 1:9). И така, това е славата на християнското евангелие. Но то съдържа и един сериозен извод. Ако няма свидетелства за променен начин на живот, имаме всички основания да се съмняваме дали това новораждане изобщо се е случило, дали въпросният чо- век въобще някога е минал през вратата. Писанието казва: „Защото, както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва" (Яков 2:26). Едно бебе не става живо, понеже плаче; но ако изобщо не из- плаче, вероятно е мъртвородено. Претенцията на Христос за истинност не е тиранична Още едно последно възражение възник- ва във връзка с претенцията на Христос, че той е уникалният Спасител. Например той 80 4. Но не водят ли всички религии към Бога? к азва: „Аз съм пътят и истината, и животът;
никой не идва при Отца, освен чрез Мен" (Йоан 14:6). По същия начин са проклами- рали неговата уникалност и апостолите му: „Чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между хората, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12). В днешния плуралистичен свят много хора изпитват неудобство, кога- то чуват такива твърдения. Те споделят страха, изразен от Карл Попър в известна- та му книга „Отвореното общество", че вя- рата, че един притежава Истината, винаги е в същността си тоталитарна. Попър отбе- лязва, че има само една малка крачка от увереността, която казва „Сигурен съм ..." до тиранията, която казва „... и затова тряб- ва да ми се подчинявате." От там той сти- га до възгледа, че всички претенции за аб- солютна истина трябва да бъдат отхвърле- ни, за да се предпази обществото. Тъй като историята дава твърде много примери, че този страх е основателен, е жизнено важ- но да разберем, че Христос, който е имал такива претенции, е отхвърлял насилието и тиранията. Всъщност част от славата на християнското послание е, че Христос ни- кога не е налагал своята воля в живота на хората чрез демонстрации на сила - а сила не му е липсвала. Той е искал хората да се доверят на Бога и да го обичат, а доверие- то и любовта не могат да се постигнат по 81 Християнството - опиум или истина? п ни. И Христос е показвал не толкова своя- та сила, колкото своята любов и грижа към хората, както описват в големи подробнос- ти евангелията. И когато някои хора въпре- ки това са го отхвърляли и са го молели да ги остави, той не ги е принуждавал да му се покоряват, а напротив, приемал е тяхна- та присъда и с тъга си е тръгвал (Матей 8:34-9:1). Когато учениците му взимат мечо- ве, за да го защитят, той незабавно ги спи- ра с известните думи: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хвана- ли меч-, от меч ще загина?' (Матей 26:52). На римския управител Пилат, пред когото бива изправен с обвинението, че е потен- циален водач на бунт, той казва: „Моето царство не е от този свят; ако беше царс- твото Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден..." (Йоан 18:36). В отговор на това заявление, с пълната власт на Рим зад гърба си, Пи- лат обявява: „Аз не намирам никаква вина в Него" (Йоан 18:38). Контекстът е твърде- нието на Христос пред Пилат, че той е Цар, дошъл на света да свидетелства за истина- та, и претенцията: „който е от истината, слуша Моя глас" (Йоан 18:37). Присъдата на Пилат показва, че той не вижда в твърде- нията на Христос политическа заплаха. Нещо повече, Христос дори се моли за войниците, които са изпратени да го разпъ- 82 4. Но не водят ли всички религии към Бога? н ат. Следователно той не може да бъде от-
говорен за онези, които са се наричали не- гови последователи, но в пряко неподчине- ние на изричната му заповед са използва- ли насилие срещу други хора. Такова пове- дение не е християнско, независимо с как- во се аргументира. Христовите твърдения, ако бъдат приети искрено, карат хората да се покоряват на неговото учение и да оби- чат дори враговете си. Христос не може да бъде критикуван за поведението на онези, които през всички векове, а и днес, са от- хвърляли неговото учение и са превръщали християнството в тирания. Бележки
1 R. С. Saehner, The Concise Encyclopedia of Living Faiths, London: Hutchinson, 1977, p. 265. 2 Пак там, с. 275. 3 Пак там, с. 409. 4 Пак там, с. 265. 5 Lewis and Slater, World Religions, London: Baltimore Penguin Book, 1966. 83
Но ако има Бог, ЗАЩО ТОЛКОВА МНОГО ХОРА СТРАДАТ? Даването на задоволителен отговор на този въпрос не може да е проста задача. Когато хората нямат някакви тежки страда- ния и могат да гледат обективно и безприс- трастно на проблема, те търсят рационални обяснения, които да задоволят интелекта им. Но когато са страдали или все още страдат от душевна или физическа мъка, или ги измъчва чувството за някаква кре- щяща несправедливост, обикновените ра- ционални обяснения не са достатъчни. Те търсят отговори, които да задоволят не само техния ум, но и сърцето им; отговори, които да облекчат мъката им, да укрепят вярата им, да им дадат надежда, сила и ку- раж да устоят. Нека да илюстрираме това. Да предполо- жим, че вие сте родители на дванадесетго- 85 Християнството - опиум или истина? д начния стълб. Лекарите казват, че дъщеря ви се нуждае от серия сложни операции за костна трансплантация, за да се изградят и укрепят прешлените. Ако не се започне веднага, когато стане по-голяма, ще бъде късно, а след това тя постепенно ще раз- вие много лошо и болезнено изкривяване на гръбначния стълб. Въпросът е да бъде ли подложена на тези операции. Момичето не може да бъде оставено да вземе решение- то само - то е прекалено малко, за да раз- бере и обмисли всички последствия. Вие, родителите, ще трябва да решите. Какво ще й кажете? Несъмнено като начало ще й обясните с разбираеми за нея думи физиологичните причини, поради които операциите са нео- бходими, и че няма друг начин тя да се оп- рави. Честно ще й кажете, че ще я боли, но и ще я уверите, че хирурзите са много мили и способни, и че в крайна сметка резулта- тът ще бъде много добър и тя ще е довол- на, че е преминала през операциите. С дру- ги думи, за вас ще е много важно да я под- готвите интелектуално за изпитанието. Проблемът обаче е, че в момента тя не изпитва сериозна болка. Но ако лечението се започне, всеки път, когато се събужда след поредната операция, на която вие сте я подложили, и месеци след това, тя ще из- питва мъчителни болки. Как ще й отговаря- 86 5. Защо хората страдат? т  е, когато хлипа: „Защо допуснахте да ми
причинят това?" Само интелектуални обяс- нения едва ли ще бъдат достатъчни. Сега ще трябва да я уверявате в своята любов към нея, да я накарате да почувства, че сте заедно с нея в страданието й, и да поддър- жате надеждата й, че накрая всичко ще бъде добре. И в същото време ще правите всичко възможно да укрепвате вярата й във вас, във вашата любов, във вашата мъдрост, и в лекарите; защото, ако изгуби тази вяра, нейната битка с болката ще ста- не безкрайно по-трудна и може дори да бъде изгубена. Така е и с нас, възрастните, когато се изправяме пред страданието, от една стра- на като интелектуален проблем, а от друга страна като лично преживяване. Нужен е не само един отговор. Но нека започнем с интелектуалния проблем. Интелектуалният проблем Всъщност това е двояк проблем, защото страданието произхожда от два логично от- делни източника (макар че на практика те понякога са неотделимо преплетени). Еди- ният източник е злото, за което човекът сам е пряко отговорен: икономическата, политическата и гражданската несправед- ливост, експлоатацията, агресията, мъчени- ята, убийствата, изнасилванията, малтрети- рането на деца, изневярата, предателство- 87
т Другият източник на страдание са при- родните бедствия: земетресения, вулкани, приливни вълни, наводнения, свличания на земни маси, лавини, ултравиолетови лъчи, суша, болести по растенията, глад, напасти (напр. скакалци или маларийни комари), за които човекът не е непосредствено отгово- рен (макар че може да допринася непряко за някои от тях, като безотговорно руши природата). Има други неща като вродени малформации и разрушаващи личността бо- лести, за които човекът също не е непос- редствено отговорен (макар че и за някои от тях може да допринася както пряко, така и косвено). По споразумение ние наричаме това „проблема за болката". Независимо дали идва от единия или от другия източник страданието е силно пре- дизвикателство към вярата в Бога. Пробле- мът за болката казва: „Как можем да вяр- ваме, че един свят, в който има толкова много стихийни бедствия, е сътворен от един безкрайно любящ, всемогъщ и премъ- дър личностен Бог?" Проблемът за злото 88 5. Защо хората страдат? д  обавя: „Как можем да примирим същест-
вуването на такова огромно зло и факта, че се допуска то да продължава, със същест- вуването на един всемогъщ, съвършено свят Бог, който би трябвало да се грижи за правдата?" И така, интелектуалният проб- лем несъмнено е сериозен. Би било глупа- во да го отричаме или дори да го подценя- ваме. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|
рябва най-напред да преминеш през вра-
Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги